Етикети: околосветско пътешествие на автостоп

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(7):Отново в Аржентина 2

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(7):Отново в Аржентина

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина , Огнена земя и Torres del Paine в Чили и за последно минахме по националния път Каретера Аустрал, свързващ цялостно Чили.

Днес ще се завърнем отново в Аржентина.

Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част седма

Отново в Аржентина

След 5 километра вървене едно пикапче ме хвърли до чилийската граница, след което пеш минах и аржентинската. След около 20 дни по Каретера Аустрал отново бях в Аржентина. Първата ми кола обаче беше чилийска. Цялото семейство – мъжът, жената и двете им около 5-6 годишни деца отиваха към Тревелин да пазаруват. Във Футалеуфу няма бензиностанция, затова всички ходят да зареждат в Аржентина. Неудобното обаче е, че не могат да изнасят повече от един резервоар, тоест – никакви туби. Така използват и случая да напазаруват евтино в Аржентина. Купували един чувал брашно и после правели цял месец хляб. Въпросът колко струва чувал брашно в България обаче ме затрудни – кой в България купува брашно в такива количества.

На автостоп около света

Около света на автостоп

От другата страна на планината пейзажът рязко се промени. Стана равно и жълтият цвят започна да доминира. Скоро

влязохме и в Тревелин,

където ме оставиха.

Погледах сергиите на центъра, където се продаваха разни сладкиши и сувенири, след което отидох до туристическата информация. Бях свикнал да ходя в чилийските, където обикновено няма никой, затова с влизането в аржентинската останах шокиран. Вътре беше пълно с народ и за да се добереш до каките трябва да чакаш на опашка.

Ог Тревлин до Сан Матрин де лос Андес е аржентинската Швейцария.

През лятото де що има народ из Аржентина се юрва да летува в района и по пътищата се точат върволици от коли, пикапи и каравани пълни с цели семейства. Как да е, разбрах каквото ме интересуваше и без да питам. Входът на националния парк струваше 30 песос, което заедно с отдалечеността му от 30 км го правеха не особено привлекателна дестинация за мен, още повече, че снимките, които видях не ме грабнаха хич. Имало езеро (аржентинците се кефят на езера, защото са удобни за пикник), но аз бях вече видял толкова езера, че две-три повече или по-малко все толкова.

Из Аржентина

Из Аржентина

Хвана си чукалата и тръгнах да се изнасям от града. Времето отиваше към икиндия, а слънцето огряваше жизнерадостно жълтите полета и хълмове. Ако пропуснем поезията, искам да кажа, че мястото плачеше за снимки. От едната страна имаше един привлекателен хълм и с малко налучкване и питане намерих път.

Четете по–нататък>>>

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(6): Чили: Carretera Austral 1

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(6): Чили: Carretera Austral

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина , Огнена земя и Torres del Paine в Чили

Днес ще продължим по националния път Каретера Аустрал, свързващ цялостно Чили

Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част шеста

По Каретера Аустрал в Чили

Ситуацията изглеждаше абсолютно идентична като при Лаго О’Игинс – все още имах само около 25 евро в чилийски пари и около 20 в аржентински. Въпреки това, този път определено бях решен да продължа. Дани имаше достатъчно чилийска валута, така че му продадох аржентинските си пари и вече се чувствах почти богат. Е… все още не бяха достатъчно, за да се чувствам сигурно, но при всяко положение беше по-добре.

Върхове в Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Рано рано тримата се наредихме на изхода на града да чакаме преди тълпата израелтянr, нощуващи в Лос Антигуос, да ни застигне. Излизащите коли се брояха на половината пръсти на едната ръка на сакат стругар, но въпреки това след около час се намери едно място в едно камионче отиващо към Кокран. Късметът естествено беше за мен.

И така поех по

дългата, дъждовна и красива Каретера Аустрал

– опитът на Пиночет да свърже с път всички части на Чили. Всъщност първите ститина километра след Чиле Чико не са част от този път, но бяха по-впечатляващи от всички, което видях.

Из Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Тесният неасфалтиран път в началото минаваше през редица каньони, прокопани в скалите, след което се издигна до най-високата си точка, от където се откри спираща дъха гледка.
Отпред се жълтееха сухите треви и храсти, няколкостотин метра по-ниско се синееше огромното езеро General Carrera, а зад него се редяха заснежените върхове на Андите. Пътят продължи да лъкатуши по скалите на единия бряг на езерото, като на места изглаждаше колкото труден за направа, толкова и опасен. Едно немнимателно движение на волана може да те запрати на няколкостотин метра надолу в пропастта. А шофьорът на камиона караше като на рали.

