Archive for the tag 'Потсдам'

окт. 03 2013

Германия, Берлин и неговите трудови хора (по повод Трети октомври)

По повод днешния Ден на германското единство, ще отскочим до града, който го символизира – Берлин. Тихомир ще ни води до столицата на обединена Германия.

Приятно четене и честит ви празник, германци и европейци 🙂

Германия, Берлин и неговите трудови хора

по повод

Трети октомври – Денят на германското единство

 Берлин

 

Вместо въведение

Причината за безцелни пътувания поне веднъж в годината някъде извън страната (виж секция ПЪТЕПИСИ) е, че съм регистрирал почти физическата нужда човек да си показва носа зад граница от време на време, за да подиша чист въздух, извън „оранжерията”, в която е спарено и мирише на: политици, самосъжаление, негодувание, ниско самочувствие, национални комплекси, оплаквания, африкански заплати, безработица, корупция, разочарование, емигриращи млади, изтичане на мозъци, злоба, завист и презрение.

Не, че българите сме кофти „стока”. Не, че не ме кефи да живея в България. Тук просто има доста хора, които „вода газят – жадни ходят”, т.е родили са се в Рая, но предпочитат да си го превърнат в Ад. Постигат го с непрекъснатото си хленчене, чрез самосъжаление, мрънкане и песимизъм, до такава степен превърнати в навик, че изглеждат почти като вродени. А не са. Тези хора изобщо не разбират, че с мислите, думите и делата си, подобно на растенията в оранжерия, превръщат общия въздух, който дишаме всички, в задушен парник за онези, които предпочитат да НЕ чувстват, мислят и живеят по този начин. Бягството, разбира се, не е решение, нито емиграцията, защото човек не може да избяга от собствената си сянка – където и да отиде спаренякът, пак ще си остане спареняк.

Кариерата, забогатяването или осъждането на някой политик за корупция също няма да решат проблема, защото той не се крие някъде навън, в заобикалящата ни среда, а е дълбоко позициониран вътре в нас, в собствената ни глава, т.е в представите, нагласите и очакванията ни за света, а решението му е колкото простичко и елементарно, толкова и непостижимо за мнозина, тъй като зависи, в крайна сметка, от свободната им воля. А не можеш да откажеш блусаря от меланхолията на блуса – той диша / живее от и за драмата, той се храни с нея. Не можеш да откажеш болника от хрoничната болест, която толкова много обича. Без нея няма да има кой да му сменя гърнето, кой да му бърше задника, да му носи храна в леглото, да се грижи за него, да му обръща внимание, но най-важното – без нея повече няма да има кой да го съжалява. Това е неговият избор. Той, за себе си, е прав, но аз, за да си съхраня психиката, се нуждая поне веднъж годишно да излизам от „парника” и да си припомням, че има и места, където не е прието да се живее така, по този начин – блусарски. Ако ви интересува как лично се справям с парника, докато съм тук – пишете ми на мейла и ще ви кажа. Имам си изграден практически метод за целта, който работи безотказно, но го споделям само с хора, които действително ИСКАТ да знаят, а не с всеки. Затварям малката скоба и минавам директно към пътеписа.

Посоката, моля!

Идеята първоначално беше да се ходи в Мадрид. Възроди се по време на едно напиване в градниката на Седмочисленици с наша позната от там, която за пореден път ни покани на гости. После обаче се оказа, че цените на самолетните билети до испанската столица значитлено са се повишили от последния път, когато бях там. Пък и 2009 не е чак толкова назад във времето, че да ми се приходи отново. Взехме философско решение. Състоеше се от мента, бира, Мастъркард и отворен лаптоп в зеленината край гребната база в Пловдив, където оствихме на съдбата да определи посоката, т.е рзцъкахме докъде са най-изгодните полети през идните дни. Две малки менти и една бира по-късно вече бяхме с резервации за Берлин, отиване и връщане, двама души, 160 европари общо. Да живей Бългерия Еър!

Настаняването

Логиката на самоорганизираните пътувания е следната: първо си избираш посока, после си купуваш билет и чак тогава започаш да търсиш нощувки. Решихме да смесим два популярни лоу-кост метода за самостоятелно организиране на алтернативни пътувания, за които ще пиша по-късно в отделен пътепис, а.к.а Hostelworld и Сouchsurfing. Благодарение на това, само още 160 европари по-късно вече имахме подсигурени цели осем нощувки в Берлин, при това без да правим никакви компромиси с настаняването, т.е без елементи на мизерия, а както се оказа по-късно, дори с елементи на лекичък, едва доловим, стилистичен и интелектуален лукс, но за това пак по-късно. Тук темата ни е „Берлин и неговите трудови хора”, както бях обещал, но с уговорката, че няма да има никакви трудови хора, защото освен нетипично добро за мястото / сезона време, уцелихме и серия от почивни / празнични дни, изпълнени с карнавали, рицарски турнири и всенародни веселби. Късметлията, където и да отиде, пак си остава късметлия или always bring the weather with you.

 

 

Хубаво е да се заиграваш със сезоните. Така, както човек може да удължи лятото в Гърция, така може и да проточи пролетта си в страна като Германия. Акацията тук вече прецъфтяваше, когато се „върнахме” при бясно чуруликащите птички сред избухналите в бяло дървета.

Tegel, Берлин, Германия

Полетът

Не знам дали заради бурните ветрове над София или заради темперамента на пилота, но имам чувството, че “небесният автобус” се управляваше като пернишки голф: неочаквани маневри, треперещ корпус, резки наклонявания ту в ляво, ту в дясно и много турбуленция. Е, не беше чак като „Капитан Хосе”, т.е виждал съм и по-лошо, но определено по време на полета се чувствах свински. Може би причината беше във втората бутилка джин, която се изкуших да купя от нон-стопа в София вечерта, преди да отлетим, както и в логично съкратения, некачествен сън след това. С облекчение записах още едно страховито пътуване в дневника с полети, където, слава Богу, броят на излитанията все още се равнява на броя на кацанията.

