Арабският свят през последните седмици съвсем заслужено влезе в новините. А днешният пътепис ще ни заведе до едно място, което от доста време като че ли сме забравили –  лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Бейрут, столицата на Ливан. Наш водач там ще бъде един руски пътешественик – Сергей Доля, за чиито пътешествия се надявам да имам повече време да ги превеждам и за нашите читатели.

Още нещо: темата е деликатна и чувствителна, за това още веднъж ще помоля коментарите да се ограничат до самия разказ или до конфликта в Близкия Изток, но в никой случай да не се обижда автора, другите коментиращи или пък редакцията. Знам, че сред читателите на нашия сайт има както про-израелски, така и про-арабски настроени читатели и съм много горд с факта, че досега (почти) никога коментарите в сайта не са прекрачвали границата на добрия тон. Нека продължим и в бъдеще така, а ако мислите, че можете да напишете по-добър пътепис за страна от Близкия Изток – пишете и пращайте, насреща съм и наистина харесвам пристрастните пътеписи! Защото само пристрастните са живи и само тяхното разнообразие може да ни изясни или поне да ни приближи до истината 🙂

Приятно четене и чакам и вашата гледна точка! 🙂

Лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Ливан

Сабра и Шатила

Близнаците от една трагедия, разиграла се на историческата сцена на Ливан. Емоциите от посещението там бяха много, но ще се опитам, доколкото е възможно, да се абстрахирам от тях и просто ви разкажа за Сабра и Шатила, чиято трагична история много деликатно е описана в Уикипедия … (Тук оставям оригиналният линк към руската статия, т.к. българаската е изключително постна – бел.Ст.)

Sabra, Ливан

Посещението ни започна с една

клиника на Червения полумесец

Самото дружество е основано през 1968 г., и общо в Ливан тези клиники са пет. Те обслужват палестинците и се намират на 5 минути пеша от Сабра и Шатила:

Нивото на оборудване на клиниката е доста висока и може да се конкурира с много от клиниките по руски регионални центрове. Този зъболекар свободно си говореше с нас на руски. Следва да се отбележи, че 80 процента от лекарите говорят руски, т.к. са обучавани в Съветския съюз:

Тъй като палестинските бежанци в Ливан нямат право на нищо – нито на образованието, нито на работа, то и пари нямат.  Както и бъдеще. Ето защо, безплатното медицинско обслужване им е жизнено необходимо.

Показаха ни своеобразен

музей на народното творчество към клиниката

Този ключ носи много символика. Преди много години, когато палестинците са били принудени да напуснат домовете си, всеки собственик е сложил на врата си ключа от къщата си. Минали са вече няколко десетилетия, а ключовете все още висят по вратовете на много палестинци. Защото, докато те са живи, ще е жива и надеждата да се завърнат у дома:

За децата на палестинците, дори и Дядо Коледа не съществува – само кокали и трохи:

Детство …

Буквален превод „Не е ли Холокост това, което се случва в Палестина?“

Към Сабра и Шатила води широка търговска улица:

Разни стоки се продават тук. Някои от тях се демонстрират от синеоки манекени със счупени глави:

Местният Елдорадо:

(Елдорадо е известен руски интернет магазин за битова електроника – бел.Ст)

Повечето от стоките са „втора ръка“:

Направо в задния двор на пазара има

масов гроб, където са погребани 3000 палестинци,

загинали по време на клането през 1982 г.:

Под тази, на някои места оплешивяла, поляна са останките на убитите. Тогава с булдозери просто е изкопана огромна яма, в която събират всички, които вчера са искали да живеят…

Изненадва ме известното неуважение от страна на палестинците към загиналите им сънародници. Мен ме потрисаше от мисълта, че ходя по костите на жени и деца …

Само това парче камък и надписът върху него напомнят на трагедията:

Отвън Сабра и Шатила са като нормални райони на Бейрут.

Противно на очакванията ми, те не са оградени с ограда и бодлива тел, и не се охраняват от войници

Както и в много арабски квартали, жиците тук са забележително много:

Интересно е, че всеки следващ балкон, като се започне от втория етаж, отстои по-далеч от сградата, отколкото предишния. И като резултат на последните етажи може те да се ръкувате със съседа отсреща.

Небето е невероятно синьо. Отдолу нагоре гледката е поразителна:

Само да нямаше кабели … Заради тях изглежда, че гледаш към небето от клетка:

Вътрешните дворове са много мръсни. Кокошките и боклуците са задължителен атрибут на палестинските квартали.

Националните символи се срещат доста често:

Тъй като на палестинците им е забранено да работят, то и хората по улиците винаги са много.

