Archive for the tag 'Пиза'

ян. 17 2017

Тоскана – любов от пръв поглед (3): Волтера и Кианти

Продължаваме с Таня из Тоскана – започнахме с Лука и Флоренция, продължихме към Сан Джиминяно и Сиена , а днес сме във Волтера, из Кианти и в Пиза. Приятно четене: Волтера, из Кианти и Пиза част трета на Тоскана – любов от пръв поглед Шосето, по което се вием на път за Волтера, сигурно някога […]

No responses yet

юли 09 2014

Италианското и френско Средиземноморие

Днес заедно със Стоян, ще обоиколим едно от най-богатите крайбрежия на малката ни планета – италианско-френското Средиземноморие. Приятно четене: Италианското и френско Средиземноморие Италия – Франция Рим- Сицилия – Неапол – Помпей – Везувий – Пиза – Сиена – Флоренция – Синко Терре – Ница – Сен Тропе – Кан – Монако – Милано От […]

5 коментара

мар. 28 2012

Италия през март (Флоренция)

За приключенията на една майка в Италия, ще ни разкаже днес Иванка. Приятно четене:

Италия през март (Флоренция)

Планиране

Забележка: Споменаването на фирми и хотели изразява моето лично мнение, без да искам да защитавам или обругавам когото и да било. Посочените линкове съм ползвала за собствена информация и улеснение и се надявам да са полезни и за вас.

2ри януари 2012 – лежерен почивен ден какво друго да прави човек освен да се чуди накъде да пътува през току що започналата година. Сещам се колко бяха интересни снимките и разказите за Кападокия и почвам да проучвам как сега да стигнем до там? Малко е далеч за пътуване с кола, предизвикателно е с детето, я да видим полетите как са. Нормалните авиокомпании – скъпи; евтините…, особено евтини няма в тази посока, но – я какви цени излизат на Wizzair до Форли/Болоня, че то излиза 47 лв на човек в двете посоки с всички такси и таксички, ми що да не идем до там, че и Флоренция е близо, а миналата година я заобиколихме далеч от север. Бърза проверка за още желаещи, има, разбира се. Следва търсене на 2 коли, възможно най-евтини, настаняване за 8 човека за 3 вечери. Имаме сделка! Колите за 3 дни с по едно детско столче – стотина евро, вила, която побира цялата група за 3 дни 300 евро и остава да чакаме спокойно да дойде денят. Оообаче, както се казва, зимата ни изненада. Собственикът на вилата пише 2 седмици преди деня, че снегът е разбил пътя, тръбите са спукани и вилата не става за пребиваване, още по-малко с деца, ще върне капарото, да си търсим друго място. Алооо, така ли се търси място за 5 възрастни и 3 деца! Паника! Сменяме плановете, ще се спи на морето, което е по-близо до летището една вечер и ще се придвижим към Флоренция на следващия ден, тъкмо и морето ще видим.

 

 

Заминаване

Зветният петък наближава, след малко сметки установяваме, че по-добре да оставим колата на Терминал 1, тъй като такси от и до летището от нашия квартал и след това до работа се равнява на билета за паркинг за 5 дни.

Wizzair получава червена точка, като позволява на цялата детска градина да се качи преди останалите редови пътници в самолета.

Летището на Форли е толкова малко, че имахме смелостта да помислим, че ще сме единствените на гишето за наемане на коли в девет вечерта, но уви. Опашката се оказа от няколко човека и за сметка на това и евтиния наем се оказа с уловка…., за да ползваме нормална застраховка (Каско) трябва да платим по 30 евро на ден допълнитело, в противен случай блокират 1200 евро депозит от кредитната карта и ако колата има и най-малката драскотина, си ги задържат! Моля не се лъжете с наем на кола от Auto Europa/ Sicily by Car. Мечка страх, мен не страх тръгваме без застраховка иначе трябва да тръгнем направо с колите към България, тъй като ще сме си ги платили.

Първа спирка близо до летището – Милано Маритима.

