Етикети: Пиза

Пиза и нейната марина, Флоренция, Лука, Cinque Terre – Италия 0

Тоскана: Cinque Terre, Пиза и марината й, Флоренция, Лука 

Една разходка из Тоскана? Отиваме там заедно с Ирена. Приятно четене: Cinque Terre, Пиза и марината й, Флоренция, Лука Тоскана, Италия Това пътуване беше едно от най-необичайните ми до момента и нещо от сорта...

Тоскана, Италия 0

Тоскана – любов от пръв поглед (3): Волтера и Кианти

Продължаваме с Таня из Тоскана – започнахме с Лука и Флоренция, продължихме към Сан Джиминяно и Сиена , а днес сме във Волтера, из Кианти и в Пиза. Приятно четене: Волтера, из Кианти и...

Сицилия 5

Италианското и френско Средиземноморие

Днес заедно със Стоян, ще обоиколим едно от най-богатите крайбрежия на малката ни планета – италианско-френското Средиземноморие. Приятно четене: Италианското и френско Средиземноморие Италия – Франция Рим- Сицилия – Неапол – Помпей – Везувий...

Катедралата Санта Мария дел Фиоре, Флоренция – Тоскана, Италия 0

Италия през март (Флоренция, Тоскана)

За приключенията на една майка в Италия, ще ни разкаже днес Иванка. Приятно четене: Италия през март Флоренция, Тоскана Планиране Забележка: Споменаването на фирми и хотели изразява моето лично мнение, без да искам да...

Когато мечтите се сбъдват (2): Тоскана 2

Когато мечтите се сбъдват (2): Тоскана

Продължаваме пътуването на Неделчо и Мария към Италия. Първата част През Загреб към Венеция беше разказана от таткото, а днес Мария ще продължи разказа си за градовете на Тоскана.

Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват

част втора

Из Тоскана

Хубаво нещо е сънят.. . Още по-хубаво е обаче да се събудиш с очакването на нещо , за коеето си мечтал и което се сбъдва. Ставам рано да се полюбувам на морето и плажа. Подредени като войници чадърите са прибрани, а млади момчета подобно на Пираня и компания от „Синьо лято” чистят плажа. Когато след малко видях и трактора да заравнява… ехх.

Къщата на Жулиета, Верона

Къщата на Жулиета във Верона

Закуска и е време да потегляме. За днес сме решили да посетим попътно

Верона

и после Монтекатини терме. Магистралата ни посреща натоварена яко. Километрите обаче не са много и около 11: „Здравей Жулиета!“. Паркираме на един от подземните паркинги в центъра и от там сме пред Арена ди Верона. Строен някъде през 5 век, днес той се използва за много оперни спектакли. Ако питате мен, няма смисъл да влизате, вътре не е нищо особено. Няколко снимки отвън мисля , че са напълно достатъчни. Пътят До къщата на Жулиета минава през много сувенирни магазинчета и джелатерии, от които си хапваме от най-вкусните сладоледи на света!!

При Жулиета, Верона

С Жулиета :)

А къщата и при нея няма промяна от последните 4 години.

Все същите тълпи от хора, все същите опашки пред статуята на Жулиета-японци, италианци, германци и ние българите… всеки чака да си направи снимка със статуята, като държи лявата гърда на Жулиета… от поверие, суеверие или не.. . но тълпите са факт. Стените отстрани са изпълнени с любовни послания и имена и продължават да се изпълват… може би всеки тайно се надява, че любовта ще се запази и в живота, не само на стената. Дай Боже!

След къщата минаваме към близкия площад, на който също се продават много сувенири и има оставени окови за снимка на мястото, където са се изпълнявали екзекуциите. Не се задържаме дълго, връщаме се към Арена ди Верона, където правим кратка почивка за кафе и пътят отново ни зове.

Километрите са около 250, но с хубавите магистрали и хубава книга не се усещат.. . поне не и за пътуващия.

