Archive for the tag 'пирамиди'

юли 22 2013

Перлите на Нубия (от бог Апедемак през лорд Кичънър до Дани де Вито) (Судан)

Миналата седмица най-известният южноафриканец Нелсън Мандела имаше рожден ден. По този повод днес ще направим едно афиканско пътешествие, но не до РЮА, а до доста по-непознатия Судан. Домоседът ще бъде наш водач.

Приятно четене:

Перлите на Нубия (от бог Апедемак през лорд Кичънър до Дани де Вито)

Судан

Честит 95-ти рожден ден на Нелсън Мандела!
Пирамидите в Мерое, Судан
Седя на терасата на палатковия лагер след изтощителен поход на камили през пустинята, любувам се на залеза със силуета на мероитските пирамиди на хоризонта и пия леден Heineken.
Мерое, Судан

Лъжа! Първоаприлска. Бирата в Судан и на първи април е само мираж. А горещият вятър духа като сешоар. Следобед е завихрил прахоляк, та и залез няма в най-прекия смисъл да думата. Слънцето се стопява, преди да е стигнало хоризонта. И походът не е бил нито на камили, нито изтощителен. Има шосе! Асфалтово. Съвсем ново. В пътепеси за Судан отпреди има-няма пет години това шосе липсва. А сега е тук и е докарало тирове. Юнеско срамежливо помолило суданските власти да го скрият някак си, че да могат да ги им впишат пирамидите за световно наследство, и приело обещанието им за честна дума. Къде ти. Те по-простичката молба да сложат една табела с думата UNESCO не са си мръднали пръста да удовлетоврят. Противоречивото вписване на

пирамидите Мерое

през 2011 е предмет на статия в списание GEO. Твърди се, че решенията кое да се впише и кое да не се впише са политически и не се вземат под внимание анализите на експертните, които са проучвали кандидатурите на място и преценявали по ужким строги универсални правила. Същите правила, според които задраскаха Дрезден от списъка заради нов шосеен мост насред гледката.

Пирамидите в Мерое, Судан

Политиката – настрана, значение имат само Пирамидите

И когато рано сутринта, докато сенките на акациите са все още дълги, прекосвявам (сам, пеша, без камила) последните няколко дюни към тях, успяват да припалят онази пътешественическа душевна наслада на достигането и съприкосновението на нещо колкото легендарно, и във времето и в пространството, толкова и мистично и трудно достъпно. И съхранило духа си напук на асфалта. И далекопровода (и той е тук!).

Далекопровод – Мерое, Судан

 

Защото това, което липсва на нубийските пирамиди, в сравнение с по-тежките египетските образци, са тълпите туристи. Нашата рехава групичка от петима, трудно би могла да покрие критериите за тълпа. А сме в разгара на сезона край туристическа забележителост номер 1 в държавата. Очаквало се обаче японско цунами от цели 11 души да се отбие след два дни. И да отседне в същия лагер с удобни брезентови палатки. Който е единственият наоколо.

Лагер в пустинята – Мерое, Судан

 

Издигнат с възможно най-малко въздействие и върху околоната среда, и върху гледката, а по стандарт на удобства се мери с добрите сафари лоджове по резерватите пó на юг из Африка. Твърдолинейните независими пътешественици биха презрели, разбира се, избора ми на този лагер, при положение, че пустинята е безкрайна и … пуста и можеш да си разпънеш своя собствена палатка, където си искаш, стига да не е по-близко от километър до пирамидите.

От друга страна с избора на лоджа подкрепяш добрия начин на развитие на туризма. А туризъм рано или късно ще се покълне и ще се развие и има значение на каква културна база ще стане това. Италианската компания, която държи лагера (и джиповете, с които пътуваме)

си се грижи за пирамидите като свои. Чистят боклуците.

Учат децата на разликата между просене и търгуване със самоделни сувенирчета. Дразнят се от всяко ново графити и се опитват по всякакъв начин да убедят държавния пазач, че точно от това му е работата да ги пази.

Суданци – Мерое, Судан

 

Но също се грижат и за пазача, и за семейството му, и за училището, където ходят децата му и децата на собствения им персонал. Които са всичките роднини и раснат от деца с планове за кариера в лоджа. Тоест – това не е мимолетно бизнес-начинание да изсучем колкото динара повече можем от заблудени западняци (или далекоизточници), а инвестиция в бъдещето и за собственика, и за местните хора. В Банско например не съм съвсем сигурен, че точно така седят нещата. А хората тук са доволни.

Братът на иконома на лагера ни покани на чай вкъщи в селото. Не беше режисирано по никакъв начин. Събрали се бяха дузина братовчедчета любопитни към нас и ние към тях. Жените се свеняха да влязат в стаята, в която мъжете пият чай (с едно наум, че „мъжете“ чужденци сме всъщност един мъж и пет жени), но ни приеха в кухнята да ни се похвалят и с най-дребните дечица.

Суданци – Мерое, Судан

 

 

Битът на народа не е мръднал качествено от златния век на нубийската цивилизация

Но тогава поне са имали дворци и храмове и зелени морави да им се радват. Вярно, сега го има това асфалтово шосе, но то е признак на някаква отминаваща мероитската гара като експресен влак цивилизация, която не забавя хода си, че да остави и своя отпечатък в селото.

Пирамидите в Мерое, Судан

 

Пирамидите в Мерое

са наследство от късното кушитско царство от IV в.пр.Хр. до IV в.сл.Хр. Това е няколко века след Златния VIII пр.Хр., когато нубийските владетели добиват с убеждение и сила („со кротце, со благо и со малце кьотек“, А.Ляпчев, 1926) признание като XXV-та династия фараони на цял Египет. Позната в историята като Династията на Черните фараони. Впоследствие обаче се свиват в собствената си земя между I и VI праг на Нил.

По ирония на историята, в Нубия може би се е живеело по-добре, отколкото в самия упадащ Египет, брулен от асирийски, македонски, римски и прочие ветрове, и се е съхранила класическа египетска култура и религия по-дълго от в самия Египет. И са останали много повече пирамиди. Макар и по-дребни на ръст. Това, което нубийците не са съхранили обаче, е египетския език и писменост.

Мероитските йероглифи

са разчетени фонетично, но не и смислово. Знаем имената на царете и цариците, но не знаем какво ги е вълнувало и какво им се е случвало. Странната писменост е изиграла неприятна шега на първите европейски пишман археолози иманяри от XIX век като Джузепе Ферлини, които не могли да си шитнат имането в Европа, защото никой не бил чувал за мероитско писмо и си мислели, че е фалшиво египетско. В крайна сметка се навили прусите, което би било повод да се обърне внинмание на музеите в Берлин при следващ удобен случай. Пирамидите обаче пострадали сериозно от иманярството (още преди да е изобретен динамиът!). И се разбрало, че са евтино строителство, неотговарящо на египетските държавни стандарти от Старото царство. Отвън – гладък камък, отвътре – земя и чакъл.

Пирамидите в Мерое, Судан

 

Гроб в самата пирамида няма, а дълбоко в земята под нея. Но релефни изображения и надписи са се запазили. Стилът е класически египетски, но жените, и фараонките, и богините, са по-пищни като телосложение, а фараонките се а и къдрави. Мама Африка!

В Мерое има всъщност два некропола. Единия царски – на възвишение. И един с много повече, но и по-малки, пирамидки, за благородници от по-нисък ранг, в ниското край града и двореца.