След известна борба от моя страна с ръчните скорости пристигаме сравнително бързо в крайната цел. Малко спретнато хотелче, с малко ресторантче, в което въпреки че бяхме далеч от сезона, успяха да угодят на всичките ни хранителни претенции.

Хотелче в Милано Маритима

 

Сравнително отпочинали и почти наспани разглеждаме морето. Плажът се оказва пясъчен и безкраен и осеян с безброй красиви миди, които след нас останаха безброй минус 3-4 джоба. Снимките пропуснахме този път замаяни от мириса на море. Казах почти наспани тъй като щерката се събуди с писъци посред нощ, че я боли крачето. Прекарахме почти цялата нощ в голяма трвога и гушкане до сутринта, когато се поуспокои и се разминахме без доктор на този етап.


Тръгваме към Флоренция.

Сега, кой път да изберем, скучната платена магистрала или безплатния и живописен междуградски път, по който времето е само 30 минути вповече според навигацията. Какво са 30 минти, освен това спестяваме 15-16 евро на кола от пътни такси. Правилното решение изглежда лесно, нали, нооо.

Вече съм твърдо убедена, че думата „sightseeing“ на бългаски трябва да се превежда „неописуемо много завои“. Та междуградски път SS67 започва много приятно и красиво в равнината около Равена със спретнати италиански къщичкии фермички, докато не стигне до Апенините. До този момент не вярвах, че може да ми се завие свят и да ми прилошее, докато шофирам, е прилоша ми. Моите пътници оцеляват геройски, но другата кола трябва да снабдим с всякакви торбички, които намираме багажа и колата, да не уточнявам за какво са им… Ако четете това и карате мотор, газ натам, сигурна съм, че щe ви хареса. Ако искате просто да стигнете до Флоренция, запасете се с торбички и предвидете поне час допълнителен път или просто минете по магистралата 😉 Показно филмче от там, което намерих в Интернет след това можете да видите тук.

Зоопарк

Като извинение пред децата отиваме директно в зоопарка на Пистоя, за да се разведрят от мъчителния път. Храним козичките и слона, при които имаше автомати, където пускаш 20 цента, подлагаш шепа и тя се пълни със специална храна, която можеш спокойно да дадеш на животните, интересно е и за възрастните.

Гладен слон

Монтекатини терме

Следващите ни две вечери са в Монтекатини терме.

Както се настанихме в хотела и щерката започна отново да се оплаква от крачето. Айии, паника, поликлиника, доктори, аптека, лекарство и слава богу спокойна нощ. За първи път ходим на доктор в чужбина и използваме ЕЗОК, като за първи път мина без какъвто и да е проблем.

Искам да дам специални адмирации за хотела, в който предложиха и безглутенова закуска на моята приятелка, която е на строга безглутенова диета и каза, че за пръв път и предлагат подобно меню на закуска в хотел където и да е.

Хотел Монтебело

Флоренция

Тоскана изглеждаше много красива през спокойно наспаните ни очи в неделя сутрин. Стигнахме бързо до Флоренция и оставихме колата в един от обществените паркинги, с тая блокирана сума в кредитната карта и заплахата от драскотина не посмяхме да рискуваме и да търсим място в центъра, въпреки че в неделя е достъпен и за посетители като нас.

Brozzi, Toscana, 50145, IT

В града правим програма „минумум“, тъй като за децата най-забавното е да почукат на всяка врата в историческия център и да попитат „чук-чук-чук, кой жиивее тук“, така и не им отговаря никой. Освен това питат за всеки магазин дали се продават сладоледи там. С тази скорост, докато се огледаме и изядем все пак сладоледите на площадчето срещу двореца, се оказа, че трябва да обядваме.

