Archive for the tag 'Орвието'

май 15 2013

Тоскана за две седмици: Съвети за пътуване

В това хубаво време да вземем да идем до областта Тоскана в Италия – хем слънце, хем красиво, хем манджата е да си оближеш пръстите 🙂 Боби днес ще ни даде малко акъл как да прекараме добре там.

Приятно четене:

Тоскана за две седмици

Съвети за пътуване

Този пътепис има преди всичко за цел да ви даде безценна информация за това как да пътешествате из Тоскана. Няма да ви обяснявам коя е най красивата катедрала и колко тухли има в купола на Брунелески – за това си има Дискавъри ченъл и Уикипедия.

Ще ви споделя моя опит за това

  • как се паркира,
  • къде се спи и
  • какво се яде.

Това е Светата Троица на всяко пътешествие.

Kуполът на Брунелески - Тоскана, Италия

Тухлите по купола на Брунелески са 4 млн. – ако не вярвате, бройте ги

Kатедрала в Орвието - Тоскана, Италия

Тази катедрала в Орвието е почната по времето на цар Иван Асен II

Kатедрала в Сиена - Тоскана, Италия

А тази е в Сиена… а кажете коя е по красива?

 

 

 

Тука ще стане на въпрос за обиколка с кола основно на Тоскана а също и в съседните Емилия Романа, Венето и Умбрия

Имахме възможност две седмици да отсъстваме от работа имахме около 5 бона, имахме и огромно желание да пътешестваме.

Бяхме ходили вече в Милано, Венеция, Комо, Пиза, Флоренция, Рим, Сан Марино но оставаха още 999 прекрасни градчета.

Първоначално пробвахме да включим в екипа някои познати – за да си правим компания и да си делим разходите, но се оказа, че или не са достатъчно навити, или нямат възможност да отсъстват 2 седмици и накрая останахме два стари и надеждни кадъра моя милост и жена ми – Неви.

И така 13 дена за Тоскана… достатъчни ли са ?

Ако си организиран и нахъсан – напълно. Трябва да си отвориш съзнанието и да се отдадеш на пътешествието. За кратко време мозъка ти поема огромно количество факти, емоции, гледки, вкусове и чак 1 – 2 месеца след пътуването приключваш със смилането на информацията и осъзнаваш какво всъщност ти се е случило.

Подготовката

започна след нова година а пътуването бяхме планирали за началото на юни, надявайки се да е по-хладно и все още да не е туристически пик. Да, ама не. В Италия винаги е туристически пик и винаги е жега.

Първо и най трудно беше да решим какво искаме да видим. Искахме всичко.

Това разбира се е невъзможно за две седмици, и за това почнахме да се ослушваме кои са задължителните места за посещение в северна Италия.

Ползвахме пътеписи, документални филми, говорихме с познати, гледахме снимки в Гугъл, Видяхме кои са обектите обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Северна Италия е люлката на Ренесанса и общо взето няма грозни неща. Месеци четяхме и коментирахме.

Всеки състави по един списък след това видяхме кои са общите неща, пак коментирахме и четохме.

В крайна сметка селектирахме около 40 градчета. след това започнахме да ги нареждаме в маршрут.

Идеята

беше за ден да виждаме 3 – 4 по-малки градчета или 1 – 2 по-големи, и преходите да са около 150180 километра – или 2 – 3 – 4 часа път.

След подреждане на маршрута отрязахме някои обекти които се падаха на страни и не можеха да се вържат с главните посоки Това стана със сълзи в очите, защото знаехме, че не ги ли видим сега вероятно никога вече няма да се замъкнем до тези селца.

В крайна сметка останаха 30-тина градчета. По възможност гледах да избягвам по-големите градове, защото всяко влизане и излизане отнема много време.

А времето беше най ценното ни нещо. Бюджета ни беше реалистичен и парите бяха на второ място.

От времето за разглеждане се въздържахме да пестим.

Оставаше да пестим от времето за пътуване. За да пестим време трябва да пътуваме по магистралите, но това не ни дава възможност да се наслаждаваме на великолепните пейзажи. Освен това магистралите в Италия се заплащат – пък аз съм леко стиснат. Така, че се налагаше да се балансира – дългите преходи по магистрали – късите по третокласните пътчета.

Друго проблемно място беше паркирането.

Ако паркираш близо до обекта който искаш да посетиш обикновено паркингите са много скъпи… до 4 евро на час. А ако спреш на по-отдалечен съответно по-евтин паркинг – дори понякога безплатен – губиш време в ходене напред-назад. То така или иначе ходенето по няколко часа на ден не ти мърда.

Балансирахме между, желанието – направо лакомия – да видим още и още, и реалността – „за това селце имаме 3 часа, че после ни чака още път“.

Както и да е, след 2 – 3 месеца умуване, най-накрая решихме къде ще ходим.

А именно по ред на посещението…

Tръгнахме рано сутринта от София и към 3 – 4 часа бяхме в Триест.

  • 1 – ва нощ TRIEST –разглеждаме… от там VICENZA
  • 2 нощ VERONA – гледаме… от там MANTOVA
  • 3 нощ PARMA… LUCCA – До тук пътуването беше основно по магистрали, из урбанизирани райони които не предлагаха големи природни красоти.
  • 4 и 5нощ MONTECATINI TERME един цял ден във Флоренция и на другия ден PISTOIA, PRATO, SAN MINIATO… … от тук навлязохме в провинциална Тоскана
  • 6 нощ SAN GIMIGNANO… VOLTERRA, CASTELLINA IN CHIANTI
  • 7 нощ SIENA… MASSA MARITTIMA
  • 8 нощ PIENZA, MONTALCINO , MONTEPULCIANO, SORANO, PITIGLIANO
  • 9 нощ ORVIETO, Bagnoregio, TODI
  • 10 нощ PERUGIA, ASSISI, GUBBIO
  • 11 нощ AREZZO … казваме „ариведерчи“ на романтичните селски райони и пак скачаме на магистралата
  • 12 нощ BOLOGNA, FERRARA
  • 13 нощ PADOVA
  • 14 нощ ЗАГРЕБ… и от там BG

Това са грубо 4000 км. 2000 от които в Италия. Отиването и връщането съответно София – Триест и Загреб – Пловдив ги взехме с по един дълъг дневен преход – не е особено уморително – пътувахме денем – защото през нощта ми се доспива, светят ми в очите и ми е неприятно, А останалите 2000км. ги въртяхме 13 дена… Тоест като се изключат първия и последния етап шофирането не беше проблем .