 Пирамидите в Мерое, Судан

От двореца е останала банята, видмо вдъхновена от грък-оримските образци. И основите, очертващи стените на храмовете и дворцовите зали и оставящи останалото на въображението на посетителя. Някакви кой знае какви шедьорви-мозайки по пода не са се запазаили, но и колкото има, не са разровени. Но са на една педя под пръстта (прахоляви нилски наноси примесени със сахарски пясък) и, и ако знаеш точно къде да поразровиш с ръце или детска лопатка за плаж, можеш да откриеш нещо интересно. Което водачката Карла извършва потайно от мотаещото се из дворцовия кампус козарче, че да не доведе и съвременни иманяри от селото. Представям си – ей, тъй да седнеш да си ровиш с лопатка за мозайки в Рим на Форума.

Пирамидите в Мерое, Судан

 

На път за Масават и Нага спираме на

пазар в Шенгди

За домати, краставици и диня. Точно на пазар било забранено да се снима, още по-забранено в Шенгди, защото оттук бил президенът Башир. И какво от това? Решава логиката! Официалното обяснение е, че пазарите били мръсни и неугледни и щели да се изложат пред чужденците. А за реално неофицално обяснение нищо смислено не ни хрумна. Дисциплината се поддържала от цивилни агенти на тайните служби. Цивилен агент, си бях представял, че означава човек с шлифер, вратовръзка и черни очила стил Top Gun. Разбира се, че означавало човек в бяла галабия и черни очила стил Top Gun. Снимки все пак успяваме да си направим на закътано с чайкинята и хлебарите.

 

Хлебари на пазара в Шенгди, Судан

 

 

Карла се опитва с евфемизми да поясни как някои от чайкините били мили към мъжете. Оксана не разбира или се прави на ударена, та думата „проституция“ е изпусната в прав текст. Чайкинята, която ужким не разбира английски, изведнъж проговаря и ни обяснява, че е от Дарфур и е дошла край Нил за по-добро образование на децата си.

 

Пирамидите в Мерое, Судан

 

В Мусават има слонски храм и лъвски храм

Слонският е огромен комплекс, в който се е запазила скулптура на слон. Понеже няма стълбища, а само рампи, археолозите са си извадили заключението, че тук са гледали или дресирали едри диви животни. Каквито в Долен и Горен Египет не се срещат. Храмът-дворец, се предполага, че е съществувал много дълго време, защото релефите и надписите са с различно качество, клонящо към упадъчни драсканици. И има релефни изображения на жива порнография. Тоест – целувка. ГеДеРето е оставило следи около Лъвския храм. Възстановило го е до покрив.

 

Лъвски храм – Мусават, Судан

 

Този тип реставрации често се приема с гримаса, защото предполага значителна доза въображение (патриаршеската църква на Царевец примерно), но един малък египетски храм с паралелепипеден обем, няколко колони и класически пилон е трудно да го сбъркаш. А сега вече и филми в него можеш да снимаш. Лъвът е очевидно добре представен в нубийския клон на египетската митология. Имали са си един ендемичен

бог Апедемак, когото са изобразявали с лъвска глава

Почитали са го като бог-воин, закрилник на царете.

 

Храм в Нага, Судан

 

В Нага има едно археологическо бижу. Кьоскът пред храма.

С гръцки капители и римски сводове. А сред релефите от вътрешната стена на самия храм се разполага един гостуващ гръкоримски брадат бог, който … ни гледа в очите. Нечувана дързост според египтеската художествена догма! Апедемак пък е изобразен с повече ръце, отколкото би имал, ако не е бил ходил на екскурзия в Индия. Овните, алегорично изображение на бог Амон, не са ходили в Индия, а смирено се чакали да дойде ислямът и да ги обезобразят. Има един откъм олтарната страна на Храма на Амон. Археолозите са го изправили от прахта и сега се чудят защо гледа на запад. Не било традиционно. Ако вземат да го обърнат на изток, преполагам, че въпросът ще отпадне.

Овен – храм в Нага, Судан

 

 

Фараонката е изобразена във вече познатия ни стил като дебеланка. Прилича на г-жа (Мма) Рамоцве от „Дамска детективска агенция No 1“ (в Габороне). Но никак не се държи мило. Държи синджир роби за косите.

Фараонка – храм в Нага, Судан

 

 

Край храмовете има кладенец, където се разприказваме с местните хора. Тийнейджърът с внимателно отглежданото къдраво перчемче засиява от гордост, че му го одобрявам. Човекът в зелената галабия бил дервиш. А за какво му е на кладенеца дервиш? Обратното било – на дервиша му трябвала кладенчова вода.

 

Суданци – Нага, Судан

 

Сиестообядваме с кюфтенца на шарена сянка под акациите зад лъвските храмове. И си подслаждаме-подхлаждаме с диня. По мой избор. Добър. А после в едно кафене на бензостанция заварваме включен телевизор, настроен на Ал Джазира, да върти документален филм за Нелсън Мандела. Веднага излизат предположения, че е умрял. Питаме един от шофьорите, който освен че гледа, предполагаме, че и разбира каво се говори.
– Мубарак, Нелсън Мандела да не е умрял?
– Да, да, умрял е.
– Кога? Вчера или днес?
– Да, да, днес.
Всички се натъжааме. Аз обаче за всеки случак пращам есемес до независим източник в Южна Африка да потвърди или отрече новината. Отрича я. Мандела бил в болница, но вървял към подобрение.
– Мубарак, виж какво казват хората. Не е умрял, а е в болница!
– Да, да, в болница е.
Фронтален сблъсък с традиционната афрканската култура да се угажда с положителни отговори на всички зададедни въпроси.

 Суданци – Карима, Судан

Карла разправя как правели симфонични концерти сред пирамидите. И си намирали публика от Европа. А на някакъв белгийски милионер му организирали рожден ден в Нага с 4 рейса (шосейни!) пълни с гости от Белгия. Единият рейс закъсал в пясъците и го изоставили, разпределяйки пътниците по другите. А милионерът мрънкал, че не се навили да му вкарат контрабанда алкохол. Защото си бил поканил Джо Кокър да му пее. Който обаче благоразумно отказал. Също отказала и някаква белгийска бой-група. Защото стари камъни (и стари милионери?) не им се вързвали на имиджа. Фирмата препостроила кенефите и на националния исторически музей в Хартум.

Бяхме си направили

пикник край 6-ти праг, на десния бряг

Прага го бяхме взели срещу течението с туристическа лодка за разходка с мотор от една конска сили. На постещ кон! А египтяните такива прагове с бойни кораби не могли да ги минат и това им ограничило зоната на влияние в античните времена. Оправданието им е, че по-долните прагове били по-трудни. За прекосяване с кораб. За за потапяне в язовир са лесни. Задача с която се справят успешно няколко поредни правителства в Судан и Египет в наши времена. Освен самите прагове потапят и всичко древно съхранило се около тях. Световна кампания за съхраняване на наследтсвото като в Абу Симбел при строежа на Насъровия язовир през 60-те е малко вероятна.

 

Праговете на Нил в Судан

 

 

За десерт на вечеря дават крем-карамел. А аз имам репутация да защитавам на разрушаване на крем-карамели. Тия какво си мислят!

пустинята Баюда, Судан

Продължаваме през

пустинята Баюда. Бялата пустиня.