До Палацо Векио:

Палацио Векио

 

Река Арно от Понте Векио:

река Арно

 

Понте Векио:

Понте Векио

 

 

 

Църквичката с известния си купол:

 

Куполът на катедралата

След хапването, наближава време за сън на деца, естествено и решаваме да им го предложим в колата на път за Пиза. Последва кошмарно излизане от неделна натоварена Флоренция и хоп, стигаме в

 

Пиза

 

 

Пиза

 

Подпираме и ние кулата най-сетне, естествено, сме закъснели за изкачването и вече съвсем става ясно, че пак трябва да дойдем в Тоскана или с порастнали деца или просто без тях.

Последен ден

На следвашия ден уважаваме магазина на Декатлон в Монтекатини терме, от там винаги има какво да си вземем, дори и когато сме само с ръчен багаж в самолет, след което се запътваме обратно към Форли. Този път, разбира се, по магистралата. Тя също се оказва завойчеста и окупирана от тирове в работния ден, но пътуването е далеч по-спокойно отколкото по SS67.

Ранното пристигане във Форли оползотворяваме с разходка из центъра, където се разделяме и загубваме на 2 части по много нелеп начин. В желанието си да ползваме „кулата“ или „камбанарията“ като ориентир, се оказа, че има 4-5 такива в радиус от 5 минути в центъра, които обаче не се виждат от всякъде.

Връщаме колите малко инфактно, опитват се първоначално да ни обвинят, че едната кола има драскотини. Дааа беее, след такова пазене и треперене.

Драгоценните “лимузини” Nisan Micra и Fiat Panda като истинска забележителност:

Двете лимузини

На летището сме отново единственият полет, който излетя и кацна по разписание.

Автор: Иванка Спасова

Снимки: авторът

 

Още разкази от Тоскана  – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

No responses yet

окт. 21 2010

Когато мечтите се сбъдват (2): Тоскана

Продължаваме пътуването на Неделчо и Мария към Италия. Първата част През Загреб към Венеция беше разказана от таткото, а днес Мария ще продължи разказа си за градовете на Тоскана.

Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват

част втора

Из Тоскана

Хубаво нещо е сънят.. . Още по-хубаво е обаче да се събудиш с очакването на нещо , за коеето си мечтал и което се сбъдва. Ставам рано да се полюбувам на морето и плажа. Подредени като войници чадърите са прибрани, а млади момчета подобно на Пираня и компания от „Синьо лято” чистят плажа. Когато след малко видях и трактора да заравнява… ехх.

Къщата на Жулиета, Верона

Къщата на Жулиета във Верона

Закуска и е време да потегляме. За днес сме решили да посетим попътно

Верона

и после Монтекатини терме. Магистралата ни посреща натоварена яко. Километрите обаче не са много и около 11: „Здравей Жулиета!“. Паркираме на един от подземните паркинги в центъра и от там сме пред Арена ди Верона. Строен някъде през 5 век, днес той се използва за много оперни спектакли. Ако питате мен, няма смисъл да влизате, вътре не е нищо особено. Няколко снимки отвън мисля , че са напълно достатъчни. Пътят До къщата на Жулиета минава през много сувенирни магазинчета и джелатерии, от които си хапваме от най-вкусните сладоледи на света!!

При Жулиета, Верона

С Жулиета :)

А къщата и при нея няма промяна от последните 4 години.

Все същите тълпи от хора, все същите опашки пред статуята на Жулиета-японци, италианци, германци и ние българите… всеки чака да си направи снимка със статуята, като държи лявата гърда на Жулиета… от поверие, суеверие или не.. . но тълпите са факт. Стените отстрани са изпълнени с любовни послания и имена и продължават да се изпълват… може би всеки тайно се надява, че любовта ще се запази и в живота, не само на стената. Дай Боже!

След къщата минаваме към близкия площад, на който също се продават много сувенири и има оставени окови за снимка на мястото, където са се изпълнявали екзекуциите. Не се задържаме дълго, връщаме се към Арена ди Верона, където правим кратка почивка за кафе и пътят отново ни зове.

Километрите са около 250, но с хубавите магистрали и хубава книга не се усещат.. . поне не и за пътуващия.