Най-големите градове които посетихме бяха Болоня и Флоренция с по 300400 000 жители, а най малкото – Bagnoregio – 500 600 квадратни метра с 10 – 12 постоянни жители и уникално пътченце към него.

Баньореджио - Тоскана, Италия

Bagnoregio и пътченцето

 

И така, след набелязване на целите пристъпихме към реализацията.

Разделихме задълженията. Жена ми се занимаваше с резервации на хотели, а аз – с планиране на маршрута.

Тоскана, Италия

 

Първо

резервациите

Италия е пълна с хотели, насочихме се към клас 3 – 4 звезди с цени от 30 – 40 до към 100 евро за двойна стая – задължително със закуска (винаги имаше прошуто, сирена и хубаво кафе – останахме приятно изненадани), за да не губим време сутрин да търсим кафенета, а да се изстрелваме по най-бързия начин. Други важни показатели за избора бяха: безплатен паркинг, близост до центъра, рейтинг сред потребителите на Букинга, снимки на хотела…

Закуска в Триест, Италия

Закуска в Триест, Италия

 

Пробвахме всякакви варианти, но booking.com е най-добрият сайт за резервации.

Неви направи и в последствие отмени сигурно 30 резервации докато избистри хотелския въпрос и в крайна сметка стигнахме до 14 хотела.

Някои бяха платени предварително, други можехме да откажем 12 или 24 часа преди датата, но учудващо плановете ни излязаха на 100% успешни. Всички хотели си бяха по местата, закуските бяха добри, стаите – чисти, и това много спомогна за добрия завършек на пътешествието.

Спахме и във ферма в полето край Сан Джиминяно и във вила от 15 – ти век с черни греди по таваните и камина колкото гараж, в Орвието, и в голям хотел част от международна верига, но повечето бяха стари, но добре поддържани сгради с атмосфера, автентичен интериор и прекрасни гледки към природни и други красоти!

Въобще за хотелите може да се напише много. Общо взето търсете оферти – ако ви хареса нещо и е без предварително плащане – запазвайте и продължавайте да търсите нова, по-добра оферта. До последния момент излизат „last minute“. Aко пък излезе нещо уникално, за което искат да си платите авансово – плащайте… Риск печели – риск – губи!

Хотел – Тоскана, Италия

Ферма – хотел

Хотел – Тоскана, Италия

Вила – хотел

Хотел – Тоскана, Италия

Гледка към природни красоти от терасата на стаята

Планирането на маршрута

В зависимост от дължината на дневния маршрут планирах пътуване или по романтични и живописни пътища или по Аутострада, Ползвах навигация и в крайна сметка само два пъти се загубихме – което ни костваше по 30 минути екстра време. Магистралите са в добро състояние, скъпи са и служат за бързо придвижване от град до град –освен ако няма задръстване. Тогава чакаш и слушаш музика. Като влизаш на магистралата минаваш през бариера и взимаш билетче на което пише от къде влизаш, а като слизаш в зависимост от разстоянието си плащаш – около 5 – 10 евро на 100 километра… но зависи по коя магистрала караш – тези през планините са по-скъпи.

Плащането може да е на човек в кабинка или на автомат – като не се слиза от колата – приемат се и карти, може да се плати и със монети.

Няма полиция, бях чувал страхотии за италианските шофьори, но се оказа, че са коректни, не натискат, дават мигачи… Европейска работа.

Тоалетни има по „аутогриловете“ – ама внимавайте защото не са много на гъсто. Не чакайте последния напън.

Бензиностанциите по магистралите са най-скъпи. По възможност зареждайте из градовете. Има много газстанции, има и метан,

Има бензиностанции на самообслужване, където цената е с 30 цента по-ниска, и си заслужава да се отбиеш.

Там първо спираш на колонката, отиваш при един автомат, пъхаш пари и избираш на коя колонка си. Автомата не връща ресто и не приема карти. Тоест ако пъхнеш 50 евро – трябва да си сигурен, че резервоара ще поеме толкова гориво.

Колкото до обикновените пътища. В урбанизираните райони е мъка. Задръствания, светофари, кръгови, ограничения, ремонти… средна скорост 50 км/час.

Но излезеш ли от градските райони е пълен кеф! Няма почти никакви коли, пътищата са в добро състояние, а природата е потресаваща. Непрекъснато има гледки които те карат да грабнеш четката и статива и да почнеш да рисуваш, пейзажи, натюрморти и прочие живописни произведения.

Гледка по пътя  – Тоскана, Италия

Гледка по пътя

 

 

 

Гледка по пътя.

Хората карат бавно, любуват се на красотите и май само аз изпреварвах. Пътя се вие между хълмовете и гледките се сменят постоянно. Удоволствие е да се шофира!

По-сложен е въпроса с

паркирането

За всяко място което посетихме бях изровил къде има паркинги, дори в повечето случаи и колко струват и бях вкарал данните в навигацията – това с цел да спестя време и пари.

