Archive for the tag 'Острови'

февр. 21 2013

Загубени из гръцките острови (Трета серия) (2): Остров Егина

Продължаваме обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази серия това са бъдат Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, а днес ще бъдем на остров Егина.

Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

3-та серия

Арго-Сароническите острови: Саламина – Егина – Ангистри – Порос – Идра – Спецес 

втора част (начало)

Остров Егина

Арго-Сароническите острови

 

 

Разстоянието между Саламина и Егина го взехме много бързо, и се отправихме покрай северната част на острова, където акостирахме до населеното място Вати:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

И изгледа от кафенето, където пихме – кой кафе, кой бира /аз/ –

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Оттам се запътихме към

столицата Егина,

отстояща на около десет километра югозападно от Вати, като от никакви, вълните започнаха да стават доста големи, в един момента обезпокоително големи и за минути морето се разбушува.

Притеснени, излязохме в северния край на град Егина, където имаше гадни подводни скали и вълните блъскаха лодката в брега. Към нас изтича грък с въже в ръката и ни предложи помощта си да изтеглим лодката на пясъка, но и ни предупреди, че вълните ще стават все по-големи и че е под-добре да се скрием зад кея, на който акостират фериботите.

Egina, Гърция

 

И така, тръгнахме към този кей, като вълните правеха много трудно управлението на лодката и успяха да ни метнат върху плитка скала, където ударих двигателя. Оттам с мръсна газ се отправихме към кея, който уж изглеждаше близко, но с тези вълни ни се стори много далеч. Морето буквално вреше и кипеше и лодката подскачаше като детска играчка. Вълните бяха от най-опасния тип – големи, неравномерни, със счупен гребен, идваха от всички посоки и аз се стреснах не на шега.

Така започна двудневния ни принудителен престой на остров Егина.

Докопахме се до заветното заливче, което бе защитено от кея и от още един пристан и огромни камъни, нахвърляни в морето с цел защита от вълните. Ето тук и закотвих лодката:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

И това бе най-защитената част от брега ! Нищо друго не ни оставаше, освен да да се разхождаме по крайбрежната улица, която се оказа изключително красива:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

А бурята – това си беше чисто лятна, неочаквана буря, бушуваща в морето. Ето и какво видяхме, докато се разхождахме: вълните бяха изхвърлили този холандски катамаран (на другия ден се запознах със собственика и му помогнах да извади и изчисти дингито си)  на брега, все едно че е детско корабче:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Дойде кораб от бреговата охрана и човек от спасителните служби се качи на борда, за да го върже и изтеглят с влекач:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Влекачът беше на над 200 метра от брега, не можеше да се приближи заради вълните. А ние си продължихме разходката по брега:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

Така продават зеленчуци там:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

А така – ψάρι:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

За съжаление, времето не показа никакви признаци за подобрение, и затова се принудихме да си потърсим хотел, като намерихме такъв в северната част на града – „Мармаринос”.

А там, където бяхме акостирали, се запознах с един тип, който ходеше бос и със зимно яке, придружен от две кучета. Казваше са Панайотис и ми разказа, че преди години бил капитан на кораб, и бурята на живота го изхвърлила на този остров далеч от семейство, приятели и деца. Спеше под открито небе с едно одеяло. Поиска ми три евро да „пази лодката” през нощта, аз му дадох и черпейки го биричка, той ми разказа накратко живота си. Не го снимах, защото ми стана някак жал и не исках да изглежда като атракция.

А вълните си оставаха гадни, големи, прехвърляха кея, на който акостираха фериботите, вятърът свиреше пронизително и нямаше надежда за скорошно тръгване:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

 

След една бърза вечеря се прибрахме в хотела, където на другия ден сутринта установихме, че вълните са изчезнали, но вали противен, монотонен, силен и студен дъжд… Очерта се още един ден на

остров Егина… Ден за опознаване на вътрешността на града:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

Стоянката на такситата там, където спират фериботите:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

препускащи по мокрите от дъжда улици:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Дъждът буквално измете уличките в Егина:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 И чарът на измития, освежен град нощно време:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Такаа…

Нов ден, нов късмет!

