Етикети: Нотр Дам

„Нотр Дам“, Notre-Dame de Paris – Париж, Франция 1

Назад към Париж (5): Църквите на Париж

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, улиците на Латинския квартал, Марé и...

Катинари на мост в Париж 5

Пътуване до Париж (3): Нотр Дам, Дефанс и с корабче по Сена

С Влади започваме същинската обиколко на Париж – по пътя спряхме във Виена, а предишния път пристигнахме във френската столица. Днес започваме същинския Париж. Приятно четене: Нотр Дам, Дефанс и с корабче по Сена...

Париж през май (2): Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица) 3

Париж през май (2): Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица)

Днес продължаваме сребърно-сватбената обиколка на Пламен из Париж. Вече разхпдихме по част улиците и започнахме с Лувъра, а сега, след като го завършим ще продължим към Нотр Дам.

Приятно четене:

Париж през май

част втора:

Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица)

И моят човек Бакхус

Бакхус – Лувър, Париж

Възбудената Психея от целувката на Амур

Възбудената Психея от целувката на Амур – Лувър, Париж

Възбудената Психея от целувката на Амур – Лувър, Париж

Двата глигана

В Лувъра, Париж

Да им имам камината

Из Лувъра, Париж

И балната зала

Бална зала – Лувър, ПарижСледва . . .

Имат си и Нотр дам!

Все съм си мислил, че Александър Невски е голяма църква. Да е жив и здрав Петко Бочаров, да, ама не !

[ge0_mashup_map]

[geo_mahsup_locatopn_info]

Тази 850 годишна, отнемаща дъха катедрала, и с мащаба си, и с архитектурата си, и с витражите си, сигурно не трябва да се описва с думи.

Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

Имахме късмета да присъстваме на неделна меса в препълнената катедрала.

Меса в Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

Меса

Меса в Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

Това мъничкото червеничкото долу, в средата е свещенника !

Меса в Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

Меса в Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

Ако седиш по-назад нито можеш да видиш какво става отпред, нито нищо да чуеш, затова през няколко метра са наслагани големи плазми и на тях се гледа. Всичко е озвучено перфектно, и чест прави на свещенника , за пеенето и гласа му.

Меса в Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

Ако някой иска да се изповяда – моля !

Изповедалня – Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

Тук сигурно някога се е разхождал Квазимодо!

Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

И още тогава е виждал това

Витражи – Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

Витражи – Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

Нотр Дам, Парижката Света Богородица – Париж, Франция

Очаквайте продължението

Автор: Пламен Петров

Снимки: авторът

Франция и някой-друг факт 16

Франция и някой-друг факт

Днес Вили ще ни разведе из цяяяла Франция с прекрасни снимки, като от гоблен 🙂 Страхотни са, наистина: Приятно четене:

Франция и някой-друг факт

Аз почти не гледам телевизия. А ако взема дистанционното, веднага прелитам през каналите и кацам на Нешънъл джиографик или някое от Дискавъритата. Най-много една емисия новини дневно и ми е предостатъчна. Не’ам нерви да тъпея пред телевизора 🙁 Отдавна дори и за фон не го оставям да бърбори докато правя нещо – рекламите много ме дразнят. Не стига, че са през 15 минути, ами и едва ли не по толкова траят 🙁 🙁 и имам чувството, че нямат край. Плюс това при мен имат точно обратния ефект – никога не купувам това, за което ме тровят с реклами по медиите. Ее, ‘ми чешит съм, но съм лесна – колкото повече някой иска да ме накара да направя нещо, толкова повече няма шанс.
Но в едно от тези редки мои благоразположения към телевизията, наскоро нацелих някакво филмче за Франция, което събуди в душата ми много и приятни моменти от обикaлянето ми из страната преди 3-4 години. /И което довърших на следващото лято със Страсбург 😉 / И нали се сещате как ми стана едно френскооо… 🙂 🙂
Определено филмчето ме провокира. Ами да, бих могла да напиша поне пет-шест пътеписа /освен онзи за Фонтенбло/ за различни места из Франция. Но това, когато имам повечко време. И музата да е с мен, нали така 🙂 To и другаде после обикалях, но все не ми остава време да се похваля, да покажа.

