Archive for the tag 'остров Капри'

февр. 25 2013

Неромантично за романтичния Капри (3): Съвети за пътуване

Вили продължава с поредицата си за остров Капри. Започна се с едно въведение, после ни показа забележителностите на острова, а днес ще ни даде съвети къде-какво-как на остров Капри.

Приятно четене:

Неромантично за романтичния Капри

част трета

Съвети за пътуване

 

Много хора смятат, че Капри е скъпо място и затова не е за всеки. Нее… Аз мисля, че там е толкова скъпо, колкото и из центъра на Рим или Флоренция, примерно. И, че може би Венеция е  най-скъпото място в Италия.
Колкото до Капри – да, той наистина излиза скъпичък, но на хората, които го посещават само за едно „здрасти“ – за два-три,  четири часа.
Защото:

  • Пътуването с кораб, а то няма друг начин, от Наполи или Соренто е съответно 17/15 евро в едната посока. За двупосочен билет няма отстъпка. Значи отиване/връщане = 34/30 евро.
  • После, от пристанището до Пиаца Умберто в Капри отива фуникуляр или минибус. Пак от там до Анакапри отива минибус, както и между двата града циркулира минибус. Това е градският им транспорт. Цената на билетите е 1,80 евро за навсякъде. Няма еднодневни карти. Иначе, за местните жители си има карти, седмични или за по-дълъг период, и то на дооста по-ниски цени. За местните, обаче. А те безпогрешно си се разпознават помежду си.
  • Цената за такси от пристанището до Анакапри е твърда – 20 евро. Обаче за тези 20 евро се пътува не повече от 7-8 до 10-12-15 минути, зависи от натовареността на пътя в момента и дали ще поискате, евентуално, шофьорът да ви спре за минутка-две при някоя тераса да снимате гледката.
  • Освен това, почти е абсурд таксито да ви закара точно на адреса. На пръсти се броят хотелите, до които може да стигне нормална кола. Обикновено, спирайки до някое кьоше, шофьорът хвърля един полупоглед към човека до себе си (или задната седалка) и съвсем естествено и небрежно заявява „куи, синьоре/синьора“ (до тук). И най-много да ти посочи посоката, в която да продължиш сам да се оправяш из уличките /снимки – в предните публикации/.
  • Хапване и пийване – цените, както навсякъде в Италия, зависят от категорията на заведението и дали е в центъра или не, дали ти сервират или не. Но на Капри зависи и от това дали си седнал на терасата на стратегическо кафе/бар/рИсторанте, откъдето душата ти се пълни и от великолепната панорама. Т.е. тук се плаща и за гледка 🙂

С други думи, на Капри можеш да пиеш кафе, сервирано ти на маса, на цена от 2 до 8 евро; да хапнеш парче торта от 4 до 12 евро; малка пица „Маргарита“ от 3,50 до 7 евро; останалите видове пици се въртят около 7-12 евро; салата „Капрезе“ (точно Капри й е родното място) – от 7-22 евро; сладолед от 2 евро и нагоре; фреш – 3-4-5 евро; бира – 3-4-5 евро; вино – 17 евро и нагоре; минерална вода 0,5л – 2 евро…

  • Цената на разходка с корабче около острова е 16 евро, но може да варира, зависи от това дали се тръгва от Марина Гранде или Марина Пикола, и дали включва и Синята пещера или не.

И излиза, че /поне аз си го представям така, ако не съм права, поправете ме, моля/ при едно посещение на Капри с група, за около 3-4 часа, което време включва и по около 20-30 минутно висене /организационно/ на пристанището след пристигането и преди заминаването, съвсем кратка разходка из центъра на градчето Капри /а то няма какво да му се гледа толкова/ и Градините на Август /примерно, за други места няма да има време/ и малко зяпане по витрините на бутиците или присядване на по кафе за 30-40 минутки, но извън „very center“ и все пак не много далеч от него, да обобщим:
път 30 евро (примерно от Соренто); 2х1,80 евро за вътрешен транспорт; едно кафе (4 евро); парче торта (5 евро); един фреш (3 евро); една вода (2 евро) + едно евро за „джардините“ = 48,60 евро. Плюс едно магнитче за спомен – 3 евро. Ето, прескочи 50-те евро. Т.е. за около пет часа (с пътуването по море) се изхарчват над 50 евро, което си е около 100 български лева – никак евтино за средностатистическия български джоб, мисля. И какво успя да види въпросният турист за престоя си?!?
Аз мисля, че пътуването има смисъл и си заслужава харченето на пари, ако не е просто едно таралянкане по пътищата с „кратка пешеходна разходка“ (на тъгъдък) по централните улици и площади, и поглеждане „отвън“ на дворци и катедрали, а спокойно ходене и доволно дълго разглеждане на нещата, които ни интересуват или впечатляват, с чуване, вкусване и усещане на мястото. Т.е. да се докоснем истински до мястото. И тогава може да се каже, че сме били еди-къде си и сме видели еди-какво си. Тогава човек няма да казва „бил съм там“, мъчейки се да фокусира нещо в спомените си, а веднага ясно ще му изплува конкретен образ…

Но, ставаше дума за Капри.

Струва си човек да остане поне за една нощувка на Капри. Островът не е голям и за два дена и една нощ, без да лежи край басейна на хотела, при средно темпо, може да го обходи почти подробно. Още повече, когато привечер и последните еднодневни туристи си заминат, тогава се усеща и най-истинската атмосфера на острова. Или по-ранко сутринта, преди да започнат да идват корабите с новата серия еднодневни посетители.

Може би изглежда, че си противореча като казвам това, след цитирането на цените по-горе? Не. И не ви е нужен италиански спонсор. Защото, примерно… ало, пушачите! Колко ви струва една кутия цигари?  Аз не пуша, но знам, че е около 5 лв. И, ако приемем, че един пушач изпушва по една кутия дневно, това са 150 лв. на месец – на вятъра! Шест месеца по 150лв. = 900 лв. = 459 евро. Тези евренца могат да обезпечат дори един три-дневен /три!/ престой с две  нощувки. Не луксозен, нормален престой на двама души на острова. На двама, не на един!

  • Хотели на Капри има и да, вярно е, някои наистина са суупер луксозни и съкрушително скъпи. Но има и на приемливи цени при високия стандарт на Капри. От рода на стотина евро/ВВ за двама.

Най-високи са цените в разгара на лятото – през юли и август, а най-ниски са в „мъртвия“ сезон – ноември-февруари /без Коледните празници/.
Аз бих препоръчала като най-добро време за посещение на острова /а и с евентуално преспиване, понеже тогава цените са все още умерени/ месеците от средата на април-май-началото на юни, и след това септември-октомври-до средата на ноември. А най-най-препоръчвам целия месец май и края на септември+октомври. Защото тогава е топло, но не твърде горещо. И защото през май цъфтят розите /колко рози има на Капри! :)/, а през втората му половина полудява и жасмина. И уханието, което се носи, те кара да се чувстваш в рая!
През септември и октомври пък разноцветните бугенвилии все още цъфтят достатъчно обилно и на каскади се леят по стени и огради – гледката, направо е размазваща сетивата! В добрия смисъл 🙂
Цените, които цитирах дотук, са от миналата година (2012 – бел.Ст.). Но, както разбрах, от месец януари тази година за корабите до Капри вече има нови цени.

Разписание и цени

  • от Неапол, ето тук:

http://www.capri.net/en/ferry-schedule
Пояснявам, че корабите Traghetto/Ferry возят хора + коли, микробуси, моторетки, стоки, и тръгват от пристанището, което е в близост до централна гара. Оттам тръгват и корабите тип Nave veloce/Fast ferry. А Aliscafo-Jet/Hydrofoil са на подводни криле /комети/ и тръгват от пристанището Molo Beverello пред Кастел Нуово.