Утрото поднесе тихи, спокойни морски ширини, безветрие и свежест във въздуха:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

.Дай да тръгваме, че се застояхме нещо тук…

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Средиземно море – на картата :

Средиземно море

10 коментара

апр. 23 2012

Фолклендски острови

Да сте чували израза „Г@за на географията“ в училище? Днес сме тръгнали натам 🙂 Мария ще ни покаже Фолклендските острови, които аха-аха да заприказват испански преди години, но Маргарет Тачър нещо не се оказа привърженик на чуждоезиковото обучение тогава 😉

 

Приятно четене:

Фолклендски острови

Магданоз и ядрени подводници

Административен център – Порт Стенли (1 600 жители).
1520 г. – открити от Ф. Магелан; 1764 г. – започва френска колонизация; 1766 г. – Франция предава правата си на Испания; 1816 г. – след обявяване независимостта на Аржентина отстровите минават под неин контрол; 1833 г. – завладени от Великобритания
Държавно устройство – управлява се от губернатор, назначаван от Кралицата на Великобритания. Към него има Законодателен съвет и Изпълнителен съвет.

Фолклендски острови

Фолклендски острови

Порт Стенли, Фолклендски островиПорт Стенли, Фолклендски островиПорт Стенли, Фолклендски острови

Тази справка открих в интернет след завръщането си от Фолкленд. Дотогава единственото, което знаех е, че там се отглежда предимно магданоз и че войната от 1982 г. между Великобритания и Аржентина е заради плановете на Короната да разработи нефтени находища в шелфа.

На място открих, че освен магданоз, може да се отглеждат зеле, картофи и ряпа.

В Порт Стенли

има 3 пъба, 2 супермаркета, в единия се продава бяла и черна техника, а в другия- храни и дрехи. Има 1 катедрала и една по-малка църква, има поща, три магазина за сувенири с различни цени и редакция на местната печатна медия, два мемориала в чест на падналите за свободата на Фолкленд британски войници и два полупотънали кораба до брега, останали от миналия век и неизвадени за назидание /?/

Порт Стенли, Фолклендски острови (Малвински острови)
Бях изненадана да науча, че на датата, на която крачето ми стъпи на пристанището във Форт Стенли, външният министър на Аржентина Ектор Тимерман заявил, че правителството е получило информация за изпратена

британска подводница клас Vanguard

Тези подводници обикновено са въоръжени с ракети с подводно базиране „Трайдънт”, които са в състояние да носят ядрена бойна глава. Това обаче не беше обезпокоило идилията на местните жители, които се разхождаха по тениски в неописуемата жега от близо 11 градуса над нулата.

Порт Стенли, Фолклендски островиПорт Стенли, Фолклендски острови

Порт Стенли, Фолклендски острови

Порт Стенли, Фолклендски острови

Порт Стенли, Фолклендски острови

Атмосферата в градчето е идилична и типична за дълбока английска провинция

Малки спретнати къщички, огромни лехи с цветя и зеленчук, 3-4 къщи със стаи под наем, очакващи някой заблуден турист да преспи.
Не срещнах такива, нямам представа и как „заблудено“ можеш да попаднеш на Малвините /тук използвам аржентинското наименование на островите/ Единствените начини да стигнеш до Порт Стенли са два:

  • да кацнеш със самолет от Лондон или от тамошните околности или
  • да пристигнеш с круизен кораб без гаранция, че последното винаги е възможно заради неблагоприятните климатични условия.

Общо островите са 202 – два големи и около 200 малки, равнинни, пусти, с тревиста растителност. Основният поминък е риболов и овцевъдство.

Местоположението обаче наистина е стратегическо

Всеки , който иска да премине през Магелановия проток, трябва да премине пред „очите ти“. Населението по последни данни е близо 3600 човека, от които работоспособносто е само 1702. Няма данни за безработица, а за недостиг на работна ръка. В мисли съм… Споменах ли, че болницата е многопрофилна, не работи с Касата и има напълно оборудвани пет линейки-джипове? 🙂

 

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атлантическия океан – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

 

Още снимки от Фолклендските острови:

Още една причина на кликнете на разказа: през четци се виждат само част от тях!

One response so far

ян. 06 2012

Острови Кук

Рязко, ама много рязко сменяме посоката: след като почти цяла седмица обикаляхме съседните странои, днес обръщаме земното кълбо по диаметъра и се озоваваме насред Тихия океан. Иван ще ни води до Остаровите Кук.

Приятно четене:

Острови Кук

Киа орана!

Използва се като „Здравей“, но второто му значение е „Да живееш дълго“. Това беше най често употребяваната фраза от местните в момента който стъпихме на тяхната земя. Сигурно така са посрещнали и Кук при неговата визита. Надявахме се поне да не свършим като него.

