Archive for the tag 'Окото'

ян. 18 2013

По високопланинските пътеки на Рила (дни 1 до 3)

Пътеписът ни днес ще ни води на няколкодневен преход в Рила. Стамен нарамва раницата и леви-десни тръгва по местата, където може би никога няма да се строи. Надяваме се, поне 🙂 Приятно четене: По високопланинските пътеки на Рила от първи до трети ден Този преход бе замислен и подготвен месеци преди лятото, още в мразовитите […]

2 коментара

ное. 22 2009

Да се влюбиш във връх

Мдааа, някои се женят, други се влюбват (не че двете са взаимно изключващи се, де), важното е да пътуваме и да гледаме и да харесваме, а и … да се влюбваме, както съвсем неразумно е направила Даниела 😉 (майтап, Дачи, знаеш, че съм хлевоуст ;-). Та, приятно четене и не си мислете, че сте имунизирани!

Да се влюбиш във връх

Вихрен, Пирин

Влюбих се. Внезапно, дълбоко и трайно. Видях го и онемях. Взрях се в него и го съзерцавах с часове, а той стоеше невъзмутим, сякаш никой друг не съществува. Поглеждаше ме от високо и не помръдваше. Знаех, че знае, че съм там…

Хората минаваха покрай мен, поглеждаха ме, някои от тях ме поздравяваха, но аз не ги виждах и не ги чувах. Гледах го и не помръдвах. Чувствах се вдъхновена, одухотворена, успокоена… Чувствах се малка, нищожна, незначителна…

Той беше хем близо, хем далеч, някакси тайнствен… Беше на една крачка от мен, а го чувствах недостижим…

Стоях като омагьосана и събирах сили…

Събирах сили да си тръгна, за да остана сама…

Да остана сама, за да събери сили… да се върна…

Когато се върна, ще бъде различно. Тогава ще стигна докрай, до самия връх!

Да, връх. За първи път ми се случва да се влюбя във връх.

Влюбих се във връх Вихрен. Седях в подножието му и се чудех дали е истински! Една табела се опитваше да ме убеди, че ще стигнем до горе за 3 часа, но на мен не ми се вярваше и оставихме покоряването на връх Вихрен за друг път.

Четете по-нататък>>>

One response so far

Older Entries »