  • От Соренто, ето тук:

http://www.capri.net/en/ferry-schedule?path_id=14
Пояснявам за Соренто – всички кораби тръгват от Марина Пикола.

Но, внимание! Непременно още като си купувате билета, питайте точно от кой кей тръгва вашият кораб и уточнете в коя посока на пристанището е този кей. Защото може да има по едно и също време два-три кораба, които се канят да тръгнат нанякъде. Да не стане така, хм, отивате на кей №1 и там е – да, кораба е за Иския, тръгва след пет минути и – Да, синьора/синьор, спира и на Капри. – Да, ама не – О, но! Но, но, синьора! Вашият билет е за онзи кораб отсреща на кей №7, който е само до Капри. Не, не може, синьора, с този кораб. – А на билета ти пише, че корабът тръгва в… т.е. след пет минути. И? И ще трябва не да бягате, а да летите, защото между двата кея разстоянието е към 500-600м! Проверено лично! И освен това, при хубаво време винаги е пълно с народ; дечурлига, които точно в този миг се спъват и падат в краката ти; групи влачещи се туристи, и изобщоо… Повярвайте, казвам го от личен опит в гонене на италиански кораби! Даже, признавам си, веднъж го изпуснах точно за две секунди – под носа ми вдигнаха мостика.
Същият съвет важи и за Марина Гранде на Капри. Информацията и касите там се намират веднага вляво до вълнолома /заставайки с лице към морето/.
През лятото корабите до/от Капри са по-начесто. Тогава има и корабчета, които тръгват от/за Амалфи и Позитано, а също и от/до Салерно.

Капри, Италия

 

И за финал:

Харесва ли ви името „Капри“?

Наистина ли е романтично или просто хората са го натоварили с романтика? Според вас какво означава? 🙂
Е, и на мен ми зададоха същите въпроси, докато гледахме  как Капри се смалява в златото на залеза, а Наполи ставаше все по-сияещ и по-осезаем в разстилащото се лилаво-синьо зад гърба ни. Отговора… ама нямам причина да не вярвам на моя човек, разбир’ш ли  🙂
Е, историята твърди, че острова са го владели древните гърци, а на гръцки „карпос“ означавало „дива свиня“. Пък сега нЕма кьораво диво животно, изключвам волните „фъркати“. Археолозите, все пак, бива си ги, изкопали по някое време фосили на глигани…
След древните гърците на сцената дошли древните римляни, но те му викали „Острова на козите“, щот’ явно бъдещите византийци покрай хубавото южняшко вино са видели сметката и на свинчетата, та останали само… ммее-меее… 😉
И последно – и това е исторически доказано – на острова са живели и етруски. А те са се подвизавали из Апенините въобще, ехее, още преди братята гърци. Та, в етруския език думата за „бели скали“ била /май/ „каперез“. А скалите на острова са  бели!… Та, на мен тé тая версия най-ми харесва, звучи ми най-романтично, ако въобще има някаква романтика в едни стръмни бели скали, устремени към морското дъно…

Заключение: Няма да си кривя душата –

колкото и скептично или материалистично да гледа човек, около/в/на Капри витае едно специално настроение, едно особено усещане, на което най-пасва определението „романтика“. Хм, дори в бара на хотела нон-стоп се лееха побъркващи мелодии. За любов, естествено. Ето тази се намести в главата ми точно там, насладете се 😉
http://www.youtube.com/watch?v=Izw-HeyMU20

остров Капри, Италия

Гледка от Пиаца Умберто. Пристанището е Марина Гранде.

остров Капри, Италия

Поглед към Монте Соларо

остров Капри, Италия

Пиаца Умберто

остров Капри, Италия

Пиаца Умберто  – катедралата Санто Стефано

остров Капри, Италия

Пътят между Капри и Анакапри, т.е. „магистралата“ им :D

остров Капри, Италия

Няма как да се залуташ на Капри – начесто се срещат подобни указателни табели.

остров Капри, Италия

Via Camerelle – улицата на модните бутици в Капри

остров Капри, Италия

И съвсем обикновена уличка в Анакапри. Забележете обаче стълбите на къщата вляво – сигурно всяка къща на острова има украси от майолика из дворовете, стълбите, колоните край вратите…

остров Капри, Италия

Много често по пиаците и парковете освен обикновени, има и пейки, облицовани с майолика.

остров Капри, Италия

Може да е невъзпитано, но ми е тръпка да надничам с фотоапарата из чуждите дворове. Особено, когато са ей таквиз семпли ;)

остров Капри, Италия

А в рИсторанте от този тип спокойно може да се наядеш за 20 евро. На човек, с бирата… ъъ, с по една бира! :)

остров Капри, Италия

А тази улица пресича почти целия остров и излиза на голямата площадка пред фаральоните. А представяте ли си тази стена, когато бугенвилиите цъфнат изцяло? Красота!  :)

остров Капри, Италия

Поради релефа на острова някои улици се движат едва ли не край покривите на хотели и вили. И при нашия хотел тоже ;)

остров Капри, Италия

А това се виждаше от хотелската стая. Bello ѐ? ;)

остров Капри, Италия

А такива са скъпите таксита, за които споменах. Сите Кабрио 🙂  Което е много добре, предвид, че в жегата приятно се охлаждаш докато пътуваш. А ако много силно пече, шофьора просто дръпва сенника отгоре. Гъзария, но е кеф, определено :)

остров Капри, Италия

Обикаляме острова с корабче. Скалите са „каперес“, т.е. бели, нали?

остров Капри, Италия

Гледка към острова откъм морето. Вляво до розовия хотел, е голямата наблюдателна площадка към Фаральоните. А те ми се падат вдясно и зад гърба ми /няма ги на снимката/

остров Капри, Италия

Отново поглед откъм Марина Гранде

остров Капри, Италия

Един от най-любимите ми/ни пейзажи от Капри – в дъното, под скалите е Марина Пикола.

остров Капри, Италияv

И този е от любимите – Фаральоните в естествена цветна рамка, гледани от Монте Соларо.

остров Капри, Италия

За протокола – снимка без зум – поглед към морето долу от върха на Монте Соларо.

остров Капри, Италия

На връх Монте Соларо – в парка край наблюдателната площадка.

остров Капри, Италия

На връх Монте Соларо – короната на пинията по-отблизо. Интересно дърво…

остров Капри, Италия

На връх Монте Соларо – гледка, предизвикваща възторг – Неаполският залив и Везувий, Монте Фаито, п-в Амалфи – Маса Лубренсе и Соренто отпред, самият Капри под мен и острови Ли Гали /или Ле Сиренузе/ на 5-6 км югозападно от Позитано. За съжаление снимката не може да предаде усещането там горе.

остров Капри, Италия

Залез на романтичния Капри. Нямам думи……….. Ciao amici! A presto! ;)

Текст и снимки Вили
/със съдействието на Анджело/

 

 

Автор: Вили

Снимки: авторът и Анжело

Други разкази свързани със Средиземно море – на картата:

Средиземно море

 

8 коментара

ян. 30 2013

Неромантично за романтичния Капри (2): Природни и не съвсем забележителности

Вили продължава с поредицата си за остров Капри. Започна се с едно въведение, а понеже вечно я обвиняват, че си фантазира, днес е решила да ни разкаже кротко и полека за забележителностите на острова. 