Из Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

За щастие 190км и 5 часа по-късно пристигнах в

Кокран,

на чийто изход чакаха…двамата израелтяни, приятели на Макс и Коби, с които чакахме лодката на Лаго О’Игинс.

Езеро – по пътя Каретера Аустрал, Чили

След като се заговорихме разбрах, че самите Макс и Коби, както и италианецът Стефано са също в градчето. Освен това били успели да свалят цената на лодката на 45$ след като говорили със собственика на фирмата във Вийа О’Игинс. След това прекарали Нова Година в селцето и полека лека се измъкнали, минавайки през вечнодъждовният Тортел, където дори няма улици, а само дървени пътеки и мостове.

Четете по–нататък>>>

Torres del Paine, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп 3

Около света наляво (5): Torres del Paine в Чили

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина и Огнена земя

Днес ще продължим към националният парк Torres del Paine в Чили

Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част пета

Torres del Paine в Чили

16 дек 2009

Сутринта в 8:25 се строих край пътя и зачаках Андреас. С пословичната немска точност той се появи след не повече от 6-7 минути и тръгнахме към парка.

Джипът беше добър (наемът му естествено скъп, а разходът на гориво голям) и летеше по чакълените пътища с респектираща скорост. Решихме да влезем през близкия вход на парка, който не е толкова популярен, колкото другия. Това решение го взех главно аз, защото така маршрута ми се връзваше най-добре.

Torres del Paine, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп

Torres del Paine, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп

С колата отидохме до лаго Грей, за да видим големите парчета лед, плуващи из водата, след което Кристиан ме върна почти до входа, разделихме се и хванах гората. В началото не беше гора де, беше само поле. След 6 километра стигнах един от безплатните къмпинги, оставих си раницата и тръгнах по баирите да търся място за снимки, тъй като от къмпинга нямаше никаква гледка. След 1 час блъскане из бодливи храсти по хълмовете не намерих добра гледна точка и се върнах долу. Реших да продължа по пътеката напред и така минах около 6-7 км, докато стигнах до едни хълмове край брега на лаго Пеое. Гледката беше много добра, а вятърът, ооо вятърът… брутално силен. След като мръкна тръгнах обратно и някъде към 12 се прибрах в къмпинга с около 21 км за деня. Не видях да има други палатки, самият аз не опънах моята, а направо легнах под заслона.

Torres del Paine, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп

Torres del Paine, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп

На сутринта ме събудиха тропащи крака и с изненада установих, че е имало 2 палатки наоколо. Запознах се с едната двойка – момче и момиче от Германия, с които тръгнахме към къмпинга до ледника Грей – около 21 км напред. Първите 10 км бяха лесни, а после стигнахме до къмпинга на лаго Пеое, където се успокоих, когато видях, че има хляб на поносима цена.
Другата пътека обаче беше трудна – много вятър, много баир. Точно на средата обаче, в най-високата точка гледката беше жестока. Виждаше се целият ледник с трите му езика, обграден от всичките заснежени върхове. Мястото беше толкова добро за снимки, че реших да остана да чакам залеза. Реших, че мога да спя някъде край пътеката. Довърших си книгата, а междувременно дойде време за залеза, който отново беше в невероятни цветове. Към 9 движението по пътеката замря и след като мръкна реших, че мога да легна и да спя директно до пътеката, без да опъвам палатката. Времето изглеждаше да бъде добро.

Четете по-нататък>>>

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(3): Из Аржентина 2

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(3): Из Аржентина

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания, а днес след полет над океана ще продължим из Аржентина. Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част трета

