Archive for the tag 'Нова година'

Дек. 23 2013

Коледа в Америка (Американските зимни празници)

Днес, скъпи читатели, ще закрием изминалата 2013 г в нашия сайт. Люси ще ни разкаже за поредицата зимни празници в Щатите, започвайки с Деня на блгаодарността, през Коледа до Нова година, а всички ние ви желаем честито Рождество Христово и една щастлива Нова година с много пътища и малко пречки пред вас! 🙂 Ще се видим в […]

6 коментара

мар. 18 2013

През Африка с джип (5 – последна част): Южна Африка

Днес завършваме прехода с джип през Африка. Видяхме приключенията на египетската митница в Александрия, прекосихме Египет, минахме през мюсюлмански Судан и православна ЕтиопияпрекосимКения и Танзания на път за Замбия и водопадите Виктория, минахме през Намибия, а днес ще стигнем последната страна в тази обиколка – Южна Африка

Приятно четене:

През Африка с джип

част пета

Южна Африка

 

 

Дни 42 – 44 (29- 31 декември)

Иглен нос, Южна Африка – През Африка с джип

Тази сутрин навих часовника за пръв път след 8. Което си беше безсмислено, защото изкуках в 6. Нямаше какво да правя дълго в посредствената стая, затова и бързо се изнесох.

По тайни канали, включващи tripadvisor.com се носеше мълвата, че Сурета прави най-доброто каре агнешко на света и вероятно някъде в челната десетка на агнешките изобщо. Каро е полупустиння област, която заема значителна част от ЮА и в която липсата на вода е приютила дребни полусухи храсти и жилави треви. Въпросните цъфтящи в малки ситни жълти цветове треви са едно от малкото ядливи за една овца неща в Каро. И тъй като цветовете са много ароматни, агнешкото от Кару е с неповторим аромат. Дотук с маркетинга на местните месни стоки. Сурета не беше много сигурно, че има човек на планетата, готов да се лиши от подозрителната закуска на потвърдено гадничкия ми хотел, но в 9.30 бях готов за кулинарно приключение. С две думи – агнешкото е великолепно, рецептата е на сигурно място под ключ и ще се пробва с българско агнешко. Бавното готвене – 9 часа беше направило соса и агнешкото неповторими. Градчето изпратих само с добри спомени и доволни вкусови рецептори и се впуснах на юг, където

столицата на щраусите Oudtshoorn,

надявам се, ме очакваше.

Южна Африка – През Африка с джип

По съвет на приятели минах по странични пътища, които водеха към Prince Albert, а после минаваха през

парка Groot Swartberg

 

Селцето бе приказно място с подредените красиви къщи, великолепни градини и тихо безвремие. Старите къщи изглеждаха току що построени и само годините от 18-19 век подксазваха, че няма да видите файтон на следващия завой. Може би Толкон е черпил вдъхновение от такива места.

Малко след него е входа за Groot Swartberg – черен път, виещ се по щрелото на реката и куполите на планината. Понякога пътчето се стеснява, провира през клисурата, издига стотици метра нагоре и се чудиш как ще се разминете с идващия насреща. Честите спирания се неумолими, за да чуеш птичките, помиришеш тревичките и насладиш на взимащата дъха и ума гледка. Предизвикателния път, праха, вибрациите и стръмните урви са по- скоро част от удоволствието, отколкото от негативите.

С изкачването она последната част от парка, се ширват зелените поля на долината. Тук някъде трябва да е и Little Karoo.

Иглен нос, Южна Африка – През Африка с джип

На пътя за града се е сгушила

най-голямата пещера в Южна Африка – Канго

Дълга над 4 км, само малка част от нея е достъпна за туристи. Посетителския център предлага изобилна информация, но най-вече място за вечен покой на парите ти – храна, напитки, сувенири, кино са на разположение на разглезените туристи. Пътникопотока е огромен предвид предновогодишните почивни дни. Влиза се само в група с гид, който разказва за милионите стари сталактити или показва образът на дявола, застинал във варовикови утайки. Отлично осветена и подредена, пещерата е задължителна спирка за всеки. Особено, когато навън е 35 градуса на сянка. Жегата не пречеше на представители на местна етническа група Цветнокожи да похапват ориз от багажника на колите си. Тази етническа група е една от най- богатите генно в света. Предците й са хора от Индия, Индонезия, Мадагаскар, племена от западна и южна Африка. Отличават се с прави тъмни коли и тъмен цвят на кожата. Тази етническа груп,а както стана ясно по- натам по съвет на Митко, се готвеше за парад на 2 януари в Кайп Таун.

След пещерата си резервирах стая в прилична къща за гости и се понесох към

Oudtshoorn

Бързо се разбра защо тук е столицата на щраусите – десетки ферми, отглеждащи хиляди птици, правеха пътя към града забавен и малко луд. Вместо крави и овце, ята не, стада птици се криеха на сянка, втурваха се към спрелия Дефендър или лениво ядяха. Градът е емблематичен с магазините за щраусови пера, изрисувани яйца и кожени изделия. Сигурно никъде не се споменава, че когато има най- много туристи, всичко е затворено.

Къщата за гости беше стара солидна постройка с дух, където единственото по- младо от 50 години нещо бяха чаршафите и климатика. Духът на къщата се допълваше от две жизнерадостни породисти кучета – майка и син, който търсеха внимание и игра.

Иглен нос, Южна Африка – През Африка с джип

 

30 декември

След Oudtshoorn беше време за Индийския океан. От тук започва и световноизвестния garden route. Райско кътче от ЮА, където зеленината, десетките лагуни и океанът са създали мечтата на мнозина. С напускането на малкото кару, климата и ландшафта рязко се измени. Планинският път беше потънал в мъгла, а температурите паднаха с 10 градуса. Но беше зелено, пълно с малки селца и тежък трафик.

Не следвах естествения маршрут към Найсна (Knysna), защото първо щях да се цъкля на голямата бяла акула . Затова се отправих към свърталището й, известно като

Mossel bay

Градчето е първото място, на което стъпват европейци в ЮА. За 11.00 часа имах насрочена среща с няколко акули, радващи се на топлите води на залива, стаили спомена на безкрайните вечери тюлени до преди 2 месеца.

Най- голямата беше 4,5 метра – великолепни животни, ултимативни хищници, достигнали края на еволюцията си преди 40 милиона години. Докато не сме се появили ние и сме намалили рязко броя им. Когато си на 50 см от голяма бяла акула, осъзнаваш реалната картина – и тя е толкова далеч от филмите по Дискавъри. Сблъскваш се с властелина на океаните, който обаче не иска да има нищо общо с хората.

Домакините на лодката умело привличаха акулите с глави на риба тон без да им дават да ги докопат. Докато една акула, вместо да приближи стръвта странично, не изкочи от дълбините, глътнала трите едри глави и част от въжето. Никой не разбра и видя нищо – дори опитният екипаж на катамарана.

За вечерта имах резервация в

Найсна,

която не бях направил. Оригиналната ми потвърдена такава беше отказана и собственикът намерил друга къща, която да ме приюти – Boddls Club Houce.