Тук нещата не бяха точно по мед и масло, често импровизирахме и се лутахме, но в поне половината от случаите предварителната подготовка ни помогна. Няколко пъти паркирахме безплатно, но това е по-скоро изключение .

Освен кола, ползвахме и влак от Монтекатини – където спахме две вечери до Флоренция.

Ще питате :Защо? Ами във Флоренция цените на хотелите са убийствени – тези хора дерат безжалостно кожи от туристите. А Монтекатини Терме е на 40 мин. път с влак от центъра на Флоренция и там са може би най-евтините хотели в цяла Италия…

Освен това ползвахме и велосипеди във Верона. Хотела там беше на сносна цена –като за града на Жулиета, но беше на 2 – 3 км. от центъра, хората обаче осигуряват безплатни велосипеди, покрай хотела минаваше велоалея и след 15 мин. педалиране бяхме пред Арена ди Верона.

Яденето!

Важен момент в пътешествието.

Сутрин яка закуска в хотела – давахме всичко от себе си с идеята да изкараме до вечера, по обяд ако случайно огладнееш сладолед – „джелато“ или някоя пица на парче има и множество пекарни и магазини за готова храна а често директно отивахме към вечеря.

Тук трябва вече да се внимава. Ако си гладен и решиш между 4 и 7 да седнеш да гризнеш нещо – ядец. Пекарните вече са затворили, а таверните отварят обикновено към седем… стоиш си гладен и гледаш красотите . Храната в ресторантите е вкусна, скъпа и порциите са скромни, бирата е 4 евро, задължително ти включват и “коперто“ демек бакшиш от 1 – 2 евро на човек, като за това получаваш гризини или една две филийки. Няма „Не искам“. Вино ди каса – демек наливното вино е добър избор… не е скъпо и нито веднъж не попаднахме на лошо. Ако сте „баровци“може да пробвате и местни отлежали вина, но цената им е от 30 евра – на горе. Пиците не са лоши – ама В България сме яли и по-добри. Домашната паста, супите и разни странни манджи са много вкусни, но стават и грешки. Добър метод е да гледаш по чиниите на хората и да си поръчваш каквото ти хване окото.

Закуска – Тоскана, Италия

Тук например по системата „искам като на този господин“, ядохме прошуто с прясно изпържени бухтички

Тук например по системата „искам като на този господин“, ядохме прошуто с прясно изпържени бухтички

Има и изключения от тази схема – но те само потвърждават правилото. Няма начин да минете тънко. Освен ако не решите да си пазарувате от супермаркети. Един два пъти става, ама е тъпо всяка вечер да си седиш в стаята и да дъвчеш пред телевизора.

Ресторант – Тоскана, Италия

Таверна или по-точно „Енотека с типични продукти от района“

 

При нашия начин на пътуване нямаше начин да сме сигурни в какъв ресторант попадаме. Предварителното четене из интернет, не доведе до съществени резултати – повечето статии са писани от американци или англичани, а техните представи за евтино и вкусно ядене се разминават с нашите.

Общо взето гледахме да сядаме на места където има повече месни хора… на принципа „Те си знаят добрите кръчми“… ама и това не дава 100% гаранция. Сервитьорите включват на ангилийски и с повече пантомима се разбирахме чудесно.

Веднъж на централния площад в Сиена ядохме пица на парче със студена бира от две евро –купена от пакистанско магазинче, минахме тънко, но пък ми се схвана задника да седя на камъните… но беше романтично.

Сиена – Тоскана, Италия

Централния площад в Сиена – в десния долен ъгъл бяхме поседнали

Централния площад в Сиена – в десния долен ъгъл бяхме поседнали…

Шопинг

Из малките градчета може да си купите местни продукти и сувенири – има много странни неща. Едно селце се гордее с виното си, друго с пастата, трето със сиренето или прошутото. Това е много хубав начин да се развиват местните производства. Забравете за Зари и Адидаси и аутлети. Има ги само в големите градове.

 Магазин за пекорино – Тоскана, Италия

Не можете да си представите миризмата в това магазинче за пекорино! Най-горе е прясното сирене и на всеки 6 месеца слиза по един рафт по-долу. Сиренето си стои на рафтовете –без хладилник, без климатик… нямат ли ХЕИ тези хора!

Магазин за салами – Тоскана, Италия

… „салами“ е Италианска дума…

 

Интересна форма на търговия са пазарите. Това са пътуващи с каравани търговци, които се местят от градче в градче, в зависимост от това кога и къде има пазарен ден… а пазарни дни има винаги. Продават се от гащи и обувки до храна и вино. Италианците масово си пазаруват от тези сергии – явно е по-евтино. Интересно е, че продавачите са основно Италианци – няма Китайци и Балканци…

Ферара – Тоскана, Италия

Пазар на централния площад на Ферара

 

 

Кули… кули… кули…

Ако трябва да характеризирам Тоскана с една дума то тя ще е Кула!

Италианците винаги гледат да изпъкнат пред околните… вижте ме с какви обувки на Гучи съм, вижте ми Рейбана, чантата на Луй Вуйтон, вижте ми Ламборджинито.

Винаги са си мерили всичко… спомнете си за смешните мъже с впити чорапогашници в ренесансовите картини. Те са облечени така с единствената цел да им изпъкне “пакета“. Вижте ме колко ми е голям.

Преди около  900 години тази мания за „по-дълъг“ се е плъзнала по друга плоскост.

Луйджи построил къща на 4 етажа и почнал да люпи слънчоглед и да гледа от горе комшията Марко.

Марко се нервирал и върху двукатната си „cassa“ иззидал 10 метрова кула… сега той люпел слънчоглед и зяпал нагло в двора на Луиджи.

Така започнало всичко. За да завърши в Градчето Сан Джиминяно – наречено италианския Манхатън, където през 1600г. имало към 4 – 500 къщи и 80 кули.