А Франция е не просто голяма и богата на история и култура страна.

Тя има и свой дух, свое собствено излъчване, което в различните региони на страната има свои нюанси. И ако мога да я сравня със… ами, да кажем с добър френски парфюм 🙂 … Да, пътувайки от юг на север, усещането е нещо както при хубавия парфюм: в първия момент е една много силна емоция – водопади от бугенвилии, лянове и жасмин, лавандула, цитруси, мързеливо слънце и дъх на море… зашеметяващо, уханно, свежо и жизнено…

Кан

Кап Фера

Прованс

Продължавайки към вътрешността, остротата на усещанията постепенно се смекчава, усеща се вече “сърдечната нотка на парфюма” – по-спокойна, по-мека… зелено, романтика, синева и нотки изненада.

Франция

Оверн

Лоара

Лорен

И в северната част е “базисната нота” – рее се едно усещане с по-размити форми, по-сдържано, с едва доловим респект и мек пасторал… едва-едва топло, едва-едва уханно… Но все така омайно. Тръгваш си, а преживяното дълго витае около теб.

Нормандия

Лорен

Страсбург

На времето си, Коко Шанел казала, че най-добрият парфюм е този, който съобщава за пристигането на някоя жена и ни я напомня, когато тя вече си е тръгнала… Ами това е то, Франция! 😉
Прави ми впечатление, че

когато спомена за Франция пред хора, които никога не са били там, реакцията най-често е “Еех, Франция… Блазе ти!”

Хм, асоциациите, които правят, са все за романтика, безметежност и любов, а в последно време и като за място, където евентуално биха могли да работят с големи заплати и да живеят супер добре. Истинска екзотика. Ама де да беше точно така… Защо някои хора си мислят, че във Франция /чужбина/ нямат проблеми? Аз твърдо поддържам идеята, че България ще се оправи едва тогава, когато българите престанат да търсят реализация непременно в чужбина. Но това е много друга тема.

А сега, като заклет и много любопитен пътешественик, съм на френска вълна и ще ви обадя

малко знайни, а може би и незнайни факти за екзотична Франция

= Франция е една от най-големите страни в Европа.
= Основната й територия се намира в Западна Европа, но нейно владение са и някои острови към други континенти: Кергелен, Крозе, Клипертон и други*, а също и Земя Адели на Антарктида.
= Столицата на Франция е Париж 🙂 Хе, че кой не го знае?! А първата столица е Франция е… ами пак Париж 🙂

Париж

За да съм точна, Париж /наречен така на името на келтското племе “паризи”, което го основало/ е бил столица още на франкската държава Нейстрия през 6-ти век от н.е. Т.е. преди още да е съществувала държавата Франция. По времето, когато Карл Велики /крал на франките от 768 до 814 г./ създава Франкската империя, която съдържа около 700 графства, Париж е просто редови град. Но след смъртта на Карл Велики и наследникът му, през 843 г. с Вердюнския договор франкската държава се разделя на три и западната част се пада на Карл Плешиви. Отначало държавата му се нарича Западнофранкско кралство, а после – Франция. И Париж отново е столица. До ден днешен.
= Основните закони в управлението на Франция са още от времето на управлението на Наполеон. А, я!
= Руан, също като Прага, го наричат “Градът на стоте кули”.
= Франция е първата страна, приела системата мерни единици СИ в 1875 г.
= Франция е член на ООН и на Световната търговска организация; тя е една от страните основателки на Секретариата на Тихоокеанската общност и Комисията по Индийския океан; Франция е частичен член на НАТО и асоцииран член на Асоциацията на Карибските държави (ACS); В Париж са Седалището на ЮНЕСКО и OCED /Организацията за Икономическо сътрудничество и развитие/; Централата на Интерпол е в Лион; а Международното бюро за мерки и теглилки е в гр. Севр.
= Родното място на готическата и бароковата архитектура и изкуство е Франция. Дори отначало са наричали готическото изкуство “френско изкуство”. Франция е прочута с невероятно красивите си готически орнаменти и витражи в множество катедрали, напр. Нотр дам де Пари и Сен Шапел в Париж, катедралите в Шартр, Реймс, Страсбург, Бурж, съдебната палата в Руан…

