Етикети: Парламент

Хелзинки, Финландия 2

До Финландия на Голф (5): Хелзинки

Продължаваме по пътя за Финландия с Голфа на Иван. Започнахме с Румъния и Лвов в Украйна, продължихме през Белорусия, минахме през Москва, Новгород, Санкт Петербург и Виборг, а днес достигаме крайната си цел –...

Коринтски канал, Гърция 9

Извън сезона из Гърция (1): Атина и Епидавър

Гърция е интересно място не само през лятото – днес Анжело ще и разведе на една подробна екскурзия из древностите на южната ни съседка. Започваме с Атина – приятно четене: Гърция извън сезона част...

Виктория – бленуваното място за живот (остров Ванкувър, Британска Колумбия) 4

Виктория – бленуваното място за живот (остров Ванкувър, Британска Колумбия)

Продължаваме с великденската поредица на Наталия за Ванкувър и околностите. Днес тя ще ни представи столицата на Британска Колумбия – град Виктория. А ако случайно ви се струва, че сте чели нежщо по въпрода на нашия сайт – вярно е, защото погрешка пуснах първо последната част, а днес публикувам началото (пепел по главата имам вече 😉

Приятно четене:

Виктория – едно бленуваното място за живот

остров Ванкувър, Британска Колумбия

 

На сутринтта шофирайки към Tsawassen – Swartz Bay терминал ни беше трудно да спазим разрешената скорост. Всяка минута беше ценна и от значение. Ще успеем ли да се вредим за следващия ферибот или ще трябва да чакаме с часове за по-следващия. Наближавайки, чувахме съобщения по високоговорителя, че от тук нататък свободните места са под въпрос.
Минахме. Пропуснаха ни. Нашата кола беше последната пропусната… Май след минути вдиганаха пак бариерата и пропуснаха още десетина коли след нас, но това беше… Другите за следващия ферибот!
Предстоеше ни час и 40 минути път с ферибота до Виктория. Цена в една посока за 3-ма пасажери + автомобил $ 90.
Притесненията, бързането, всичко остана зад гърба ни.

Най-после бяхме на ферибота!

 

Ферибот– Виктория, Канада
Чувала бях много за Виктория, всички казваха колко очарователно място е това. И почти винаги когато някой ми разказваше, долавях нотка на нескрито съжеление, че поради една или друга причина въпросният човек не живее там. А причината не рядко се оказваше – много скъп град, много скъпи имоти. Град намиращ се на остров а не всеки е съгласен да живее на остров с всичките негативи следвщаи от това. Скъпи връзки, скъп транспорт, винаги си зависим от ферибот за да достигнеш континента. Още повече, че Виктория е и столица на нашата провинция Британска Колумбия като government city (столица) винаги самолетните билети са скъпи и стандарта като на всеки столичен град – висок.

Виктория, Британска Колумбия, Канада
Климатът на остров Ванкувър е West Coast Marine (морски-тихоокенски) и именно по-топлото време и меката зима, правеха Виктория място бленувано за живот от мнозина, въпреки изброените негативи по-горе.
Скоро щях да се убедя лично, до колко всичко чуто до момента, отговарясше на истината. Тук е прекарал няколко месеца и Дeйвид, но е било в ранните му младежки години. Предпочел е обаче да се върне и завърши университета в един от прерийните градове в сърцето на Канада и….така животът му е тръгнал в съвсем различна посока от Виктория.

Беше все още рано сутринтта и много студено, но предпочетохме да излезем и да се насладим на синята гледка вместо да седим в уютния салон за пътници.

Ферибот– Виктория, Канада

С напредване на времето, слънцето най-накрая започна не само да свети а и да топли:):) и на палубата наизлезе голяма и шумна тумба от азиатци. Много пасажери се забавляваха като подаваха храна и гларусите я вземаха директно от ръцете им.

Ферибот– Виктория, Канада

Ферибот– Виктория, Канада

 

Местата на снимката, където водата не е гладка са точно водовъртежите на теченията. Доста коварни и за това по тези места се преминава с много бавна скорост.

Ферибот– Виктория, Канада

 

 

Ферибота, връщащ се обратно към континента до град Ванкувър.

Ферибот– Виктория, Канада

Плаването между хълмовете е вълнуващо преживяване, снимките не пресъздават в пълнота очарованието наоколо.

Ванкувър, Канада

 

 

 

 

ВИКТОРИЯ. Столицата на провинция Британска Колумбия.

