Archive for the tag 'Полярен кръг'

февр. 09 2017

През Финландия към Мурманск, Русия (7 част на През Източна Европа с джип)

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки, а за последно от Хелзинки стигнахме Куусамо. Днес от Финландия ще влезем в […]

2 коментара

Дек. 02 2013

Аляска – „North to the Future“ (1): От Феърбанкс до Северния Ледовит Океан

Published by under Аляска,Румяна

 Днес започваме едно пътуване из Аляска, в което още първия ден ще стигнем до Северния ледовит океан. Приятно четене: Аляска – на север, в бъдещето част първа  От Феърбанкс до Северния Ледовит Океан и обратно по Dalton Highway 19 юли-4 август 2013 „North to the Future“ е девизът на щата Аляска, 49-ия […]

One response so far

окт. 18 2012

Към Аляска с мотор (20 и 21 ден): Обратно към Канада

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме, а накрая  и разгледахме Северния ледовит океан 🙂

Днес ще тръгнем назад в посока Канада.

 

Приятно четене

 Към Аляска с мотор

20 и 21 ден

Обратно към Канада

Сутринта станахме рано, за да тръгнем от Колдфут и да стигнем до Феърбанкс. Би трябвало да добавя малко информация, за която забравих по-рано… Докато прекарахме няколко дни във Феърбанкс преди да потеглим по Далтън, ние закупихме билети за ферибота от Prince Rupert, който се намира в Британска Колумбия, с последна спирка до остров Ванкувър. Билетите ни бяха за 6 Юни и ако не се появим, изгаряха. След като изгубихме един ден в Дедхорс когато се върнахме, а след това и още един по Далтън след като го минахме само наполовина с аварии, това ни остави 4 дни да изминем 1700 мили (2720 km).

Преди да тръгнем, отделихме време за кафе и баня. Не се знае кога ще мога да ползвам баня отново 😀 Докато бях там, Jack и жена му, които бяха на лъскавото BMW, като че ли тичаха къ мотора, казвайки: „Довиждане, радваме се че се видяхме отново, успех…“ След всичките проблеми които имахме вчера аз също бих избягнал такива като нас…

Накрая тръгнахме, знаейки че ни чака доста път, но не изпуснахме шанса да направим снимки. На връщане спряхме на Полярния кръг:

Полярният кръг – Аляска на мотор

Полярният кръг

 

 

 

Полярният кръг – Аляска на мотор

 

 

 

Полярният кръг – Аляска на мотор

 

 

Полярният кръг – Аляска на мотор

 

 

 

 

 

 

Hotspot cafe

На връщане спряхме отново на кафето Hotspot. Аз поръчах солидна закуска, този път без бира. Нямаше как, дори тази която носех беше свършила 🙁

Ако нещо не е харесано, може да се ползва този бутон за да се направи оплакване:

Хотспот кафе  – Аляска на мотор

 

 

 

 

Освен това в тоалетната ни е напомнено от надпис, че „не е толкова дълъг колкото си мислим“, и да се приближим.

Аз купих сувенири, между които и чаша на която пишеше „I survived the Dalton.“ Не посмях да изкушавам съдбата и не я купих на отиване, но на връщане си я позволих.

Спряхме и на бензиностанцията

до моста на река Юкон,

за да заредим за последно преди да стигнем до Феърбанкс. Уцелихме най-неподходящия момент когато имаше куп туристи от автобус, и колегата беше питан от бабичка дали не иска в момента да е на Harley… Доста дълго чакахме на опашка за да платим закупеният бензин. Този нашарен мотор също беше там:

Аляска на мотор

 

 

 

Намерихме и подходящо място да направим снимки до нефтопровода в Аляска, който се протяга от Дедхорс до Валдес по цялата дължина на щата:

Нефтопровод – Аляска на мотор

 

 

 

Колегата нагласява фотоапарата:

Фотограф – Аляска на мотор

 

 

 

 

Докато се оглеждах наоколо, нещо изпръхтя край мен. Живота намира начин да си върви:

Гнездо с яйца – Аляска на мотор

 

 

Спряхме и в началото (за нас вече края!!) на Dalton Highway

 

 

Феърбанкс

Стигнахме отново във Fairbanks рано вечерта, около 5-6 часа. Първата ни задача беше да намерим автомивка и да измием моторите от калциевият слой.
Намерихме автомивка. Там колегата се заговори с двама човека в камион, които са питали: „Вие листе мотористите от Dalton, които имаха проблеми по пътя?“
След това се обади в къщи. Докато беше на телефона, се обърна и каза: „Полицията те търси…“ Моля?!?! Оказа се че SPOT сигнала който е изпратил предната вечер не е бил получен от жена му. Тя се е разтревожила, и се обадила в полицията във Fairbanks. Оттам са и казали че шофьори на камиони са съобщили за мотористи с проблеми, и че ще ни потърсят със самолет.