Реймс

Париж, Нотр Дам де Пари

Париж, Нотр Дам де Пари

А какво да кажем за бароковия Версай, примерно, или кралските апартаменти в Лувъра? Впрочем италианците оспорват родното място на барока, смятат, че е тяхно дело. Англичаните, обаче, твърдят: “Барокът като художествен стил се появява в Европа към края на 16 век.” Е, това е то, джентълмените са си джентълмени! 🙂 А знаете ли какво означава думата “барок”? Да де, това е стил в изкуството и архитектурата, характерен с много, с изобилие от детайли и колкото е по-шарено, по-бляскаво, по-къдраво и заплетено, толкова е по-бароково 🙂 Идеята е да създава усещане за богатство, изобилие, величие. А всъщност терминът “барок” е въведен от художествените критици и идва от италианската дума “barocco”, която пък се корени от древно римски и означава “фалшив скъпоценен камък”. А! Баш! 🙂

Париж, Лувъра

Париж, Лувъра

= До към началото на бароковия период нямало официален, литературен френски език. Всеки район от страната си говорел на свой диалект, а всеки писател си пишел, както си му иде отвътре, според някаква своя си граматика. И, познайте кой променил това положениее 🙂
Невероятно, да, но Пепеляшка, Спящата красавица, Котаракът в чизми, Синята брада и още цяла плеяда любими детски герои се появили точно в този период и точно във Франция. А Шарл Перо, заради малкия си син си направил труда да събере и преработи в разбираем за децата стил всички тези любими герои от различни народни приказки. /Пък после посветил тази сбирка на някой си от френския кралски двор, 🙁 а мен още ме човърка любопитството коя ли е тази персона?/ Последвали и героите от басните на мосю Лафонтен, а покрай огромния интерес на най-младото/малкото поколение, ще не ще, френският език все повече се уеднаквявал. Скоро след това, през 18 век френската литература преживяла бум, който се повторил пак през 20 век. Е, вярвам всички сте чували за “Тримата мускетари”, “Граф Монте Кристо”, “Парижката Света Богородица”, “Капитан Немо”, “Климати”, “Бел Ами”, “Братовчедката Бет”… Не бих могла да изброя всички шедьоври на френската литературна класика. А наградата “Гонкур” понастоящем е най-престижната литературна награда във Франция. В надпреварата за нея участват само получили признание и написани на френски романи, като не е задължително авторът да е французин.
= И нещо забавно и не много известно от света на музиката. Танцът “канкан” се появява за пръв път някъде около 1830 г. в танцувалните зали /тогавашните дискотеки 😉 / на работническата класа в Монпарнас в Париж. За канкана ще кажа няколко думи, тъй като не намерих в интернет информация на български, а историята ми изглежда интересна.
Предполагам, сещате се за кой танц говоря. Онзи доста жив и предизвикателен танц, в който силно гримираните и червисани кабаретни мацки се хващат на редичка, вдигат високо полите и ухилено крещейки “Иииии”, зашеметяват мъжкия свят, като му вкарват конска доза адреналин и гаранция за мокри сънища чрез надупвания, тръскане на гърди и високо мятане на бедра под устремния акомпанимент на пиано 🙂
Първоначално /в танцувалните зали/ го танцували по двойки и е имал и елементи от кадрила. Според модата по това време дамите носели дрехи, дълги до земята, и когато танцували, е трябвало да си вдигат доста височко полите, което било приемано /че дори и днес/ за изключително провокативно, еротично и неприлично, и съответно люто порицано. Трябва да вметна, че според тогавашната мода долното бельо или тъй наречените гащи, изобщо не били задължителни. Въййй! 😉 Ми к’во, танцът предизвикал истински скандал и за известно време бил забранен. Аама ха, де, да не вирят голи краци онез безсрамници, я!… 🙂 Така. Думата “cancan” на френски означава “сплетни, празни приказки, скандал”. Ама шило с торба стои ли? Въпреки всичко, не след дълго, канканът отново излязал на бял свят. Още малко след това и официално.
По случай Първото световно изложение, на 6 октомври 1889 г. открили известното нощно кабаре Мулен Руж и оттогава насам на неговата сцена неизменно се изпълнява и канкан. Срещу 100 евро можете да му се насладите наживо и вие. Даже ще ви почерпят и една чаша шампанско 🙂