 Острови Кук, Тихи океан

Острови Кук, Тихи океан

 

Населението от 30 000 души се е разпростряло на 15 острова, разделени на две основни групи- Северни и Южни острови Кук. Към южната група спадат островите Атиу, Мауке и Митиаро (това са най-източните острови от тази група с общо име „Три Корена“), Аитутаки, Мангая, Раротонга (тук се намира столицата Аваруа), Палмерстън, Мануае, Такутеа и потопения риф Уинслоу. Северната група обединява островите Манихики, Насау, Пенрхин, Пукапука, Ракаханга, Суворов и рифа Тема. С

Cook Islands

 

еверните острови са предимно ниско лежащи коралови атоли, докато южната група са по-високи и вулканични по произход.

Острови Кук, Тихи океан

 

 

Нашето приключение започна с

едночасов полет с „Чесна“ над морската шир от Раротонга до Аутитаки.

Води се за една от добре пазените тайни на Южния Пасифик, колкото и относително да е това в съвременния свят. В самолета попаднах на много интересна статия по темата. Ставаше въпрос за първите луксозни пътувания през 60-те до острова. Тогава са били малцина щастливците имащи възможност да открият места недокоснати все още от туристическата индустрия и навлеци като нас. Бяха приложени и няколко снимки на американски богаташи. Определено са били късметлии…

 Острови Кук, Тихи океан

 

Местното население е особено колоритно и интригуващо след като се запознаеш с част от тяхната култура.

Първото, което ти се набива на очи е войнствената им натура.

Искриците в очите им казват повече от всичко. Маорите за разлика от аборигените са се борили до последно при колонизацията им. В резултат на това в момента са си завоювали доста привилегии, въпреки че са безсилни пред най-силните оръжия на белите-мисионерите и алкохола.

Не знам как е възможно на една педя земя да има 7 различни вида християнски църкви. Много е интересна трансформацията от канибализъм (последния случай е отпреди 120 години) към  християнски фундемантализъм. Иначе църквите са коя от коя по-интересни.

 Острови Кук, Тихи океан

Острови Кук, Тихи океан

 

В неделя всички са с празнични облекла за литургията. Раздава се безплатна храна и питиета във всеки орден. И ние се възползвахме от тях, но при  тези цени на острова ни е  простено :). Наличието на ниско тарифна компания летяща до там ни подлъга какво може да се очаква като стандарт на живот. Свикнали на ниски цени в Азия изведнъж се оказахме на място с меко казано високи цени на почти всичко. Оказа се, че

хапването в ресторант си е доста солено преживяване с цени около 35$ на каквото и да е ястие

Първоначално си казахме, че не е голяма драма, все пак се намираме на място гъмжащо от всякакви видове риба и няма да бъде проблем да си купим от местните рибни пазари. Бързо се видя, че такива липсват, защото ловенето на риба не е на почит по тези места. Накрая се задоволихме с каквото намерим от местните бакалии, а там не се предлагаха много неща. Добре че нашата хазяйки се съжали и ни даваше всеки ден по някой тропически плод от нейната градина. Сигурно по-бедни туристи от нас не беше приемала 🙂

Острови Кук, Тихи океан

Местният поминък се осигурява основно от туризъм. На година идват около 50 000 туристи, основно от Америка.

Земеделието и риболова са рядко срещано явление

по тези места. Всичко се произвежда навън и се кара с кораби от Нова Зеландия. Не са много местата където може да видиш прасе, завързано за палма. При тази жега е учудващо как изобщо успяват да наддадат килограми.

 Острови Кук, Тихи океан

Острови Кук, Тихи океан

 

Повече от логично дебелите хора са преобладаващо мнозинство.

Диетата им се състои от понички, кока-кола и пържоли

идващи всеки месец с кораб от Нова Зеландия. По- интересно беше да разберем, че абсолютно всеки месец острова остава без гориво. Наистина ти трябва истински талант за да не можеш да си предвидиш колко гориво и провизии са ти необходими.

 Острови Кук, Тихи океан

Острови Кук, Тихи океан

 

Да си чужденец по тези места не си е работа, ако изключим туристите. За тях си нищо повече от банкомат, който така или иначе е за малко.

Не така стои въпроса с малцината живеещи на острова чужденци. Почти всички са заети в туристическия бизнес като мениджъри. От един канадец разбрахме, че е имало доста случаи на психически разстройства при деца на чужденци. Местното консервативно общество е сериозна преграда при адаптирането им. Според него това е най-трудното му назначение досега, а той имаше сериозен опит. Двамата с жена му бяха преживяли интересен меден месец там. Решил човека да хване риба от лагуната за вечеря, но в резултат на това прекарват парализирани медения си месец. В затворени водни пространства като лагуна, различната токсичност на океаните се прехвърля на планктона.  От там се заразява рибата  живееща в лагуната. Болестта може да доведе в крайна смета до фатален край, защото се разчита единствено на имунната ти система. Няма лекарство за  това.

