Archive for the tag 'Пирин'

февр. 22 2013

Бански Суходол (Пирин)

Днес сме на балкан – т.е.на Пирин, по-точно. Кристина ще ни води 🙂

Приятно четене:

 

Бански Суходол (Пирин)

 

Август, жега, отпускарски сезон.  Народът все още не се е върнал от морета, чужбини – София опустя, задръствания няма, работници сриват подземна София бавно, но сигурно…

Аз на море вече ходих и честно казано малко исках да сменя обстановката, затова когато разбрах, че ще имам три почивни дни един след друг (ползата от работата на смени) веднага почнах трескаво да мисля как мога да използвам намалението. Дали от желание да разнообразя пейзажа или от някакъв неясен вътрешен подтик реших, че ми се ходи на планина. То това е нормално за повечето хора, но не и за мен, защото съм всеизвестно мрънкало по баири. Нейсе, явно се бях прежалила и почнах

да си организирам преходче.

Тази работа също не е лесна, щото ми се искаше да отида на

Бански Суходол,

оттам на Вихрен, Кончето и ако може хижа Иван Вазов и Мальовица пътьом… Е, човек трябва да избира, така че като почнах ентусиазирано да дудна на Таня за Кончета и Пирини и едвам я навих след три реплики да каже, че и тя идва. Всички дипломатично решиха да ми спестят спора, че не е лесно да се стигне от лагера на експедицията до Кончето, благодаря им за което, аз и сама видях 🙂

И така, понеделник сутрин, 06:45 на автогара Овча Купел, трескаво разгръщане на карта на Пирин в последния момент, указания от Пъпеша, „Айде, и умната!“. Така започва всеки планинарски път, после продължава с три часа дремане и приказки в автобуса – така ни се пада, като си чупим колите когато не трябва. По тая причина се помотахме из

Банско,

щото явно сме свикнали все по царския път да ходим до ски зоната…

Попаднахме на най-скъпия магазин в целия град, но аз като истинско дете на капитализма си купих напук кутийка кола за 1,50 лв. Зачудихме се дали да хванем пистата или асфалта, явно и двете имахме надежда, че може да спестим някой и друг километър с автостоп. Е, не би… изкачихме си го догоре, подминавани от мрачните подозрителни погледи на шофьорите. „Какви хора сте вие?“, чудех се аз, докато ядно си го изкарвах на асфалта.

Стигнахме до

местност Пещерите,

напоихме се с вода, поседяхме да съберем кураж и запрашихме по пътеката за лагера. По пътя има маркери – някои се виждат, други са малко стеснителни и се крият зад завоя, та имаш време да се почудиш дали си на правилната пътека. Аз ходя за пръв път по тая пътека и бях заета да дишам, гледам и вървя правилно, за да не показвам колко ми е тежко всъщност и как не обичам да ходя по чукар. За мое утешение на едно място имаше

полянка с диви ягоди –

изобилие и Манна Небесна. Алчно няма да издам къде точно по пътя се намират, ходете и търсете сами 😉 . Сигурно можехме и там да си останем, толкова урожай имаше. Идеално място за влюбена двойка, която да се въргаля в тревата и да се храни с даровете на природата. И после да ги изядат вълци и да си вадят борови иглички от всички отверстия.. но да не убиваме романтиката.

След лирическото отклонение и похапването поехме пак нагоре, където ме дебнеше моя голям планински враг – клекът. Не знам, честно.. на някой може и да му приятно да се катери по сипей с хапеща краката растителност, в крайна сметка всеки си има вкус.

Докато денивелирахме* с пълна сила, Таня разправяше забавни истории за бутане, теглене и падане на коне по пътеката. Личеше си, че бая зор са видели животните, добре бяха „маркирали“ местността. Чудех се от катерене и напъване дали и аз няма да измаркирам накрая, но се въздържах – големи хора сме вече, уж. А и в един момент тоя Пирин като ми се опна над главата, забравих и зор, и пътека и всичко. Много хора са писали, песни са пели, снимки са правили.. лично на мен траен и дълбок отпечатък ми остави. Малко съм безмълвна на тая тема, то това е достатъчно красноречиво само по себе си.

Аз още съзерцавах пейзажа и ах-ках и Таня изведнъж ме изненада, че той, лагерът, ей тук някъде зад хълма бил. Поизлъга ме преди това малко, аз мислех, че още два часа ще ходим, ама се изненадах приятно.

