Archive for the tag 'Ню Йорк'

мар. 29 2012

Ню Йорк. Америка.

Вчера докато подготвях днешния разказ от плановете на българската държава отпадна строежа на АЕЦ Белене 😉 Не беше нарочно, но… разказът днес е за Америка 🙂

Приятно четене:

 

Ню Йорк. Америка.

 

На времето, когато четях „До Чикаго и назад“ все се чудех кое чувство преобладава в мен хумора или тъгата.Чудех се не за друго, а защото; комичните истории на Бай Ганьо ме караха да се смея, а фактът, че главния герой е може би действително лице ме натъжаваше. С времето започнах да разбирам Алеко, дори бих го сложил наравно с Оруел, защото книгите и на двамата са актуални и към днешна дата.

Защо се сетих за Алековия герой? Ами защото осъзнах, че двамата много си приличаме. Приличаме си, ако не в действията, то поне в мисленето, а явно то не се е променило за пoследните 100 години. В този пост, ще публикувам една част от своето пребиваване зад океана. Посещението ми съвпадна със сесията ООН и мисля, че би било хубаво да се фокусирам върху нея в отделен пост.

Искам изрично да подчертая, че виждането ми е лично и може да не съвпада с други такива, затова пожелавам на всеки един да изгради собствено мнение, като посети тази страна.

Ню Йорк, САЩ

Статуя на Свободата – Ню Йорк, САЩ

Статуя на Свободата – Ню Йорк, САЩ

Започвам от там, където тази история е зачената. Винаги съм искал да посетя САЩ, но някак си след като станахме част от ЕС желанието поутихна. Беше заменено от еретичната мисъл, че съм видял всичко благодарение на филмите. В последните години дори твърдях, че няма да стъпя там, защото даването на виза минава през една унизителна (поне за мен) процедура. Защо направих завой на 180*? Ами, защото ме навиха и към днешна дата не съжалявам.

И така, ние сме група и

летим с А380, голям самолет на два етажа

И понеже нямаше какво да правя, а имах предостатъчно време, огледах хората около мен. По средата на полета един от пътуващите първа класа балканец слезе, за да види свой познати. „Шашнах швейцареца до мен! Като дойде стюардесата и ме попита: Какво ще пиете? Аз и казах едно малко 200 грама! После изпих едно вино, а като ударих една бира за десерт, оня до мен взе че заспа“ издекламира той, доволен от себе си.

Какво да се прави, човека трябва да има повод за гордост. Пък и кой съм аз, за да го съдя?

Ню Йорк, САЩ

Пепси – Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

До мен пътуваше един дипломат. Мисля, че не беше попаднал по собствено желание в икономичната класа, защото утешаваше съпругата си по телефона, че ще оцелее в това пътуване. Това ми даде повод и се замислих, колко ли биха спестили от бюджета си правителствата по света, ако орежат привилегиите на администрацията, но вътрешно леко съжалих човека за причиненото му неудобство.

Пътуването трая 10-12 часа (заедно с престоя и прехвърлянето),

и накрая се отзовах в една зала на летище Кенеди, в което имаше около 2000 души, разделени на две опашки отляво за американски граждани, а отдясно всички останали. Тук започна първия ми сблъсък с американската действителност или по-скоро си припомних нещо, на което тук гледаме като соц. отживелица – опашката. Като говоря за опашка имам предвид повече от 20 човека, но в случая беше по-скоро митинг;. Както и да е, хората са там са организирани и след два часа висене дойде моят ред. Човека зад гишето ми зададе няколко въпроса. Явно беше харесал отговорите, защото ми пожела приятен престой.

Ню Йорк, САЩ

 Ню Йорк, САЩ

 Ню Йорк, САЩ

 

 

Сигурно някой от вас знаят, но за тези които не са били там, ще кажа, че

тарифата на таксито от летището е фиксирана

и ако прежалите 40 долара може да се насладите на малко спокойствие след полета. По пътя от летището минахме през Куинс и беглата представа, която получих накара част от мен да каже, е за какво би целия път? Да беше отскочил до Банкя! Но веднага в съзнанието ми изникна една случка. Преди години пак с приятели посетих Виена и по пътя от летището един от групата каза „Много е соц! Прилича на Добрич“. Да ме прощават хората от Добрич, но аз съм бил там и мога да направя сравнение, Виена си е Виена! Извинявам се за отклонението, но след този спомен Банкя изчезна.

Появи се Манхатън. Грандиозно място.