Първи впечатления

Първите ми впечатления, естествено, бяха от летището (Тегел) в Берлин. Както от тематичната скулптура:

Летище Тегел в Берлин

 

 

така и от хвърлените навсякъде фасове, включително в зоната с надпис „Non-smoking area”. Самото летище наподобява българска провинциална аерогара от годините на соц-а и няма да излъжа, ако заявя, че София към момента има много, ама много по-модерно, по-красиво и по-авангардно летище от Тегел в Берлин. Мръсотията и фасовете също не могат да се сравняват. У нас просто ги няма. Все още…

Ориентацията

Недостатъкът на самостоятелно организираните пътувания е, че никой не те чака в точката на пристигане, била тя ареогара, гара или автогара, никой не те транспортира до мястото на настаняване и, въобще, няма кой да се погрижи за теб. Изсипан си някъде и трябва да се оправяш сам, а това в непознат град с близо 4 милиона души население невинаги е лесна задача. Но пък създава приключенски елемент. От теб се изисква да пристигнеш навреме, за да си защитиш резервацията, но можеш да разчиташ само на разваления си немски и на предишен опит в предишни пътувания, което, оказа се, върши нелоша работа. От летището до самата кула на Берлин, около която се намират популярният булевард Унтер ден Линден (под липите), популярният Александерплац и още куп популярни забележителности се оказа, че пътува един-единствен рейс, носещ табелата TXL.

 Берлин

Берлин

Берлин

Трансферът ни струваше по-малко от 5 евро и само 1/2 час по-късно вече се чудехме с карти в ръцете какъв транспорт да хванем от площада до хотела, за да не изпуснем часа си за настаняване. Времето изтичаше неумолимо, а минувачите бяха все учтиви хора, но не попаднахме на нито един местен, който да ни ориентира. Очевидно объркването ми е личало по куфара на колелца, картата в ръка, раницата на гърба и кахърната физиономия, защото един усмихнат чичико, минавайки покрай мен, ми пожела: Good luck! Просто ей така! За кураж! И късметът подейства. Спрях с разваления си немски млад берлинчанин, който веднага превключи на перфектен английски, извади си смартфона и ни даде най-бързия маршрут с метрото до желания адрес.

Goldmarie

Казвам „хотела”, защото това не е точно класически хостел, разбирай: кревати на два етажа и 15 души в една стая с обща баня. Истински късмет беше, че след изнурително ровене в Hostelworld успях да запазя стая за двама, при това за цели пет нощувки, в един от популярните с нощния си живот квартали на Берлин, близо до центъра, само срещу 15 евро за човек на вечер. И то в последния момент! Разбира се, очаквах всякакви изненади, защото същата цена, че и по-висока, можеш да получиш за нощувка в обща спалня, на легло 16, горе в дясно, под мастурбиращия арабин, както показва предишният ми опит. Да не говоря колко неподходящо е такова настаняване за двама. Настъпи решителният момент, в който забих ключа в ключалката, отворих вратата и с присвито сърце заразглеждах обстановката, която щеше да се превърне в новия ни дом през идната седмица. Оказа се чиста и просторна стая, с висок таван и френски прозорци, гледащи към тихо вътрешно дворче, с огромно, меко, удобно легло по средата, застлано с бели чаршафи, кърпи, меки завивки и всичко, както си трябва. Обзавеждането не беше нищо особено, но имаше най-необходимото: гардероб със закачалки, големи нощни шкафчета, на които да изсипеш всичко, за да ти е винаги под ръка, но без да се разпилява по земята, артистични нощни лампи за четене, маса и столове за хранене. Плюс много, много свободно пространство, където да си разхвърляш багажа.

Липсваха само хладилникът и телевизорчето-марка-менте, което различаваше това място от класическата двойна стая в три-звезден хотел на поне три пъти по-висока цена и два пъти по-малка квадратура. Опитът от предишни пътувания си каза думата, бях сключил добра сделка. Единственият „недостатък” беше условието „обща баня”, но се оказа, че в съседство има още три бани, а стаите на нашия етаж не бяха заети, ето защо, реално ползвахме две бани с тоалетна, достатъчно чисти и удобни, за да си правим тоалета по едно и също време сутринта, без да си пречим и да губим излишно време.

Берлин

Берлин

Берлин

 

С велосипед из Берлин

Още преди да тръгнем си бях наумил, че ще обиколим забележителностите на града с велосипед. От една страна, бях привлечен от разкошните му паркови алеи, които бях виждал при предишното ми посещение през 2001 година, от друга – Берлин е третият град в Европа, номиниран като най-удобен за велосипедисти, след Копенхаген и Амстердам. Вече се бях шлял с колело из първите два, трябваше да опитам и третия. Оказа се, че точно срещу хотела дават колелета под наем (роди ме, мамо, с късмет…), срещу десет евро на човек, за 24 часа, без депозити, кредитни карти и излишни формалности. Подписваш, плащаш, качваш се и бягаш. Избрахме си класически градски байкове: с кошничка, с широки, меки, удобни седалки, с тънки и високи гуми, с контричка, комфортен волан и седем вътрешни скорости – идеален транспорт за град, в който единствените неравности са изкуствено натрупаните хълмчета от развалини, почистени след войната, превърнали се в зелени могили из парковете. Велосипедистите разполагат със собствени сфетофари и собствени, двупосочни алеи, но като цяло карат навсякъде – както по тротоарите сред пешеходците, така и сред колите. Берлин е известен с широките си булеварди, така че място за всички има и не се чувствах толкова стресиран да участвам в движението, колкото в Амстердам например.

Берлин

Берлин

Берлин

 

Използвахме велосипедния ден, за да обиколим мейнстрийм забележителностите: Александерплац, през който се изнизват десет хиляди минувачи на всеки кръгъл час, кулата, булеварда с липите (доста опърпани, между другото), катедралата, музея, паметника на жертвите от войната, университета, Бранденбургската врата, стария парламент, новия парламент, авангардната архитектура, централната гара, разкошния парк Tiergarten, в който сред буковата зеленина необезпокоявани щъкат лисици, зайци, катерички и какички, а в езерата плуват лебеди, паметника на съветския войн, с неуместните танкове, паркирани сред зеленината, златната статуя на Виктория, която носталгично ми напомни за несъществуващия вече Love Parade, на който така и не се наканих да отида, докато все още го имаше…

 

Дишахме пост-модернистична архитектура в Potsdamer Platz, ядохме гевреци, ходихме на откриването на индийски ресторант, слушахме джаз при симпатична двойка улични музиканти на нашата възраст, пихме бири, снимахме графити, остатъците от стената, облекчавахме се в парка и в градските тоалетни, които са нещо средно между Разградска дискотека и опикан, футуристичен подлез с асансьорна музичка и автоматично почистване… Загубихме се в града, намерихме посоката, после пак се загубихме и пак я намерихме – така чак до полунощ, когато уморени вързахме колелетата в антрето на хотела. Със сигурност пеш нямаше да можем да обиколим толкова много места за един ден.