Кацнала на върха на хълма срещу градчето и гледаща към лагуната на Найсна и Индийско-океанското крайбрежие, къщата поразяваше най-вече със собственика си. Облечен екстравагантно в дълга местна риза, Майкъл от Германия ме посрещна и настани леко хладно, за да стигнем до неговата странна и поучителна история.

Работил дълги години на мениджърска позиция, т.е. за добри плати, липса на лично време и много много стрес, риска от сърдечен удар растял, а животът бил предопределен – рухнало тяло и осигурени старини. Майкъл посетил преди година Найсна и сърцето му останало завинаги тук. Наел недовършената къща на богат англичанин и се споразумели до 12 месеца Майкъл да я изкупи ако нещата с къщата за гости потръгнат. Къщата работеше от 2 седмици и беше страхотно съчетание на архитектура и атмосфера. От терасата и можеш да наблюдаваш изгрева и залеза, всеки ден, Майкъл инвестираше парите и душата си в този африкански рай, без напрежение, без „трябва“, без оковите на ежедневието. Майкъл се беше освободил и сега се наслаждаваше на новия си живот, допускайки, че след години вятърът на дните може да го отнесе другаде. Беше смел, защото му стиска да смени рязко курса на собствения си живот на 53 и беше късметлия, че е намерил нов смисъл и призвание.

Помагаше му южноафриканец също с бизнес кариера и костюм в миналото. Тази вечер имахме дълги разговори на чаша вино с тях, с някои от гостите, всеки сам със себе си. На юг вълните на Индийския океан се блъскаха в малко заливче, а на север лагуната лажерно почиваше, обградена от светлините на Найсна.

Иглен нос, Южна Африка – През Африка с джип

31 декември

Не можеш да не обичаш Южна Африка през декември.

Когато пръжките и сърмите са основна храна в България, тук ще намериш череши, диня, манго и какъвто друг плод си пожелаеш. Закуската беше здравословна и бърза. Прехвърлих 2 туби дизел в резервоара, тъй като края на одисеята беше близо, а на контейнера не позволявха пълни туби. Сбогувах се с Майкъл и тръгнах към Найсна – за разходка и теглене на кеш. Беш приятно градче, но ако си в него и пропуснеш мащаба на лагуната и океана, силно положителните референции ще ти убягнат. В края на найсна има пазар на местни майстори, които се бяха съсредоточили в масовки за туристите и странно високи цени, но готови на преговори.

Днес беше първият ден от остатъка на моя живот и последния от отиващата си година. От една страна – ден като ден. Защо да чакаш точно този, за да започнеш с плановете, равносметката, пожеланията към близките и приятелите. От друга да си сам е леко тъжно. Но аз не бях сам – приятелите и семейството, както и може би много други бяха мислено с мен. В една малка част маршрута става магистрала, но по- голямата част е добре уреден двулентов или четирилентов път. Официалната крайна точка на експедицията беше Иглен нос, където щях да сменя 2012 за 2013, но преди това село Малгас предлагаше единствения в ЮА ръчен ферибот. Пътят беше черен, но си заслужаваше друсането с живописния район, фермите и щъркелите, търсещи жаби в окосените поля пшеница.

 

Къщата за гости на

Иглен нос

беше собственост на известен германски художник – Руди Нойланд и артистичното беше навсякъде – на повечето места на място.

Без време за душ, гостите бидоха поканени, както се полага на арт хотел, да участват в новогодишен арт проект. Всеки да изрисува за 10 секунди нещо на бялото платно. Малката група застаряващи шведи и двойката германци, в компанията на младежи швейцарски стажанти и под мъдрото ръководство на Руди и неговата съпруга, създадохме шедьовър… или почти. По- важен от резултата беше процесът на сътворение. Вечерята беше планирана за 20.00, така че имах малко време да забия победоносно меча на ръба на Африка.

Иглен нос е бил ветровито самотно място до преди 15-ина години,

както сподели местен. Оттогава стотици са построили ваканционни къщи или хотелчета и днес всичко е подредено и цивилизовано. Мястото, където се срещат два могъщи океана не може да бъде спокойно и непрестанния грохот на вълните създава онова чувство на смирение пред силите на природата. Или поне у повечето от нас, за които носът не е купчина камъни, фон за снимки за спомен.

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

И така малко преди края на 2012 година, Иглен нос бе достигнат и дори подминат. Това заслужаваше отпразнуване. А великолепната вечеря, сготвена от самия Руди с изумителния стек от антилопа заслужаваше всичките чаши вино. Добра компания се оказа известен мотоциклетен немски журналист с жена си, така че в шеги и закачки

изпратихме старата и сурвакахме Новата Година

под звуците на индийско-атлантическите вълни.

 

 

Дни 45 – 47 (1- 3 януари)

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

 

Сутринта беше млада, но пак трябваше да се види Иглен нос. И защото пожеланията на стотици души следваха да отплават в бутилка, в търсене на тропически остров или поне сбъдването им.

Нов ден, нови възможности и къде по-добро място да ги потърсиш, ако не във

винената светия светих на Южна Африка – Стеленбош

Там освен Пенелопе – домакинята на къщата за гости, изглежда нищо не работеше. Препоръчаната винарна Jordan обаче предложи страхотни гледки, живописни поля с лози и чаша студено Шардоне в компанията на безчет диви патици и гъски, празнуващи в изкуственото езерце. Както винаги, имаше и НО. Компания от шумни американци, говорещи един през друг смущаваше идилията на патици, гъски и гости на шатото .

Стеленбош има дух със старите къщи и местния университет, но духа също почиваше след новогодишната нощ и бяха останали досадни просяци и шепа жадни за вино и любов туристи.

Работеха само магазинче за сувенири и такова за бижута. Туристите се мотаеха безцелно – Стеленбош беше пуснал кепенците за всички и почиваше от новогодишните софри.

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

Бях решил, че ми е съдено да ям български сухи нудъли , но решението ми срещна решителния отпор на Пени, която майчински ме покани на семейното барбекю. Бях член на семейството и споделях страхотните агнешки котлети и воднисти местни домати в компанията на кучето Люси и котарака Леополд (всъщност името му е друго, но така и не го запомних.

Съседското семейство също се присъедини и вечерта се радваше на спокойствие и мир, които царяха на тази тиха уличка. Част от разговора премина в разсъждения за ситуацията в ЮА и ненаказаните убийства на бели фермери, част – в разкази за нашата смела одисея.

След напрегнатите дни и още по- напрегнати нощи, беше време за отпускане и почивка, а разговорите с дружелюбни местни хора са изключително приятни.

Съпругът на Пени си изкарваше прехраната като ловеше живи диви животни, а двамата им вече големи сина бяха на парти някъде по крайбрежието.

 Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

2 януари

Сутринта беше лежерна като вечерта и Пени показва десетките си рози и малка градина с зеленчуци . След като бе разкрито тайнството на българските домати, си обещахме пратка семена и обратна връзка дали виреят така добре в Стеленбош, както лозята .

Агенцията за транспорта на Дефендъра откликна на позвъняванията и се уговорихме за среща на другия ден.

Но сутринта не беше само това. Беше 2 януари и

повечето в шатото работеха,

затова се отправих към едно от интересните такива – Waterford, предлагащо стандартни дегустации, както и такива на домашно приготвен шоколад с местни видове ферментирал гроздов сок.