По-точно – имаме намерение да продъжим, но ни е нужна нафта. А никъде по-надолу от шестия праг на Нил не можем да намерим. В петролна държава! Да, ама залежите останали в Южен Судан, а добросъседството се изпарило, преди да се възцари. За (Северен) Судан са останали рафинериите, жадни за суровини. Каквито идват от дъжд на вятър от братска Либия. Дъжд в Сахара? В крайна сметка намираме нафта на черно в някакъв гараж в Атбара. Където и срещаме с „експедиционна“ туристическа група, пътуваща на палатки от оазис на оазис. По-добре било от хотелчето, защото в пустинята били по-малко комарите. Става дума за Нубийската къща за гости в

Карима,

държано от същата италианска компания.

 

Нубийската къща за гости в Карима, Судан

 

Елена, италианката – пионер на турзима, го е строила от основи, като няколко години била проучвала по археологически източници архитектурата на чорбаджийските нубийски конаци в миналото. И се е получило нещо, което днешните нубийци го знаят като Италианската вила. А комарите го знаят като Пещта, подозирайки, че Елена е намерила архивни планове на древно-нубийски сауни-хамами, нежели на жилищни помещения, и изобщо не смеят да припарят в стаите под страх от завиране във въздух в газообразното състояние. Не ще и дума дизайнът на екстериорите и интериорите с малките каменни куполчета е естетски. И разположението не може да бъде по-добро. На края на градчето Карима, в полите на

Свещената планина (Джебел Баркал),

с пряка видимост към руините на древните храмове, без да им навлиза в личното пространство. Хвалят се, че били спонсорирали дувара срещу гратисчии и ответи найлонови торбчики.

Пирамидите в Карима, Судан

 

Гратисчии всъщност няма как да има, защото от местните не се очаква да си купуват билетчета, а и нищо не им пречи да заобиколят през пирамидите, мохамеданскто гробище или футболното игрище, а чужденци са отседнали в къщата за гости. С пряк достъп да се качват на планината и по изгрев, и по залез, и от запад, и от север. И на бегом околовръст. Възползвам се от всички възможности.

На платото първия път ме застига Малка. Тя е на 82, калифорнийска канадка с литовски еврейски произход. Психоаналитик. Била сложила чавка на 120+ държави в пътешественическата си кариера. България – 1990-та. Единствената държава, която и отказала виза, била Саудитска Арабия. Предполагаемо, защото си била признала религията във формуляра. Някой после се опитал да я покръсти с белило и мастило на catolic (sic), но не минал номерът. За разлика от мене тя си е поставила по-амбициозни задачи, включващи няколко дни диво лагеруване с джип и палатки сред пясъците и скорпионите на същинска Сахара, далече на запад от реката. Италианката успяла да я привлече за идеята с градската легенда за двете осемдесет и кусур годишни сестри-англичанки, на които им се сторило толкова леко и комфортно преживяването, че обещали следващия сезон да доведат и майка си.

 

Свещената планина (Джебел Баркал) – Карима, Судан

 

 

 

 

 

Планината е свещена още от Новото египетско царство, когато експедиция начело с Тутмос III го е обявила за дома на бог Амон. Заради Фалическо скално образувание, съхранило се и до днес, наподобяващо кобрата урей от фараонската корона. Обвивали го били в злато, за да блести от през девет оазиса в десети. Точно под него, освен двете къщи-музеи на Амон са издълбали в скалата храм-утроба, посветен на Майчинсвото и съответната богиня. С Ушко и Зъбчо – фейсконтроли.

 Свещената планина (Джебел Баркал) – Карима, Судан

Одобряват ни физиономиите и ни пускат да разгледаме. Храмовете са построени по разпореждане още на Тутмос III, но са били разширени и уголемени по времето на XXV-тата династия на фараоните нубийци, които макар и да са успели да възстановят (за около век) имперския блясък на Египет, са предпочели да си царуват от дома в Карима (тогава – Напата) вместо да се местят в старите столици. Западно от планината стоят някоко фотогенични на слънчева светлина под най-различни ъгли пирамиди, но те са на по-късни владетели, даже такива, които са се върнали в Напата след времнното прехвърляне на столицата в Мерое.

Al Karru, Судан

А Звездите на XXV династия – фараоните Пиянхи и Тахарка – са предпочели да бъдат погребани съответно в Ел Куру, на юг, и в Нури, на изток отвъд реката. От пирамиди в

некропола на Ел Куру

е останало сравнително най-малко над земята, но пък няколко гробници са се съхранили непокътнати (или покътнати само до половината от наводнения) с оргиналните си погребално-митологичнио фрески на 3000+ години! И тук лицето, прическата и короната на фараоните са характерно африкански.

Нубийски фараони – Ел Куру, Судан

 

За разнообразие и неутрализиране на възможния алергичен шок от свръх доза стари камъни, си наемаме лодка за

разходка по Нил около Четвърти праг.

Лодките (по-точно – черупките) в този регион на света, от опит знам, че са много бавни, та си взимам книга за четене. Един от героите в която съумява да каже „Селям алейкум“ в пълен синхрон с лодкаря в реалния свят. Да изтръпнеш.

Суданци, Судан

Спираме ужким да разгледаме ярко оцветените селски порти на един от островите, а се озоваваме на гости на две места. Единият домакин ни поднася чай с бисквитки, точно докато Леонардо Дикаприо спасява Кейт Уинслет от самоубийствен скок от кърмата на Титаник по телевизията. У другия споделяме трапезата от хляб и боб със събралите се на ерегенско парти мъже. Учителят, който страшно ми напомня на Алек Гинес в ролята на проф. Годболи от „Пътуване до Индия“, видимо съжалява, че живее чак в съседното село и не може да ни покани и той.

 Суданци, Судан

Дошло е време да потеглим обратно и да прескочим около 1000 години история и археология до християнските руини в

Стара Донгола,

малко по-надолу по течението от Карима. Откъдето се минава в посока Хартум, който се намира по-нагоре по теченето. Шега на географията. Защото Нил се вие като стъблото на трънливата акация в двора на фараонския дворец в Мерое. В Стара Донгола са намерили поле за действие полски археолози и са наредили като за снимка по пясъка около замъка няколко колони и капители.

Стара Донгола, Судан

 

 

Замъкът в пустинята (грубовата двуетажна постройка без кой знае какви забележителни характерни черти) напомня колкото за кръстоносци с брони и мечове на края на света, толкова и за френски легионери с кепета и винтовки, пак там. По интересни като силует са мюсюлманските гробници, наподобяващи хобитски квартири.

Стара Донгола, Судан

Още по-сериозна на вид мюсюлманска гробница има в

Омдурман –

отвъднилския град-сателит на Хартум.

Мюсюлманска гробница в Омдурман – Хартум, Судан

История, по-ранна от Новото египетско царство и по-късна от християнска Нубия (оцеляла до след падането на Търновското царство!), не бяхме имали намерение да обсъждаме, но изключението се намърдва само в центъра на вниманието: британските колониални кампании в Африка от края на XIX век. И особено битката за колониалната столица Хартум между генерал Гордън (Чарлстън Хестън) и Махди (Лорънс Оливие)*

И последвалия 10 години по-късно реванш на лорд Кичънър срещу махдистката столица Омдурман отвъд реката. Където се е съхранила къщата на „халифите“ досами мавзолея на самопровъзгласилия се за махди Мухамад Ахмад. А също и дървеният автомобил на лорд Кичънър.

Колата на лорд Кичънър – Хартум, Судан

Колата на лорд Кичънър

Според пътеводителите

Хартум

и до ден днешен изглеждал колониално. Хмм. Клише. Без покритие, бих казал. Даже и постколониално не ми изглежда.