 

Ето малка галерийка, ако ви е интересно. (Снимките до този ред в разказа – бел.Ст.)

        

Чисто и подредено, като в клиника?!

Това са думите, които сме свикнали да чуваме от класическия български гастарбайтер, отишъл до Германия, за да бачка или да внася опели от там. Те може да се отнасят до останалата част на страната, но със сигурност не важат за Берлин. Няколко нещица ми направиха силно впечатление:

  • – Никой не спазва правилата, от типа: не газете тревата, не прескачайте загражденията, забранено е за игра на топка и тем подобни.
  • – Пушенето на обществени места е забранено, но забраната не я спазва почти никой. В повечето бистра, ресторанти, барове и заведения имаше пепелници. В България сме по-големи католици от папата, явно…
  • – Гражданите не си правят труда да събират акото на кученцата, които разхождат из парка. Или поне по-възрастните не го правят. Разбрах, че по-младите имат по-хигиенични навици в това отношение, което сигурно се дължи на факта, че голяма част от свободното си време същите тези млади го прекарват, пийеки бира и пушейки джойнт, излегнати върху същите тези поляни, върху които акат кученцата.
  • – Дори в Амстердам не видях толкова много хора да пушат спокойно хашиш и марихуана по улиците – необезпокоявани от никого, дори във видимото присъствие на полицаи.
  • – Изпиваш си бирата и я оставяш буквално където ти падне – на пейката, до телефонната будка, извън кошчето за боклук, на булеварда. Има цяла армия от безработни, които се препитават със събирането и предаването на амбалаж за вторични суровини. Обръщаш се и бутилката вече я няма. Като си оставяш свободно бирите навсякъде не само, че не пречиш и не правиш лошо впечатление, но дори извършваш благотворителност, помагайки на закъсалите емигранти да си изкарват прехраната.
  • – Има бездомни хора, но бездомни кучета няма. Контролът върху скитничеството е доста сериозен и трудно можеш да видиш спящи по пейките хора, както е в центъра на София, а помияр не видях нито един, колкото и да търсех. Явно и кучетата, и скитниците ги прибират някъде нощем. Къде точно, така и не разбрах. Но през деня просяците и скитниците са навсякъде, за разлика от помиярите. Нямаше нито един! Обясниха ми, че тук хората обожават помиярите и не държат кучето им да е нито младо, нито „марково”. Приютите едва смогват да намират достатъчно кучета за кандидат-осиновителите, дори си внасят от България.
  • – Няма проблем да се изпикаеш в парка, на улицата, на спирката, навсякъде, въпреки че има достатъчно
  • самопочистващи се градски тоалетни с музичка и пригодени за инвалиди. Предполагам, че това е вторичен ефект от масовото пиене на бира, от всички, по цял ден.
  • – Не е неприлично да се разхождаш с шише бира или шише твърд алкохол в ръка по улицата. Никой няма да те помисли за алкохолик, пройдоха, пияница, разбойник. Всички го правят…особено туристите.
  • – Пълно е с боклуци и с фасове, но най-вече в „артистичните” квартали Нойкьолн и Фридрихсхайн, които обитавах. Пълно е и с имигранти, включително български, което някак обяснява нещата.
  • – Хората са любезни, възпитани и учтиви с непознати. Извиняват се дори, когато ги блъснеш с колелото в парка. Почти не можах да си упражня немския, защото всички преминават веднага на английски, след като разберат, че си чужденец. По-младите говорят английски свободно и за общуване с тях немски не ти трябва. Същото не се отнася до по-възрастните, особено ветераните от войната…
  • – Берлин е шарен, глобален, мулти-културен, толерантен и различен от Германия. Всеки път, когато споделях едно от горните впечатления с местен, получавах една и съща реакция в отговор – повдигане на рамене и равнодушното: „Берлин!”

БерлинБерлинБерлинБерлин

Карнавал на културите

Имахме късмета да попаднем в града по време на едно от масовите събития, наречено „Карнавал на културите”. Дължим удоволствието на Алекс, с когото се запознах покрай блога и на приятелката му Мюриел, с която живеят заедно в Берлин. Бяха любезни, гостоприемни, симпатични и учтиви с нас – достатъчно добри, за да отделят няколко дни от свободното си време, за да ни разведат навсякъде, включително и на карнавала на културите. Последният се състоеше от невероятно мащабен битак за хенд-мейд неща, пръснат из огромна площ, с десетки сглобяеми сергии, музикални сцени, барове, пърформанси и щандове за екзотична кухня. Предлагаше се дори истински абсент. Последният ден карнавалът завършва с целодневно шествие по улиците, на което се изреждат 75 различни сцени: всяка от тях със своята музика, песни, танци, униформи, костюми, акробатични номера и артистични изпълнения.

Кратка галерийка, ако ви е интересно (горе и долу – бел.Ст.)

БерлинБерлинБерлинБерлинБерлин

 

 

 

Рицарски фест

Благодарение на Алекс и Мюриел успяхме не само да се ориентираме чудесно из града, но и да отидем заедно с тях до съседното градче

Потсдам,

където станахме свидетели на рицарски фестивал: отново хендмейд, “средновековен макдоналдс”, бутафорни битки между облечени в ризници мъже, автентични занаятчийници, реалистични облекла, сцена със средновековна музика, детски театър с представления на тема средновековни приказки и какво ли още не. Самото градче (Потсдам) е очарователно, ако не обръща човек внимание на колосалните архитектурни соц-недоразумения, като например намиращите се точно една до друга сгради в центъра:

ПотсдамПотсдамПотсдам

 

Ето и малко снимки от рицарския фест: (от тук до края на пътеписа – бел.Ст.)

Рицари в ПотсдамРицари в Потсдам

      

На гости у непознат

Последните три нощувки бяха запазени за първото ни каучсърфинг изживяване, т.е напуснахме хотела и се настанихме на гости у напълно непознат. Човекът работи като издател на, забележете, електронни книги, живее в изискан, артистично обзаведен апартамент точно на един хвърлей пеш от хотела (стана случайно) и беше достатъчно любезен да ни предостави комфортна стая, с удобен за четене люлеещ се стол, добра библиотека, напълно оборудвана кухня и собствена баня, плюс ключове да влизаме и да излизаме когато си пожелаем. Първата вечер ни заведе на бири в любимия си бар – дас Филмкафе – бутиково кинце с бар на партерния етаж, а последната вечер се опитах да разруша кухнята у тях, готвейки специалитет, който поляхме с две бутилки испанско вино от личната му колекция. Повече за каучсърфинга в отделен пътепис, тъй като тоя, гледам, стана вече доста дълъг.