Дори преди да преминем тунела под реката, усетих, че мащаба е съвсем друг.

Manhattan, Ню Йорк, Съединени американски щати

 

Първото усещане при влизане в долната част на острова, беше че сградите прихлупват обозримия хоризонт и това някак си ме смачкваше. Хотела ни беше на 50 етажа, но дори и от 30-ия етаж аз добих представа за мащаба на сградите и града.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 

***

Ако погледнете Манхатън

от по-високо, веднага ще установите една диспропорция в града. Има голяма концентрация на високи сгради околоцентралната гара и Уолстрийт. В начало се зачудих защо , после разбрах. Под града се намират едни от най-твърдите скали (шисти), но те не са разположени на една и съща височина. Там където има небостъргачи, скалите са по-близо до повърхността. Та в този ред на мисли се зачудих, какво е коствало прокопаването на метрото преди 100 години при положение, че скалите са три пъти по-твърди от бетона, но това е друга тема.

 Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

***

Посещението ми в Рокфелер център

беше много приятно поради две причини, беше през 85;ощта и от върха на сградата човек може да огледа както се казва „като от птичи поглед“ и сградата напълно заслужава името си. Всъщност тя не е на Рокфелер, а на града. Била е дарена след построяването и. Това ми напомни, че в часовете по история учехме, как същия господин е финансирал премахването на блата в южна България и поради тази причина маларията не е сред познатите ни болести. Гледката от върха е уникална. Сходно усещане изпитах и при посещението на Емпаер стейт билдинг. Насладата да снимаш от високо е несравнима, особено когато има какво. За първи път съжалих, че не нямам по-добър фотоапарат.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

***

Няма как да не спомена пътуването с корабче,

което ми даде възможност да огледам крайбрежието на Манхатан. Пътуването започва от Intrepid museum.Това е стар самолетоносач, по палубата на който има множество различни самолети, включително и наследника на U2-Тъндербърд. Спокойно мога да кажа, че това е първото място, което всеки турист трябва да посети. С обиколката по реката се добива много по-ясна представа за града от една страна, а от друга всеки може да прецени кои места си заслужава да посети.

Статуята на свободата

е мечта, за едни сбъдната, за други – не. Тя най-силно отразява изконния човешки стремеж към свобода, друг е въпроса дали образа и не е само комерсиален. Скромно ще кажа, че не ме впечатли особено. От борда на кораба придобих страхотни впечатления, както и някой от най-добрите кадри от престоя ми там. За тези на които им предстои да посетя града за първи път, ще кажа, че се продават билети за седем от основните атракции на града. С тях много по-лесно се обикалят забележителностите, защото си спестявате реденето по касите.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

***

Където и да съм ходил по света, винаги съм посещавал по един два музея и никога не съм съжалявал. Има няколко от тях (Истанбул, Париж, Мадрид, Барселона и др.), които оставиха в мен едно особено

усещане, което не открих в Метрополитен

Музеите на страни с колониално минало, са изпълнени с образци на заграбеното чуждо изкуство. Някак си ме хвана яд на американците и тяхната филантропия. Опитах се да вникна в съзнанието и подбудите на всички тези хора, които даряват толкова много безценни сбирки на музея. Не успях. ако ме разбирате правилно, без даренията музея щеше да бъде пуст. Замислих с;е, как пък н;ито един роден бизнесмен не подари една експозиция за 20-30 милиона на НИМ. Голямо впечатление ми направи секцията посветена на Византия. Имаше такива образци на средновековното изкуство, каквито никога не съм предполагал, че съществуват.

Когато говоря за американския начин на живот, филантропията и т.н. (все откъм позитивната страна), няма как да пропусна друго нещо, което ме удиви. Там,

не държавата, а частни организации се грижат за хората изпаднали в беда

Ако някой се пита защо, ще отговоря, че това е залегнало в тяхното законодателство. Сумите дадени за благотворителност се приспадат от данъците. В града наркоманите и алкохолиците не са изолирани от обществения живот, а биват интегрирани обратно в него. Това става по различни програми, субсидирани от частни компании (разбира се те имат и финансова изгода). Например, една фирма за събиране на боклук дава шанс на зависимите да започнат работа, като подсигуряват храна и подслон. Пари (20% от заплатата) се дават след първата година и то при положение, че човека е чист. На втората година получават 50%, а на третата, ако индивида не е кривнал от правия път получава накуп всичките пари, които е заработил за това време.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

***

За да видя максимална част от града и да почувствам атмосферата му ходих пеша. Не бях целеустремен, напротив обикалях хаотично дори на зигзаг. Спазвах единствено посоката на крайната ми цел. Спирах там, където ми беше интересно, магазини, книжарници и какво ли още не. Две места обаче предварително бях планувал да посетя.