Хартум, Судан

Хартум (къде е Москвичът? ;)

 

 

Споменът за британците, порядките и нравите им едва тлее и видимо е на път съвсем да угасне. Ако не е угаснал вече. Вярно, повече улични надписи срещаш на английски в сравнение с други държави и региона. Но – дотук. За да се усети промяната на времето и вятъра, е достатъчно да се разходиш в отсечка от около 200 м по крайбрежната улица на Сини Нил. До колониалния хотел, в който се оказах настанен, се мъдри един китайски, като изваден от христоматия за типова провинциална социалистическа архитектура, на който китайските букви над фирмата са значително по-едри и от арабските, и от латинските. А до него – знаменосецът на нашето време –

Бурдж Либия

Архитектурно ехо от Дубай, подарено на братския судански народ, страдалец от несправедливи империалистически санкции, от брат-ръководителя Муамар Кадафи. Впрочем май не е точно подарен, ами си е бизнес инвестиция на либийската държава/джамахирия.

 Бурдж Либия – Хартум, Судан

В наши дни изразът „да се почувстваш като бял човек“ в Африка вече е изгубил актуалност. Ако си пиеш кафето в най-модните заведения, значи се чувстваш като „арабин от петролна държава“. Те и суданците се изживяват като араби от петролна държава, само дето цветът на кожата им не отговаря съвсем на стандартите за арабско арийство (оксиморон!), а петролните им запаси са останали повечето в държавата Южен Судан. И сега си играят на нерви с транспортните такси. Виж аналогични случаи с арийско-православни народи от Източна Европа.

Хартум, Судан

Хартум прочее ухае на тамян. Все съм си мислел, че това е православно благовоние. А то си се чувства съвсем на място и в страна с шериатски порядки.

Шериатските порядки

се цитират като една от причините освен бирата да изчезнат и европейците. Останали са църквите им. Броят ги повече от джамиите в централната част на столицата, планирна от лорд Кичънър като сплесната шахматна решетка с диагонали, вдъхновена от британския флаг.

Нил не се вижда не само от хотелската ми стая, но и от хотелското кафене-ресторант на крайбрежната улица, носещо гордото име „Нилска тераса“. Просто защото са построили ново платно на крайбрежната улица по-високо от първото. Представяш си че Нил е там, където е, докато си пиеш сокчето и ти става приятно.

Суданци – Хартум, Судан

 

 

И още по приятно, слушайки оркестъра без име да ти свири инструментални кавъри на Бони-М (Рáспутин!) и Боб Марли. По-декадентско западно настроение трудно можеш да си представиш в страна като Судан. Докато в изпълненията не се включва и един чичко певец. С кресливия си глас не само че гони комарите, а и една катастрофица пред хотела му лежи на съвестта. Защото шофьорката, напуснала панически паркинга, без да се огледа, нито беше блондинка, нито беше пила бира.

От хотела нагоре по течението на Сини Нил са все правителствени здания, които на теория на чужденец не е разрешено да снима. Това ти е обяснено още с първото „селям алейкум“ на летището. Но това са най-личните здания! За снимане остават не чак толкова угледните градски пейзажи в търговския център.

 

Хартум, Судан

Ако не броим чистак новия мол, който не се вързва с абсолютно нищо около себе си. И като архитектура, и като стил на търгуване. И като цени, разбира се. Кафето е около 20 пъти по-скъпо в мола от на лорд Кичънъровия тротоар пред мола. Съответно – молът е празен. И като търговска площ, и като публика. Плахо осъзналата се средна класа плахо наднича през витрините на плахо осмелилите се да отворят лъскави магазини търговци. Суданците по чаршията доказват, че са приветливи (или поне не са досадни), но не и когато поискаш разрешение за снимка. Изпиването на чаша чай, силно подсладен и джоджаносан, не е гаранция, че ще стоплиш сърцето на чайджийката и ще ти разреши да я щракнеш на портрет. Решавам, че не си струва да пробвам да стопля суетното сърце на златарите с покупка от тяхната стока.

 Мост на Нил – Хартум, Судан

 

 

Залеза посрещнам на

моста на Бели Нил досами сливането на двете велики реки

Ако толкова значимо физикогеографско място се намираше някъде в първия свят, щеше да е култивирано и оползотворено да изтисква доходи и от туристи, и от „живущи“ до последния цент. А тук – селяни с рало под моста решат сезонна нивица по праисторически начин. Самият железен мост през Бели Нил, дето го има на пощенски картички (стига да намериш дюкян за пощенски картички), е забранен за снимане стратегически обект, но би могло да го щракнеш от виенското колело в

парка Ал Морган

А дали е стратегически разумно да се качиш на суданско виенско колело (или още по-храбро – на ролеркостер), предвид историческите им рекорди по небезопасност на гражданската авиация? Престрашавам се, но дали бих се престрашил да пусна деца сами, не съм сигурен. Столчетата се люлеят, а облегалките и парапетчетата не стигат по-високо от детско (във възраст за детска градина) коляно.

Увеселителен парк – Хартум, Судан

 

 

Не знам за надеждността на суданската гражданска авиация, но Ethiopean си удръжат на репутацията да излитат час по-рано от обявеното разписание. Което е по-добрият вариант от закъснение с изпускане на връзката. А за десерт, освен жадуваната още от първия абзац на тази сводка биричка, дават и холивудския еквивалент на цялото преживяване: „Перлата на Нил„, в който Майкъл Дъглас и Катлийн Търнър преследват собственото си спасение, а също – съкровище и демокрация – в арабски диктаторски феод в Северна Африка през 80-те. Но вместо в Судан са го снимали в Мароко, та напук на заглавието никакъв Нил не влиза в кадър. А и перлата не е точно бижу, ами суфистки дервиш-миролюбец с очила-ленънки. Което на Дани де Вито, в ролята на измаменото камилче, му става ясно чак към края на филма.

 Карима, Судан

Д.’13

Илюстрациите на куп:

Sudan 2013: Ancient Nubia
Sudan 2013: Khartoum & Omdurman

 

 

 

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

*Друго произведение на фона на тези събития е Стас и Нели от Хенрик Сенкевич – бел.Ст.

Други разкази свързани с Судан – на картата:

 

Судан

3 коментара

февр. 26 2013

През Африка с джип (2): Судан и Етиопия

От днес започваме същинския преход с джип през Африка. Вече видяхме приключенията на египетската митница в Александрия, прекосихме Египет, а днес ще минем през мюсюлмански Судан и православна Етиопия

Приятно четене:

През Африка с джип

част втора

Судан и Етиопия

Дни 17- 20 (5- 7 декември)

Судан – През Африка с джип

Нощта беше насечена от звучно трептене на мощна цикада. В 6 сутринта имаше лека струйка от крана, който беше на 15 см от пода. Освежен и ободрен се измъквам от минус 10-звездния хотел и колегата, който спа в колата, ме прибира. По- късно в Хартум срещаме двойка французи, които караха дребна шарка. В течение на разговора се оказа, че са спали в съседен ходел в Донгола, а дребната шарка са десетки ухапвания от местни хотелски насекоми като бълхи, комари, паяци и един суданец знае какво.
Пътят е перфектен – прав, равен, през пустинята. Полицейските постове са чести, за разлика от Египет сме спирани на места, но отношението е подчертано приятелско. Контрастът с Египет е очеизваден – тук хората не чакат бакшиш, знаят Стоичков (някой и Бербатов) и са много любопитни към света.
В

Мерое

търсихме дейта сим карта и се озовахме на местния пазар. Карта не намерихме, но пресен хляб и банани да. Продавачът на сергията за камилско, плодове и зеленчуци ни даде да опитаме по банан, преди д купим – добра търговска практика, рядко срещана у нас. В магазина за хляб имаше безалкохолна бира (в Судан алкохола е строго забранен), кисело мляко, сирене и други типично нашенски стоки.