Рицари в ПотсдамРицари в Потсдам

 

Изводи и препоръки:

Летете с България Еър

 Излиза по-евтино от автобуса, няма смисъл да правите резервация много дни предварително, промоцията важи за цялото лято, има редовни полети всяка седмица, излита се и се каца в удобно време, през светлата част от деня, самолетите са малки, но комфортни, разстоянието се преодолява само за два часа, обслужват ви красиви и надменни български стюардеси, получавате сух сандвич с шунка и кашкавал от тях, плюс чаша бира или вино, кафе или чай, разрешава се екстра багаж (за собствениците на клубна карта) и всичко си е както подобава. Не мога да кажа, че компанията отстъпва по нещо на австрийските, италианските или други европейски авиолинии, с които съм летял, с изключение на цената на билета до Берлин.

Придвижване из града

с велосипед и с градски транспорт. Изкушените да използват такси ще попаднат на чисто нов мерцедес, управляван от турски бакшиш, с „гъвкава” ценова политика спрямо чуждестранния турист и може да се почувстват все едно са се качили при Китодар в онзи скеч. Разбира се, това не се отнася до отседналите в 5 звездни хотели, които предлагат трансфер от летищата, поверен на таксиметрови компании, с които имат договор, но ние не бяхме в 5 звезден хотел и бяхме предупредени да избягваме жълтите S-класи, паркирани по най-оборотните туристически места из града. Не си купувайте билети за еднократно пътуване, които струват две евро и половина. По-добре си вземете целодневни карти, важат за цялата система на градския транспорт, за всички зони, до три часа сутринта на следващия ден и струват седем евро, а с тях може да се ходи навсякъде, дори до съседите градчета и села. Велосипеди под наем се дават на повечето места за 24 часа, за три дни или за 5 дни и колкото по-дълго ги ползваш, толкова по-малко плащаш. Можете да ги превозвате и с градския транспорт. Берлин е идеален за велосипедисти, с добре изградена вело-мрежа и разкошни паркови алеи, равнинен е и е голям по площ, но велосипедът, освен мобилност, самостоятелност и бързина, предлага идеален фитнес баланс за изядените вурстчета и за изпитите тонове бира. Ако искате да разгледате основните забележителности, качете се на автобуси 100 или 200 от Александерплац, двуетажни са, подобно на туристическите автобуси, минават през всички мейнстрийм забележителности и предлагат възможност за снимки, а с тях спестявате доста от организираните сайтсиинг обиколки с автобус. Друг удобен вариант е да се ползва рингбана – кръговото движение на влакове, въртящи се по затворен кръг около центъра, в двете посоки, от които човек може да слиза и да се качва навсякъде, за да разгледа различните квартали. Номерата са 41 и 42. Редовни са и забележителностите, плюс разкошните паркове и градинки са близо до спирките.

Рицари в ПотсдамРицари в Потсдам

Рицари в Потсдам

Хапване и пийване

Най-добрата марка бира е местната: берлинер, с всичките й разновидности, според вкуса. Разбира се, бирените маниаци ще се изкушат да опитат и огромното разнообразие немски бири, които се предлагат навсякъде, но бъдете готови за плодови, сладко-кисели, безалкохолни и всякакъв друг вид изненади. Внимавайте с немското червено вино и с миризливите сирена. Не, че са лоши, но може да се окаже, че съвсем не са ви по вкуса. Наденички и вурстчета се продават навсякъде, в малко хлебче и обилно залети с Хайнц кетчуп, срещу 2 евро на калпак. Грабването на закуска, тип кифла или сандвич, от някоя будка, плюс безакохолно, струва 5-10 евро за двама, натъпкването до козирката с джънк фууд от популярните световни марки или от азиатската и арабската кухня излиза до 20 евро за двама, заедно с напитките. Първо, второ и трето в бистро с обслужване за двама варира между 20 и 50 евро, в зависимост от това колко сте жадни, а вечерята в изискан ресторант с бели покривки може да ви струва от 50-100 евро до плюс безкрайност (за двама), в зависимост от лимита на кредитната ви карта. Дори за пластмасовите прибори по сергиите се спира депозит за амбалаж, така че, ако ядете и пиете бира на крак в някой парк или на фестивал, както правехме ние, връщайте си халбите и приборите там, откъдето сте ги взели, за да си получите депозита обратно.

Забележителности, нощен живот и култура. Много са. Следете местните безплатни списания, тип “Програмата” и „Една седмица в София”, за да се ориентирате относно ди-джей партита, кина, представления, театри, опера, галерии, фестивали и музеи. Българският „Тилт” в момента жъне големи успехи из берлинските кинозали и ревютата за него са повече от прекрасни. Не пропускайте да си резервирате час и половина разходка из подземията на Берлин, включваща старите нацистки бункери, бомбоубежища и артефакти от Втората световна война.

 

 

Автор: Тихомир Димитров

Снимки: от разни пътеписи в сайта ни

Други разкази свързани с Берлин – на картата:

За подробности кликйте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

4 коментара

сеп. 03 2012

Една академична стипендия в Потсдам (2): Дворците на Потсдам

 Продължаваме разказа на Николай за престоя му в Потсдам. Започнахме с едно въведени, в което минахме през Берлин и се настанихме в Потсдам, а сега ще обиколим дворците в града.

 

Приятно четене:

Една академична стипендия в Потсдам

част втора

Дворците на Потсдам

 

Цените не са прекалено различни от нашите:

можеш да си намериш хляб за 45 цента, консерва с грах/леща/боб или някаква друга гозба от 800 гр. е около 2 евро, колбасите са около 1.20-1.50 за 100 грама, пепси от 1.5 литра е 1 евро, печеното пиле е 5.50 евро. Като цяло, човек може да кара с 4-5 евро на ден и да се храни доста добре. Аз имах и предимството, че можех да си готвя (имах предостатъчно време за това). Транспортът обаче е скъп: както градски транспорт, така и влакове; наемите са високи, около 200 евро за стая. Един скромен обед в ресторанта е към 5-6 евро (без бирата).
Използвах още втория ден от престоя си в Потсдам, за да отида до

парка Сансуси

Оказа се, че живея само на 10 минути от входа му! Първо се минава през Луизенплац, на който е разположена Брандебургската порта, по-малка, но и по-стара от тази в Берлин. Бранденбург е бил много важен град преди Тридесетгодишната война, но е бил разрушен и губи своето икономическо и политическо значение. Потсдам става резиденция на пруските крале, като в момента е столица на провинцията Берлин-Брандебург. На входа на парка се извисява египетски обелиск.