Дори и Тоскана рядко може да предложи такава уникална комбинация от хълмове с лозя , рози, боровинки и плодни дръвчета, диви птици в езерцата, перфектно подредени алеи към главната сграда. Мястото за дегустации по- скоро беше част от изживяването и създаваше онази магия към виното, която всъщност после го продаваше. Винаги е интересно да слушаш описание на даден аромат или питие – после вдишваш и/или поемаш глътка и оставяш собствените ти сетива да преценят има ли дъх на пресни аспержи или е обикновен киселяк . Обслужването е перфектно, а вниманието към детайла изумява.

Трите вида шоколад наистина пасваха идеално на трите различни вида вина. Не бих си позволил да ги описвам, но работеха и се допълваха взаимно. Хмм , сира с тъмен шоколад и парченца морска сол…

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

Сутринта се изниза и имаше опасност с нея да си замине и годишния карнавал – шествие в Кейптаун на трупи Цветни (в предишните разкази описах каква е тази етническа група). Групите репетират цяла година за този най- важен ден и дефилират по улиците на града, танцувайки и свирейки, облечени в ярки цветове. Някой от тях са са украсили лицата си с блестящи разноцветни бой, а половината град или поне всички туристи са накацали по уличните ограждения , любувайки се на гледката. На този ден Кейптаун е непроходим и трафика е главно от грабнали фотоапаратите зрители.

Събитието е толкова важно за част от Калърите , че тези, които не участват, са разположили шатри, столове и термочанти на тротоарите, следящи от водача на първата група, до последния изостанал на последната как протича парада. Почти всичко е затворено на тази втора Нова година, затова

Кейптаун е карнавал

Карнавал в Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

Атмосферата е приповдигната, а търговията с напитки и сандвичи е в пика си.

Надвечер стигнах до къщата за гости, разположена в един от кварталите на града и след 3 неуспешни опита да вечерям навън, се прибрах в стаята и се възползвах от запасите български сухи нудъли . Имаше подходящ полет на 8.01, но преди да се видех с агенцията, не можех да предприема нищо.

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

3 януари

Офисът на митническия агент се оказа на 3 преки от къщата за гости. Дефендърът се понесе като дълго затворено в къщи куче и скоро чуках на дверите агентски. След Александрия всеки би развил остра алергия, примесена с лека подозрителност към всяка митническа агенция и всичките й служители – тази агенция не беше отговорила на нито един мейл и вървеше уверено към групата на Ахмедовата фирма.

Офиса беше тих и скромен, а тримата служители не изглеждаха претрупани със следновогодишни задължения. Уточнихме, че още нищо не можем да уточним и се заклеха тържествено, че ще пишат, обаждат и вдигат телефона знапред . Не исках да изпускам цялата зима и кишави улици на София, все пак, борейки се седмици с местната бюрокрация.

След час време се обадиха да заявят тържествено, че имам час в митницата и утре в 11.30 трябва да се явя за инспекция на Дефендъра . Това промени промени плановете за изкачване на Table mountain в Кейптаун, но митническите служители се ползват винаги с предимство. Самолетни билети респективно за началото на другата седмица или нямаше или струваха колкото един Боинг . Само да можеш да го пилотираш.

Карнавал в Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

Следобедът бе отдаден на писане на имейли на брега на Атлантика и наслаждаване на лятното слънце. В района на Sunset Beach плажуващи на практика няма – пясъкът е примесен с камъни, но постоянните ветрове, хладка вода и интензивни вълни правят мястото перфектно за разходки и сафари . Гледката също е страхотна – целият същински град се е сгушил под Тable mountain, висока и визуално равна като маса скален масив. Залезът си проправи път сред вълните и акостиралите кораби и озарява в червено планината и града, докато парапланери пърхат във въздуха. Не са много градовете с подобни природни дадености.

Дни 48 – 50 (4- 6 януари)

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

Южна Африка е комбинация от Европа, Северна Америка и Африка

Пътищата са безупречни – перфектна маркировка, знаци като за малки деца, еднопосочни пътища, където е необходимо – мини бабуни. Никой не спира там, където не е позволено. А тротоарите са само за пешеходци. Иначе се случва цветнокожи да пресекат на червено. Движението е интензивно, но никой не си мери автомобила, да се престроява неправилно или тарикатее. Свръхлуксозните автомобили не са толкова голяма рядкост.

Миксът от три континента се усеща и при храната

Грилът и барбекюто са основна част от местната кухня, което е логично. Когато обикаляш буша, едва ли можеш да правиш засукани манджи. Освен това телешкото и агнешкото са великолепни за скара – нещо на практика непознато в България. Може би през зимата, когато вали постоянно и температурите падат до коло 15-ина градуса, се набляга на пап – каша от царевично брашно ала качамак, която се комбинира с доматен сос. За закуска пък върви с мляко, масло и захар. Аз бих препоръчал само доматения сос.

Гурме ресторантите са неминуема част от кулинарния ландшафт и няма как да е иначе, предвид винарските райони като Стеленбош, Робъртсън, дори Констанция в самия Кейптаун. Добрата храна върви с доброто вино и любители и на двете не липсват.

Карнавал в Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

В 11.30 бях в агенцията за митническа проверка,

сверяване на шасито и кандидатстване за подпечатване на карнета. Агентките бяха любезни и с готовност отговаряха на всички зададени въпроси, убивайки време до пристигане на митничаря. Самата проверка беше формална и бърза. След като се запозна с колата, чиновникът се запозна с цялата експедиция, диви се как сме преминали през цяла Африка и прикани агенцията след като плати таксата да заповяда за подпечатване и прошноруване в понеделник. След като падна бремето на голямата неизвестна за колата, резервацията за прибиране на 8.01 през Истанбул биде скорострелно сторена. По процедура, ако всичко беше наред, в понеделник щяха да върнат карнета, вторник да оставя колата в техен склад и следобеда да сложа началото на финала.

Изместих цялото имущество във Верона – симпатична къща за гости в центъра на града и следобеда беше посветен на планината Тейбъл.

Според статистиката, високата почти километър планина е 6 пъти по- стара от Хималаите. Избрана за едно от 7-те природни чудеса на света, тейбъл има сериозен принос Кейптаун да е толкова различен – океана, винените хълмове и високата планина правят мястото различно, разнообразно и уникално.

Карнавал в Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

Природен резерват Тейбъл моунтин

е добре подредена атракция за туристите и място за разходка на местните. Лифтът те отвежда на върха, а за ентусиастите има 90-минутен преход пеша. Цари безупречен ред и подреденост за чакащите на опашка, касата и качването. Магазините за сувенири на долната станция и горе са непреодолими за всеки.

Винаги е впечатляващо да видиш града от 1000 метра височина. Интензивна разходка из планината разкрива гледки на тихи заливчета и обширни селища на запад и юг.

Времето и тук се променя много бързо и слънцето за минути се сменя от студена мъгла и свиреп вятър. 2 дни по- късно турист бе намерил смъртта си на Тейбъл, одхлъзвайки се при изкачването.

Тейбъл маунтин – Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

Вечерта бе посветена на телешкото

Близко до къщата ресторантче, посещавано основно от местни, бе забележително със собственика си. Джими готви по 6 дена в седмицата пред очите на клиентите. Другият персонал са 2-ма сервитьори и жена, отговорна за салатите и десертите.