В Монтекатини

пристигаме около пет вечерта. Хотелът, Grand Nitza and Suisse, се намира до киното в курорта, само на няколко минути път от главната улица. Първо забелязвам страхонтата книжарница, където има голямо разнообразие от италиански, английски, немски книги, карти, календари.. . изобщо.. всичко. В България чужда литература няма толкова… но там успях да намеря повече, отколкото очаквах. Самият балнеолечебен курорт Монтекатини Терме е изпълнен със 70+ туристи, но нищо, сега им е времето да живеят 🙂 Ресторанти има много, пици, пасти… като навсякъде в Италия…

Кулата в Пиза

Кулата в Пиза

Рано на другата сутрин отново се отправяме към магистралата с цел

Пиза

– възможно най-ранните билети за кулата. А като говорим за кулата… тя си е все още там, в двора на чудесата, и си е все така наклонена. Чудо или не.. . успяваме да си намерим билети за 40 минути по-късно и великото изкачване да започне. Имах си една мечта… и тя се сбъдна. Не се бях качвала до последния етаж на кулата, защото при предишното ни идване се качихме в 9 вечерта.. . но не и до последия етаж. Е, сега това се изпълни. Наклонът наистина се усеща, когато минаваш от лявата към дясната страна, където са стъблите и сякаш всеки миг ще се понесещ надолу към тълпата от хора, чакащи да се качат.

Кулата в Пиза

Кулата в Пиза

Гледката… красиво е. Да погледнеш това живописно кътче от Тосканския пейзаж от високо… прекрасно е. Да си направиш снимки… запомнящо се е. Не се задържаме дълго, а тръгваме надолу по стълбите, за да освободим кулата за другите нетърпеливи да я покорят.

Паметник на Пучини – Торе дел Лаго, Италия

Пред паметника на Пучини в Торе дел Лаго

Следваща спирка…

Торре дел Лаго

Още една мечта щеше да е осъществена, този път на майка ми. Да види къщата на Пучини, там, където ежегодно се провожда оперен фестивал само няколко дни след като ние щяхме да сме напуснали Италия.

Езерото, Торре дел Лаго – Италия

Езерото

Торре дел Лаго, Италия

Торре дел Лаго

Факт, който по-късно научихме бе, че местността е известна като гей курорт, но това не пречеше езерото да е красиво.

Съвсем наблизо е другият Италиански бряг, Тиренско море. Само на 12 километра се намира курорта

Виареджо („път на кралете”),

където след известни проблеми с намирането на място за паркиране, успяваме да стигнем до плажа. И тук пясъкът е като пудра захар, а водата топла, и тук времето е все още горещо, но някак не успява да ме грабне така, както Лидо ди Йезоло. Дали заради леко нелюбезните италианци, следящи ни къде ще седнем, или заради прекаленото емоции.. не знам. Знам само едно… въпреки това нашият плаж беше чудесен.

Морето край Виареджио, Италия

Морето край Виареджио

И като истински ден, посветен донякъде на Пучини, бяхме избрали да го завършим именно в родния му град –

Лука

Старият град се намира зад крепостни стени, а уличките са тихи, тесни и павирани-типично по италиански. Изкачването на кулички продължава и тук. Torre “Guinigi” беше този път жертвата или ние нейните. Стълбите никак не бяха малко и след всеки етаж се появяваше още един, докато накрая не стигнахме до върха. Беше тясно и всеки обикаляше, за да направи снимки от различните стени на града, но при вида на залязващото Слънце над Лука разбрах, че наистина си е струвало изкачването…

Лука, Италия

Лука, Италия

Разходихме се още известно време из градчето, но накрая, изморени, изгорели от Слънцето, поехме към Монтекатини… за да измине нощта и да дойде най-очакваният от мен момент, истинската Тосканска приказка.

Слънцето грееше, сякаш да напомни за невероятният ден, който беше пред нас. Ето за тези моменти си струва да живее и пожелавам на повече хора да посетят местата, които искат, да се докоснат до повече кътчета от света, защото това остава, спомените винаги са някъде в нас и при лоши моменти могат да ни накарат да се усмихнем.

