Днес Вили ще ни разведе из цяяяла Франция с прекрасни снимки, като от гоблен 🙂 Страхотни са, наистина: Приятно четене:

Франция и някой-друг факт

Аз почти не гледам телевизия. А ако взема дистанционното, веднага прелитам през каналите и кацам на Нешънъл джиографик или някое от Дискавъритата. Най-много една емисия новини дневно и ми е предостатъчна. Не’ам нерви да тъпея пред телевизора 🙁 Отдавна дори и за фон не го оставям да бърбори докато правя нещо – рекламите много ме дразнят. Не стига, че са през 15 минути, ами и едва ли не по толкова траят 🙁 🙁 и имам чувството, че нямат край. Плюс това при мен имат точно обратния ефект – никога не купувам това, за което ме тровят с реклами по медиите. Ее, ‘ми чешит съм, но съм лесна – колкото повече някой иска да ме накара да направя нещо, толкова повече няма шанс.
Но в едно от тези редки мои благоразположения към телевизията, наскоро нацелих някакво филмче за Франция, което събуди в душата ми много и приятни моменти от обикaлянето ми из страната преди 3-4 години. /И което довърших на следващото лято със Страсбург 😉 / И нали се сещате как ми стана едно френскооо… 🙂 🙂
Определено филмчето ме провокира. Ами да, бих могла да напиша поне пет-шест пътеписа /освен онзи за Фонтенбло/ за различни места из Франция. Но това, когато имам повечко време. И музата да е с мен, нали така 🙂 To и другаде после обикалях, но все не ми остава време да се похваля, да покажа.

А Франция е не просто голяма и богата на история и култура страна.

Тя има и свой дух, свое собствено излъчване, което в различните региони на страната има свои нюанси. И ако мога да я сравня със… ами, да кажем с добър френски парфюм 🙂 … Да, пътувайки от юг на север, усещането е нещо както при хубавия парфюм: в първия момент е една много силна емоция – водопади от бугенвилии, лянове и жасмин, лавандула, цитруси, мързеливо слънце и дъх на море… зашеметяващо, уханно, свежо и жизнено…

Продължавайки към вътрешността, остротата на усещанията постепенно се смекчава, усеща се вече “сърдечната нотка на парфюма” – по-спокойна, по-мека… зелено, романтика, синева и нотки изненада.

Франция

И в северната част е “базисната нота” – рее се едно усещане с по-размити форми, по-сдържано, с едва доловим респект и мек пасторал… едва-едва топло, едва-едва уханно… Но все така омайно. Тръгваш си, а преживяното дълго витае около теб.

На времето си, Коко Шанел казала, че най-добрият парфюм е този, който съобщава за пристигането на някоя жена и ни я напомня, когато тя вече си е тръгнала… Ами това е то, Франция! 😉
Прави ми впечатление, че

когато спомена за Франция пред хора, които никога не са били там, реакцията най-често е “Еех, Франция… Блазе ти!”

Хм, асоциациите, които правят, са все за романтика, безметежност и любов, а в последно време и като за място, където евентуално биха могли да работят с големи заплати и да живеят супер добре. Истинска екзотика. Ама де да беше точно така… Защо някои хора си мислят, че във Франция /чужбина/ нямат проблеми? Аз твърдо поддържам идеята, че България ще се оправи едва тогава, когато българите престанат да търсят реализация непременно в чужбина. Но това е много друга тема.

А сега, като заклет и много любопитен пътешественик, съм на френска вълна и ще ви обадя

малко знайни, а може би и незнайни факти за екзотична Франция

= Франция е една от най-големите страни в Европа.
= Основната й територия се намира в Западна Европа, но нейно владение са и някои острови към други континенти: Кергелен, Крозе, Клипертон и други*, а също и Земя Адели на Антарктида.
= Столицата на Франция е Париж 🙂 Хе, че кой не го знае?! А първата столица е Франция е… ами пак Париж 🙂

За да съм точна, Париж /наречен така на името на келтското племе “паризи”, което го основало/ е бил столица още на франкската държава Нейстрия през 6-ти век от н.е. Т.е. преди още да е съществувала държавата Франция. По времето, когато Карл Велики /крал на франките от 768 до 814 г./ създава Франкската империя, която съдържа около 700 графства, Париж е просто редови град. Но след смъртта на Карл Велики и наследникът му, през 843 г. с Вердюнския договор франкската държава се разделя на три и западната част се пада на Карл Плешиви. Отначало държавата му се нарича Западнофранкско кралство, а после – Франция. И Париж отново е столица. До ден днешен.
= Основните закони в управлението на Франция са още от времето на управлението на Наполеон. А, я!
= Руан, също като Прага, го наричат “Градът на стоте кули”.
= Франция е първата страна, приела системата мерни единици СИ в 1875 г.
= Франция е член на ООН и на Световната търговска организация; тя е една от страните основателки на Секретариата на Тихоокеанската общност и Комисията по Индийския океан; Франция е частичен член на НАТО и асоцииран член на Асоциацията на Карибските държави (ACS); В Париж са Седалището на ЮНЕСКО и OCED /Организацията за Икономическо сътрудничество и развитие/; Централата на Интерпол е в Лион; а Международното бюро за мерки и теглилки е в гр. Севр.
= Родното място на готическата и бароковата архитектура и изкуство е Франция. Дори отначало са наричали готическото изкуство “френско изкуство”. Франция е прочута с невероятно красивите си готически орнаменти и витражи в множество катедрали, напр. Нотр дам де Пари и Сен Шапел в Париж, катедралите в Шартр, Реймс, Страсбург, Бурж, съдебната палата в Руан…