Наблизо е Църквата на мира (Friedenskirche). В далечината се вижда Новият дворец, до който водят красиви алеи с много екзотични дървета и фонтани. Множеството скулптури по пътя показват голямата любов на Фридрих Велики към изкуството и философията. Успоредно на главната алея се намират много барокови сгради: Neue kammer, самият Сансуси, Оранжерията. Всички те изглеждат сравнително скромно, впечатлявайки повече с красивото съчетание с природата.

Сансуси

Дворец Сансуси, Потсдам

Сансуси

е разположен на висок хълм с… лозя! Туристите обичат да се снимат на фона на хълма, или пък пред фонтаните. Гледката отгоре също е очарователна. Открива се широка гледка от града на юг от парка, редица от къщи и ниски блокчета, както и една много висока църква. Гледайки Сансуси отдолу, виждаш и огромна вятърна мелница в холандски стил, която сега е музей на бита и сборен пункт за туристическите автобуси, разполагащ с огромен паркинг.
Не успях веднага да намеря

гроба на Фридрих Велики,

защото не бях сигурен къде е точно. Успях да го направя по-късно, след като прочетох внимателно статията за него в немската Уикипедия. Гробът му е бил в разрушената по време на Втората световна война Гарнизонкирхе, преместен някъде в Западна Германия по време на войната. Чак през 1990 г. Връщат останките му в Потсдам, сбъдвайки мечтата му да бъде погребан на хълма с лозята. На гроба му всеки турист може да се удиви от гледката на десетина картофа, вместо цветя. Фридрих е окуражавал масовото отглеждане на картофи с цел облагодетелстване на пруския народ.
Разходката из парка е повече от приятна: има отделни алеи за пешеходци и колоездачи. Дори и да вървиш най-нахално по алеята за колоездачи, никой няма да те нагруби или да прояви агресия към теб: хората просто минават покрай теб, усмихнати и наслаждаващи се на парка. Миризмата на трева и сено ти напомня някой отдалечен от цивилизацията селски район, а щурците не спират да се надпяват…

Парк Сансуси, Потсдам

Парк Сансуси

 

В тази огромна територия има много пейки, на които може да седнеш за известно време. За разлика от другите паркове в града обаче, не може да се разполагаш на тревата. Не че ще ти се случи нещо много страшно, но хората просто не го правят, и никой не смее да наруши правилата. Вървиш бавно и си мислиш, че си част от филм: всичко ти напомня филмите за живота на немските аристократи, които си гледал някога. Как се е чувствал Волтер, минавайки всеки ден тук? Дали си е представял, че някога съвсем обикновени хора ще могат да влизат в дворците и да вървят по стъпките на пруските крале?

Новият дворец (Neues palais) е наистина разкошен!

Новият дворец (Neues Palais), Потсдам

Новият дворец

Червеният цвят му придава тържествено величие, а повече от триста статуи по покрива, фасадите и баконите олицетворяват почитта към изкуството, типична за това време. В него се организират представления и концерти. Пред централния му вход се накира касата с билети за тази събития. Оттам тръгват и каляски за туристи (които минават около парка, защото вътре явно е забранено за подобен вид транспорт).

New Palace, Park Sanssouci, Am Neuen Palais, 14469 Потсдам, Германия

 
Срещу Новия дворец се намират две много стари сгради, построени в началото на 19 век. В момента и двете се ремонтират, но успях да забележа на табелките пред тях, че принадлежат на

Университета на Потсдам

Едната всъщност е Ректорат на Университета. Към тях са построени допълнителни крила, едното от които е на Философския факултет.

Университетът на Потсдам

Университетът на Потсдам

 

 

Зад двете стари сгради се намира и основния кампус на Университета, който включва повече от десет сгради с червена тухла. Университетът всъщност е основан през 1990 г., но в момента има повече от 20 000 студенти и е много авторитетн на европейско ниво. Студентите, разхождащи се навън, изглеждат изключително спокойни. Има много азиатци и сравнително малко африканци. Много от студентите се придвижват с велосипеди, което е изключително лесно в този град. Повечето тротоари са достатъчно широки, а когато се наложи да карат по улицата, автомобилите винаги спазват дистанция. По тази причина и има много групи от туристи, които се придвижват с велосипеди, вместо с традиционните автобуси за sightseeing.
Потсдам има още красиви местенца, които му носят славата на «семейната столица на Германия».

Паркът

Бабелсберг

е разположен край бреговете на Тифен зее и обхваща едноименния замък (където неслучайно е заснет и клип на Rammstein).

Замък Бабелсберг, Потсдам

Замък Бабелсберг

 

Близо до него е кулата Флатов, както и Матросенхаус, всички построени през първата половина на 19 век. Паркът е идеален за разходка- широки алеи, сравнително малко хора и много поляни край езерото, на които може да полежиш или да устроиш пикник. Наблизо е обсерваторията към Астрофизичния институт, а на 5 мин път с автобус е и стадион «Карл Либкнехт», домът на шампиона по женски футбол на Германия «Турбине», както и на третодивизонния ФК «Бабелсберг 03». Паркът гледа към моста Глинике, който във времето на социализма е служел за размяна на шпиони между Западния и Източния блок, защото е бил граничен пункт между ГДР и Западен Берлин. Макар че ми е трудно да си представя, известната Берлинска стена е минавала покрай този мост.

Новата градина (Neue garten)

е известна с Мраморния дворец (Marmorpalais) и със замъка Цецилиенхоф (Cecilienhof).

Мраморният дворец

е построен в края на 19 век на брега на Хайлигер зее.

Мраморният дворец, Потсдам

Мраморният дворец

 

На около петстотин метра от него, във вътрешността, се намира и

построеният в псевдотюдоров стил Цецилиенхоф

Построен по време на Първата световна война за престолонаследника Вилхелм, той се оказва по-късно дом на неговата жена, принцеса Цецилия, която живее там до нахлуването на съветските войски през 1945 г. Това е мястото, където е проведена известната Потсдамска конференция, която определя европейската граница между Западния и източния блок. Днес замъкът е посещаван от много туристи. В самата сграда, освен музей, има също така хотел и ресторант.