В Монтекатини

пристигаме около пет вечерта. Хотелът, Grand Nitza and Suisse, се намира до киното в курорта, само на няколко минути път от главната улица. Първо забелязвам страхонтата книжарница, където има голямо разнообразие от италиански, английски, немски книги, карти, календари.. . изобщо.. всичко. В България чужда литература няма толкова… но там успях да намеря повече, отколкото очаквах. Самият балнеолечебен курорт Монтекатини Терме е изпълнен със 70+ туристи, но нищо, сега им е времето да живеят 🙂 Ресторанти има много, пици, пасти… като навсякъде в Италия…

Кулата в Пиза

Кулата в Пиза

Рано на другата сутрин отново се отправяме към магистралата с цел

Пиза

– възможно най-ранните билети за кулата. А като говорим за кулата… тя си е все още там, в двора на чудесата, и си е все така наклонена. Чудо или не.. . успяваме да си намерим билети за 40 минути по-късно и великото изкачване да започне. Имах си една мечта… и тя се сбъдна. Не се бях качвала до последния етаж на кулата, защото при предишното ни идване се качихме в 9 вечерта.. . но не и до последия етаж. Е, сега това се изпълни. Наклонът наистина се усеща, когато минаваш от лявата към дясната страна, където са стъблите и сякаш всеки миг ще се понесещ надолу към тълпата от хора, чакащи да се качат.

Кулата в Пиза

Кулата в Пиза

Гледката… красиво е. Да погледнеш това живописно кътче от Тосканския пейзаж от високо… прекрасно е. Да си направиш снимки… запомнящо се е. Не се задържаме дълго, а тръгваме надолу по стълбите, за да освободим кулата за другите нетърпеливи да я покорят.

Паметник на Пучини – Торе дел Лаго, Италия

Пред паметника на Пучини в Торе дел Лаго

Следваща спирка…

Торре дел Лаго

Още една мечта щеше да е осъществена, този път на майка ми. Да види къщата на Пучини, там, където ежегодно се провожда оперен фестивал само няколко дни след като ние щяхме да сме напуснали Италия.

Езерото, Торре дел Лаго – Италия

Езерото

Торре дел Лаго, Италия

Торре дел Лаго

Факт, който по-късно научихме бе, че местността е известна като гей курорт, но това не пречеше езерото да е красиво.

Съвсем наблизо е другият Италиански бряг, Тиренско море. Само на 12 километра се намира курорта

Виареджо („път на кралете”),

където след известни проблеми с намирането на място за паркиране, успяваме да стигнем до плажа. И тук пясъкът е като пудра захар, а водата топла, и тук времето е все още горещо, но някак не успява да ме грабне така, както Лидо ди Йезоло. Дали заради леко нелюбезните италианци, следящи ни къде ще седнем, или заради прекаленото емоции.. не знам. Знам само едно… въпреки това нашият плаж беше чудесен.

Морето край Виареджио, Италия

Морето край Виареджио

И като истински ден, посветен донякъде на Пучини, бяхме избрали да го завършим именно в родния му град –

Лука

Старият град се намира зад крепостни стени, а уличките са тихи, тесни и павирани-типично по италиански. Изкачването на кулички продължава и тук. Torre “Guinigi” беше този път жертвата или ние нейните. Стълбите никак не бяха малко и след всеки етаж се появяваше още един, докато накрая не стигнахме до върха. Беше тясно и всеки обикаляше, за да направи снимки от различните стени на града, но при вида на залязващото Слънце над Лука разбрах, че наистина си е струвало изкачването…

Лука, Италия

Лука, Италия

Разходихме се още известно време из градчето, но накрая, изморени, изгорели от Слънцето, поехме към Монтекатини… за да измине нощта и да дойде най-очакваният от мен момент, истинската Тосканска приказка.

Слънцето грееше, сякаш да напомни за невероятният ден, който беше пред нас. Ето за тези моменти си струва да живее и пожелавам на повече хора да посетят местата, които искат, да се докоснат до повече кътчета от света, защото това остава, спомените винаги са някъде в нас и при лоши моменти могат да ни накарат да се усмихнем.

