Archive for the tag 'Оксфорд'

февр. 10 2014

С Опел към Кембридж и Оксфорд

 Днес ще го ударим на образование – Валентин ще ни води до Оксфорд и Кембридж. Приятно четене: С Опел  към Кембридж и Оксфорд двата най-стари университетски града във Великобритания Почти е невъзможно да говорим за Кембридж, без да споменем Оксфорд и обратно. Това са два красиви и романтични средновековни университетски града. Обективната истина е, че […]

2 коментара

авг. 30 2012

Оксфорд за един ден

Днес ще ходим до един от центровете на просветата – съвсем сериозно, как другояче бихте характеризирали английският град Оксфорд. Водач ще ни бъде Деси.

Приятно четене:

Един ден в Оксфорд

Отдавна исках аз и моето семейство да отидем в Оксфорд. Дълго се колебаех дали да е Кембридж или Оксфорд, но накрая прецених, че могат повече неща да се видят в Охфорд. Предварително проучих какво може да се види и посети в рамките на 1 ден. Единствено съжалявам за разходката с лодка по Темза, но пък ще си запазя правото когато отидем в Кембридж по река Кам. И така стегнахме багажа, колата и всичко необходимо за пикник и потеглихме рано сутринта. Времето обещаваше да е един топъл и слънчен летен ден.

Пътуването от Портсмут до Оксфорд отнема по-малко от 2 ч. За наше щастие нямаше инциденти и трафик по магистралата и стигнахме за по-малко. Пристигнахме около 10,30ч.

Оксфорд

е град, който не харесва колите и паркингите, за това и последните са доста оскъдни и в същото време и скъпи. Има 2 паркинга в центъра на града, но не ви ги препоръчвам. Четох коментарите за тях в Google  – освен, че са ужасно скъпи, а и са и доста мръсни местенца – Westgate Car Park – £3,10 /час; Worchester Street Car Park – £2,50/час. Намерих друг паркинг – St Clements Car Park – £1,20 /час, много по-евтин и в локация достатъчно добра от която да започнем нашето пътешестние из Оксфорд. Оставихме колата на паркинга и потеглихме. Разходката ни започна с

Ботаническата градина на Оксфордския университет

Таксата е £4,00 на човек, като за деца до 5г е безплатно.

Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

Много ми хареса тук. Спокойно и хармонично местенце. Според гайдовете за градините има около 7000 вида растения. На всяко едно има бележка с името и произхода. Малко се зачудих за кактусите, които бяха част от атракцията. Предвид дъждовното лято тази година на Острова, как ли виреят след всичкия този дъжд който се изсипаше??!!..

Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

Имаше доста студенти насядали по тревата, учейки за някой изпит вероятно. Встрани може да се посетят и оранжериите където има по-екзотични растения от по-топли места по света. Като цяло си заслужава времето и парите.

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

След градините се отправихме към

центъра на града

Там където бяха всички туристи. Главната улица –

Хай стриит

е доста широка и нямаше големи тълпи от посетители, но разбира се беше вторник и туристите бяха по-малко. Веднага ни плениха сградите по улицата. Цяло изкуство на архитектите запазено през годините. Сякаш имаше някаква призрачност в тези стари сгради. Носеха се слухове, че във всеки колеж на университета имало призраци.

 Оксфорд, Англия

Оксфорд, Англия

Оксфорд, Англия

 

 

 

 

 

Една от сградите, които се открояваха по Хай Стриит беше и

църквата Света Дева Мария

Ако разполагате с повече време може да се изкачите до кулата – входът е само £2,30. Казват, че гледката е умопомрачителна. Трябва обаче да се отбележи, че ако имате малко дете в количка няма да ви позволят да се качите. Ние само се снимахме и продължихме разходката си към

Радклиф Камера

Тази сграда е емблематична за Оксфорд.

 Радклиф Камера – Оксфорд, Англия

 

 

Проектирана е от Джон Радклиф и се е използвала първоначално като обсерватория. Днес е част от

библиотеките Бодлиън

Като говорим за тях, те са следващите в нашето пътуване. Намират се точно до Радклиф камера и няма как да ги пропуснете. Щом видите огромната дървена врата и многото тълпа отпред значи сте на правилното място.

Условията за ползване на книги от посетители са много стриктни и трябва да имаш членство за са се уредиш с някой ценен експонат. Това е една от най-старите библиотеки в Европа.

библиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англия

Тази сграда всъщност е централната библиотека, която се състои от Нова, Стара и Радклиф Камера сгради, докато целия набор от библиотеки е около 40!!!

библиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англиябиблиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англия

 

 

Точно срещу библиотеките са набира и

Хертфорд Колидж,

известен с „моста на въздишките“.

 колеж Хертфорд – Оксфорд, Англия

Този мост свързва старата с новата сграда на колежа. Има типичния венециански стил и поради тази причина е наречен с това име. Преди много години е било направено проучване според което студентите в този колеж имат най-голямо наднормено тегло. Тогава управата на колежа решава да затвори моста като по този начин да стимулира студенти си да се движат повече. Дали това е дало ефект – незнам, но и сега се подсмихвам на тази история. Какво ли не измислят англичаните…

Мостът на въздишките в колежа Хертфорд – Оксфорд, Англия

Мостът на въздишките в колежа Хертфорд

Излизаме вече на

друга голяма и оживена улица – Броуд Стриит

Там можете да видите театъра, както и известната Блекуел Книжарница, чиято площ на щандовете заема около 3000кв м и която се намира под колежа Света Троица.

 Броуд Стриит – Оксфорд, Англия

Оксфорд е град, който отказва живеещите и посетителите му да използват какъвто и да е транспорт като кола, автобус и т.н. в центъра на града. Затова говори и следващата снимка с многото колелета, които използват и студенти и преподаватели.

 Велосипеди – Оксфорд, Англия

 

Един малко забравен и отдалечен от голямата шумотевица паметник е

Мемориала на мъчениците

Той възпоменава мъчениците убити по време на гоненията през 16 век от Католическата църква.

Мемориал на мъчениците – Оксфорд, Англия

 

 

След това се вляхме в тълпата! Едно от най-уживените места в града е точно тази пешеходна част от центъра, където можеш само да се изгубиш ако не се държиш за другарчето си.

 Оксфорд, Англия

 

 Оксфорд, Англия

Кула Карфакс – Оксфорд, Англия

Кула Карфакс

 

 

 

В центъра на тази лудница се извисява и

Карфакс Тауър

от върха на която се разкрива страхотна гледка. Цялото удоволствие струва само £2,00 на човек. За съжаление нас не ни пуснаха заради бебето. Казват, че гледката е страхотна, вижда се целия град.

Ние не губихме много време и се насочихме към

колежа Крайст Чърч,

известен с Голямата зала, станала част от декора на филмите за Хари Потър. Като един истински фен нямаше как да пропусна това.

Christ Church College, St Aldate's, Оксфорд, OX1 1DP, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

 

Цената е £8.50 и включва всичко – колежа, църквата, голямата зала и галериите. Имайте предвид, че част от комплекса са частни апартамени и до там достъпът е забранен. Все пак има специални хора, които разясняват на туристите. Голямата зала е достъпна между 10.30-11.40ч и 14.00-16.00ч. Когато видях групата китайци на опашката веднага се шмугнахме пред тях. През цялото време бяхме с една крачна напред, бяха толкова много, че не исках и да си представя ако са покрай нас, щяхме да се изгубим…

 колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

 колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Голямата зала на колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Голямата зала

 

 

 

 

Голямата зала не е толкова голяма колкото на филма, но пък се усеща специфичната атмосфера. Хладно е вътре заради тези огромни стени на колежа. Доста е тясно и всеки снима каквото успее. Общата снимка е цял ритуал – просто даваш фотоапарата на този преди теб и така се получават нещата, иначе е много трудно.

След Голямата зала се отправихме към църквата. Част от китайците вече бяха вътре и снимаха абсолютно всичко. Разгледахме набързо и излязохме навън.

 

 Голямата зала на колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Църква Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 Колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

 

Том Тауър,

която е част от комплекса беше най-високата сграда. Направихме си снимки до зоната за туристи и разгледахме наоколо. В галериите не сме влизали, не сме много големи фенове на картините. Гледахме да не се засечем с китайските туристи, но те бяха навсякъде.