От 20 години Двими работи по 11 месеца, а 12-я затваря и обикаля Европа и Щатите.

Телешкото филе съперничеше на мнозина гурме ресторанти в Европа, без техните претенции и цени. Изключително крехко и сочно, дебело и вкусно, нашарено от карета от грила. Докато вечерях, не видях Джими дори за секунда да се задържи на едно място или да почине – ясно бе, че това е неговият ресторант и той е двигателят на превъзходната храна.

Тейбъл маунтин – Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

5 януари

Личното присъствие и отношение в къщите за гости е винаги за предпочитане пред безличието на големите хотели. Закуската беше превъзходна, в сянката на градината, а домакините – Лея и Шен – любезни и открити хора. Днес бе събота, а събота е пазарен ден на много места. Затова и

the Old Biscuit Mill беше първа спирка в опознаване на Кейптаун

Вместо тип Женския пазар, каквито, трябва да призная, бяха очакванията ми, попаднах в жизнено, модерно и креативно място. Старата мелница и района бяха превърнати в десетки работилници и магазини, в които творци продаваха създаденото от самите тях. Ръчно изработени дрехи, обувки, чанти, бижута правеха компания на антиквариати и дърводелски ателиета. Значителна част от преживяването бяха стотината предложения за гурме и еко храна – прясно изцедени сокове, производители на гъби, телешко, дивеч, сирена, сладкиши, вина, зеленчуци, сладолед. От пиле мляко не се забелязваше, но кокосово се предлагаше. Стотици посетители – местни и туристи изпълваха пространствата, чатеха на стриди с шампанско или избираха от оригиналните и уникални стоки, предложени за продан. Абсолютно забележително с енергията си, творците и посетителите място, където всички се срещаха и си тръгваха доволни. Трудно е тръгването от подобно място.

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

 

Местното укрепление с претенции на замък е служило вярно на холандци и англичани още от построяването си в края на XVIII век. В рова му се въдят едри японски шарани и други водолюбиви твари, които не се стряскат от топовния гърмеж, който организират за туристите със стари оръдия. В наличност е малък военен музей, който се забавлява на подобни неща, може да посети тъмницата за мъчения и арсенала.

Градската градина на Кейптаун (Company gardens)

е богата на различни впечатляващи растения и спирка за пикник за местните в събота. Зелените площи със сянка бяха заети или от разгонени гълъби или семейства калъри, хапващи KFC и други полезни за някои части на телесата храни. Без да са прекалено големи, тропическите видове растения правеха това място специално.

По правило паркирането в района става под зоркия поглед на някой местен, който уж наглежда возилото в замяна на щедър бакшиш при тръгване. Което е за предпочитане пред евентуално разбит прозорец и липсващи багаж или екипировка.

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

Друга задължителна спирка в Кейптаун е

остров Робин,

на който се е намирал един от най- известните затвори на апартейда. Кораби има на всеки час, но билети без предварителна покупка – не. Сред най- известните места в града е бреговата линия, комбинираща пристанище, мол и зона за забавления. Тук е сърцето на нощен Кейптаун, тук всеки идва да се разходи, вечеря и забавлява. С подобно място вървят и всички други екстри – блъсканица, просяци, пълни ресторанти и високи цени при подозрително качество. Оттук можете да вземете лодка, която да ви покаже безкрайното крайбрежие, потъналите кораби и планината, отразяваща огнения залез. В мола няма нищо, което да не познава съвременния консуматор, цените са като в Европа, а в местния Макдоналдс можеш да видиш основно американски туристи. Животът тук кипи на пълни обороти – виенското колело се върти, местна банда пее в амфитеатъра, чайки дебнат за изпаднала храна, а бризът разнася мултикултурни ухания и миризми.

Ако и да имах препоръки за добро агнешко в местните ресторанти, крайбрежния булевард ме отведе отново при Джими, който предлагаше посредствен интериор, но великолепна храна и присъствие. Преди агнешките котлети се радвах на пурпурния залез, стърчащото машинно отделение от отдавна потънал кораб и свежият въздух. Алеята минаваше и покрай редица бели статуи на кончета, радост за децата. Ако се загледаш обаче, се стряскаш от необичайността им. Нещо като метални тръби излизаха от устата и дирника им, с което правеха гледката подходяща за зоофили, не за невръстни. За стреснати туристи местните власт са сложили надлежно обяснение – преди много години на това място потъва кораб, чийто основно карго било уиски White horse. Морето изхвърлило бялата пластмаса около гърлото на всяка бутилка. Хора на изкуството я използвали, за да създадат тази авангардна за обикновения ум композиция от бели кончета с тръбни елементи на странни места.

6 януари

Южна Африка на юг не свърша с Кейптаун – полуостровът е населен с страхотни заливи и предградия, а

Нос Добра Надежда

за мнозина погрешно бележи най- южната точка на континента. Пътят е изключително живописен, пълен с предизвикателни завои, издълбан в спускащите се в океана скали. Беше първият платен път, което създава леки неудобства не заради таксата, а заради левия волан. Пираш, гасиш, излизаш и следващите на опашката почват да те гледат тревожно. Току някой Макларън с британска регистрация грациозно те изпревари, докато тези от насрещното ужасено гледат към пропастта, която е единствения им изход ако спортната кола не е достатъчно бърза.

Нос Добра Надежда, Южна Африка – През Африка с джип

Кейп Пойнт е национален парк,

в който влизането става с такса. Цялата зона е пълна с ниски храсти без нито едно дърво,почти постоянни бурни ветрове и блъскащи крайбрежието вълни. Изкачването до фара на носа става с наклонено влакче за мързеливите и по стръмна, но възнаграждаваща с гледките си пътека.

След падане на Константинопол, Западна Европа се нуждае спешно от алтернативен маршрут за търговия с Индия. Вашко Да Гама е първият, който достига бреговете на днешна Гоя, а носът е именуван Добра надежда от португалския монарх в чест на големите му надежди относно този морски път. Но столетия преди това, финикийците са достигали до тази критична точка, в която потъналите кораби са безчет.

В парка, освен на искрящо бели плажове, лазурна вода и луди вълни, туриста може да се радва на бабуни и зебра, както разбира се на магазини за сувенири.

Нос Добра Надежда, Южна Африка – През Африка с джип

Simon’s town

е отлично селище за нощуване и база за колония пингвини, които бяха оставени за другия ден. Вятърът беше буквално ураганен и се напъваше да измести Дефендъра от пътя. Виещия се път покрай брега беше съчетан с действаща ЖП линия, а ресторантчетата с прясна риба следваха рибните пристанища и селища.

Дни 51 – 53 (7- 9 януари)

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

Бутилка с писмо – Нос Добра Надежда, Южна Африка – През Африка с джип

Твърдо мога да заявя, че единствено собствениците на Ленд Роувър Дефендър се поздравяваха по пътя и аз бях горд член на това семейство. Не се разминавах с други Дефендри без приятелски поздрав или присветване на фаровете – винаги е чудесно да срещнеш хора, направили най- добрия избор.