Сан Джиминяно – Тоскана, Италия

Сан Джиминяно с част от останалите в момента 15 – 16 кули

 

Или другия потресаващ пример – Болония . Тамошните гъзари през 11 – 12 век построили кула която била висока около 160 метра! За построяването на такова чудо било необходимо да имаш 10 години свободно време и да си с много ВИСОКО самочувствие

В България през 2013 г. няма сграда висока и 100 м.

Та пак в тази Болония през 1119 г местен патрон построил скромна куличка –има няма 95 метра и половина.

Комшията както се сещате реагирал като ужилен и се хванал сериозно да натрие носа на нахалника, но решил да мине тънко и не купил от хубавите камъни в резултат на това едва достигнал 60 метра и кулата му започнала да се накланя (да, като тази в Пиза), и застрашително надвиснала над съседния квартал.

Градските власти го накарали да спре строежа и да събори 20 метра от кулата, та да не е опасна на населението. Разстоянието между кулите е около 20 метра.

Сан Джиминяно – Тоскана, Италия

Двете кули… Като във „Властелина на пръстените“

 

 

Ние понеже сме по-практични, не строим кули, а си мерим Х – 6- тиците и айфоните.

Подобно съревнование в по-големи мащаби е имало и между градовете.

През 11 – 13 век из Тоскана е имало множество градове държавици – от които до сега сега е оцеляла само Сан Марино. Но по ония времена най-могъщи са били Флоренция и Сиена. Те са воювали по между си, завземали са със сила и интриги, сватби и отрова по-малки градове и селца – било е времето на Борджиите, на републики, херцогства и абатства. В крайна сметка печели Флоренция.

Та градовете са си мерили катедралите.

Наемали са най-добрите архитекти да ги изградят и най-добрите художници да ги украсят.

Леонардо, Микеланджело, Джото…

Богатите градове са изливали маса пари, за да могат да се пъчат с потресаващо красиви обществени сгради, Катедрали и дворци. Да може сега да им се наслаждаваме! И Италия да печели от туристи.

Основен строителен материал е камъка. Върху всеки хълм се пъчи селце, оградено от каменни стени и естествени пропасти, за да отблъсква неприятелите – с калдаръмени улички – повечето непроходима за коли и каменни къщи на по 1000 години. Времето направо е спряло.

Уличка – Тоскана, Италия

 

Нямат климатици – разчитат на старите начини за охлаждане – дървени капаци, дебели каменни стени и отворени врати – да става течение.

Тесни сенчести улички.

Градовете

За себе си степенувах, най-интересните места които видях.

На последно място със чиста съвест слагам Парма и Триест.

В челната тройка влизат твърдо Асизи, Сан Джиминяно и… не знам?

Има още поне 3 – 4 претенденти. Орвието, Пиенза, Губио? ? ? Не ги бях чувал. Определено малките градчета ми харесаха повече.

Флоренция

Задължителна дестинация за Италия. Един ден е пре – достатъчен, но максимум с един музей, Според мен е най-добре да се отиде в двореца Пити, и/или в Палацо Векио – и в двата има преди всичко интериор, а не картини. По улиците има повече хора отколкото на митинга на СДС на Орлов мост през 1990-та. Изнервящо е няма нищо романтично да се блъскаш по опашки и да те нападат амбулантни търговци… а Тоскана трябва да е романтична.

Флоренция – Тоскана, Италия

 

 

Уфици

Хм! Не си заслужава. Бил съм в доста по-добри музеи. Преобладава религиозна живопис от 11 – 14 век. Няма голи мацки и батални платна… основно светии и странни личности.

Галерия Уфици, Флоренция – Тоскана, Италия

Какво ще кажете за прикуса на този кардинал?

Какво ще кажете за прикуса на този кардинал?

Сиена

 Попаднахме точно по време на подготовката на един от кварталите (контрада) за надбягванията с коне (палио). Хората си имат традиции и си ги спазват. Цели семейства облечени в цветовете на контрадата минават през кварталната църква и след това отиват на трапеза опъната по средата на уличката да бистрят стратегията за предстоящото палио. Тътена на барабаните кара косата ти да настръхва.

 Сиена – Тоскана, Италия

Сиена – Тоскана, Италия

Стана ми ясен корена на думата „тифози“

 Сиена – Тоскана, Италия

Асизи

 Града на Францисканците – изглежда като декор на филм – направо е нереално запазен. Повечето градчета имаха тук там по-запуснати сгради,, напукани стени, увиснали капаци – ама в Асизи всичко е чисто ново на 800 години.

Асизи – Тоскана, Италия

В тази църква се намира гробът на Св. Франциск

 

 

Предполагам, че ако бяхме махнали 10 от градчетата и бяхме вкарали други десет – пак нямаше да сгрешим. В Тоскана лошо няма.

Градче в Тоскана, Италия

Типично тосканско градче – има десетки такива

Градче в Тоскана, Италия

Ето още едно

 

 

 

Пейзажите

 Тоскана, Италия

Имайте в предвид, че съм снимал със „сапунерка“. Някой с по-сериозно оборудване може да сътвори поема.

Bella Italia

Bella Italia

Заключение

Не е задължително да си давате зор като нас. Може да се обикаля и по-лежерно, ние сме максималисти. Всичко зависи от това колко време имате (е, и парите са фактор).

Красива страна, спокойни хора, много старини и красоти… и помнете, че има сиеста!

П. П. Поздрави на Ники и Мими. ; – )

 

 

Автор: Боби Бочев

Снимки: авторът

 

Още разкази от Тоскана  – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

12 коментара

авг. 29 2011

Пътуване до Орвието, регион Умбрия, Италия

 Днешният пътепис ще ни води до следващите красоти на Италия. Като гледам снимите и чета текста май изразът Ла белла Италия си е истинска реалност.

