Archive for the tag 'Правец'

сеп. 14 2012

По Искърското дефиле и Стара планина (пътни бележки)

Пътеписът ни днес ще ни разведе из близката (до София, де 😉 част на Стара планина и Искърското дефиле. Анжело ще ни опише един хубав маршрут за обиколка из Балкана.

Приятно четене:

По Искърското дефиле и Стара планина

пътни бележки и съвети за пътуване

Искърско дефиле - Стара планина. Примерен маршрут

Примерен маршрут

Предложеният маршрут е с дължина около 740 км. Би могъл да бъде и малко по-кратък, но в нашият случай трябваше да минем през София, което удължи пътя с около 30-40 км. Споменатите разстояния и продължителност на пътуването са условни, взети са от Google maps. Пътят от София до Чекотин е в нескончаем и безнадеждно изглеждаш ремонт, което допълнително увеличава времето зад волана.

Стара Загора – Интер Експо център

Удобен вариант е да остави колата на буферен паркинг и след това да се вземе метрото. Най-близките до източния край на София спирки са:

Метростанция „Интер експо център“

булевард Цариградско шосе 145-149, София, България

GPS координати: 42.649254N,23.39564E

и

Метростанция „Младост 3“

GPS координати: 42.646492N,23.383605E

Общо: 223 км – около 2 часа 13 мин

Ние спряхме на паркинга на Интер експо, който за наш късмет по технически причини бе безплатен. От тук до спирка СУ пътят е около 15 мин с метрото.

Интер Експо център – Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“

Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“

c. Батулия 2295, Своге, България

Телефон: +359(7164)2122

Факс: +359(726)2539

GPS координати: 42.89895N,23.42903E

Общо: 42,8 км – около 58 мин

Батулийски манастир

Разположение на манастира според Google Maps

Следващият етап би трябвало да е до Батулийският манастир, но ние не успяхме да стигнем до него. Информацията, която получихме от местните, ни информира, че почти сме стигнали до него, но нямахме сила да се катерим още веднъж по баира в 40-градусовата жега.

Отклонението за с. Батулия е в средата на с. Реброво. След няколко километра стигате до селото, подминавате го и стигате до голям партизански паметник вляво. Срещу него има паркинг. Добре е да оставите колата там, освен ако не сте с високопроходим автомобил. Отдясно на паметника има стръмен павиран път, по който трябва да поемете. След стотина метра паважът свършва и нагоре продължавате по изровен горски път. Когато вече нямате сили да дишате, пътят се разклонява. Ние стигнахме до тук, след което се върнахме за допълнителна информация. Трябва да тръгнете по отклонението вляво, след което да направите десен завой. Ако случайно стигнете до вилната зона, значи сте подминали отбивката и трябва да се върнете назад. По стар български обичай указателни табели няма, така че трябва да разчитате на късмета си.

Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“ – водопад „Скакля“

Водопад „Скакля“

GPS координати: 43.035683N,23.330467E

Общо: 59,2 км – около 1 час 34 мин

Водопадът „Скакля“

Водопадът „Скакля“

Водопадът се намира на Вазовата екопътека, до която можете да стигнете по два начина. Първият е да подминете гара Бов и да следвате табелите. В началото на екопътеката има места за паркиране По-удобният е преди гара Бов да се отклоните към с. Заселе, да спрете на площада пред бившия универсален магазин и оттам – 600 м по почти равен терен. Ще стигнете до две мостчета, под които би трябвало да тече рекичката, захранваща водопада. За съжаление поради жегата реката бе пресъхнала и водопадът бе „неработещ“. Около мостчета има места за почивка и барбекю.

Водопад „Скакля“ – Манастир „Седемте престола“

Манастир „Седемте престола“ („Света Богородица“)

с. Осеновлаг 2291, Своге, България

Телефон: +359(888)295471

GPS координати: 42.99640N,23.472572E

Общо: 63,9 км – около 1 час 40 мин

Манастир „Седемте престола“

Манастирът

Манастир „Седемте престола“

Вазовият чардак

Манастир „Седемте престола“

Заведението

След като стигнете до гара Елисейна трябва да преминете жп линията с остър десен завой и да продължите към с. Осеновлаг. Има и указателни табели, но не са много ясни. Манастирът се намира на самия път, преди да стигнете селото. За тези, които искат да пренощуват там, има и стаи и легла под наем на цена 15 лв. /легло. Добре е да се обадите на по-горе указания телефон за проверка на наличностите. Ние нощувахме в т. н. Вазов чардак“, където поетът е написал „Клепалото бие“. Пред манастира има и заведение, където можете да се подкрепите, ако не си носите храна.