Мулен Руж, Париж

Днес канканът е напълно приет в световната култура и трябва да се отбележи, че всъщност той не е никак лесен за изпълнение и изисква майсторлък. Аз бих казала също, че изпълняван от група наистина красиви и умеещи го жени, без съмнение ще ви достави естетична наслада 🙂
Много композитори са писали канкан, но за негов “родител” се смята французинът Жак Офенбах, който за пръв път го лансира в оперетата си “Орфей в ада”.
Ех, още много мога да разказвам, но сигурно си имате работа, та ще завърша с един последен факт:
= Франция е една от най-посещаемите туристически дестинации в света.
На всички, които имахте търпението да прочетете всичко това, пожелавам ви да имате възможност и удоволствието лично да се убедите в думите ми.
И още няколко гледки тук-там от Франция 🙂

Ница

Сен Максим

Кап Фера

Лангедок

Оверн

Централна Франция

Шарите, Франция

Бретан

Бретан

Лорен

Нормандия

И това е в Нормандия.

Руан

Страсбург

Париж

Париж

Au revoir и на вас! 🙂

Текст и снимки: Вили

1

Към Европа с влака (8): Париж

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге и Лондон, в Англия бяхме и за Коледа, посрещнахме Нова година в Амстердам, а сега с пресни сили отиваме в Париж.

Приятно четене:

Към Европа с влака

част осма

Париж

02.01.2010 г. Сутринта станах, закусихме с бащата на Шийр и приятелката му и тя ме закара до гарата. От там смених няколко влака до Брюксел. Там отново планът ми да стигна до Париж претърпя тотален провал. Оказа се че този ден вече няма свободни места и ще трябва да си запазя за следващия ден. Речено сторено, така и направих и ми се наложи да прибегна до помощта на Зори и Жоро за пореден път. Е, слава богу можех да спя при тях 🙂 и така, уговорихме си среща да се видим. Преди да се приберем обаче отидохме на кино да гледаме последния голям кино хит, а именно „Аватар“. Е, разбрах 99% от нещата, тъй като киното предлагаше перфектната комбинация от озвучен на английски филм с френски субтитри 🙂 След филма се прибрахме и им разказах какво ми се случи из Европа след последната ни среща.

03.01.2010 г. Най – накрая стигнах до Франция. Първо си взех влак до Лил, за който имах резервирано място от предния ден. После в Лил прекосих 700 метра, за да стигна от едната гара до другата. Явно че имаше международна и друга за вътрешни пътувания.От там си взех запазено място до Париж, където трябваше да стигна до Любчо и Мишето, които бяха в нейната квартира. Запазено място беше меко казано. Не стига че явно закупено в последния момент беше доста скъпо самото място (20 евро), ами и него го нямаше.