Приятно четене:

Неромантично за романтичния Капри

част втора

Природни и не съвсем забележителности

Леля ми, която слабо ползва компютър, вчера ми вика „Добре де, защо винаги слагаш толкова малки снимки, що ги съсипваш?“ Ooх… 😀 И понеже е възможно и някой друг да не знае „номера“ с гледането, подсказвам: Посочвате снимката с мишката, кликвате с десен бутон, излиза меню, кликвате на първото – View Image – и снимката се отваря в цял размер. Гледате я, колко гледате, и се връщате пак на същото място в текста, като кликвате на клавиатурата клавиша Backspace или пък с мишката – на стрелката горе, дето сочи наляво, под File. …Хайде, всички в час сега, упражненията – после 😉

Продължаваме из романтичния Капри

Островът е малък – по права линия е само 5,5 на 2,5км. Но, ако решиш да го пресечеш по дължина – ами, то нагоре-надолу, нагоре-надолу, и със зазяпването тук и там, и няма да ти стигне денят.
Та, явно човек трябва да побъде известно време на Капри, ако иска наистина да го обходи навсякъде и да види всичко. Или поне един цял ден, за да види повечко, но наистина да е от сутринта до вечерта. А туристическите фирми /ах, ама те не били само българските – видях го с очите си там!/, как водят групите си под строй само за някакви си 2-3 или 4 часа на острова, и това „удоволствие“ струва на хората от порядъка на поне 50-тина евро… Е, не, не го разбирам аз такъв туризъм…

Забележителностите на Капри

ги разделям условно на два вида.

1/ Природни – и те са:

 

  • Фаральони-те /I Faraglioni/ – Това са скалните колоси до острова, които са и като визитна картичка на Капри.“Faraglioni“ на италиански означава „купчини“.

Най-високият е

Faraglioni di Terra

– 111 метра и това е „купчината“ до земята/сушата.

Faraglioni di Fuori

е 104 метра висок и буквално преведено, името означава „външна купчина“. Действително, от трите тя е най-отдалечената скала в морето. А между тях е

Faraglioni di Mezzo

– 81 метра.  Основата на тези скали е като своеобразен риф и сигурно е доста интересен за дайвърите, още повече, че след Faraglioni di Fuori дъното рязко тръгва надолу и само след около 500-600 метра дълбочината на морето – хоп и е 3500 метра! Маалейй…
Ето ги:

 

Фаральони – остров Капри, Италия

Фаральоните сигурно са най-сниманото нещо на остров Капри и вероятно заради това са визитната му картичка 🙂 Снимката е от Монте Соларо.

Фаральони – остров Капри, Италия

А така изглеждат, снимани с увеличение от  Марина Пикола

 

Разбира се, най-голямо удоволствие за туристите е да минат с лодка под арката на Faraglioni di Mezzo.

 

Арката на Фаральони Мецо – остров Капри, Италия

Хайде, и ние сега смело напред през под арката ;)

 

Faraglioni, Италия

 

 

 Естествената Арка /Arco Naturale/ –

се намира горе-долу по средата между Фаральони-те и Вила Йовис в скалите по брега.

 

Естествената арка – остров Капри, Италия

Арко Натурале е известна, но се минава пеша през целия остров, за да се стигне до нея, като накрая се движиш по едни пътеки и стълби /ееестествено!/ из леко усойна гора. Но пътеката е добре маркирана, има насочващи табелки и там намясто има 2-3 пейки за почивка и площадка – да си направи човек една хубава фотосесия, ако иска да се запомни ухилен и щастлив пред това творение на природата :)

 

  • Пещерите, които споменах в предната част. Най-тачена е

Синята пещера,

като трябва да кажа, че има и още подводни пещери/чки/ и ако нецелиш на кеф лодкар/капитан на корабче/яхтичка, моторница – каквото хванеш/, може да те заведе съвсем близо до скалите и да ти покаже някоя. Всъщност има си официално корабчета за разходка. Но, ако си тамошен или поне знаеш добре езика, може и някой друг да те заведе на разходка срещу някаква сума. В нашия случай стана така и затова не мога да кажа колко струва разходката – Анджи му каза две думи на наполетано и оня, Доменико /рече, че му е името/, веднага се нави.

Синята пещера – Капри, Италия

Само дето не мога да се сетя точно дали това беше страничен вход/изход на Синята пещера или е някоя от другите. Но цветът на водата е акцент, затова :)

 

2/ Чудесата човешки из романтичния Капри:

  • Финикийската стълба /Scala Fenicia/

Наричат я също и Финикийският път /Strada Fenicia/. На места е полегата каменна стълба, на места – тясна алея, но в по-голямата си част си е истинска стълба, поне половината от която е много стръмна, издълбана в скалите.

 

Финикийски път/Strada Fenicia/ – Капри, Италия

Така измамно почти равно започва Финикийската стълба… /финикийците, хмм… ;)/

 

Построена е още във времето на финикийците и древните гърци, за да свързва двете селища. Тогава не е имало път между тях – Капри, долу под Монте Соларо и Анакапри – горе на нея.
Днес двете градчета толкова са се разраснали и разпилели, че всяко е заело по половината остров.
Впрочем Анакапри е кръстено така от същите тези древни гърци и означава „Капри, което е горе“, тъй като представката „ана“ в класическия гръцки означава „отгоре“ за място.
Финикийската стълба тръгва от сред къщите надясно от Марина Гранде, върви през градини и лозя, катери се по скалите, минава под пътя, пак се катери по скалите, и свършва точно на площадката пред вила Сан Микеле, горе-долу на ръба на Монте Соларо.

 

Финикийската стълба /Scala Fenicia/ – Капри, Италия

Понеже не изкачихме стълбата, а тази снимка е отдалече с голямо приближение – това е горната част, която можеше да се види от мястото, където бяхме. Та, точно в средата на снимката се забелязва зигзагобразната стълба, минава под пътя и продължава нагоре. Бялата сграда горе на скалата е част от вила Сан Микеле.

 

Я, набързо и една легендичка, разказана ми от „негова чест“* докато ме кандърдисваше да ме опъне да катерим пустата Финикийска стълба. Аа, нее – не му се отвори парашута! 😉
Та, значи, това гърци, финикийци – ясно. А в по-ново време, един монах, брат Паоло, по съвместителство и ботаник на дук еди-кой си от Тоскана, бидейки на Капри по волята божия, както си бродел и пъплел полеекинка по Финикийската стълба, и току откривал разни незнайни растенийца. Щот’ му било интерес, нали, ботаник е.
После направил чуден подарък на своя покровител като се върнал в Тоскана – занесъл му букет от тях, който пък разщастливеният дук с голямо удоволствие подредил в своя частен „Музей на редките растения“. И, както казах, това станало в по-ново време – през 1600 година 😀

  • На острова има две населени места, които /е, повтарям се, но mi scusi/ са така пръснати, че почти покриват острова: Кáпри и Анакáпри /италианите слагат ударението на „а“ в „капри“/.

Разстоянието между тях официално е 2,5 км, разделя ги планината Монте Соларо. Най-високата част на Монте Соларо е 589 м н.в. и е най-високата точка на остров Капри.

От центъра на Анакапри до там има седалков лифт.

 

Лифтът на Анакапри – Капри, Италия

Снимка над Анакапри от седалковия лифт до Монте Соларо.

Лифтът на Анакапри – Капри, Италия

Снимка от лифта над Анакапри – островът в далечен план е Иския. Малко вдясно от него /нисичкото/ е остров Прочида.

 

 

Някои местенца за по-специално разглеждане в град Капри и района му:

  • Вила Йовис

е вилата на император Тиберий и е била най-голямата му имперска вила. Намира(ла) се на много стратегическо място  – в най-източната точка на острова. Очевидно е била голяма, масивна сграда, кацнала на скалите, откъдето императорът е имал видимост над Неаполския залив, п-в Амалфи и Салернския залив, както и от открито море. За съжаление днес тя изглежда така:

 

Вила Йовис – Капри, Италия

Всъщност, останки от вила Йовис.