През пролетта на 1778 капитaн Джеймс Кук е първият европеец, който стъпва на тази земя – наречена по-късно Британска Колумбия.
Виктория се намира на остров Ванкувар и е официално провъзгласена за град на 2 Август 1862.
Животът в малкото градче наброяващо не повече от 450 човека, коренно се променя през 1858 когато е открито злато в континенталната част от Британска Колумбия, по-точно областа Cariboo (Карибу). Стотици авантюристи от Калифорния, Австралия и от много други части на света са доплували до Виктория, където е бил единственият порт и възможност за достигане до земите на континентална Британска Колумбия. От този момент нататък малкото спящо градче се превръща в оживен център.
Днес населението на Виктория е около 78 057 души, но с предградията достига над 330 000. Напълно поносимо стълпотворение от хора, бих казала това е моето разбиране за голям, но не пренаселен град. Иделно!

За този град се казва, че е повече Англия от самата Англия 🙂 🙂 Тук живеят много британски пенсионери, поради мекия климат и типично британската атмосфера на града.

Сградата на Парламента с кралица Виктория на преден план.

 Парламентът – Виктория, Канада

 Парламентът – Виктория, Канада

 

Климатът в този град е изключение за Канада.

Градът е разположен в южния край на остров Ванкувър, но макар че Викторя е с най-топлият климат и най-меката зима за Канада в България е пак по-топло! Пролетта и лятото са много по-топли в България! Само какво приемущество с климат си имаме в БГ 🙂 🙂 🙂

Виктория се оказа едно бижу!

Да, наистина едно истинско бижу. Ако мога да се изразя образно почти навсякде в North America градовете са от типа Франкенщайн, т.е градове без човешко лице. Защо?? Начина на живот в тях е на 200% с кола…Градодвете в Северна Америка НЕ са създадени за хора, а за автомобили! Имаше един научно фантастичен разказ публикуван на времето в книга на библиотека “Галактика” и там се разказваше за хора облечени в коли, жените в коли-рокли, мъжете в коли незнам си какво…костюми предполагам…А Викторя!!!…Ахххх че разкошно място за живот!!!
Викторя е много на юг. Oтстои на 1000 км на юг от града в които живеем в Канада и все пак е с 5 градуса по-на север да кажем от един много северен град в България като Русе (родният ми град).
Изнанадах се, че открих едно място на този континент, в което наистина се влюбих от пръв поглед… Но всъщност като се замисля то пак “това любимо място” не е на този континент 🙂 🙂 … This is not on the mainland! This is a island.
Градовете разположени на вода – река, езеро, море или окен винаги притежават очарование и притегателна сила за живот.

Виктория, Канада

Виктория, Канада

 

 

 

Еmpress Hotel

В този хотел са отcядали много царски величия. Вътре всичко е във викториански стил. Оставихме за после да влезем в хотела.

Еmpress Hotel – Виктория, Канада

Еmpress Hotel – Виктория, Канада

 

 

Това е точно мястото (пристанището) от където са отплували златотърсачите-авантюристи за да достигнат континенталната част на Британска Колумбия по време на златната треска.

 

Виктория, Канада

 

 

 

 

И на всякъде мноооого

индианско изкуство

Индианците живеещи по тези земи са нямали проблем с намирането на храна като прерийните индианци например, които са гладували постоянно. Навсякде наоколо по западното крайбрежие има риба в изобилие, мек климат с не толкова сурова зима. За това тукашните индианци са имали повече време да творят.

Тотеми – Виктория, Канада

Тотеми – Виктория, Канада

 

 

 

И изкуство, много изкуство почти на всякъде където се обърнеш. Само каква удохотвореност придаваха на града, не като да гледаш небостъргачи лишени от душа, типични за повечето централни североамерикански градове.

Най-високият Тотем в света.

Тотеми – Виктория, Канада

 

 

 

 

Цъфтящи дарвета!! Файтоните до късно очакват туристите. Климата тук…аххх климата – колко важно нещо, но го разбрах чак след като заживях в Сибир, … опс, исках да кажа в Канада 🙂

  Виктория, Канада

 
Макар. че топлият климат привлича и друг вид заселици. Много бездомници живеят във Виктория.

Файтон – Виктория, Канада

 

Виктория, Канада

 
И на всякде, вода, много вода. 25% от питейната вода на планетата земя е в Канада.

Виктория, Канада

Още една червена точка за Виктория,

градът е с много добре развит градски транспорт

Ето ги и типичните английски автобуси, напомнящи, че градът е повече Англия от всеки друг град в Канада.