Пристигахме в лагера,

там Тони и Иво нещо битуваха и слушаха радио Тесалоники или друга гръцка х**ня. Нарушихме им хубавото ежедневие и веднага се организира вечеря, чай, снимки и разходки из района. Имаше някои кулинарни изненади, присъстващи в менюто – но с повече импровизация салатата „краставици и моркови“ се гарнира с ябълки и беше посрещната с всеобщо одобрение.

Много работи могат да се кажат за менюто – примерно „защо чушки със зеле?“ беше един постоянно витаещ във въздуха въпрос.. Нямаше драма, обаче, всеки яде всичко, освен Ники (Профи) – той не яде салам, щото в салама има пилешко. Ти си мислиш, че копита и рога ти слагат, а те – пиле *авторът свива рамене*.

Докато се върнат повечето хора отгоре, вече бяхме подпомогнали вечерята и поседнахме да хапваме. Аз почнах да установявам колко студено е всъщност и до края на вечерта заприличах на зелка – сигурно бях навлякла към 4-5 ката горни дрехи. Накрая се пъхнах до печката и изгоних студа – сигурно защото почнах да му мириша. За отмъщение ми се приспа злокобно, така че след малко време и 2 чашки ракия се разнежих и си опнах чувала в щабната палатка. Таня до мен заспа на десетата секунда, аз покашлях, повъртях се, накрая ми стана скучно и заспах. Както бързо се наспива човек уж на планина, така си отнесох 8 часа .. щях да кажа „без да ми мигне окото“, ама малко оскиморон би било. З

а „добро утро“ Калинка услужливо ми предложи да измия една голяма тенджера, което аз приех с огромен ентусиазъм, щото студувах, а водата в тенджерата беше гореща. Пошетахме из лагера, както каза Коста с усмивка: „Ти дойде тука да пооправиш къщата и си тръгваш..“. Видяхме за половин час Професора и Павката, които бяха се прибрали отгоре някъде в ранни зори. На оперативката (или както мойте бачкатори му викат shift briefing) гледахме карти и аз се опитвах да не изглеждам невежа.

До пещерата не остана време да се качим, щото – както навсякъде, дето ти е хубаво – сутринта се изтърколи в обяд като пияница в канавка. С натежало сърце се опаковахме, снимахме се за довиждане и потеглихме по същия път надолу.

Бански суходол, Национален парк „Пирин", 2770, България

 

Тук е мястото да припомня, че първоначалният ми план беше друг – Вихрен, Кончето, трето, пето. Още с пристигането си видях, че идеята ми да се качим до Кончето и да се върнем в София още същия ден е малко като Авгиевите обори на Херкулес – не е невъзможна, ама не е и да плеснеш с ръце и да се засмееш, докато я правиш. Освен това, беше ми девственото посещение на Бански Суходол и не очаквах, че така бързо ще ме увлече това място и няма да искам да си ходя. Те другите знаеха и се подсмихваха под мустак, коса и шапка. Нищо, така се зарибяват хора. „Догодина“, си мисля с фанатичен блясък..

С такива и други мисли, опаковани в раницата си заминахме надолу – с бърз ход и по-малко ягоди стигнахме на гарата точно пет минути преди да дойде последният автобус за София.

 

 

С благодарности на Таня за компанията и водачеството, че иначе нямаше да се замъкна дотам. На лагеруващите в момента – Коста, Павка, Мишо, Ники, Калинка, Тони, Иво, Ицо, Зизи, Цецо, Васко и Иво – и тези, които ще се качат после – успех! Иска ми се да съм там.И с извинения за липсата на детайли за пещерната гледна точка. Има си хора и за нея, ще ви кажат повече 🙂 . Аз бих смутила  и без това дългото си повествование.

 

Автор: Кристина Домозетова

 

Други разкази свързани с Пирин – на картата:


КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРБОНОСТИ 🙂

Пирин

One response so far

юли 29 2011

Пирин: фестивал Elevation край Разлог и под лунните писти над Банско

Днешният пътепис ще ни води едновременно до хубаво и много грозно място. Пипилотка ще ни води на фестивала Elevation край Разлог и после ще се разходи над Банско. Познайте къде ѝ хареса повече?