B&H е култово място за любителите на фотографията.

Не само заради цените, атмосферата в магазина е неповторима. Консултантите записват името и телефона на клиентите. И докато записваше моите данни, ч 86;века ме погледна и попита – Ти от къде си? Отговорих му от България. Той се усмихна и каза – Аз съ;м бил там! Попитах го, какво го е довело чак там, а той ми каза: Бях млад, глупав, имах 600 долара и исках да посетя бивша социалистическа страна, Така се случи, че кацнах в София, но нямам ясни спомени, освен че всички ме караха да ям и да пия.

Apple store няма нужда от представяне

Имах поръчка от един приятел, да му купя таблет. Ако знаех какво ме чака, нямаше да влезна. Първото впечатление е за пълен хаос, създаван от множеството фенове на марката, които обикалят напред-назад, а други стоят като наказани. Потърсих устройството, но по щандовете имаше само аксесоари. Огледах се и с бодра крачка се насочих към свободната касата, където служителите продаваха търсеното от мен устройство. Чаках, чаках, но нула внимание към моята особа от страна на продавача, дори не ми отговори на въпроса. Пак се огледах и споделих проблемите си с един консултант, а той ме попита как ще платя, казах му в брой. Той недвусмислено ми посочи една група хора в средата на магазина, чиято роля до този момент не осъзнавах и ми каза да се присъединя към тях. Опашката ме преследваше навсякъде. Мина час в чакане и ето, че дойде моят ред. Продавача поиска кредитна ми карта. При което аз отвърнах, че ще плащам в брой. Опашката за плащане в брой е в другия край, отвърна той. Вие шегувате ли се с мен? Казах аз и бях готов да си тръгна, но в този момент негов колега се намеси в разговора и каза да изчакам пет минути. После получих устройството. Извода за мен беше, че там имат отношение както към парите, така и към клиента. Или казано с други думи, купувача е издигнат в култ.

По принцип, в САЩ има две неща от първа необходимост, които може да закупите на ниски цени. Това са храните и дрехите. Ще дам пример, за три часа (при надница 10 долара/час) работа вие получавате дънки „Левис“.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 

***

Докато се разхождах, голямо впечатление ми направиха

безбройните банкови клонове, особено тези на J.P.M.

Имаше ги буквално на всяко кръстовище. Автоматите за самообслужване в тях бяха повече от служителите. От страни клиентите ми приличаха на хазартни зомбита, съсредоточени в преразпределението на месечното си възнаграждение. Мисля, че тук е момента да вмъкна някой свой мисли.

Всяка година хиляди хора по света получават

един бленуван документ – зелена карта

За повечето от тях това е сбъдната мечта за по-добър живот, но според мен, тяхното преселение прави по-щастливи кредитните институции оттатък океана. Представете си само колко пари вливат тези хора всяка година в икономиката на страната. Всеки се нуждае от 2 неща първоначално – квартира и кола. Парите, с които отива всеки имигрант в един момент свършват и тогава идва ред на кредитната карта. Спасение от нея няма. Симбиозата между бизнеса и правителството се излива ежегодно в страната под формата на хиляди нови кредитополучатели. Е, и ако това не е пирамида, здраве му кажи.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 

Ню Йорк, САЩ

***

Уолстриит и района около кметството и Kота нула,

са едни от най-приятните места за разходка. Китайския квартал също има специфична атмосфера, а в италианския се провеждаше фестивал на храната и много ми допадна. На всеки ъгъл има количка за дюнери, хот дог и сандвичи. Може да се пазарите за цената или да платите 3 долара за кренвирша. Докато ходите по улицата, дори в час пик никой не ви бута. Разминаването е спорт с национално значение. За да свърша с разходките, ще се извиня, че сигурно съм пропуснал много от нещата които съм видял, но надали това ще разочарова някого.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 Ню Йорк, САЩ

 

***

Вие от къде сте?

Въпроса е стандартен към туристите и цели да разчупи обстановката преди да сте избрали какво да консумирате. В Американските закусвални има много и различен персонал, но човека, който ни зададе въпроса видимо проявяваше интерес.

От България, отговори Мони.

