Archive for the tag 'Острови'

май 16 2011

Из Карибско (Караибско) море (2): Аруба, Пуерто Рико, Вирджински острови, Сейнт Китс и Невис, Кайкос

Продължаваме из островите на Карибско море. С Мария вече бяхме в Барбадос, Санта Лучия и Гренада, а днес ще продължим към Пуерто Рико и невъзможния за произнасяне Сейнт Китс от държавата Сейнт Китс и Невис.

Приятно четене:

Из Карибско (Караибско) море

част втора:

Аруба, Пуерто Рико, Вирджински острови, Сейнт Китс и Невис, Кайкос

Тринадесет месеца, 8 дни и 6 часа по – късно отплавам отново из Карибите. Този път “Черната перла” е малко по – голяма и помпозна, но ще ме заведе до Пуерто Рико. Един месец по – рано стана земетресението на Хаити и промениха маршрута – вместо Доминиканската/отново/, ни се падна бонус – Пуерто Рико. Вече съм старо куче, но това не ме спря да вдигна скандал на летището в Детройт, където ни свалиха багажа от самолета, независимо, че бяхме го чекирали до Форт Лодърдейл. Помнете – на всяко влизане в Щатите багажът се сваля и се преминава през митническа проверка. Ама кой да се поинтересува предварително. . .

На пристанището на Сейнт Томас – Вирджински острови

На пристанището на Сейнт Томас – Вирджински острови

Във Форт Лодърдейл освен безкрайните плажове и поизмръзналите портокалови дръвчета/температурите бяха паднали до +4 гр. седмица преди да пристигнем/ни посрещнаха тълпите туристи и задължителното мохито. Не, не, никак не е лошо в началото на януари да се опнеш на басейнче по потник в два през нощта.

Парламентът на Аруба

Парламентът на Аруба

За пътуването с “Черните перли” ще ви занимавам допълнително, а и това не е важно. По – важното е да стигна най-накрая до свестен карибски плаж.

Първа спирка – Аруба.

Естествено си знам пътя – вляво от пристанището по брега се стига до едно холандско кафене, в което предлагат палачинки, сервитьорът е чех с прекрасни спомени от ракията на Златните. Той ни упътва към най-близкия плаж.

Джапайки по брега след около 10 – минутно ходене с изваден фотоапарат, достигаме до поредна кръчма с хотел на самия плаж. Наоколо – бледолики холандци играят плажен волейбол, а друга бледолика група нагъва бири. Там чадър, маса, двоен шезлонг за цял ден и два коктейла ни излязоха общо 9 долара. Присядаме, тоест полягваме доволно и в този момент един мъж, очевидно набор се приближава усмихнат и моли за цигара. Даваме и получаваме малък кен бира. Питаме – Искаш ли още 1 цигара? Смях, въпроси – кой откъде е. Оказва се дървосекач от канадската тайга.

В

Барбадос

ще водя компанията на шопска салата. Хващаме първото такси от порта и запрашваме по крайбрежното шосе, работя по спомени, името на заведението съм запомнила като “Кен лий” по онази злощастна песен в Тубата, с която се прочухме. След като се запознаваме вече с двете българки – собственички, се оказва, че са го нарекли Кан Ей – древно заведение на Златни пясъци. Усмивки, разнежваща носталгия, диск с братя Аргирови. . .

Плажът на Сейнт Китс,отсреща е островът-близнак Нeвис

Плажът на Сейнт Китс,отсреща е островът-близнак Нeвис

Сейнт Китс ми е фаворитът.

Не бях обърнала внимание какво има зад стените на стария град. Този път упорито съм тръгнала на лов за плажове, стига с тая култура, целта е подсказана – Кокошел бийч.

– Здрасти! Ще ни закараш ли до Кокошел бийч, каквото и да значи това?

– На вашите услуги, мадам, веднага, и ще дойда да ви взема когато кажете!

– Само да ме изчакаш малко да отида до интернета. . .

– Ама вие знаете ли го? ?

– Разбира се, онази зелена дървена къща вдясно на катедралата.

Така стават приятелствата – следват широки усмивки, потупване по рамената, перфектен сървиз.

Остров Сейнт Китс – Сейнт Китс и Нeвис

Остров Сейнт Китс

Попадаме на плаж, който не може да бъде описан с думи. Красота, мир, блаженство, екзотика са недостатъчни. Има си всички атрибути – и предлагащите масажи със сок от алое, и реге – самодейците с касетофон под ръка и колекция дискове – самиздат, и капанчето с пица, бъргъри и жива музика. Когато плажът се понапълни, ние се поизнесохме. Да не пречим на хората.

Остров Сейнт Китс – Сейнт Китс и Нeвис

Остров Сейнт Китс

Тук му е мястото да разкажа за хотелите, които в момента се изграждат. Приличат на барокови имения, най-много триетажни, сред паркове с пищни градини. И прокопават тунел през острова, за да свържат океана с Карибско море. Не знам резултата от екологичната оценка на проекта, но е внушително красиво, дори и на този ранен етап.

