Archive for the tag 'Охридско езеро'

ян. 11 2012

Балканкан* (2): От Охрид към Албания

Продължиаваме с мото-обиколката на Балканите с Фори. В началото поехме към Македония, днес от Охрид ще преминем в Албания. Приятно четене: Балканкан част втора От Охрид към Албания Да сме някъде в Албания ли викате? По-скоро не… Всъщност почти да… Намираме се в албанската част на Охрид. Квартирата, която открихме (или по-точно тя ни откри, […]

One response so far

сеп. 02 2009

До Охрид за плескавици и нес кафе со мраз

Отдавна не бяхме ходили до Македония. Отново ще идем до Охридското езеро — тозаи път наш водач ще е Георги Грънчаров. Приятно четене: До Охрид за плескавици и нес кафе со мраз Там, където бушат уши безболно и мерат шекеро во крвта, пият нескафе со млеко и мраз, а мажите знаат зошто Предимството да идеш […]

4 коментара

ное. 13 2008

Македония – продължение

Днес ще продължим с разказа на Марио за Македония. Проследихме пътуването му през столицата на Македония – Скопие, а днес ще видим как е изкарал в Охрид и Свети Наум. Приятно четене:

Македония

част втора

Охрид

Оставихме си багажа и тръгнахме да разузнаем плажа и да видим Билянините извори. За изворите знаехме горе долу, че са в посока обратна на хълма. Тръгнахме на юг по брега.

Отваряме географска скоба: Охрид е в югозападния край на Македония, и в североизточния край на езерото. Затваряме скобата.

Ходихме може би около 20 минути, като тук там надничахме да огледаме плажа, през цялото време срещаме хора връщащи се от плаж и това ни говореше, че баш плажа “сигурно е малко по нататък”. Общо взето пясъчната ивица е няколко метра широка, пясъкът е твърд, набит и изобилства със всякакви боклуци.

Като стигнахме едно място, по-нататък от което сякаш не можеше (имаше някакъв хълм да се заобикаля), питах едни полицаи, къде все пак са изворите. Те ми посочиха назад и казаха, че ей там съвсем наблизо до едно дървено мостче, надясно. Колкото и да мислихме, никакво дървено мостче не бяхме минавали, само един бетонен мост. Но той беше почти в началото на пътя (на идване).

Някъде по средата на връщането имаше път надясно (езерото сега ни е отляво) и

след като повървяхме малко по него, пак имахме късмет да срещнем човек и да попитаме. Той отново ни показа посока към града, и потвърди, че трябва да завием надясно, ама имало много път дотам. Това ни хвърли в недоумение. Според полицая беше близо, а според тоя, след като изминахме половината – далече.

Както и да е – продължихме.

Най-накрая стигнахме бетонния мост. Преди него, вдясно имаше някаква казарма, и знак – забранено снимането. Казармата беше сякаш направена с показна цел, защото оградата и беше телена мрежа с височина един метър и вътре всичко се виждаше, като на изложба: спретнати полянки, бордюрчета, беседки с много столове за слушане на лекции, успоредки, лостове и др.

Мостът беше над някакъв канал, със стотици лодки закотвени в него. Единствения начин за отиване на дясно, беше след пресичане на моста да се тръгне успоредно на канала. Абсолютно никакви табели нямаше, нито за извори, нито за друго. Все пак тръгнахме.

One response so far

« Newer Entries - Older Entries »