Етикети: параклис

Изгубената Сирия (10): Правата улица на Дамаск 1

Изгубената Сирия (10): Правата улица на Дамаск

Спомените от предвоенна Сирия продължаваме и по стъпките на апостол Павел и по Правата улица в Дамаск – приятно четене: Правата улица на Дамаск част десета от Изгубената Сирия Мотахме се около час из...

Изгубената Сирия (9): Дамаск – Св.Апостол Павел 0

Изгубената Сирия (9): Дамаск – Св.Апостол Павел

Отдавна не бяхме ходили в Сирия, подозирам, че скоро няма и да ни се случи, но днес ще продължим поредицата „Изгубената Сирия“, као заедно с Цветан посетим църквата Св.Апостол Павел в Дамаск. Четете –...

Сред Родопите (село Борово) 0

Сред Родопите (село Борово)

 Днес Елина ще продължи разходката ни из Родопите. Бяхме във Вишнево, сега на ред са Борово и Кръстова гора.
АКО ЧЕТЕТЕ ПРЕЗ ЧЕТЕЦ, ВЕРОЯТНО НЕ ВИЖДАТЕ СНИМКИТЕ – кликайте на разказа, страхотни са!
Приятно четене:

Сред Родопите (село Борово)

 

Обиколка из село Борово, Кръстова гора и Караджов камък

Събота, късен следобед.  Наблюдавам как слънчевите лъчи бавно се спускат от върховете на къщите и си играят на гоненица с топлия августовски ден. Приличат на палави деца, които бързат да изразходят цялата си енергия, преди да се скрият отвъд хоризонта.  Денят бавно си отива, докато светлината постепенно се преоблича в ярко-оранжев цвят. С настъпването на вечерта, планината също се променя – цветовете избледняват, а въздухът се изпълва с аромат на свежест, горски билки и неочаквана свобода.

 

 

 

Седя на пейка до

параклиса „Възнесение Господне“ над село Борово.

Допивам последните глътки бира и разглеждам отблизо странните жълто-зелени скакалци, превзели храстите наоколо.  Идея си нямам как се казва този вид, но го изучавам с интерес на току-що дипломиран зоолог.

 

– Здрасти. Ти кой чакаш? – изненадва ме детски глас. Явно не съм единствената, която е любопитна как изглеждат местните скакалци.

Пред мен стои малко момченце на около 5-6 години. Гледа ме втренчено с големите си сини очи и изисква отговор.

– Ами-и-и… Чакам приятеля си. – отговарям по най-глупавия начин аз, без да се съобразя, че говоря с дете.

– Аааа, гаджето ли? – уточнява малкия. – И аз си имам гадже. Даже много гаджета. – усмихва ми се многозначително, сякаш вече е имал толкова „гаджета“, за колкото аз мога само да мечтая.

„Браво, от малък схващаш логиката на нещата. “ – усмихвам се и аз на себе си. – „Добре, че още не знаеш колко сложно ще стане всичко, след като завършиш детската градина, а после училището и университета…“

Борово / Borovo, Пловдив / Plovdiv, 4863, BG

 

Решавам засега да му спестя горчивата истина за любовта и връзките, като вместо това му показвам скакалците по храстите, които за момент изцяло привличат вниманието на детето.

Мълчим, докато ги разглеждаме. Добре е – разбираме се без думи.

– Митеее, Митеее, къде сииии? – чува се разтревожен майчин вик.

– Стига си викала, ето го горе, до параклиса – отговаря й леко раздразнено мъжки глас.

– Тате, ела да видиш скакалците! – радостно се провиква от своя страна моят нов познат.

И ето че цялото семейство се събира при параклиса. Снимам ги за спомен, а после оставам да чакам сама. За пръв път обаче не се дразня. Навярно защото напълно съм изгубила представа за времето. И без това тук то няма никакво значение. До параклиса нямам не само мобилен интернет, но и покритие. На това му казвам свобода 🙂

Край параклиса

 

 

От хълма при параклиса се вижда цялото село  – от зелените борове до жълтите ливади и каменните комини на къщите. Някъде лаят кучета. Другаде кукуригат петли. Камбаната на църквата бие на всеки кръгъл час. Сюреализъм. Село Борово наистина е едно от местата, където можете да заспите близо до звездите и да се събудите от първите слънчеви лъчи.