 

  • манастирът Сан Джакомо /Certosa di San Giacomo/

е основан през 1371-1374 г. от граф Джакомо Аркучи, който бил благородник, родом от Капри и личен съветник на неаполската кралица Йоана.
През вековете после манастирът бил нападан от сарацински пирати, от чума, от нашественици, бил е изоставян, превръщан е в казарма, използван е като училище, затвор и болница…
И, след толкова разнообразни роли, в които е влизал, накрая обявили, че през 21 век „чертозата“ е вече едно безценно бижу на италианската култура: интересна архитектура, множество взаимосвързани сгради, колонади, фрески… Да, ама аз понеже съм лаик, тоя манастир хич нещо не ме впечатли – някак празен ми се видя, а фреските са постни, олюпени и оскъдни. Гледан отвън и по-отдалеч се забелязва, изглежда интересно строение, питаш се какво ли е, но още в двора – нъц… Та, ако времето ви е ограничено, подминете го. Ето едно фото:

 

манастирът Сан Джакомо /Certosa di San Giacomo/ – Капри, Италия

Колкото и да се напъвах, не ме впечатли тая обител.

 

  • Градините на Август –

те са точно до манастира и, за разлика от него, си заслужават. Всъщност отначало се наричали Градините на Круп – на името на създателя си, немският индустриалец Фридрих Круп.
Той, човекът, бил нещо болен и дошъл на Капри да се лекува с чист въздух, фантастични гледки, италианско вино и гигантски лимонии… Ами, излекувал се, казват. Че се и влюбил в Острова!… И си купил имотец тука – все още били по-евтинки тогава. И одма хер Круп разкрасил и облагородил имението си с прекрасните терасовидни градини с какви ли не китки и друга флора.
Тази богоугодна история се случва в самото начало на 20 век. А през 1918 г. ги прекръстили, сигурно за по-авторитетно, на „Градините на Август“ /ееми, пó звучи… ;)/
Спокойно може да се каже сега, че днес те са Ботаническата градина на Капри. Вход 1 евро. И да знаете, струва си! É vero!
А освен това, тук има още екстри – уникални гледки към Монте Соларо, Марина Пикола и… aми, Фаральоните, разбира се 🙂

 

Градините на Август – Капри, Италия

Градините на Август. Ама много обичат на Капри да си слагат разни статуи, и ги слагат май навсякъде, където им хрумне 🙂 Също и пейки за отмора, покрити с майолика; определено са интересни и те.

Телефончета – Градините на Август – Капри, Италия

„Джардините“ на Август си заслужават да бъдат посетени, няма да съжалявате!

Марина Пикола – Капри, Италия

Гледка към Марина Пикола от по-малката тераска. Анджи казва, че през юли-август Марина Пикола е буквално претъпкана от яхти и лодки.

Фаральоните – Капри, Италия

Отново Фаральоните – този път от терасата при градините.

 

  •  От Градините на Август тръгва еднo чудесно изпълнение на невероятната инженерна мисъл на онзи хер Круп –

Вия Круп,

една част от която слиза до морето, а другата – продължава надясно през скалите над морето към Марина Пикола.

 

Вия Круп – Капри, Италия

И Вия Круп от друг ъгъл – там има две тераси. Та, ту снимаш това-онова от едната, ту бягаш на другата – айде и от там. Затова сега имам проблем коя снимка да сложа  :)

Вия Круп – Капри, Италия

Да походим и ние по Вия Круп, пък да видим докъде ще стигнем…

Марина Пикола – Капри, Италия

…Еемии, дъра-бъра, дрън-дрън и хоп – до Марина Пикола сме дошлии  ;)

 

Град Капри е „столицата“ и административния център. А сега отиваме в „провинцията“, т.е.

Анакапри 🙂

 

  • Предоволни от прекрасните гледки навсякъде из острова, излизайки на Пиаца Сан Никола, посетителите едва ли предполагат какво ги чака, ако решат да надникнат в скромната бяла църквица

Сан Микеле /Chiesa Monumentale di San Michele/

Вход 2 евро.

 

Сан Микеле /Chiesa Monumentale di San Michele/ – Капри, Италия

Църквата Сан Микеле /т.е. Архангел Михаил/ на малката пиаца Сан Никола. Там има една малка pasticceria /сладкарничка/, където явно на място си пекат сладкишите, защото такова божествено ухание на ванилия, канела, карамел и кафе се носи наоколо, че просто няма няма начин да не се отбие човек на кафенце и нещо сладичко… Ммм, силно препоръчвам! :)

 

Влезте. Да, влезте, струва си!
Църквата е строена почти 30 г. – от края на 17 век до 1728 г. Неин архитект е от един от най-добрите на времето си неаполски архитекти, Доменико Вакаро, който, едва ли не, е участвал във всяка забележителност в Наполи било като архитект, било като реставратор, скулптор или художник. Първоначално църквата Сан Микеле била манастирска. Случват се, естествено, разни исторически случки през вековете и през втората половина на 19 век манастирът приключва съществуването си. Помещенията му са разпродадени, но църквата остава.
И слава Богу, защото това е една от най-нежните и изящни църкви не само в Кампания, а и в Италия въобще. Тя не е голяма, вътре е много светла и нежна; издържана е с по-пестелив италиански барок; вместо фрески има чудесни картини от Франческо Солимена и Паоло де Матиас. Но най-неочакваното и най-удивително нещо в нея е пода. Целият под на църквата с покрит с ръчно рисувана много красива майолика, дело на Леонардо Кияезе.
Огромната подова картина представлява сцена от Библията – дървото на изкушенията, змията, езерата и животните, както са описани в Библията; ангелът, който гони Адам и Ева по поръка на Господ.
Посетителите не стъпват по пода, а вървят по специално направена пътека.
За да заснема целия под, аз се качих горе при органа /по една супер тясна и виеща се в кръг желязна стълбица – обаче само сам човек може да се качва по нея. И да е с по-малки габарати ;)/ Да, позволяват да се качиш, но първо се пита.

 

Сан Микеле /Chiesa Monumentale di San Michele/ – Капри, Италия

Църквата отвътре

Сан Микеле /Chiesa Monumentale di San Michele/ – Капри, Италия

И гледано отгоре. На мен ми харесва. И го намирам за оригинала идея и добро изпълнение. Наживо е даже по-красиво.

 

 

  • Вила Сан Микеле

е построена около началото на 20 век от Аксел Мунте /шведски лекар, писател, физик и колекционер на антики/ върху руините на една от вилите на император Тиберий. „Задния“ вход/изход на вилата излиза точно на горния край на Финикийската стълба. От терасата й /330 м над морското равнище/ се разкрива панорама към Марина Гранде и другия край на острова, както и към полуостров Амалфи. Наистина простор! Точно в съзвучие с думите на този многоуважаван от капрезиани** г-н Мунте, който обичал да казва „На душата й е нужно повече пространство, отколкото на тялото.“
Градините на вила Сан Микеле са в списъка на „Grandi Giardini Italiani“, т.е. „Големите градини на Италия“ в смисъл, че са не просто големи, а и красиво направени. Сред тях са Giardini di Boboli (Флоренция), Giardino Giusti (Верона), Villa d’Este (Комо), Villa d’Este (Tиволи), Orto botanico (Палермо), Giardini Palazzo Reale (Казерта)… aбe, много са! Имат си хората и си ги поддържат, пазят и посещават. Някой път ще разкажа/покажа и някоя от тях 😉

 

Градините на Вила Сан Микеле – Капри, Италия

В градините на Вила Сан Микеле.

Градините на Вила Сан Микеле – Капри, Италия

Тук също има много скулптури, фонтанчета, мозайки, вази, древни артефакти…

Остров Капри, Италия

„На душата й е нужно повече пространство, отколкото на тялото.“

 

Мдаа… харесва ми мисълта на д-р Мунте. И мисля, че абсолютно пасва на остров Капри!

Следва.