Приятно четене:

Пътуване до Орвието

регион Умбрия, Италия

От денонощното скитане надлъж и шир из Италия разбрахме, че много ни привличат т. нар. Citta del Castro, градове, изсечени в скали или издигнати върху тях. И по препоръка на Карло, един от приятелите на Санти, събрахме багажа и едва по обяд отпрашихме за Орвието, защото чакахме Мира, Оги и Грета да спят до късно. Маршрутът към средновековният град Орвието се оказа живописно криволичещ край горички от маслинови дръвчета, лозови масиви, останки от крепости и сгради, подобни на замъци, от които някои се оказаха циментови заводи и разочароваха Мира, но това е за друга история. За разлика от Питилиано, Капраника и Баньореджо, Орвието се оказа град още по- величествено извисен, по-висок, по-сръмен и пленително по-красив.

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Всъщност

Орвието се намира в Централна Италия, област Умбрия, провинция Терни

и е отдалечен на около 100 километра от Рим в северна посока.

05018 Орвието Терни, Италия

 

Градът е разположен над живописна долина, където се вливат реките Палия и Киани. Старинната част на града е разположена върху плосък хълм, изграден от вулканична пепел. В този град се произвежда прочутото със специфичния си аромат бяло италианско вино “Орвието”.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

Издигайки се на около половин километър над река Палия, крепостните стени на града изглеждаха абсолютно непристъпни и непревземаеми. Пътят по стръмния склон нагоре се извиваше покрай скали с причудливи форми, живописни градини и зелени долини.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Пъплихме с автомобилите нагоре по стръмните павирани улици и търсехме място за паркиране, такова, че да има камъни в изобилие, с които да укрепим автомобилите си на паркинга. И такова, че по-малко да вървим пеш: от една страна- да не увредим вестибуларните си апарати по стръмните улици и от друга- да не умра геройски от изтощение. По това време ме беше тръшнал болна някакъв упорит и досаден летен грип, от който едва се крепях, изпих всички налични запаси от лекарства в аптечките на приятелите си, а температурата ми се конкурираше достойно с тази на летните августовски жеги в Италия.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Хаотичният маратон по улиците в Орвието ни изведе на един

малък площад (площадът на Републиката),

на който се намираше една стара, ама много стара катедрала. На малкия паркинг пред нея две влюбени хлапета позираха на Санти за „аморетата“- онези снимки на обичащи се хора и докато той се правеше на папарак, аз си полегнах на една удобна зелена пейка в тон със зеления ми болен вид. Любовта в Италия не е само емоция, любовта там е религия. И много религиозни се оказаха италианците. И при всеки удобен случай възторжено изразяваха култа си към любовта.

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Старата катедрала в Орвието

имаше грохнал, но все още величествен вид, смръщена една такава, миришеща на мухъл, с виещи от катедрален артрит греди; сграда оглушала от тишината на подминаващите я хора. Поисках да влезем, въпреки категоричния отказ на Санти; нещо ме теглеше натам, сякаш ме викаше. Влязохме, той се намести да си снима, а аз не бях в състояние да стоя на краката си, така че снимките в случая ми бяха последна грижа. И само реших да разгледам.

Предвид запустелият вид на катедралата, всичко вътре беше подредено, чисто, стерилно, сантиерите (съдовете за светена вода) бяха пълни с чиста вода, бялото на покривките блестеше от чистота. На стената в ляво имаше вградени в каменния зид мощи на светец, съдейки по обяснителния надпис. Нямаше никой, освен нас. Само няколко свещици догаряха в сумрака, а високо горе по гредите се раздвижиха гълъби. Отидох до олтара, паднах на колене и без някаква причина… се разплаках. От възторг вероятно, че съм влязла в най-старата сграда не само на град Орвието, а въобще. Най-старият праг на катедрала в света, който съм пристъпвала някога. Никой не знае кога е започнал градежът й.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Завършена е през 1290 година, в същата онази година, в която събарят старите катедрали „Санта Мария“ и „Сан Констанцо“ в града и на мястото им с благословията на Папа Николай ІV започват строежа на още една-

Duomo di Orvieto.

Същата онази година, в която в България управлява цар Георги І Тертер, след бягството на Иван Асен ІІІ. Същата онази година, в която Папа Николай ІV изпраща архидякон Антибар Мартин с писма до българския цар Георги І Тертер и търновския патриарх Йоаким ІІІ с настойчива молба да се присъединят към Лионската уния и да признаят върховенството на Римската църква…

Строежът й е започнал вероятно около 490 година. Тази катедрала, по стените на която се стичаше отминалото време, а под покрива й се чувстваше диханието на всички отминали епохи; тази катедрала, от чиито стени прогаряше мисълта на госта надиса: „Quis custodiet ipsos custodes?“ („Кой ще ни пази от пазачите“?)

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Акустиката беше убийствено кристална и ако не беше обезводнителната ми първична емоция, сигурно щях да запея. Плачех и докато разлиствах молитвеникът на свещеника, разучавах скулптурите, оскъдните стенописи, докосвах прастария орган, който някога е предизвиквал респектиращ възторг с гласа си. Санти ме гледаше втрещен, може би съм изглеждала луда, не знам. Беше събрал техниката си, готов да се махаме от храма и ме задърпа навън.

