Archive for the tag 'околосветско пътешествие на автостоп'

апр. 23 2010

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(7):Отново в Аржентина

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина , Огнена земя и Torres del Paine в Чили и за последно минахме по националния път Каретера Аустрал, свързващ цялостно Чили.

Днес ще се завърнем отново в Аржентина.

Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част седма

Отново в Аржентина

След 5 километра вървене едно пикапче ме хвърли до чилийската граница, след което пеш минах и аржентинската. След около 20 дни по Каретера Аустрал отново бях в Аржентина. Първата ми кола обаче беше чилийска. Цялото семейство – мъжът, жената и двете им около 5-6 годишни деца отиваха към Тревелин да пазаруват. Във Футалеуфу няма бензиностанция, затова всички ходят да зареждат в Аржентина. Неудобното обаче е, че не могат да изнасят повече от един резервоар, тоест – никакви туби. Така използват и случая да напазаруват евтино в Аржентина. Купували един чувал брашно и после правели цял месец хляб. Въпросът колко струва чувал брашно в България обаче ме затрудни – кой в България купува брашно в такива количества.

На автостоп около света

Около света на автостоп

От другата страна на планината пейзажът рязко се промени. Стана равно и жълтият цвят започна да доминира. Скоро

влязохме и в Тревелин,

където ме оставиха.

Погледах сергиите на центъра, където се продаваха разни сладкиши и сувенири, след което отидох до туристическата информация. Бях свикнал да ходя в чилийските, където обикновено няма никой, затова с влизането в аржентинската останах шокиран. Вътре беше пълно с народ и за да се добереш до каките трябва да чакаш на опашка.

Ог Тревлин до Сан Матрин де лос Андес е аржентинската Швейцария.

През лятото де що има народ из Аржентина се юрва да летува в района и по пътищата се точат върволици от коли, пикапи и каравани пълни с цели семейства. Как да е, разбрах каквото ме интересуваше и без да питам. Входът на националния парк струваше 30 песос, което заедно с отдалечеността му от 30 км го правеха не особено привлекателна дестинация за мен, още повече, че снимките, които видях не ме грабнаха хич. Имало езеро (аржентинците се кефят на езера, защото са удобни за пикник), но аз бях вече видял толкова езера, че две-три повече или по-малко все толкова.

Из Аржентина

Из Аржентина

Хвана си чукалата и тръгнах да се изнасям от града. Времето отиваше към икиндия, а слънцето огряваше жизнерадостно жълтите полета и хълмове. Ако пропуснем поезията, искам да кажа, че мястото плачеше за снимки. От едната страна имаше един привлекателен хълм и с малко налучкване и питане намерих път.

Четете по–нататък>>>

2 коментара

мар. 12 2010

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(6): Чили: Carretera Austral

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина , Огнена земя и Torres del Paine в Чили

Днес ще продължим по националния път Каретера Аустрал, свързващ цялостно Чили

Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част шеста

По Каретера Аустрал в Чили

Ситуацията изглеждаше абсолютно идентична като при Лаго О’Игинс – все още имах само около 25 евро в чилийски пари и около 20 в аржентински. Въпреки това, този път определено бях решен да продължа. Дани имаше достатъчно чилийска валута, така че му продадох аржентинските си пари и вече се чувствах почти богат. Е… все още не бяха достатъчно, за да се чувствам сигурно, но при всяко положение беше по-добре.

Върхове в Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Рано рано тримата се наредихме на изхода на града да чакаме преди тълпата израелтянr, нощуващи в Лос Антигуос, да ни застигне. Излизащите коли се брояха на половината пръсти на едната ръка на сакат стругар, но въпреки това след около час се намери едно място в едно камионче отиващо към Кокран. Късметът естествено беше за мен.

И така поех по

дългата, дъждовна и красива Каретера Аустрал

– опитът на Пиночет да свърже с път всички части на Чили. Всъщност първите ститина километра след Чиле Чико не са част от този път, но бяха по-впечатляващи от всички, което видях.