*Анджело
** нарицателно за жителите на острова

Автор и снимки Вили
/и с активното съдействие на Анджело, certamente/ 😉

Очаквайте продължението

Автор: Вили

Снимки: авторът и Анжело

Други разкази свързани със Средиземно море – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

4 коментара

ян. 24 2013

Неромантично за романтичния Капри (1)

 Това априлско време, дето се вихри насред януари ще вземе да събуди птичките и пчеличките 😉 Да последваме примера им и да се поразходим до Капри – любим остров на пролетарските вождове, а днес – място за също толкова известни певци и вип-ерсони 😉 Там ще ни води Вили, разбира се 🙂

 

Приятно четене:

Неромантично за романтичния Капри

част първа

Не, не че историята този път не е романтична – уикенд на Капри като подарък за рождения ти ден – е това, ако не е романтично – здраве му кажи! Но ще дойде в повече, затова нека снимките разказват, а аз ще ги илюстрирам с по няколко думи. Ще вървим, демек, наопаки 😉
А, и се уговаряме, че няма да съм Мара-най-подробната, само есенция.

Капри

Ами, за Капри – туй ми ти, онуй ми ти – много инфо из нет-а. И още, че е прекрасен, удивителен, невероятен, очарователен, романтичен, фантастичен… суперлативи, колкото искаш.
Е, верни са!
Ето го откъм морето.

Остров Капри, Италия

Капри – панорамна снимка откъм морето.

 

Слизайки от кораба, спирам за миг – гледката пред мен широоко отваря очите ми и ме усмихва до ушите. Вътрешният ми глас подсказва „Мдаа… хубав подарък… ‘ми, почвай да го отваряш!“

 

Остров Капри, Италия

Малко от Марина Гранде, крайбрежният „булевард“ и Монте Соларо на заден план.

 

Пътищата му

са толкова широки, че градският транспорт се осъществява само от микробусчета, а има и места където, за да се разминат две коли, едната трябва да спре и изчака, залепена за оградата на къщата или скалата. Но пък се разкриват едни гледки…

 

Остров Капри, Италия

Капри – гледки

 

Улици, пътища? Ами, най-широк е пътят, по който върви градският транспорт – микробуси, и който всъщност свързва двата града на острова: Капри и Анакапри. И разклоненията на този път до Марина Гранде и Марина Пикола. В двата града има по една такава широока-широка пешеходна улица:

 

Анакапри – Остров Капри, Италия

Пешеходния „булевард“ в Анакапри.

 

А останалите са подобни на тази:

Анакапри – Остров Капри, Италия

Уличките с домовете на обикновените хора.

Анакапри – Остров Капри, Италия

Уличка в Капри. Ами, средиземноморска диета, постоянно слизане и качване на стълби – ето защо на Капри рядко хората имали проблеми със сърцето /Според статистиката./

И по тях при нужда, но и не навсякъде, се движи ето такъв транспорт.

 

Улица в Анакапри – Остров Капри, Италия

Електрокари и евентуално моторетки, а най-вече кракомобил върви тука :)

 

 

Около Капри морето е ту синьо, ту зелено, ту… И съответно тези цветове, той си има Grotta Azzurra, Grotta Verde, Grotta Bianca, т.е. Синя, Зелена и Бяла пещери, които са атракции за туристите.
Но, ако в жегата ти се прииска да се топнеш – е, при Марина Пикола има няколко метра груб пясък и ми е съмнително дали този плаж не е малко изкуствен. Иначе,

цамбуркането е възможно само сред камъни и скали.

И е със страхотна екстра – за да стигнеш до там, първо ще трябва да слизаш, да слизаааш… 15-20 минути по алея или пътечка по склона или… стълби. А връщането после – познай колко супер нанагорно ти идва и трае поне двойно време…

 

„Плаж“ – Остров Капри, Италия

Мамма мия! /Това е Вия Круп/

 

 

Тук практически няма чисто ново строителство. Защото няма свободни парцели, всичко е изкупено, чух. И то отдавна. А днес никой не продава. Ма то и никой няма да купи! Понеже, ако някой реши да продава, цената е космическа.
Що? Щото Капри е климат, пейзаж, история, романтика и спокойствие…
За другите не знам, но аз, когато се качих на

върха на Монте Соларо,

и целият Капри се разстла под краката ми, а пред очите се ширна Неаполският залив и Везувий сред него, и остров Иския, полуостров Амалфи и дори Салерно и Салернския залив, марангьосани, на юг – ейй, душата ми литна от възторг… Мдаа, пожелавам този миг на всеки, дет’ чете това сега!  🙂

 

От най-високата точка на Монте Соларо и Капри – Остров Капри, Италия

Снимка от най-високата точка на Монте Соларо и Капри. Най-вляво се вижда крайчец от Везувий, отпред долу се белее градчето Капри, зад него насреща е п-в Амалфи – на него се забелязва Маса Лубренсе и Соренто. Високата част отзад е Монте Фаито и надясно от нея се разстила Салернския залив и Салерно.

От най-високата точка на Монте Соларо и Капри – Остров Капри, Италия

Прочутите скали Фаральони, заснети с голямо увеличение от същото място на Монте Соларо.

 

На Капри са живели хора още през неолита и бронзовата епоха:

етруски, древни гърци, римляни. Тук са имали вили римските императори Август и Тиберий.
Почивали си на острова и арагонските крале после. Ама и други искали. И току нападали – пирати, сарацини, турци. Самият турски адмирал/паша Барбароса му налетял през 1535г., а след две години и друг турски паша се пробвал, Рейс паша, мисля беше… Но на Капри няма джамия – значи не са успели  🙂
А Наполеон? Да го е пропуснал? Разбира се, че не!… После и Ленин идвал неведнъж, и Горки, Чайковски, Шаляпин, Пабло Неруда… Мадона, Джордж Клуни и т.н. днешни „звезди“… ‘ми, отдъхвали хората, на острова. И нейно височество, една от шведските кралици, ама не запомних коя, пък била влюбена в него. Хм, ама в него или в някой с гореща кръв… от него?  Е, питам си  😉

Днес Капри има световна известност на живописен, скъп и шикозен курорт,

любим на много знаменитости. /Вече и на моя милост :D/ Даже скоро, из ония денове чух, че и Марая Кери имала вила някъде из Капри. Ми може и да съм минала, скиторейки, покрай нея, ама сливи ли имаше в устата тоз’ до мен, да ми каже тогава? Щот’ си я харесвам аз Марая. Нищо, че малко цвърка на някои си песни.

Живописността на острова идва не само от насечения бряг и високите скали, а и от атмосферата на него, от буйната зеленина с надничащите из нея елегантни хотели и красиви вили-палацо-та. А и по-обикновените къщи, в които си живеят обикновените местни хора, хич не са лоши.

На острова има над 800 вида растения –

пинии, кипариси, маслини, олеандри, мимози, лимони, мандарини, алое, бугенвилии, рози и какви ли не още цветя, кактуси, храсти и дървета.

Остров Капри, Италия

Гледка към централната част на острова.

Лимони – Остров Капри, Италия

Лимони за лимончелото  ;)

Цветя – Остров Капри, Италия

Цветенца от райската градина Капри :)

Остров Капри, Италия

Харесва ли ви?… И на нас :)

Автор и снимки: Вили
/с активното съдействие на Анджело/

Следва продължение.