Аааа, Казанлак… Хубава страна.

А ти кога я посети?

Ами през 60-те, тогава бях футболист и играхме с местния отбор;. Помня, че по улицата пред хотела се движеше един човек с колело, а на гърба му имаше автомат. И вечер беше много хубаво, ядене, пиене и танци…

Ако не се лъжа, Фил беше на 65 години и излъчваше душевен мир и много спомени, които явно нямаше как да сподели с нас.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 

Send a salami to your boy in the army!

През 1888 в долен източен Манхатан от руски емигранти, е основан деликатесен магазин Katz Deli. С годините репутацията на магазина растяла и постепенно мястото се превърнало в закусвалня, любима за поколения клиенти и туристи. А 90;мосфера е автентична, а ремонт за последно е правен много преди Хари да срещне Сали, но това няма никакво значение. Заведението се посещава от всякакви знаменитости. Храната е превъзходна, а лично аз препоръчвам на всеки да опита прочутото „Пастрами“.

Планета Холивуд

не беше това, което очаквах. За сметка на това обаче,

Swing 46 беше това, което исках, дори малко повече.

Оркестър, певец, певица и много настроение с приятна, леко позабравена музика.

Ню Йорк, САЩНю Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 

 

На връщане, по пътя към

Таймс Скуеър за малко станахме част от някакъв гей-парад.

 

Едно момиче от групата каза
-Гледай колко много гейове и никой не ги пази!
-Не употребявай думата гейове тук, а педерасти. Иначе току виж някой те е осъдил, казах под формата на майтап аз, но в този момент двама от изрисуваните до мен младежи започнаха да се смеят и ми пожелаха „приятна вечер“ с плевенски акцент.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 

Прекрасна вечер беше, но множеството хора по улицата ми дойдоха в повече и за това реших да си вземем такси. По пътя към хотела си говорехме, как човек не трябва да разчита, че останалите не го разбират, защото както казваше майор Деянов – „Ние сме на всеки километър“. В този момент шофьора на таксито (с едвам доловим индийски произход) се обърна към нас и ни попита „От България ли сте“? на леко развален български. Честно казано, в този момент замръзнах и започнах да премислям, каква ли беда се е случила на човека, че да знае езика ни. Слава богу той продължи, „Учил съм в МЕИ-то“, при което аз си отдъхнах.
-А от къде си ти? попита Мони.
-От Бангладеш, женен съм за бургазлийка, но сега живеем тук, от 15 години.
-Е, как е, справяте ли се? питам аз.
-Да, когато човек работи всичко е наред! Поговорихме още малко и стигнахме хотела.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 

 

Всъщност трябва да спомена

няколко думи за хотела

Когато се регистрирахме, рецепционистът погледна паспорта и кимна утвърдително-

-О българи значи? Ние имаме колежка от България, казва се Иванова – каза засмяно Уил. Добра новина, помислих си аз. На следващата сутрин Иванова беше на смяна и аз реших да я попитам как да открия една книжарница.

-Ами не знам, не съм ходила там. Едвам отвърна тя с поглед в монитора, без да смени изражението на лицето си. Бързо прецених, че тя явно иска да изтрие спомена за всичко родно, и най-добре ще бъде аз да не ѝ преча. Намерих книжарницата.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

***

Тук искам да спра с очерка на своето пътуване и да кажа какво ми хареса и какво не. Не ми харесаха големите разстояния, метрото и мерките за сигурност демонстрирани навсякъде. Не ми харесаха, но знам, че без тях град;а няма как да функционира. Хареса ми, ентусиазма, излъчван от хората, независимо от тяхната възраст. Хареса ми, че всички работят здраво без да се оплакват. В крайна сметка целта на всички е да постигнат просперитет. Е, за разлика от нас те до някъде успяват. На връщане все се питах, способни ли сме да ги догоним? Сигурен съм че можем, но малко по-нататък…

ПП: Точка, толкова мога… не ми се сърди 🙂
Това, което съм пропуснал, частично ще наваксам със снимките

 

Автор: Емил Георгиев

Снимки: авторът

 

Още разкази от Ню Йорк  – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

2 коментара

юни 03 2011

Из Щатите надлъж и нашир (6): От Чикаго през Ниагара до Ню Йорк

Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, нагазихме в Калифорния, обиколихме Сан Франциско,а за последно минахме през Нациналния парк Йосемити и се видим езерото Тахо

Днес ще завършим обиколката на Америка с Чикаго, Нагара и Ню Йорк.