 Кула Том в колежа Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

След Крайст Чърч си направихме хубав пикник в парка до колежа. Даже си намерихме и нов приятел…

Говедо – Оксфорд, Англия

Сиво оксфордско говедо*

Не ни стигна само време за

разходка с лодка

Има 2 вида лодки в Оксфорд – едните са като гондоли – можеш да си наемеш срещу £25,00,  ако искаш някой от лодкарите да я управлява, или £16,00 – ако искаш сам. Кофтито е че течението е доста силно и не си заслужава за са се спестят пари да заседнеш някъде по канала. Аз избрах другата възможност – моторна лодка – £7,00  на човек за 40мин разходка по канала. Мисля си, че е доста по-сигурен начин, но всеки сам си преценява. За съжаление не можахме да се повозим, но ако вие имате достатъчно време, не се колебайте!

Толкова за един ден в Оксфорд. Надявам се, че съм била полезна на тези които искаш да посетят това прекрасно място. Място, пълно с история и онова специфично опиянение, което може да се усети само ако се посети това градче с име Оксфорд.

 

Стъпки в калта – Оксфорд, Англия

Гьол ли бе да го опишеш? ;)

 Край

 

 *Идете на очен лекар – Кафяво е 🙂 – бел.Ст.

Автор: Десислава Андреева

Снимки: авторът

One response so far

юли 11 2011

Англия – едно зелено пролетно изживяване (2)

С настоящия финал на разказа на Адриана, завършваме и седмицата на Англия в нашия сайт. Искрено се надявам да ви е харесало.

В първата част на разказа обиколихме Лондон, днес ще видим замъка Лийдс, Стратфорд на Ейвън и Оксфорд.

Приятно четене:

Англия

едно зелено пролетно изживяване

продължение

 

 

Събужда ме ромоленето на лондонския дъжд. Зад завесите ме посрещат мрачните мокри шипове на кулите на парламента. Късмет! А днес е ден за разходка до легендарния Leeds Castle.

Но докато дойде време да се качим на корабче до Гринуич, дъждът спира. Само че неизменният вятър край реката напомня нашата ранна пролет, нищо че тук е краят на май.

Разходката с корабче по Темза и посещението на квартала Гринуич

 

са твърде популярни за туристите. Минава се покрай интересни обекти, гайд те насочва къде какво можеш да видиш, както в повечето Европейски столици, които са построени на реки. Набелязахме да посетим непременно Tower of London. Виждат се новото кметство, Ситито, Тауър бридж. Видяхме рибарската къща, в която е наемал стая Чарлз Дикенс, за да бъде по – близо до своите прототипи.

Гринуич

Гринуич

На пристанището на Гринуич вятърът е още по – безпощаден и усещането е февруарско. На прочутата обсерватория с нулевия меридиан не бих се спирала. Оттам се открива панорамна гледка към част от града, под нея са Кралският морски колеж и къщата на кралиците – част от Гринуичкия дворец, построена за ежедневните дейности и забавления на кралиците. В далечината е участък от града с много строителни кранове. Там е трескаво подготвяната база за Олимпиадата догодина. Единственият открит обект е само стадиона.

В Гринуичкия дворец е роден крал Хенри VIII, както и децата му. Интересна личност е бил този крал, представител на английския абсолютизъм. След сувенирите със снимки на Кейт и Уилям, тук – там на Елизабет, останалите са с лика на Хенри VIII. Има всякакви куче – касичка, коте – касичка. Например бисквити или конфитюр с прочутия крал и Ан Болейн, до всякакви китайски ключодържатели и химикали. Хенри VIII се е женил 6 пъти. Силно било желанието за наследник син, с какъвто Катерина Арагонска не успяла да го дари. Папата отказва хда му даде развод с нея и да утвърди женитбата му с Ан Болейн. През 1534г кралят скъсва отношения с папата и е провъзгласен от парламента за глава на Англиканската църква, запазила католическите традиции. Ан Болейн също не родила момче и след няколко години била провъзгласена за магьосница и обезглавена в Лодонския Тауър. По ирония на съдбата след смъртта му последователно управляват двете му дъщери – Кралица Мария I Тюдор от брака му с Катерина Арагонска и Кралица Елизабет I от брака му с Ан Болейн. През 1537г от брака му с Джейн Сиймур – любимата кралица, с която е погребан в Уиндзор, се ражда бъдещият крал Едуард VI.

След посещенито на Обсеваторията преминаваме през зеления и спокоен Гринуички парк и потегляме към

замъка Лийдс

Пътуването е около час.

