Archive for the tag 'Острови'

февр. 21 2013

Загубени из гръцките острови (Трета серия) (2): Остров Егина

Продължаваме обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази серия това са бъдат Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, а днес ще бъдем на остров Егина.

Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

3-та серия

Арго-Сароническите острови: Саламина – Егина – Ангистри – Порос – Идра – Спецес 

втора част (начало)

Остров Егина

Арго-Сароническите острови

 

 

Разстоянието между Саламина и Егина го взехме много бързо, и се отправихме покрай северната част на острова, където акостирахме до населеното място Вати:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

И изгледа от кафенето, където пихме – кой кафе, кой бира /аз/ –

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Оттам се запътихме към

столицата Егина,

отстояща на около десет километра югозападно от Вати, като от никакви, вълните започнаха да стават доста големи, в един момента обезпокоително големи и за минути морето се разбушува.

Притеснени, излязохме в северния край на град Егина, където имаше гадни подводни скали и вълните блъскаха лодката в брега. Към нас изтича грък с въже в ръката и ни предложи помощта си да изтеглим лодката на пясъка, но и ни предупреди, че вълните ще стават все по-големи и че е под-добре да се скрием зад кея, на който акостират фериботите.

Egina, Гърция

 

И така, тръгнахме към този кей, като вълните правеха много трудно управлението на лодката и успяха да ни метнат върху плитка скала, където ударих двигателя. Оттам с мръсна газ се отправихме към кея, който уж изглеждаше близко, но с тези вълни ни се стори много далеч. Морето буквално вреше и кипеше и лодката подскачаше като детска играчка. Вълните бяха от най-опасния тип – големи, неравномерни, със счупен гребен, идваха от всички посоки и аз се стреснах не на шега.

Така започна двудневния ни принудителен престой на остров Егина.

Докопахме се до заветното заливче, което бе защитено от кея и от още един пристан и огромни камъни, нахвърляни в морето с цел защита от вълните. Ето тук и закотвих лодката:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

И това бе най-защитената част от брега ! Нищо друго не ни оставаше, освен да да се разхождаме по крайбрежната улица, която се оказа изключително красива:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

А бурята – това си беше чисто лятна, неочаквана буря, бушуваща в морето. Ето и какво видяхме, докато се разхождахме: вълните бяха изхвърлили този холандски катамаран (на другия ден се запознах със собственика и му помогнах да извади и изчисти дингито си)  на брега, все едно че е детско корабче:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Дойде кораб от бреговата охрана и човек от спасителните служби се качи на борда, за да го върже и изтеглят с влекач:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Влекачът беше на над 200 метра от брега, не можеше да се приближи заради вълните. А ние си продължихме разходката по брега:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

Така продават зеленчуци там:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

А така – ψάρι:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

За съжаление, времето не показа никакви признаци за подобрение, и затова се принудихме да си потърсим хотел, като намерихме такъв в северната част на града – „Мармаринос”.

А там, където бяхме акостирали, се запознах с един тип, който ходеше бос и със зимно яке, придружен от две кучета. Казваше са Панайотис и ми разказа, че преди години бил капитан на кораб, и бурята на живота го изхвърлила на този остров далеч от семейство, приятели и деца. Спеше под открито небе с едно одеяло. Поиска ми три евро да „пази лодката” през нощта, аз му дадох и черпейки го биричка, той ми разказа накратко живота си. Не го снимах, защото ми стана някак жал и не исках да изглежда като атракция.

А вълните си оставаха гадни, големи, прехвърляха кея, на който акостираха фериботите, вятърът свиреше пронизително и нямаше надежда за скорошно тръгване:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

 

След една бърза вечеря се прибрахме в хотела, където на другия ден сутринта установихме, че вълните са изчезнали, но вали противен, монотонен, силен и студен дъжд… Очерта се още един ден на

остров Егина… Ден за опознаване на вътрешността на града:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

Стоянката на такситата там, където спират фериботите:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

препускащи по мокрите от дъжда улици:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Дъждът буквално измете уличките в Егина:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 И чарът на измития, освежен град нощно време:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Такаа…

Нов ден, нов късмет!