 

 

 

 

Други разкази свързани със Средиземно море – на картата:

Средиземно море

8 коментара

ян. 18 2012

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол) (5): Италианска целувка

Продължаваме с пътеписа на Вили за Неапол. Веднъж вече я изоставихме самичка във влака в  Рим , после разбрахме защо съществува израза „виж Неапол и умри!“ , яоставихме безнадзорно да се запознае с полицая Анджело. За последната серия не искам да споменавам пред щерка ми, а днес ще видим какво се случи на сутринта 😉 

Приятно четене:

 

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол)

част пета:

Италианска целувка

Отварям очи.. като зелено, като размито, като в бяла рамка… Фокусиирам – широко разтворен прозорец; полупрозрачното перде, посъбрано в единия му край, се поклаща леко, а вън блести в матово зелено..ъъ.. а, планина е…
Хий! Италианецът! Аз съм в дома на онзи италианец!
Поглеждам – другата половина на леглото е непокътната. Оохх.. И изпитвам признателност, само че не знам към „онзи“ на небето ли, към Анджело ли…
Но, нощес си легнах на затворен прозорец, да не ме ядат комари, помня; завих се само с чаршаф, защото ми беше топло, помня. А сега в стаята е хладно, а върху мен има и тънко одеяло. Значи съм спала като пън.. докато някой ме е обгрижвал, хм.
Сещам се за признанието на Анджи снощи – за „пеперудите“ му – и се усмихвам – как образно се изрази, без груби намеци… браво му! :)… де да можеха всички мъже така.
И съвестта почва да ме яде – ти, синьора, обаче, си една голяма нечестна… хм, тиква! Що не си каза, че и той вчера на два пъти ти спря тока?! Що се правиш на вода ненапита, чунким не те влече, а?!
Парирам: що!… мии… даа.. да му кажа, че после току виж сме се заиграли… непринудено… и Неапол – в канала, а? Не съм тръгнала на секстуризъм, без тия!
Измъквам се от леглото, надниквам през прозореца – леелее… ама той живее в полите на планината бе! Ау, щастливец! Все едно на края на Драгалевци или Бояна! Виж го ти ченгето… а заливът и Везувий значи са от другата страна на блока – аха, откъм неговата спалня 😉  Дали е станал вече?

Тихичко се измъквам от стаята, слухтя – тишина. В кухньохола няма никой, само пердето се клатушка от течението – и оттук гледката е към планината, снощи в тъмното не обърнах внимание. То и на тръни малко бях, но сега.. сега, странно, но съм напълно спокойна.
Хии, 8:45 било! Нямам време, айде, трябва да заминавам, нали искам да видя… к’во да видя? Ми, Помпей… или да се върна в Неапол пак ли?.. Е, не, айде стига му сега на Наполи. Ама нали днес щях да ходя до Соренто, бе!
Но не мога да се измъкна „по терлици“, в никакъв случай! Човекът се отнесе с мен като човек, пък аз да се правя зорлем на дивак – не, категорично – не съм чак такава простакела!
На пръсти се вмъквам в банята, обливам се с един светкавичен душ, като се старая много да не шумоля. Обличам се, прибирам си партакешите, поопъвам леглото. Кафе ще пия някъде навън после. Но, първо да му благодаря и.. да, преди още да се е светнал – чао!

Чуквам леко на вратата на спалнята му. Тишина. Пак чукам, по-отчетливо, пак нищо…хм.. Анджело?… Отваарям полека – а! никой!… Анджело? – тц…
Опъвам уши и край „габинето“ – ни вопъл, ни стон… Анджело?.. Анджии?… почуквам на вратата, ослушвам се – пас… чудя се… колебая се.. е, натискам полеека дръжката – стига бе! И в кенефа го няма! Липсва от къщи си!
Отивам до входната врата – да-да, надай се – заключено. Е, браво!!
Значи съм арестувана. Сега остава да не ми се появи два дена, и в понеделник самолета за София – фъррр – без меня! Малеее, що проблеми после…
Мисли, момиче, мисли!
Връткам кръгчета из кухньохола, разсъждавам.
Да са го извикали спешно по служба? – Оглеждам се за бележка, евентуално да ми е написал нещо, час ли, к’во ли, знам ли – тц.. Тръшвам се на канапето и без да искам бутвам леко с коляно масичката отпред. Екранът светва. А!
Има нещо написано на преводача, взирам се, пише (буквално): Не се тревожи около мое момиче, аз се връщам след малко.
В същото време се чува глухо дрънкане на ключове, входната врата се отваря (ох!), влиза Анджело: Еей! – ослепителна усмивка и светкавична серия въпроси: Чао, кара, коме сей? Ай фатто звеляре? Ай дормито бене, е? – пуля се: ъ, к’во? /как си, наспа ли се, добре ли спа/
Ами, ходил човекът на пазар рано-рано… а яз – айта! – и си мислиМ веднага глупости – еепаа…  😉

Ей, тия италианци бее!
Искам да му кажа, че ще си тръгвам, да не се притеснява за мен, аз ще си пътешествам нататък, а той ми намига съучастнически и шета из „кучина“-та… усмихнат, тананика нещо „сен-ти-менти… ля-би-ринти.. тра ди ной“ /чувства.. лабиринти.. между нас/ – хоо… хо-хоо, нее… нее… /мисля си/.. ако остана още малко край тебе… ще видиш тогава ти… такива лябиринти… хо-хоо… – защото той е на възраст, за която се твърди, че мъжете.. не само искат, но и знаят как, и могат… ми, всичко 😉 … но и аз не съм вчерашна  – и едно „мазало“ ще станее… мамма мия… 😉
Значи, за да останем приятели, аз трябва да си тръгна, ама веднага. Или.. ах.. ах, вътрешният ми глас.. ах, само да ми падне… да го питам защо сега трае, защо сега не дава акъл?!

Насочвам се към лаптопа, а Анджи: Вили! – показва една голяма чаша: куеста ва бене, е? /тази става ли? – снощи бях споменала, че сутрин пия много голямо кафе/.. Е, не мога да му откажа – о’кей, печелиш, ще пия кафето с теб: Си, бене – усмихвам му се и аз.
Кафе, мляко, препечени филийки с пастет, „сфолиателле“, череши – хапвам една филийка, сутрин не ми се яде много. Но сфолиателле-те, т.е. кифлички с крем, определено ми харесват… и омитам две  /ехо, препоръчвам ги!/
Измивам набързо чаши, чинии от закуската – ми и аз да направя нещо за него, не съм саката, нали така 😉
Насочвам се пак към компютъра, та да му обясня намеренията си, но той ме спира с ръка: сей пронта? /готова ли си/. Кимам. Щрак, затваря лаптопа… Ъ!.. Дове е фотоапарата, пита, прави жест като „дай го“ – вадя го от чантата. Хваща ме за ръка: алора, андиамо!… Ама, къде? Анджи, дове? Казва нещо, което не схващам и ме мъкне към вратата.
Стоп, Анджело, стоп, плийз! – Пуска ме, гледа въпросително.
Връщам се в стаята, вземам си чантата. Той: ааа, нон! Ай нон бизоньо.. Лашаре! /не ти трябва. Остави я!/ – Измъква ми чантата от ръцете, леко я метва на канапето, провесва ми фотоапарата на врата и направо ме избутва през вратата: алора, андиамо, бейби… дай, дай!… /да тръгваме… хайде, хайде/
На площадката на етажа сме, той заключва, аз се обяснявам, че трябва да си взема поне портфейла – нали, как така ще вървя някъде без пари и документи?: Уейт, Анджи, уйет а минит – май мани, май докимънтс, май уолит… лисн, Анджи, ай нийд ъф дем! /англ., чакай малко, трябва ми портфейла, парите и документите/
Той: мани? /ръце/… чуди се, вдига рамене… мани?… ааа, солди! /пари/… маа, солди, документи.. перке?… ма, йо соно кон те?! /нали съм с теб/, нон ай бизоньо.. о, вай! лашаре!… Андиамо, кара, нон ти преокупаре! /хайде, не се притеснявай/ – и като малко дете ме тегли по стълбите – Форца, рагаца, форца! /айде бе, момиче, върви!/
Вече сме долу пред входа. – Анджело! Плийз.. дове.. ъъ.. дове андаре? – Спира се, уж се чуди, усмихва се: ее, андаре а цонцо! – Кк’воо? – отваря вратата на колата: екко.. прего, мадам. Тъкмо да потегли, питам: о’кей, моменто, тел ми нау..ъ.. димми, ке коза е „цонцо“?
Вдига вежди, ухилва се: цонцо?… хе! ма.. цонцо!!
И пуска в действие ръцете: цонцо*…ъъ… ной каминямо (сочи ни двамата и с 2 пръста имитира ходене).. лентаменте (с длан, като яваш-яваш).. е нон пенсаре а ниенте (сочи си главата и с показалеца като „не“)… си, йес.. Ай капито? /амии, май – изтълкувах го като че ли ще се мотолявим някъде и няма да мислим с главите си/

