Archive for the tag 'Околосветско пътешествие'

сеп. 24 2010

Ла Пас и Андите в Боливия (10 част на Около света наляво (Околосветско пътешествие на автостоп))

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина , Огнена земя и […]

One response so far

Ное. 14 2009

От Германия към Франция и Испания (част 2 от Околосветско пътешествие на автостоп)

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част втора

Към Франция към Испания

Сутринта беше мъглива и дори се опитваше да прекапва дъждец, но това е нещо съвсем

нормално за Германия,

особено в този сезон. Излязох от апартамента на Мирослава и се насочих към Панаира, където според hitchwiki има добро място за стопиране. Това беше една удобна автобусна спирка, но толкова рано в събота сутринта нямаше никакви мераклии да ми спрат. След 20 минути висене прецених, че тук няма да я бъде работата и се насочих към другото място за стопиране — някаква бензиностанция, където улицата от града се включва в магистралата. Въпреки, че на картата мястото изглеждаше близо (всичко изглежда близо на картите!), трябваше да вървя около 40 минути, половината от които по тревата отвъд парапета, защото пътят подозрително приличаше на магистрала, а не исках да довтаса полицията. Когато най-накрая, с подгизнали от мократа трева крака, стигнах мястото, видях, че бензиностанцийката е много малка. Тъкмо започнах да си представям едно дъъъълго чакане, когато късмета реши да ме опровергае. След само 5 минути, третата минала кола спря и ме взер. Младо момче и момиче, отиващи на 50 км в моята посока. Сууупер. Оставиха ме на една голяма бензиностанция, където се изтъпанчих с табелка Карлсруе. Този път чаках 10 минути и един германец на средна възраст ме взе, но не до Карслруе, а чаааак докъм

Фрайбург,

накъдето всъщност отивах.

Човекът беше образован и интелигентен. Разказа, че е пътувал доста с кола из западната част на Африка, с което успя да ми разпали мераците за Африка и взеха да ми минават разни мисли да запраша нататък когато стигна до Испания 🙂 Зададох му същите въпроси като на тираджията, но отговорите съвсем не бяха същите. Първо — той харесвал много Франция и хората там. Според него проблемите на тираджиите идвали от малко странната френска полиция, която доста ги мъчела.

На втория въпрос — за източните и западните германци, отговорът беше по-комплексен. Когато Германия е била разделена, западните германци постоянно са бленували за обединението — да се съберат отново с братята си отвъд Стената. Ходели са при тях, пращали са им разни по-луксозни неща, които не са се намирали там, чувствали са състрадание. Когато Стената най-накрая паднала и двете части се обединили, изведнъж всички осъзнали колко голяма е станала пропастта помежду им. И не само тази в манталитета и мисленето, а и икономческата. Изведнъж се оказало, че трябва да се вложат огромни инвестиции за какво ли не. Започнало свободно придвижване на работна ръка в западна посока, като идващите хора са били готови да работят за по-малко пари, само и само да си намерят работа, която е липсвала на изток. А това не се е харесвало на западните германци. Всичко се свеждало до общовалидното за всички хора — богатите смятат, че бедните искат да вземат нещо от тях, а бедните пък мислят, че богатите ги пренебрегват заради бедността им. Но нещата вече отивали към нормализиране и изравняване, макар че все още на изток животът бил по-евтин.

Стана дума и за изравняването между нациите и държавите в европейски мащаб. Според шофьора ми, сегашната глобална икономика с нейната жажда за печалба вкарва всички хора в едни и същи коловози и модели на поведение, което е много жалко, защото унищожава националната идентичност на хората. Французите допреди десетина години били много по-свободни и отпуснати, докато сега са започнали да заприличват на германците.