Манастир Седемте престола, Своге, България

Включен е в 100 – те Национални туристически обекта на България. До манастира има аязмо с лечебна вода.

Други възможности за нощувка наблизо са:

Чифликъ Ненкови

с. Осеновлаг 2291, Своге, България

Телефон: +359(886)318288

Миеща мечка - енот

Енот

Щраус

Щраус

Нощувките са на цена 15-25 лв. /легло, в зависимост от екстрите. В комплекса влиза заведение, места за пикник, както и импровизиран зоопарк.

Комплекс Оазис

с. Зверино 3170, Мездра, България

Телефон: +359(887)776677

Комплексът се намира край р. Искър. Освен хотелска част има и къмпинг, където можете да разпънете палатка. Добри условия за риболов.

Манастир „Седемте престола“ – Черепишки манастир „Успение Богородично“

Черепишки манастир „Успение Богородично“

с. Черепиш

GPS координати: 43.093681N,23.616335E

Общо: 34,5 км – около 41 мин

Дева Мария от цветя

Дева Мария от цветя

Черепишки манастир

Манастирът

Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е разположен на около 3 км югозападно от с. Лютиброд. Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман (1371-1393 г.) и като повечето български манастири е бил разрушаван неколкократно по време на Османското иго.

Манастирският комплекс е неголям по размер и се състои от храм и няколко постройки, датиращи от XIX век и реставрирани днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, Рушидовата къща и др.

Манастирският храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Има изящно дърворезбован иконостас с икони от тревненския зограф Витан.

В продължение на векове манастирът е подслонявал видни писатели, преводачи и калиграфи, оставили безценни творения като Черепишкото евангелие (XVI век), Евангелието на монах Данаил, Книгата „Апостолите на Яков“ (XVII в.) и др. През 1797 г. в манастира е живял и Софроний Врачански.

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.

Черепишкият манастир – Скални образувания „Ритлите“

Скални образувания „Ритлите“

с. Лютиброд

GPS координати: 43.10791N,23.62342E

Общо: 2,4 км – около 3 мин

Ритлите

Ритлите

Природният феномен „Ритлите“ представлява варовикови скални образувания с възраст над 120 милиона години. Образуванията са по брега на река Искър и са като тесни, високи и успоредни една на друга стени, приличащи на ритли на каруца, поради което местното население ги е нарекло „Ритлите“. Най-впечатляващи са четири успоредни отвесни стени на левия бряг на реката, докато тези по десния са значително по-малки и по-слабо откроени. Височината им достига на места до 80 метра височина, дебелината им варира от 3 до 7 метра, а дължината им е между 200 и 400 метра.

В защитената площ е Рашов дол, лобното място на 12 Ботеви четници, който ежегодно на 2 юни се посещава от стотици поклонници. Точно при предпоследната ритла Вазовата героиня баба Илийца е прекосила с ладия мътните води на Искъра, за да спаси от студ и глад безименен четник.

Скалните образования „Ритлите“ са обявени за природна забележителност през 1938 година.

Скални образования „Ритлите“ – „Боженишки Урвич“

Крепост „Боженишки Урвич“

с. Боженица, Ботевград, България

GPS координати: 42.992195N,23.820323E

Общо: 33,5 км – около 35 мин

Севаст Огняновият надпис

Севаст Огняновият надпис

Щернята – Боженишки Урвич

Щернята

Крепостта е разположена върху връх, имащ формата на пресечен конус и със стръмни, почти отвесни от трите страни склонове. Достъпна е от север, откъм с. Боженица. След като стигнете до центъра на селото, трябва да завиете надясно и през каменния мост да пресечете реката. По тесен асфалтиран път се стига до Общинска почивна станция, където можете да оставите колата си. Наоколо има беседки, чешма, подходящо е за пикник. Към крепостта се върви по изровен планински път, по скоро русло на пресъхнала река. Изкачването е около 150 метра (от 444 до 591 м н. в.). Виждат се следи от гуми, т. е. любители на екстремните спортове се опитват с джипове или ATV-та да стигнат догоре (и явно някои са успели). Пътеката е маркирана (бяло-червено-бяло). Здравите обувки са задължителни. В зависимост от кондицията: 40 мин нагоре и 20 – надолу.

Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІV в., когато е построена и най-външната крепостна стена. Крепостта „Боженишки Урвич“ става известна през 20-те години на ХХ век, когато е разчетен и публикуван скалния надпис на севаст Огнян, свързан с последните дни на Второто българско царство: „Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя“ Прави впечатление дълбоката 10 м щерна за вода, както и скалната черква.

„Боженишки Урвич“ – с. Скравена

Паметник-костница на Ботевите четници

с. Скравена

под № 82 в списъка от „100 национални туристически обекта”

Раб. време: 9:00 – 18:00 (почивни дни: няма), цена на билета: 1 лв.

Телефон: 07137/21 31

Общо: 14,4 км – около 17 мин

Костницата – Скравена

Костницата

Екскурзоводът е на повикване – трябва да го потърсите в сградата на читалището в съседство. Тук се провежда част от Ботевите тържества на 2 юни. Въпреки това сградата е в лошо състояние – виждат се течове. Както и при много други културни паметници пари за поддръжка няма.

Скравенският манастир „Свети Николай“

с. Скравена

Скравенски манастир

Манастирът от моста

Скравенски манастир

Входът на манастирската църква

Манастирът е основан в Средновековието, по-късно е разрушен и възобновен в 1947 година. През 2006 г. са завършени стенописите на църквата. При посещението ни за съжаление нямаше духовно лице, което да ни каже нещо повече за манастира, единствено един местен пазач се навърташе наоколо. След като излезете от североизточния край на селото (по посока на далечната кариера), след моста веднага трябва да свиете вдясно. Би трябвало да има табела „конна база“, но при нашето пътуване беше изчезнала. След като подминете конната база (остава вдясно) асфалтът свършва и се оказвате пред манастира. Не се подлъгвайте от закованата на вратата табела, която посочва, че входът е стотина метра по-горе – влизате и започвате да викате, за да събудите пазача и да можете да посетите в манастирската църква.

Скравенски манастир „Свето Преображение“

с. Скравена

Понастоящем Скравенския манастир „Свето Преображение“е недействащ и не може да бъде посетен.

с. Скравена – махала Чекотин

Чекотински манастир „Свети Архангел Михаил“

махала Чекотин, Правец, България

Телефон: +359(7133)7280, 0888/423432

GPS координати: 42.989978N,23.874417E

Общо: 29,0 км – около 28 мин

Чекотински манастир „Свети Архангел Михаил“

Параклисът

Чекотински манастир „Свети Архангел Михаил“

Манастирът

Манастирът е обновен, но вече не предлага стаи за гости. В момента в него има един единствен монах, млад човек, който се грижи за манастира. В реставрираната стара църква се извършват богослуженията през лятото, а в новоизградения параклис – през зимата. До църквата има аязмо с лечебна вода.

Във фермата на манастира се произвеждат биволско сирене и мляко, яйца и мед, но могат да се купят само в края на седмицата. През другите дни се продават в магазин в Правец.

махала Чекотин – 2161 Правец, България

Правешки манастир „Свети Теодор Тирон“

2161 Правец, България

Телефон: +359(7133)4093

GPS координати: 42.884697N,23.948608E

Общо: 14,8 км – около 18 мин

Правешки манастир „Свети Теодор Тирон"

Входът

Правешки манастир „Свети Теодор Тирон"

Манастирските сгради (вляво е църквата)

Намира се след гр. Правец, по пътя за Етрополе. Словоохотливият монах, който се грижи за манастира, си е поставил задача да събере копия на храмовите икони на всички църкви и параклиси, които са посветени на св. Теодор Тирон

2161 Правец, България – Етрополе – Копривщица

Общо: 71,1 км – около 1 час 9 мин

Пътят от Етрополе до Златица е в ужасно състояние: остатъците от асфалт са на юфка, с пукнатини и дупки с до 50 см дълбочина. Настилката е разбита вероятно от тежките машини на намиращите се наблизо рудници, без надежда за рехабилитация и скорошно рязане на ленти.