Да, когато се качих видях че на билета няма номер на място, а пише нещо от сорта място според ситуацията. Е ситуацията беше такава че нямаше къде да си оставя багажа и къде да застана, ама някак си се сгъчкахме с другите хора в моето положение. И така след един час път, най – накрая стигнах до Париж. Там вече, врял и кипял във всякакви метра се оправих доста лесно и стигнах сравнително бързо до станцията, на която трябваше да сляза. Намерихме се с Любчо и след като влязохме в апартамента, го оставих да си почине. Аз също починах след сравнително малкото пътуване през деня. Запознах се със съквартирантките на Мишето – Кари и Алекс. Общо взето целият ден премина доста лежерно.

По бреговете на Сена, Париж

По бреговете на Сена

Пред Айфеловата кула, Париж

Пред Айфеловата кула

Гледката от Айфеловата кула, Париж

Гледката от Айфеловата кула

04.01.2010 г. И този ден скукааааа. Нито телевизия, нито интернет – нищо интересно. Все пак следобяд се поразходихме с Любчо и Мишето из града. По – скоро беше из големите магазини и търговски центрове, но аз все пак бях доволен. Пообиколихме малко, дайе си понакупих някои неща и вечерта бях все пак щастлив, че излязох малко из Париж. А пък и на другия ден ми предстоеше да го поразгледам по – обстойно.

05.01.2010 г. Най – накрая ми предстоеше да превзема Париж. И така дестинация нумеро уно – Айфеловата кула. Стигнах до там поснимах отдолу и видях огромната опашка за входа за качване до върха й. След това видях цената и се отказах 🙂 На следващия й крак обаче отново имаше вход. Оказа се, че можело пеша да се качиш до 2рия етаж срешу 3.50 евро. Е вече нямаше какво да ме спре. Да ама имало какво да ме забави докато се колебаех входа беше празен и тъкмо се реших след 1 минутка и като се изсипа една група от 50ина ученика, отидоха още 20 минутки в чакане. После катерене, ама нещо като на Кулата в Брюж. Е не толкова стръмно ама пък много високо бе. Тия французи за какво си строят такива неща, да им се чуди човек. Е качих се оказа се, че и от 2рия етаж се вижда цял Париж. Наснимах като един виден турист на Айфеловата кула и се отправих към парка пред нея, за да си почина малко от хамалогията по преодоляването на 2та етажа.

Париж, Франция

Париж

Тъкмо отидох отпред седнах на една пейка и ми звънна една колежка (Славка беше по същото време в Париж 🙂 и ми разправя, аз съм тука при операта ти къде си. А аз и отговарям Еми е тука под Айфеловата кула си почивам. Това как звучи, ааа ? Добрееее ли е ? Е направихме си една среща и се намерихме малко по – късно до тази опера. Радост, че се видяхме и имаше с кого да обикаляме. Абе не всеки ден си правим срещи с приятели в Париж, така че стана много готино и така до края на деня.

Пред Лувъра в Париж

Пред Лувъра в Париж

След като се видяхме се запознах и с две приятелки на Славка, с които обикаляха из магазините и отидохме на кафенце. След като хапнахме и пийнахме в центъра на Париж, аз и Славка се отправихме към

Триумфалната арка.

Доста приятно местенце, с безплатен вход за младежи до 26 години 🙂 Триумфалната арка наистина трябва да се види. От нея се открива гледка към повечето забележителности на френската столица, като Шанс – Елизе, Айфеловата кула, Модерната голяма арка и др. След като се поснимахме и понагледахме на града, се отправихме към следващата забележителност в моя план – Лувъра. Беше си готино и там, но уви не успях да вляза вътре. Оказа се че точно този ден, музеят не работи, а който искал да го посети да дойде утре. Е хубава ама мен така или иначе нямаше да ме има на следващия ден, така че остана за друг път разглеждането му от вътре. След като имах още малко време решихме да отидем до Нотр Дам. Хванахме метрото и директно там. Хубава катедрала, но нищо по – особено от много други които съм виждал.