 

В селото има няколко църкви, които датират от различни епохи, но параклисът „Възнесение Господне“  е съвсем нов – построен е през 2005 година. Стенописите по стените все още са ярки, с наситени цветове и ясно различими надписи. В параклиса можете да запалите свещ, като оставите желаната от вас сума, която ще бъде използвана за поддръжката на храма. Параклисът се намира на около 15 минути пеш от Борово и е чудесно място за почивка, пикник или разходка привечер.

 

Хората в селото се гордеят с множеството църкви и параклиси в околността. Според възрастната жена, която работи като продавачка в хранителния магазин в Борово, за прехраната си местните жители разчитат преди всичко на туристическия поток към

Кръстова гора,

 

както и на любителите на еко-туризма. Оттук можете да поемете по  няколко планински пътеки или да се изкачите пеша до Кръстова гора.

Това е и нашата концепция за „еко-разходка“, която включва най-вече удобни обувки и няколко литра минерална вода. Тръгваме към Кръстова гора някъде към 10 часа сутринта. Според уверенията на местните хора, „пътят не би трябвало да представлява трудност за млади хора като нас“ и че „за час“ сме горе. Истината е, че изкачването към Кръстова гора пеш ще ви отнеме около два часа в едната посока. Пътят обаче е живописен и може да ви изненада с неочаквани открития…

 

 

Някъде към 12 часа стигаме до Кръстова гора.

Местността едновременно ме впечатлява и разочарова. Красива природа и твърде много коли. А най-вече -огромни тълпи от хора. Щъкат  навсякъде и се пререждат на опашките за свещи, сякаш сме се върнали в 90-те години на 20-и век и ни се налага да чакаме за банани и хляб в единствения квартален нагазин. Колко от тези хора всъщност са тук, за да се помолят, вместо да направят поредица от снимки?

Символът на Кръстова гора е Христовият кръст, разположен над параклисите на 12-те апостоли. Пред него също се е образувала опашка. Единствено тук хората чакат търпеливо, макар че колоната се движи бавно. Щастливците, успели да стигнат до самия кръст, отправят молитвите си, палят по свещ и оставят лични вещи за здраве и късмет – дрехи, украшения, снимки. Легендата твърди, че кръстът е чудотворен и притежава силата да сбъдва желания.

Аз обаче не се нареждам на опашката. Точно в този миг изобщо не зная за какво да помоля, затова  предпочитам да замълча. Просто защото молитвите са като мечтите. Няма смисъл да ги изричаш, ако не можеш истински и безусловно да повярваш в тях.

Бих искала да напиша, че съм усетила енергията на Кръстова гора, но това няма да е истина. Всеки човек има собствена представа за вярата. И за мястото, което тя символизира.  За някои това е Кръстова гора, за други – манастир или параклис, за трети – църква или джамия… Всъщност мястото няма значение. Важен е моментът, който ни приближава до Бог.

 

След кратко излежаване по огряните от слънце полянки на Кръстова гора, поемаме на собствено

пътешествие до Караджов камък

– място, което си заслужава да видите, ако сте любители на алтернативните туристически маршрути.  Местните хора вярват, че този камък е зареден с негативна енергия, за разлика от светилището Белинташ, чието име в превод означава „Белият камък“ или „Камъкът на познанието“. Но докато легендите свързват светилището Белинташ  с  пророчества, тракийски обреди за плодородие, осъществяване на връзка с Космоса и  гадаене по звездите (място, което според траките символизирало света на живите), то Караджов камък  олицетворявал света на мъртвите, тъй като в  тези скали по всяка вероятност са се извършвали  погребения и ритуални жертвоприношения.

 

Наистина има нещо особено в Караджов камък. Нещо, което не се описва с думи. Можеш да го усетиш само, когато го доближиш, след като си се лутал с часове, за да го откриеш. Камъкът изглежда вековен, силен, непоклатим – сякаш е спуснат между двете скали с някаква предварителна цел, за да оцелее тук милиони години.

