Archive for the tag 'Палацо Векио'

мар. 28 2012

Италия през март (Флоренция)

За приключенията на една майка в Италия, ще ни разкаже днес Иванка. Приятно четене:

Италия през март (Флоренция)

Планиране

Забележка: Споменаването на фирми и хотели изразява моето лично мнение, без да искам да защитавам или обругавам когото и да било. Посочените линкове съм ползвала за собствена информация и улеснение и се надявам да са полезни и за вас.

2ри януари 2012 – лежерен почивен ден какво друго да прави човек освен да се чуди накъде да пътува през току що започналата година. Сещам се колко бяха интересни снимките и разказите за Кападокия и почвам да проучвам как сега да стигнем до там? Малко е далеч за пътуване с кола, предизвикателно е с детето, я да видим полетите как са. Нормалните авиокомпании – скъпи; евтините…, особено евтини няма в тази посока, но – я какви цени излизат на Wizzair до Форли/Болоня, че то излиза 47 лв на човек в двете посоки с всички такси и таксички, ми що да не идем до там, че и Флоренция е близо, а миналата година я заобиколихме далеч от север. Бърза проверка за още желаещи, има, разбира се. Следва търсене на 2 коли, възможно най-евтини, настаняване за 8 човека за 3 вечери. Имаме сделка! Колите за 3 дни с по едно детско столче – стотина евро, вила, която побира цялата група за 3 дни 300 евро и остава да чакаме спокойно да дойде денят. Оообаче, както се казва, зимата ни изненада. Собственикът на вилата пише 2 седмици преди деня, че снегът е разбил пътя, тръбите са спукани и вилата не става за пребиваване, още по-малко с деца, ще върне капарото, да си търсим друго място. Алооо, така ли се търси място за 5 възрастни и 3 деца! Паника! Сменяме плановете, ще се спи на морето, което е по-близо до летището една вечер и ще се придвижим към Флоренция на следващия ден, тъкмо и морето ще видим.

 

 

Заминаване

Зветният петък наближава, след малко сметки установяваме, че по-добре да оставим колата на Терминал 1, тъй като такси от и до летището от нашия квартал и след това до работа се равнява на билета за паркинг за 5 дни.

Wizzair получава червена точка, като позволява на цялата детска градина да се качи преди останалите редови пътници в самолета.

Летището на Форли е толкова малко, че имахме смелостта да помислим, че ще сме единствените на гишето за наемане на коли в девет вечерта, но уви. Опашката се оказа от няколко човека и за сметка на това и евтиния наем се оказа с уловка…., за да ползваме нормална застраховка (Каско) трябва да платим по 30 евро на ден допълнитело, в противен случай блокират 1200 евро депозит от кредитната карта и ако колата има и най-малката драскотина, си ги задържат! Моля не се лъжете с наем на кола от Auto Europa/ Sicily by Car. Мечка страх, мен не страх тръгваме без застраховка иначе трябва да тръгнем направо с колите към България, тъй като ще сме си ги платили.

Първа спирка близо до летището – Милано Маритима.

След известна борба от моя страна с ръчните скорости пристигаме сравнително бързо в крайната цел. Малко спретнато хотелче, с малко ресторантче, в което въпреки че бяхме далеч от сезона, успяха да угодят на всичките ни хранителни претенции.

Хотелче в Милано Маритима

 

Сравнително отпочинали и почти наспани разглеждаме морето. Плажът се оказва пясъчен и безкраен и осеян с безброй красиви миди, които след нас останаха безброй минус 3-4 джоба. Снимките пропуснахме този път замаяни от мириса на море. Казах почти наспани тъй като щерката се събуди с писъци посред нощ, че я боли крачето. Прекарахме почти цялата нощ в голяма трвога и гушкане до сутринта, когато се поуспокои и се разминахме без доктор на този етап.


Тръгваме към Флоренция.

Сега, кой път да изберем, скучната платена магистрала или безплатния и живописен междуградски път, по който времето е само 30 минути вповече според навигацията. Какво са 30 минти, освен това спестяваме 15-16 евро на кола от пътни такси. Правилното решение изглежда лесно, нали, нооо.