Цецилиенхоф, Потсдам

Цецилиенхоф

На територията на парка има двадесетина къщи в холандски стил, построени за холандските занаятчии, преселили се тук в края на 18 век.
Говорейки за холандци, няма как да не пропуснем два квартала, които се смятат за забележителност на Потсдам:

Холандският квартал (Holländischer viertel) и руската колония Александровка

Фридрих Велики се стремял да превърне Прусия в сериозна икономическа сила, и по тази причина поканил огромен брой холандски занаятчии в Потсдам, заедно с много производители на вълна от Бохемия. Холандците се сдобили със собствен квартал, разположен в сърцето на града (този на бохемците се намира в периферията).

Потсдам

Потсдам

 

В квартала се пресичат главните улици на Потсдам: Бранденбургерщрасе и Фридрих Еберт-щрасе, а съвсем наблизо е и католическата църква «Св. Св. Петър и Павел». Руската колония е построена в началото на 19 век на мястото, където руската войска лагерувала край Потсдам.

Потсдам

Потсдам

 

Русия и Прусия били обединени в усилията си да прекършат Наполеон; на това е и посветен надпис на фасадата на храма «Св. Александър Невски», гласящ: «В чест на пруско-руската дружба». След смъртта на цар Александър I, през 1827 г. пруският император заповядал да се построи това селище, в което да живеят певците от военния хор, които го развличали повече от десет години. Къщите са дървени, в типичен руски стил. Днес и Холандският квартал, и колония Александровка са част от културното наследство на ЮНЕСКО.

Разхождайки се из центъра на Потсдам, виждаш усмихнати и приветливи хора.

Много от тях се разхождат със семействата си. Децата изглеждат щастливи и материално задоволени. Тази картинка контрастира на многобройните заведения за хранене, където забелязваш множество турци, руснаци, виетнамци, тайландци. Хората работят по цял ден, някои без почивни дни. Въпреки това запазват усмивката и търпението си. Не знам как е възможно в законов план да се работи толкова много, но е факт. В заведението до общежитието ми един руснак и един немец работеха всеки ден, от обед до полунощ. Разбира се, нямаше прекалено много клиенти, но все пак си беше натоварено. Няколкото интернет-кафета се държат също от руснаци. В супермаркетите и моловете обаче продавачите са основно немци. Да, на жителите на някогашното ГДР не им е леко, много от тях емигрират на Запад; личи си, че тук е строен социализмът- и по тротоарите, и по сградите, и по автомобилите. Те обаче са на светлинни години пред държави като Полша и Чехия. За нашата страна не искам да говоря.

 

Очаквайте продължението

Автор: Николай Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Потсдам – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБОНОСТИ 🙂

3 коментара

авг. 20 2012

Една академична стипендия в Потсдам (1): Добре дошли в Германия

Днес започваме една поредица за Потсдам – Николай ще ни разкаже за месеца прекаран в Потсдам и Берлин. Приятно четене:

 

 

Една академична стипендия в Потсдам

част първа

Добре дошли в Германия

Германия е страна, позната на много българи.

Дори и да не е ходил там, човек има досег с немската култура, изкуство и икономика. За мен тя беше свързана с духовност и гений. По тази причина избрах Германия за пост-докторантска специализация по стипендия на Германската служба за академичен  обмен (DAAD). Със сравнително слабо ниво на немски, разчитах на английския си. Предишният ми престой по подобна програма- във Виена- беше повече от резултатен: той ми помогна и в писането на дисертацията ми, и да се запозная с много бъдещи приятели. Очаквах и сега да бъде така. Щях да бъда в Германия (по-специално- Потсдам) само 1 месец, но какво от това? Предварително написал статията на английски, за която отивах там, очаквах, че ще имам повече време за пътуване из страната, както и до съседна Полша.

Излетях за Берлин на 31 май с прекачване във Виена. Бях доста напрегнат и нервен, притеснявайки се ще успея ли да се оправя съвсем сам в толкова голям град, и дали изобщо този престой ще ми бъде комфортен. Във Виена живеят много българи и там комуникацията беше лесна, но в Потсдам не можех да очаквам нещо подобно. Мислех си, че все пак съм там само за 1 месец и комуникацията няма да ми липсва толкова много. Не се оказах прав.

Берлин

ме посрещна с 18 градуса и ясно небе, но се очакваше дъжд. Първото, което ме впечатли на летище „Тегел”, бяха многобройните самолети на „Луфтханза”. Помислих си: ”Хайде, Ники, за последно чуваш българска реч на живо, в следващите 36 дни няма да имаш този късмет”. Ориентацията беше лесна, бързо намерих спирката за автобусите. Трябваше обаче да се купи карта за Берлин ABC. Това означава, че може да се разкарваш из цял Берлин, както из околните селища, от 9 ч. сутринта до 3 ч. през нощта. Картата струва 6.80 евро. Първо пробвах да си я купя от автомат, пред който един турчин даваше инструкции: слагат се само монети или банкнота от 5 евро. Аз опитах да го направя, но не се получи, машината ми изхвърли банкнотата. Купих си картата от нормално гише, на което имаше огромна опашка, която обаче се движеше с голяма скорост. Хванах автобус TXL, който се движеше през центъра на Берлин до Александерплатц. Целта ми беше да стигна до бившия Източен Берлин, където се намираше моя хостел „Генератор”.

Хостел "Генератор", Берлин

Хостел "Генератор"

На другия ден щях да потегля за Потсдам и да се настаня; днес това бе невъзможно. Туристите в автобуса се чудеха как да валидират билетите си и се наложи някой да им обясни, а аз гледах внимателно. Всичко беше доста лесно, почти като за малоумни. В сравнение с машинките в немските автобуси, нашите перфоратори са си направо мегасложни устройства. Дневната карта (Tageskarte), както и нормалният билет (einzelfahrausweiss) трябва да се валидират при първото качване на превозното средство, а ако са закупени от автомат в автобуса или трамвая, няма нужда да се валидират, защото вече имат маркирани дата, час и спирка. Слязох след 2 спирки и се прекачих на S-bahn 42 (шнелбан е градската железница). Тук е мястото да се спомене, че немците са луди по влаковете и имат гари почти навсякъде. В големите градове имат по 6-7 гари, а такива има и в много села. За сметка на това автобусите на малки разстояния (под 50-60 км) не са популярни.