Паркира точно до гарата, на която слязох предната вечер. 20-тина метра по-натам, оказва се, е долната станция на фунивията /лифта/.
О-хо! Нямах представа, но – бива си я идеята му!
Автомата ни маркира билетите и минаваме – на пет метра чака кабинката. Анджи кавалерства: прего, синьора, мия, прима сорпреза! /моля, първата ми изненада/.
Поглеждам го със смесени чувства – сякаш все още малко ми се иска да се чупя и да си джугам сама, а пък, всъщност, и ми е гот да е до мен… За миг през лицето му минава сянка, навежда се към мен: ей, бамбино, ма ту ми паура, е? о, соно кон те, тезоро, транкуиламенте!
/страх ли те е? аз съм с теб … спокойно!/
Я, глупости, аз съм като децата – кефя се да се возя на лифт. Обаче, що е то „тезоро“, питам?
Гледа ме.. едно такова… аайдее… коленцата ми… /хии, спри бе, ааа.. припадам бе!/…
Усмихва ми се: ее, тезоро**… тезоро… е, куалкоза комее /нещо като/… коме бейби.. коме лав… коме ай лав ю…
Ококорвам се: К’воо?
„Дзъррр“ отнякъде, кабинката нещо скрръц.. джвак… един чичка се провиква нервно и Анджело ме набутва в кабинката. Вратата се затваря. Фиююю… потегляме. Анджело веднага ме тиква в долния ляв ъгъл и ме загражда откъм гърба.
Ха-хаа.. – хитрецът ми той… добричкият ми – дебелите германци край нас няма сега да ми се бутат.
Кабинката вече лети над покривите, а Анджи шепне подканващо: ее, алора, бейби, дай спара!.. гоу… шотинг! /хайде снимай/

 

Кастеламаре ди Стабия и Везувий от лифта – Неапол, Италия

Кастеламаре ди Стабия и Везувий от лифта

Кастеламаре ди Стабия и Неаполския залив от лифта – Неапол, Италия

Кастеламаре ди Стабия и Неаполския залив от лифта

Пътят за Соренто и част от пристанището на Кастеламаре ди Стабия от лифта – Неапол, Италия

Пътят за Соренто и част от пристанището на Кастеламаре ди Стабия от лифта

Кастеламаре ди Стабия, Санта Мария ла Карита, Торе Анунциата, Помпей и др. градчета край южната част на Неаполския залив, гледка от лифта – Неапол, Италия

Кастеламаре ди Стабия, Санта Мария ла Карита, Торе Анунциата, Помпей и др. градчета край южната част на Неаполския залив, гледка от лифта

 

За осем минути сме на Монте Фаито, така се казва планината. Горе вече, от една табела разбирам, че сме на височина 1140 метра. Анджело помага за останалата информация: Природата ни е дарила прекрасната планина Фаито. Някой си на име Иво Ванци /по някое време/ за около едно десетилетие създал всички удобства за живот в /някакво там/ планинско село. Съответно всички туристи му отправят гореща благодарност и т.н. Написано от Енрико де Никола на /някакъв камък там наоколо/ на 19 септември 1959 г.

На Монте Фаито – Неапол, Италия

На Монте Фаито

 

И още няколко думи от една информационна листовка, пак от там, при горната станция на фунивията. Мисля, че е  любопитна информация:
По време на Римската империя Сорентинския полуостров /сега официално май е п-в Амалфи/ бил любим курорт за аристокрацията и богатите търговци. Планината тогава се казвала Монте Аурео. Но я наричали също и Монте дел Латте /млечната планина/, заради специалните терапевтични свойства на млякото от животните, които пасели по склоновете на планината. А днешното й име произтича от местната дума „fagetto“ /фаджетто/, което означава „букова гора“, тъй като в планината от широколистните дървета преобладават особено буковите, но и дъбови и кестенови дървета. Да, ама аз добавям, че има и ей таквиз 😉

На Монте Фаито – Неапол, Италия

На Монте Фаито

Тръгваме по-нататък по тесен асфалтиран път като алея, сред рехава борова гора. Тук е свежо, приятно прохладно и мирише толкова приятно на бор. По земята – шишарки – хе-хее, сякаш съм на Витоша!
Вървим, не знам колко, може би към 500 метра през тази гора, после и сред някакви широколистни дръвчета из една поляна. Срещаме разни хора, че и туристи /планинари/. Ами днес е събота, а Монте Фаито е нещо като Витошата на тукашните хора.

От време на време измежду дърветата надзъртат  Везувио и залива, но Анджело все ме придърпва да не се спирам и зазяпвам, защото „нон че темпо“ /няма време/. И все разправя нещо, разяснявайки с ръце 🙂 Изглежда иска да ми покаже нещо по-така.
Снощи ме  разсмя като каза /чрез Гугъл/, че това маане на ръце било вродено на италианците и особено на неаполитанците, и поясни: ако искаш да накараш един италианец да млъкне, просто му вържи ръцете отзад  😀

И излизаме на едно високо и сравнително открито място – хората са направили и площадка, откъдето човек да се покефи. Анджи казва, че това е едно от любимите му места – просто идвал, стоял половин час под небето, гледал, вятърът му продухвал главата и после пак можел да мисли. И, ето я тази сорпреза секонда или, „панорама моцафиато“ /т.е. втората изненада – панорама, спираща дъха/

 

Костиера Сорентина - най в дъното вдясно се вижда остров Капри /разбира се, зум на макс/ – Неапол, Италия

Костиера Сорентина - най в дъното вдясно се вижда остров Капри /разбира се, зум на макс/

 

Наслаждаваме се около двайсетина минутки, сочи натам, наонам, обяснява – аз кое разбрала, кое хич.. Всеки случай е ясно и без да ми го казва, че Монте Фаито е една доста приятна малка /сравнено с други/ планина. Да, казва Анджело, „белисима монтаня“  🙂
Такаа.. усмихва ми се и допълва, че това не било „тутто“ /всичко/. Поглежда си часовника, гладна ли съм? – не, не съм още. Добре, казва, сега ще слезем долу до колата и ще отидем до другото мое любимо място, а после ще обядваме там някъде.
И къде е това, питам? – Ее, ма куеста ла мия сорпреза терца! /на това не му трябва превод, нали? 😉
Смея се: маа… куанте сорпрезе.. ю хев?
Вдига рамене: мм, йо нон со.. ай донт ноу… Ухилва се – о, екко, сопреза нуова: форца джелато! /ето, нова изненада: хайде на сладоледа/ и ме помъква към сладоледаджията в единия край на панорамната площадка.