Приятно четене:

фестивал Elevation край Разлог под лунните пистите над Банско

 

 

От началото да си кажа – изкефих се!

Преди почти месец, в деня на концерта на Sting, се събудих със странното усещане, че всъщност никак не ми се ходи на концерта вечерта. Но билет имах отдавна и, вечерта се озовах на един от най-вълнуващите музикални концерти, на които съм била.

Точно същото усещане имах и в петък сутринта (24ти юни) – първият ден на Elevation феста, за който се бях сдобила с билет овреме. И, заради опита си от предния път, предоположих, че ме чака точно същата приятна изненада. Рано, рано се натоварихме в колата на едни приказни другари и под съпровода на дискографията на Jamiroquai поехме по „магистралата на ББ“. Планът беше да се настаним в Добринище, където да оставим Емил (който не обича концертите) и Дребосъчето там, а компанията образувана от още няколко веселяка да отидем на феста, главно заради дедо ни JK (дедо, нали, щото се разпада, но за това по-късно).

Настроението беше приповдигнато, гонехме се по пътя и точно на излизането ни от Предела я видяхме – сцената – огромна и внушителна, слънцето грееше и вече бях убедена, че довечера ни очаква страхотно изкарване. Малко неприятно се изненадахме от новината, че трябва да обиколим целия Разлог, защото прекия път беше отцепен, заради феста, но не беше чудо за умиране.

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

Сцената

 

И към един, един и нещо вече бяхме в Банско и зачакахме да ни нахранят в Канчето. Нагрухали се доволно, отпрашихме към Добринище, където на една веранда, на кафе зачакахме да дойде време да ходим към фестивала. Както винаги се случва с големите компании, закъсняхме изчаквайки се, и така Stereo MC’s започнаха да пеят без нас. За сметка на това, в 5.30 ч. получихме позвъняване – наша позната, която също била на входа на фестивала, разбрала, че

Джамирокуай отпада

Първо падна смях, как ни бъзика, после почнахме да се съмняваме, подир това и ние не знаехме какво да вярваме и какво не, та за решихме да получим още две независими мнения. И, уви, интернета каза – JK се навехнал и увехнал и ни отебал.

Настана някаква такава тягостна атмосфера, една суха покруса, щото всички толкова не го вярвахме, че не можехме и да се разпсуваме от яд.

Ми да ходим ли, да не ходим ли? Пари сме давали, пък и други групи има…И докато се мотаме май щяхме съвсем да изпуснем Стереотата.

Метнахме се по колите и беж.

Вип за 5 лева

Другарчетата си бяха запазили места за паркинга на фестивала и с принтираните бележки за тях ни пуснаха на КППто без никакъв проблем. Не знам за премеждията на хората с коли и без паркомясто, но за 5 лв. в повече получихме приятна разходка по празен път, та наистина се почувствахме специални.

Имаше малко забавяне при влизането в паркинга и трябваше да има малко указателни табели от къде се влиза, но нейсе. На входа се наложи да ни дадат талонче, което стана много бързо и не разбрахме кои и на какъв принцип трябваше да чакат, за да влязат. Намерихме си добро място за паркиране и се отправихме към входа, където най-жестоко ни отнеха бутилките с вода.

Влизането в зоната на феста

Много хора мърморят колко много са чакали, колко бавно ставало. Еми почакахме, но не е било повече отколкото на някои други концерти. На концертите на Stereo MC’s съм чакала и доста повечко, та не намирам за нужно да недоволствам. Влязохме на финалните акорди на гореспоменатата група, уви, но като са дошли 3-4 пъти, ще го направят пак. На това отдавам и факта, че не бяха продадени много билети за фестивала – малко или много се разглезихме през годините – аз лично с лека ръка пропуснах Сетрео, много други групи идват и повтарят и потретват, та народа вече не ходи на концерти така както прави секс грозната жена – сякаш е за последно.