Пирамиди, Судан – През Африка с джип

Карима

е село от типа на Донгола, което не привлича с хотелските си комплекси – нивото им е около и под това в Донгола. Въпреки това шепата туристи, пътуващи към Хартум могат да спрат и разгледат пирамидите, останали вероятно от 18-тата династия на фараоните. Няма огради, билети, търговци – пирамидите са оставени сами на себе си. Дефи без грижи преодолява пясъчните дюни и си сгушва в сянката на една от пирамидите. Изживяването е още по- наситено, тъй като наблизо се издига свещената планина Жебел Баркал, а малко по- надолу – пълната с живот долина на Нил. Бързо забравяме за възможни скорпиони, докато мислено се връщаме 3000 години назад. Цялата зона около карима е под защитата на ЮНЕСКО.
Тук е зима, но преходът през вътрешната пустиня Баюда е нажежен – навън е над 35 градуса,слънцето изсушава пейзажа, а погледът присвито обхваща отразяващите дюни и редките храсти и дръвчета. Но живот има – камили лениво преживят до пътя, гигантски скакалци са се отдали на слънчеви бани и секс, странни кактуси на места са превзели части от пустоща.

Сахара, Судан – През Африка с джип

Мерое, долкокото има известни и познати места в Судан, е мястото, където продължава нашето пътуване в Мероетичното царство на фараоните. Пастелно море от тиквено-оранжев пясък обгражда царската гробница. Краткият преход от входа до двата комплекса може да се преодолее на гърба на едногърби камили. Може да се окажете единствените посетители за седмица напред, което е видно от следите в пясъка. Потънали в безвремието и далеч от масовия туризъм, този комплекс лесно те вкарва във фунията на времето, когато сърцето на света е туптяло във водовъртежа на Нил и пясъците на Сахара.
Пътят след Атбара е тежък с неестествено дългите композиции тирове, прелитащи судански кучета и селяни с бели магарета.
В столицата

Хартум

хотели почти няма, така че загърбваме търсенето на качество и се съсредоточаваме в разумния компромис на чисто, приятелско и спокойно място.

6 декември, четвъртък

Хартум, Судан – През Африка с джип

 


Днес е ден за администриране – визи за Етипия, регистрация в полицията, разрешително за снимане. Събрали сили след битови премеждия, които тоалетните на ферибота и хотелите на Донголани предоставиха с пълни шепи, сме заредени с търпение, настойчивост и светски мирис. Първата спирка е посолство на Етиопия. Новата и огромна сграда на посолството се оказва спирка и на десетки суданци. Чакаме търпеливо, докато консулката ни повика.

Третата виза за Етиопия трябва да вземем на всяка цена днес, тъй като следващите 2 дни тук се почива. Получаваме бърз удар под кръста – това посолство не обслужвало българи. Консулката завършва серията със съвета да отидем до Виена, тма облсужвали такива като нас. Благодарим за грижата се радваме на виенски шницел, докато чакаме издаването на визи и избегнали нокаут контраатакуваме.

Посолството на Етиопия в Австрия е затворено от поне година. Втори аргумент – вече имаме визи от Кайро. Дръннн! Третия удар попада в жалостивото лице на суровата консулка – в събота трябва да сме в Етиопия, МОЛЯ. Тя се предава, приемайки папирите и изтъква, ще че поеме риска и нашите 40 долара да ни издаде визи.

Хартум, Судан – През Африка с джип

Купуваме местна сим карта, която обаче не работи в мобилния рутер. Поне минута разговор с България е стотинки.

Хотелът поема тегобата да ни регистрира в полицията – таксата на държавата за удоволствието да разгледаме Судан е близо 50 долара на човек. В допълнение на 100-доларовата виза, дадена с голям зор. Отделно ще ни изкарат и разрешително за снимане.

Остава малко време да разгледаме сука в стария град

Ондурман

 

Тук тупти сърцето на 8-милионния град. Старият пазар е разделен тематично на видове стоки – иначе не можеш да се ориентираш в безкрайните лабиринти от сергии, магазини, ресторантчета и хм, барове за пресен сок, посетители и търговци, търговски дискусии и рекламни подвиквания се сливат в общо жужене, нарушено само от вечерната молитва.

Хартум, Судан – През Африка с джип

8-милионен Хартум е разположен точно където Сини и Бели Нил се сливат.

 

Обикновената презумпция за неразвит и западнал град констрастира с модерните сгради, които се издигат около реките Нил. Снимането на моста, където най- дългата река в света се обединява, е забранено. Както и снимането на мостове, държавни учереждения и военни обекти. Не са малко туристите, запознали се с местните арести, след като са насочили обектив към бързите води на Сини Нил и мързеливите на Бели Нил. Разликата в цвета можеш да видиш с просто око.

Хартум, Судан – През Африка с джип

Вечеряме на покрива на хотела, докато зяпаме Транспортер с арабски субтитри.

7 декември, петък

Улиците са празни – днес е ден за молитва, предвижването е по- лесно. По принцип трафикът е много по- приемлив, стила на каране е близък до европейския, клаксон почти не се ползва. Минаваме през улица на магазинчета за сувенири – нищо не работи. Затова тръгваме на сложна и опасна мисия през улици, пясъчни пътчета и липсващи в навигацията земни места, за да открием пазара на камили. Тук става срещата между големи потребители като Египет и солидни производители от южен Судан. Минаваме през вълни пазари за употребявани автомобили, магарета и кози. Днес камилите на пазара не са много – може би вече са спазарени, тъй като е следобед. Разглеждаме в стария град гробницата на Мехди – основател на Ондурман, както и музея на халифа – негов наследник. Купуваме вода за другия ден и зареждаме Дефи. С вълнени разбираме от показанията на колонката, че резервоарът ни е 95 литра, а не както твърди Ланд Ровър – 75. Спорът с местния тарикат е безсмислен, плащаме и отпрашваме към гробището, където се намира джамията на Хамед ел Нил. Там в 17.00 часа ще станем свидетели на Халт Зир – церемония на танцуващи дервиши в чест на Аллах.
Паркираме в самото гробище както всички останали, малко притеснени от мястото, където оставяме християнския Дефи. Скоро група европейци се присъединяват към оформящото се множество местни.

Хартум, Судан – През Африка с джип

До залез слънце, дервишите танцуват и пеят в оранжевата пепел пред джамията. След античната страна на Судан, ставаме свидетели на по- нови, но пак древни ритуали, в които сме реален участник тук и сега. Боготворенето на Аллах, сърцето и душата в церемонията и раздаването радват, увличат и изпълват с увереност, че мнозинството хора са добри и не спят с бомба под дюшека.
По време на церемонията ме заговарят няколко местни, любопитни от къде съм, как се живее в България, какво мисля за Судан. Любопитството е детско и добронамерено, без задни мисли.
Последната ни вечер в Хартум е възнаграждаваща, спокойна, окончателно скъсала с напрегнатото очакване, когато влизахме през Вади Халфа.