Приятно четене:

Из Щатите надлъж и шир

шеста част

От Чикаго през Ниагара до Ню Йорк


23 септември. Рано сутринта сме отново на път – посока Чикаго – този път с моя малък Фичо (Honda Fit). Пристигаме рано следобед, настаняваме се в мотел в Еванстън и се мятаме на метрото към центъра на

Чикаго

Отиваме първо до оная чудесия, която прилича на голям лъскав боб – те така и ѝ казват –

The Bean,

въпреки че официалното ѝ име е Облачната порта (Cloud Gate).

The Bean (Бобчето) или Облачната порта (Cloud Gate)– Чикаго, Илинойс

После из Милениум парк, Crown Fountain, където стени с човешки лица периодически бълват вода, а хлапетата шляпат из водата и се кефят. После по Мичигън авеню стигаме до

Великолепната миля (Magnificent Mile)

– особено лъскав участък от търговската част на града. В северния ѝ край е небостъргачът Хенкок, откъдето гледката е много хубава – качваме се точно преди залез слънце и гледаме как постепенно се запалват светлините на града. Още малко вечерно мотане по Стейт стрийт, стария град, и – време е за сън.

Великолепната миля (Magnificent Mile) – Чикаго, ИлинойсВеликолепната миля (Magnificent Mile) – Чикаго, ИлинойсВеликолепната миля (Magnificent Mile) – Чикаго, Илинойс

24 септември. Сутринта – разходка

из Еванстън и до Бахайския храм,

който се намира в съседното предградие – Уилмет. Апропо, такива храмове на Бахайската вяра има само по един на всеки континент и североамериканският е точно тук. Разкошен е – като от дантела – и си заслужава да се види.

Бахайски храм – Уилнет край Чикаго, Илинойс

Чикаго, ИлинойсОко – Чикаго, ИлинойсФонтан Бъкингам – Чикаго, Илинойс

Плажът на Уилмет на езерото Мичигън е особен тих и спокоен през септември. След това обикаляме дълго по Чикагските улици – първо с колата – до кея Белмонт, откъдето има хубава гледка към центъра на града, после пеша – вървим покрай река Чикаго с многото мостове, кривим вратове към върха на най-високия небостъргач тук – бившият Сиърс тауър, дето отскоро вече се казва Уилис тауър, покрай новопостроения Тръмп тауър, до Бъкингамския фонтан. Надвечер предприемаме маневри по измъкване от Чикаго, отправяме се на изток. Нощуваме в мотелче до градчето Хауи, щата Индиана.

25 септември. На сутринта продължаваме на изток, целта ни е

увеселителният парк Сидър Пойнт (Cedar Point)

Тълпата пред парка е голяма, паркингът побира стотици коли. Нареждаме се на опашка за първата чудесия-ужасия – Raptor (Граблива птица) – влакче, което те лашка и върти във всички възможни (и невъзможни!) посоки, с голяма скорост. Чакането на опашката е час! После на следващото – Corkscrew (Тирбушон), и следващото – Gemini (Близнаци)… и още… и така – до пълно размътване на мозъка! Апропо, известно време си мислех, че съм най-възрастната в парка – наоколо бяха все хлапетии – но в един момент се успокоих, че не съм – видяхме едни баба и дядо, които със сигурност бяха над 70-годишни (а може и над 80?!), но пък с какъв блясък в очите! Нощуваме в

градчето Сандъски,

край което е паркът.

Увеселителен  парк Сидър Пойнт (Cedar Point) – Сандъски, САЩ

Увеселителен парк Сидър Пойнт (Cedar Point) – Сандъски, САЩ

26 септември. Караме на изток по брега на езерото Ери. Посока –

Ниагара!

В ранния следобед сме вече там. Ехааа, чудо-чудо! Ненапразно Алеко се е дивил толкоз. Аз съм тук за четвърти път, но всеки път ахвам като за сефте, щом го видя! Мога да гледам с часове тая вода, дето се хвърля с главата надолу като луда! Качваме се на корабче, което ни отвежда направо отдолу под водопада, ехааа! Здрачава се и гледката става още по-вълшебна. От канадския бряг отсреща пускат светлини. Някой някъде казва, че в неделя обикновено имало фойерверки (днес е неделя). Разпитваме, но никой не знае със сигурност кога и дали. Чакаме, като запълваме времето с ахкане и охкане. Няма фойерверки – преместили ги били в петък… карай!