Сиена, Волтера, Сан Джиминяно… Тоскана.. . Италия.

Сиена

е крепостен град, издигнат на 3 хълма, предвижването с коли поне за нас бе трудно.

Останахме очудени при вида на спрените по баири коли, но явно хората тук са свикнали с тези маневри.

Сиена, Италия

Сиена

Самата Сиена също е хубав град. Всяка година тук, на Piazza di Campo, се порвежда конно надбягване. Самият площад не ми се стори толкова огромен като за състезания, ноо беше изпълнен с кафенета иии, разбира се, куличка за изкачване-най-високата в Италия. Този път ние щяхме я пропуснем, но нашите приятели не отказаха възможността да се изкачат до върха. Ние се разходихме до близката катедрала, където направихме няколко снимки, а след това не пропуснахме отново да се насладим на италианското кафе.

Сиена, Италия

Сиена

Следавща спирка…

Волтера

Да, градът доста нашумя покрай вампирската сага”Здрач”, но не за това бе желанието ми да отидем до там, просто нещо ново, различно, интересно. Да си призная и аз покрай „Здрач”научих за Волтера. Пътят до там… . все едно изкачваш връх Шипка… . остри завои, но съпроводени от китни селца и живописни зелени поляни наоколо. И точно на един склон… точно там е Волтера.. . именно за това я наричат и ветровитият град.

Волтера, Италия

Волтера

Волтера, Италия

Волтера

За моя радост освен няколко табели за “Twilight” и колоритният черен сладолед с черешова глазура, наречен “New Moon”, друго необичайно нямаше. Нямаше и толкова туристи. Тихият площад, спокойнисте странични уличи, изпълнени с малки магазинчета и джелатерии, старият античен театър и разкопки… всичко тук носеше поне за мен някакво различно, ново, непознато усещане, непознато въздействие… но то бе приятно. Гледката от различните склонове, откриваща ни пейзажите на Тоскана… невероятна… точно като от снимките на календарите.

Впечатление ми направи, че повечето туристи, които се срещаха, бяха германци.

Волтера, Италия

Волтера

Тук също имаше кула… но не беше действаща за изкачване… така че поне за нас днес бе денят без кули, макар следващият град да бе наричан „Средновековният Манхатън” със 17те си кули…

Сан Джиминяно

бе пред нас.

Градчетата в Тоскана си приличат, всеко носи различен чар и опиянение поне за мен, но като цяло структурата им е подобна. Дали защото вече бяхме по-изморени, или заради повечето туристи, но Сан Джиминяно не успя да ме „грабне” така силно. Е да, оттук може да си купите вино, хубаво италинаско вино, много кожени неща имаше… да се насладите отово на тесните улички и на красивите площадчета.

Сан Джиминияно, Италия

Сан Джиминияно

Тосканската ни приказка бавно изминаваше.. . дните летяха… като всяко точноопределено нещо. Оставаше ни само Флоренция… за двата пъти които бях ходила коренно промених мнението си. На 11, ми изглеждаше плашеща и странна с всичките гробници и сенчести улици… на 13… обожавах това място… какво ли щеше да е сега, две години по-късно… само времето щеше да покаже… а то течеше неусетно…

Сан Джиминияно, Италия

Сан Джиминияно

Автор: Мария Чешмеджиева

Снимки: авторът

P. S. Без да се натрапвам, само искам да допълня за най-хубавото накрая на деня. Когато зададох на навигацията да ни заведе от Сан Джиминяно до Монтекатини, тя ни отведе по най-прекия път, но не през магистралата, а през истинските тоскански селца, такава красота съм виждал само по филмите-тесни пътчета, по една-две къщи, кацнала на върха, а надолу сякаш художник е рисувал полята и лозята. Чували ли сте за Кастел Фиорентино, Сан Минято, Фучечио и накрая Винчи?Е, по тези пътчета минахме. Може би най-красивите 65 километра! Неделчо