 

Дни 21- 23 (8-10 декември)

Етиопия

Православие, Етиопия – През Африка с джип

Ставаме рано, за да успеем да пресечем границата с Етиопия при Галабат, тъй като работи само до 18.00 часа. Чакат ни близо 700 км до Гондар, затова с пукването на зората ние сме отново на път. Полицейските постове не са рядкост, някои ни проверяват паспортите, други се задоволят с познанието от къде сме. Целия район е земеделски, равнинен, изпъстрен със кирпичени къщи, говеда, магарета, кози и друг селски инвентар. С напредването на юг къщите стават сламени, говедата се редуват с камили и цялата равнина се обработва. Границата минаваме за 2 часа – по един за всяка страна. Едночасовото оформяне на вноса на колата е като смяна на гумите на F1 – зрелищно и невероятно бързо. Струва ни само един комплект моливи от кашона, който носим за училище в

Лалибела

Трябва да коригираме и понятията си за време. Изгревът в Етиопия бележи 12 часа, наше време 6. Залезът отбелязва затваряне на кръговрата – тогава е отново 12.00.

Разликите стават още по- трудни за разбиране, тук сме в 2005 година, а Новата година е започнала през септември.

Етиопия – През Африка с джип

И без граница можеш да усетиш, че си в друга държава. Рязко хората изглеждат по различен начин – като физиономии, бедно облекло, всичко се случва на пътя. Буквално хиляди говеда, пастири, кози и талази магарета са буквално навсякъде – без край. Всъщност се движим по огромен тротоар, където колите са веднъж на полуден. Скоростта ни пада внезапно, а опасността бебе или яре да притича пред колата са толкова чести, колкото сърдити буги или магарета, които не отстъпват територия на Дефи. Равнината постепенно се губи в Етиопското плато, за пръв път от седмици се радваме на планини и облаци.

Lalibela, Етиопия

В

Гондар

предприемчиви хлапета с туктук ни отвеждат до най- добрия хотел в града. Етиопска вечеря с фрешове – 8 лева. В нещото, което те наричат бар – бира, печен ечемик и сок, други 8 лв,нощувката беше 66 долара.
Нека нагледно покажа защо живеем в глобално село. В ресторанта на хотела срещнахме французойка, която живееше в Лондон, посещаваше Етиопия и пееше български народни песни. На другия ден записахме видео и тя стана едно от лицата на експедицията.Виж я тук.
9 декември
Нощта беше кратка, тъй като беше неделя и още с пукването на зората църковни песнопения огласиха целия град.
В близката до замъка църква, месията беше в пълна сила. Стотици жени с бели забрадки изпълваха двора. Бяхме приканени за малко търпение, за да опитаме от свещения хляб.

 

 

Средновековната столица на Етиопия, Гондар е известна и като Камелот на Африка

Дворцовия комплекс на Фасилидис, строен от 1 635 година с добавяни нови сгради от наследниците му е достатъчно добра причина Етиопия да се гордее с историята си. Ако добавим и Аксум, Етиопия никога не е била колониална държава, приела е християнството първа и е развила култура и цивилизация, малко известни днес.

Особено децата са много бъбриви в Етиопия.

Някои молят за пари, за други си прозорец към света, трети, може би най- хитрите – опитват и двете. Младеж на 13 години ни обясни колко обичат футбола, как нямат топка и как ще се радват ако им купим да се снимат с нас. Можело гумена. Но най- добре кожена, щяла да изкара дълго. 250 бирр (около 25 лв) и сбъднахме мечтата им. Това хлапе имаше потенциал да стигне далеко.
След замъка на Гондар се отправихме към

църквата Debre Berhan Selassie,

построена от император Ейасу II през XVII век. Това е една от- красивите ортодоксални църкви, които човек може да посети. Сламения покрив е приютил стотици истории, изрисувани по стени. Тавана е уникален с изографисаните глави на ангели, Разменихме няколко думи с отеца, който беше искрено развълнуван да посрещне православни. Храмът беше остров на духовното безвремие в прашните и пренаселени Симиенски планини.

 

Православие, Етиопия – През Африка с джип

 

 

Религиозността на местните хора е близка до тази на грузинците, например. Всяка меса се посещава от цялото село, ритуалите при влизане в храм са задължителни, църквите и манастирите са стотици. Неслучайно в Гондар църквите са 44 при население от около 300 000.
След Гондар бързахме да стигнем до

Аксум –

друг емблематичен град в Етиопия, където може би е заровен и Кивота. Пътят, който водеше към мисията на Индиана Джоунс минава през живописни селски райони, където тучните ливади се редуват с блокове ечемик, и както няма 50 метра, в които да няма дете, пастир, човек, запътил се нанякъде с торба, по- голяма от него или добитък. След 100 км пътят се превърна в неравен прах и чакъл, а скоро – непроходими бабуни от разрита пръст и камъни. А не бяхме минали и една трета от пътя. Решихме да пропуснем Аксуми да стигнем Лалибела.
Планинският път, който се вие между 2100 и 3200 метра надмосрка височина не е проблем за колата, но непрестанната върволица от хора и непослушни животни ни караше да мечтаем за пустинята на Судан. Едно от правилата за шофиране в Африка е да не се кара по тъмно. С последните пурпурни лъчи на слънцето фосфорициращите очи на буги, диви зайци и чакали и милион местни. Пътят е завой след завой, урва до урва в непрогледна тъма и постоянна денивелация.

Затова и не ни учудва, колко близо бяхме до животозастрашаващ инцидент.

Малко след един завой в нашето платно бяха нахвърляни няколко скали. Ако не беше Дефендъра, щяхме да изхрачим картера още на първата. 4 метра след тях цистерна беше преобърната и препречила почти целия път. До сега не разбирахме скалите на пътя като сигнализация. Спряхме на 30 см от цистерната с зачервени спирачки и секнал дъх. След като избегнахме най- лошото, стигнахме до лошото – изглежда пътят беше блокиран. До минутата, в която друг тир не се промъкна през банкета отсреща, което говореше, че преобърнатата цистерна е там от дни, седмици или месеци. Най- голямото изпитание за Дефендъра обаче предстоеше – 64-те км второстепен път си бяха изпитание за всеки нит на колата, всеки мускул на краката и шофьорски умения. Непрогледната тъмнина,порпастите от двете страни и траповете, редуващи се с тлъсти камъни бяха курс за оцеляване. Бяхме само ние, етиопските диви зайци и желанието да стигнем целта си – вълшебната религиозна Лалибела.

 

Православие, Етиопия – През Африка с джип

 

 

10 декември
Хорът на стотици птици и яркото слънце са добър будилник за туриста, намерил подслон в Лалибела – една от духовните столици на Етипопия, която мери сили с бившата столица Аксум. Тук са създадени 11 монолитни църква, издялани от камък отгоре надолу.

Император Лалибела

решава да построи град, който да е достоен за всеки пилигрим, отправил се към Йерусалим. В късните години на XII век, Роха, старото име на Лалибела, стартира строителството на 11 масивни каменни църкви, които ще изпратят във вечността местното градче. Десетки години и стотици майстори усърдно копаят местните базалтови и вулканични скали, за да издълбаят и изваят невиждани и до днес храмове, свързвани с дълги тунели и обгръщани от гробници и монашески килии. Кападокия е засенчена от инжинеринга и целеустременността на етиопските християни.
Заслужава си да се спомене, че входът за черквите е по 350 бирр на човек, а догодина планирали вдигане до 800 (80 лв). Местен гид добавя още 400 бирр към богоугодната сметка.