Из Аржентина

Буенос Айрес — Баия Бланка

Излизането от Буенос Айрес естествено е също толкова трудно, колкото и влизането, така че реших да използвам автобус до някое близко градче, разположено на Рута 3. И това беше Сан Мигел дел Монте, което е на 100—120 км южно от Буенос Айрес — просто автобусът нямаше по-близки спирки.
В понеделник сутринта нарамих багажа и тръгнах към автогарата. Пътьом трябваше да обменя наличните си пари. Около мястото, където трябваше да има официално Камбио,един човек упорито и бързо викаше — камбио, камбио, камбио и аз реших да проверя дали е там истината. Мушнах се в нещо като безистенче и започнах да гледам как стават нещата. Въпросният викач взе парите на хората, обмени ги на едно гише без никакви обявени курсове, слад което им ги връчи. Попитах аз за курса и услужливият посредник извади умело изписано картонче с числата 545 и 520. След това се опита да ме убеди, че 545 е неговата цена, а 520 е официалната — демек съм на далавера от всякъде. В цялата сметка липсваха десетичните запетаи, което и в София е често срещан номер. Казах благодаря и въпреки, че оня каза, че ще се върна като видя официалните цени, не стана така. Официалното бюро се оказа на 20—30 метра по-надолу. Имаше опашка от чакащи хора, униформена охрана и монитор с всички курсове- 5,5 песос за евро.

Автогарата се намира точно до гарата и е огромна.

В Аржентина хората се придвижват главно с автобуси и поради огромните разстояния те са луксозни — двуетажни, с места семи кама или кама (полу-легли и легло), климатизирани, и дори предлагат безплатна закуска. И са сравнително евтини — поне моят билет беше само 6 лева.
На излизане от града небето се изпълни с тежки облаци, приличащи на развълнувано море. Няколко светкавици разцепиха хоризонта и заваля.

През първите километри край пътя се занизаха колибите на гетата и през главата ми преминаха леко обезпокоителни мисли — през колко ли подобни места ще се наложи да мина, само че пеш?

Около 2 часа по-късно слязох в Сан Мигел. Рута 3 тук беше просто едно обикновено шосе с 2 платна и широки банкети, което значи идеално за стопиране. Двaйсетина минути по-късно се озовах в

първия ми южноамерикански камион.

Когато отворих вратата погледът ми се закова в газовият котлон, който се мъдреше между двете седалки. Слeд това вниманието ми бе привлечено от нещо като кавиорче с Дева Мария и Исус, развяващо се над леглото, а от напуканото предно стъкло кротко гледаше друг Исус във вид на лепенка.
В един български камион котлонът обикновено служи за кафе, дори боб, но не стои в кабината. Тук обаче, той служи само и единствено за мате. И няма и 10 минути след като тръгнахме, Хуан го запали и сложи чайника.
Матето е вид зелен чай, който е нещо като социализираща напитка за аржентинците. Смлените на едро листа се слагат в малко дървено съдче с форма подобна на кратунка, след което периодично се долива гореща вода и захар, а пиенето става през нещо като дебела метална сламка. А вкусът — поне за мен — обикновен чай.

В следващото градче бройката на стопаджиите в камиона нарастна с един. Маурисио още с качването си пое ролята на матеджия и прекара следващия час в периодично припалване на котлона и добавяне на вода и захар в „кратунката“.

Четете по-нататък>>>

1

От Германия към Франция и Испания (част 2 от Околосветско пътешествие на автостоп)

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част втора

Към Франция към Испания

Сутринта беше мъглива и дори се опитваше да прекапва дъждец, но това е нещо съвсем

нормално за Германия,

особено в този сезон. Излязох от апартамента на Мирослава и се насочих към Панаира, където според hitchwiki има добро място за стопиране. Това беше една удобна автобусна спирка, но толкова рано в събота сутринта нямаше никакви мераклии да ми спрат. След 20 минути висене прецених, че тук няма да я бъде работата и се насочих към другото място за стопиране — някаква бензиностанция, където улицата от града се включва в магистралата. Въпреки, че на картата мястото изглеждаше близо (всичко изглежда близо на картите!), трябваше да вървя около 40 минути, половината от които по тревата отвъд парапета, защото пътят подозрително приличаше на магистрала, а не исках да довтаса полицията. Когато най-накрая, с подгизнали от мократа трева крака, стигнах мястото, видях, че бензиностанцийката е много малка. Тъкмо започнах да си представям едно дъъъълго чакане, когато късмета реши да ме опровергае. След само 5 минути, третата минала кола спря и ме взер. Младо момче и момиче, отиващи на 50 км в моята посока. Сууупер. Оставиха ме на една голяма бензиностанция, където се изтъпанчих с табелка Карлсруе. Този път чаках 10 минути и един германец на средна възраст ме взе, но не до Карслруе, а чаааак докъм

Фрайбург,

накъдето всъщност отивах.