Още снимки от Италия:

Ти не променяш града, градът променя теб 4

Ти не променяш града, градът променя теб

Отдавна твърдя, че пътеписът няма задължителна форма. Днес ви представям един пътепис, който въпреки немерената си реч повече напомня поезия, отколкото проза. Приятно четене:

Ти не променяш града, градът променя теб

Флоренция – Пиза – Торино – Монако – Милано

тръгвам на това пътуване, за да изляза от кожата си.
пъхвам се в черната вектра с любимото си патешкожълто одеялце, стягам колана и левитацията започва. километри нагоре напред в стратосферата.
глупава малка принцеса, на която й е писнало да опитомява.
вкопчвам се в зеленината, която след ниш, започва да пъха клони в очите ти.
топя се и се сливам с нея и спя.
събуждам се онова buongiorno, което чух за първи път точно преди десет години. на няколко километра

от триест.

върху нас се изливат тонове дъжд.
виждам само мигащия зелен кръст на близката аптека.
не спира да вали до флоренция.
влизаме в този град към 7 вечерта при адски задръствания, без карта, без gps. the old way.
преди десет години слязох край арно пред зелените й хълмове и вили и кипариси, оживели от пасажите на майкъл ондаджи.
знаех, че ще се върна и години наред тя беше в съзнанието ми –

флоренция при залез слънце,

сребърната арно, пълзяща около хълмовете, лястовиците над понте векио, зеленикавата статуя на козимо медичи, цветята на уфици…
сега слязох на едно задръстено кръстовище с миниатюрна карта от google maps под проливния дъжд и хванах първия пич, който срещна погледа ми.
scusi, do you speak english.
разбира се, че говореше.
проговори още щом ме видя.
палацо векио, арно, давид бяха някъде наблизо, но за десет години проумях, че хората са по-важни от историята. бях тук.

Четете по–нататък>>>

Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден (2) 3

Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден (2)

Продължавме с обиколката на Емилия из Италия – оставихме я за последно в Падуа, а сега освен Падуа ще разгледаме и Пиза. Приятно четене:

Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден

част втора

Много искрено съжалявам за това, че толкова малко време беше предвидено за разходка из Падуа. На мен този град “ми легна на сърце”, както се казва и все се надявам някой ден да го посетя и да му отделя достойно внимание.

Padua-Ema 25 Padua-Ema 26

Тесни павирани улици и такава архитектурна красота сътворена в предишни векове и непомръкнала до днес!

Padua-Ema 27

В дъното е катедралата «Сан Антонио»  /в романо-готически стил/

„ Най – известната падуанска църква е базиликата «Свети Антонио от Падуа» (Basilica di Sant’Antonio da Padova) или е позната също като Ил Санто (Il Santo). Там се намират мощите на Св.Антонио, като параклиса, в които са поставени, е творба на много и различни творци – някои от тях са Сансовино и Фалконети. Смята се, че базиликата е проект на Никола Писано” /текст от интернет/

Padua-Ema 27A

Фасадата на  “Сан Антонио” и работниците, които монтират на площада елхата за предстоящата Коледа.

Padua-Ema 28

Площадът пред катедралата “Сан Антонио

Padua-Ema 29Конният паметник на Кондотиера Гатамелата от Донатело.

На снимката се вижда с каква бодра крачка преминахме през Падова в отпуснатите ни за разглеждане 3-3.5 часа.

Padua-Ema 30

Все съм виждала конни паметници тук-там, ама  такъв, с двукрила входна врата в пиедестала, признавам си, не бях. Ама, свят голям, конни паметници-разни.