Автобус – Виктория, Канада

Имаше още много какво да се види тук, но ни оставше само ден. Трябваше да оползотворим времето си максимално!
Отписахме от списъка си: А”must see” Бутчарт Гарденс, градините с които се слави Виктория. Беше края на Април а е най-добре те да се видят през Юли и Август, когато всичко там цъфти.Може би щяхме да се върнем тук пак някой ден и ако е лято непременно ще се отбием да ги видим.

Очаквайте продължението

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Копенхаген (5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг (1))

Днес ще започнем един северен пътепис. Росица ще ни води до Дания, а вие се подгответе за нещо красиво и интересно. Приятно четене: Пет дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг част...

Швейцария (1): Берн (Bern Oberland) 1

Швейцария (1): Берн (Bern Oberland)

Днешният пътепис ще ни води до място спокойно и зелено. Мисля, че за пръв път на нашия сайт влизаме в Берн – столицата на Швейцария. Водач ще ни бъде Марина. Приятно четене:

Швейцария

част първа

Берн (Bern Oberland)

Събота 2-ри октомври. За разлика от друг път когато тръгвам на разходка из Швейцария в ранна доба, този път се наспах добре. Не защото нямах достатъчно идеи да обикалям цял ден, а защото след многократна промяна на плановете съобразени с метеорологичната прогноза стана ясно, че времето ще бъде хубаво от обед нататък. И понеже много добре знаех колко негостоприемна изглежда планината в мрачно и облачно време реших да спестя част от замисления маршрут.

Минаваше 10ч. сутринта, когато Вал ме изпрати на гарата. Пожела ми единствено слънчево време, защото за останалото са се погрижили природата и швейцарците. Замислих се колко точно го каза…

В 11ч. тръгна влака от Цюрих и за по-малко от час бях на гарата в столицата на Швейцария, Берн. Бяхме идвали тук, но тогава времето беше мрачно и ръмеше а целия център беше разкопан за поредния ремонт. Разходихме се набързо и с две думи не останах очарована. След това ходихме още един или два пъти до българското посолство и с това се изчерпваха впечатленията ми от Берн.

Берн, Швейцария

Напоследък обаче се замислих, че сигурно си струва да посетя столицата отново. Та аз дори не бях видяла швейцарския парламент:) Поразгледах картата в интернет и осъзнах колко малко съм видяла или по-скоро, колко много не съм видяла от този старинен град.

И ето сега отново се върнах с надеждата този път Берн да ме впечатли. Облаците се разсейваха бързо и слънцето напичаше все по-силно. Бях готова за една голяма обиколка на града. Началната точка на тази обиколка беше големия площад пред огромната гара. Още с излизането на площада ме погълна потока от хора. Събота в Швейцария е пазарен ден. Затова и лудницата беше пълна. На едно място се струпваха едновременно туристи дошли да разглеждат забележителности и жители на столицата плъзнали по магазините. Като се прибави и хубавото време множеството народ беше внушително.

Поех

от площада покрай църквата Heiliggeistkirche и от там все по главната улица Spitalgasse покрай Theater am Käfigturm до часовниковата кула Käfigturm,

която е нещо като вход към стария град или по-скоро към малките тесни улички.

Берн, Швейцария

В дясно от кулата се намираше един площад Bärenplatz на който беше устроен нещо като пазар с много шарени сергии пълни с лакомства и всякакви други стоки. Аз обаче преминах под арката на часовниковата кула и навлязох в сърцето на Берн.

Улицата Marktgasse

макар и главна изглеждаше мрачна заради високите каменни сгради от двете страни. Всяка от тях беше по своему красива и с интересна архитектура. Балконите и прозорците бяха отрупани с цветя а на много от тях над входовете имаше красиви фигури, емблеми на къщите. Самата улица приличаше по-скоро на дълъг затворен площад. В единия край от където аз влязох се намираше часовниковата кула Käfigturm а в другия край другата часовникова кула и

един от символите на града – Zeitglockenturm.

Zeitglockenturm – Берн, Швейцария

В средата на улицата по цялото й протежение имаше чешми с различни изображения тип статуи. В страни под сградите бяха безкрайните тунелчета или иначе казано безистени.

Макар, че слънцето не можеше да надникне в тази част на града магията и старинния дух се усещаше от всякъде.