Не исках да излизам от това място, чувствах се като преродена и здрава, спокойна и чиста. Дори забравих да попитам каква е високата кула, издигаща се точно до тази катедрала, под която се извиваше на някъде стръмна улица, преградена с бариера.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Санти почти ме завлачи към другата катедрала, към онази, която 700 години строили и която се оказа друго архитектурно чудо, а също и която всъщност привличаше туристите в малкото градче: Duomo di Orvieto . По пътя предвидливо купи носни кърпички, големи сочни ябълки и въпреки, че се опитваше да ме разсейва и забавлява, продължаваше да ме гледа втренчено и с осъдителна почуда. Хубаво е, когато има някой наоколо, който да те измъква от мислите. Някой, който да прави така, че да забравяме околния свят или поне да не мислим за него. Някой, който да разбира това, че не сме се хербаризирали, въпреки че отдавна не можем нищо да дадем. Някой, който да не очаква от мен, да бъда всичкото онова, което бях преди да вляза в храма. И да ме прегърне толкова всеотдайно, че да ме върне във времето и мястото на нашия свят и на следобеда в Орвието.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Уличките на града бяха повече от пъстри и интересни. И от двете им страни се усмихваха кокетни цветни магазинчета за сувенири, за керамика, за картини или занаятчийски изделия; имаше малки кафенета и ресторанчета, безистени с антиквариати.

Орвието, регион Умбрия, Италия

Улицата ни изведе на огромен площад, на който до синята снага на небето се извисяваше величествено красивата бяла катедрала. Пищно орнаментираната фасада бе в типичнен умбрийски архитектурен стил. Цялата лицева част на базиликата бе изписана с рисунки, украсена със скулптури и с релефи, които възпроизвеждаха библейски истории и мотиви до най-малката им изобразителна подробност, а също бяха и обкантени със златна боя, в която отразяващата се слънчева светлина заслепяваше очите.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Не помня дали първо се разплаках или припаднах, или се случи в обратен ред.

Свлякох се пред прага на едно от магазинчетата на площада и не можех да откъсна очи от възхитителната архитектурна сграда на катедралата. Освен това, толкова бяла катедрала виждах за пръв път. Санти съвсем се втрещи от липсата ми на самоконтрол. Нямаше ги и другите от малката ни група, кой знае къде се бяха залисали в търсене на нещо или в опознаване на градчето, та се зае сам да гравитира около мен и да ми предлага всякакви безумия, само и само да спре тази моя драматургия.

Близо час останахме на площада, седнали на земята пред катедралата и наблюдавайки как слънчевите лъчи се плъзваха по нея и отразяваха дъга от цветове и светлини. И през всичкото това време Санти държеше реч, с която едновременно ме мотивираше да влезем вътре и строго ме мъмреше за това, че не умея да се владея.

Орвието, регион Умбрия, Италия

Първият камък на

Бялата катедрала в град Орвието

е поставен с благословията на папа Николай IV на мястото на старите катедрали „Санта Мария“ и „Сан Констанцо“, съборени през 1290 година. Първият архитект на катедралата е неизвестен. Той дава обликът на сградата, проектира колоритният външен вид на стените, както и огромните й размери. Строителите имат проблем при покриването на катедралата. Общината на Орвието се обръща за помощ към един от най-големите имена в архитектурата тогава – Лоренцо Маитани. Той укрепва допълнително и стените, дава нови идеи за облика на катедралата, и остава до края на живота си в града. Маитани умира през 1330 година. След него там твори синът му Николо Нути. В последствие своят принос за градежа на катедралата дават и Андреа Пизано, Нино Пизано, Матео ди Уголино от Болоня, Андреа ди Чеко от Сиена, Андреа ди Чоне от Оркана и Антонио Федерини.

През 1422-1425 година е създаден външният облик на катедралата, който е от бял и черен мрамор. Изписването и украсата на интериора е плод на труда на десетки творци, най-известни от които са Рафаело от Монтелупо, Федерико и Тадео Цукари, Джироламо Муцано, Симоне Моска и от Орвието: Иполито Скалца и Чезаре Небиа. Окончателно строежът на бялата катедрала е завършен през 16-ти век. Реставрации се правят през 1877 и 1888 години. Но и през 20-ти век има внесени подобрения, последното от които са новите врати, дело на Емилио Греко.

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

Бялата катедрала Duomo di Orvieto е една от най-величествените романо-готически постройки в Италия. Едни от най-известните местни и чуждестранни художници за времето от Флоренция, Пиза и Сиена работят по проекта за изписване на катедралата, а също и за създаване на скулптурите в нея. Според хипотези, тук са оставили свои стенописи флорентинеца Джото ди Бондоне, както и Чени ди Пепо (Джовани) Чимабуе. Казвам хипотези, защото доказателства за това няма. Дори се твърди, че не Джото ди Бондоне, а негови ученици са рисували тук.

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

Богатата фасада на бялата катедрала Duomo di Orvieto е в типичния умбрийски стил. Цялата фасада е пищно украсена с релефи, които възпроизвеждат до най-малка подробност истории от Библията. Лицевата част на катедралата е изписана още с рисунки и е украсена със скулптури и мозайки, които възпроизвеждат библейски истории и мотиви до най-малката им изобразителна подробност. Те са и обкантени със златна боя, в която отразяващата се слънчева светлина заслепява очите и образува множество дъги. По фасадата са разказани истории от Стария Завет: Книгата Откровение, както и сцени от Новия Завет с епизоди от живота на Исус и Мария.

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Най- после се стегнах и се осмелих да влезем. И не, че емоционалното ми състояние не се повтори, но просто вече на никого не му пукаше, явно си беше ден на голямото реване. Освен, че мащабът на сградата, погледната отвън, беше убийствен, вътре той ни зашлеви с още по- голяма сила: сводовете се събираха високо над главите ни в красиви бяло-сиви плетеници, всичко в интериора беше също бяло, с изключение на пода, който веднага ползвахме по фотографско предназначение. И до стенописите вътре, изобразяващи края на света, моят свят отново свърши- тръшнах се на земята в следствие на нов емоционален шамар. Храмът по подобие на някогашния Соломонов храм притежаваше космична символика, като по този начин космологията и теологията по еднакъв начин прогаряха белег в съзнанието на хората.