Колонията пингвини

се бе разделила на две. В малко заливче гнездяха двойките, мътещи бъдещото поколение. Там имаше вход и не можеш да ходиш по пясъка. Друга част от колонията обаче бе превзела друг плаж и скали и там нямаше лелка с билетчета и стадо пазачи. В ранни зори никой не е патаклюсъл още, камо ли да посети пингвините. Затова и липсата на тълпа помага да ги наблюдаваш в естествената им среда. Мързеливи, чистници, на припек или във водата, всеки пингвин е зает със собственото си ежедневие и впечатление му правят хората само, ако приближат твърде близо. Както във всяко общество и тук има изключения. Един, изпънал се на припек пингвин не си направи труда да стане дори след като го приближих на 10 см. Изгледа ме любопитно, клъвна фотоапарата за респект и обърна трътка на натрапника.

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

 

Днес сутринта агенцията трябваше да се потвърди, че всичко е наред с карнета, а аз след това да платя билета. След като се върнах в Кейптаун без хабер от агента, ги сръчках по телефона. След 20 минути ме поканиха да си взема документите и получа указания, къде да оставя Дефи. Първата част мина успешно за разлика от втората. Оказа се, че резервацията ми е пропаднала, тъй като трябвало да се плати до обяд. Места нямало по- рано от събота. Притеснително. Бърза проверка в страницата на Търкиш – имаше полет за 9-и на симпатичната цена от 2 100 Евро. Не беше съдено да тръгнем нормално на тази одисея, май нямаше да е лесно и да се върна.

Ред беше на жокер от България. Докато чаках резултат, проверих отново – този път имаше места за 9-и на нормална цена. След малко позвъниха от българската агенция и потвърдиха, че има билети за 8-и, пак за нормална цена. Трудно е да схванеш логиката на авиокомпаниите. Все пак щях да оставя колата на 8-и януари следобед и по- късно да летя през Истанбул до София. Следваше да се върна на родна земя сутринта на 9-и.

Кейптаун, Южна Африка – През Африка с джип

Като за последна вечер на южноафриканска земя, вечерта бе посветена на

Констанция – едно от най- старите поселища и винарни в страната

Groot Constantia е строена в през хиляда шестотин и някоя година и носи стила на холандските къщи с остро скосените извити сламени покриви. Шатото е светъл пример как се прави вино и туризъм. Безкрайни поля лози заобикаляха безупречни алеи, паркинг за посетители, ясни указателни табели и 2 ресторанта. Имението продаваше успешно виното, услугите и историята си. Телешкото беше превъзходно, а сирата хармонираше с него. Последната вечер бе…по

One response so far

февр. 21 2012

Африка пеша (6): При християните на Сенегал

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегалпообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, а за последно празнувахме Коледа в Сенегал

Днес отново поеамаме из Сенегал, да видим живота на християнските села, да посрещнем Нова година в пущинака и да разгледаме най-големия национален парк, за да напуснем Сенегал.

 

Приятно четене:

Африка пеша

част пета

При християните на Сенегал

 

 

 

Кози в къщата – Ямбул, Сенегал

Къщата в Ямбул беше странна- на първия етаж живееха хората, на втория – овцете, а на покрива, където се разхождаха овцете през деня, през нощта си опъвахме палатката

 

 

С малко тъга и много снимки се разделихме с милото семейство на Фату и Шех и отново поехме по пътя. Бяхме прекарали почти две седмици на покрива на тяхната къща в Ямбул. Последната вечер сготвихме пълнени чушки и зелеви сърми на раздяла. Прислужницата даже се разплака, когато тръгвахме.

Броеница – Ямбул, Сенегалсъс семейството на Фату – Ямбул, Сенегал

От Дакар ни взе кола с трима свежи сенегалци, с които много се смяхме и пътувахме весело през дългото задръстване на излизане от града. Бяха едни от малкото сенегалци, които искрено се радваха на нашето пътешествие и разбираха страстта ни да пътуваме. От шофьора научихме една сенегалска поговорка: ‘Ако не можеш да стигнеш там, където отиваш, отиди там, откъдето идваш.’ Оставиха ни в Тиес, което не ни беше много по пътя, но понеже много се забавлявахме заедно, решихме да минем от там. На другия ден стигнахме отново Каолак – най-мръсния град в Сенегал и останахме там за интернет и презареждане. На 31.12 отново бяхме на пътя, без да знаем къде ще посрещнем Новата година. Точно, когато се бяхме отчаяли от чакане на пустия и прашен път, ни взе сенегалска кола чак до Тамбакунда – 280 км на изток. Помолихме ги да ни оставят 20-тина километра преди града в гората, където можеше да къмпираме. Опънахме палатката под един баобаб и направихме скромна новогодишна трапеза на тревата. Така

посрещнахме Новата година под звездното небе

и звуците на животните в гората (хиени, нощни птици и гущери) .

Баобаб за Нова година – Сенегал

новогодишното местенце

На 1 януари отново бяхме на пътя.

Стопът ставаше все по-труден, а пътят – почти пуст. За цял ден изминахме само 20-те километра до Тамбакунда. Там отново останахме да спим в гората покрай пътя. На другия ден успяхме да стопираме едни пожарникари и дори един рейс, който ни качи за 7км безплатно. След това пикап с двама французи и един немец ни взе в каросерията, където имаше пейка за сафари.

Автостоп в Сенегал

Изминахме общо 70 км и останахме да спим в гората трета поредна вечер. Поне място за къмпиране имаше навсякъде. Пътувахме бавно и 220 км до Кедигу ни се виждаха много. На пътя минаваха само колоездачи, пешеходци и магарета. Повечето спираха да ни поздравят и някои стояха с часове, втренчени в нас, без да говорят. Случваше се да се събере цяла тълпа сенегалци около нас. Имаха голямо търпение и явно много свободно време. Понякога нашето търпение се изчерпваше и продължавахме 200-300 метра пеша, за да избегнем тълпата. Стопирането с тълпа от 10 души не беше добре. Докато чакахме срещнахме четирима колоездачи от Австралия, които също идваха от Испания – Мароко – Сенегал и също отиваха към Гана. Разменихме мейли и се надяваме да се срещнем отново на пътя.

Кибици по пътя, Сенегал

Кибиците. Пътят беше толкова празен,че играехме на карти директно на асфалта 🙂

На следващия ден, след час-два чакане, отново спря пикапът с двамата французи и германеца. Смяха се много на повторната ни среща и ни поканиха да прекараме деня с тях –

първо в Кедигу,

после в селцата наоколо и накрая на къмпинг до най-високия водопад в Сенегал (80м). Качихме се отзад в пикапа и така започна един от най-добрите стопове досега. По пътя настигнахме австралийските колоездачи и се поздравихме в движение.

Край Кедигу, Сенегал

Изкарахме чуден ден по хълмовете до Кедигу в едно

селце на име Анжел,

скътано на километри черен път нагоре в планините. Хората там са християни, избягали на високо по време на мюсюлманско-християнските войни и сега живееха в пълна изолация от света. Жените имаха безброй много обеци на ушите и носа и обикновено ходеха полуголи. Повечето деца имаха пъпна херния, но бяха очарователни. Планините всъщност бяха съвсем малки (600-700 м н. в.) и бяха единствените планини в Сенегал.