S-bahn в Берлин

са социалистическо наследство и е планирано да бъдат напълно заменени с нови влакове до 2018 г. Транспортната система на Берлин все още страда от някогашното разделение на града и достъпът между двете части не е толкова лесен и удобен. За щастие, много от „призрачните” станции на метрото вече са функциониращи- това са станциите, през които са преминавали влакове от транспортната система на Западен Берлин, без да спират, понеже са били фактически на територията на Източен Берлин. Най-известната от тези станции е Фридрихщрасе. През повечето си пътувания в Берлин използвах градската железница, защото чрез нея достъпът до главните забележителности е изключително лесен- тя преминава през Олимпиящадион, Зоопарка, Шарлотенбург, Белвю, Централна гара (Hauptbahnhof, доста близо до Райхстага и Бранденбургската врата), Александерплатц. На няколко пъти се качих и на метрото (U-bahn), което е доста по-съвременно. Превозните средства като цяло не са много пълни, с малки изключения (обикновено след края на работния ден е по-натоварено, както и сутрин).

Хостелът

се намира съвсем близо до станция Ландсбергер алее. Той е на 7 етажа и има по около 50 стаи на етаж.

Постоянно влизат и излизат хора. Противно на предупрежедението на официалния сайт обаче, тук идват и групи, най-вече от младежи под 25 г. Почти всички говореха немски. Моята резервация за нощувка беше за 10 евро в стая с 4 легла; като цяло, това е един от най-евтините хостели в Берлин. „Генератор”е верига, която има хостели също така в Хамбург, Барселона и Амстердам. Настаних се в стаята си- оказах се сам засега- и хвърлих поглед върху картата на транспортната мрежа на Берлин. Целта ми беше да видя Колоната на победата (Siegeseule), Райхстага и Бранденбургската врата. Трябваше да хвана влак от Весткройц, за да стигна до Tiergarten, откъдето пеша можеше да се придвижа по маршрута си, макар и да бе нужно малко повече вървене. Весткройц и Осткройц са основни транспортни хъбове, където се засичат линии на S-bahn, U-bahn I автобуси. Смятах, че ще се справя с ориентацията на Осткройц, но не познах. Въпреки че коловозите не бяха много, аз бях леко объркан, защото постоянно идваха нови и нови влакове. След 25-минутно обикаляне по пероните, най-после се качих на S7, който се движи в желаната посока. Това е и влакът, който води към Потсдам. Стигнах до Тиргартен (Tiergarten) за около 20 минути, и, разбира се, след слизането си обърках посоката- тръгнах на запад по „17 юни”, вместо на изток. Така стигнах до Техническия университет и до площад „Ернст Ройтер”. Навън започна да вали, но това не ми правеше впечатление. Погледнах внимателно картата и разбрах грешката си. Останалото беше лесно- вървейки все на запад, преминах покрай Колоната на победата, Райхстага, Брандебургската врата, като разходката приключи при Александерплатц след около час и половина.

Колоната на победата

Колоната на победата, Берлин

Колоната на победата

 

е построена през 1863 г. Тя е един от символите на вече несъществуващият Loveparade. Сега вече можех да си представя как един милион души танцуват в ритъма на техно, хаус и транс музика в центъра на Берлин. Намира се на важен кръстопът в града, Grosse stern. За да стигнеш до нея, трябва да минеш през подлез. Този път се задоволих само да я съзерцавам отдалеч, планирайки да я посетя по-късно през юни. По пътя към Райхстага видях различни паметници, сред които тези на Бисмарк и на съветската армия. Указателни табелки сочеха краткия път към Райхстага през парка, но предпочетох по-дългия път. Дъждът се засили и доста от туристите по пътя се криеха под дърветата.

Райхстагът,

сградата, за чието подпалване през 1934 г. Хитлер обвинява българските комунисти, и която беше опакована от Кристо през 1995 г., е построен след Обединението на Германия и обявяването ѝ за империя.

Райхстагът, Берлин

Райхстагът

 

На огромните поляни пред нея човек може спокойно да си полежи или да се снима. Тук, естествено, има много туристи, голяма част от които пресичат минаващия наблизо булевард неправилно. На фасадата е изписано „На немския народ” (Dem Deutschen Volke). Огромен стъклен купол се издига върху нея, заменяйки разрушеният от бомбардировките стар такъв. От него може да се наблюдава работата на немския парламент. За да се влезе вътре, е нужна предварителна резервация в интернет (http://www.bundestag.de/htdocs_e/visits/kupp.html), а входът е безплатен. Срещу Райхстага, в западна посока, е разположено Канцлерството. До него е входът на метростанция «Бундестаг», която се помещава в много модерна сграда, която явно има и друго предназначение. На около 300 м оттук в северозападна посока се намира и Централната гара (Hauptbahnhof). Близо до сградата е минавала и Берлинската стена. На 2 срещу 3 октомври ту е проведено тържеството по случай повторното Обединение на Германия.
Вървейки малко на изток, се стига до

Бранденбургската врата,

символизираща обединен Берлин.

 

Бранденбургска врата, Берлин

Бранденбургската врата

Виждайки я първоначално, изпитах разочарование, очаквайки, че тя е доста по-голяма и разкошно декорирана. Следващите няколко пъти, в които я видях, тя изглеждаше по-величествена. Пред нея, в началото на булевард «Унтер ден линден», има множество хора във военни униформи, с които туристите се снимат; изобщо, кипи голямо оживление. Тук са посолствата на САЩ, Великобритания и Франция, а руското е на около 50 м. Има и музей на фамилията Кенеди.

Първото, което исках да видя обаче, беше хотел «Адлон», който някога мечтаех да видя на живо. Високата сграда със зелен покрив е построена отново след втората световна война и има почти същия вид като оригиналната. Булевардът е много широк и оживен, но не създава усещане за уют, каквото очаквах. Берлин все още има атмосфрата на някогашна имперска столица, сградите са величествени (бих казал грандомански) и вдъхват респект.

Повървях по „Унтер ден линден”, въпреки че бях доста гладен, а и пак заваля силен дъжд. Минах покрах Хумболдтовия университет, много красива сграда с монументи отпред на братя Хумболдт, на Момзен, на Макс Планк и на Хелмхолц. Видях

Берлинската катедрала,

интересна и величествена сграда.