Така в сладка раздумка наближихме Фрайбург — първо мислех да сляза малко преди града, за да продължа по магистралата към Франция, но имах много време и реших да разгледам още един германски град. За разлика от външните части, центърът е със старинна архитектура, а уличките са тесни и павирани. Къщите са интересни и шарени, а точно в средата се издига огромна катедрала, около която се вие пазар, на който се продава както плод и зеленчук, така и дрехи и сувенири. Въпреки малките размери на градчето, стълпотворението по уличките беше огромно.

Пообикалях един час и се заех да излизам от града.

Франция е само на трийсетина километра

и реших да мина по някакви второстепенни пътища. Харесах си една спирка и зачаках с табела Мюлюз. Само след 10 минути една жена се приближи изотзад и ме заговори. Видяла ме и спряла колата си без да усетя трийсетина метра зад мен. Отивали да си напазаруват прясна риба от един голям френски супермаркет на 10 км преди Мюлюз. В тази част на Германия е много красиво — отляво на пътя се издига планината Шварцвалд, а отдясно се редят малки селца нахвърляни сред лозята, а слънцето печеше закачено на синьото небе — въобще идилия 🙂

Оставиха ме на супермаркета, който се оказа по-огромен отколкото си представях и само след 5 минути мъж и жена французи ми спряха с една таратайка и ме откараха до центъра на Мюлюз. Опитах се да звънна на Карин, с която имах уговорка от couchsurfing, но телефонът и даваше свободно, поради което тръгнах направо към адреса и. Разликата с Германия беше видима. Първото нещо, което забелязах е, че светофарите за пешеходци са различни:D Улиците не са толкова чисти и подредени, а на няколко пъти видях и прошляци. Във Франкфурт също бях видял такива, но те бяха почти незабележими — имаха достоен вид и ако Мирослава не ми ги беше показала, нямаше да ги забележа. Но тия тук си бяха най-обикновени пропадналяци пияници. А когато видях и няколко много дебели мъже, се замислих и с учудване установих, че не си спомням да съм видял толкова дебели хора в Германия.

Когато звъннах на Карин, отново не си вдигна телефона, затова зачаках пред входната врата на сградата. След десетина минути тя се появи и влязохме у тях. Прекарахме вечерта в разговори за пътешествия, разказвах и за България, за която тя не знаеше почти нищо, хапнахме и стана време за спане.

Четете по-нататък>>>

One response so far

окт. 16 2009

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(12): Улан Батор, Монголия

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме в Улан Батор, Монголия.

Днес ще прочетем последния по-подробен запис в дневника на пътешественика — за момента дневникът свършва тук, въпреки, че пътешественикът към днешна дата се намира вече в Япония. И така — последният засега описан ден. Приятно четене:

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)

част дванадесета:

В гонитба за руска виза в Улан Батор

ден 80

9-и септември 2009г

Девети септември… Девети септември беше ден на нещо, нали? Ама на какво… Да пукна, ако си спомням. Пукн! Някаква революция? Мисля си за посолството и за цялата тази работа с визата. Не мога да разбера защо толкова съм тръгнал да се притеснявам — а аз се притеснявам. Каквото и да стане, ще се наложи някак си да се оправя и да се страхувам от евентуални проблеми е безмислено, просто трябва да направя каквото мога, за да бъде всичко наред.

Мисля си за това колко много неща са ми се случили от началото на пътуването, всичките поради някаква причина, как всичко се нагласяше и как всичко не беше случайно и умът ми не побира защо започвам да се притеснявам изобщо от такива неща, при положение, че отлично знам, че всичко в крайна сметка ще се нареди точно както е трябвало да се нареди от самото начало — да, може да не е по начина, по който съм си го представял, но в крайна сметка по най-добрия възможен начин. И ще мога да разбера това само като погледна назад. Иска ми се да можех да погледна напред също, но нещата не работят по този начин, и замисляйки се схващам, че точно това е проблемът. Искам да имам сигурност и това е нормално — сигурност да знам какво ще се случи утре, а идиотското е, че точно това е едно от нещата, които ни ограничават. Плановете ни, представите ни за кое е най-добре, които са като малки програмки вируси, които се загнездват някъде и ти пречат да направиш нещо различно от тях, дори и когато става очевадно наложително… Не е толкова лесно да си ре-инсталираш операционната система, нито пък можеш просто да преминеш на друга. Сложно е. Трябва да ги изкореняваш вирусче по вирусче, а някои от тях е още по-сложно, защото дори не подозираш, че са там, и не знаеш какво да търсиш — а то си гложди някъде по гънките на мозъка ти и ситемата ти цикли. Мда.