От Златица до Казанлък пътят е идеален – с нов асфалт и маркировка, без дупки и пропадания.

ПП Преди малко прегледах информацията от бюлетина на СБА – Златишкият проход („Каша̀на“) е затворен целогодишно. Маркировка и табели , естествено, няма!

Копривщица – Карлово – Калофер – Казанлък

Общо: 110 км – около 1 час 45 мин

Казанлък – Стара Загора

Общо: 33,4 км – около 37 мин

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Стара планина– на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

4 коментара

Ное. 26 2010

Етрополе, Правец и манастирите им

Миналата седмица един наш читател пожела, освен пътепис за Перник, да публикуваме и пътепис за Враца. С днешния пътепис на Темплар лека-полека и само географски се приближаваме към желаното от нашия читател място – но ще стигнем само до Етрополе и Правец. Темплар ще ни покаже Етрополския и Правешкия манастири – с чувство за хумор и снимки.

Приятно четене:

Етрополе, Правец и манастирите им

Не знам дали постпътешествения синдром е описан от науката, но след като лобистката реформата на нафукания образователен министър се срина с гръм и трясък под шутовете на Конституционния съд, а пък и нереформираната нАука и тя не е стока явно трябва да вземем нещата в свои ръце.

И така, прибрал си се от дълго пътешествие. При сутрешния душ кожата ти се свлича на парцали, ромският ти тен стои парвенюшки неестествено сред бледоликите колеги (изглеждаш като боядисана с унгарска еко-кал златка). Сутрин с раздразнение мачкаш часовника в черни зори и вместо английска закуска или закуска на тревата, хукваш гладен към офиса. Академичната общност от близък до София университетски град пърпори на слалом със старите голфове (учЕните са бедни и карат скапани коли) и предизвиква в съненото ти съзнание агресивен блян по облите бели бутове на все още представителните им майки (ромите и българо-ромите раждат непосредствено след полово съзряване. И правилно, ако зачакат умственото такова, отдавна да са изчезнали).
Докато чакаш на светофара нервният поглед се спира на червена формичка за пясък – слонче, три шишарки, черупка от рапан и водолазния ти нож, който е паднал между седалките. Артефакти от миналите дни, изостанали в колата. Когато на края на ужасния ден най-после положиш морна глава на възглавката и решиш да забравиш, отваряш книгата и върху добре развития ти гръден кош и изваяните коремни плочки се посипва златист морски пясък… Не не може да е толкова гаден животът и добрите времена да се свършили… Няма да им се дадетш. Ще се бориш до край. Ще намериш начин. Ето, ако стиснеш зъби, само още 4 дни … И тогава ще отидеш поне до вулкана Попокатепетъл и ще им покажеш на тия мазохистични зомбита със стъклени погледи и безмислени папки, че можеш временно да вържеш пътешественика в офис, да експлоатираш труда и да смучеш потта му чрез финансова принуда, но не и да победиш волния му дух на Easy Rider. Ето тази амалгама от чувства се нарича Постпътешествен синдром.

Идва събота. По време на английската закуска, през уханния дим от печени наденички и парата над кубинската кафеварка, мазваш маргарин на препечената филийка, отпиваш шумно първата глътка кафе, повишаваш авторитетно глас за да привлечеш вниманието на славните пътешественици и делово им свеждаш няколкото възможни дестинации на днешния ден-отмъщение. Мальовица и Рилският манастир отпадат (времето е колебливо), Габрово остава за по-добри времена (изисква преспиване), вулканът Попокатепетъл е замразен като проект, защото не си сигурен дали съществува. По методът на изключването последен остава Етрополският манастир.

За зоната Етрополе – Правец знам твърде малко

Свързвам я с другаря Тодор Живков, откъдето си мисля за тъпи и прости хора, комунисти, паметник на дебилния сатрап (сатир), бате Бойко и Гоце от двете му страни… Някога на път за Плевен винаги спирахме на шатрата на Правец, купувахме си сладолед – сандвич (между две вафлени плочки) и плюехме малки парченца в езерото, за да гледаме как рибките се боричкат за тях. Виждал съм Етрополския манастир на снимки от 1933, когато баба ми е била там в „ученическата колония” на III Софийска девическа гимназия. В тези противоречиви чувства везната накланя картата, от която се вижда, че до там се стига по магистралата, с много късо отклонение след Правец, което прави пътуването кратко и приятно, особено подходящо ако тръгваш от София чак по пладне.