Замък, Англия

Leeds Castle

 

повече от 30 години е отворен за посетители. Издига се на два острова насред живописно езеро. Денят е неделя и на паркинга пред замъка има много автомобили. Разбираме, че този ден тук има изложение на градинарски стоки. Но територията на парка се простира на такава площ, че вътре изобщо не е пренаселено. Тръгваме по алеите покрай красиво езеро с черни лебеди и невероятни градини. Кокетно е разперил опашка царствен бял паун, който така е привикнал с посетителите, че позволява спокойно да го снимаме. По китни полянки отмарят семейства. Деца карат велосипеди или играят с птиците от парка.

Парк, Англия

Легендата за този неслучайно наречен „Дамски замък“ разпалва любопитството ни. За 300години кралско владение през средновековието Лийдс кясъл е бил дом на шест английски кралици. Крал Едуард I купува замъка през 1278г и го подарява на своята кралица Елинор. Това се превръща в традиция на следващите владетели, което дава нарицателното име „Дамски замък”. Крал Хенри VIII подарява Лийдс на първата си съпруга Катерина Арагонска. Той отсяда тук при пътуванията си към Франция. Тук се е състояла и знаменитата среща между Хенри VIII и краля на Франция Франсис I, увековечена в известната картина „Полето на златната тъкан”, която и до днес е в банкетната зала на замъка. Последователно собственици на Лийдк кясъл са били редица английски изтъкнати фамилии. Последно през 1926г го закупува Лейди Бейли, богата наследница от Америка. До края на живота си през 1976г тя е напълно отдадена на замъка. Гостували са й известни личности като Чарли Чаплин, Ерол Флин и др.

Замък, Англия

Насладата от разходка в градините е неописуема. Черният лебед, една от най – екзотичните птици на острова, е емблема на Leeds castle. Наесен тук се провежда празник на цветята. В замъка има помещения запазени в старо обзавеждане като спалнята на Екатерина дьо Валоа. В столовата са поставени бюстове на Хенри VIII и тритему деца, портрети на Лейди Бейли и дъщерите й. Безспорна атракция са библиотеката и балната зала. Жаклин Кенеди е копирала тукашните интериори при реконструкциите си в Белия дом.

Парк, Англия

Навън английският ветрец е станал по – благосклонен . По алеи покрай езерото продължаваме към птичарника. Тук са събрани повече от 100 вида папагали и други екзотични птици. Заслужава си. С дъщеря ми продължаваме към лабиринта. Но съпруга ми вече е уморен и се противопоставя на нашата ненаситност да обиколим всичко. Нещата не вървят в наша полза, защото навлезли веднъж в този лабиринт е истински кошмар да достигнеш крайната цел – възвишение, от което пещера те води към изхода. Добре, че англичаните не разбират български! Една любезна служителка, която стои на възвишението ни предложи помощ и сравнително бързо се ориентирахме. Ако не разполагате с много време по – добре не се набърквайте в този лабиринт.

Англия

Връщайки се в

Лондон

 

решихме да се отправим към

 

Ковънт гардън

 

Тук имаше разминаване с очакванията ни. Покритият пазар не е кой знае каква атракция, а операта в сравнение с Виенската и Парижката не може да ни впечатли. Може би защото е прилепена към друга сграда. Продължаваме към Трафалгар скуеър, където си харесахме заведение за хапване.

Биг Бен, Лондон

На следващия ден набелязяхме няколко обекта, които да посетим. Започваме с

 

Лондонската кула.

 

Отваря в 10 ч. Отпред има няколко автомата за билети, но закупуването от тях е малко объркано. Към 10 отварят и каси, а с карта могат да се закупят билети и от информационният център. Посрещат ни охранители в бийфитърско облекло – наричат ги така, защото навремето им е заплащано с говеждо месо. Интересна е съкровищницата от кралкси бижута и короните. За да няма струпване около експонатите посетителите преминават покрай тях по автоматично движещи се пътеки. Отвън може да се види мястото, където са обезглавявани осъдените, вкл. и Ан Болейн. Черните гарвани, символ на монархията не са страхливи и позволяват снимка. Те не бива да останат по – малко от 9 на брой, за да не загине и кралската власт. Разбира се, този брой се поддържа.

Британски музей, Лондон

Отправяме се към

 

Британския музей

Видяхме египетската експозиция, но търсихме нашето четвероивангелие на Иван Александър. От информацията ни насочиха към Бритиш лайбръри, недалеч от музея. Огромна сграда. Но разбира се нашето четвероевангелие е било в изложбена експозиция миналата година. Така и не видяхме таци ценна за България книга. Останахме с допълнителна разходка по лондонските улици.