Не успявам да мина в посолството. Мацката, която беше зад гишето вчера и ме върна за резервации, днес се жени и в посолството е пълно с дипломатични младоженци и гостите им, които сноват напред-назад през цялото време. Въпреки че вчера направихме нещо като списък на чакащите за утре, пристигнах десет минути по-късно, когато всички вече бяха влезли през портата и беше досатъчно няколко човека да се прередят — един от които българско-говорящият англичанин — позор — за да не успея да мина днес. Поне правя нещо смислено като помагам на Руслан — момчето, което работи на едно от гишетата, и с когото вече се познаваме по имена — да комуникира с двойка от Чехия, които искат да удължат визите си и имат някакви въпроси — говорим поне двайсетина минути, след това пък казвам каквото знам за нещата с визите на един италианец и гаджето му от Индонезия или Тайланд, която обаче живее в Холандия или Финландия и изобщо, някаква Ландия, помагам със същото и на възрастна двойка германци, които пътуват с джип. Въобще, руското посолство в Ю-Би е прекрасно място за развитие на интернационални-те отношения. Хубавото е, че днес Тоби и Гилермо са успели да си предадат документите и ще имат визата си утре… Пред самото посолство се запознаваме с едно от момичетата, които бяха вътре — казва се Ана и е французойка.

Всички заедно решаваме да отидем до пазара Нарантул. Това е известен „черен пазар“ — най-големият тук, в столицата, където може да се намери почти всичко. С Алекс планираме да го разгледаме от няколко дни — няколко дена в Монголия не сме видели нищо монголско, някак си е срамота. Преди това обаче искам да минем през българското посолство — може би те могат да напишат някакво писмо до руското такова, което да улесни издаването на виза и да елиминира обикновените заяждания с чужденците и измисляния на пречки. Като се има предвид, че все пак не съм от съвсем западния блок — мисля, че шанс това да помогне има.

Четете по-нататък>>>

One response so far

авг. 28 2009

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(5): От Очаков до Коктебел (Крим)

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме между в Очаков в Украйна. Днес ще тръгнем с него към Крим. Приятно четене:

ден 21

Очаков-Севастопол

„Под салфетката има сандвичи с кюфтета за вас.“ — казва хазяйката. Събудил съм се първи някъде към осем, за да имам време да пиша. Предполагам, че ще тръгнем към обяд така или иначе. На масата освен сандвичите има някакви бисквити и вафли, чай с подготвени чашки. „Каквото можем, това правим.“ — казва хазяйката. „Тук живеем бедно и скромно.“ Била е на „заработки“ в Полша, където е събирала ягоди, но не е доволна — в този район няма кой знае каква работа. Добре, че е зетят ѝ, който помага. Разминаваме се с него, докато излиза на работа — катаджия е. Дано да не се видим повече днес.

Към Севастопол пътят продължава да е ужасен

и скоростта продължава да е твърде висока за условията — изоставам няколко пъти, а когато бензинът ми свършва, просто отбивам на първата бензиностанция да заредя — не искам да рискувам нито да остана без бензин, нито да се очистя в някоя дупка, като карам по-бързо от сега за да ги настигна — предполагам, че ще се сетят, че зареждам и ще ме изчакат някъде напред. Въпреки това, Вася се връща да ме намери, и не след дълго се присъединяваме към останалите.

Четете по-нататък>>>

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version