Дълго и досадно излизаме от София, но след караулката на Казичане слънцето грейва и пътят (дао, до) се разстила пред теб като сив килим, който светът на пътешествениците е търкулнал за да посрещне тържествено своя блуден син.

Приятно, кратко и весело пътуване по магистралата до Правец, по време на което разучаваме песента „ах тез панталонки колко много знаачат”. Около шатрата на езерото в Правец днес се намира голф-комплексът на Златев. Прави добро впечатление – чисто, лъскаво, просторно. Паркингите са пълни с коли. Отминаваме го, минаваме покрай „Правешки ханове”, което също изглежда прилично и без да влизаме в града на tatto di tutti carvulli се отклоняваме към

Етрополе

Още след Правец пейзажът става старопланински, пътят се вие между хълмчета, а зад тях се зеленее и чернее планината. Голям разклон с табела за правешкия манастир Св. Теодор Тирон поставя и този обект в точка „разни” на дневния ред. Красотата на пейзажа е превърнала пътуването в пътешествие и душата ми тържествува. От обиколния път на Етрополе се виждат панелки. Вярно, нисички, 3 – 5 етажни, но въпреки това стоят като… изходил се е правешкия гений в този прекрасен ambiance. Минаваме покрай конна база, няколко вилни зони и след поредния завой с табелка за манастира юрваме по стръмен път нагоре.

Пътят е идеално гладък, но е тесен. Минава през още няколко вилни квартала и навлиза в разкошна гора. Вием се в зеленикавия мрак още 2 – 3 километра, обясняваме на децата, че това е гората от книжката за Горското училище, в което „Ежко, мъдър горски жител, назначен е за учител” и изведнъж изскачаме пред масивната порта на манастира.

Етрополски манастир

Етрополският манастир „Св. Троица – Варовитец”

има голям двор, покрит с окосена и поддържана зелена трева.

Етрополски манастир Св. Троица, Етрополе, България


До масивната 4-куполна църква, строена 1859г. има няколко детски катерушки, люлки и пързалка. Жълта. Не знам защо е важно, но е важно. Слънцето безмилостно жули, децата обаче нямат никакво намерение да спрат да се катерят по жълтата пързалка. Дори обещанието да им покажа малки прасенца се посреща от дъщеря ми с безраличие, а от сина ми – с насмешка, граничеща с неуважение. Зарязвам ги с мама и отивам да разгледам интересния каменен свод на храма, който изглежда като ориенталски елемент.

Етрополски манастир

В манастира е отседнала група свещеници със семействата си, които правят впечатление с интелигентни физиономии и достолепна осанка. Напомнят ми на дядо и на починалите наскоро отци Грозев и Станой Андонов. Църковното магазинче е на самообслужване. Една от манастирските килии на първия етаж е

музей на революционната дейност на манастирското братство

Игуменът йеромонах Хрисанд е бил деен член на революционния комитет и в специалното скривалище изкопано под одъра е крил Левски и куриерите на БРЦК. Музейчето прави добро впечатление – непретенциозно, чистичко, автентично, без традиционните за подобни места помпозни лозунги със стиропорени букви.

Музеят в Етрополския манастир

Връщам се при моите хора и отново подканвам да оставят за малко нагрятата от слънцето жълта пързалка.
– Гйуупавата пъйзайка – поправя ме настойчиво моят собствен наследник, откъдето разбирам, че майка му е започнала да изтрещява от слънцето и трябва да се намеся. Демокрацията бива брутално погазена и двамата членове на хунтата с бърз ход понасяме по едно крещящо дете към задната порта на светата обител.

Етрополски манастир

Етрополски манастир

Малките прасенца, въргаящи се в калта не успяват да потушат справедливи гняв на гражданското общество, но рибките в поточето, водещо към няколко бетонни рибарника дават резултат. Спокойствието на планината е възстановено и Ловчанска епархия може отново да заживее пълноценен духовен живот.

Навлизаме в гората и само на 30-тина метра ни цапардосва невероятна гледка.

От висока 4-6 метра скала падат струи и капки на широк водопад.