 

Берлинската катедрала и ТВ-кулата

Берлинската катедрала и ТВ-кулата

Имаше още красиви сгради (църкви, музеи, театър), които бяха встрани от пътя ми и само ги мярнах за малко. Минах по моста „Либкнехт” и от него видях ГДР ресторант, оказа се, че там е и музеят на ГДР. Мостът е красив, има много скулптури по него; вижда се монументът на Фридрих Велики, както и Червеното кметство (Rotes rathaus). След моста започва т. нар. Остров на музеите, на който има множество музеи с колекции от античния свят. Тук се намира и най-известният от тях,

музей „Пергамон”

Музей Пергамон, Берлин

Продължих по булеварда и след петнадесетина минути се бях изправил пред високата 368 м Берлинска ТВ кула, някогашен символ на Източен Берлин! „Александерплатц” ми напомня много на София, а от него тръгват някои булеварди, като „Карл-Маркс-алее”, които са изцяло построени в соц стил. Не успях да видя „Часовника на света”, за съжаление, както и паметника на Маркс и Енгелс. Бях прекалено изморен и трябваше да се връщам в хостела. Затова се насочих към гарата и бързо хванах S-bahn.

Другият ден бе важен за мен, защото това щеше да бъде първата ми среща с Потсдам, градът, в който трябваше да живея през следващите 30 дни. Знаех, че този град е известен със своите дворци и с Потсдамската конференция. Влакът S7 преминава през почти целия Берлин, насочвайки се към Потсдам. Пътят е 42 минути от Централната гара, а от Осткройц беше 55 мин.

Потсдам

ме посрещна със силен дъжд. Имах късмет, че си бях приготвил две зимни блузи, с които да оцелея през целия юни. Смятайки, че лятото по тези ширини също е горещо, се бях заредил с много летни дрехи. Оказа се обаче, че тук си е съвсем нормално да вали и да е хладно през юни. Гарата е доста модерна, в сгарадата има огромен търговски комплекс. Чисто и луксозно е, но има само един банкомат. Трябваше да си изтегля от него 350 евро, за да си платя наема в студентската организация, която администрира общежитията. Офисът беше точно до гарата, намерих го лесно.

Breite Straße, Потсдам, Германия

 

 

Подписах договора за наем, който беше срочен и изтичаше автоматично, след което платих на касата и потеглих по „Брайте щрасе”, където се намираха няколко общежития и техният отговорник.  Това е улицата, която води от гарата до центъра на града. Лесно намерих отговорника, който на всичкото отгоре знаеше и английски. Той дойде с мен до моя блок, за да ми покаже стаята и да ми даде ключове. Подписах описа и се сбогувах с човека, който отиваше на почивка за 2 седмици- може би за Европейското?

Апартаментът беше около 24 кв. м.

 

Общежитие в Берлин

 

Имаше малка тоалетна с душ кабина, малък кухненски бокс и просторна стая. Разполагах с хладилник и печка с фурна. Мебелите бяха нови и без драскотина. Леглото беше широко и можеше да побере двама души. Цялата баня беше с керамика и теракот. Изобщо, изглеждаше, че няма от какво да се оплача. Докато разглеждах стаята си се натъкнах на всякаквата липса на полезни неща: одеало, възглавница, чаршафи, пердета или каквото и да било друго. Трябваше да си ги купя, защото домакинът нямал такива неща на склад! Стаята ми беше на първия етаж и отвън постоянно минаваха хора, защото зоната за велосипеди беше точно под него.

След като полежах 10 минути на огромното легло, тръгнах да търся

Бюргерамт, гражданската служба

Насочих се обаче в погрешната посока- по Цепелинщрасе, само че на юг вместо на север. Нямах карта на града, нямах и интернет, а и не обичам да разпитвам хората по улицата… Рядко ми се случва да тръгна, без даже да знам посокта, но този път рискувах и сгреших… Това ми отне поне 50 минути. Най-после видях една карта на някаква спирка и се ориентирах. Намерих лесно Ратхаус- хубава и величествена сграда. Бюргербюрото се намираше вътре, на първия етаж, намерих го още по-лесно. Изтеглих си номерче. Имаше 34 души пред мен, но минаха за около 50 минути. Аз отидох на гише 6 при една блондинка. Опитах се да заговоря на немски, доста грешно, и се оказа, че тя знае английски. Регистрацията стана бързо и лесно, тя написа всичко и после го разпечата. Вече имах адресна регистрация; сега трябваше да си открия банкова сметка, на която ДААД да преведат стипендията ми. Отказах се да го правя, защото бях твърде изморен и гладен, а и трябваше да си купувам разни вещи за стаята.

Все още не можех да проумея, че съм в Германия. За да го осъзная, ми трябваха десетина дни. Имах чувството, че всичко това е шега. Това беше така може би защото бях само за един месец, вместо за три. Така или иначе, чувствах, че съм в Германия единствено пазарувайки в супермаркетите и гледайки усмихнатите продавачки. И, разбира се, хапвайки от любимото ми плодово мляко.

 

Очаквайте продължението

Автор: Николай Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Потсдам – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

7 коментара

мар. 30 2010

София – Прага – Берлин лято 2009 (4 – 3): Отново в Берлин

Последната част от разходката из Потсдам – бяхме в Сан Суси и в „обикновения“ Потсдам. Сега ще се върнем в Берлин. Приятно четене:

София – Прага – Берлин лято 2009

второ продължение на част четвърта:

Отново в Берлин

Още малко къщички от Потсдам:

Къща в Потсдам, Германия

Къща в Потсдам, Германия

Къща в Потсдам, Германия

А това беше пред една от къщите 🙂

Къща в Потсдам, Германия
Все ще се намери някой…

Отпътувахме обратно към Берлин.

Единствената цел на тази огромна стена, която наподобява жилищна сграда е да спира шума от влаковата линия и магистралата. Всичко е направено с мисъл, вкус и пари.

Шумоизолираща стена – Берлин, Германия
Шумоизолираща стена

Отвово в Берлин. Град със съвремени и модернистични сгради. Град с огромни и широки улици, по които всички се движат като спазват правилата. Сега си спомних един цитат на Марко Семов за демокрацията: „Кой ви е казал, че в САЩ има демокрация? Там има ред!“ Явно е прав, но не само за САЩ.
Четете по–нататък>>>

4 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version