 Острови Кук, Тихи океан

 

Местната телевизия беше едно от другите чудеса по тези места.

Понеже ни се наложи да изтърпим една седмица тропически циклон на Раротонга,  телевизията бе едно възможно бягство от скуката. Бързо ни се охладиха мераците след като се запознахме с програмата им. На всеки половин час се пускаха клипове „Не на домашното насилие“. Оказа се, че местните от мързел по цял ден пият и си бият жените и децата. Може би са били така и отпреди мисионерите, но по вероятно е да се повтаря за съжаление историята с американските индианци.

 Острови Кук, Тихи океан

 

Престъпност  няма , като изключим тримата затворници в местния затвор. Хубавото на местните управници е, че ти позволяват да си ги наемеш срещу заплащане при фиксирана надница. Може би ги ползват при изкопаването на нечий гроб в фамилните им къщи. Въпреки наличието на стандартни гробища, част от хората погребват своите близки в двора си. Въпрос на култура.

 Острови Кук, Тихи океан

За лагуните и плажовете е излишно да се говори. Екзотиката на Пасифика е несравнима с нито едно от местата, които съм посетил до момента. В заключение е интересно да се знае, че в края на 90-те като островен лекар е работил българинът Асен Цанев. И до ден днешен е почитан от местното население.

 

Автор: Иван Иванов

Снимки: авторът

 

 

Други разкази, свързани с Тихи океан – на картата:

4 коментара

май 16 2011

Из Карибско (Караибско) море (2): Аруба, Пуерто Рико, Вирджински острови, Сейнт Китс и Невис, Кайкос

Продължаваме из островите на Карибско море. С Мария вече бяхме в Барбадос, Санта Лучия и Гренада, а днес ще продължим към Пуерто Рико и невъзможния за произнасяне Сейнт Китс от държавата Сейнт Китс и Невис.

Приятно четене:

Из Карибско (Караибско) море

част втора:

Аруба, Пуерто Рико, Вирджински острови, Сейнт Китс и Невис, Кайкос

Тринадесет месеца, 8 дни и 6 часа по – късно отплавам отново из Карибите. Този път „Черната перла“ е малко по – голяма и помпозна, но ще ме заведе до Пуерто Рико. Един месец по – рано стана земетресението на Хаити и промениха маршрута – вместо Доминиканската/отново/, ни се падна бонус – Пуерто Рико. Вече съм старо куче, но това не ме спря да вдигна скандал на летището в Детройт, където ни свалиха багажа от самолета, независимо, че бяхме го чекирали до Форт Лодърдейл. Помнете – на всяко влизане в Щатите багажът се сваля и се преминава през митническа проверка. Ама кой да се поинтересува предварително. . .

На пристанището на Сейнт Томас – Вирджински острови

На пристанището на Сейнт Томас – Вирджински острови

Във Форт Лодърдейл освен безкрайните плажове и поизмръзналите портокалови дръвчета/температурите бяха паднали до +4 гр. седмица преди да пристигнем/ни посрещнаха тълпите туристи и задължителното мохито. Не, не, никак не е лошо в началото на януари да се опнеш на басейнче по потник в два през нощта.

Парламентът на Аруба

Парламентът на Аруба

За пътуването с „Черните перли“ ще ви занимавам допълнително, а и това не е важно. По – важното е да стигна най-накрая до свестен карибски плаж.

Първа спирка – Аруба.

Естествено си знам пътя – вляво от пристанището по брега се стига до едно холандско кафене, в което предлагат палачинки, сервитьорът е чех с прекрасни спомени от ракията на Златните. Той ни упътва към най-близкия плаж.

Джапайки по брега след около 10 – минутно ходене с изваден фотоапарат, достигаме до поредна кръчма с хотел на самия плаж. Наоколо – бледолики холандци играят плажен волейбол, а друга бледолика група нагъва бири. Там чадър, маса, двоен шезлонг за цял ден и два коктейла ни излязоха общо 9 долара. Присядаме, тоест полягваме доволно и в този момент един мъж, очевидно набор се приближава усмихнат и моли за цигара. Даваме и получаваме малък кен бира. Питаме – Искаш ли още 1 цигара? Смях, въпроси – кой откъде е. Оказва се дървосекач от канадската тайга.

