Archive for the tag 'Площад Конкорд'

юли 01 2014

До Париж и назад с автомобил (2): По забележителностите на Париж

Днес родължаваме и ще завършим пътуването с кола до Париж и обратно. Миналия път стигнахме Париж и опитахме да влезем в Лувъра, но днес ще успеем и ще разгледаме обстойно забележител ностите на града, преди да поемем обратно към родината. Приятно четене: До Париж и назад с автомобил част втора По забележителностите на Париж От Лувъра […]

16 коментара

февр. 09 2010

Когато бяхме в Париж (2)

Продължаваме с пътеписа на Николай за посещението му в Париж. Започнахме с пристигането и посещението в Нотр Дам, за сега продължаваме. Приятно четене:

Когато бяхме в Париж

втора част

Много е трудно да опиша какво трябва да видите в Париж, защото всичко е толкова впечатляващо. Величието, което лъха от сградите, просторните булеварди, задръстени от коли, усмихнатите и весели хора от различни националности… а може би есента, показваща своите прелести със цветята и дърветата ни караха да вървим по улиците на този град без да си даваме сметка за огромните разстояния, които изминавахме.

Навярно най-запленяваща е река Сена, разделяща Париж на две части, по бреговете на която безброй хора сядат за кратка почивка. Корабите с туристи бавно обхождат реката и когато минават под мостовете ти идва да скочиш в тях, също както във филмите. Коритото на Сена е облицовано с гранит и когато реката е в нормалното си ниво можеш да вървиш по алеите близо до водата.

Пред стъклената пирамида на Лувъра – Париж, Франция

Запътихме се към една от най-извесните галерии –

Лувъра (Le Louvre)

По пътя видяхме висока кула с орнаменти като катедралата Саграда Фамилия в Барселона. Влязохме през един от страничните входове във вътрешния двор на Лувъра и останахме запленени от орнаментите, с които беше украсена сградата. От вън тя не изглеждаше така впечатляваща. От вътрешния двор минахме през богато украсена огромна врата в площада, където се намира входа на Лувъра. Той представлява П образен площад, заграден от трите страни със сградата, в центъра, на която се намира стъклена пирамида от която се влиза в галерията. От двете страни е разположен шадраван на ръба, на които може да се сяда. Многото хора не създаваха впечатление за навалица, защото площада е много голям.

Фасада – Лувър (Le Louvre) – Париж, Франция

Сградата е много красива и съчетанието на старинния стил на фасадите и модернистичния на стъклената пирамида с фонтана те кара да забравиш, че времето лети и да поседнеш на топлите от слънцето камъни. Така направихме и ние. За жалост нямахме време да влезем в Лувъра за посещението, на който са необходими няколко дена

Четете по-nататък>>>

2 коментара

сеп. 29 2009

Последният ни ден в Париж

Продължаваме с пътеписа на Ренета за Париж. Пристигнахме Париж (ден първи), и продължихме през втория ден и третия ден в Париж. Сега тя ще ни разкаже за последния. Приятно четене:

Последният ни ден в Париж

започва отново от Шанз-Елизе.


На площад Конкорд са трибуните за финала на Тур дьо Франс, а зад тях е обелиска.

Площад Конкорд — Париж, Франция.

Пресичаме площада и влизаме в градините Тюйлери. Тук и в цял Париж дърветата са подкастряни от последовател на кубизма. Трима жандармеристи преминават по каменната настилка яздейки гордо красивите си коне. Докато вървим по алеите, по сандалите ми полепва бял прах. Замислям се, че за първи път откакто сме в Париж ги виждам мръсни. Вдигам поглед от обувките си и пред мен са стъклената пирамида и Лувъра.

Градините Тюйлери — Париж, Франция.

Четете по-нататътк >>>

No responses yet

сеп. 15 2009

Париж – ден първи

Наша милост се прибра от отпуска и хоп!, Ренета е написала нов разказ за пътуването ѝ до Париж. Приятно четене, така както и на мен ми беше приятно да го прочета!