Вече съм твърдо убедена, че думата „sightseeing“ на бългаски трябва да се превежда „неописуемо много завои“. Та междуградски път SS67 започва много приятно и красиво в равнината около Равена със спретнати италиански къщичкии фермички, докато не стигне до Апенините. До този момент не вярвах, че може да ми се завие свят и да ми прилошее, докато шофирам, е прилоша ми. Моите пътници оцеляват геройски, но другата кола трябва да снабдим с всякакви торбички, които намираме багажа и колата, да не уточнявам за какво са им… Ако четете това и карате мотор, газ натам, сигурна съм, че щe ви хареса. Ако искате просто да стигнете до Флоренция, запасете се с торбички и предвидете поне час допълнителен път или просто минете по магистралата 😉 Показно филмче от там, което намерих в Интернет след това можете да видите тук.

Зоопарк

Като извинение пред децата отиваме директно в зоопарка на Пистоя, за да се разведрят от мъчителния път. Храним козичките и слона, при които имаше автомати, където пускаш 20 цента, подлагаш шепа и тя се пълни със специална храна, която можеш спокойно да дадеш на животните, интересно е и за възрастните.

Гладен слон

Монтекатини терме

Следващите ни две вечери са в Монтекатини терме.

Както се настанихме в хотела и щерката започна отново да се оплаква от крачето. Айии, паника, поликлиника, доктори, аптека, лекарство и слава богу спокойна нощ. За първи път ходим на доктор в чужбина и използваме ЕЗОК, като за първи път мина без какъвто и да е проблем.

Искам да дам специални адмирации за хотела, в който предложиха и безглутенова закуска на моята приятелка, която е на строга безглутенова диета и каза, че за пръв път и предлагат подобно меню на закуска в хотел където и да е.

Хотел Монтебело

Флоренция

Тоскана изглеждаше много красива през спокойно наспаните ни очи в неделя сутрин. Стигнахме бързо до Флоренция и оставихме колата в един от обществените паркинги, с тая блокирана сума в кредитната карта и заплахата от драскотина не посмяхме да рискуваме и да търсим място в центъра, въпреки че в неделя е достъпен и за посетители като нас.

Brozzi, Toscana, 50145, IT

В града правим програма „минумум“, тъй като за децата най-забавното е да почукат на всяка врата в историческия център и да попитат „чук-чук-чук, кой жиивее тук“, така и не им отговаря никой. Освен това питат за всеки магазин дали се продават сладоледи там. С тази скорост, докато се огледаме и изядем все пак сладоледите на площадчето срещу двореца, се оказа, че трябва да обядваме.

До Палацо Векио:

Палацио Векио

 

Река Арно от Понте Векио:

река Арно

 

Понте Векио:

Понте Векио

 

 

 

Църквичката с известния си купол:

 

Куполът на катедралата

След хапването, наближава време за сън на деца, естествено и решаваме да им го предложим в колата на път за Пиза. Последва кошмарно излизане от неделна натоварена Флоренция и хоп, стигаме в

 

Пиза

 

 

Пиза

 

Подпираме и ние кулата най-сетне, естествено, сме закъснели за изкачването и вече съвсем става ясно, че пак трябва да дойдем в Тоскана или с порастнали деца или просто без тях.

Последен ден

На следвашия ден уважаваме магазина на Декатлон в Монтекатини терме, от там винаги има какво да си вземем, дори и когато сме само с ръчен багаж в самолет, след което се запътваме обратно към Форли. Този път, разбира се, по магистралата. Тя също се оказва завойчеста и окупирана от тирове в работния ден, но пътуването е далеч по-спокойно отколкото по SS67.

Ранното пристигане във Форли оползотворяваме с разходка из центъра, където се разделяме и загубваме на 2 части по много нелеп начин. В желанието си да ползваме „кулата“ или „камбанарията“ като ориентир, се оказа, че има 4-5 такива в радиус от 5 минути в центъра, които обаче не се виждат от всякъде.