От пръските околните скали са вечно влажни и са покрити със зелен мъх. И всичкото това под купола на огромни дървета с високо разположени корони. Няколко десетки такива гледки, които ни е писано да видим осмислят цял живот!

Водопад край Етрополе

Водопад край Етрополе

Мотаем се още малко из манастира и поемаме

обратно към Етрополе

Панелките, споменати в началото пораждат скептицизъм, който се засилва от гледката на многолюдна и шумна ромска сватба. За някой културолог от НБУ нещото може да е манна небесна, но аз се сещам за христоматийна финална сцена с хеликоптерите от известен американски филм, озвучен с Вагнер.

Зад тази външна обвивка на Етрополе ни очаква много приятна изненада.

Градчето е чисто, спретнато,

с широка пешеходна гладна, оградена от подчертано градски къщи от началото на миналия век.

Етрополе

Е, блок тип „китайска стена” не е спестен, но пред него има чудесен стар паметник на загиналите във войните.

Паметник на загиналите във войните – Етрополе

Минаваме покрай десетина кафенета, но само един ресторант – непретенциозен, с пластмасови маси с покривки „Пепси” пред ъглова стара къща. Затова пък има богато меню, в този ден предлагат телешко варено, изпипано както за постоянните посетители на изискан будапещенски ресторант с оркестър от 30 невръстни цигулари. Буца крехко сварени месо, цял белен картоф и цялаотлично обелена глава лук, меки като мозък плуват в чиния бульон.

Любопитни са сградите на първото местно училище,
историческия музей, съдебната палата,

Местното училище – Етрополе

Исторически музей – Етрополе

Съдебната палата – Етрополе

а на края на главната се намира

стара часовникова кула от 1710г

Часовниковата кула – Етрополе

На тръгваме почти случайно минаваме покрай

църквата Св. Архангел Михаил

е строена вероятно през 30-те години на XIX век. Има широко, изнесено и оградено с колони преддверие. Когато влизам в двора тъкмо бие камбаната за вечерня. Зарадвах се, че ще мога да разгледам храма, но на входа се сблъсквам със свещеника, който с бързи стъпки се кани да излиза. Успявам само за миг да зърна хубавата вътрешност на църквата. После научавам, че в града има 4 църкви, разположени във формата на кръст около центъра и той ги обслужва всичките. В двора на храма има десетина стари надгробни паметници, които впечатляват със своята типично градска пишност. От порцелановите портрети гледат богати търговци, индустриалци, общински упарвници и чорбаджии от по-миналия век. Вече си обяснявам хубавите къщи в центъра.

Църква Св. Архангел Михаил – Етрополе

На връщане се отбиваме по отклонението за

Правешкия манастир Св. Тодор Тирон

Не знам дали бай Тошо е приемал Св. Теодор за свой закрилник, но си спомням някогашния майтап за „Св. Тодор Правешки и 8 милиона мъченици”. Пътят до манастира е отличен. Самия манастир не е нищо особено. Представлява голяма порта, след която пътя продължава да се вие по хълм, а на върха има доста странна църква и една къща тип „възрожденска”, в която живее духовникът.

Правешки манастир Св. Тодор Тирон – Правец

Има голяма ливада по склона, лехи с цветя, а гледката, която се открива към Средна гора е прелестна. С две думи: малко, но отлично поддържано, с чудесен въздух и пейзаж.
Едно изящно русо момиченце с ангелски къдрава коса любезно пожелава да играе с щерка ми. Тя се скрива зад крака ми и започва да реве. Когато я гушкам, успокоявам и питам защо не иска да си играе с детето, тя отговаря
– Йошаво е! (рошаво).

В странната църква, строена през 1866 са вградени плочи с релефни иконографски изображения от предишните храмове, унищожавани от турците. Явно в Правец има някакъв самодеен кръжок по гоблени, защото много от иконите са рамкирани гоблени. Кичозно, но изключително мило. Свещеникът е приготвил храма за сватба. Изнасяме се, преди да са дошли сватбарите и да са развалили идилията.

Църквата на Правешкия манастир Св. Тодор Тирон – Правец

Докато пътуваме по обратния път получаваме дружеска покана за гостуване у другата половина от консервативната общност в Бистрица. Приемаме. Децата ще спят у родителите ми. Никой не е длъжен да гледа на бабите внуците.

Автор: Темплар

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

12 коментара

Switch to mobile version