В

Барбадос

ще водя компанията на шопска салата. Хващаме първото такси от порта и запрашваме по крайбрежното шосе, работя по спомени, името на заведението съм запомнила като „Кен лий“ по онази злощастна песен в Тубата, с която се прочухме. След като се запознаваме вече с двете българки – собственички, се оказва, че са го нарекли Кан Ей – древно заведение на Златни пясъци. Усмивки, разнежваща носталгия, диск с братя Аргирови. . .

Плажът на Сейнт Китс,отсреща е островът-близнак Нeвис

Плажът на Сейнт Китс,отсреща е островът-близнак Нeвис

Сейнт Китс ми е фаворитът.

Не бях обърнала внимание какво има зад стените на стария град. Този път упорито съм тръгнала на лов за плажове, стига с тая култура, целта е подсказана – Кокошел бийч.

– Здрасти! Ще ни закараш ли до Кокошел бийч, каквото и да значи това?

– На вашите услуги, мадам, веднага, и ще дойда да ви взема когато кажете!

– Само да ме изчакаш малко да отида до интернета. . .

– Ама вие знаете ли го? ?

– Разбира се, онази зелена дървена къща вдясно на катедралата.

Така стават приятелствата – следват широки усмивки, потупване по рамената, перфектен сървиз.

Остров Сейнт Китс – Сейнт Китс и Нeвис

Остров Сейнт Китс

Попадаме на плаж, който не може да бъде описан с думи. Красота, мир, блаженство, екзотика са недостатъчни. Има си всички атрибути – и предлагащите масажи със сок от алое, и реге – самодейците с касетофон под ръка и колекция дискове – самиздат, и капанчето с пица, бъргъри и жива музика. Когато плажът се понапълни, ние се поизнесохме. Да не пречим на хората.

Остров Сейнт Китс – Сейнт Китс и Нeвис

Остров Сейнт Китс

Тук му е мястото да разкажа за хотелите, които в момента се изграждат. Приличат на барокови имения, най-много триетажни, сред паркове с пищни градини. И прокопават тунел през острова, за да свържат океана с Карибско море. Не знам резултата от екологичната оценка на проекта, но е внушително красиво, дори и на този ранен етап.

Кайкос? Гранд Кайкос?

За последен път вмъквам думичката „плаж“, но тук е необходима, защото това е единствената държавна граница, през която преминаваш моментално към шезлонгите, очакващи те на плажа, осеян с корали. Та. . . с културата дотук! Пясък, палми, коктейли, усмихнати карибци и аз, нали помните, с 3 кърпи за глава и обица на дясното ухо!

остров Гранд Тюрк – Карибско море

Гранд Тюрк

остров Гранд Тюрк – Карибско море

Културата и историята я оставихме за

Пуерто Рико – малката Испания

Пристигаме в

Сан Хуан

рано сутринта, в 8 ч. е твърде рано за тукашния стандарт, но винаги предпочитам да избягвам хората, особено като разглеждам улиците на един град.

Сан Хуан – Пуерто Рико

Сан Хуан, Пуерто Рико

Сан Хуан – Пуерто Рико

Калдъръмени, заспали улички на Стария град, виещи се стръмно нагоре към цитаделата, полуотворени кафенета, дъх на жасмин от дворовете и картинни галерии. Пак съм с карта и пак не си гледам в краката, дочувайки глас – Нали ще дойдете след малко в галерията да разгледате картините ми? На пръв поглед е амбулантен търговец, но без сергия. Скенирам го като местния особняк и отминавам с крива усмивка. Църкви, улички, леко синеещ паваж, католическа болница, Сенат, време е да обиколим малко и Новия град.

Сан Хуан, Пуерто Рико

– Знаех, че ще се върнете! Заповядайте вътре!

Крепостта в Сан Хуан – Пуерто Рико

Крепостта в Сан Хуан

Влизаме в огромна частна галерия – магазин. Домакинът ни се оказва професор по рисуване в местния университет. Радваме се взаимно като току – що намерили се братовчеди – той ни показва картините си, ние му разказваме за стария Пловдив и Рилския манастир. Разделяме се като първи приятели. . .

Новият град в Сан Хуан – Пуерто Рико

Новият Сан Хуан

За новия град – ако сте били в Маями, значи сте били и в новия Сан Хуан. Небостъргачи, вериги за бързо хранене, джипове и молове.

Карибите са вълнуваща и вкусна смес, с изтънчени подправки, дразнещи противоречия, щастливи по своему хора и вечно слънце. Там видях и хеликоптер върху яхтата, и излитането на хидроплан, и отчайваща мизерия. Шарено и слънчево, огласено от музиката на Боб Марли.

А залезите! Ах, залезите! 🙂

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Караибско (Карибско) море – на картата:

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version