Archive for the tag 'Перперикон'

юли 04 2014

Родопите (2): Ягодинската пещера, Дяволското гърло и Перперикон

 Днес ще продължим доспатско – родопското пътуване на Теодора. Започнахме с Доспат, Батак и Буйоновското ждрело, а днес ще продължаим към Дяволското гърло, Ягодинската пещера и Перперикон. Приятно четене: Ягодинската пещера, Дяволското гърло и Перперикон част втора от Родопите Рано-рано бяхме при Ягодинската пещера Имаше много хора, съответните сергии със сувенири. Достраша ме да вляза […]

8 коментара

ян. 11 2013

Пътуване до Перперикон, Кърджали и Татул

Мария ще ни видо днес до тайнствените светилища на предците ни – Перперикон и Татул. Мария ще бъде наш водач.

Приятно четене:

Пътуване до Перперикон, Кърджали и Татул

 

За тракийските светилища Перперикон и Татул

научих от многобройните телевизионни репортажи,  както  и от филма с Нона Йотова и проф. Овчаров – заснет на Перперикон. Щях да се задоволя с чутото и видяното, ако светилищата не бяха открити в Източните Родопи, където по стечение на обстоятелствата  работих  3 години  като млад специалист – това беше решаващия фактор да посетя тези места отново. Записах се за една   организирана екскурзия и в един прекрасен августовски ден през 2009 г., пристигнах в подножието на археологическия комплекс

Перперикон

Светилището  се   намира  на 15 км. североизточно от гр. Кърджали – в близост до с. Горна Крепост – върху  не много висок хълм – с кота 407 м. Покрай   хълма преминава р. Перперешка  (Перперек–дере), а на 10–ина километра на изток от него се намира и с. Перперек. Названието на дерето и селото  вероятно идва от “перпера” – златна византийска монета от XII – XIV век. Проф. Овчаров е нарекъл светилището Перперикон, позовавайки се на  К. Иречек, който в края на 19 век съобщава за съществуването  върху  хълма на средновековна крепост наречена Хиперперакион или Перперакион. Е, “малко” e  поизменил названието за “по–голяма благозвучност”, но  това е право на откривателя.

И така,  екскурзоводът ни поведе към билото на хълма по една “пътека”– постлана с  големи скални късове от бели вулкански туфи и спирайки от време на време хем да събере групата, хем да ни покаже къде е имало врата (“Вижте улеите!”), къде – вана за грозде и т. н. Накрая стигнахме билото! Знаех  вече какво ще видя  там! Когато за първи път стъпих на връха  (правейки геоложка карта на района) обаче не знаех! Тогава гледах и не можех да повярвам на очите си! “Виж, ти! Средновековна крепост!” – така реших,  макар че напразно търсех  някакъв надпис. В близост до крепостната кула (висока около 2–3 метра) ме очакваше  друга изненада – голям изкоп с дължина около 10 метра,  с  ширина и дълбочина около 5 метра.  Не дай си Боже някой да падне вътре! Силно заинтригувана от видяното –  на следващия ден отново се качих на върха – придружена от  един колега от групата (който беше от гр. Кърджали), но и той нищо не знаеше – само потвърди предположението ми, че това са останки от  средновековна крепост. За изкопа каза, че е щерна за вода, каквито щерни  е имало във всяка средновековна крепост. С това моето “проучване” приключи.

И ето ме –  за трети път на върха! Първото, което видях пак беше – крепостната кула! Екскурзоводът изобщо не й обърна внимание, но аз вече се бях  осведомила, че е от VI – XIV век. Крепостта е играла  важна стратегическа  роля, поради което  за нея често са се водели войни между българи и ромеи. Просъществувала е до XIV век и е била разрушена  по време на Османското нашествие по нашите земи.