Париж

ден първи

Трябваше ми месец, докато се усетя готова да пиша за това пътуване, а и докато намеря време. Обмислях, най-вече какъв да е начина, по който да го опиша. За Париж, почти всеки има мнение. Много хора имат даже впечатления, някои доста по-обширни от моите, което ме кара само да завиждам…

Новите неща в това пътуване за мен започват още с новият терминал на софийското летище. Тих и чистичък, безлюден. Изчакваме един час в просторна зала с пластмасови столове. Разпитвам Георги за всичко, свързано с летищата, самолетите, полетите и екипажите, за което се сетя. Времето минава неусетно, появяват се стюардесите и след проверка на билетите, едно от ония малки автобусчета, които винаги съм искала да видя отвътре ни отвежда към самолета. Чувствам се приповдигнато. Опитвам се да изглеждам, като останалите пасажери — сякаш летенето ми се случва често, а не е събитие за мен в конкретния момент. Стюардесите настаняват хората по местата им. Говорят тихо, усмихват се и изглеждат, като извадени от списание със костюмите си в синьо-зелено и копринени шалчета на врата. Заради късмета ми на начинаещ предполагам, двамата с Георги заемаме две от трите седалки и никой не идва да седне до нас. Пак заради тоя късмет, самолетът няма и минутка закъснение. И последният пътник е седнал на мястото си, самолета рулира, а стюардесите обясняват как да се държим по време на полета.
„Наместихме се на пистата за излите“ — ми казва Георги. Разбирам го сама, само след броени секунди. Самолетът се радвижва, но скоростта е много по-различна от тази, с която сме се придвижвали преди минути. Ускорението нараства постоянно и ме залепва за седалката. Адреналинът ми се вдига заедно с него. Преживяването е кратко, машината се отлепя от земята. В главата ми някакво гласче извиква: „Юпиииии“ и не мога да си откача усмивката от ушите. Самолетът набира височина. Ясно се усеща и дори се вижда, че е наклонен, с вирнат нос. Преглъщам, за да премахна заглъхването в ушите си.

Чудех се, дали ще ми прилошее, на мен, на която прилошава и в кола. Е, явно пътувам по-добре със самолет. Завиваме няколко пъти, накланяйки се на ляво и дясно. Главата и стомаха ми остават някъде назад за секунди, после пак се връщат на мястото си. За броени минути сме над облаците. Пилотът ни поздравява с добре дошли на борда и ни осведомява, че летим на единадесет хиляди километра височина, а температурата навън е минус петдесет и пет градуса. Георги ми казва, че пътуваме с един от най-новите еърбъси. Единственото ми качване на самолет, преди този полет е, преди около 100 години, във Варна, в Аспарухово, където един самолет, беше направен на сладкарница. Споменът ми от тогава беше неуютно и много клаустрофобично помещение. Настоящата реалност няма нищо общо със спомена ми. Седалките са широк и удобни и нямам усещане за теснота. Почти не си отлепвам носа от малкия люк. Над България е облачно, за съжаление.
Гледането на телевизия си казва думата, предполагам и прави, новите гледки да изглеждат познати, така облаците под нас не ми се струват странни и не на мястото си. Разглеждам белите кълбета, търся интересни форми и проследявам бягащата сянка на самолета ни по тях. От време на време си повтарям, че съм в самолет и че преживяването, не е нещо ежедневно и обичайно за мен. Напомням си го, за да се насладя най-пълно на двата часа и половина летене, които ни предстоят. Хубавите стюардеси се понасят грациозно по пътечката и ни предлагат сандвичи, после сок, кафе, чай. Дори тези нормални неща ми се струват специални и различни в новата обстановка. През следващите 4—5 дни ще се чуствам така още много пъти.

One response so far

Switch to mobile version