Archive for the tag 'Одензе'

Ное. 04 2015

Плевенчани отвъд Полярния кръг (6): Малмьо и Дания

Днес завършваме пътуването до Нордкап с последния етап – завръщането към България. Заедно с нашите смели плевенчани по пътя на Север първоначално минахме през Словакия и Чехия, през Германия и Швеция, влязохме в Норвегия с Осло, Прейкестолен и Берген, пресякохме Полярния кръг и бяхме на островите Лофотен. Последния път стигнахме целта – самия нос Северен, […]

9 коментара

сеп. 29 2011

5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг (4): Нюборг – Одензе

Днес зав пътепис на Росица из Дания. Вече се разходихме из Копенхаген, бяхме в  Елсинор, Гиллелейе, Хилерьод и шведския Хелзингборг , а за последно бяхме в Роскилде и Кьоге

Днес ще завършим с Нюборг и Одензе 

Приятно четене:

5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг

част трета

Нюборг – Одензе  

cOPENhagen картата ни е валидна само още няколко часа. В 10:30 изтича. Напълно достатъчно е, за да се сбогуваме с Елсинор, да пристигнем в Копенхаген, да се помотаем малко в района на „Тиволи” и към обяд да поемем към Нюборг.

 

Нюборг

Влакът преминава по изумителния мост Great Belt (Bridge) или Storebæltsbroen на датски, съединяващ островите Зеландия и Фюн и след минутка пристигаме. Първо впечатление – доста луксозничко и тлъстичко място. Къщите изглеждат по-големи и по-разчупени от тези в Елсинор, например. Или може би се лъжа? Справка – снимките по-долу.

 Нюборг, Дания

Нюборг

Нюборг, Дания

Нюборг

Нов остров – нов късмет. Късметът се появява под формата на очарователна млада жена от Барселона – да, тя е от couchsurfing.org и ще е наш гид и приятел в днешния и утрешния ден. Омъжена е за датчанин, който плува из далечните морета, защото такава му е работата. Младият морски вълк също е каучсърфист.

Т. е толкова чаровна и бъбрива, така предугажда въпросите ни, че се шашкаме. Спретва ни по едно бързо кафе и ни повежда на обиколка из града веднага след като сме допили последната глътка. Междувременно ни съобщава, че не сяда в никакви заведения за пиене и ядене, защото е „грехота да пилееш пари навън, при положение, че същото можеш да консумираш „без пари” вкъщи”. Отправяме се към един прекрасен парк, който се оказва… ъъъ… гробищен парк. Т. се залива от смях, виждайки нашата реакция, когато най-сетне ни пада стотинката къде сме, смее се, защото и барселонци биха реагирали така, но за датчаните това е просто парк – нищо мистично или негативно няма в една такава разходка. А как поддържат… хмм… гробовете така еднакво, питаме ние. Общината поддържа всичко, отговаря Т. Е, значи и данъците трябва да са големички, допускаме. Огромни са – отсича тя.

Гробището на Нюборг, ДанияГробището на Нюборг, Дания

Гробищният парк на Нюборг

Продължаваме през „нормален” парк, нещо като по хребет на хълм. Тук някога е имало стена – стената на замъка. Но понеже била от дърво, изгорялааа. Виждаме водите в специално прокопаните в миналото канали, води, идващи от езеро, което е на 5 км оттук. В дъното е старата водна кула. Сега около каналите се кипрят китни къщички, които общината дава срещу минимален наем за ползване през високия сезон, а през студеното време ги затваря и прекъсва електричеството.

Водната кула и къщичките около канала – Нюборг, ДанияВодната кула и къщичките около канала – Нюборг, Дания

Водната кула и къщичките около канала

 

Водната кула  – Нюборг, Дания

 

Водната кула

Преди да отдадем дължимото на замъка, който ще се окаже известен с това, че първият датски парламент се е съвещавал в него цели два века, виждаме свещените крави на Дания – гъските.

 Езерото зад замъка – Нюборг, Дания

  Езерото зад замъка

Гъските и лебедите наистина са свещени за датчаните – обяснява Т. Случвало се автобуси и коли да спират насред магистралата, за да преминат птиците по пътя си необезпокоявани. „Най-смешното” и забавно нещо в Дания (това е виц) било да видиш полицай, който с двете си ръце прави флегматично и с умиление „къш-къш” на гъските, вървящи пред него.

