Archive for the tag 'Пирин'

дек. 04 2009

Из Пирин и околностите (1)

Днешният пътепис ще ни разведе из Пирин и околностите му – т.е. ще обиколим цяяялат планина от всички страни. Наш водач ще бъде Пепеляшка. Приятно четене:

Из Пирин и около него

първа част

Направили сме стройна и натоварена програма, стегнали сме раници и куфари,екипирали сме се от глава до пети, настройвали сме се месеци наред за емоциите,които ни предстоят в любимата планина и с любимата компания от 5 семейства- 20 души. Но… щастието никога не може да е пълно и от седмица всички синоптици ни уверяват, че не бива да тръгваме в планината, че времето в планините е лошо, вали, гърми, трещи… И все пак всички се събираме в уречения ден и час и лед дълго умуване, седнали за обяд в кръчма в Добринище, надделяват авантюристите и решаваме да не променяме нищо в предварителната програма и да рискуваме.

Оставяме колите в Добринище, и с предварително нает микробус стигаме до хижа Гоце делчев. Оттам, с лифт до хижа Безбог. Времето е прекрасно, въпреки песимистичната прогноза и решаваме да се качим до Връх Безбог. Прехода е лек, но както в целият Пирин, гледката от върха е приказна –към връх Полежан и Кременските езера. А на връщане, понеже съдбата винаги покровителства смелите, природата ни дари с чуден подарък..Заромоли за минути лек дъждец, веднага след това изгря слънце и се появи най-най- красивата и огромна дъга,която някой беше виждал…започваше от единият до другият край на планината и цветовете и мащабността й беше зашеметяваща…!

Спането в хижа, ако някои от вас не знаят, е „ КАК НА ФРОНТЕ”- лягаме си с кофража /т.е. с дрехите/, леглата са ужасни, хижаря ни прецака и ни премести в друго спално, а не в това, което бяхме предплатили, на едно таванче за двайсетимата, нямаше прозорец, тавана ти пада направо на главата, абе- условия по-бойни от бойните….Но, ще ме питате, и за какво е всичкият този чанч? Повярвайте, струва си всяка минутка ….всяка изстрадана минутка, когато затаиш дъх пред величието на природата…!

На сутринта тръгваме покрай

езерото Безбог

към Папаз гъол /попово езеро/. Времето е променливо, но раздавам по един голям черен чувал на всеки за раниците /при дъжд в него слагаме раницата и обувките,за да се съхранят сухи,мятаме чувала на гърба, а шляпаме с джапанки/. Слава богу, дъждецът беше незначителен…

На Папаз гоьл спираме за малка почивка, а и да се полюбуваме на езерото…

Четете по-нататък>>>

4 коментара

ное. 22 2009

Да се влюбиш във връх

Мдааа, някои се женят, други се влюбват (не че двете са взаимно изключващи се, де), важното е да пътуваме и да гледаме и да харесваме, а и … да се влюбваме, както съвсем неразумно е направила Даниела 😉 (майтап, Дачи, знаеш, че съм хлевоуст ;-). Та, приятно четене и не си мислете, че сте имунизирани!

Да се влюбиш във връх

Вихрен, Пирин

Влюбих се. Внезапно, дълбоко и трайно. Видях го и онемях. Взрях се в него и го съзерцавах с часове, а той стоеше невъзмутим, сякаш никой друг не съществува. Поглеждаше ме от високо и не помръдваше. Знаех, че знае, че съм там…

Хората минаваха покрай мен, поглеждаха ме, някои от тях ме поздравяваха, но аз не ги виждах и не ги чувах. Гледах го и не помръдвах. Чувствах се вдъхновена, одухотворена, успокоена… Чувствах се малка, нищожна, незначителна…

Той беше хем близо, хем далеч, някакси тайнствен… Беше на една крачка от мен, а го чувствах недостижим…

Стоях като омагьосана и събирах сили…

Събирах сили да си тръгна, за да остана сама…

Да остана сама, за да събери сили… да се върна…

Когато се върна, ще бъде различно. Тогава ще стигна докрай, до самия връх!

Да, връх. За първи път ми се случва да се влюбя във връх.

Влюбих се във връх Вихрен. Седях в подножието му и се чудех дали е истински! Една табела се опитваше да ме убеди, че ще стигнем до горе за 3 часа, но на мен не ми се вярваше и оставихме покоряването на връх Вихрен за друг път.

Четете по-нататък>>>

One response so far

« Newer Entries