Утрото поднесе тихи, спокойни морски ширини, безветрие и свежест във въздуха:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

.Дай да тръгваме, че се застояхме нещо тук…

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Средиземно море – на картата :

Средиземно море

10 коментара

апр. 23 2012

Фолклендски острови

Да сте чували израза „Г@за на географията“ в училище? Днес сме тръгнали натам 🙂 Мария ще ни покаже Фолклендските острови, които аха-аха да заприказват испански преди години, но Маргарет Тачър нещо не се оказа привърженик на чуждоезиковото обучение тогава 😉

 

Приятно четене:

Фолклендски острови

Магданоз и ядрени подводници

Административен център – Порт Стенли (1 600 жители).
1520 г. – открити от Ф. Магелан; 1764 г. – започва френска колонизация; 1766 г. – Франция предава правата си на Испания; 1816 г. – след обявяване независимостта на Аржентина отстровите минават под неин контрол; 1833 г. – завладени от Великобритания
Държавно устройство – управлява се от губернатор, назначаван от Кралицата на Великобритания. Към него има Законодателен съвет и Изпълнителен съвет.

Фолклендски острови

Фолклендски острови

Порт Стенли, Фолклендски островиПорт Стенли, Фолклендски островиПорт Стенли, Фолклендски острови

Тази справка открих в интернет след завръщането си от Фолкленд. Дотогава единственото, което знаех е, че там се отглежда предимно магданоз и че войната от 1982 г. между Великобритания и Аржентина е заради плановете на Короната да разработи нефтени находища в шелфа.

На място открих, че освен магданоз, може да се отглеждат зеле, картофи и ряпа.

В Порт Стенли

има 3 пъба, 2 супермаркета, в единия се продава бяла и черна техника, а в другия- храни и дрехи. Има 1 катедрала и една по-малка църква, има поща, три магазина за сувенири с различни цени и редакция на местната печатна медия, два мемориала в чест на падналите за свободата на Фолкленд британски войници и два полупотънали кораба до брега, останали от миналия век и неизвадени за назидание /?/

Порт Стенли, Фолклендски острови (Малвински острови)
Бях изненадана да науча, че на датата, на която крачето ми стъпи на пристанището във Форт Стенли, външният министър на Аржентина Ектор Тимерман заявил, че правителството е получило информация за изпратена

британска подводница клас Vanguard

Тези подводници обикновено са въоръжени с ракети с подводно базиране „Трайдънт”, които са в състояние да носят ядрена бойна глава. Това обаче не беше обезпокоило идилията на местните жители, които се разхождаха по тениски в неописуемата жега от близо 11 градуса над нулата.

Порт Стенли, Фолклендски островиПорт Стенли, Фолклендски острови

Порт Стенли, Фолклендски острови

Порт Стенли, Фолклендски острови

Порт Стенли, Фолклендски острови

Атмосферата в градчето е идилична и типична за дълбока английска провинция

Малки спретнати къщички, огромни лехи с цветя и зеленчук, 3-4 къщи със стаи под наем, очакващи някой заблуден турист да преспи.
Не срещнах такива, нямам представа и как „заблудено“ можеш да попаднеш на Малвините /тук използвам аржентинското наименование на островите/ Единствените начини да стигнеш до Порт Стенли са два:

  • да кацнеш със самолет от Лондон или от тамошните околности или
  • да пристигнеш с круизен кораб без гаранция, че последното винаги е възможно заради неблагоприятните климатични условия.

Общо островите са 202 – два големи и около 200 малки, равнинни, пусти, с тревиста растителност. Основният поминък е риболов и овцевъдство.

Местоположението обаче наистина е стратегическо

Всеки , който иска да премине през Магелановия проток, трябва да премине пред „очите ти“. Населението по последни данни е близо 3600 човека, от които работоспособносто е само 1702. Няма данни за безработица, а за недостиг на работна ръка. В мисли съм… Споменах ли, че болницата е многопрофилна, не работи с Касата и има напълно оборудвани пет линейки-джипове? 🙂

 

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атлантическия океан – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

 

Още снимки от Фолклендските острови:

Още една причина на кликнете на разказа: през четци се виждат само част от тях!

One response so far

Older Entries »