А сега няколко снимки от замъка, който няма да ви впечатли с мащабите си, но пък дава много ясна представа за провинциалния дворцов живот през ранното средновековие. Попадаме във време, което предхожда славата на Елсинор и Хилерьод. Както вече споменах, тук се е съвещавал датският парламент в продължение на цееели два века – от късния дванадесети до ранния петнадесети век. Забавно е да се видят мащабите на парламентарната зала. Поради съсредоточаването на законодателната власт в Нюборг, градът е възприеман като столица на Дания в този период. Кралят Кристиян II е роден тук. Една легенда разказва, че детето Кристиян било спасено от опасно падане от маймуна. Нерде Дания, нерде маймуни! Кой знае из кои морета и земи е скитала датската флотилия, за да доведе маймуна в Нюборгския замък?! Велика работа е била тази Дания, честно ви казвам – нищо, че сега е най-малката скандинавска държава.

И още нещо – тук ще ви разкажат за съюза на Дания с Наполеон и Испания срещу шведите. Водачката ни твърди, че датчаните хранели топли чувства към испанците (но не към надутите французи) от онова време. С този епизод от историята щяхме да се срещнем и в Одензе чрез биографията на Андерсен, в чието семейство също са протекли епизоди, повлияни от присъствието на чуждите войници в града.

 Замъкът на Нюборг, Дания

Замъкът на Нюборг

 Замъкът на Нюборг, Дания

Замъкът на Нюборг

 Парламентът на Дания между 12 и 15 век – Замъкът на Нюборг, Дания

 Парламентът на Дания между 12 и 15 век

 Кралската тоалетна – Замъкът на Нюборг, ДанияКралско ложе – Замъкът на Нюборг, Дания

Кралско ложе и кралска тоалетна

 Вилички около езерото срещу замъка – Замъкът на Нюборг, Дания

 Вилички около езерото срещу замъка

Разходката продължава из централната градска зона и квартала с новото строителство, после лентяйстваме на брега на морето в близост до някакъв парк.

Към центъра на Нюборг, Дания

Към центъра на Нюборг

В центъра на града – Нюборг, Дания

В центъра на града

В центъра на града – Нюборг, Дания

Новите жилищни сгради – Нюборг, Дания

Новите жилищни сгради

Новите жилищни сгради – Нюборг, Дания

Новите жилищни сгради

 

А сега към морето! Мале, к’ви къщи ли, вили ли!

 Вили – Нюборг, Дания

 Вили – Нюборг, Дания

 Плажът – Нюборг, Дания

Плажът и паркът в далечината

 Мостът, свързващ двата острова в далечината – Нюборг, Дания

Мостът, свързващ двата острова в далечината

След разходката се връщаме в дома на Т., за да изпием по един Туборг, да си поговорим за датските нрави и да сготвим продуктите, които Т. купува от супермаркета, отказвайки почти грубо да приеме нашите крони. Подредени около малката масичка, подхващаме дълги етнопсихологически беседи. Споменавам ѝ за първите си впечатления от финландците, които виждах навремето да стоят и да събират слънчеви лъчи, без да помръднат, без да се погледнат, без да си продумат дума на една и съща маса в кафенето. Датчаните са по-различни, казва Т. Те са андалусийците на европейския север, първоначално изглеждат леко дръпнати и индиферентни, но като цапнат едно-две стават супер дружелюбни и готини. Отбелязвам, че ни е направило впечатление, че си пийват. Всички – обобщава Т. А от кога започват, питам аз. На 11 години момченцата вече проявяват „любопитство”, на 16 вече пият с бащите си… Добреее. А не им ли пречи на работата? – настоявам по темата. Изглежда, че не им пречи. Не пият когато работят и са дисциплинирани работници. Говорим си за студентския живот, за пътешествия, за начините, по които датчаните се справят с живота. На следващия ден ще ходим в Одензе, за да видим къщата на Ханс К. Андерсен. Впрочем той обичал да отсяда в едно провинциално имение близо до Нюборг. Но дотам се стига само с кола, така че… остава само Одензе.