Новото (което не бях виждала по телевизията) бяха основите на раннохристиянска (епископска) църква с елипсовиден олтар в средата. Не бях виждала такъв! “Олтарът  е копие – оригиналът се пази в Историческия музей в гр. Кърджали.” – поясни екскурзовода. Разкритието на основите на раннохристиянската църква е дало основание на археолозита да считат, че в началото на 5–ти век, тракийското светилище е било превърнато в християнско средище.

След това видяхме предполагаемото

светилище на бог Дионис

(подобно на това  в Делфи), където тракийските жреци са извършвали свещените ритуали с вино и огън и са правили прорицанията си по височината на огнените пламъци. Предполага се, че такова прорицание е правено тук на самия Александър Велики. Видяхме също владетелския трон (върху който се кипреше Нона Йотова в показания по телевизията филм),  както и гробниците на тракийските владетели,  които (както съобщиха някои медии) били ограбени през 80–те години  на 20–ти век. Горе–долу това беше всичко! Слязахме  по сравнително  по – хубава пътека от тази, по която се качихме (ако изобщо можеше  да се нарече пътека).  Качихме се в автобуса и потеглихме към гр. Кърджали.

В автобуса се сетих, че на 7 – 8  километра северозападно от  с. Горна крепост се намират  Скалните гъби  край с. Бели пласт. Тогава ахнах, когато ги видях! Високи около 1 – 1.5 метра  – розови на цвят – с черни “шапки” – с резедава “подплата”. Ерозията си беше поиграла и от различните по цвят вулкански късове – беше изваяла истинско произведение на изкуството – гигантски Скални гъби – за атракция на пътуващите! Ако имате път на  там – вижте ги!

Пристигнахме в гр.Кърджали

Някои от групата отидоха да видят Историческия музей, в който се съхраняват находките от Перперикон и Татул. Аз нямах търпение

да разгледам центъра!

Първо спрях пред Паметника на Освободителите – героите от българската армия, загинали за освобождението на гр. Кърджали по време на Балканската война през 1912 г. “Градът е освободен на 21 октомври 1912 г….” – четях надписа на паметника – с множество турски и български имена, когато внезапно ме прекъсна  песента “Стани, стани, юнак балкански”. Много се изненадах! От къде ли звучи тази песен и по какъв повод? Огледах се наоколо – нямаше кого да попитам. Не бях я чувала преди. По–късно научих, че  възрожденски песни звучат на запис от Часовниковата кула на всеки кръгъл час, за да напомнят за деня на освобождението.  Песента свърши и аз продължих разходката по главната улица – видях сградата на Пощата, след  нея – сградата – изобразяваща кораб (преди 30 години беше партиен дом)  – сега там се помещава Общината.  Има и нов хотел  “Кърджали”. Това е добре! Старият хотел “България” беше  малък и не особено красив! Сградата обаче си стоеше – само дето  я преустрояваха в нещо друго. Седнах в кафенето на площада срещу хотела (и то е ново) и си поръчах кафе. Спомних си как една неделна вечер (стола не работеше в неделя) отидох да вечерям в ресторант “България”, когато ме повика управителя и ми каза, че имат нареждане да не сервират на клиенти с  “неподходящо облекло” (аз бях с къса пола). След кратък разпит от къде съм и защо съм в Кърджали, все пак направи изключение и ми сервираха. След няколко дни отидох на кино – този път предвидливо облечена с дълга пола (бяха излезли на мода), когато разпоредителката ми каза, че не мога да вляза в киносалона – пак по същата причина – “неподходящо облекло”. “Как така?” – възкликнах аз – “ В ресторанта не мога да влизам  с къса пола, а в киното – с дълга! Ама че разпоредби!” Жената само повдигна рамене и не направи изключение.  Киното не го видях – може би вече го няма! Сградата на театъра обаче  стои.

Май стана време да потегляме  към

Манастирския комплекс Успение Богородично,

(реставриран и достроен от отец Боян Саръев), където щяхме да пренощуваме. Условията в комплекса  общо взето бяха  добри. Останах доволна и от литургията отслужена от отец Саръев в църквата “Успение Богородично” на следващата сутрин. Много по–късно се сетих  за  намерения на Перперикон медальон с частица от светия кръст, който се пазеше в църквата  (бях го видяла по телевизията). Така и не го видях “на живо”.

