Archive for the tag 'пасаж'

Дек. 23 2010

Щрихи от Франция – Селата на Париж (2): Епинет

С днешния пътепис завършваме френската седмица на нашия сайт. През тази седмица обиколихме Бретан, Батиньол, вчера бяхме на Панаир на виното, а сега за последно ще разгледаме Епинет – едно от парижките села, описано прекрасно от Росица.

Приятно четене:

Селата на Париж

Епинет

20 октомври 2010 г.

Следващата сутрин е посветена на другото бившо село – Епинет. Разхождам се с местна придружителка по „Авеню дьо Клиши” и тя ми обяснява, че някога тук е била границата между двете села – Батиньол и Епинет. И ДО ДНЕС те не си ходели на гости, пазарували си, пиели си и всичко друго всеки на своята територия; само по време на уикендите било възможно някой да прескочи за нещо до другото „село”. После посочва с брадичката си една чупка, т.е. завойче към уличка, перпендикулярна на Авенюто, която никога, ама никога не бих забелязала сама, нищо, че за четвърти път съм в този квартал. Това е пасажът „Сите де фльор” (”Cite des fleurs”), който на картата на Париж можете да откриете просто като улица.

Пасаж „Сите де фльор” (”Cite des fleurs”) – Епинет, Париж

Пасаж „Сите де фльор” (”Cite des fleurs”)

Това „градче” вътре в селото Епинет е замислено и реализирано от двамата собственици на терена някъде към средата на 19 век. Договорили се много стриктно по всички въпроси – колко етажи да имат сградите, вида на фасадите, задължителна градина и по две задължителни дървета пред всяка къща, огради… И до днес правилата на основоположниците се спазват стриктно от живеещите и поддържащите самостоятелния статут на това населено място. Пасъжът е частен в известен смисъл, дълъг е около 320 метра и е отворен за посетители – немоторизирани, без колела и кучета, от 7 сутринта до 19 вечерта. В неделя и в празнични дни – до 13 часа. Говори се, че Карла Бруни, съпругата на Саркози, е собственик на къща в подобно „сите”. Кое е точно ситето обаче – не мога да кажа, защото не научих.

Cité des Fleurs, 75017 Париж, Франция

Само няколко крачки ни делят от Авенюто, а чувството е, че си напуснал Париж. Спокойствие и тишина. Сградите са прекрасни, а разнообразието на задължителните дървета е невероятно:

Пасаж „Сите де фльор” (”Cite des fleurs”) – Епинет, Париж

Пасажът „Сите де фльор”

Пасаж „Сите де фльор” (”Cite des fleurs”) – Епинет, Париж

Пасажът „Сите де фльор”

Пасаж „Сите де фльор” (”Cite des fleurs”) – Епинет, Париж

Пасажът „Сите де фльор”

Пасаж „Сите де фльор” (”Cite des fleurs”) – Епинет, Париж

Пасажът „Сите де фльор” – снимка заради галския петел




Разходката ни продължава до XVIII-ти арондисман,

водачката ми се оказва експерт по пасажите и ето какви чудесии откриваме, ще се досетите ли откъде са тези къщи, ако надписите липсват?

пасаж, наричан „Вила...” – Париж

пасаж, наричан „Вила...”

Къща в Париж

и такива къщи има в Париж

Пасаж в XVIII арондисман – Париж

Пасаж в XVIII арондисман


Kъща в пасаж в XVIII арондисман – Париж

Kъща в пасаж в XVIII арондисман

Пасаж в XVIII арондисман – Париж

Пасаж в XVIII арондисман

Докато надникваме по тези местенца си давам сметка колко туристически поглед съм имала върху Париж – независимо от множеството потайности, които съм видяла, посетила и описала до днес. / http://patepis.com/?p=4455http://patepis.com/?p=4610 /. Започва да ме обзема паника за НЕЗНАНИЕТО ми на множество факти от историята на София – града, в който живея, импулсивно взимам решение да тръгна с фотоапарат в река и да снимам хубави софийски къщи. И ще го направя, пък после ще ви показвам албумите 🙂

Наближава момента за раздяла с новата ми приятелка, която ми отвори очите за един друг Париж – различен от досегашните ми представи и спомени. Връщайки се към „Клиши”, разглеждаме старите железопътни линии, снабдявали селото с провизии от север, после използвани за военни цели, после се спираме за по-дълго пред някогашните общежития или социални жилища за бедни, до тях са по-новите, до тях – съвременните, в които живеят работещите бедни (тези, на които доходите не достигат, за да живеят на свободен наем, въпреки че работят). Л. открива знаци от миналото върху множество сгради, аз спирам да снимам и едва я следвам. Последният парижки феномен, на който тя ми обръща внимание, е „миенето” на улиците – просто се отпушва една шахта, водата тече така, че ти си мислиш за повреда, НО НЕ Е ПОВРЕДА, а мързел… Тонове фасове бавно се придвижват по образуваните до тротоарите „рекички”, хората пушат навън, вътре е забранено. Мнооого парижко:

Така се мият улиците в Париж

Така се мият улиците в Париж


Разделихме се в парка зад моя хотел – нов парк, вече населен с деца, майки, разхождащи се хора, спортисти…

Пасаж в XVIII арондисман – Париж


Още снимки:

http://royak.snimka.bg/europe/paris-xvii-eme-france-2010.544058

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

4 коментара

Switch to mobile version