 

Снимки от Нюборг:

http://royak.snimka.bg/travel/denmark-nyborg-may-2011.593138

 

Одензе

Докато усетим, че пътуваме, вече сме в Одензе. Движението в града е блокирано заради някакъв много масов дамски маратон. Целта ни тук е една единствена – да видим родната къща на Ханс К. Андерсен. Ако забелязвате, не казвам музея в родния град на Андерсен, а къщата на Андерсен. Въобще не съм склонна да влизам по официален начин в този музей, лъскаво изтупан и прилепен към малката къщичка. Не! Интересувам се само и единствено от това да зърна къщата и да надзърна в стаичката за всичко – работилница, спалня и всекидневна; да почувствам махалата, в която писателят е израснал и напуснал на 14-годишна възраст, за да се превърне в скиталец (не знам защо точно тази дума ми хрумна).

Сега градът е голям според тукашните мащаби и прекрасен, ето няколко попътни снимки:

 Одензее, Дания

Одензе

Одензее, Дания

Одензе

Одензее, Дания Одензе

Одензее, Дания

Одензе

Одензее, Дания

Одензе

Най-сетне сме в стария беден квартал, където на 2 април 1805 г. се е появил на бял свят великият приказник. Никога няма да забравя тази дата, защото това е и… моят рожден ден, но годината не съвпада, нали се сещате?!

Дали съдбата подреди нещата така, че да се докоснем до нещо андерсеново в самия край на пътуването? Доближили сме се поне мъничко до  някои от символите и нагласите в тази страна – светостта на предхристиянските имена; опашатите морски божества – очевидно обичани езически персонажи, свързани с насъщното море, от които някак си органично е произлязъл нов, вълнуващ и драматичен персонаж – Малката русалка; свещеността на гъските и лебедите, чиято миграция те кара да изпитваш тъга; социалното чувство на тези хора и отношението им към природата, към цветята. А онова внимание към малките и крехки неща, детайлите и естетиката? А онези самотни занимания в самотните дълги вечери, когато само светлината на свещичката те отделя от мрака, когато само съзнанието е свободно да напусне всичко това и да препусне из въображаеми светове? Защото колкото и неприет да е Андерсен в своята родина в най-хубавите години от живота си, колкото и да е специфичен, индивидуален, тъгуващ и „бездомен”, той може да бъде по-адекватно разбран именно в родния му контекст. И не само по отношение на автобиографичните мотиви в творбите му, но и във връзка с ценностната система и естетиката на най-близките хора, живеещи в бедната част на града или свързани с театъра – суеверията и страшните истории, „прихванати” от жените в семейството и от стариците в дома за бедни, бръщолевенето и песните на лудите от градската болница и на обезумелия след разоряването му дядо, странната замечтаност и затвореност на баща му – обущарят, който дяла играчки и разхожда сина си в гората…

            Невероятно е да се докоснеш до света на любим писател от детството, да наблюдаваш как хора отвсякъде идват и се покланят пред скромния му дом. И аз се покланям! Несъмнено това е най-великото ми преживяване в Дания.

 Кварталът на Андерсен – Одензее, Дания

Кварталът на Андерсен

 Къщата на Андерсен – Одензее, Дания

Къщата на Ханс К. Андерсен

Кварталът на Андерсен – Одензее, Дания Околните къщи

Кварталът на Андерсен – Одензее, Дания

кварталът

Одензее, Дания

Одензее

 

 

 

В пълно мълчание изпиваме по един топъл шоколад на площада. После си тръгваме обратно към Нюборг, прибираме набързо багажа, междувременно заплющява силен дъжд, но ние вече пътуваме към летище Каструп.  

 

Снимки от Одензе:

http://royak.snimka.bg/travel/denmark-odense-may-2011.593594

 

Опитах се да разкажа уж накратко, пък стана надълго, впечатленията си от Дания – страната на Андерсен, гъските и лебедите; страната, в която виждаш как всичко в ежедневието на хората е подчинено на любовта към слънцето и светлината; страната, в която трудно можеш да ядосаш някого, а отзивчивост ще получиш от мнозина…

 Край

Автор: Росица Йосифова

 

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Дания – на картата:

4 коментара

Switch to mobile version