И докато чакахме да започнат Morcheeba тръгнахме за бира и научихме за

Елевовете

По принцип идеята звучи добре. Както казаха приятели – така и за организаторите ще е по-лесно да отчетат парите, отколкото във всяка шатра да има касов апарат и да цъкат бележки за всяка бира. Не съм ходила по чужбински фестивали, но се съмнявам, с тези елевове, организаторите да са открили топлата вода. Просто защо не го пуснаха това като информация в сайта?! И защо не бяха повече от една шатра?! Ей това са ми забележките за елевовете. Относно касовите бележки за тях – аз не ходих да купувам, натовариха се приятели от компанията – ходиха 3 пъти, 1 път са получили касова бележка за тях, но както и те споменаха – и нашата култура си е такава, че не си искаме никога касовите бележки…

morcheeba

И излязоха тези сладури и ме израдваха много, както с музиката си, така и с фестивалната си култура 🙂 Скай, освен че не изтърпя дълго да й е празно пред погледа и призова народа да нахлуе в празната ВИП зона, също толкова готино натири някаква руса мацка с червена тениска, за това че й показала среден пръст: „Покажете й средния пръст и на нея, да види как се чувства човек, като му го покажат“ (предполагам, че русото момиче е била някоя випаджийка, почувствала се прецакана, че някакви хора идват на аванта във випа й).

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

 

 

След това дойдоха и

hurts

на които бях чувала само едно парче, но пък бяха симпатична група и направо ме болеше, че ще свършат бързо бързо и на сцената няма да излезе JK, който явно тези дни се разпрада по-бързо и от Майкъл Джексън навремето.

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

 

В този ред на мисли: няма вече хипария и спонтанност в музикалния бизнес. Уж JK беше фен, Emergency on Planet Earth беше еко, био, туй онуй, но явно, човек като събере парици за първото ферари и не е склонен просто да излезе и да зарадва хората, пък макар и седейки на столче. А едва ли като обяви нова дата ще го направи за без пари за всички, които отидохме най-вече заради него на Elevation Fest.

Но на Hurts бяхме – много приятни, изненадаха ме, а Stay ми стана фаворитната им песен. Да правят още много албуми, пък ние ще ги слушаме 🙂

И дойде ред на неочаквания гвоздей в програмата:

parov stelar band

които накараха да се носи пара от загретите ми кецове и да остана по тениска по никое време. Напълниха ми душата с музиката си, макар никога преди да не ги бях чувала, а после заявих на Емил, че съм се почувствала пак на 23 🙂

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

 

Изобщо този първиден на феста, останал и единствен беше страхотен поне в моите очи. Не съм била на Spirit ъф бЪргас, но се съмнявам, че по мащабност и организация е имало по-голям бг фест от разложкия.

Неприсъствието на Jamiroquai и вятъра във втория ден едва ли са били в обсега на влияние на организаторите, за това си мисля, че всичко друго беше на много добро ниво (с малки изключения) и, надявам се догодина да се повтори с по-голям успех. Меджу другото интересно е, че в един случай пада дъжд и настава мор и кал, а имаме легенда, в друг – духа вятър и имаме отлагане на половината фест и провал на организацията. Но първия и втория фест ги делят няколко десетки години, хиляди километри и още повече хиляди пари, а ентусиазмът е изместен от бизнеса (иначе представям си как всички групи се изместват на завет на площада в Банско и настава ебаси купона).

Аз билет за втория ден нямах, а и тези които имаха прекараха съботата високо в Пирин – кой на Вихрен, кой на Безбог или Семково… изобщо, освен ако не сме супер изискващи и киселяци – може да се каже, че получихме неочаквана планинска компенсация. А за касовите бележки – аз винаги си ги изисквам, та нямаше да му мисля, ако имах билет и за събота. Та, хора, научете се да си ги искате това е нормално, дори при купуването на чифт гащи, та камо ли при нещо, дето струва 100 лева…

Колекцията ми от фестивални песни и картинки ви чака в страницата на Патиланско царство във фейсбук

Банско, България

Луннният пейзаж над Банско

 

Някога, преди много години, когато бях 5-6 клас и даже вече не си спомням кога точно е било, от училище отидохме на екскурзия в Банско. То тогава беше едно село. Не си спомням много неща да сме видели – заведоха ни до църквата, музеите на Неофит Рилски и Вапцаров, заведоха ни да видим какво е тепавица, разгледахме архитектурата на централния площад и в общи линии това беше.

Настаниха ни в един от броящите се на пръстите на едната ръка хотели, който беше май и най-новия и гъзарски – Стражите. Беше направо прекрасен, спомням си, че бяхме три съученички в мезонет! Засилих се да се друсна на леглото и, както се метнах се чу храс! Оказа се, че няма пружина отдолу, а някаква дървена скара – новост, която още не знаех, че е измислена.