Над Париж

Над Париж

След нея решихме да се поразходим по уличките на острова (тя се намира на островче на р. Сена). Като прекосихме острова, което става за 5 минути, излязохме на някаква улица с големи старинни сгради, а малко по – нататък стигнахме и до големия център Жорж Помпиду – сградата на който е в по – модерен архитектурен стил и наподобява рафинерия 🙂 След една прекрасна разходка из Париж дойде време да се разделим със Славка, аз се отправих към апартамента за да си оправя багажа и да си хвана влакa до Лил. С Любчо нещо не се разбрахме за часа на влака и моят беше един час след неговия. Все пак вечерта пристигнах към 10 часа и се видях и с Жоро, бивш съученик който учеше заедно с Любчо.

Очаквайте продължението

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

Париж, обичам те! 0

Париж, обичам те!

Заглавието казва всичко. Приятно четене:

Париж, обичам те!

Париж, Франция

От мига, в който разбрах, че ще ходя в Париж, не можех да мисля за друго. Не за Айфеловата кула, обаче. Видях я при първото си пътуване до Франция, преди има няма пет години, но и именно с нея се изчерпваха спомените ми за Париж.

С нея и една разходка по Сена. Изоставахме с графика, затова нямаше време за нищо. Операта, триумфалната арка, Мулен руж, всичко разгледахме през прозореца на автобуса. Освен базиликата Сакре Кьор. Най-красивият ми спомен от Париж. На светлината на залеза. Истинска магия. Ако зависи от мен бих я поставила като задължителна дестинация номер едно в града на любовта.

Сега, обаче, си мечтаех за малки улички, пренебрегвани от туристи, мечтаех си за Монтмарт, но малко преди полунощ, за Нотр Дам

Всичко се оказа в пъти по-хубаво, отколкото си го предсавях.

Париж наистина е прекрасен.

Улиците на Париж

Четете по–нататък>>>

Когато бяхме в Париж (1) 12

Когато бяхме в Париж (1)

Париж – няма да ни омръзне. С удоволствие публикувам още един пътепис за френската столица – приятно четене:

Когато бяхме в Париж

част първа

Париж – градът на влюбените. Наречен така заради многото влюбени или влюбили се по бреговете на река Сена. Ние също се влюбихме в този град. Влюбихме се в неговите прекрасни сгради, просторни площади, широки улици и прекрасни хора…

Париж е най-красивият град, който сме посещавали до момента. Градът на влюбените и надеждите. Много се е писало и ще се пише за този невероятен град и причината да опиша нашето посещение там е, за да подканя хората, които не го познават, да направят това виртуално пътуване сега.

Река Сена – Париж, Франция

Париж

Решихме да посетим Париж по случай концерта на Мадона, за който си купихме билети по Интернет. Париж винаги е бил толкова достъпен за нас и никога не сме имали за цел да го посетим. Но ето сега имахме мотив и след кратко търсене си намерихме хотел. Искахме той да е близо до стадиона Stade de France, за да може лесно да се приберем след концерта. Предварително се информирахме за хотелите в Париж, че не отговарят на звездите си, скъпи са и доста стари особено в централната част на града. Затова трябва хотела да е с повечко звезди, за да не останете разочаровани. Това да намериш 2-3 звезден новопостроен хотел с лукса на 4 звезден, както сме свикнали в България в Париж е невъзможно. Квартала, в който запазихме хотела се казва Saint-Denis и нямахме никаква представа какво ни очаква там. Цената беше добра, близо до стадиона, в централната зона, срещу изхода на метрото и на 20 минути от летището Orly (ORY). Какво друго ни трябваше. Купихме си самолетните билети и бяхме готови за път.

Много скоро моят брат пожела да дойде с нас на концерта, запазихме му съседната стая в хотела и дори намерихме билети за Париж на много ниска цена. (Както се разбра по-късно, летището, на което кацна самолета беше извън Париж).