Деца, Сенегал

Деca, Сенегал

Село Анжел, Сенегал

СенегалецДете, Сенегал

Църквата на село Анжел, Сенегал

Черквата

 

 

Деца, СенегалДете с херния, Сенегал

 

 

 

 

Деца, Сенегал

Деца, Сенегал

Село Анжел, Сенегал

Дете, Сенегал

Дете, Сенегал

Домакинство в село Анжел, СенегалМайка с дете, Сенегал

Дете и баобаб, Сенегал

След уморителния ден бяхме възнаградени с

къмпинг със симпатични традиционни сламени къщички,

френско шампанско и пастис.

 

Къмпинг със сламени къщички, Сенегал

 

 

Шофьорът на пикапа – Патрис настояваше да ни черпи къмпинга и всичко по пътя.

 

N7, Niokolo-Koba National Park, Сенегал

 

Бяха много мили с нас и на другия ден продължихме с тях към най- големия

национален парк Нюколо Коба

Там нямаше как да отидем без джип и гид, така че това беше чудесен шанс за нас. Паркът беше огромен и див, нищо общо с Бандиа.

 

Под водопада, Сенегал

Под водопада

 

 Птица – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Антилопа – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Река – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

 Прасета – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Птици – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

 

Животните бяха трудни да се намерят в огромния пущинак и успявахме да ги видим само отдалече, но беше страшно красиво и девствено. Не успяхме да видим лъв, но видяхме черна мамба, което си беше трудно. Спахме на палатка навътре в резервата. На сутринта, точно когато си подреждахме раниците, дойде един доста голям бабуин и най- човешки започна да рови из багажа. Взимаше пликове, отваряше ги, разглеждаше ги. Опитахме се да го изгоним, но той само ни поглеждаше лошо и продължаваше да ровичка. След това най-нахално влезе в палатката и се чудеше какво да вземе. Уплашихме се, че може да вземе апарата или друго ценно нещо, но за щастие той грабна плика с боклука и избяга. След това се върна отново, но вече бяхме опаковали раниците и пазехме всичко внимателно. Явно беше местният туристически бабуин на къмпинга, защото имаше маркировка на врата. Останалите бабуини не са така смели и нахални.

Бабуин – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Бабуинът

Бабуин – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

Нахалният бабуин

Западна гриветка (зелена морска котка, Chlorocebus sabaeus)  – национален парк Нюколо Коба, Сенегал

"green monkey", т.е. западна гриветка/зелена морска котка, Chlorocebus sabaeus

Разходихме се пак из парка и след това ни закараха отново в Тамбакунда, откъдето трябваше да продължим стопа за Мали. Останахме в Тамбакунда да хапнем и срещнахме рус растаман – Майкъл. Германец, който пътуваше сам с джип за хуманитарна помощ (Lands Aid). Каза, че отива в Мали и може да ни вземе с него. Така казахме чао на Сенегал и поехме директно към Бамако.

Път, Сенегал

Към Мали

Очаквайте продължението
Автор: Лора Василева и Евгени Енев
Снимки: авторът

Други разкази, свързани със Западна Африка – на картата:

10 коментара

ян. 19 2012

71 факта за Русия: Русия през погледа на един българин

 Тия дни във Фейсбук циркулираше един много интересен, а всъщност според мен цинично-реалистичен, разказ за България, гледана през очите на един руснак. Това разбира се не можа да ни остави безмълвни, затова днес ви представям отговора – 71 факта за Русия. Авторът е врял и кипял из съвременна Русия, така че оставам на него да разкаже за днешна Русия.

Приятно четене:

 

71 факта за Русия

Русия през погледа на един българин

 

Много ме впечатли статия с 71 факта за България…

така че ДА ИМ ГО ВЪРНЕМ 71 ПЪТИ 🙂

Не се заяждам, но е коректно да се даде адекватен отговор на ОНЕЗИ 71 факта.

Ще карам по ред:
1. Руснаците са добронамерени към чужденците, особено англоговорящите. Обаче се стряскат, ако лице със средиземноморски черти (черномазые) им заговори на руски с акцент. Първата асоциация е, че става въпрос за кавказец емигрирал в Русия.
2. Малко хора знаят някакъв чужд език. Ако не е изучаван специално английският, който използват, е “рашънинглиш” – за да го разбереш се изисква доста изобретателност.
3. Образованието е доста оригинално. Началното е до 4-ти клас , основното е до 9-ти а средното е до 11-ти клас. Но всички наричат края на 9-ти клас средно образование – защото от трите изброени нива се намира по средата.
4. Дълги години кандидатстването във ВУЗ е изисквало устен изпит. Неговото премахване и въвеждането на матури (ЕГЭ) е шок за младежите , защото почти няма живи роднини, които да си спомнят, че такава е била практиката през 50-те.
5. Традиции за празнуването на абитуриентски бал няма или по-скоро се зараждат в момента от младите родители. На руски „абитуриент“ означава кандидат-студент. Объркването, когато се говори на тази тема, е тотално. Но, ако говорим за начина, по който провеждат баловете сега, то трябва да признаем че руските много повече приличат на балове от нашето ресторантно напиване.

Санкт-Петербург, Русия
6. Любимата напитка, разбира се, е водка, конякът се счита за лукс и висок клас, уискито е признак на уважение към чуждоземския гостенин. Извращения от рода на текила, бърбън и ликьор са само за новобогаташите.
7. Пият, разбира се, и бира, но във всички СМИ  периодично се появяват статии за вредата от бирата…:)  Много по-често например от статиите за тютюнопушенето. За вреда от водката не съм срещал нито една статия. Обикновено при обсъждане на вредата от алкохола се обединява виното с водката.
8. Младежта все пак пие доста бира, основно Балтика. От водките във всеки квартал се знае коя марка е “настоящая” и коя е “паленая” – мисля, че превод не е необходим.
9. Стандартният завършекна деня е малка бутилка водка с приятели и бира като разредител, гарнирани със сушена риба и черен хляб за мезе.
10. Интелигенцията си ходи на гости след предварителна договорка, обикновено събота или петък вечер. Жените приготвят разнообразни блюда с месо и картофи. Задължително – салата с майонезен сос. Месото доста често е варено и също се поднася със сос, като правило някакъв екзотичен, приготвен по рецепта от модно списание или предаване по телевизията.