 

 

 

 

Ако изкачите скалата, ще разберете, че  легендите за Караджов камък не са измислица, и че мястото вероятно наистина е служело за ритуални обреди. В скалите, които древните траки са обожествявали, са издълбани  ниши, някои от които са пълни с дъждовна вода.

 

 

 

 

Днес можем само да гадаем за какво точно древните хора са използвали тези издълбани в скалите ями (според някои исторически теории – за ритуали, свързани с предсказания, според други – за жертвоприношения). Дали са дело  на траките или са се появили много преди това? Така и не открих категоричен отговор на този въпрос, но със сигурност издълбаните в скалите отвори са имали  символно значение. Подобни  ями ще видите и на други свещени за траките за места, като Белинташ и Перперикон.

Как да откриете Караджов камък?

Намира се на около два часа път от Кръстова гора. Трябва да тръгнете по пътечката за чудодейното аязмо в местността, което няма как да объркате, защото ще видите тълпи от хора с празни бутилки от минерална вода, които са се запътили натам (имайте предвид, че има още едно аязмо на Кръстова гора, което е в противоположната посока).  Казват, че водата от извора е лечебна и че помага най-вече за болести на очите. Пътят за извора и за Караджов камък минава покрай тоалетните на Кръстова гора – след като ги подминете завивате вдясно и поемате по пътечката за аязмото. Малко по-надолу пътеката се разклонява – вляво е за аязмото, а вдясно – за Караджов камък. В началото се минава през малка широколистна горичка, а после и през борова гора. След като излезете от гората, ще се озовете на широка поляна – вляво ще видите обли скали, а в близост до тях има и ловджийска вишка. Продължавате по пътя, които върви по билото на планината. Важно е да не се отклонявате встрани. Следвайки основния път, след около половин час ще стигнете до още една поляна с ловджийска вишка, купи сено и стара ловджийска хижа. Тук има голяма вероятност да се объркате, затова внимавайте да не пропуснете отклонението. На около 100 метра предихижата има отбивка – трябва да се отклоните вляво и да поемете по черен път, който е обозначен с бяло-зелена маркировка. Не след дълго ще видите втора отбивка – този път трябва да завиете на дясно, следвайки маркировката, след което да продължите само напред. След около 20-30 минути  изкачване през гората, точно когато се чудите дали не сте се объркали, ще видите и самия Караджов камък.

От Караджов камък има разклонение за древното тракийско светилище Белинташ, но пътят до него е поне три часа в едната посока и има риск да се загубите, ако не познавате местността.  Много по-лесно е да стигнете до Белинташ от село Мостово, което се намира до Асеновград.

Белинташ – Караджов камък – Кръстова гора оформят своеобразен триъгълник на светилища от различни исторически периоди и религии, но с едно и също предназначение – да приближават хората до тайните на Вселената, вярата и познанието за света.

Как да стигнете до село Борово?

Селото се намира в община Лъки, област Пловдив. Карате по основния път Асеновград-Смолян. При Юговското ханче трябва да се отклоните в посока град Лъки и после да следвате табелите за село Борово. Пътят е стръмен, с много завои, но е напълно проходим.

Място, където да отседнете – хотел „Варненци“ в село Борово. Цената е 50 лв. на вечер с включена закуска (топла домашна баница и айрян, кафето се заплаща допълнително). Препоръчително е да резервирате предварително места, тъй като хотелът е един от най-популярните в селото. Кухнята е много добра и, ако търсите алтернативен ресторант в селото, няма да откриете по-приемлив вариант. Единственият минус е бавното обслужване и фактът, че персоналът понякога обърква или забравя поръчките. Но пък е приятно място за вечеря с гледка към параклиса и отсрещните хълмове на Родопите.

 

 

Автор: Елина Цанкова

Снимки:Иван Михалев

 

 

Други разкази свързани с Родопите – на картата:

2

Пещерата „Маара“ (изворите на Ангитис край Драма, Гърция)

Знаете, че петъчните ни пътеписи са или околосветски пътешествия (отдавна май нямаме нови) или пък съвсем близки и лесно изпълними пътеувания. Днес Петър § дами ще ни водят съвсем близо оттатък границата с Гърция – до пещерата Маара, известна още като Изворите на река Ангитис (край Просочани, Драмско).