След литургията,  потеглихме с автобуса към тракийското светилище край с. Татул.

По пътя към Момчилград

и след него видях позната картина (валидна почти за целия Кърджалийски окръг) – ниски и средно високи баири, повече или по–малко покрити с гориста растителност. Както е известно в Източните Родопи няма високи и гъсти гори както в Централните и Западните  – рядко се срещат и чешми. Спомних си,  как  се зарадвах когато в едно дере попаднах на зидана с камъни чешма – пих вода и седнах  да почина. Тогава по пътеката се зададе един турчин (познах го по поздрава “Мараба!”) и ми каза да стана от мястото, защото зад камъните (зад гърба ми) се крие змия. Аз станах веднага и не след дълго –  за мой ужас – змията наистина се появи. Ами, ако ме беше ухапала –  докато стигна до Кърджали – противозмийския серум можеше да ми бъде излишен. Благодарих на човека, че ме   предупреди!

Наближихме околностите на

Татул

Селото се намира   на 15 километра  източно от  Момчилград. Когато проучвахме този район се срещаха запустели села – жителите ги бяха напуснали и бяха се преселили в по–големите,  до които имаше по–хубав път. Един ден в едно такова село (където уж не живееше никой)  си вървях безгрижно и дори си подсвирквах, когато от един дувар изневиделица скочи един човек и тупна на 2–3 метра пред мене. ”Какво правиш бе, другарко?”–  чух го да казва. Аз мълчах,  загубила ума и дума от уплаха. След като се посъвзех, отговорих: ”Добре съм – само, че  много ме изплашихте!” и побързах да се отдалеча. По–късно научих, че човекът живеел сам в селото,  пасял си  овцете и  вероятно  е искал да си поговори с някого. Ужасно ме изплаши!

6835 Татул, България

 

 

Ето, че автобусът спря –  пътят беше свършил. Слязахме и продължихме пеша по черен път,  който ни изведе до  хълма със

светилището “Татул”

То се намира на най–високата точка на  хълма и е много по–ниско и по–лесно достъпно от “Перперикон”. Открито е също от проф. Овчаров (през 2004 г.) и е датирано от  IV – VI век пр. н. е.  Качихме се до най–високата точка на хълма и видяхме предполагаемата гробница на Орфей, която представлява изсечена във  вулканска брекча (скала изградена от споени  ръбести късчета) пресечена пирамида с полуовален отвор, през който се вижда издълбана в скалата ниша с дължина около 1.7 метра. Бях я виждала  много пъти по телевизията!  Нищо друго! Нямаше и екскурзовод, който да разкаже нещо около фактите, които дават основание за  хипотезата, че това е гробницата на Орфей.  На слизане в подножието на хълма видях (сред разкопките) голяма добре запазена делва, в която вероятно е съхранявано вино.  Друго нтересно за светилището беше съобщението в медиите,  че около него е открит корен от лоза, поникнал от семе от преди 3000 г. –  може би лозата вече е  дала плод.

На връщане от светилището –  в гр. Кърджали – посетихме

храма “Св. Йоан Продром” (кв. Веселчане)

Храмът е бил част от манастир, който  е бил  голям християнски център  през 6 – 7 век в областта Ахридос – старото название на гр. Кърджали. Защо ли не си го върнат ? Много по–добре звучи! Храмът изглеждаше добре – реставриран е през 2000 г. и е обявен за паметник на културата. Вътре беше свело и просторно.

Прословутото Водно Огледало, новопостроеният Покрит пазар и рибният ресторант на язовир “Кърджали” не ни бяха на път (нито влизаха в програмата) така, че не можах да ги видя.

