Хайде на море! Този път не нашето, не гръцкото, ами направо — турското. За Турция се чуват разнопосочни мнения като място за почивка — днешната е гледна точка на Стоян. Приятно четене:

Почивка на Мармарис

Булгаристан-Мармарис-Родос

Разстоянието между София и Мармарис е около 800 км и се взима за около час и половина със самолет. Във времена на световна финансова криза обаче чартърът е разчетен по-скоро като междуселски автобус и минава първо през Анталия да оставим там малко туристи, после кацаме в Бодрум да оставим и там още малко, а нещастниците с крайна дестинация Мармарис ни товарят в автобус за последните 150 км.

Мармарис

Първото впечатление е за сахарска жега. Градусите са около 45 в един на обяд, а слънцето толкова ослепително, че без слънчеви очила трудно се гледа. Автобусът обачи ни посреща с приятното бучене на климатика, а уютна табелка ни уведомява „2 вода = 1 $“. Турски вариант на руския език. Деси е толкова замаяна от жегата, че се обърква първоначално и ме пита защо водката е толкова евтина и се предлага в автобуси. Батко обаче има само долари и евра и то в големи купюри, щото в София турски лири не се продават даже в единствената турска банка. Пък и вкоренения български комплекс „тея се опитват да ме минат нещо“ ме ръчка да не бързам с покупките, преди да съм проучил пазара.

На първата спирка за почивка влизам в магазинче и излизам гордо с две бутилки вода за два долара. Прецакан с курса и цената, но щастлив че съм се опитал да заобиколя системата. Народопсихология в действие.

Така в шеги и закачки към 16:30 стигаме най-накрая в хотела.

На рецепцията пак ни посрещат на руски. С 70% туристи руснаци, тука всички го говорят или поне се опитват. Аз се правя на луд обаче и отговарям на английски. Даже искам формуляра с хотелската политика на английски разбирате ли, нищо че след 4 години в Москва нямам проблеми с езика меко казано. Така де, в Евросъюза сме все пак, стига ни бръснаха за 16-та република.

Дали за отмъщение или просто така, но гадината на рецепцията ни дава някаква забутана стая в странично крило, точно над нощния бар. Голям проблем както се оказва после. На всичкото отгоре стаята не отговаря и на тризвезден хотел в Карнобат. Да ме прощава Карнобат. А се води 4 звезди. Гардеробът е подпрян с някакви трупчета, стената е олющена, над вратата има 3 пръстта луфт, ваната в банята е цялата на ръждиви резки оставени от античните и течащи кранове. Слава Богу, климатика работи, а чаршафите и кърпите са нови и чисти, така че ще оцелеем и този път.

Преди вечерята има опознавателна среща.

Дебел намек от страна на туроператора да се запишеш поне на 1—2 платени екскурзии. С Деси още от София сме решили задължително да посетим Родос, който е само на 40 км с ферибот. Цената е 50 евро на човек в двете посоки заедно с пристанищните такси. Записваме се и на обзорната обиколка на Мармарис и околностите. Обикновено пътуванията ни минават в нонстоп обикаляне на музеи и забележителности и сега сме настроени за кротко лежане на плажа и чести прибежки до бара.

Обиколната екскурзия е първа и е насрочена за 14:00.

Гениално решение, спор няма. Туристът трябва да бъде мъчен и унижаван по всеки възможен начин. Особено организираният такъв. За пореден път се убеждавам в правотата си да си организирам сам всички екскурзии и да не пътувам в никакъв случай с група.

Четете по-нататък>>>

Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит От София през Хасково до Фоча и Измир първа част Подготовка за пътуването Планирахме пътуване до Албания, но не било писано да се случи нито през юни,...

Един хубав пътепис за източното Средиземноморие. Приятно четене: От София през Хасково до Фоча и Измир — първа част Подготовка Планирахме пътуване до Албания, но не било писано да се случи нито през юни, нито през юли тази година. За сметка на това решихме да откликнем на поканата на нашите...