В търсене на Четвероевангелието на Иван Александър, Лондон

Шопинг по Оксфорд стрийт

не е от най – приятните преживявания. Много народ, различни магазини, някои от които доста евтини. Въпросът е какво търсиш. Може да си купиш маркови маратонки от естествена кожа на цени по – ниски от тези у нас.

Предпочитам разходка в парк, напр. Сейнт Джеймс. Зеленина, езера, спокойствие. Катериците са много, свикнали посетителите да ги хранят и сами идват при теб. Жалко, че не носехме поне солети, за да им дадем.

Англия

На следващата сутрин се отправяме към

 

Стратфорд на Ейвън

 

да посетим родната къща на Шекспир. Пътят до там е около 2 часа. Равно, зелено. Няма планини .

Stratford-Upon-Avon, Warwickshire, UK

 

Малко, спокойно градче. Къщата –музей е интересна. Служители са облечени в старинни облекла и разказват в няколко от стаите. Бащата на шекспир е бил майстор на кожени изделия. Имал е и чираци. Подът на стаите е абсолютно автентичен. По времето на поета не е имало стъклени прозорци и дебели завеси са предпазвали от вятъра. Като чуеш това ти става още по – студено, а този ден си беше един от поредните за по – топло облекло. В двора ни посрещат преоблечени Ромео и Жулиета. В сувенирния магазин можеш да си купиш от книжка със сонети до вафлички и конфитюри с лика на поета – любимец на Елизабет първа.

Срещу къщата на Шекспир има постоянен магазин за коледна украса. Ухае на канела и карамфил и звучат коледни песнички.

Стратфорд на Ейвън

Потегляме към

 

Оксфорд,

 

който е на половината от разстоянието от Стратфорд ъпон Ейвън към Лондон. Тук всичко се измерва в мили.

Оксфорд е приятно градче – стари сгради, много университети. Тук характерна е индивидуалната работа на преподавателите със студентите. Много известни политици и други личности са завършили образованието си тук. Влязохме в един от най – старите и престижни университети – Christ Church College. В неговата трапезария са правени част от снимките на „Хари Потър”. За жалост тя не беше отворена за посещения същия ден. Студентските общежития са също старинни сгради. Около тях е тихо и не е осеяно с торбички с отпадъци както е в българските общежития. Ние имахме късмет да влезем в залата, където става връчването на дипломите на завършващите студенти. Изкачихме се дори до покрива, откъдето се открива панорамна гладка към града. Управителят на залата като чу, че сме от България, каза с възхищение: „О, майка ми сега е на почивка там”. Добре е, че все пак се споменаваме с нещо и навън. Известно българско име тук е и Бербатов, който произнасят по много интересен начин.

Тъжно е, когато завършва всяко едно пътуване. Прощална вечер по лондонските улици. Е, все пак вече сме европейци и се пътува много по – лесно. Ако и заплатите ни се доближат малко до техните… Вечерни снимки на нощния Биг бен и Лондон ай.

Всяко пътуване си заслужава, дори и да поемеш риск. Надявам се и заболяването ми да отплува по водите на студената Темза. Беше чудесно!

Край

Автор: Адриана Чешмеджиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Англия – на картата:

3 коментара

юли 01 2010

Из Англия (2): Лейкок и Оксфорд

Продължаваме с провинциалната Англия на Людмила. Бяхме вече в Стоунхендж и Лонглийт, а сега продължаваме към Лейкок и Оксфорд. Приятно четене:

Из Англия

част втора

Лейкок и Оксфорд

На прибиране минахме през Лейкок (Lacock), едно село, известно с това, че няма стълбове по улиците и сателитни чинии. По някакви причини селцето е останало сравнително непроменено в последните столетия. Навява асоциации с нашата Копривщица, но тя ми е доста по-симпатична. Както навсякъде, така и в Lacock беше пълно с народ.

Lacock village

Lacock Bakery

Според интернета повечето сгради всъщност са от 18 век, но има и средновековни. Най-много ме впечатли църквата. Въобще готическите им църкви много ме радваха като архитектура.

Църквата в Lacock

Като се върнах разбрах, че селцето Лейкок и прилежащото му абатство, което ние не видяхме, са декор на много филми, предимно на Хари Потър и няколко Робин Худовци.

Четете по–нататък>>>

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version