Четете по–нататък>>>

Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден (1) 2

Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден (1)

Днес Емат ще бъде отнова наш водач из Италия, но този път ще ни покаже Падуа и Пиза. Приятно четене:

Малко от Падова /Падуа/ и малко от Пиза в един и същи ден (1)

Вторият от трите дни за разходка из Италия беше посветен на  гр. Падова/Падуа/ и в оставащото малко време от деня, за бегъл поглед върху Църковния комплекс в Пиза

«Падуа е много живописен град на 40 км от Венеция – с гъста мрежа от аркадни улички и много и разнообразни мостове, пресичащи различни разклонения на река  Бакилионе. Palazzo della Ragione – притежава най – големия покрив, който не е укрепен с колони в Европа. Стените на двореца са покрити с алегорични фрески.  Интерес представлява и конната статуя на венецианския генерал Гатамелата (Erasmo da Narni), която е изработена от Донатело».

През 1222 г. е основан Падуанският университет – един от най-старите в Италия

Самата област Венето е най-бедната в Северна Италия до 60-те години на миналия век, но бурното развитие на Падуа „повлича” след себе си цялата околност, която постепенно наваксва изоставането и днес е сред най-богатите италиански области.» /текстът е от интернет/

Автобусът  ни беше паркиран на обществен паркинг. Отпуснаха ни не повече от 3 часа и половина. Автобусът щеше да ни чака точно в 12.30. Но никак не успяхме да се съберем в уреченото време, а половин час по-късно.  Причините бяха няколко. Екскурзоводът ни беше едно много красиво и много знаещо момче. То беше  отлично информирано и увлекателно  разказваше подробности за историята на местата, които посещавахме.  Имаше някаква важна, очевидно лична  работа и трябваше да отиде в сградата на университета.  Поразказа ни това-онова за историческите забележинтелности, докато се намирахме  в административния център на града и ни показа накъде е посоката, в която се намира сградата на Археологическия музей. В дъното на двора на този музей се намира сграда на параклиса на фамилия Скровени (Cappella degli Scrovegni), изографисана в началото на 14-ти век, завършени през 1305г. от самия Джото (Джото ди Бондоне).  Фреските изобразяват живота на Дева Мария.

Padua-Ema 01

А това е рекламната табела за параклиса  /Cappella degli Scrovegni/.

И така, имахме свободата  всеки сам да избере маршрута си и да прецени на кое колко време да отдели.  Десетина души ентусиасти от групата от 44 екскурзианти решихме да се съсредоточим върху разглеждането именно на този  «обект».

С бърза крачка се отправихме към Археологическия музей, защото времето ни беше силно ограничено. В неговата сграда се продаваха билетите за влизане в «Капела дели Скровени».

Padua-Ema 02 Padua-Ema 02A

Зад витрината в предверието на музея се вижда касата, на която се купуват билети за влизане в капелата със стенописите на Джото.

Режимът на влизане в  уникалния параклис е много специален. Продажбата на билетите, цена 12 евро, става по схема. Има график по часове и  минути за влизане на малки групи от десетина души, точно през 20 минути.  В случай, че някой със закупен  билет, на който е записан точния час и минути , закъснее макар и с минута, си изпуска  реда и не може да влезе, а трябва да отиде на касата и да помоли да му презаверят билета, като  му впишат нов час за влизане. Ако не успее да получи презаверка на билета си, човек просто губи правото си да влезе в  капелата и билетът му “изгаря”.

Четете по–нататък>>>

До Италия и назад 10

До Италия и назад

Днес Любо ще ни заведе до Италия, но ще стигне до там с кола през Албания. Приятно четене:

До Италия и назад

през Македония и Албания, Словения, Хърватска и Сърбия

И така откаде да започна. . . От доста време в главата ми се върти една авто обиколка на Италия и най-накрая идеята намери реализация. Първоначалния състав беше от 8 човека, но бързо ентусиастите се стопиха до 4, точно една кола народ. Първоначалния план беше с ферибот през Гърция, но някак си ми се искаше да е по-различно и така се роди идеята да е през Албания. Пък и досега никои от нас не беше ходил там, а тя седеше така близо и така предизвикателна само на няколко стотин километра. Мненията бяха противоречиви от едната крайност (там са само диваци)до другата крайност (много мили хора). Но реших да не слушам повече мнения и съвети и беше решено – тръгваме на 1. 05. 2010. Майските празници бяха идеално врема за тази екскурзия.

Ден 1

За този ден ни предстояха малко под 600 км до Дуръс. Верния автомобил е натоватен, зареден на мах и доволен, че ще търкаля гуми по незнайни далечни земи. Тръгваме в 9:30 ч, защото идеята ми за ранно тръгване не се прие радушно и ето го резултата – 2 часа чакане на македонската граница. Бая лениви бяха тия граничари и поизнервиха цялата колона. Времето доста понапредна и трябваше да понастъпя малко. То вярно, че ферибота ни беше в 23:00, ама не знаехме какво да очакваме в Албания, а и всичките формалности при качването на ферибота. Македония я минахме в строг транзит. Спряхме само за малко на Охридското езеро и продължихме към албанската граница от северната страна на езерото. Между другото, минавайки през македония ми направи впечатление големия брой косовски коли в страната и ме учуди, че не видях нито една лоша. Всички бяха Мерцедес, БМВ, Ауди и Фолксваген последни или предпоследни модели. Странно е това за държава, в която се води, че под 50% от населението работи. Или статистиката лъже, или черната икономика просперира!Ето ни на албанската граница и по първи впечатления изглежда, че пак ще си отчакаме. Е, този път само час и нещо. Времето бая напредва и скоро ще се стъмни, а ние тепърва влизаме в Албания за щастие безпроблемно. Първите впечатления път с безкрайни серпентини, но никакви дупки, десетки пръскащи маркучи, което осъзнаваме, че са албанските автомивки и естествено МЕРЦЕДЕСИ. Поглеждам пред мен 4 коли като 3 са мерцедес, после зад мен 3 коли като 2 са сещате се какви. Модели от 70-те до наши дни. Просто това си е традиция. Оглеждам се жадно наоколо и се мъча да попивам колкото може повече впечатления за страната. Някак си ми е интересна, непозната и много далечна, въпреки че е толкова близо до България. Разминавам се с една благоевградска кола. Това си е сензация, то тук българите не са много. Виждам и една врачанска фиеста, която се сещам, че видях още на нашата граница, защото ми направи впечатление, че човека караше печка. Пред нас се лепват 2 камиона, изпреварването за всеки, който има малко здрав разум е немислимо и се влачим с 45 км/ч окло 40 минути. Много закъсняваме и започвам да се притеснявам малко, но точно в този момент ни хрумва, че тук времето е с час назад, т. е. печелим време. Това е добре, но трябва да сме на ферибота 2 часа преди тръгване. Минаваме през Елбасан – първия по-голям град и поемаме по стръмния път към Тирана. Е, пътя наистина си го бива, има място са кола и половина, изпреварването става с клаксон, човека пред теб се прибира наполовина в тревата и ти минаваш. Ето това се нарича технология на изпреварването. Бързо свиквам с маниера на шофиране на местните или поне така си мисля преди стигането на столицата. Пътят е много панорамен, а залезът уникален. Страхотно е!!! Противно на съветите във форумите „НЕ КАРАЙТЕ В АЛБАНИЯ ПО ТЪМНО”, на мен ми се наложи.

Стигаме в Тирана по тъмно.

Въпреки късния час тук трафика кипи или направо изригва. Много интензивен, гадни задръствания и никаква култура на шофиране. Много, ама много по-зле от София. Двивението тук може да се определи само с една дума – ХАОС. Тук предимство няма, всеки си го печели. Всички карат по някакви си техни мислено начертани траектории, най- вече зигзагообразни и хаотични. Често виждам Деси на седалката до мен да се изправя от зор и да вкопчва пръсти в каквото й попадне. Ами да то всеки момент можеш да очакваш някой да то побутне така савсем случайно, но за щастие това не се случи. Отказваме се от идеята за разходка из вечерна Тирана. То и без това площада със забележителностите е разкопан до неузнаваемост.

Четете по–нататък>>>