Кайкос? Гранд Кайкос?

За последен път вмъквам думичката “плаж”, но тук е необходима, защото това е единствената държавна граница, през която преминаваш моментално към шезлонгите, очакващи те на плажа, осеян с корали. Та. . . с културата дотук! Пясък, палми, коктейли, усмихнати карибци и аз, нали помните, с 3 кърпи за глава и обица на дясното ухо!

остров Гранд Тюрк – Карибско море

Гранд Тюрк

остров Гранд Тюрк – Карибско море

Културата и историята я оставихме за

Пуерто Рико – малката Испания

Пристигаме в

Сан Хуан

рано сутринта, в 8 ч. е твърде рано за тукашния стандарт, но винаги предпочитам да избягвам хората, особено като разглеждам улиците на един град.

Сан Хуан – Пуерто Рико

Сан Хуан, Пуерто Рико

Сан Хуан – Пуерто Рико

Калдъръмени, заспали улички на Стария град, виещи се стръмно нагоре към цитаделата, полуотворени кафенета, дъх на жасмин от дворовете и картинни галерии. Пак съм с карта и пак не си гледам в краката, дочувайки глас – Нали ще дойдете след малко в галерията да разгледате картините ми? На пръв поглед е амбулантен търговец, но без сергия. Скенирам го като местния особняк и отминавам с крива усмивка. Църкви, улички, леко синеещ паваж, католическа болница, Сенат, време е да обиколим малко и Новия град.

Сан Хуан, Пуерто Рико

– Знаех, че ще се върнете! Заповядайте вътре!

Крепостта в Сан Хуан – Пуерто Рико

Крепостта в Сан Хуан

Влизаме в огромна частна галерия – магазин. Домакинът ни се оказва професор по рисуване в местния университет. Радваме се взаимно като току – що намерили се братовчеди – той ни показва картините си, ние му разказваме за стария Пловдив и Рилския манастир. Разделяме се като първи приятели. . .

Новият град в Сан Хуан – Пуерто Рико

Новият Сан Хуан

За новия град – ако сте били в Маями, значи сте били и в новия Сан Хуан. Небостъргачи, вериги за бързо хранене, джипове и молове.

Карибите са вълнуваща и вкусна смес, с изтънчени подправки, дразнещи противоречия, щастливи по своему хора и вечно слънце. Там видях и хеликоптер върху яхтата, и излитането на хидроплан, и отчайваща мизерия. Шарено и слънчево, огласено от музиката на Боб Марли.

А залезите! Ах, залезите! 🙂

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Караибско (Карибско) море – на картата:

3 коментара

юни 04 2008

По Вулканичния маршрут на Нова Зеландия(3): Скариди, кораби и още вулкани

Следващата сутрин ни посреща с ярко слънце и слънчеви зайчета по мастилено сините води на езерото. Програмата за деня е тежка, времето се кани да е горещо, така че поемаме без разтакаване към първата атракция – Водопадът Хука.

Морето Таупо се пълни от няколко високопланински реки, слизащи заприщилите хоризонта масивни вулканични конуси – Тонгариро, Нгарухое и Руапеху, както и от изобилните дъждовни и термални води. Но морето се не препълня. Защото в единия край прелива зрелищно и дава начало на най-дългата и пълноводна река на Северния остров – Уайкато ривър. Бистрото тяло на водата се провира през 15-тина метрова теснина в скалите и после се бухва с всичка сила от 11 метра височина в полукръгла каменна купа. Е, да де, всички знаем, че точно това правят водопадите. Ама само който го е виждал може да си представи как през гранитната фуния се излива по един олимпийски плувен басейн в секунда. Всеки миг 250 хиляди литра лазурна синя езерна вода се превръщат в река. Трансформацията преминава през шокираща междинна фаза – избухване. Хука на маорски значи пяна. Познайте защо. В каменната купа под водопада, река Уайкато се ражда от милиони тонове разбити на сняг пухкаво-сини белтъци, от изумрудено-газирана млечна сметана и разтопен на пяна ванилов сладолед, разбъркани с щедра доза „Омо”, синка и „Персил”. За туристите има построено мостче точно над водопада и наблюдателни платформи под него. От благоговение и възхита пред водната стихия всички временно загубваме дар слово. То и да имахме какво да кажем, никой нямаше да може да ни чуе – грохотът на разбиващата се вода е оглушителен.

One response so far

май 28 2008

По Вулканичния маршрут на Нова Зеландия(2): Вулкани и езера

В подножието именно на тази планина се намирали
малкото термално езерце Ротомахана и неговите прочути Розови и Бели тераси.

Невижданата им хубост и лечебни свойства направили Нова Зеландия много популярна дестинация за балнео-лечебен туризъм през 19-ти век. Британските вестници обявили силикатните образувания на Ротомахана за осмото чудо на света и туристи, и художници от цял свят се втурнали да пресичат Южните морета, за да ги видят с очите си и да ги рисуват.

2 коментара

« Newer Entries - Older Entries »