Река в Русия

11. Чаят е национална напитка и се пие през целия ден с повод и без повод – черен , зелен , рядко билков , често с добавки. Чаят често се продава в насипно състояние , като човек може да си измисли стотици комбинации по свой вкус.
12. На работа е модерно да се пие кафе, силно разредено. Черното кафе (по турецки) се пие на среща със стар приятел или бизнес парньор, когато срещата е в предварително резервирано кафене.
13. По офисите се обядва на крак. Разпространени са китайските бързи макарони или други офис варианти, където в голяма чаша си наливаш топла вода от служебния чайник.
14. Руската закуска , както нас са ни учили в забавачката, не съществува – обикновено се напъхва един сандвич с шунка или кашкавал, домашно приготвен, докато стоиш с колата в поредното задръстване. Странно, но така практикуват и в малките градове, където задръстване просто е невъзможно поради малкия брой на автомобилите в района.
15. Нова година не минава без руска салата, приготвена в легена, защото обезателно ще дойдат гости и количеството трябва да е голямо. Но не я наричат руска , а Зимный или Оливье.
Другият голям празник е 1-ви май, съединен с 9-ти май , обикновенно се взима отпуска и се ходи на гости на приятели в друг район на Русия – 500-1500км.
16. Определено булочките са националният фаст-фуд. Вкъщи се готвят ежедневно, а на улицата винаги има огромно разнообразие, от булочки със зеле, месо и други, до съвременните варианти с екзотични плодове.
17. Колкото и да са “хлебосолни” – в смисъл гостоприемни, не приемат чуждата гледна точно върху начина на живот. Това касае домашната медицина, геополитиката, ценностната система, начина на произнасяне на имената, фактите от историта, названията на физичните величини – абе, всично за което се сетите. Както е казал Ленин -”Мы пойдем другим путем” – тази максима се следва и до ден днешен. Много им е странно как чужденците живеят без елда, без парно , без подкупи, …..
18. Жената в Русия е центърът на семейството, без нея не се случва нищо, както е казал поетът: „я и лошад, я и бык / я и баба и мужик” (аз съм и конят и бикът, аз съм и жената и мъжът….в къщата).
19. Преклонението пред успелите е повсеместно, никой не си задава въпроса от къде са парите за построяването на поредния палат. Обсъжда се какви пари са платени на товарачите, доставили мебелите. Всички се възхищават на факта, че човек е успял да направи нещо забележимо, пък било то и нередно.
20. Мит е, че рускините са лесни. Лесни са само курортиските по Черноморието, но това се отнася до всички нации. Проститутките са лесно намираеми, но цените са два пъти по-високи от българските. Съществуват и така наречените путани които взимат по 1000 евро на вечер. В бара няма да намериш момиче, което безплатно да си тръгне с тебе след дансинга. За това служебните романи са често явление. За мъжете не коментирам – не съм пробвал 🙂

Река в Русия

21. Руснакът в чужбина оставя много пари – за да не изглежда по-малоценен от другите. Това се отнася и до секса в чужбина.
22. Руснакът те възприема като чиста монета, но задължително според външния и вид и имената, които употребяваш в разговора. Ако разбере, че нямаш пукната пара, просто забрави да ти се обади друг път. Приятелството е друго нещо – не се забравя и след години, даже може и пари да ти дадат на заем.
23. Ако в смесена компания сте двама чужденци и си разменяте фрази на друг език, винаги ще ви напомнят, че тук се говори на руски.
24. Когато се разбере, че сте от България – веднага се намира друг познат българин или най-малкото съсед, който е пътувал в България. Но като правило всеки руснак има поне един спомен свързан с България.
25. Често се повтаря фразата “Курица не птица – Болгария не заграница” – смисълът е, че пътуването в България не е повод за гордост, както например посещението на Малдивите.
26. Циганите никога не са били проблем в Русия, но тяхното място се заема от вече споменатите “черномазые”, които се движат на табуни и търсят неквалифицирана работа, за да преживеят. Дълго време пазарите бяха тяхна територия и кавказката мафия не пускаше никой да търгува без нейно разрешение. Сега ситуацията се подобрява.
27. Поради скъпите ресторанти, ходенето на гости е нормално явление, което си има своите традиции и ритуали.
28. Традиците в производството на шоколад са повод за национална гордост. За швейцарските шоколади се говори като за нещо, което навярно съществува, но не ни е необходимо. Със сладоледа е същата ситуация. Факт е, че спазването на точната технология за производството на руски сладолед в България не води до същия резултат.
29. Във всеки квартал или малко градче има “торговый ряд” където в 20 павильона се продава едно и също с изключение на 2-3 позиции които са уникални и пораждат названието на съответния обект : Лимон, Овсянка, Малочка, Булка (бял хляб). Големите магазини са наистина големи, нашето МЕТРО изглежда като квартален супермаркет в сравнение с Петьорачка.
30. Дрехи и обувки не си купувайте в Русия. Има всичко с високо качество , но безумни цени. Поради факта, че те приемат според облеклото, архи-важно е да изглеждаш добре. Даже, ако си купил нещо удачно евтино, в никой случай не бива да се хвалиш с подобна ловкост.

Гъба, Русия

31. За българско сирене забравете. Отдавна не се внася. Руските бели сирена всъщност са бели кашкавали, или пресована извара. Но останалите млечни продукти са супер вкусни и трябва да си идиот, за да не се насладиш на разнообразието от извари, млека, кашкавали, сметани и прочие. Кефирът ще ви разочарова, понеже си имаме айрян, Но, ако се абстрахираш, може да откриеш нюансите са алкохолното присъствие 🙂
32. Под масло се разбира както олио, така и краве масло – затова се добавя уточнението “сливочное” или “подсолничное”.
33. В Русия има култ към домашно приготвеното, затова, когато произвеждаш нещо в малки количества, добре е да го продаваш на килограм, и в никой случай в опаковка. Според руснака най- вкусната сметана е насипна, същото се отнася и до изварата, млякото от съседката в бутилка от Кока Кола, самогона от съседа и т.н.
34. Почти във всяко градче има денонощно магазинче, което се специализира в продажбата на водка, цигари и … хляб.
35. Под ресторант се разбира нещо много скъпо, където ходят баровците и обикновените хора след премиални. Ако е евтино, е кръстено с презрителното име “забегаловка”, което ще рече “на крак”. Така че, почти отсъства средиземноморският вариант на таверна, където може на достъпни цени да се обядва.
36. В големите градове общините пуснаха спирки-магазини, където половината от спирката е козирка, а от другата страна влизаш в павилион, който предлага сладки неща, водка, хляб и замразени храни и можеш да се сгрееш през зимата, докато чакаш автобуса.
37. В Русия всяка лека кола е ТАКСИ. Просто на пътя вдигаш ръка и шофьорът, ако е сам и пътува в твоята посока, ще те закара на договорена цена , която като правило е два-три пъти по-ниска от официалното такси. Провинциалните таксиметрови фирми предлагат услуги на цени, съпоставими с частниците, но не припарват в Москва и Петербург.
38. Ако нещо не го кажат по новините, значи не се е случило. Доскоро това бе факт, който помагаше на власта да бъде власт, но ХХI век навлиза с пълна сила в домовете и на провинциалните руснаци.
39. Руснакът винаги ще ти помогне, само да не е влязъл в запой. Тогава трябва да почакате една седмица, докато излезе. Затова правете бизнес само с хора, с които сте се напивали, тогава ще знаете какъв му е графикът.
40. Пунктуалноста е начин да покажеш уважение. На среща с жена задължително се носят цветя. За щастие се продават на всеки ъгъл и дори да си забравил можеш да излезеш от ситуацията.