А какво да кажем за бароковия Версай, примерно, или кралските апартаменти в Лувъра? Впрочем италианците оспорват родното място на барока, смятат, че е тяхно дело. Англичаните, обаче, твърдят: “Барокът като художествен стил се появява в Европа към края на 16 век.” Е, това е то, джентълмените са си джентълмени! 🙂 А знаете ли какво означава думата “барок”? Да де, това е стил в изкуството и архитектурата, характерен с много, с изобилие от детайли и колкото е по-шарено, по-бляскаво, по-къдраво и заплетено, толкова е по-бароково 🙂 Идеята е да създава усещане за богатство, изобилие, величие. А всъщност терминът “барок” е въведен от художествените критици и идва от италианската дума “barocco”, която пък се корени от древно римски и означава “фалшив скъпоценен камък”. А! Баш! 🙂

= До към началото на бароковия период нямало официален, литературен френски език. Всеки район от страната си говорел на свой диалект, а всеки писател си пишел, както си му иде отвътре, според някаква своя си граматика. И, познайте кой променил това положениее 🙂
Невероятно, да, но Пепеляшка, Спящата красавица, Котаракът в чизми, Синята брада и още цяла плеяда любими детски герои се появили точно в този период и точно във Франция. А Шарл Перо, заради малкия си син си направил труда да събере и преработи в разбираем за децата стил всички тези любими герои от различни народни приказки. /Пък после посветил тази сбирка на някой си от френския кралски двор, 🙁 а мен още ме човърка любопитството коя ли е тази персона?/ Последвали и героите от басните на мосю Лафонтен, а покрай огромния интерес на най-младото/малкото поколение, ще не ще, френският език все повече се уеднаквявал. Скоро след това, през 18 век френската литература преживяла бум, който се повторил пак през 20 век. Е, вярвам всички сте чували за “Тримата мускетари”, “Граф Монте Кристо”, “Парижката Света Богородица”, “Капитан Немо”, “Климати”, “Бел Ами”, “Братовчедката Бет”… Не бих могла да изброя всички шедьоври на френската литературна класика. А наградата “Гонкур” понастоящем е най-престижната литературна награда във Франция. В надпреварата за нея участват само получили признание и написани на френски романи, като не е задължително авторът да е французин.
= И нещо забавно и не много известно от света на музиката. Танцът “канкан” се появява за пръв път някъде около 1830 г. в танцувалните зали /тогавашните дискотеки 😉 / на работническата класа в Монпарнас в Париж. За канкана ще кажа няколко думи, тъй като не намерих в интернет информация на български, а историята ми изглежда интересна.
Предполагам, сещате се за кой танц говоря. Онзи доста жив и предизвикателен танц, в който силно гримираните и червисани кабаретни мацки се хващат на редичка, вдигат високо полите и ухилено крещейки “Иииии”, зашеметяват мъжкия свят, като му вкарват конска доза адреналин и гаранция за мокри сънища чрез надупвания, тръскане на гърди и високо мятане на бедра под устремния акомпанимент на пиано 🙂
Първоначално /в танцувалните зали/ го танцували по двойки и е имал и елементи от кадрила. Според модата по това време дамите носели дрехи, дълги до земята, и когато танцували, е трябвало да си вдигат доста височко полите, което било приемано /че дори и днес/ за изключително провокативно, еротично и неприлично, и съответно люто порицано. Трябва да вметна, че според тогавашната мода долното бельо или тъй наречените гащи, изобщо не били задължителни. Въййй! 😉 Ми к’во, танцът предизвикал истински скандал и за известно време бил забранен. Аама ха, де, да не вирят голи краци онез безсрамници, я!… 🙂 Така. Думата “cancan” на френски означава “сплетни, празни приказки, скандал”. Ама шило с торба стои ли? Въпреки всичко, не след дълго, канканът отново излязал на бял свят. Още малко след това и официално.
По случай Първото световно изложение, на 6 октомври 1889 г. открили известното нощно кабаре Мулен Руж и оттогава насам на неговата сцена неизменно се изпълнява и канкан. Срещу 100 евро можете да му се насладите наживо и вие. Даже ще ви почерпят и една чаша шампанско 🙂

Днес канканът е напълно приет в световната култура и трябва да се отбележи, че всъщност той не е никак лесен за изпълнение и изисква майсторлък. Аз бих казала също, че изпълняван от група наистина красиви и умеещи го жени, без съмнение ще ви достави естетична наслада 🙂
Много композитори са писали канкан, но за негов “родител” се смята французинът Жак Офенбах, който за пръв път го лансира в оперетата си “Орфей в ада”.
Ех, още много мога да разказвам, но сигурно си имате работа, та ще завърша с един последен факт:
= Франция е една от най-посещаемите туристически дестинации в света.
На всички, които имахте търпението да прочетете всичко това, пожелавам ви да имате възможност и удоволствието лично да се убедите в думите ми.
И още няколко гледки тук-там от Франция 🙂

Au revoir и на вас! 🙂

Текст и снимки: Вили