Тукашните свещеници не признават пилигрими православни от България.

Влизането в църквите е без обувки, което отказва колегата от очарованието на каменните монолитни постройки, по детски нарисувани съвременни плакати-икони и десетките легенди на гида.
След пирамидите немеем пред гения, проектирал и издълбан надолу в скалата 11-те храма. Символиката е навсякъде, от думите на водача ни не остава много, но духовната столица на Етиопия има основание за това определение.

Всички църкви са действащи

и в някой монаси и свещеници репетираха за коледа, 7 януари, когато над 40 000 поклонници от цялата страна ще се съберат в Лалибела.

Православие, Етиопия – През Африка с джип

 

По обедно време се върнахме при колата, тъй като последната църква – Св. Георги е затворена до 14.00 часа, пардон 8 часа местно време.
Под чистачките имахме 6 билета за паркиране. Нямаше нито знак, нито ред, нито намек дори, че в страната с най- много магарета има синя зона. Броячът, под формата на местен лалибелец чинно чакаше на сянка, за да си прибере таксата от 5 брр за всеки половин час. Друг местен искаше български монети, трети – да обменим евроцентовете му. Само търговец на магарета не ни чакаше да предложи стоката си.
Помолих гида да купи местен мед, за да избегнем надценката Тлъст европейски шаран-турист, след което сменихме хотела.

Църквата Св. Георги

е най- емблематичната, внушителна и красива от всички 11 в града. 15-метровата църква с гръцки кръст на покривае изваяна в базалтовите скали на Роха, чезнеща от погледа само на метри от заобикалящата я скала.
В една от камерите до храма стояха костите на пилигрими, дошли от Рим и Александрия на поклонение и молили се Господ да ги остави да умрат в това свещено място.

Православие, Етиопия – През Африка с джип

Тунелната система на самите църкви е забавна с ниските си тавани и неизвестност в коя черква ще попаднеш.
Тетрадките и моливите, които носим от България, намират своя получател в лицето на директор на местното начално училище.
След това решаваме да посетим още един храм до Лалибела, изваян в карстови скали и събиращ вода от тавана си, която се освещава. Входът е 150 бирр, а свещеникът е готов да бъде манекен, демоснтрирайки различни одежди, кръстове корони, които ползва при различни празници. Показва и 600-годишна църковна книга, направена от ярешка кожа. Посещението завършва с напръскването ми 3 пъти със въпросната светена вода, процедура, гарантираща благословия за следващите ми 40 поколения.

Православие, Етиопия – През Африка с джип

Осигурил доброто им бъдеще, се връщаме в градчето и пълним резервоара. Тук дизелът е по долар литъра – една безкрайно несправедлива цена на фона на комунизма в Египет и Судан.
Вечеряме с 3-ма холандци и един американец в „7 маслинови дървета“. Разговорът върви по- добре от местните специалитети и завършваме късно вечерта в разговори за световното положение и особеностите на местните скотовъдци.

 

 

Дни 24 – 26 (11-13 декември)

Адис Абеба, Етиопия – През Африка с джип

 

Съмва се, преди да се покаже слънцето.

Заради голямата надморска височина и веригите планини около Лалибела, изгревът предупреждава за себе си много преди първите лъчи да огреят платото. Надяваме се, че другият път, който свързва Лалибела със света ще бъде асфалтов. Взимаме първите 60 км за 2 часа и половина – сигурен съм, местните могат да са по- бързи пеша. Дневно в Етиопия пеша се изминават милиони километри. Единствените коли, които могат да са забележат на ден са няколко камиона и маршрутки.Хора и домашни животни вървят безспирно по главните пътища – за вода, на училище, пазар. Голямата разходка обаче е свързана с ужасяващи битови трудности – питейната ти вода е на 15 км от дома. Или майка, превита от тежестта, носи дърва за готвене. Всички живеят в колиби, изградени от евкалиптови дървета и кал. Месо на практика не се яде, при нужда от лекар разчиташ на местния свещеник. Хората притежават единствено живота си, който обаче зависи от природата най- вече.
Тадессе, с който се запознахме, идва от семейство с 8 деца. И майка му и баща му отдавна са починали, а братята и сестрите му – живеят в Адис или Бахир Дар и работят за по 1000 бирр на месец.
Просещите за храна не са изключение и религията е колоната, на която се крепи целия свят на селяните. Нищетата е част от живота, а достъпът до образование, забавления и здравеопазване се изчерпва до единствения телевизор в селото, ако изобщо има ток.
До Гондар колегата споделяше, че всъщност Дефендър не ни трябва – можем да се справим и с нормално SUV – пътищата са асфалтови и много добри. След като поставихме рекорд по най- дълго каране на първа скорост, съпроводено с непрестанно изкачване, преминаване през дерета и заобикаляне на скали и полудиви говеда, сме убедени, че от Дефендър започва изборът за най- подходящ автомобил и завършва с верижен булдозер.
Започнахме калкулации ако взимаме 60 километра за два часа и половина, колко седмици ни трябват, за да продолем 640-те км до Адис, без да блъснем крава или не потрошим колата.

Етиопия – През Африка с джип

Отговорът дойде с появата на колеблив асфалт и оживеното движение на хора и тяхната жива стока.
456, 457, 458 хилярното магаре по пътя беше изпитание за спирачките на колата и преценката ми на шофьор. Следваха, не по реда на изброяването им – свличане на скали буквално пред колата, няколко камиона, каращи в нашето платно, магаре,с което се разминахме на една конска муха разстояние, биещи се буги, няколко реещи се пастири, разярен мъжки бабуин.
След 13 часа пътуване с едно спиране за 2 минути, влязохме в местната метрополия. Адис Абеба предлагаше на всеки гост разкопани улици и кални странични улички. Избрахме хотела с най- бързия интернет в града, според пътеводителя, хапнахме набързо бисквити в стаята и заспахме бързо с все още вибриращи глави. А още не бяхме стигнали Мояле.

12 декември
Първата ни задача за деня бе намирането на застрахователен офис, където да си направим COMESA жълта карта – Гражданска отговорност за Кения, Танзания и Замбия. Застраховка може да се направи на всяка граница, но ще струва в пъти повече. В близкия базар ни дават ценни указания – до Ню Йорк кафе е нашето място. Булеварда до там е изкопан, но движението – свободно. В офиса на NIB Insurance цари делова атмосфера- малцината кандидат- застраховани търпеливо чакат попълването на десетки формуляри, започващи с броя заварки в колата и завършващи с цвета на лака на третата ти братовчедка. Срещу бюрокрацията и 500 бирр спестяваме чакане и много пари на юг.
С това изречение

отдаваме дължимото и на жените на Етиопия,

много по- различни от тези в Египет и Судан, а немалка част и красиви по европейските разбирания с фини черти и тела.

Адис Абеба, Етиопия – През Африка с джип

Адис Абеба

е развиващ се град, както и да го погледнеш. Развива се културата на гражданите как и къде да си изхвърлят боклука, развиват се колибите във високи блокчета, дори китайци развиват градска железница.