Връщаме колите малко инфактно, опитват се първоначално да ни обвинят, че едната кола има драскотини. Дааа беее, след такова пазене и треперене.

Драгоценните “лимузини” Nisan Micra и Fiat Panda като истинска забележителност:

Двете лимузини

На летището сме отново единственият полет, който излетя и кацна по разписание.

Автор: Иванка Спасова

Снимки: авторът

 

Още разкази от Тоскана  – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

No responses yet

юли 19 2010

Флоренция – красива, единствена и неповторима (1)

Днес отново поемаме към Апенините. Емата ще ни разведе из един от най-красивите градове на Европа – Флоренция. Приятно четене:

Флоренция – красива, единствена и неповторима

част първа

Отдавна се каня да седна, да си събера накуп спомените и снимките и да напиша „малко нещо”, свързано с  личните ми впечатления от минаването  ми “като вятър” през Флоренция.  И преди съм  разказвала за това, как голямата ми дъщеря ми избра,  да замина на кратка ескурзия до Италия, повтаряйки, че за нея  Флоренция е най-красивият  град в света.  Не вярвам да има европеец , който да  е пропуснал да изчете разказите за живота и за изкуството разцъфтяло се с невероятна сила и още по-невероятна красота във Флоренция, по времето което науката е нарекла “Италиански ренесанс”. Ще се опитам да дам някаква „рамка на времето”, от което са ни останали толкова много шедьоври в архитектурата и изкуството.  Това е монтаж от от преписани от интернет кратки текстове, от които да се нахвърлят  щрихи  от  картината на живота по онова време. Не бих могла да блесна със знания, а и не се стремя към това. За всичко си има хора, а аз не съм от тях.  То даже да си призная и аз сега с тук с вас  научавам някои подробности. Те са важни, за да си изясним как така Флоренция става градът, дал хляб, подслон и поле за изява на толкова гениални творци?

«Италианският Ренесанс е най-великият период в историята на европейското изкуство. Интересът към тази невероятно продуктивна в художествено отношение епоха между 1300 г. и 1600 г. след Христа си остава ненадминат и до ден-днешен.”

«Градове и държави

През 13-15 век Италия се състои от малки независими градове-републики, управлявани от местна олигархия. През 15 век все още Италия е разделена на пет по-големи държави, всяка с население от 800 хил. до 2 мил. жители: Флорентинската република, Венецианската република, Херцогство Милано, Папската държава и Неаполското кралство. През 1454 година 5-те държави сключват мирен договор помежду си в Лоди, след който бързо укрепват в стопанско отношение, което създава условия за културен подем.

Икономика на Флоренция

Своята икономическата мощ по време на Ренесанса Флоренция дължи на манифактурното производство на памучни тъкани, изнасяни в цяла Европа. Още в града динамично се развива лихварството, като се появяват и първите могъщи банкерски родове, фамилиите Барди и Фрескобалди. Родът на Медичите се издига бързо, забогатявайки от търговия и лихварство, и скоро става най-влиятелната фамилия в града.

Гвелфи и гибелини /Бъртранд Ръсел/:

“Флоренция през периода на Ренесанса е най-цивилизованият град в света и люлка на, ренесансовата култура. Почти всички велики имена в литературата, както и някои от ранните, а също така и от по-късните велики имена в изкуството са свързани с Флоренция… През тринадесети век във Флоренция съществуват три враждуващи класи: благородниците, богатите търговци и простолюдието. Гибелините – благородниците, претърпели окончателно поражение през 1266 г. и през четиринадесети век партията на простолюдието – гвелфите, извоювала надмощие над богатите търговци. Конфликтът им обаче не довел до трайна демокрация, а до постепенното установяване на онова, които древните гърци биха определили като “тирания“. Родът на Медичите, който в крайна сметка поема управлението на Флоренция, започва политическата си кариера с поредица партийни лидери, поборници за демократичната кауза…”

Четете по–нататък>>>

13 коментара

Switch to mobile version