Изобщо забравих намерението си да миткам сама. С всяка минута, все по-добре, дори и без Гугъл, се разбираме. А езикът на ръцете, мимиките и очите, наистина е уникален! Но, факт – аз разбирам все повече италиански думи, той пък – английски.
Кара малко по пътя за Соренто и завива наляво. Този по-тесен път тръгва из планината и съвсем скоро става абсолютен зиг-заг нагоре. Пак сме из Монте Фаито. Ама нали вече бяхме там? Не, казва, не сме били там, имай търпение.
Бе, то не бяха серпентини, не беше чудо! Хвана ме морска болест направо! Лелее.. така ми се сгади – и сигурно добих вид на припикано мушкато, щом Анджи млъкна и даже намали съвсем музиката. Аха-аха и, за една бройка, и да изкарам и сладоледа, и кифличките, и черешите – като тръгнаха нагоре-надолу като асансьор из корема ми – лелее в чудо се видях… И таман вече да река, аман-заман, моля ти се, спирай, иначе ще има да чистиш из колата – оп, излезе на едно асфалтирано разширение като малко паркингче, и се намести под едни пършиви дръвчета. Разгеле!
Подава ръка, измъква ме из колата, клати глава съчувствено, оправя ми нещо на косата, приказва ми нещо, ама кротко, загрижено такова. Дава ми да пийна водица… Лъхна и малко ветрец, хеле посефирясах се. Да тръгваме ли, пита. Ми добре.
Хваща ме за ръка, води… Оглеждам се – ай, боже, ма къде ме докара из тия генгерлици бе, човеко – егати изненадата дето я измисли! – наоколо едни треволяци, едни храсталаци, камъняци… еее там пък, в далечината, и едни сателитни антени на най-високото щръкнали, лъщят – ретранслатор някакъв ли? Но, вятърът още по-задуха на откритото, и току съвсем ми светна. Как си, пита, студено ли ти е – не, добре ми е, таман се оправих, мерси.
Къде бе, Анджи? – Ела, вика, ела – пак ме лови за ръка и ме мъкне по тая стръмна дива ливада, на връх планината явно. Вятърът леко брули, ама не е чак много студено. Отдясно едни канари, като нахвърляни, едни чуки още нататък, които пък ее, ооще по-натам някъде, се спускат къде рязко, къде не чак, и се оформят в по-заоблени и меки хълмове, сред които се виждат и нагушени къщички с градинки и лозя, мини градчета или селца – някои по склоновете, други – както пишат в романите – из пазвите на планината.

Монте Фаито - някъде по пътя към върха – Неапол, Италия

Монте Фаито - някъде по пътя към върха

Малки селца, градчета и курорти из дебрите на Монте Фаито /зум/ – Неапол, Италия

Малки селца, градчета и курорти из дебрите на Монте Фаито /зум/

Малки селца, градчета и курорти из дебрите на Монте Фаито /зум/ – Неапол, Италия

Малки селца, градчета и курорти из дебрите на Монте Фаито /с много зум/

 

За миг, изведнъж вятърът изфиряса, и онова слънце като се облещи отгоре – пече, амаа… и оо, ама какво приказно синьо небе, направо на една ръка разстояние – иска ми се да го пипна чак…

Я! Анджело мълчи! Че как така?
Анджи, викам, кажи де, къде сме, къде отиваме?… О, няма нужда да казва – изведнъж храстите свършват и се оказваме…
на ръба на планината! Ето я сорпреза терца!


Костиера Амалфитана /зум на макс/

Костиера Амалфитана /зум на макс/

 

Морето долу блести с цялото си великолепие – леелеее… маалеее… уауу… какъв невероятен син цвят /това ли е то аквамарин?/, а яхтите са направо като бели точици.
Анджи ме гледа, светнал от радост, целият усмивка… боже мили, ама наистина, нямам думи, наистина ми спира дъха – гледката.. той самият… простенвам: ооо!
И спонтанно, без грам мисъл, се хвърлям на врата му и му лепвам една звучна целувка – огромно благодаря, миле грацие, тенкю веери, вери мач, ангелчето ми!
.. Хм, май не го очакваше – тутка нещо… Ее, ми аз мога да сорпрезя, к’во!  😉

Глеедам… дивя се… във възторг съм – прав е, наистина е „виста спетаколаре“ /поразителна гледка/ – това е, както разбирам, половината Костиера Амалфитана! Ехаа, и през ум не ми беше минавало, че може да дойда тук.
Като ветропоказатели се връткаме на всички посоки. Той ми обяснява – натам било Соренто, обратно по диагонал, еей натам в далечината, в кьошето – Салерно, долу бил Позитано, по-натам Праяно, после Амалфи…
Ох, иска ми се да видя и тях, но няма да имам време, да му се не види.

Но вече знам, аз пак ще дойда тук!

 

Позитано - гледка от ръба на планината /с много зум/

Позитано - гледка от ръба на планината /с много зум/

 

Анджи ме подсеща за фотото. О, да, разбира се, време е да се разснимам!
И решавам, че нали съм, малко така, по-дребосък от него, значи виждам по-малко. И, ето ти сега – малко акъл пак, ама навреме, нали  😉 – оглеждам се и виждам един по-голям камък, може би към 50 см стърчи. Покачвам му се с намерението да снимам по-панорамно, уж.
Анджело ми приказва отдолу, дава акъл нещо, сочи насам-натам. Ох, още съм толкова впечатлена от гледката и съм му толкова благодарна на този човек…  Музата ме налита изневиделица – и, качена на тоя камък, се обяснявам: уел /ами/… Анджело!… ъъ.. асколта ме: ту сей молто бене уомо… а, не… ъъ, гуд… аа, буоно! ай капито? /чуй ме: ти си много добър човек/… ъ, мио…ъъ… ееми.. уно гранде, ама гранде(!) е реале анджело!… Разтварям и размахвам ръце, сякаш фърча – за да дообясня нагледно какво имам предвид, че той е един истински „ангел“, демек от ония, от религията, дет’ фърчат и вършат добри дела…
Той, душата, явно разбра, ми се ухилва до ушите 🙂
… А! – тоя камък нещо.. ох, какво.. ох, мърда.. ама клати се… оооп-оп-оп.. аз губя равновесие… и се забивам с все сила право в ръцете на Анджи. От това той също изгубва равновесие, залита назад, спъва се в нещо и се срива на гръб.. стене, ама и не ме изпуска.
Божичко! Забравям всички други езици и пердаша на български, опипвам му главата: Анджи, удари ли се бе, боли ли те, къде, как си? Отвори очи, миличък, кажи!.. Анджи!… боже… Анджело!
…“И филети туа камера“ /апарата ти ме изкорми/ – простенва…  Хии! – обектива ми! – отдръпвам се – нали апарата ми виси на врата, та понечвам.. но Анджело се възползва на мига – светкавично ми измъква фотото, оставя го на тревата и в същия миг ме преобръща.
…Ах, ти, хитрецо! Стенеш, а? Мамиш! – но не мога да помръдна от тежестта му – навежда се баавно… спирам го с длани, чудя се сега какво да правя, става напечено… соча с очи към небето: о, лук, сии дъ скай, итс соу блу… софт… грейт… риъли.. соу найс – задържа, поглежда с половин очо нагоре и пак наблюдава напъните ми с оная си своя лека усмивка – минавам на италиански – сиело, Анджи, сиело! гуарда, сиело.. е кози белло, кози..ъъ.. блу.. ъъ…. си, азурро!… е кози вичино!! /гледай, небето е така красиво, синьо.. и е толкова близо!!/
Вече не мога да го удържам… не издържам и на очите му.. и този негов омагьосващ глас, сега лееко пресипва, почти шепнешком „ма, йо соно вичино а те.. ди пю.. мия белла..“ /но аз съм още по-близо до теб/ – Волята предателски ме напуска… и ръцете ми изневеряват… очите се затварят и се разтапям… разтаапям се в ръцете му, под настойчивите му устни… И все ми е тая, ако ще и Везувий да изригне сега…  😉

 

Костиера Амалфитана

Костиера Амалфитана

Костиера Амалфитана

Костиера Амалфитана

 

За феновете на тази романтично-комична италианска история, един поздрав за търпението, с което чакат продължението 😉

http://www.youtube.com/watch?v=zrGnC-bNV7A

следва

Автор, снимки: Вили   022_girl_in_love

П.П. Няколко дни по-късно, справка с речника:
* zonzo /цонцо/ – разхождам се, шляя се, мотая се
** tesoro /тезоро/ – съкровище; разг. съкровище, миличко

 

Очаквайте продължението

Автор: Вили

Снимки: авторът 

 

 

 

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: КЛИКАЙТЕ

43 коментара

Switch to mobile version