Общо в Ливан има 12 регистрирани и 7 нерегистрирани бежански лагери. В най-големия от тях живеят около 75 000 човека. Общо в Ливан има 320 000 бежанци от Палестина, но правителството твърди, че  са 600 000 души. Това се прави, за да запази религиозното равновесие в страната и да не се даде гражданство на бежанците:

Само на тази стена има 3 портрета на Ясер Арафат. Той е много почитан тук и се смята за национален герой:

Децата винаги са деца:

А момчетата даже порастнали, си остават същите:

Както ни беше казано, ние бяхме първите руснаци, които са посетили Сабра и Шатила през последните години, въпреки че западни журналисти идват тук почти всеки ден. След като научеха, че сме от Русия, искрено се радваха, стиснаха ни ръцете и казваха (буквално) “Благодаря за Съветския съюз”:

Улицата, водеща от Сабра в Шатила.

Тези лагери са на 2 минути един от друг:

Къщата, разрушена преди много години, все още е обитаема:

Жените, както и на много места в Изток, носят багаж по главата си:

Тази кола изглежда като външно тяло сред цялата тази мръсотия и разрушения:

Конете са един от основните видове транспорт. Колите почти всички са произведени през 70-те и 80-те години и като цяло не са в движение:

Стъкла няма, защото там винаги е жега.

Ето защо всички се затварят с някакви парцали от външния свят:

Бейрут – наистина е град на контрастите, след само 10 минути с такси започва центъра на разкошния Бейрут, с басейни по покривите на хотелите, задръстванията  от Lamborghini и магазини с чанти по 10 хиляди долара …

Ливанци и израелци – погледът върху конфликта

(Втората част на днешния пътепис представлява обобщение на гледната точка на ливанците, както и коментар от страна на израелец, който е приятел на автора. Както едните, така и другите мнения поне на мен са много показателни и информативни и ми се струва, че много помагат да си изясним поне малко картинката – бел.Ст.)

Често виждаме едни и същи събития в диаметрално противоположна светлина, в зависимост това от коя страна на барикадите се намираме в момента. Днес искам да ви разкажа за това как ливанците възприемат ливанско-израелския конфликт. За това, в което те виждат причините за неговото възникване кого обвиняват за него.

Всичко е записано като тези от думите на ливанци (обединени под името Ливанец в по-долу показания диалог – бел.Ст.) и може да се различава от това, което се възприемат израелците този, както по същество и в детайли. В крайна сметка, всеки „къдри“ учебниците по история в своя полза.

За да не не изглежда  постингът едностранчиво, помолих израелеца Игор Toрик (ИТ), моят водач, който повече от 20 години се занимва професионално в историята на Израел да коментира всички твърдения …

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

1. Ливанец: Историята на конфронтация и гражданската скръб е започнала през 1948 г. – в време на раждането на еврейската държава. Тогава светът е решил, че евреите имат право да създадат своя държава, и именно тогава палестинците са започнали да бъдат гонени от родните граници.

ИТ Израелец: Не да се гонват, а да бягат

2 Ливанец: Ливанците са съгласни, че евреите имат право на собствената си държава, но не са съгласни с факта, че те имат право да експулсират палестинците, живели там в продължение на много години, в бежански лагери.

ИТ Израелец: Евреите никога не са експулсирали палестинци, с изключение на няколко десетки терористи. Бежанците са бягали сами, страхувайки се от война, при което Моше Даян се опитваше да ги спира – „Ние ще покажем на света как може да живее може двунационална държава “- цитат от Даян .

3. Ливанец: Първият ливанската гражданска война започна през април 1975 г. между палестинците и ливанските християнски партии. Ливан е една демократична държава. Всеки може да се изправи и да изразява своята гледна точка. Всеки може агитира за това, което той иска. Това ни и погуби. С пари от други арабски държави бяха напудерни мозъците (т.е.заблудени – бел.Ст.) на мнозинството ливанции. Общественото мнение се разцепи: някои искаха да приемат палестинците, а другите бяха категорично против.

ИТ Израелец: Адекватно

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

4. Ливанец: Повечето палестинци са мюсюлмани, и християните  се страхуваха, че се нарушава балансът на силите. Затова те че не искат да сеприемат бежанци и да им се дава гражданство.

ИТ Израелец: Адекватно

5. Ливанец:  През 1982 г. Израел атакува Ливан, защото тук се появи “Хизбула” и започна своите операции. Израелците влязоха в столицата, но именно след навлизането на израелските войски следва от масовите убийства на палестинските бежанци в Сабра и Шатила от страна на християните маронити.

ИТ Израелец: Адекватно

6. Ливанец: Това и предизвика ръстът на агресия от страна на “Хизбулла” и мюсюлманските радикали. “Хизбула” са 99% шиити, които искат да освободят Южен Ливан и да „решат“ палестинския проблем. Те се борят за своите правата, за свободата си, и на Запад ги възприемат като терористи.