Човекът беше образован и интелигентен. Разказа, че е пътувал доста с кола из западната част на Африка, с което успя да ми разпали мераците за Африка и взеха да ми минават разни мисли да запраша нататък когато стигна до Испания 🙂 Зададох му същите въпроси като на тираджията, но отговорите съвсем не бяха същите. Първо — той харесвал много Франция и хората там. Според него проблемите на тираджиите идвали от малко странната френска полиция, която доста ги мъчела.

На втория въпрос — за източните и западните германци, отговорът беше по-комплексен. Когато Германия е била разделена, западните германци постоянно са бленували за обединението — да се съберат отново с братята си отвъд Стената. Ходели са при тях, пращали са им разни по-луксозни неща, които не са се намирали там, чувствали са състрадание. Когато Стената най-накрая паднала и двете части се обединили, изведнъж всички осъзнали колко голяма е станала пропастта помежду им. И не само тази в манталитета и мисленето, а и икономческата. Изведнъж се оказало, че трябва да се вложат огромни инвестиции за какво ли не. Започнало свободно придвижване на работна ръка в западна посока, като идващите хора са били готови да работят за по-малко пари, само и само да си намерят работа, която е липсвала на изток. А това не се е харесвало на западните германци. Всичко се свеждало до общовалидното за всички хора — богатите смятат, че бедните искат да вземат нещо от тях, а бедните пък мислят, че богатите ги пренебрегват заради бедността им. Но нещата вече отивали към нормализиране и изравняване, макар че все още на изток животът бил по-евтин.

Стана дума и за изравняването между нациите и държавите в европейски мащаб. Според шофьора ми, сегашната глобална икономика с нейната жажда за печалба вкарва всички хора в едни и същи коловози и модели на поведение, което е много жалко, защото унищожава националната идентичност на хората. Французите допреди десетина години били много по-свободни и отпуснати, докато сега са започнали да заприличват на германците.

Така в сладка раздумка наближихме Фрайбург — първо мислех да сляза малко преди града, за да продължа по магистралата към Франция, но имах много време и реших да разгледам още един германски град. За разлика от външните части, центърът е със старинна архитектура, а уличките са тесни и павирани. Къщите са интересни и шарени, а точно в средата се издига огромна катедрала, около която се вие пазар, на който се продава както плод и зеленчук, така и дрехи и сувенири. Въпреки малките размери на градчето, стълпотворението по уличките беше огромно.

Пообикалях един час и се заех да излизам от града.

Франция е само на трийсетина километра

и реших да мина по някакви второстепенни пътища. Харесах си една спирка и зачаках с табела Мюлюз. Само след 10 минути една жена се приближи изотзад и ме заговори. Видяла ме и спряла колата си без да усетя трийсетина метра зад мен. Отивали да си напазаруват прясна риба от един голям френски супермаркет на 10 км преди Мюлюз. В тази част на Германия е много красиво — отляво на пътя се издига планината Шварцвалд, а отдясно се редят малки селца нахвърляни сред лозята, а слънцето печеше закачено на синьото небе — въобще идилия 🙂

Оставиха ме на супермаркета, който се оказа по-огромен отколкото си представях и само след 5 минути мъж и жена французи ми спряха с една таратайка и ме откараха до центъра на Мюлюз. Опитах се да звънна на Карин, с която имах уговорка от couchsurfing, но телефонът и даваше свободно, поради което тръгнах направо към адреса и. Разликата с Германия беше видима. Първото нещо, което забелязах е, че светофарите за пешеходци са различни:D Улиците не са толкова чисти и подредени, а на няколко пъти видях и прошляци. Във Франкфурт също бях видял такива, но те бяха почти незабележими — имаха достоен вид и ако Мирослава не ми ги беше показала, нямаше да ги забележа. Но тия тук си бяха най-обикновени пропадналяци пияници. А когато видях и няколко много дебели мъже, се замислих и с учудване установих, че не си спомням да съм видял толкова дебели хора в Германия.

Когато звъннах на Карин, отново не си вдигна телефона, затова зачаках пред входната врата на сградата. След десетина минути тя се появи и влязохме у тях. Прекарахме вечерта в разговори за пътешествия, разказвах и за България, за която тя не знаеше почти нищо, хапнахме и стана време за спане.

Четете по-нататък>>>