Санти залегна пак, занимавайки се със снимане на обичайните си панорами, а аз лежах по гръб и разглеждах пищно украсените сводове и тавана. Идеята ни харесаха и други посетители, които също се натръшкаха по пода недалеч от нас. Огромното пространство в бялата катедрала беше пълно не само с туристи, бяхме свидетели отново на сватбен ритуал, както и на кръщене, които се извършваха едновременно пред по-малките олтари в храма. Въобще разнообразие не липсваше. Можеше да се каже, че и аз, дето не спрях да рева бях атракция, на всякакви езици бях попитана какво ми е. В катедралата се намерихме с Оги, Мира и Грета, също снимащи, ама без да се въргалят по пода.

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

При влизане в катедралата се вижда само централния олтар, другите- по- малки, но също пищно украсени, са в коридорите, които приличат на ниши в ръкавите на стените. Използваните строителни материали са алабастър, мрамор, базалт и травертин. Достъпни за посещение бяха само тези олтарни свети места, разположени в лявата част на централния олтар, които са пет. В дясно имаше само един, който бе ограден с решетки и имаше охрана. Доколкото разбрах, това е параклис на някакъв ефрейтор от Болсена, на когото се случило чудо около първата половина на 14-ти век, изпитвайки вярата му. В параклиса се съхранява някаква кървава кърпа или платно от тогава. По канон тази мощехранителница би трябвало да се извежда в литийните шествия из града, по време на неговия празник. До този параклис се намира и катедралния орган, до който имаше описателна табела: „Съдържащ 5585 тръби, монтиран през 15-ти век“.

Не влязохме в този параклис, а само в онези, които бяха достъпни, въпреки факта, че също бяха оградени с декоративни, но масивни позлатени решетки. В малкия олтар, който се намира най- близо до централния, има масивен макет на катедралата от злато, който е приблизително метър висок, изящен ювелирен уникат, положен в плексикгласова кутия. По мраморните плочи на стените са изписани имената на строители, проектанти, архитекти, художници и дарители. Високо в олтара има огромна златна кутия, предположихме че съдържа мощи на светец. За съжаление не успяхме нито да питаме, нито да прочетем, защото в тази зала беше сватбения ритуал, след който свещеникът изгаси осветлението и любезно ни помоли да напуснем.

 

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

На централния олтар в стъклопис са изобразени сцени от живота на Христос и сцени от чудото на Болсена. Има и огромно дървено разпятие. Абсолютен шедьовър на готическата архитектура е красивия параклис на Дева Мария, рисуван от трима художници. Тук се намира и забележителната фреска от два ангела, която е емблемата на катедралата. Също интересна е намиращата се в близост статуя на Св. Йоан Кръстител. Трябва да отбележа, че статуите в катедралата са с човешки ръст.

Орвието, регион Умбрия, Италия

Крайъгълният камък на италианската ренесансова живопис е и параклисът на Свети Брицио, също изящно боядисан и декориран, в който са изобразени грандиозни апокалиптични сцени, посветени на “ Страшният съд“ и небесните области на Ада и Рая. От лявата страна в катедралата е и параклисът на Магдалина, който е възстановен в 18-ти век. В пространството около параклисът има надпис, посветен на Йоан Кръстител. В катедралата са погребани кардиналите Карло и Филипо Антонио и архиепископът Людовико Анселмо.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Имахме нужда вече от следобедна доза силно кафе. Избрахме си едно от кокетните кафенета по шарената уличка с разнообразните магазинчета, в което аз седнах така, че през процепа на улицата между сградите да гледам бялата катедрала. В този миг тя ми напомняше на Съкровищницата Ал-Казнех Фарун в скалния град Петра (Йордания), която в края на сърповидния проход- каньон Сик се виждаше по същия загатващо изкусителен и величествен начин.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Орвието е град с богато историческо минало.

Възникнал е на мястото на древния етруски град Волсинии Ветерес. Градът е съхранил забележително своят средновековен външен вид, запазени са многобройни сгради, построени през 12-ти и 13-и век. В герба на града са изобразени лъв, лебед, орел и кръст, под корона. Орвието има тесни и стръмни улици с каменни настилки, но пък пъстри и интересни. По тази, която извежда до бялата катедрала Duomo di Orvieto, от двете страни се усмихват кокетни цветни магазинчета за сувенири и цветя, за керамика, за картини или занаятчийски изделия; има малки кафенета и ресторанчета, безистени с антиквариати… изобщо магазинчета за всичко. Изобилие от пъстрота, подредба и стил.

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Местните хора ни посочиха и други градски или крайградски забележителности в Орвието, мост някакъв, Кладенецът на Свети Патрицио, цял поменик от църкви и свети места, но ние нямахме време да разгледаме и тях. Някога градът Орвието е бил крепост на етруските и затова на централния площад до катедралата имаше музей на етруското изкуство, за съжаление беше затворен.

С нежелание си тръгнах от Орвието, обещаха ми като се върна в Италия да ме заведат пак там и даже да посрещнем нощта, за да видя бялата катедрала и нощем. Това е едно от местата, заради които наистина бих се върнала и вярвам, че хвърлената монета във Фонтана ди Треви в Рим ще свърши работа.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Привечер вече бяхме в

Тускания

Лепкавата жега ни измъкна с чанти за пикник, пълни със студени сокове и бира в градския парк, където заради шовинистичните и анархистки изказвания на Санти, успяхме да надвикаме даже прочутите с умението си да говорят на висок глас италианци. Дали защото цял ден плаках и се излагах, не знам, ама Санти беше непоносим, вбеси Мира, а на мен ми извади душата и ми скъса нервите до такава степен, че спрях да питам за всякакви градове и екскурзионни маршрути, и питах само за местонахождението на тусканските гробища. Които пак той, Санти, любезно ми показа, за да отида да си почина, заради което аз пък му обещах да го удавя в един от по-дълбоките фонтани на Рим. И не помня дали някой от групичката ни преброи хората, чиито тъпанчета на ушите със сигурност бяха спукани от виковете му, както и броя на изпотрошените от високите му децибели стъкла или натръшканите мъртви гълъби. Възродителните промени, които причиних на обичния си приятел, се случиха по-късно и вярвам, че любовта му към всякакви средновековни архитектури и интериори ще е непреходна.