Пътуването ни включваше петък вечер, събота и неделя. Три дена, за които нямахме нужда от много багаж. Подробно проучихме местата, които трябва да посетим и с прекрасно настроение започна нашето пътуване…
Четете по-нататък>>>

Последният ни ден в Париж 0

Последният ни ден в Париж

Продължаваме с пътеписа на Ренета за Париж. Пристигнахме Париж (ден първи), и продължихме през втория ден и третия ден в Париж. Сега тя ще ни разкаже за последния. Приятно четене:

Последният ни ден в Париж

започва отново от Шанз-Елизе.


На площад Конкорд са трибуните за финала на Тур дьо Франс, а зад тях е обелиска.

Площад Конкорд — Париж, Франция.

Пресичаме площада и влизаме в градините Тюйлери. Тук и в цял Париж дърветата са подкастряни от последовател на кубизма. Трима жандармеристи преминават по каменната настилка яздейки гордо красивите си коне. Докато вървим по алеите, по сандалите ми полепва бял прах. Замислям се, че за първи път откакто сме в Париж ги виждам мръсни. Вдигам поглед от обувките си и пред мен са стъклената пирамида и Лувъра.

Градините Тюйлери — Париж, Франция.

Четете по-нататътк >>>

Париж / втори ден/ 17

Париж / втори ден/

Продължаваме с втора част на разказа на Ренета за Париж. Ето какъв беше Париж (ден първи), а сега ще се разходим с нея през втория ѝ ден в столицата на Франция. Приятно четене:

Париж

Ден втори

в Париж започва с кафе и кроасани

и продължава с разходка по Елисейските полета. До там отиваме с метрото. Отново правя нещо за първи път в това пътуване.

Метрото е усойно и неприветливо, изпъстрено с плакати и е най-евтиният и бърз начин за превоз. След малко суетене около гишето за информация и кикотене пред машината за билети, знаем накъде и за колко пътуваме. В осветените с ярка, луминисцентна светлина вагони имам възможност да разглеждам парижани. Те стоят безразлични, със слушалки на плейърите в ушите си или зачетени в книга, чужди на моето вълнение. Чудя се, каква ли музика се чува от слушалките. Над вратите във вагона има ясна карта със спирките, връзките към други линии на метрото и надземният транспорт. Почти няма начин да се объркаш. В края на деня ние правим точно това, поемайки в обратната на нужната ни посока. Усещаме се бързо и пак така бързо сменяме влака. Пътуването със студеното и събрало миризмите на цял един град метро ни харесва. Отнема ни петнадесет — двадесет минути, със суетенето и от спирката на нашата улица, ние се отзоваваме на Шанз-Елизе.


Бавно, попивайки атмосферата на легендарният булевард вървим, към

Триумфалната арка.

От другата страна на улицата виждам огромен магазин на Луй Вуйтон. За черитири дни не спирам да броя и отчитам магазините на сетовните модни компании, които виждам в Париж. Спирам за кратко в магазин на Бенетон. И тук намаленията са намаления. Не мога да устоя на един шал. Решавам, че ще е за голямата ми дъщеря, когато се приберем в България. До тогава ще го нося аз. За един ден съм заразена от парижани и парижанки, които почти винаги носят нещо увито около врата си. По пътя ни към Триумфалната арка минаваме покрай шоурум на Пежо.

Отдалеч арката изглежда малка. Давам си сметка, колко е огромна, чак, когато заставам под нея. Преди да стигнем арката, пресичаме

Шанз-Елизе

до средата. Заставаме на булеварда, между потоците коли, за да направим снимки.

Шанз Елизе — Париж, Франция

Под арката, на стълбите под и в нея и пред асансьорите се тълпят хора. Решаваме, да не се качваме на покрива. С подходящо увеличение, новата арка в Дефанс се вижда много добре от тук.

Арката Дефанс

Разглеждаме релефите по огромният паметник. Плочата, поставена в основата и и гробът на незнайният войн и тръгваме по другата страна на Шанз-Елизе

Четете по-нататък>>>