Шефа съответно е оставил няколко съобщения на моя телефон, от рода на: „Ако имате възможност се обадете защото чухме че сте имали проблеми и се чудим дали сте живи.“ А сега де… Както и да е обадих се да кажа че всичко е наред. Научих че и колежката от Вашингтон се е обадила за да ме поздрави с успешното интервю и че заминавам за Русия. А аз още веднъж: Моля?!?!

След като успокоихме всички, които се тревожеха за нас, се заехме с работа:

Аляска на мотор

 

 

 

Аляска на мотор

 

 

 

Също така почистих и въздушният филтър. Беше и време да сменя маслото, и се понесохме към Walmart. Оттам ми отказаха да ми услужат с леген за масло, и трябваше да купя нов и да го ползвам веднъж. Явно миналият път сме прекалили, или просто някой друг е на смяна.

Не можах да повярвам на очите си кого срещнахме отново:

Аляска на мотор

 

 

 

Andy и Phil!! След сърдечни поздрави, ги запитахме какво е станало. Те са спали до обяд, въпреки че са сложили часовник да ги събуди в 6 сутрин… Когато погледнах Харлито, имаше отново спукана задна гума. Казах на Andy, той не знаеше.

След всичко това, ние

решихме да продължим

вместо да оставаме във Fairbanks. Вече закъсняхме с 2 дена, и ако можем да наваксаме дистанция, ще можем да хванем ферибота. Казахме на Andy и Phil че ще останем на къмпинг по пътя, и ще вържем оранжева лента да покажем къде сме. Поехме отново. Мотора ми отново имаше проблеми, като угасваше и запалваше.

Изминахме около стотина мили и започнахме да търсим място за престой през нощта, което не отне дълго:

Аляска на мотор

 

 

 

Аляска на мотор

 

 

 

Лос ме изненада след като преминах през завой, но се разминахме. Върнах се до главния път и оставих оранжевата лента и бележка за Andy и Phil.

Някои данни от този ден:

GPS данни, ден 20 – Аляска на мотор

 

 

21 ден

На следващата сутрин успяхме да станем сравнително рано. Целта беше да стигнем обратно до Whitehorse, Yukon, където се бяхме намерили отново с Дики преди време. Макар че ми се искаше да разгледаме нови места, пътят за връщане минаваше отново през Whitehorse. През Западна Канада и Аляска няма голям избор при избиране на маршрут – вариантите са общо взето само 2-3. Разстоянието дотам беше около 510 мили.

За съжаление не успяхме да се видим с Andy и Phil отново. Те или останаха във Fairbanks, или ни подминаха през нощта. Те имаха само 3-4 дни да стигнат до New York.

Delta Junction, Аляска, Съединени американски щати

 

Delta junction

Първата ни спирка за деня беше в Delta Junction, където и свършва знаменития Alcan Highway:

Delta Junction, краят на пътя – Аляска с мотор

Delta Junction, краят на пътя

 

 

 

Някъде в началото ние се снимахме на миля Номер 0, и сега не пропуснахме възможността да направим снимки и на края. Общо взето заредихме и спряхме до информационния център, за да купим по някой сувенир. Много мотористи се снимат със статуите на комарите, но ние не успяхме, защото имаше по-големи мераклии:

Статуи на комари – Delta Junction – Аляска с мотор

Комари и комарченца

 

 

Интересно беше да се научи как се чисти нефтопровода който минава през Аляска. Тези машини минават по 6-7 мили, за да почистят восъчно-подобната материя, образувана от нефта, който е доста по-охладен когато протича през нефтопровода:

Машина за чистене на нефтопровод – Аляска с мотор

Машина за чистене на нефтопровод

 
След това

продължиме към Ток,

където огромните комари ни бяха накацали вечерта в къмпинга… Насрещният вятър беше брутален. Бях дал пълна газ, а мотора едва едва се движеше напред. Струваше ми се, че ако мотора вървеше малко по-бавно, би тръгнал назад. Скоро се наложи да спрем и заредим отново, и се оказа че изминахме едва около 30-35 мили за галон (~ 8l/100 km).