Из Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

Тесният неасфалтиран път в началото минаваше през редица каньони, прокопани в скалите, след което се издигна до най-високата си точка, от където се откри спираща дъха гледка.
Отпред се жълтееха сухите треви и храсти, няколкостотин метра по-ниско се синееше огромното езеро General Carrera, а зад него се редяха заснежените върхове на Андите. Пътят продължи да лъкатуши по скалите на единия бряг на езерото, като на места изглаждаше колкото труден за направа, толкова и опасен. Едно немнимателно движение на волана може да те запрати на няколкостотин метра надолу в пропастта. А шофьорът на камиона караше като на рали.

Из Андите – по пътя Каретера Аустрал, Чили

За щастие 190км и 5 часа по-късно пристигнах в

Кокран,

на чийто изход чакаха…двамата израелтяни, приятели на Макс и Коби, с които чакахме лодката на Лаго О’Игинс.

Езеро – по пътя Каретера Аустрал, Чили

След като се заговорихме разбрах, че самите Макс и Коби, както и италианецът Стефано са също в градчето. Освен това били успели да свалят цената на лодката на 45$ след като говорили със собственика на фирмата във Вийа О’Игинс. След това прекарали Нова Година в селцето и полека лека се измъкнали, минавайки през вечнодъждовният Тортел, където дори няма улици, а само дървени пътеки и мостове.

Четете по–нататък>>>

One response so far

февр. 07 2010

Около света наляво (5): Torres del Paine в Чили

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина и Огнена земя

Днес ще продължим към националният парк Torres del Paine в Чили

Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част пета

Torres del Paine в Чили

16 дек 2009

Сутринта в 8:25 се строих край пътя и зачаках Андреас. С пословичната немска точност той се появи след не повече от 6-7 минути и тръгнахме към парка.

Джипът беше добър (наемът му естествено скъп, а разходът на гориво голям) и летеше по чакълените пътища с респектираща скорост. Решихме да влезем през близкия вход на парка, който не е толкова популярен, колкото другия. Това решение го взех главно аз, защото така маршрута ми се връзваше най-добре.

Torres del Paine, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп

Torres del Paine, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп

С колата отидохме до лаго Грей, за да видим големите парчета лед, плуващи из водата, след което Кристиан ме върна почти до входа, разделихме се и хванах гората. В началото не беше гора де, беше само поле. След 6 километра стигнах един от безплатните къмпинги, оставих си раницата и тръгнах по баирите да търся място за снимки, тъй като от къмпинга нямаше никаква гледка. След 1 час блъскане из бодливи храсти по хълмовете не намерих добра гледна точка и се върнах долу. Реших да продължа по пътеката напред и така минах около 6-7 км, докато стигнах до едни хълмове край брега на лаго Пеое. Гледката беше много добра, а вятърът, ооо вятърът… брутално силен. След като мръкна тръгнах обратно и някъде към 12 се прибрах в къмпинга с около 21 км за деня. Не видях да има други палатки, самият аз не опънах моята, а направо легнах под заслона.

Torres del Paine, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп

Torres del Paine, Чили – Околосветско пътешествие на автостоп

На сутринта ме събудиха тропащи крака и с изненада установих, че е имало 2 палатки наоколо. Запознах се с едната двойка – момче и момиче от Германия, с които тръгнахме към къмпинга до ледника Грей – около 21 км напред. Първите 10 км бяха лесни, а после стигнахме до къмпинга на лаго Пеое, където се успокоих, когато видях, че има хляб на поносима цена.
Другата пътека обаче беше трудна – много вятър, много баир. Точно на средата обаче, в най-високата точка гледката беше жестока. Виждаше се целият ледник с трите му езика, обграден от всичките заснежени върхове. Мястото беше толкова добро за снимки, че реших да остана да чакам залеза. Реших, че мога да спя някъде край пътеката. Довърших си книгата, а междувременно дойде време за залеза, който отново беше в невероятни цветове. Към 9 движението по пътеката замря и след като мръкна реших, че мога да легна и да спя директно до пътеката, без да опъвам палатката. Времето изглеждаше да бъде добро.