Приятно четене:

Пещерата „Маара“

изворите на Ангитис край Драма, Гърция

Вече тийзнахме* (ах, този прекрасен старобългарски глагол), че ще пишем за разходката ни из Гърция. За друго я остане, я не остане време, но за пещерата Ангити не можем да не разкажем...

Отбивката за пещерата Маара (Ангитис) – Драма, Гърция

Отбивката


Днешният ни пост вероятно ще е много полезен за тези от вас, коитo са планирали да отидат на море в Гърция и са решили да минат по маршрута

Гоце Делчев-ГКПП „Илинден – Екзохи“-Като Неврокопи-Драма

 

Prosotsani, Dramas, 662 00, GR

 

 

Само на 30-тина километра от граничния пункт и едва на 7 км встрани от главния път към Драма се намира една от най-красивите пещери, които сме виждали –

Пещерата „Маара“ или Пещерата „Изворите на река Ангити“

До нея води криволичест път, почервенял от цвета на почвата наоколо.

Пътят към пещерата Маара (Изворите на Ангитис) – Гърция

Пътят към пещерата

 

 

Когато пристигнете, ще се озовете в горски пояс, обграждащ реката. Много е вероятно да усетите и аромат на скара от

ресторанта,

чийто маси и столове са наредени буквално в реката.

Ресторант в реката – Агитис – Гърция

... там, край реката... ;)

 

За качеството на храната не можем да говорим, защото така и не я опитахме. Седнахме и чакахме в продължение на половин час – оказа се, че няма менюта, няма и обявени цени,

сервитьорите бяха меко казано нелюбезни (по-твърдо казано – тотално неебателни) и си тръгнахме…

Държа да отбележа, че Биляна знае отлично гръцки език и е работила като екскурзовод именно в Гърция… Но ако ще и на хинди да им говорихме, пак щяха да ни отсвирят – дори сладолед не успяхме да си вземем! Нахранихме се обаче с красивата гледка на реката.

Река Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица край Драма, Гърция

Река Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица...

 

 

Самата река минава през центъра на град Драма, има богата история и много имена – Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица… Находки от пещерата и района около нея съдържат останки на възраст повече от 30000 г., предимно от прародителите на днешните зайци, елени, мечки, вълци, коне и дори носорози и слонове (т.е. мамути)! Намерени са и инструменти, сечива и оръжия, създадени от първобитни хора преди повече от 5000 г. Находките се пазят в археологическия музей в Драма.
За реката и района около нея е говорено много – от Херодот (V в. пр. н.е.), през първото документирано посещение на френския консул през 1831 г., та чак до Иван Вазов (и след това)…

Да, Вазов:

Във успехите на века
силата най-много важи:
ней се кланя человека,
кланя й се съдбата даже!

 

В старини и днес е млада
тая истина лучиста –
от троянската обсада
до урата при Ангиста.

 

Ние вярваме в доброто,
в правото върховно тука,
вярваме и в тържеството
на куража и юмрука.

из „Ангиста“, Иван Вазов, 1918 г.

 

Именно по времето на Вазов реката оформя

естествената граница между гърци и българи – на север от реката са били българите, а на юг – гърците.

Но да се върнем на пещерата – тя е единствената благоустроена речна пещера в Гърция, а мястото, където река Ангитис излиза на повърхността изглежда така:

Река Ангитис излиза на повърхността

Водопадът, през който река Ангитис излиза на повърхността

Всъщност реката си тече през пещерата, а своеобразният водопад се дължи на водно колело, построено в началото на XX век. До 1930 г. то е било дървено, но след това е заменено с метално, което си стои и до ден днешен (както ще видите на една от снимките по-долу).
Непосредствено до водопада е построен

параклисът „Св.Константин и Елена“,

който можете да посетите, докато изчаквате да се събере група (на всеки 30-60 минути според настроението на екскурзоводите).