Както и да е, стигнахме до Tok, и отново спряхме пред ресторанта Fast Eddy’s, известен с мотористи (http://www.facebook.com/fast.eddys). Да си призная, не разбрах какво толкова специално имаше там – сандвичи и пица, и баби, дето се показват рано за да ядат с намаление… Колегата си поръча горещ шоколад:

Сладолед с шоколад – Аляска с мотор

 

 

 

След като излязохме оттам, се засякохме с група мотористи на BMW-та. Взели са ги под наем, и ще посетят Канада.

Скоро след Tok започнахме да имаме проблем с умора. Колегата разумно реши да спрем и да се разведрим. Аз постелих найлон и заспах върху асфалта, със шлем и ръкавици:

Умора – Аляска с мотор

Умора

 

 

 

Около 90 мили по-късно

наближихме границата с Канада

Митничарят събра всички мотористи заедно, и ни пита общо. Така се запознахме с Джон, от Oregon, който беше на V-Strom. Казахме на митничаря че имаме билети за ферибота, и Джон се заинтересува. Скоро говорихме само помежду си, при което митничаря махна отчаяно с ръка да минаваме.

Някои моменти от

Alcan (Alaska-Canadian) Highway:

Alcan Highway – Аляска с мотор

 

 

 

Alaska-Canadian Highway – Аляска с мотор

Alaska-Canadian Highway

 

 

 

Беше интересно да видим шпертплатовата кола. Тези не ги бях виждал от както живях на източното крайбрежие:

Картонени полицейски коли – Alaska-Canadian Highway

Картонени полицейски коли

 

 

 

Тук някъде видяхме гризли покрай пътя. Имаше колега зад мен, който спря да я снима. За съжаление, аз не го направих.

Но пък затова доста по-късно аз бях впечатлен от залеза. Спрях настрана, изгасих мотора, и приготвих фотоапарата за да запазя тази снимка:

Залез в Аляска

 

 

 

Тази снимка ми излезе доста скъпо… След като свърших с фотоапарата, аз опитах да запаля мотора… Хммм, още веднъж, аз опитах да запаля мотора…

Никакъв резултат.

Най-накрая мотора, след всичките тия проблеми от Deadhorse отказа да пали. След многократни опити аз се отказах и чаках колегата да се върне – той носеше инструментите с него. Това се случи на 50 км от Whitehorse. След време той се върна, и попита какво е станало. Казах му, и започнахме да разглобявам мотора край пътя. Махнах багажа, след това страничните пластмаси, след това седалката, след това пластмасите покрай резервоара, и накрая резервоара, за да стигна до свещта…
Аз се уморих само докато написах това, какво остава за тогава 🙂 Освен това вече беше около полунощ. Комарите след кратко време се настаниха където намериха възможност да хапят. Не мога да си спомня кога за последен път изредих толкова експлетиви…

Един индианец мина с пикапа си (като че ли в БГ се нарича джип) и каза че ако искаме да бутнем мотора в ремаркето, ще ни закара до града. Взехме му номера за всеки случай. Запознахме се, името му беше „О“. Питах го и втори път, защото си помислих че не разбрах когато си каза името първоначално. Скоро мина и друг индианец, който ни предупреди, че по пътя  има гризли, на около 4 км от нас. Благодарихме му сърдечно за загрижеността. Колегата започна да проверява електрическата система. Накъсо, изкарахме лулата на свещта, вкарахме ч отново, и запали!!! Това е. Не знам какво сме поправили, ако въобще поправихме нещо, защото оттогава досега мотора си работи нормално, без да ми е правил проблема с угасването и запалването по време на движение. И до днес се чудя, но тогава останахме на пътя около полунощ.

Най-накрая около 1 сутринта стигнахме до

Whitehorse

Уморени и ядосани, намерихме долнопробен мотел на висока цена. Не беше добро решение – наложи се да оставим моторите навън, където имаше някакъв досаден характер който все ги поглеждаше и гледаше да изпроси бира. Това беше единствената неприятна среща с канадец в продължение на 1 месец.

Някои данни от този ден:

GPS данни 21 ден – Аляска с мотор

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Аляска – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Аляска

One response so far

сеп. 17 2012

Към Аляска с мотор (15, 16 и 17 ден): От Феърбанкс през Полярния кръг до Северния ледовит океан

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, а за последно ловихме […]

One response so far

Switch to mobile version