След двудневното досаждане с мой пътепис 😉 , време е да се върнем към нормалния потоко от пътеписи. Днес ще завършим тазгодишното посрещане на Нова година в Истанбул на Емилия. Самото посрещане беше на площад Таксим, а сега ще напривим… новогодишнаразходка по моловете, улиците и подземията на Истанбул.

Приятно четене:

Нова година в Истанбул, за втори път

втора част

На първи януари 2011, по обяд, отпочинали си от новогодишните „пукотевици”, с приятелското ми семейство отново се срещнахме на пл. „Таксим”. Сега вече, нямаше „шест–пет”, твърдо бяхме решили да стигнем до

квартал “Нишанташъ”.

Всички средства на градския транспорт работеха нормално и с една от линиите на метрото се придвижихме към квартала , там докъдето снощи не можахме да се доберем.

Ама пък какво метро!

Вагоните дълги, докъдето погледът ти стига, и чисти, и красиви, и съвременни. Красота!

Името на този квартал идва от един неголям, но важен паметен знак , чието съдържание не ми е известно, на един ъгъл на тротоара на една от широките улици в този квартал в европейската част на Истанбул.

„Нишан” в превод е„знак”,

а пък „ таш” в превод е„камък”.

Ето го самият каменен знак, дал името на квартала. Търсихме го, разпитвахме хората на улицата как да се озовем до него. А той е толкова „анонимен” и визуално незначителен, че аз дето два пъти преди това съм минавала с кола оттам, изобщо не съм го забелязала.

Ето го и самият „ нишан” в лице и в гръб. Преди години е бил доминиращ знак от особена важност, ама сега се е превърнал в „подчинен” на урбанизацията, „стъпил„ на едно никакво място, леко недодялан обелископодобен каменен знак.

Кварталът минава за „скъп” и бих казала особено красив. Разходката по тези улици е много приятна , а освен това има множество търговски обекти за промишлени стоки и дрехи. И много заведения за почерпка. Хората с достатъчно пари си пазаруват дрехи оттук, освен в МОЛ-овете.

[geo_ mashup_map]

MÜ Nişantaşı Kampüsü, Teşvikiye Mh., 34365 Istanbul/Истанбул, Турция

Аз се загледах по на места смешно изглеждащи достроени горни етажи на сградите, за изравняване в една линия с по-високите сгради.

Трябва вече да подбера думи за заключение, ама пък ще остане това, без да съм споменала за отиването ми с приятелка този път до МОЛ „Джевахир”, който се намира в съседния квартал „Шишли”? Аз в

МОЛ-овете на Истанбул

много обичам да се разхождам, но така и не пазарувам, само гледам. Всъщност с една приятелката , живееща в Истанбул, се срещаме при всяко мое пътуване дотам и традиционно сядаме на чаша кафе СтарБъкс кафене в някой от МОЛ-овете. Тя отива там да си пазарува , а аз съм “от придружаващите я лица”. И в София си имаме няколко, макар и по-малки МОЛ-ове, в които мога всичко, което ми трябва да си купя.

Ето тук отляво зелената сграда е този МОЛ “Джевахир”, до тези “лични”сгради, които се виждат отвсякъде в далечината, докато се разхождате с корабче по Босфора.

Голям, красив и с невероятни удобства за подземно паркиране на няколко нива, но и с много строг входящ контрол, какъвто няма в нито един от МОЛ-овете в София.

И от подземния многоетажен гараж да влизаш, минаваш през същия строг контрол на всичко което носиш, а ти самият минаваш през портала на скенера.

В един от дните преди Нова година вървях сама, вече уморена и леко замръзнала, нарочно не взех метрото, а движех пеша по тази голяма улица в кв. „Шишли”, защото исках просто да си разглеждам. Ама беше студено и духаше много студен вятър. На тротоара гледам, едни търговски колички а край тях момчета и момичета предлагат чай на минувачите.

Веднага се лепнах до количката, получих една чаша с горещ чай и захарчета и попитах колко лири дължа? Момчето се усмихна и каза: „Нищо. Това е почерпка”. Всъщност през целия ден хора като мен получават горещ чай, за сметка на общината.

А това, дето червеният цвят доминираше на витрините за бельо било, защото по тяхна традиция, всички задължително трябвало било да посрещнат Новата година, непременно облечени с червено бельо.

Ако се съди по сергиите и витрините, голям късмет ще имат през новата година комшиите. Особено ако си закупят и от специално декорираните боксерки на Дядо Коледа, за късмет, не за друго.

И към края на хаотичния ми разказ, ми се иска да ви покажа и как изглеждат

много удобните тунелни вагончета

Със синьото вагонче тръгва нагоре по един тунел със стръмен наклон от последната спирка на трамвая „Кабаташ”, където е и морската гара „Кабаташ”на корабчетата до „Принцовите острови”. След две-три минути, само след една спирка, с това вагонче се отива на спирка „Пл. Таксим”. Изключително удобен транспорт и винаги, дори и в полунощ с него пътуват много хора в двете посоки.

Ето как изглежда модерното вагонче в метро-тунела „Кабаташ”-„Таксим”

И друго едно вагонче в друт наклонен тунел ще ви спомена, защото наистина спестява трудното изкачване по стръмните улички към кула „Галата”.

Началната спирка е в непосредствена близост на моста „Галата”

и с това вагонче се стига спирката на площада, на който обръща малкото трамвайче в далечния по отношение на пл. „Таксим” край на „Истиклял”. Пътят в тунела е много кратък, заплащането точно две минути път и изминати само 570 м., е 2.50 т.лири. Ето тук се излиза от тунела на червеното” метро”.Много използувана линия , от жители и туристи, която обаче не е много добре показана в джобните пътеводители.

И за финал, и за да е красив този финал, не думи, ами „букети” направо от улиците на „Нишанташъ” съм приготвила.

И какво от това, че беше първи януари 2011? Цветята по тротоарите, бяха прелестни. А разходката ни в тези дни – истинско щастие, независимо от ниските температури.

А на другия ден, в 11.00, от “Истиклял” напазарувах поръчаните от дъщерите ми пресни бюрек и баклава, които в бюрекчийницата ми опаковаха в луксозни кутии. Приятелите ми минаха покрай хотела, за да ме вземат, за да потеглим към България. Дежурният служител на хотела от рецепцията беше повече от услужлив, нахилен до уши, раболепен и докато помагаше за наместването на куфара ми в багажника, каза на приятелите ми. “О, ама тя/имаше предвид мен/, ни беше “перфектен клиент”. Перфектен, защото си мълчах, като пукел и нито веднаж не се оплаках от многото неудобства в хотела. Нямам представа как и защо се въздържах от това, да им вдигна “горно “до” и да поставя известни изисквания. Няма да ви разказвам и подробности, защото си развалям хубавия спомен от прекресната новогодишна “ваканция” в Истанбул. Гледайте цветята!

Автор: Емилия Попова
Снимки: авторът

Още разкази за Нова година по света от нашите автори – на картата:

Нова година