параклис „Св.Константин и Елена“ - край пещера Маара, Изворите на Ангитис

параклис „Св.Константин и Елена“

 

Време е да ви кажем и малко подробности за работно време и входни такси:

Работно време:

  • понеделник-събота: 10:30-17:00 през зимата, 10:30-19:00 през лятото
  • неделя и официални празници: 10:00-17:30 през зимата, 10:00-19:30 през лятото

Цени на билети (към юли 2011 г.):

  • Редовен билет – 7 EUR
  • Деца, инвалиди, ученици и пенсионери (на възраст над 65 г.) – 4 ЕUR
  • Организирани групи (над 25 души) – 2.50 EUR (2 EUR за деца)

Говорейки за инвалиди, добро впечатление ни направи, че пещерата и околността й са абсолютно достъпни за инвалиди, при това без всичко задължително да е в бетон и стомана:

Съоръжения за инвалиди край за пещера Маара (Ангитис) – Драма, Гърция

Съоръжения за инвалиди

 

В пещерата е забранено пушенето, влизането с домашни любимци, видеозаснемането и фотографията. Във връзка с последното, няма как да ви покажем много снимков материал. Ето все пак нещо, с което да добиете представа за

красотата ѝ:

 

Пещерата Маара (Изворите на Ангитис) отвътре – Гърция

Пещерата Маара

Снимка: http://iyouweblog.blogspot.com/

 

Както може би забелязвате, пещерата е

пълна със сталагмити и почти няма сталактити

Това е напълно логично – по дъното на пещерата тече река, така че няма как да се образуват. Някои от скалните образувания са наистина огромни – над 15 метра!

Всъщност проучвателните дейности в пещерата започват едва през 1978 г. от френски и гръцки спелеолози, които изследват първите 500 метра от пещерата. Точно те са благоустроени и отворени за масовия посетител от 2000 г. Иначе пещерата „Маара“ е втората по дължина в Гърция (след Дирос) с уникалната дължина от проучени 10020 метра. Предполага се, че реалната й дължина е около 12 километра. А „Маара“ на арабски означава „малка пещера“… но същата дума пък на иврит значи „вода от планината“.

Съвет: ако идвате в разгара на лятото, вземете си връхни дрехи. Температурата на въздуха в пещерата е винаги 17 градуса, а на водата – 13 градуса, но ако навън е 40, ще ви се стори буквално хладилник… Влажността на въздуха е между 90-95%, в случай, че ви интересува.

След като разгледате пещерата и ви разкажат (най-вероятно на развален английски, в случай, че Биляна не е с вас), че в нея живеят 37 животински вида, 6 от които стават познати на учените за първи път именно тук, можете да се поогледате за някой от петте вида прилепи, или пък да вперите поглед в кристално чистата вода и да мернете я рибка, я ракообразно, я видра или малко бобърче.

За финал ще отидете в залата с колелото, пред което вече имаме снимка:

С водното колело в пещерата Маара (Изворите на Ангитис) – Гърция

Сюжет за водно колело, пещера и принцеса **

 

Точно тук са направени разкопки и са открити древни жилища от периода на неолита (3000 г. пр. н. е.) и гореспоменатите праисторически оръжия и инструменти. Залата е достатъчно голяма за изнасяне на концерти!

Пещера Маара (Ангитис) – Драма, Гърция

Изходът

В нея е изграден и иконостас, пред който си запалихме свещички за здраве и си тръгнахме доволни, убеждавайки се за пореден път, че най-впечатляващите неща се случват, когато се отклониш от главния път…

Пещера Маара (Ангитис) – Драма, Гърция

Иконостасът

Край

 

 

*тийзър (от англ. tease – дразня, закачам се, шегувам се): 1. предварителна реклама, без да се обявява името на продукта, за да предизвика любопитството на хората; 2. реклама, която привлича клиентите си, предизвиквайки с нещо; 3. (жарг.) привличане на вниманието преди старта на шоу, рекламна кампания или представяне на нов продукт; типичен пример за тийзър е слоганът „Това е твоят глас“, който дълго време учудваше българите, след което се появи като девиз на Мтел – доказано е, че тийзърите правят марките много по-запомнящи се.

**Кой ти гледа мама и тате? 😉 – бел.ред.

 


Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Драма и околностите – на картата: