Етикети: Плиска

Из старините на Лудогорието 2

Из старините на Лудогорието

Покрай празниците Тишо е обиколил Делиормана и сега ще ни разкаже за забележителностите в района. Признавам си, че лично са мене беше новост! Още повече, че снимките, въпреки датите си, в действителност са от...

Обиколка на България (2) 2

Обиколка на България (2)

Продължаваме с офроуд обиколката на България заедно с Боян. В първата част минахме от Стара Загора до Мадара, а днес ще поемем през Плиска към Никополис ад Иструм.

Приятно четене:

Обиколка на България

част втора

Плиска, Свещари, Каменово, Басарбово, Иваново, Червен, Никополис Ад Иструм, Идилево

Ден 3:
Добре отпочинали се отправихме към

старопрестолна Плиска

Там, както и на Велики Преслав, орехите се охраняват – за разкопките не знам:

Орехите се охраняват – Плиска

Новият вид петоъгълни кули, които били по-устойчиви на стенобойните машини:

Петоъгълна кула в Плиска

Ето останките от самия град:

Плиска

Там тревата беше по-висока и вероятно имаше повече змии, но се бяха изпокрили защото
времето беше облачно

Pliska, Kaspichan, Bulgaria

Това е една от най-грандиозните постройки които са съществували
в Европа по онова време. За жалост, ако не бяха възстановките никой не би го повярвал.

Плиска

След това потеглихме към

с.Свещари и Свещарската гробница.

Няма снимки от там, но те така или иначе нямаше как да представят това, което ще видите там. Имах чувството, че влизаме в Зона 51 и ще ни покажат някои космически кораб. Гробницата е изключително
запазена и няма възтановки. Разровена е цялата и отгоре е излят бетонен купол в който се
подържа постоянна температура и влажност. Опитахме се и да намерим Демир баба теке, но безуспешно.
Вечерта катуна спря в къмпинг в

с.Каменово

Използвахме апартаментите, тъй като валеше и беше доста хладно.

На къмпинг в Каменово

Не можахме да си намерим мръвки за скара из цялото село тъй като хората там както и по
другите села си ги произвеждат не ги купуват. Намерихме само кюфтета за печене и
имахме една пържола остана от барбекюто в Мадара. Но не подозирахме че имаше още
някой, който точи заби за тази пържола. Ето го разбойника хвант на местопрестъплението:

Все още гладна котка ;)

"Разбойник с пържола" на Тициан

Пържолата на земята не съм успял да я заснема, но можете да проследите погледа на
котарака. Това беше котарака на собственика, който с удоволствие си доизяде после
пържолата.

Ден 4:
На другия ден трябваше да минем през Русе за да видим дунава и да заредим с гориво и
кеш. Следваща ни спирка бе

„Басарбовският скалаен манастир” – единственият действащ скален манастир в България.

Светецът покровител на манастира – Св.Димитрий Басарбов е покровител и на румъската столица – Букурещ и неговата обител има много повече
поклоници от там.

Манастирският комплекс се стопанисва добре. В центъра на двора има чудотворен кладенец с лековита вода, но за нас вода нямаше,защото електрическата помпа
на кладенеца беше развалена. Случайно попаднахме на уредника на манастира и кмет на с.Красен, който много държеше да разкаже всички легенди за манастира на Живка, докато
ние със Слави се мотаехме наоколо. Според легендата тялото на светеца е намерено 3 или
30 г (зависи кой разказва легендата) след неговото изчезване на брега на реката близо до
манастира. Нетленното тяло на светеца е било занесено в родното му с.Басарбово. Но
веднага след като научават за тялото от Румънската патриаршия изискват мощите му.
Легендата разказва, че са сменени три впряга волове преди да успеят да потеглят с тялото,
защото воловете са се връщали веднага щом стигнат края на селото. Въпреки това са
успели да го пренесат до Букурещ.

Басарбовски скален манастир

Следващата забележителност в плана бяха

Ивановските скални манастири.

От тях само един е отворен за посещения, а за другите трябва да се обадите предварително защото
гидовете са кът. Незнайно защо това гениално творение, под опеката на ЮНЕСКО от
1979, отсъства от списъка със 100-те национални туристически обекта. Във вътрешността
му са добре запазени творби на палеологиният ренесанс, с които можем да се гордеем.
Направо изтръпвах като виждах как екскурзовода потропва небрежно върху стенописите с
учителска показалка, докато разказва, че консервирането им е отнело 10 г. Без коментар..
Разбира се по път ни бе и

крепостта „Червен”

Крепост Червен

Ето и снимката на известната 12 м кула послужила за образец при реставрирането на
Балдуиновата кула на Царевец.

Крепост Червен

Този път Слави се престраши да поседне по близо до края на стената, за да снима с.Червен
в краката си.

Село Червен

Има какво да се види там, ако не друго гледката от платото е страхотна. Хубаво е и да има
кой да ти разкаже. Но към 16:00 ч. Нямаше и кой билетите да ни провери. А ние си бяхме
взели дневни билети от Ивановския манастир, които важаха и за крепостта.
Това бе май най-интензивния ден. Последния обект по пътя бе

Никополис Ад Иструм

Пристигнахме там около 18:00 ч. Вратата бе заключена, но мрежата точно до нея е
достатъчно добре потъпкана, можеш и с кола да влезеш. Ако ти трябва някой камък с
фрезки или плоча с надписи от римско време – там е мястото. Не е охранявано и няма
жива душа наоколо. Сигурно вече са изнесени по-ценните неща. Иначе това са останките
от най-големия римски град на Балканския п-ов. Основан е 102 г. Главните пътища с
каналите под тях са все още добре запазени.

Никополис ад Иструм

Денят завърши покрай скарата в с.Идилево, където Слави ни бе домакин.

В село Идилево

Очаквайте продължението

Автор: Боян Бонев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Един български пътепис: старите столици и морето 3

Един български пътепис: старите столици и морето

Ико ще ни разведе днес из старите български столици. Приятно четене:

Един български пътепис: старите столици и морето

Сега всички очакват да напиша как не си спомням нищо от последните четири дена и да кажа – “Припомнете ми !”, но няма. Ще се опитам сам да си спомня.

След като се разбра че пропада посещението на B’estfest-а в Букурещ, решихме поне да си направим едно пътешествие из България. Така поне малко депресията ми да поотмине. Навихме се поне да си направя бленуваното посещение на старите български столици. Така и така вече си бях взел понеделника почивен ден, с тенденции за вторника.

Тръгнахме в петък вечерта след работа, стандартната “самотрашка” група (Таня, Елица, Пухи, Дарко и аз), на север. Идеята за всички дни беше да посетим колко се може повече места и да спим на палатки, където сварим. За първата вечер целта беше да преминем Стара Планина и аз реших да си намерим място за спане някъде около

Дряновския манастир

(както миналата година, когато отидох на B’estival-а, само че на палатка). Естествено стигнахме доста късно и по тъмно трудно се търсят места. Разгледахме къмпинга, но не ни хареса и се установихме на поляната отстрани на манастира. От съседното заведение, което вече не работеше, идваше малко светлина и беше добре. Дори имаше маса и скамейки. Хапнахме и пийнахме малко каквото си бяхме взели, като нямаше време и място да си сготвим нещо на огън.

Сутринта се оказа, че точно на същата поляна ще има “национален събор на пенсионерите” и ни събуди мощна уредба с думите

“проба … проба … шест … шест” 🙂 и Славка Калчева до дупка !

Това беше добър стимул да станем и да тръгнем по-навреме.

Така и така бяхме на близо и разгледахме пещерата Бачо Киро. Аз бях ходил, но пак влезнах.

След Дряновския манастир тръгнахме към

Велико Търново.

Там посетихме Царевец. Хареса ми ! Наистина си струва да се види (да знаете, че в четвъртък е безплатно за български граждани – поне така пише). А знамето беше огромно ! Направих доста снимки, взех си печат за стоте туристически обекта и решихме да разгледаме малко и Велико Търново. Първо се заехме да напазаруваме нещо за ядене и пиене за следващите две вечери. След това си взехме по една Болярка и седнахме в един парк, където ги изпихме заедно с няколко филии с лютеница 🙂

Четете по–нататък>>>