Единственото което смущаваше приятната ми разходка бяха безбройните трамваи и автобуси, които тихо се промъкваха ту в едната ту в другата посока. Те бяха нови, модерни, тихи и хубави, направо красиви, но ме караха да бъда нащрек постоянно.

Аз вървях и снимах като невидяла. Ту с апарата, ту с камерата. То не бяха фонтани, статуи и гербове на къщи, фасади, кули и какво ли още не. Все едно, че се намирах в декор на филм.

Щом стигнах до фамозната часовникова кула Zeitglockenturm, свърнах на ляво и се озовах на

слънчевия Kornhausplatz

където улични музиканти свиреха хубава класическа музика. Там се намираше голямата сграда Kornhaus. Преминавайки под нейните сводове се изправих пред францисканската църква. От там заобиколих покрай градския театър и поех по една по-малка уличка която ме отведе право до поредната красива

църква St.Peter und Paul

в съседство на която на закътано малко площадче се намираше кметството на Берн.

Църква St. Peter und Paul – Берн, Швейцария

Църква St. Peter und Paul – Берн, Швейцария

Тук потока от хора беше сравнително по-малък и беше много приятно. След като понаправих малко снимки поех обратно към улицата която се спускаше от часовниковата кула в посока парка с мечките. Бях пропуснала доста голям участък след като се отклоних в малката уличка към кметството, но на по-късен етап щях да се върна отново.

Лека полека спускайки се покрай красивите сгради стигнах до един от многото мостове над

река Аар

От едната страна се виждаше кулата на поредната църква а от другата страна на самия склон се намираше терасовидно разположения

парк с мечките – символ на Берн

От моста видимостта беше доста добра. Спрях се да наблюдавам играта на малките мечета, които посредством мрежа бяха отделени от бащата мечок. Беше много хубаво, когато майката и мечетата отидоха до мрежата и сякаш си направиха среща с таткото от другата страна.

Парк с мечките – символ на Берн, Швейцария

Слънцето препичаше и стана доста топло. Пресякох моста и се озовах на върха на самия склон над парка. От там гледката към стария град и катедралата беше перфектна.

Берн, Швейцария

Погледах още малко мечешката идилия и продължих през гората към

Helvetia Platz

В тази част на града бяха съсредоточени голяма част от музеите, Историческия, Природния, Kunsthalle, Alpines und post museum плюс Landes bibliotek. Пообиколих насам натам из площада, направих някоя и друга снимка и се отправих обратно към стария град. Преминах по моста Kirchenfeldbrücke. От него се откриваше невероятна гледка в ляво към помпозната сграда на парламента кацнала на самия склон над реката с блестящи на слънцето позлатени куполи, а в дясно към кулата на Катедралата, която за съжаление беше обвита от скеле за реставрация.

Берн, Швейцария

Пресичайки моста стигнах до площада пред казиното. Без много да му мисля тръгнах в посока към Катедралата – Berner Münster. В нея съм влизала при предишното идване, затова поспрях отпред колкото да направя няколко снимки на красивите фигури на вохда й.

Берн, Швейцария

Площада беше слънчев и учудващо тих и спокоен. Но само на метри в страни, в парка на катедралата надвесен над реката цареше истинска лудница. Имаше направен пазар по алеите, който предлагаше всевъзможни сувенири, ръчно изработени стоки и много лакомства. Едва успях да си намеря свободна пейка на шарена сянка, където поседнах за малко почивка. Извадих картата на града за да преценя накъде да продължа. Имах да видя още от набелязаните неща и преди всичко да отида до парламента. Той обаче щеше да остане за накрая.

Поотпочинала малко станах и побързах да се изнеса от лудницата в парка на Катедралата. Установих, че по една малка уличка само на няколко метра ще стигна до онази част на централната улица която бях пропуснала да разгледам. Зарадвах се и скоро крачех отново покрай безистените, чешмите със склупторите и къщите с красиви фигури по фасадите. Този път вървях в обратна посока и виждах в далечината пред мен Zeitglockenturm, но сега от другата му страна.

Zeitglockenturm – Берн, Швейцария

Той изглеждаше още по-впечатляващ от тази гледна точка. Направих безброй снимки. Щом стигнах до часовника на практика затворих кръга. Бях направила невероятни осморки, но едва ли беше останало нещо което да не съм видяла в старата част на Берн. Най-накрая се отправих към Парламента. Минах покрай слънчевия площад пред казиното от където се откри невероятна гледка към комплекса с музеите и снежните върхове на Алпите в далечината.