След като преспахме, а един съученик беше откаран в болницата в Разлог, заради алкохолно отравяне с вино и опит да се набута в раклата в стаята си, на следващия ден ни откараха с автобус извън града, някъде в подножието на планината, на една поляна с кръчма край реката. Беше приказно място, хапнахме, човек от БТС ни изнесе лекция за планината, разказа ни как нагоре след цял ден и повече се ходело до хижите Бъндерица, Академика, Вихрен и чак връх Тодорка. Но всичко било туристически пътеки, а ние дребосъците няма как до никъде да стигнем така.

Останахме си с мечтата за митично изкачване нагоре.

И да беше останало така! Но не би.

След хубавото изкарване на Elevation Fest, дойде събота, в която се наспахме хубаво докъм 10 ч. , лежерно пихме кафе в Добринище и се чудихме до къде да отидем. Имаше малка особеност в състава на компанията, която не позволяваше да правим истински планински преход, пък и за такъв се бяхме сериозно успали. В крайна сметка се натоварихме на колите и тръгнахме към х. Вихрен. Отдавна слушам и се възмущавам на мащабното строителство по планините ни и се изненадах от доста неща по пътя.

Като за начало, минахме през

Банско,

и пътьом, приятелите ни, ни показаха къде се намира хотел Стражите – някога на самия край на града, сега си беше направо погълнат от околните постройки. Предполагам и никога няма да разбера коя е била поляната с кръчмата край реката и най-вероятно също е потънала сред хотели и къщи. Продължихме нагоре в планината и все очаквах пътя поне от асвалтов да стане чакълест и еднолентов, но това така и не се случи. Наистина, предпочитам да нямам възможността да видя много места, отколкото да са толкова достъпни, колкото сега и то с кола.

Първо спряхме на

гордостта сред пистите – Томба.

Огромна и страшна писта, свършваща на Бъндеришка поляна Бъндеришки гьол за изкуствен сняг. Доколкото знам едно време е било наистина прекрасна поляна, но нали местните и те деца гледат, а поляната гърла не храни, поне според царящото разбиране за нещата от живота…

Ски-писта Томба над Банско

Ски-писта Томба над Банско

 

 

За мое огромно съжаление отново се натоварихме на колите и продължихме по асфалта още по-нагоре изведнъж се оказа, че

паркирахме пред Байкушевата мура.

Точно паркирахме. Значи и до нея се стигало с кола…

Байкушевата мура в Пирин

Байкушевата мура

 

Като я гледах такава огромна и величествена се сещах за Рим, Колизеума, за Св. София в Истанбул, все нейни връстници… Зачудих се и колко ли са полезни за нея спиращите в подножието й и подминаващи я коли, газовете, които те изпускат и увеличения човекопоток край корените й. Дали ще доживее да я видят пра-пра внуците ми или не?

А поникналите растенийца по клоните ѝ ми напомниха на комерсиалния Аватар и се зачудих, дали няма да дойде ден, когато ще е прчка за новата писта и ще се наложи да бъде „преместена“…

Байкушевата мура в Пирин

Алтернативен живот на планета "Байкушева Мура"

 

 

До Мурата е караван-плаца, където има хапване и може да се опънат палатки. Можете да починете и в х. Бъндерица. Ние избрахме второто, поради пренаселеността на първото място. Тамън кебапчетата си дояждаше Петър Стоянов, който ни отстъпи масата си. Досърбя ме да го питам туй-онуй, ама нейсе, нали в планината всички сме туристи.

След като починахме пак на колата се „метнахме“ до Шилигарника. Писти, писти… Имам още една представа за пистите от едно време – едно лято, нашите не се бяха доредили до карта за морето и отидохме на Пампорово. Една от най-прекрасните ми ваканции – тучно зелени писти, осеяни с прекрасни, червени, лъщящи на слънцето диви ягоди. Толкова диви ягоди накуп не съм яла повече в живота си.

Е, на

Шилигарника имаше…нямаше ягоди, нямаше и зеленина.

Не съм специалист, но не мисля, че една писта трябва да изглежда като лунен пейзаж през лятото.

Шилигарника край Банско

Шилигарника или Луната?

Пясък и камъни и тук–таме поникнл райграс, поливан с пръскачка пред чайните. Дали така трябва да изглежда планината?