ИТ Израелец: За какви „свои“ права да се бори Хизбула на територията на Израел? Членовете на тази организация са ливанци –  палестинци там няма (палестинците са сунити), те живеят в собствената си страна и са свободни в нея. Какво общо има Израел? И именно защото обстрелват територията на друга държава и отвличат чужди войници – то те са терористите.

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

7. Ливанец:  Израел освобождава Бейрут от Ясер Арафат, който успява да организира преврат (в Бейрут – поянението е мое, Ст.). Но през 1994 г. Арафат печели Нобелова награда за мир, което също говори за двойствената природа на възгледите за конфликта.

ИТ Израелец: Адекватно

8. Ливанец:  В резултат на това Израел остана в Бейрут за около година, изгони Арафат, даде повече власт на християните и си тръгна.

ИТ Израелец: Адекватно

9. Ливанец: „Хизбула“ е една много мощна структура. Има реална власт, и повечето от решенията в Ливан, се взимат от нея. Спонсори на организацията са Иран и Сирия, и то с доста големи суми пари – до $ 100 милиона годишно, а броят на членовете е около 5000 души.

ИТ Израелец: Адекватно

10. Ливанец: Гражданската война завърши през 1990 г. след срещата на Тайфа в Саудитска Арабия. След сключване на договора, всички партии се разоръжиха, с изключение на “Хизбула”. Без Хизбула целият Ливан щеше да е завладян.

ИТ Израелец: От кого щеше да е завладян Ливан, ако я нямаше „Хизбула“?  И с „Хизбула“  и без нея , когато е било необходимо да се спре тероризма, Израел е превземал (Ливан), а после си е тръгвал. И като цяло – по своя воля.

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

11. Ливанец:  През 2000 г. “Хизбула” е изгонил Израел от Южен Ливан с помощта на партизанска война. Израелците са принудени да напуснат. От тогава, Израел бомбардира Ливан 3 пъти.

ИТ Израелец: С партизанска война – за съжаление, точно така е, но 3 бомбардировки не е имало. След войната в Ливан – никакви нови бомбардоровки не е имало

12. Ливанец: През 2006 г. Хизбула отвлякоха двама израелски войници. В отговор на Израел започна да бомбардира цялата страна. Бомбардира всички мостове в Ливан, всички фабрики и електроцентрали.

ИТ Израелец: Те не само отвлякоха от 2-та войници, това не би било достатъчно, за да се започне война срещу Ливан. Те постоянно обстрелваха с ракети целия северен Израел, Акра, Хайфа, Кирят Шмона, загиваха цивилни (мирни в оригинала – бел.Ст.)израелски граждани. Отвличането на войниците, бе последната капка, детонатора, но не е било причината за войната.

13. Ливанец:   Сега Израел не иска да превзема Ливан, но иска да го задържи икономически слаб.За тази цел всяка пролет между Израел и Ливан се случва, малка войничка, за да изплаши туристи от Ливан. А в това на Израел помагат от САЩ, които са заинтересовани от постоянен “пожар” в Близкия изток, насочвайки всичките си усилия към по-нататъшна ескалация на конфликта.

ИТ Израелец: Всяка пролет ?????? От къде са тези глупости? :):) („откъде са тия съчки“ – буквален превод от руски – бел.Ст.) От 2006 г. насам не е имало НИТО ЕДНА военна операция в района. Да, и демонизирането на САЩ не е съвсем адекватно, въпреки че знаеш, че не обичам особено Америка:)

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

13. Ливанец: Обикновените ливанци искат да приключат с “Хизбулла”, също както и израелците. Те не искат да воюват повече и искат да живеят в мир. От друга страна, именно с парите на организацията в Ливан и  се строят детски градини, училища, общински учреждения, извършват се социални програми.

ИТ Израелец: Адекватно

15.  Ливанец: От ливанско-израелския конфликт най-голяма полза имат ръководителите на другите арабски държави, включително Сирия, чиито войски през всичките тези години са служели като привнесен буфер, ограничаващ на националните идеи.

ИТ Израелец: Адекватно

16.  Ливанец: Останалата част от арабския свят в през 60-те години все още е живял без тоалетни и е яздил камили. Те бяха идиоти, но сега, заради ливанско-израелския конфликт, умните ливанци са принудени да напускат страната си и да работят за благото на другите арабски страни. Във всяко семейство Ливан, има хора, които работят в чужбина.