Алпите – Берн, Швейцария

От там покрай един тузарски хотел с паркирани отпред Ролсройс, Майбах и други подобни марки коли стигнах до един от входовете на огромната сграда на

Парламента

В общи линии той се състоеше от две странични големи крила и едно средно овално, което беше и най-впечатляващо. През високите арки на едното крайно крило преминах в нещо като вътрешен двор и от там направо от другата страна, която е като парк – тераса над реката. Туристи тук имаше бол. Освен красива гледка имаше пейки и различни игри като например шах с големи фигури, пешки за игра на дама и други. Обходих своеобразната тераса от единия до другия край от където през сводовете на другото странично крило излязох на площада пред Парламента. Един огромен, красив площад. В единия му край се намираше Швейцарската национална банка. Целия площад отпред беше зает от един интересн фонтан. Стриуте хвърчаха непредвидимо и който иска може да се пробва да премине без да се намокри:) Беше забавно.

Парламент – Берн, Швейцария

Нямах много време, затова направих снимки, хвърлих един поглед към организирания пазар на съседния по-малък площад Bärenplatz и се ориентирах към гарата. Трябваше да побързам за да хвана влака, тъй като моята разходка продължаваше към други красиви кътчета в Швейцария. Бях решила да отделя 2 часа на Берн, а ето, че дори три часа ми се видяха малко:)

Гарата беше огромна и много хубава, благодарение на перфектната организация и точните указания бързо намерих моя перон и се качих на влака навреме. В 15:04ч. потеглих към градчето Шпиц.

Очаквайте продължението.

Автор: Марина

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Швейцария – на картата:

11

Будапеща – зимни впечатления (2): Някои забележителности в Будапеща и Сентендре

Нали съм с връзки, та мога да  си позволя лукса в дава последователни дена да пускам мой разказ 😉 Днес продължавам с посещението си в Будапеща. Общите впечталения четохте вчера, а сега – малко...

Будапеща – зимни впечатления (1): Общи впечатления 3

Будапеща – зимни впечатления (1): Общи впечатления

Крайно време беше и аз да си напиша пътеписа, нали? 😉 Днес ви представям тазгодишното ми зимно ходене до Будапеща – т.к. това е продукт от неколкократно ходене до там в рамките на зимата 2010/2011, то и затова става дума за впечатления

Приятно четене:

Будапеща – зимни впечатления

част първа

Общи впечатления

Мъгла, мъгла, мъгла… Когато няма мъгла – прехвърча сняг, а като за посрещане – дъжд с оловни облаци.

Това не е проблем, защото единственото време в денонощието, в което имаме шанс да сме на открито е половината час между тръгването от хотела до пристигането в офиса. После влизаме в „подводницата“ и до края на деня копаме активно, а когато свършим отдавна вече е тъмно. А е само шест часа вечерта*.

Знам защо харесвам да живея в България – даже през най–лютата зима има шанс да видиш слънцето. Централна Европа? – no thanks. За работа или за екскурзия – супер, но за живеене се искат още качества 🙂

Това е Верижният мост, най-старият в града. Но не мога да разбера, защо е кръстен на технологията си, а всичко останали са кръстени на хора: Елизабетински, Франц-Йосиф, Маргит, Арпад, Петьофи…

(на заден план се виждат църквата Матиаш с Рибарските кули и Хилтън)


Всъщност Будапеща има някои добавки, които биха могли да наклонят везните в нейна полза 🙂

В таксито

може да се плаща с кредитна карта.

Не във всяко, но ако по телефона си поискате да ви пратят кола, приемаща карти – точно такава ще пратят. Въпросът разбира се е как ще успеете да го кажете това на диспечерките 😉 Всъщност става и на англо-немски 🙂 – а най-добре е да помолите колегата да го направи – все пак унгарският му е роден, нали?
Когато търсите такси имайте предвид, че читавите фирми имат „мутренски“ по нашите представи телефонни номера: например, препоръчаха ми 555-5555 или 777-7777. Тези двете може и да са една фирма, но със сигурност има таксита 444-4444, както и 666-6666, но не се подлъгвайте: 333-3333 е телефонът на PizzaHut, а не на някоя такси-компания 😉

Коледен пазар и улица Ваци

Имайте предвид, че градът хич не е малък на размер, и се пригответе за дълги като разстояние пътувания – времето обаче не би било чак толкова голямо, имайки предвид почти постоянната зелена вълна, по която се движим, включително и със специалния автобус, който ни бяха наели за случая. А как карат – ще пиша по-долу, че сега ще се отплесна 😉

Цените

са сериозни, като такси-компанията, обслужваща летището и работеща на фиксирани, цени взима между 26 и 28 евро (в зависимост от курса на летището), за да ви откара до центъра – тарифите са твърди, като градът е разделен на 4 зони – центърът се пада в трета зона, спрямо разстоянието от летище Ферихеги. Иначе във форинти е 5700 от летището до центъра (т.е.трета зона). А

курсът на летището беше 245 форинта за евро

В центъра (на Ваци) имаше чейnдж и за 232 форинта за евро, така че не ме беше яд много, че обмених трийсетачка първия път още преди да мина граничен контрол.

Будапеща, Széchenyi Chain Bridge, Унгария

Но при второто ходене до в Будапеща, точно до Свети Стефан, намерих чейндж с 272 форинта за евро, като (изненада!) приемат и левове! Но левчета нямах, освен резервните десет кинта, заврени в малкото джобче и смачкани до неузнаваемост.

Кораб – ресторант на Дунава. Не можах да намеря ресторант, който да ви препоръчам с чиста съвест – доста е скъпо, а и заведенията като цяло са празни (т.е.скъпи са и за местното население)

Кралският дворец в Будапеща. Т.к. „крал“ на Унгария е австрийският кайзер (или жена му), то можете да приемете, че това е аналог на резиденцията на Тодор Живков в Пловдив 😉


Иначе в нормален чейндж курсът трябва да е около 270 форинта за евро

или 130 форинта за лев. Нормалните чейнджове не са много цветни и табелите с курсовете имат само две колони (купува/продава). Кавам специално това, защото в центъра има и едни чейнджове с повече от две колони – там едната колона е за 100 евро, като нормалния курс е именно за 100, докато под сто – курсът е като на летището. Абе, гледайте да са само две колони по табелата с курсовете и курсът да е приблизително 270 форинта за евро или 130 за лев.

От летището обаче има и още по-евтин начин за придвижване,

ако сте чужденец (т.е.не знаете автобусните линии): освен такси с фискирани цени, от летището може да се поръча трансфер с минибус, който даже за двама души излиза по-евтинко с бусче отклолкото с таксито, а на всичкото отгоре можете да си го поръчате отиване-и-връщане (т.е.и от града към летището), като връщането като „право“ ви важи за 6 месеца (Винаги съм се чудел – полезната информация дали да не я сложа под рубриката „Бай Ганьо“;-)
Има и градски автобус, за който обаче все още не знам нищо, освен, че подозирам номера му – 1 (единица) и че го мернах да минава покрай Моста с веригите.

Вие вероятно виждате Колоната на чумата (зад църквата Матиаш при Рибарските кули). Обаче тук съм снимал полицейската кола! 🙂

Фуникульорът с който можете да се качите към Кралския дворец и Рибарските кули. Цената беше към 800 форинта и на мен ми се видя много за две минути возене, та се качих пеша и сега виждате снимката отстрани.

Пред Кралския дворец

Кухнята е потресаваща

Също като китайската, когато я опитвате за пръв път 😉

Разбира се всички са чували за гулаша и хранейки се в служебния стол, разбирам защо е така 😉

Хапването в стола

на някой офис в различни страни най-бързо и лесно може да ти разкаже за истинските местни вкусове – забележете, че столовата кухня като цяло отговаря много точно на националните вкусове, без да има претенциите да бъде „представителна“, каквато по-скоро е в ресторантите. Та, мисълта ми е, че в един стол по-бързо ще разберете какви са местните вкусове, докато в ресторантите по-скоро ще попаднете на Бьоф Строганофф 😉
Та визуално кухнята на унгарците наподобява българската, но само на пръв поглед и само визуално:

  • Салатата от домати с лук беше потопена в прекрасен сладък дресинг
  • Краставиците – също
  • А киселите краставички, освен, че са сладки, но често са и лютиви. Сладки кисели краставички, които лютят 😉
  • Почти всяко основно е панирано, а ако не е панирано е покрито с доста тежък и много често сладък сос. Всъщност пържола със сладко от боровинки не е толкова зле, даже ми хареса 😉