Четете по-нататък>>>

3 коментара

Ное. 29 2009

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(3): Из Аржентина

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания, а днес след полет над океана ще продължим из Аржентина. Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част трета

Из Аржентина

Буенос Айрес — Баия Бланка

Излизането от Буенос Айрес естествено е също толкова трудно, колкото и влизането, така че реших да използвам автобус до някое близко градче, разположено на Рута 3. И това беше Сан Мигел дел Монте, което е на 100—120 км южно от Буенос Айрес — просто автобусът нямаше по-близки спирки.
В понеделник сутринта нарамих багажа и тръгнах към автогарата. Пътьом трябваше да обменя наличните си пари. Около мястото, където трябваше да има официално Камбио,един човек упорито и бързо викаше — камбио, камбио, камбио и аз реших да проверя дали е там истината. Мушнах се в нещо като безистенче и започнах да гледам как стават нещата. Въпросният викач взе парите на хората, обмени ги на едно гише без никакви обявени курсове, слад което им ги връчи. Попитах аз за курса и услужливият посредник извади умело изписано картонче с числата 545 и 520. След това се опита да ме убеди, че 545 е неговата цена, а 520 е официалната — демек съм на далавера от всякъде. В цялата сметка липсваха десетичните запетаи, което и в София е често срещан номер. Казах благодаря и въпреки, че оня каза, че ще се върна като видя официалните цени, не стана така. Официалното бюро се оказа на 20—30 метра по-надолу. Имаше опашка от чакащи хора, униформена охрана и монитор с всички курсове- 5,5 песос за евро.

Автогарата се намира точно до гарата и е огромна.

В Аржентина хората се придвижват главно с автобуси и поради огромните разстояния те са луксозни — двуетажни, с места семи кама или кама (полу-легли и легло), климатизирани, и дори предлагат безплатна закуска. И са сравнително евтини — поне моят билет беше само 6 лева.
На излизане от града небето се изпълни с тежки облаци, приличащи на развълнувано море. Няколко светкавици разцепиха хоризонта и заваля.

През първите километри край пътя се занизаха колибите на гетата и през главата ми преминаха леко обезпокоителни мисли — през колко ли подобни места ще се наложи да мина, само че пеш?

Около 2 часа по-късно слязох в Сан Мигел. Рута 3 тук беше просто едно обикновено шосе с 2 платна и широки банкети, което значи идеално за стопиране. Двaйсетина минути по-късно се озовах в

първия ми южноамерикански камион.

Когато отворих вратата погледът ми се закова в газовият котлон, който се мъдреше между двете седалки. Слeд това вниманието ми бе привлечено от нещо като кавиорче с Дева Мария и Исус, развяващо се над леглото, а от напуканото предно стъкло кротко гледаше друг Исус във вид на лепенка.
В един български камион котлонът обикновено служи за кафе, дори боб, но не стои в кабината. Тук обаче, той служи само и единствено за мате. И няма и 10 минути след като тръгнахме, Хуан го запали и сложи чайника.
Матето е вид зелен чай, който е нещо като социализираща напитка за аржентинците. Смлените на едро листа се слагат в малко дървено съдче с форма подобна на кратунка, след което периодично се долива гореща вода и захар, а пиенето става през нещо като дебела метална сламка. А вкусът — поне за мен — обикновен чай.

В следващото градче бройката на стопаджиите в камиона нарастна с един. Маурисио още с качването си пое ролята на матеджия и прекара следващия час в периодично припалване на котлона и добавяне на вода и захар в „кратунката“.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version