Шилигарника край Банско

Райграс на мястото на веригите от камиони

 

Е, Нона днес предложила да се узаконят незаконните писти на Юлен над Банско…

Мда, после ще се чудят, защо на пролет реката залива с камъни хотелите им. Между другото Нона може да се похвали с нещо пред ЕС – може да няма канализация в цяла София, но горе на дъното на Шилигарника има! (сериозно, няма майтап! Шахтата можете да я видите и на по-горната снимка на пистата, в долния ляв ъгъл)

Шилигарника край Банско

Канализационна шахта на дъното на Шилигарника

 

Та така, щеше ми се да нямах възможността да видя тези неща, защото го направих нечестно спрямо Планината. Но ще се върна там. Ще се върна без кола. Искам да стигна до всички тези кътчета благодарение на двата си крака и дишайки смолата на боровете. Въпросът е

дали Шилигарника и Томба няма да пожелаят да слязат при Мохамед хората от Банско, Разлог и Добринище

(последните за сега, не са зле и им пожелавам никога да не направят писти в близост и да си останат спокойно място).

Магарешки бодил, Пирин

Гора, Пирин

Автор: Пипилота

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Пирин – на картата:

Пирин

No responses yet

Дек. 11 2009

Из Пирин и околностите (2)

Продължаваме с пътеписа на Мария за обиколката ѝ на Пирин. Минахме край Вихрен в първата част, а сега продължаваме на юг към Лещен, Кавала в Гърция и ще се върнем през Мелник. Приятно четене: Из Пирин и околностите част втора Следващият ден, на Муратово езеро- един много лек и разтоварващ маршрут, но не отстъпващ по […]

2 коментара

Дек. 04 2009

Из Пирин и околностите (1)

Днешният пътепис ще ни разведе из Пирин и околностите му – т.е. ще обиколим цяяялат планина от всички страни. Наш водач ще бъде Пепеляшка. Приятно четене:

Из Пирин и около него

първа част

Направили сме стройна и натоварена програма, стегнали сме раници и куфари,екипирали сме се от глава до пети, настройвали сме се месеци наред за емоциите,които ни предстоят в любимата планина и с любимата компания от 5 семейства- 20 души. Но… щастието никога не може да е пълно и от седмица всички синоптици ни уверяват, че не бива да тръгваме в планината, че времето в планините е лошо, вали, гърми, трещи… И все пак всички се събираме в уречения ден и час и лед дълго умуване, седнали за обяд в кръчма в Добринище, надделяват авантюристите и решаваме да не променяме нищо в предварителната програма и да рискуваме.

Оставяме колите в Добринище, и с предварително нает микробус стигаме до хижа Гоце делчев. Оттам, с лифт до хижа Безбог. Времето е прекрасно, въпреки песимистичната прогноза и решаваме да се качим до Връх Безбог. Прехода е лек, но както в целият Пирин, гледката от върха е приказна –към връх Полежан и Кременските езера. А на връщане, понеже съдбата винаги покровителства смелите, природата ни дари с чуден подарък..Заромоли за минути лек дъждец, веднага след това изгря слънце и се появи най-най- красивата и огромна дъга,която някой беше виждал…започваше от единият до другият край на планината и цветовете и мащабността й беше зашеметяваща…!

Спането в хижа, ако някои от вас не знаят, е „ КАК НА ФРОНТЕ”- лягаме си с кофража /т.е. с дрехите/, леглата са ужасни, хижаря ни прецака и ни премести в друго спално, а не в това, което бяхме предплатили, на едно таванче за двайсетимата, нямаше прозорец, тавана ти пада направо на главата, абе- условия по-бойни от бойните….Но, ще ме питате, и за какво е всичкият този чанч? Повярвайте, струва си всяка минутка ….всяка изстрадана минутка, когато затаиш дъх пред величието на природата…!

На сутринта тръгваме покрай

езерото Безбог

към Папаз гъол /попово езеро/. Времето е променливо, но раздавам по един голям черен чувал на всеки за раниците /при дъжд в него слагаме раницата и обувките,за да се съхранят сухи,мятаме чувала на гърба, а шляпаме с джапанки/. Слава богу, дъждецът беше незначителен…

На Папаз гоьл спираме за малка почивка, а и да се полюбуваме на езерото…

Четете по-нататък>>>

4 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version