Ниагара

Ниагара

Ниагара

Ниагара

27 септември. Газ към Ню Йорк сити! Пресичаме горната част на

щата Ню Йорк (Upstate New York),

в градчето Сиракюз попадаме в задръстване, точно когато бензинът ни е почти на нула – какво ли е да ти свърши бензинът, когато си в задръстване, хе-хе! – ама успяваме да се измъкнем. Времето е почнало да се разваля – току превалява. Пристигаме в

Ню Йорк

по здрач, имаме резервиран хотел в Бруклин. Караме към мястото на хотела, наоколо кварталите са отначало лъскави и прилични, постепенно стават все по-мърляви и около хотела вече са съвсем обезпокоителни. Хотелът е приличен, изглежда доста нов, но околността хич не ни се нрави… Спестяваме си разходката из нея. Прекарваме нощта, надничайки през прозореца да проверяваме дали колата ни е още там 😉

28 септември. Сменяме хотела с един в Ню Джърси. Навън вали и се отдаваме на почивка – гледаме сериалчета, устройваме си ‘The Big Bang Theory’ маратон :). Вечерта сме с Наско и Сара, вечеряме заедно, те разказват за пътуването си из Франция, а ние – за нашето пътуване.

Theater District - Times Square, Ню Йорк, Съединени американски щати

29 септември. Отиваме с влакчето до Ню Йорк, шматкаме се цял ден с огрооомен кеф. Чудесен град, град на градовете! Ако мога да си избера едно място на Земята, където да живея, май това ще е 🙂 Шляем се до късно – по Бродуей и Таймс скуеър, надолу до Юниън скуеър, Гринидж вилидж, Ийст вилидж, Уошингтън скуеър, обратно към Бродуей, точно където са всичките театри и вечерни забавления, пак около Таймс скуеър… Вечерта отново сме с Наско и Сара, в мексикански ресторант.

Таймс скуер, Ню Йорк

Ню Йорк

Ню Йорк

Ню Йорк

Ню Йорк

Ню Йорк

Ню ЙоркНю Йорк

30 септември. Дорка се качва на самолета за България, а аз поемам обратно към Кълъмбъс. Почти по целия път вали като из ведро. Късно вечерта се прибираме с Фичо, с 2000 мили зад гърба си.

Край

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Съеднинените щати – на картата:

One response so far

мар. 10 2011

Ах, този Ню Йорк!

Днешният пътепис ще ни заведе до един от най-забележителните градове на света – Ню Йорк. Водач ще ни бъде нашия американски кореспондент – Люси. Приятно четене:

Ах, този Ню Йорк!

Статуята на Свободата – Ню Йорк, САЩ

Ако пристигнете в Америка и първият град, който видите, е Ню Йорк, няма как да не останете впечатлени. Той е всичко, което медиите са ви обучили да си представяте, че и повече, защото непрекъснато се променя.

Ню Йорк, САЩ

Ако обаче сте видели някои от другите големи градове преди него, ще трябва да се „научите“ да обичате Ню Йорк. Защото той далеч не е привидно най-привлекателният град в Америка.

Всъщност в даунтаун се носи неприятна миризма,

която през лятото е непоносима – поради липсата на задни улици, боклукът за прибиране се оставя на тротоарите, не стига това, ами и улиците не са особено чисти. Повечето американски градове имат безупречно чисти централни части, ако има занемарени или непочистени места, това са определени райони в покрайнините. Тук можете да подритнете боклуци на Парк Авеню.

Хотелите са стари

и въпреки гръмките си имена, не блестят с нищо, дори хигиената не е на висота в много от тях. С нетърпение очаквах първия си престой в Уолдорф Астория, а той се оказа съвсем незабележителен.

Паркирането е като мисията невъзможна,

а трафикът… по-добре е да не бързате! Никога няма да забравя първото си пътуване в такси в Ню Йорк – мислех, че ще се размажем на всеки 2 минути – всички се разминават на една боя разстояние, рязко спират и тръгват… Впечатли ме, че това не изнервя шофьора. Причината е, че всички карат така и винаги карат така!