В Националния музей се запознахме с Люси – братовчед на homo sapience

и свързващо звено в нашата еволюция. В пустинните места на североизток от Адис са намерени повечето останки на нашия еволюирал вид. Експозицията е кратка, но добре подредена и демонстрираща теорията на Дарвин.
Катедралата Св. Георги, Пиацата и местния пазар са другите забележителности. Фаранджи – месното название на туристите, правят впечатление само на просяците и таксиджиите със синьо-бели Жигули.
Най- типично местно ястие е инджера – палачинкообразен (или сюнгероообразен) тъмен хляб с кисел вкус. Яде се подправена с местната люта гордост бербере в яхнии, телешко или овче. Храната е като самата Етиопия – самобитна, натурална, понякога трудна за поглъщане.
Заредихме Дефи с вода и дизел за дългия преход на другия ден. Дизелът тепърва щеше да се покачва с влизането ни в Кения и Танзания. Тук бе 17 бирр – 1.70.
Адис Абеба е само 4 милиона при 85 милиона жители в цяла Етиопия. Само 70 г. по- рано в тази страна са живели 15 милиона души.
В края на деня посещаваме местен базар, прикрит под модерното Мол. Търсим естествени камъни с кристали, който приятел ме е заклел да му купувам от всяка държава. Камъни не намерихме, но се разговорихме със собственик на магазинче за сребро и злато. Бизнесът западал, тъй като държавата била единствен преразпределите и износител на ценни метали и камъни. Магазинчето му беше подстлано с ароматни треви – днес тук празнуват рожденния ден на Св. Дева Мария.
Оформяме снимките от деня, докато чакаме най- бързия хотелски интернет в града да стигне и до нас.

Адис Абеба, Етиопия – През Африка с джип

Люси

 

 

13 декември
Днес и утре ни предстоят едни от най- тежките преходи. От Адис до Мояла с предизвикателните 750 км, а после до Марсабит в Кения по легендарен 250-км път, на който много картери иполуоски и още повече гуми и човешки съдби са останали завинаги в кенийската калдера. Чули сме, че условията за спане и почивка в Мояле успешно конкурират тези в Донгола, Судан.
Пътуваме по протежението на разломната долина на Рифта, драматична депресия, започваща от Йордания и стигаща до Мозамбик. Образувана от сблъска на две текточни плочи и мега вулканите, действали някога, долината е изпъстрена с дълбоки езера и високи планини.
Повечето мъже носят пръчки, които подпират на вратовете си и простират на тях ръцете си. Има обаче една по- особена порода, която носи автомати или пушки по същия начин като масовата мода. Хубаво е, че етиопците са спокойни и лажерни хора, поне тези, покрай които минахме.
Почти навсякъде има покритие на GSM мрежата, сателитния ни телефон засега е излишен – разчитаме на подкрепата на Виваком във връзката със света.
С напредването на юг района стана равнинен, видяха се 2 комбайна и огромна оранжерия за цветя. После навлязохме във влажна зона, нашарена с колиби, бананови дървета и гигантскицаревица.

Всъщност Етиопия има разкошни природни дадености –

планини, умерен климат без зима, живописни долини и изключителна култура. Войните, липсата на образование и корупцията подяждат иначе тази великолепна страна.
Първите 100 км са претрупани с камиони и бусове от 70-те години. Следващите 200 са отличен път, а останалите 450 са с дупки в добрата си част и липса на път в лошата. Китайска компания удвоява пътя към Мояле. Дефи се държи достойно дори и през големите трапове, конкурирайки багери и камиони.
Продавачи на банани, ананас и авокадо подканят фаранджи да си купят на тройни и четворни цени. Стимулираме местните фермери – бананите са с червеникави оттенъци и по- различен, приятен вкус. Като всяко соц дете за мен бананите имат специално място в сърцето ми. Може би и заради това през деня, докато караме, опустошаваме по 1-2 кг от тях.
За втори път колегата се разминава да си тръгне предсрочно, което е добра новина и за планираното разглеждане на Нгоро Нгоро и Серенгети. Този път заради служебни проблеми.
С падането на нощта птици, насекоми и бозайници наизлизат включително на пътя – шофирането става въпрос на късмет за нас, етиопски зайци и малки антилопи.

Адис Абеба, Етиопия – През Африка с джип

По тъмно влизаме в

Мояле,

бензиностанцията е затворена, утре отваряла в 1.30. Трябва ни малко време, за да си припомним тукашните отмервания на времето. Хотелът отвън изглежда обещаващо. Така е изглеждал за талази хлебарки, ята комари, локални котки и други буби. Плащаме 370 бирр, но колегата решава да спи в колата – стаята ще ползва само за номер 2.
Барът на хотела е прототипа на бара от Междузвездни войни 4. Музиката е директно заета, а странните индивиди, набиващи инджера или питиета, са от поне няколко Вселени.
Задоволяваме се с по банан и всеки по къщята – аз в стаята, запасил се с тропическо мазило против комари, а тежката артилерия е електрически унищожител. Колегата – в колата, вече негов втори дом.
В 2 след полунощ ме посещава, за да вземе спрея против комари – след дълга обсада и много чужда кръв кръвосмучещите са превзели Дефендъра. Вече сме твърдо в маларийна зона.

Очаквайте продължението

Автори: Александър Костадинов и Росен Михайлов

Снимки: авторите

 

Други разкази, свързани с Обиколка на Африка] – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

3 коментара

апр. 08 2009

Египетски разказ

Днешният пътепис ще ни отведе в Египет. Светла ще ни разкаже за впечатленията си от Кайро и Хургада — пътеписът е силно наблюдателен и не толкова туристически, така че — приятно четене:

Египетски разказ

Върнах се от Египет.

Като никога искам капиталистическата икономика да продължи да се развива с досегашните бурни темпове. Искам разцвет на кредитирането и печалби за инвеститорите. Искам бум на международния туризъм, екзотични почивки за все повече хора и растящ пазар на сувенирни стоки и услуги.

Точно толкова много ми хареса там.

За осем дни обиколихме Хургада, Луксор и Кайро и изминахме почти хиляда километра през пустинята по перфектния гладък асфалт. Слушахме арабски чилаут, пушихме наргиле и яздихме камила. Снимахме руини и статуи, видяхме мираж и се гмуркахме при коралите на Червено море. Влизахме в гробници и пътувахме във времето. Скалите над Долината на царете са омагьосващо високи и страховити и просто трябва да се видят поне веднъж в живота. А пирамидите и Сфинкса са си пирамидите и Сфинкса.

Но ако светът не се върне към предишния си възход, милиони египтяни ще обеднеят под сегашната си критична точка. Хотелиерите няма да могат да довършат стотиците строежи, да не говорим да ги напълнят. Само в нашия курорт с дължина около 50 км по морския бряг имаше повече застрояване, отколкото на цялото ни море и планина, взети заедно. Не може да се каже, че по строежите кипеше труд. А двадесетмилионният Кайро е много повече социалистическо-панелен, отколкото ориенталски. Ето характерен пейзаж от Гиза.

Коментарите са изключени за Египетски разказ

февр. 29 2008

Египет (2)

Продължаваме с разказа за Египет (началото е тук: Египет (1)>>>). Приятно четене: Египет — част втора Във вторник слънцето отново грееше и по нищо не напомняше за вчерашното дъждовно време. В очакване на сафарито решихме да тестваме басейна, но водата се оказа прекалено студена за нас. Както и да е, потопихме си седалищните части, пихме по една безалкохолна бира и се накачулихме в джипката. След едночасово бясно офф-роуд каране през пуснинята достигнахме до базата ни, където една чаровна […]

One response so far

Switch to mobile version