Много характерна манджа са панирани палачинки с гарнитура пържени картофи, поляти с майонеза или сладък сос. Както и за основно: сутляш , покрит с шоколад – това последното предизвика недумените усмивки на персонала, когато една колега си взе сутляша за десерт, неразбираща защо ѝ сипват 400-500 грамова порция – това се оказа второто ѝ основно, т.к. вече си беше взела една от панираното пиле. Та и тя и персонала се гледаха много интересно едни други 😉
Гарнитурата към скарата (телешко) бяха пържени картофи и пържен лук. Последното по принцип много го харесвам, но унгарският беше и сладък 🙂 Изобщо там

даже кафето без захар сладнеше 🙂

Друга интересна комбинация бяха пържените филийки с кетчуп. Кока Кола Лайт има също вкус на нормална кОла с много захар. Кока Колата Зеро – също 🙂
Всъщност какво се учудваме –

най-известният им вид вино – Токайското

(то по-скоро е регион, отколкото вид, нека Илия да разкаже повече) е сладко като сироп. Ако искате да научите малко дете да пие алкохол, най-лесно е да го направите с Токайско. Моя милост след втората глътка се отказва обикновено – харесва ми, но идва малко байгън. И така с жена ми половинлитрова бутилка си я изпихме за цяяяла седмица 🙂
Сега разбрахте ли

защо гулашът е толкова популярен сред туристите и в чужбина?

Ами защото е единствената нормална не-подсладена манджа от Унгария 🙂

Водата (бутилираната) обаче е проблем.

Първо: Всички пият газирана, като се по цвета на етикета се познава и степента на газираност, та ако искате негазирана вода, търсете РОЗОВИ етикети – сините, зелените и другите цветове са една от една по-газирани. То и розовата не е съвсем негазирана, но все още се търпи. (По-негазирана от розовата няма изобщо)

Второ: и най-негазираната вода е по-гадна на вкус от чешмяната в хотела. А Будапеща е на река, което значи, че чешмяната вода по подразбиране не може да е върхът на сладоледа. И въпреки това бутилираната като цяло не чини…

Верижният мост и Дунав

Канцелария на президента на Унгария – в една от пристройките към Кралския дворец

Маниер на каране:

Човек като е в средното и горното течение на Дунава винаго очаква едно, как да го кажем, по-културно отношение между шофьорите, пешеходците, както и в комбинацията между тях. До голяма степен това е така, поне що се отнася до спирането на пешеходна пътека или слагането на колан. Спират като заковани в момента, в който си помислиш, че искаш да пресечеш, както и в момента, в който приближиш пътеката – което както винаги доведе до неудобни ситуации: ние, пофлянквайки се, се помоткваме и си говирим до пешеходната пътека, без ни най-малко желание за пресичане, защото мислехме да ходим в другата посока – и пак предизвикахме задръстване на няколко пъти. Просто от уважение пресякохме и се върнахме обратно 😉
А за колан – пред очите ми движеща се патрулка спря шофьор без колан. Това е още по-забележително, защото никъде не видях КАТ-аджии на пусия, но е пълно с движещи се патрулки, като и с ходещи пеши патрули.
Всичко горе-описано може да ви звучи добре, до момента, в който видите как

шофьорът ви, виждайки, че е станало жълто натиска газта, за да мине в първите секунди на червеното!

Първият път си помислих, че е кретен, после се оказа, че всички до един, включително и шофьорът на служебния автобус с допълнителна засилка минават не просто на жълто или оранжево, а на откровено червено. После си обясних, защо когато им светне зелено, не бързат да дават газ – от напречната улица идва друг джигит 😉 Без грам майтап – минават си откровено на червено. Изглежда спазването, и по-скоро,

начина на спазването на правилата за движение, много зависи от политиката на местната пътна полиция

Българската гони за червено (жълто) и колан – унгарската гони за пешеходна пътека и колан. Който е бил под османско владичество, винаги намира оправдания, а унгарците са били 160 години наши сънародници с Османската империя (то тогава май чак до Йемен е стигал вътрешният свободен пазар на Империята 😉

Паметник на Съветската армия. Ама как са си го запазили само? При все че са им разрушили целия град,а? Забележете височината (спрямо съседните сгради) и ми покажете шмайзера (Шпагина), че го не виждам? А виждате ли полицейската ограда, която го пази от народната любов, защото двете пешеходни двойки полицаи със сигурност не ги виждате

И понеже стана дума за оправдания, нека кажем няколко думи

за унгарците или както те се наричат: маджарите

Да се обърнем към класическата българска литература „Маджарите, знайте, не са ми твърде по сърце, ама, виж, маджарките – против тях нямам нищо.“ 😉