ИТ Израелец: Без коментар:)

17.  Ливанец: В Ливан, където живеят 4.5 милиона човека, а извън нея – 20 млн., които помагат с пари на сънародниците си. В страната има паметник на емигрантите. Когато се върнат, народът ще ги чества.
ИТ Израелец: Без коментар

18.  Ливанец: Всички останали съседи на Израел: Йордания, Египет и Сирия са подписали мирен договор и имат посолства в Тел Авив. Всички тези страни живеят в мир и използват Ливан за свои цели, т.к в има Ливан демокрация и всеки може да агитира за каквото се сетиш.

ИТ Израелец: Със Сирия няма нито мирен договор, нито посолства.

19. Ливанец: По-рано Ливан е бил център на науката и образованието. Но сега  Лувърът откри клон в Абу Даби, а не в Бейрут. Обикновените ливанци са много обидени от тази постановка.. Въпреки това цивилизованият свят предпочита луксозната стабилността, а не историческата справедливост.

ИТ Израелец: Без коментар, не съм запознат.

20. Ливанец:  В Ливан има 5 палестинските лагер, съществуващи вече  50 години.Палестинските бежански лагери са оградени с висока ограда с бодлива тел. Снимането на лагерния периметър е строго забранено.

ИТ Израелец: Без коментар, не съм запознат.

21. Ливанец: Палестинците да излизат до вечерта, но не могат да купуват къщи или да работят. Сега в Ливан с на пари на ООН се издържат 100 000 палестинци във всеки от петте лагера. Останалата част от света не ги е грижа за тези хора и техните проблеми.Цивилизовани страни предпочитат да игнорират този проблем. Ливанския народ не е доволни, че целият свят се опитва да реши проблема с Палестина, за сметка тяхната малка страна.

ИТ Израелец: Какъв е този ливано-центризъм? :):):):) Никой не се опитва да реши проблема именно за тяхна сметка. Бежанци палестинци има МНОГО повече в Йордания, Сирия и др.

IT: Да добавя от мен: струва ми се, че Ливан е една много интересна страна и ливанците са добри хора. Те наистина са им напудрили (замътили – бел.Ст.) мозъците предимно Сирия, а и „Хизбулла“ като добавка. Аз съм много съжалявам, че ние сме с тях нямаме мир.

Коментар от съпругата на Игор: Ливанците са заложници на конфликта и ми е много жал за тях. Като резултат те опират (пешкира – бел.Ст) от всички страни, въпреки че в техните неволи са виновни други страни – Сирия, Иран и т.н.

Стената срещу бежанския лагер е изрисувана от живеещите в съседство палестинци.

Край

Автор: Сергей Доля

Снимки: авторът

Превод: Стойчо

Днес ще открием още една нова за нашия сайт страна — Израел. За мое голямо съжаление авторът няма да ви разкаже за Божи гроб, Йерусалим, Гетсиманската градина и река Йордан — той ще ни разкаже за градчето Сдерот, около което се върти текущата в Газа патаклама. Приятно четене и знайте, че руският природен газ не е най-страшното нещо, което може да се случи на човек:

Израел — където автобусните спирки имат бомбоубежища

Сдерот, на север от Газа

Здравейте,

Както бях обещал, стартирам една нова тема Израел и Близкия изток със снимки и пътеписни бележки.

За нагледност предлагам една карта на ивицата Газа и прилежащите към Израел територии. Бях в този район през 2008 г. в гр. Сдерот.

Сдерот е градче с около 20 000 жители, които са предимно потомци на кюрдски, ирански и абисински евреи. От годините на руското изселване в Сдерот са се заселили грузински и бухарски евреи. Градчето е бедно, но спретнато. Бях там по време на примирието между Хамас и Израел. Фундаменталистите от Хамас го наричат тахадия. Сдерот е известен с това, че е градът, който е най-близко до ивицата Газа и по него се изстрелват ракетите Касам. Населението е психологически смачкано. Ок. 15 % са се изселили, много са инвалиди за цял живот (вкл. деца), а тези, които не са се изселили, или са стиснали зъби, или просто нямат накъде.

Хамас, както е известно, отказва да признае правото на Израел на съществуване. Следователно Хамас не може да подпише официално примирие — то е винаги или тахадия /едностранен акт/, или е резултат на принуда.

В Израел мненията за Хамас са разделени. Огромното мнозинство отхвърля всякакъв контакт с Хамас до признаване на еврейската държава, а една малка група (внимание — изненада), главно привърженици на Ликуд, смята(ха), че всъщност Хамас е надеждният партньор и заместител на разядената от корупция Фатах на Махмуд Абас. Всички обаче с единни в едно — трябва да бъде намерен начин да се спре унищожаването на Сдерот и израелското население трябва да живее с чувство на сигурност и без страх.
Четете по-нататък>>>