Така завърши моята кратка разходка в настоящето и миналото на  Източните Родопи и тяхната слънчева столица – гр. Кърджали. На мене ми беше интересно! Дано да е било и на вас!

 

Автор: Мария Лазарова

 

 

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

 КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИТЕ

2 коментара

юни 14 2010

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (1)

Започва лятото и, като гледам, не само на мене ми е гръцко 😉 Ренета ще ни разходи из Гърция преди началото на голямото лежане по плажовете, пийването на узо и замезването с октоподчета 🙂 Приятно четене:

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция

част първа

Както се вижда, не само на Стойчо му е гръцко, тия дни 🙂

Между прогнози за дъждове и урагани, кризи, стачки и грипозни деца успяхме да откраднем една топла и слънчева седмица в края на май за няколко дневно пътуване до Гърция.

Знае се, всичко започва с пътищата.

За пътишата в България няма да говоря. Те просто не са такива. Виж, пътищата в Гърция, определено са Пътища с главно „п“. Хубав гладък асфалт, ясна маркировка и табели буквално на всеки метър. Табели, които съобщават на колко километра си от най-близкия град, после съобщават че предстои отбивката от магистралата към града, после табелите започват обратно броене 500 метра, 400 метра…следва табела с указанието, че влизаш от северната или южна страна на града, абе табели да искаш. Дали пътуваш по магистрала или второстпенен път разлика в качеството на настилката, маркировката и количеството на табелите няма. Виж, с бензиностанциите нещата стоят различно. Бензиностанции по магистралата да не казвам изобщо, но почти няма. За да заредиш, трябва да слезеш от магистралата и да влезеш в населено място. Самите бензиностанции, трудно ще разбереш, че са такива. Една или две / едната от които не работеща/ стари колонки и някаква барачка покрай тях, евентуално тоалетна със съмнителна чистота и толкова. Кафе? – Забрави. Сянка – също. За шест дни и 2500 километра видяхме цифром и словом 1/една/ хубава бензиностанция и тя беше съвсем нова, а сестрата и близначка от другата страна на пътя още не беше отворила. Георги каза, че май имало причина да са такива бензиностанциите, но не помни каква, а доскоро и касови апарати нямали. Сигурна съм че хитрите гърци имат подходяща и изнасяща им причина за каквото и да било, включително и за вида и функционалността на бензиностанциите. За сметка на липсващите магазини и кафенета в бензиностанциите, покрай пътя има каравана-кафе. Едни малки, стари и огрухани караванки закотвени до сами мантинелата и обзаведени с някоя и друга масичка под рехавата сянка на маслина, смокиня или леска. От тия караванки, можеш да си купиш за хапване, да вземеш кафенце или студено безалкохолно и отново да драснеш по опечения от слънцето път.
Извън града гърците карат бързо, въпреки ограниението от 130 километра в час на магистралата, солените глоби и камерите. Камерите и за тях има табели. И означения на какво разстояние са, има. Само табела “ Усмихнете се!“ няма. Но пък има полицаи с радари, мааалко след камерите. Точно толкова малко, колкото да реши, че достатъчно си подминал камерата и да изюркаш возилото.
За натовареното до козирката BMW тази скорост беше добре дошла. Високата глоба пък напълно убиваше желанието на Георги да разбере колко добре може да се движи нашата машина по тия хубави пътиша.
Покрай пътя на малки равни разстояния има странни макети. Върху колона висока около метър е сложем макет на параклис. С врати и прозорци, оцветен както подобава, висок около петдесет сантиметра. Отначало мислех, че това е подобие на една много неприятна практика по българските пътища – да се правят паметници на местата, където хора са изгубили живота си в катастрофи. В първия момент си казах, че гърците са на изчезване и изчезват най-вече с помощта на пътни произшествия, толкова са на често тези макети, но в едно от селцата, в един двор, вероятно на фирма за /трудно е да се нарече така, но/ екстериорен дизайн, заедно с огромното количество каменни лъвове, Аполони, Венери милоски и нейни сестри и братовчедки имаше от тези малки параклиси, възкачени всеки на по една колона. Не мисля, че някой би натворил предварително толкова нещо, само с мисълта, че хората ще се трепят по пътищата и труда му ще се отплати. В и около параклисите по пътищата нямаше снимки, свещи и вази с изкуствени цветя, така че с Георги стигнахме до извода, че наличнието на макетите е резултат от силната религиозност на гърците, а не на човешката лудост и стремежа ни за самоунищожение.
Този път, каникой път времето беше повече от благосклонно. Въпреки заплашващият ни още с тръгването дъжд минахме между капките. За цялото пътуване ни понакапа два три пъти, при това толкова леко, че даже не е за отбелязване.

