Archive for the tag 'почивка в Гърция'

юли 28 2009

Море на Халкидики: През Солун към Неа Мудания, Афитос и Неа Потидеа

„Пазете родината, почивайте в чужбина!“ *– е единственият ми коментар към днешния разказ за няколко курортни села на Халкидики, Гърция. Приятно четене:

През Солун към Неа Мудания, Афитос и Неа Потидеа

Солун

е шумен лабиринт от еднакво изглеждащи блокчета с безкрайни тераси, задръстени улици и тротоари, по които бръмчат скутери.

Площад Аристотел разбива еднообразието с абсолютната си форма. От лявата страна на по-отдалечения от брега негов край е солунския пазар с врещящи повече за радост на туристите продавачи на риба, от другия е идентично изглеждащо кварталче с „традиционни“ таверни.


Четете по-нататък за гръцкото море и курорти на Халкидики>>>

3 коментара

Дек. 10 2008

Тасос и Родопите 2008 – част втора

Продължаваме с лятното приключение на Антон из Тасос и Родопите. От Тасос ще се върнем в България, за да обиколим Дяволското гърло, Триград, Ягодина и Родопите. Приятно четене: Тасос и Родопите 2008 част втора Завръщане от Тасос Постояхме още няколко дни на къмпинга но дойде време да си тръгваме към България. Времето последните дни се […]

One response so far

Дек. 01 2008

Тасос и Родопите – 2008 (1)

Хайде пак да си припомним топлото – а именно, лятото в Гърция. Тази година сме рекордьори по разкази за море на Гърциуя, но това нека служи като тежка обица на ухото на българския „туристически“ бранш. Днес за пореден път ще прочетем за евтино и хубаво приключение на къмпинг на остров Тасос. Приятно четене:

Тасос и Родопите

част първа

Лето Господне 2008-о. Аз и семейството ми решихме за разнообразие това лято почивката ни на море да бъде осъществена в Гърция, а именно на о. Тасос. Тъй като бяхме взели 2 седмици отпуска едната седмица беше определена за море а другата за планина. 23.08.2008 година събота отидохме до Габрово, за да вземем малката от баба ѝ, и в неделя се прибрахме в София.

Тъй като бяхме 3-ма за това пътешествие нямаше как да бъде осъществено с мотора и се наложи да ползваме семейния автомобил Renaul Espace V6 2.8 ’92 – стара, но бойна кола, много подходяща за случая.

Бяхме решили да спим на палатка в Гърция – ем за по-евтино, ем за по–фън :). Условията в Гърция позволяват сравнително комфортно пребиваване на палатка на нейна територия, а и да си навън сред природата денонощно си е рай – поне за мен :). Тъй като бяхме с миниван, имахме възможност да поберем доста багаж и да пътуваме комфортно. Взехме маса, столове, барбекю – доста багаж (все пак пътувам с две жени) хвърчило, палатка, чували, посуда, минерална вода девин 10 л (гръцката вода не става за пиене – нито минералната, нито чешмяната), чадъри два броя и т.н. Това на мотора не е възможно – обикновено пътуваме с ограничено количество багаж, а с него сега можехме да се поотпуснем. Само ме е яд, че не взехме газов котлон, който щеше да ни върши прекрасна работа – но пък взехме хладилна чанта :).

В понеделник, 25.08.2008 г., рано сутринта потеглихме от София посока Гърция. Решихме да минем през пункта Илинден, за да караме възможно най-малко в Гръцко, тъй като колата ни е на ГАЗ , а в Гърция няма газостанции. Пътят е по бавен, но пък за сметка на това доста живописен и интересен.

Минахме през КПП Илинден без проблеми и продължихме надолу посока Кавала. След острите завои и спускането от планината ни спряха за проверка Гръцки полицаи. Първото, което ми искаха беше зелена карта след това искаха „лицна карта“ (цитирам полицая какво ми каза хаха:-)). После ни пожелаха приятен път и така.

Карах много бавно и внимателно, че глобите са им дебели там.

Стигнахме до Кавала, след което завихме посока Турция. Целта ни беше да хванем ферибота от Керамоти, който е на 30 мин през летния сезон, а и е по-евтин, от колкото ако го хванеш от Кавала. За минивана (който го таксуват като голяма кола) двама възрастни и едно дете в едната посока ни излезе 27 Eur. По пътя малката все разправяше „лошо ми е, лошо ми е“ и в един момент по завоите на магистралата – гейзер 🙂 Явно беше хванала стомашния вирус та се наложи да спирам насред магистралата добре, че не отнесохме някоя глоба. Придвижихме се до Керамоти и се натоварихме на ферибота.

Започнахме игра с Чайките – много забавно: подаваш бисквитка с ръка извън борда и птиците, които се движат с кораба, чрез висш пилотаж ти я грабват от ръката, без да те докоснат (в повечето случай).

3 коментара

сеп. 23 2008

Следморско – или какво е морето в Гърция на Халкидики:)

В края на лятото получих и продължавам да получавам пътеписи за прекарана почивка в Гърция. Не знам дали е показателно (а и изобщо дали сайтът ни е показателен), но засега не получавам пътеписи за прекарана почивка в … България. Дали имаме основание да забравим Черно и да се отправим към Бяло море? към Халкидики, Тасос и …

Приятно четене и нека поредицата пътеписи за почивка на море в Гърция бъде като обица на ухото на българската туристическа индустрия (и държава):

Какво е морето на Халкидики

Знаете ли, то било хубаво човек да ходи на море в Гърция. Пътят не е много по-дълъг (всъщност май даже излиза по-къс, не съм сигурна), хотелиери, стюардеси и т.н. са мили и усмихнати, всичко е като на рекламните снимки или дори по-хубаво, парите са същите като в БГ и то като си скромен в БГ (е, ако си all inclusive със Зора Турс, май нацелихме ако не най-изгодната то една от най-изгодните почивки), а изживяването е неповторимо.
Но да карам по ред. Тръгнахме ранна сутрин от стадион “Васил Левски” с доста хубав автобус, чист, новичък, с климатик, въобще бижу. Преминахме границата след около 3 часа – бързо и безпроблемно. Минаха митничари да ни сравнят със снимките на личните ни карти и това беше. И навлезнахме в Гърция. Първият признак, че не сме в България беше, че радиостанцията се смени и ни заговориха на гръчка реч. Вторият беше, че магистралата с по едно платно в посока се превърна в огромна лъскава магистрала, по която се пътува и задминава безпроблемно. Земята придоби доста по-гледан вид – местата с опасност от свлачище бяха покрити с мрежи, наоколо се виждаха ниви, горички. Но колкото повече навлизахме навътре, толкова по-суха ставаше земята. Планините ставаха все по-ниски и голи, дърветата – все по-малко. С изключение на прилежно поддържаните маслинови горички.
Другото нещо, което ми направи силно впечатление, бяха параклисчетата. Навсякъде около пътя – параклиси. Някои – двуетажни, с нормални размери. Но и един куп миниатюрни техни копия, навсякъде около нас. Бързо се отказах да броя, защото бяха безбройни. Малко по-нататък видяхме магазини, чиито дворове бяха изпълнени с параклиси фабрично производство – еднакви като капки вода, във всякакви размери. Купиш си параклис и си го бучнеш в двора – чиста работа. :P

10 коментара

Switch to mobile version