Барака, Русия

41. Нормална практика е да помолиш приятел, съсед или далечен роднина за дребен ремонт или услуга, за която да платиш по тарифи, близки до официалните, но все пак по-евтино.
42. Телефонното право никоя власт не е отменяла. Винаги е важно кой те е предложил или свързал с даден човек. Понякога даже близкият кръг от приятели бива определен от това.
43. Има една специална категория “питерские бабки” (отнася се за Санк-Петербург): ако ги попиташ, как да стигнеш до определено място – най-вероятно ще получиш историческа справка за всички названия по посока на обекта, към който си се отправил, плюс няколко легенди, свързани с мястото от последните 300 години  – например: граф еди-кой си грабнал на коня си судариня еди- коя си и я целунал.
44. Ако сте гладни и не знаете къде да хапнете, не го правете в ресторант – цената е съизмерима с цената на самолетен билет. В Москва ще се наложи да чакате около 30-40мин в МакДоналдс!!! Това е бързо. Другият вариант е “ташнотики” – пирожки, които приличат на домашни и се продават от метални казани. В метрото се срещат и американски варианти на Форнети или дюнер. В краен случай можеш да изядеш един сладолед – достатъчно питателен и вкусен, така че върши работа вместо закуска.

45.  Малко речник:

майка             – това е : потник
направо         – значи надясно
гора                – планина
кур                  – много кокошки
Путин             – се превежда Пътин
Курникова   – е Кокошкарова
бляд – макар и да означава курва, се използва вместо възклицание, и като заместваща дума във всяка ситуация.

Руснаците се гордеят че Достоевски е използвал 250 000 думи. Една и съща ситуация може да бъде описана и с 10 думи и с 250 думи. Но с 3 не се получава понеже няма достатъчно глаголни времена и членуване.
Псуват страшно, даже и жените, макар те да използват “блин” вместо “бляд”.

46. Не се хващайте да пиете домашен самогон (недестилирана ракия) – особено на екс ще ви отсече веднага, пък и вони страшно.

47.  Водката в домашни условия се пие с подходящо мезе – обикновено това са варени картофи с краве масло. Като правило – после не боли глава.

48. В европейска Русия населението е, като правило, хомогенно, вече към покрайнините живеят другите народности които съставят около 30% от населението. В Русия, която се счита център на православието и славянството, живеят 25% мюсюлмани.

49. Народна музика по заведенията няма да чуеш, мястото на чалгата е заето от нископробна “попса” – нещо като диско, но изпълнено от полуголи девици в скъпи дрешки и доста симпатични личица. Като правило всички западни песни се превеждат.

50. Когато виждате руснак за пръв път през този ден, задължително се ръкувате с него. Ако той е в група – се ръкувате с цялата група дори и да не ги познавате. Не пропускайте никого от групата. През зимата ръкавицата се сваля. Ако само кимнеш – значи си му сърдит за нещо или тотално не го уважаваш.

Русия

51. СМИ одавна са уеднаквени , няма различни мнения по различните канали. Няма Евронюз или ВВС. Дискавъри и Дисни са преведени и се вървят под руско име и с добавени руски предавания. Ако слушаш новини, ще се учудиш при завръщането си в България, че Европесйкият Съюз все още не се е разпаднал.

52. Терорът в училище при социализма е бил тотален. До 8-ми клас момичетата са ходили в еднакви престилки. Вярно, че последните два класа са били по-свободни. Перестройката промени доста неща в това отношение.

53. Руският хумор е всеизвестен. Има цяла плеяда от хумористи–индивидуали. Техните скечове от екрана стават вицове и се повтарят и цитират от години. Някои са влезли в езиковото богатство.

54. Хората са със силно чувство за социална ангажираност. Не дай Боже вкъщи вдигате шум – съседът ще звънне на вратата да попита всичко ли е наред.

55. 75 години социализъм е научил руснаците да получават всичко от държавата. Имотните взаимоотношения са новост за обществото и тепърва се започват делбите и наследствата. Затова пък се срещат богаташи, които живеят в малка квартира само защото след няколко години ще получат ред на обществено жилище. Икономисаните пари се използват за скъпи ботуши, кожени палта и почивка в Испания.

56. Съкращението БОМЖ (без определено местожителство) се е превърнало в бомж – клошар. Процентно в Москва са толкова, колкото и в София. Само, дето не ги пускат баш в центъра.
Пенсиите в Русия са достатъчни, което помага на старците да живеят достойно, даже и без помощта на децата си.

57. Необходимостта от плащане на данъци не е понятна на руснака, но правителството винаги има какво да продаде, за да попълни бюджета. Преди 200г това са били кожи, преди 100 – пшеница и масло, сега – нефт и газ.

58. Медицината е тотален ужас. Има безплатна полица, която почти нищо не покрива и е свързана със задължителната регистрация (тип закрепостяване към даден регион) – останалото е платено и без никаква гаранция. Лекарствата са евтини, но със съмнителен произход. Колко по-далече от Москва, толкова по страшно става – така че не боледувайте. Силно е развито домашното лечение с билки и отвари – както казват “бабушкинами методами”.

59. Новото поколение пенсионери вече чувства своя непукизъм през 90-те: неплащането на данъци и работата в сивия сектор се връщат като минимална пенсия от 200лв.

60. За бизнес извън Партията–майка “Единная Россия” забрави. Старият рекет отстъпва място на партийния такъв.

61. Бюрокрацията е на нивото на древен Рим – по- страшно сигурно е само в Нигерия.

62. В големите магазини и МОЛ-ове има апарати, където пускаш банкноти, за да си заредиш примата, или да си платиш някаква услуга. От този оборот, разбира се, не се плащат никакви данъци, но, както вече споменах, държавата това не я безпокои.

63. Рускините определено са красиви. Има за всеки вкус – и светли, и тъмни, и едрогърдести, и дългокраки. Но най -важното е, че имат култура на поддържане на външния вид. Почти няма да срещнете рускиня без фон дьо тен.

64. Всички руснаци се стараят да изглеждат приятно, когато излизат навън. Като правило използват модните кройки от Европа, но винаги с един-два тона по-бледи или изцяло бели.

65. Към нежната половина обръщенито е тьолка (крава) но само в нейно отсъствие.

66. Към мъжа обидното е “старый хрыч” – което означава, че достойството му вече не работи. Могат да ти го кажат в лицето, дори и да си на 35, ако отсреща обектът е на 18.

67. Не е здравословно да се разхождате след 23:00 – нищо хубаво няма да ви се случи, дори и да сте на село. Пък и по това време вече всичи или спят, или са пияни, което е едно и също.

68. КАТ-аджиите са си същите, само че, ако номерата ви са чужди, ще ви спират по-често. Прието е да се слиза от автомобила преди униформения да ви е наближил.

69. Всички вицове за сребристите мерцедеси са почти чиста истина, но модата налага и нови марки като БМВ. Френските коли не се признават за коли, достойни за уважение.

70. Мафията може доста да ти навреди, особено, ако имаш печеливш бизнес или бърз голям доход. Затова е редно предварително да си подсигуриш партийна крыша (покрив – в смисъл на закрила – бел Ст.), която за съжаление може и да ти открадне бизнеса, но все пак ще си жив и здрав и сигурно ще ти останат пари за вилата на дъщерята и ежегодната почивка на Майорка, но за повече от това не се надявай.

71. Русия за мен си е втора родина, където мога да ям гъби на корем и да се радвам на приятно лято с 25-28градусови температури. Стига да спазвам правилата и да не попадам в обсега на полицията.

Гъби – Русия

Автор: Цвятко Минеков

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Русия – на картата:

30 коментара

« Newer Entries - Older Entries »

Switch to mobile version