Местата.

Първоначалният ни план е да влезем в Гърция през новото ГКПП в Златоград и да стигнем бързо и безпроблемно до Кавала.

Перперикон

буквално ни е на пътя. Казвала съм вече, че отдавна съм заискала да го видя, а пътищата ни все не стигат до там. Тоя път здраво се хващам за идеята, а Георги, който знае за силното ми желание се съгласява да направим кратка отбивка, макар, че вече е бил там. Ентусиазирана здраво чета “ либретото“ в следствие на което се зарибявам още повече. Няколкото дни преди тръгването му надувам главата с прочетеното. По една добра случайност Стефан Цанев преповтаря и доукрасява в Българските Хроники това, което аз вече съм чела.
Докато пътуваме към Кърджали се опасявам горчивият ми опит с Троя да не се повтори, но още докато виждам в далечината отсечения на половина връх на хълма и разкритите под него бели кости на планината опасенията ми се изпаряват. Перперикон надхвърля очакванията ми.

Перперикон

Белите скали на Перперикон

Перперикон

Перперикон, Родопи

Някога бил върху него, сега изглежда вкопан в хълма. Приказен и величествен е с громните си бели каменни късове и ясните следи от човешка ръка в тях.

Четете по–нататък>>>

One response so far

окт. 30 2009

Българският Помпей – Перперикон

Винаги се радвам, когато на сайта откриваме напълно нови места. Днес това ще е Перперикон чрез пътеписа на Жоро. Приятно четене:

Перперикон

Българският Помпей

Днес, въпреки мъглата се натоварихме с щерката на колата и потеглихме към едно място където от много време се канех да отида: Перперикон. Не знам дали някой не знае какво е Перперикон, но аз ще кажа какво аз мисля че е: това е велик град на траките, една от люлките на тракийската цивилизация и свято място за всички хора от всички религии.


Намира се до

с. Горна Крепост

(да виждате съвпадението, а?) в околностите на Кърджали. Това е на 90 км. планински път от Пловдив през Асеновград. За жалост последните няколко километра път са с такива кратери по шосето че ти трябва не джип ами танк. И трябва да се внимава за пресичащите крави и пилета. Но както по-късно се оказа траките са вярвали че пътя към Бог трябва да е труден за да могат само истинските вярващи да го извървят до край. Добре поне че (не без помощта на Европейския съюз) е построен свестен охраняем паркинг. От там до първото ниво на града се вие една тясна горска пътечка. В началото й се помещават нормалните за такива публични места сергии които за радост не продават гащи, а карти на древния град и полускупоценни камъни. Тези същите сергии „продават“ и екскурзоводи: студенти от Пловдивския университет, които са участвали в разкопките на града. Ние си наехме водач и не съжалихме нито минута: след като усети че се интересувам от история момчето ми показа наистина интересни за мен неща. Горещо ви го препоръчвам: заслужава си всяка стотинка от 30-те лв. които ни струваше времето му. Пред нас имаше един автобус с гръцки туристи. Специално за тях имаше плочки с Дионисос и Александър Македонски:-) Няма по-голяма блудница от музата на историята. Или е на туризма… обърках се.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

Switch to mobile version