Ню Йорк, САЩ

Дори и да живеете на другия край на света, няма как да сте пропуснали една от емблемите на Ню Йорк –

Таймс Скуеър

Той всъщност е внушително малък – ако видите каква тълпа се събира там във всяка новогодишна нощ /около 600 000 души/, и сравните с ежедневния вид на площада, ще се запитате дали сте на правилното място. За многократните ми посещения в Ню Йорк, досега не съм видяла площада безлюден. Животът кипи, непрекъснато се чува жизнерадостно жужене! Хората са с няколко градуса по-доволни, по-впечатлени, по-енергични на Таймс Скуеър. Трудно е човек да не се засмее и на небивалия интерес към иначе обичайни за Америка вериги магазини и ресторанти там – все едно, че са по-различни и по-модерни в сравнение с локалните им посестрими в местния мол.

Най-известното кьоше в света – Ню Йорк, САЩ

За архитектурата на града могат да се пишат страници и страници. Но има няколко сгради, които няма как да пропусна.

Първата сграда, наречена небостъргач е Флат Айрън Билдинг,

построена е през 1902 година по проект на архитекта Даниел Бърнам. Тъй като това е една от първите сгради с метална конструкция, а и със съвсем необичайна за времето си триъгълна форма, тя привлякла доста скептицизъм по отношение на здравината и издръжливостта си, а с това и прякора „Глупостта на Бърнам“. За всеобща изненада, повече от век по-късно, сградата стои непоклатима.

Небостъргач Емпайр Стейт Билдинг – Ню Йорк, САЩ

Въпреки, че най-известната сграда е

Емпайър Стейт Билдинг,

която още доминира като най-висока със 104-те си етажа, не по-малко атрактивна и дори архитектурно по-красива е Крайслер билдинг, която е построена малко преди това и дори за кратко държала рекорда за височина.

Ground Zero, 535 W 34th St, Ню Йорк, 10001-1303, Съединени американски щати

Трудно е да останете безразлични при вида на огромната дупка на

мястото на кулите-близнаци на Световния търговски център

Мястото е тихо, разговорите спират и хората навеждат като по команда глави, когато наближат пропастта. След толкова години това все още е някаква трагична строителна площадка с много кранове и други съоръжения, от чиято работа не се вижда резултат.

Ужасяваща е мисълта, че из прахта, по която стъпваме, са останките на тези над три хиляди души, които нищо неподозиращи са отишли на работа в съдбовния вторник сутрин.Много години ще минат преди градът, дори и страната, да успеят да надживеят тази трагедия.

Кота Нула (мястото на кулите-близнаци на Световния търговски център) – Ню Йорк, САЩ

Кота Нула днес

Наскоро

кампанията за построяване на джамия в близост до Кота Нула

събуди позадрямалите болка и гняв. Американците имат изключително чувство за патриотизъм и тази тема създаде конфликт и където го нямаше.

Та за патриотизма… За 8те години, които прекарах тук, никога не чух някой да каже, че се срамува, че е американец. Не се заблуждавайте, че тук животът е лесен и всички са богати, защото не са. Но тези хора са горди с държавата си.

Жителите на Ню Йорк

пък са горди с това, че живеят там. Плащат безумни наеми, намирането на апартамент е сходно с игра на лотария, но това са детайли. Важно е, че живеят в Ню Йорк!

Градът е и източник на модни тенденции – във всичко

Преди години помня как всеки трети по улицата носеше ботуши ЪГГ /UGG/, а на следващата зима и следа нямаше от тях. Изцяло бяха заменени от гумени ботуши Хънтър.

Има мода и в храната… Типичната местна закуска е геврек със сирене Филаделфия. А десерт номер едно са капкейкс. /cupcakes/.

За да се научиш да обичаш Ню Йорк, трябва да можеш да виждаш отвъд на пръв поглед непривлекателното – бетонът в Сентръл Парк, боклукът по улиците, сергиите на аксесоари ментета, които преди бяха само на Канал Стрийт, но постепенно се размножиха навсякъде, безмилостната надпревара за таксита, и често бруталната зима.

Защото този град има дух, има енергия и космополитизъм, какъвто рядко се среща. Из него витае здравословен ентусиазъм, за когото е трудно да не завидим!

Поздрави,

Люси Рикспуун

Автор: Люси Рикспуун

Снимки: авторът

2 коментара

ян. 20 2011

На път за Америка с … Air France

Днес Никола ще ни води до Щатите и то по време на снеговалеж 🙂 Оригиналното заглавие на приключението му ще прочетете накрая в последното изречение 🙂 Пък аз искрено се надявам, че това ще бъде първият от дълга поредица за Америка, описана от Никола


Приятно четене:

На път за Америка

с Air France

Снегът в Америка отлага пътуването ми и тръгвам с ден по-късно.  Първият полет закъснява с 4 часа и кацам в Париж в съвсем последния момент. Толкова последен, че първоначално ми отказват да ме качат на самолета за Ню Йорк. Все още си мисля, че ако служителката на летището говореше по-добър английски щеше да ме убеди, че няма как да ме пусне на борда.