Какво да добавим още освен корекцията, че маджарите, както и маджарките са доста приятни хора – леко са резервирани, но са културни, възпитани и с тях може да се работи, но срещу маджарките наистина не можем и да си помислим да имаме нещо против. Каквото и да имаме против тях – автоматично пада в момента, в който ги видите. Аз имах чене – и то падна. И за трите седмици там не можах да го вдигна (ченето бе! Ченето не можах да си вдигна! 😉 Идея нямам какво му става на средното течение на Дунава, но толкова много и хубави жени едновременно – май само Братислава има… Честно. Даже тези, които в сравнение с останалите, не са чак толкова хубави са поне готини, или имат крак, или имат цици, или ги и показват. Очите ви няма да скучаят. И това се отнася както за офиса, така и за дамите по улицата. Хергелета от хубави жени! Одобрявам.
Винаги съм твърдял, че

физическата привлекателност на жителите също е част от културното наследство

на даден град или страна. (един познат, завръщайки се от Канада, каза: „един хубав човек не можеш да видиш на улицата, как да издържиш?“ Спомнете си и последното си ходене до Гърция, за да оцените важността и на този вид културно наследство – камъни, акрополи и … нищо за цвят 😉 Не си е работа… Пък в Унгария може и да е мъгливо, но гледката компенсира определено.
Но не одобрявам начина, по който

PR-ите (т.е. викачите) на нощните клубове се опитваха да ни привличат за клиенти

Минавайки по Ваци вечерно време (вечер, значи, че е тъмно, независимо, че часът е 18:00 или 19:00) и сте без дама със себе си, почти със сигурност ще получите покана за нощен клуб, а ако сте по-голяма компания, покана ще получат и дамите, наблягайки на това, че входът за дами е безплатен 🙂

Малка мръсна тайна за мен: не съм фен на нощните клубове, а и досегът ми с проститутки винаги е бил професионален, и винаги съм избягвал по-близки контакти със съсловието, освен ако не се е налагало.

Край на първа част

Очаквайте продължението

*За трите седмици и нещо, които изкарах в Будапеща през зимата на 2010/11 година сумарното слънцегреене беше не повече от 4 часа. Дневните снимки от този пътепис са именно тези 4 часа

Други разкази свързани с Унгария – на картата:

Унгария

Всички снимки – във ФБ

3

Будапеща

Докато моя милост се натутка с едно разказче за Будапеща, Крум се взе в ръце и описа своето лятно еднодневно пътуване до унгарската столица. Приятно четене: Централна Европа – Будапеща Лятото отново дойде и...

Лондон с Пепеляшка (1) 5

Лондон с Пепеляшка (1)

Днешният пътепис ще ни отведе до модерния и едновременно с това тардиционен Лондон. Наш водач ще бъде Пепеляшка. Приятно четене:

Лондон с Пепеляшка

част първа

Уестминстърско абатство – Лондон, Англия

Вече няколко пъти сядам пред монитора и не знам от къде да започна…..
Може би защото още Биг Бен отмерва минутите в главата ми,
още чувам ромона на езерата и звънкия смях на децата, хранещи лебеди и катерички в Лондонските паркове,
още усещам ударите на сърцето си, затаила дъх пред дантелената красота на Парламента,или пред Слънчогледите на Ван Гог и Балерините на Дега,
още виждам трептящите светлинки на нощен Лондон,
още съм захласната от футуристичните сгради,
още …
още се мъча да събера тези парченца емоции,
да ги подредя в главата си и да не им позволя да избледнеят в шкафа със спомени,
да останат живи в съзнанието ми.
Затова и винаги бързам да ви предложа своя разказ,
да ви направя съпричастни ,
но и да съхраня чрез споделеното спомена…..
да запазя живи тези картинки и емоции чрез разказаното…
Но… ТРУДНО Е ДА РАЗКАЖЕШ ЛОНДОН

Нека първо ви покажа

Парламента

– пищният викториански крайречен дворец Уестминстър със своята забележителна часовникова кула Биг Бен, сега е широко известен като сградите на Парламента и седалище на правителството. Откъдето и да го погледнеш – все е внушителен и величествен, и… някак все не можеш да му се наситиш и да повярваш, че човешки ръце са сътворили тази красота, тази изящна дантела от детайли и орнаменти …

Парламентът (Уестминстърско абатство) – Лондон, Англия

Полицай пред Биг Бен – Лондон, Англия

Парламентът (Уестминстърско абатство) – Лондон, Англия

Четете по–нататък>>>