Умбрия, Италия

Край

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Умбрия – на картата:

12 коментара

Ное. 25 2009

Умбрия – италианска приказка

Днешният пътепис е посветен на една (сравнително) по-рядко посещаване област на Италия — а именно: Умбрия. Венелин ще ни разходи из градчетата на тази част на страната. Приятно четене:

Умбрия — италианска приказка

Пролетното (почти лятно) време в Милано не можеше да ме задържи в големия град и един хубав четвъртък реших да си взема двудневна почивка от лекции в университета и да се разходя из 

една от малко познатите за чужденци провинции на Италия: Умбрия.

Допреди няколко години и аз не знаех почти нищо за този район на страната — малък, сгушен сред хълмове и част от веригата на Апенините и известен с един от най-красивите градове на хълм в Италия, Перуджа, както и с Асизи, града на Свети Франциск, основател на Францисканския орден на бедните монаси. Хем се намира близо до Рим, близо до Флоренция, Сиена и Пиза, близо до Адриатика, но малко от тълпите туристи по тези места дръзват да се напъхат в Умбрия, без да разчитат на собствен транспорт на четири колела. Признавам, общественият транспорт не може да се сравнява с този в по-гъстонаселените части на страната, но след многочасово гласене на графика и подредбата на градовете в двата дни, предвидени за екскурзията, всичко се подреди оптимално. Преди да започнете да четете пътеписа и да се чудите дали денонощието случайно не е започнало да има по 30—40 часа, нека обясня: млад съм все още, здрав и свикнал на студентско и туристическо будуване. Затова и за мен един майски туристически ден започва обикновено към 6 сутринта и привършва след свечеряване. И така… на път към Умбрия.

Нощен влак от Милано към Южна Италия:

празно купе, няколкочасово пътуване — прекрасна възможност да дремна и да се заредя за дългия ден, който ми предстои. Кратък нощен престой в Болоня, където успях да попадна на една от най-потискащите нощни гари, които съм виждал. Вмирисани странични помещения, необичайно много спящи скитници и дежурната доза навлеци от всякакъв тип — нищо непознато засега. Успях да направя паралел между градския транспорт на Болоня и Милано и за съжаление градът, в който живея, изгуби по показателя нощен транспорт. Докато се мотах из гарата, пред нея минаха няколко нощни автобуса. Е, италианската модна столица не може да се похвали с нощен транспорт (ако не броим две линии в празничните дни). Причината? Не зная, но с останалите си действия миланският таксиметров съюз ме кара да го подозирам в лобиране пред общината да няма нощен градски транспорт. Все пак в Милано хората са богати, седем евро начална цена за такси не е никак много, нали? А после в България сме имали таксиджийска мафия… Но стига съм се отплесвал, пътеписът не е нито за Милано, нито за Болоня.

Отново успях да спя няколко часа в следващия влак и ето ме на сутринта в 

Перуджа, столицата на региона Умбрия

Старият град е разположен на висок хълм, до който води градски транспорт, миниметро (името си го казва, много мини е метрото, с тесни релси и малки вагони) и типично италианските градски ескалатори. Аз пък избрах стълбище, което на карта изглеждаше любопитно но се оказа… просто стълбище без свястна гледка нито нагоре, нито надолу. Старият град ме посрещна с прекрасни криви улички и каменни къщи. Въпреки че сравняват понякога Умбрия с Тоскана (Флоренция, Пиза и т. н.) аз не усетих елегантността на ренесансовите тоскански къщи. Напротив, обиновените сгради са с доста по-груба архитектура и очевидно отразяват бедността на Умбрия, която винаги е била земеделското сърце на Италия. Ренесансът се ограничава само до главните обществени сгради и църкви, каквито в Перужда има много.

Градът тъкмо се беше събудил около 9 часа, хората щъкаха насам-натам, кой по работа, кой без работа, по италиански🙂 Катедралата на Перуджа беше в лек ремонт отвън, но площадът пред нея си оставаше все така хубав. Тъй като градът винаги е оставал в религиозната сянка на Асизи (отдалечен на само трийсет километра), катедралата е просто строга и сравнително тъмна отвътре, определено не се нарежда сред най-запомнящите се италиански катедрали, които съм виждал. Но пък уличките… всеки завой ме изправяше пред нови и нови интересни сгради. Да не говорим за гледките, които се откриваха по склона на хълма към полето и съседните хълмове на града. Бих казал, че Перуджа определено е град без особени забележителности, който обаче има невероятна атмосфера. След няколкочасова разходка из улички, квартални църкви и скрити стълбища, които спестяват обикалянето по баирестите квартали, се насочих на автогарата.


Оттам хванах автобус за 

прекрасното градче Губио, наистина загубено сред хълмовете на Апенините.

Клатушкането по завоите ме унесе и от дрямката се събудих лице в лице с едно от най-живописно разположените градчета, които съм виждал.

Всички сгради са построени от сивобял камък на фона на зелените хълмове. Губио се подготвяше за годишния си празник на следващия ден: всичко беше живо, но не и препълнено, което правеше атмосферата прекрасна.

Четете по-нататък>>>

8 коментара

Switch to mobile version