Международно летище Джон Ф. Кенеди (JFK), Queens, Ню Йорк, Съединени американски щати

Малко след като всички са се качили, капитанът споделя, че трябва да извадят от багажното куфара на липсващ пътник. Операцията ще ни забави с най-много половин час. Два часа и половина по-късно излитаме. Полетът влиза в обичайния си, хм, коловоз: гледам глупав филм, пийвам вино и се унасям, за да се събудя малко след полунощ американско време с приятно заглъхване в ушите: знак, че летище Кенеди е близо.

След кацането обаче следва пилотът съобщава, че ще чакаме на пистата поне час, докато се изчисти място за паркиране. Това, разбира се няма никакъв смисъл тъй като към онзи момент снеговалежът в Ню Йорк е  от 12 часа, а летището работи нормално от 6. Нейсе. Два часа по-късно пилотът отново се включва с бодряшки тон за да ни увери, че чистенето е сложен процес. Още поне час. Пътниците започват леко да се нервират и питат “А не може ли да ни прекарате до терминала с автобуси“. Докато гледам как няколко автобуса се движат по пистата,  стюардите обясняват, че на летище Кенеди такива превозни средства не се използват. Получаваме по чаша вода. Бременната жена от 42 ред решава да пребледнее. Бебетата от 34-ти започват да реват в един глас. Индийка от края на самолета крещи на мъжа си без видима причина. Възрастният господин до мен разказва за участието на хърватите в Първата Световна.

Към 4:30 капитанът сътворява нова теория: трябва да останем още малко в самолета, защото няма кой да ни провери документите на американската граница.  Повтарям – според Ер Франс, американците са оставили една от най-важните си въздушни граници без персонал.  Шокирана от сблъсъка с такава чудовищна нелепица, дори индийката престава да се кара на мъжа си. Дни по-късно от любопитство се обаждам  на имиграционните, които през къдрав смях ми казват, че “Разбира се, че имахме персонал по това време”. Все едно, водата е на привършване: “Мосю, сигурен ли сте че искате още една чаша, да оставим за болните за всеки случай. Да знам, че само на 500 метра продават, но не можем да слезем от самолета, не нямам информация защо.”

Съзнанието ми полека потъва в синкава мъгла. Едно момиче изпада в истерична криза понеже шефът й звъни да пита “Кат кацна в дванайсет, Гинче, а сега е шесиполовина, що не си на работа?”. Другарят пред мен решава може би сме отвлечени от особено умни терористи и почти набира 911. Уверявам го, че похитителите ни са всичко друго, но не и умни. Едно китайче опитва да седне в скута ми.  Стюардите продължават да не дават информация. По една случайност, никой не е изперкал достатъчно за да им налети на бой.

След това чудото се случва и напускаме самолета през задния вход за да бъдем отведени с несъществувашите според Ер Франс автобуси до терминала където несъществуващите граничари бързо ни проверяват документите. Мислите си, че чантата ми ме чака на лентата? Помислете пак. За багажа на полет 008 дума не можело да става днес. Двукратно цитирам великия български футболист Христо Стоичков и си тръгвам.

Сетне дни седем дни поред им звъня по телефона, от който автоматичен глас казва: “В момента имаме прекалено много оплаквания, временно няма да вдигаме телефона. Ако не сте си получил багажа, до няколко дни ще ви го доставим. Благодарим за проявеното разбиране в тази трудна ситуация причинена от лошото време”.

Само че от моя страна проявено разбиране няма- лошото време обяснява само малка част от безумието. Не обяснява защо нещо, което Луфтханза прави за 20 минути на Ер Франс отнема повече от два часа. Не обяснява седемте часа на пистата след кацане. Не обяснява защо дори те не стигнаха да се свали багажа и защо следващите седем дни не бяха достатъчни да се достави по адресите. Не обяснява липсата на информация и неотзивчивостта на персонала. И по никакъв начин не обяснява защо след като направи толкова много гафове, компанията не пое отговорност, а си изключи телефоните. Не знам дали някога ще си видя любимия тъмносин пуловер, но знам че повече няма да летя с Ер Франс.

Автор: Никола Пенев

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version