Сиена, Волтера, Сан Джиминяно… Тоскана.. . Италия.

Сиена

е крепостен град, издигнат на 3 хълма, предвижването с коли поне за нас бе трудно.

Останахме очудени при вида на спрените по баири коли, но явно хората тук са свикнали с тези маневри.

Сиена, Италия

Сиена

Самата Сиена също е хубав град. Всяка година тук, на Piazza di Campo, се порвежда конно надбягване. Самият площад не ми се стори толкова огромен като за състезания, ноо беше изпълнен с кафенета иии, разбира се, куличка за изкачване-най-високата в Италия. Този път ние щяхме я пропуснем, но нашите приятели не отказаха възможността да се изкачат до върха. Ние се разходихме до близката катедрала, където направихме няколко снимки, а след това не пропуснахме отново да се насладим на италианското кафе.

Сиена, Италия

Сиена

Следавща спирка…

Волтера

Да, градът доста нашумя покрай вампирската сага”Здрач”, но не за това бе желанието ми да отидем до там, просто нещо ново, различно, интересно. Да си призная и аз покрай „Здрач”научих за Волтера. Пътят до там… . все едно изкачваш връх Шипка… . остри завои, но съпроводени от китни селца и живописни зелени поляни наоколо. И точно на един склон… точно там е Волтера.. . именно за това я наричат и ветровитият град.

Волтера, Италия

Волтера

Волтера, Италия

Волтера

За моя радост освен няколко табели за “Twilight” и колоритният черен сладолед с черешова глазура, наречен “New Moon”, друго необичайно нямаше. Нямаше и толкова туристи. Тихият площад, спокойнисте странични уличи, изпълнени с малки магазинчета и джелатерии, старият античен театър и разкопки… всичко тук носеше поне за мен някакво различно, ново, непознато усещане, непознато въздействие… но то бе приятно. Гледката от различните склонове, откриваща ни пейзажите на Тоскана… невероятна… точно като от снимките на календарите.

Впечатление ми направи, че повечето туристи, които се срещаха, бяха германци.

Волтера, Италия

Волтера

Тук също имаше кула… но не беше действаща за изкачване… така че поне за нас днес бе денят без кули, макар следващият град да бе наричан „Средновековният Манхатън” със 17те си кули…

Сан Джиминяно

бе пред нас.

Градчетата в Тоскана си приличат, всеко носи различен чар и опиянение поне за мен, но като цяло структурата им е подобна. Дали защото вече бяхме по-изморени, или заради повечето туристи, но Сан Джиминяно не успя да ме „грабне” така силно. Е да, оттук може да си купите вино, хубаво италинаско вино, много кожени неща имаше… да се насладите отово на тесните улички и на красивите площадчета.

Сан Джиминияно, Италия

Сан Джиминияно

Тосканската ни приказка бавно изминаваше.. . дните летяха… като всяко точноопределено нещо. Оставаше ни само Флоренция… за двата пъти които бях ходила коренно промених мнението си. На 11, ми изглеждаше плашеща и странна с всичките гробници и сенчести улици… на 13… обожавах това място… какво ли щеше да е сега, две години по-късно… само времето щеше да покаже… а то течеше неусетно…

Сан Джиминияно, Италия

Сан Джиминияно

Автор: Мария Чешмеджиева

Снимки: авторът

P. S. Без да се натрапвам, само искам да допълня за най-хубавото накрая на деня. Когато зададох на навигацията да ни заведе от Сан Джиминяно до Монтекатини, тя ни отведе по най-прекия път, но не през магистралата, а през истинските тоскански селца, такава красота съм виждал само по филмите-тесни пътчета, по една-две къщи, кацнала на върха, а надолу сякаш художник е рисувал полята и лозята. Чували ли сте за Кастел Фиорентино, Сан Минято, Фучечио и накрая Винчи?Е, по тези пътчета минахме. Може би най-красивите 65 километра! Неделчо

Още снимки от Италия:

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version