Етикети: Ница

2

С Форд до Западна Африка, 2017 (1): Резюме

Отново тръгваме на път заедно с Валентин. След като обикаляхме Азия с героичния му Опел и след миналогодишното пътуване от остров Кипър в посока Баренцово море, от днес потегляме с неговия Форд към западния...

Монако 3

Лазурният бряг с деца (3 ден): Монако и Ница

Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме с пристигане в Милано. а после и в Ница. Днес сме на разходка до Монако. Приятно четене: Ден 3, Монако и Ница 30.06.2015 г. част...

Монте Карло и Ривиера - Монако, Франция 3

Тенис-турнир в Монте Карло и неповторимата Ривиера

Време ни е за тенис, време ни е за Лазурен бряг! Бисер и Нели ще ни водят до Монте Карло, Ница и Лазурния бряг. Приятно четене: Тенис-турнир в Монте Карло и неповторимата Ривиера Всяка...

Сицилия 5

Италианското и френско Средиземноморие

Днес заедно със Стоян, ще обоиколим едно от най-богатите крайбрежия на малката ни планета – италианско-френското Средиземноморие. Приятно четене: Италианското и френско Средиземноморие Италия – Франция Рим- Сицилия – Неапол – Помпей – Везувий...

9

От Ница по Лазурния бряг (част 2 от С влак до Португалия)

Железопътните приключения на Крум из Европа продължаваме с Лазурния бряг, а го започнахме с пътя от Сърбия до Италия 🙂

 

Приятно четене:

С влак до Португалия

част втора

От Ница по Лазурния бряг

 

След като се насладихме на прекрасната Вентимилия, се отправихме към Ница. Взехме си влака, минахме през небезизвестните Кан и Монако, както и някои по-малки гари и след около 40 минути бяхме с целия багаж на гарата в

Ница

Още от България, бяхме резервирали хотел и внимателно бях проучил маршрута до него. Така че когато слязохме от влака, лесно се ориентирахме в обстановката. Петя за първи път беше във Франция, а аз за втори в Ница. Наистина ни идваше повече от отлично тази почивка, след като тръгнахме преди около 40 часа от България, а и нощувка в хотел щеше да ни се отрази прекрасно.

След като намерихме хотела и се настанихме, направихме най-важното нещо за следващия ден и си резервирахме места за TGV-то (това са френските високоскоростни влакове). Резервацията беше задължителна. Свършили тази задължителна работа, вече се отдадохме на разглеждане на града. Ница е един от многото красиви градове по южното крайбрежие на Франция, а и въпреки големия си брой население, в тази част на годината беше доста спокойно. Това е едно от нещата, които най-много ценя на градовете и местата, които посещавам, а именно спокойствието и липсата на тълпи туристи, от които не можеш да се насладиш изцяло на мястото. Видяхме местната катедрала Нотр Дам и се отправихме към центъра.

Ница

Ница

 

В Ница се намира

най-дългият крайбрежен булевард в Европа – Promenade des anglais

Разбира се, е трудно да се разходим по нея от край до край, но все пак минахме някакво кратко разстояние, като почти нямаше хора и беше много хубаво, големите и стари хотели от една страна и морето от другата. Като стана въпрос за хотелите по улицата, пълно е с такива и голяма част от тях са от най-известните вериги в света. Разбира се,  освен тази улица, имаше и други интересни места в града. Минахме покрай един университет, който с интересната архитектура и средиземноморската си растителност пред сградата изглеждаше като ексозтична ботаническа градина. В града има и замък, но ние отидохме прекалено късно и беше затворен. На някои места, където минаваше трамвайната линия, релсите бяха сред трева, но не обрасли, а просто трасето беше озеленено с екологична цел. Е имаше и някои по-неприятни картини, като клошарите, които си бяха направили цял лагер, на един площад в центъра на града. Гледка, която аз не съм виждал в центровете на българските греадове, но пък съм засичал в далеч по-комерсиални туристически дестинации като Будапеща и Флоренция. Иначе след хубавата коледна украса в Загреб и тук тя беше на много добро ниво, като определено се усещаха наближаващите празници.

Ница, Франция

Ница

 

Вечерта мина доста приятно, но научихме и един неприятен урок. За съжаление не се продава никакъв алкохол в магазините след 22.00 часа, а още по-неприятно е да разбереш това в 22.01 ч. Добре че има китайски магазини, в които пренебрегват това правило. След като си взехме бира, се прибрахме в хотела и заспахме веднага, уморени от предните дни без почивка.

На следващия ден ни предстоеше ранно ставане. Планът беше да прекосим цяла Южна Франция и от Ница да стигнем до Жирона в Каталуня, Испания. Първият влак, който трябваше да вземем, беше

TGV до Авиньон

 

Френската ривиера

Френската ривиера

 

Минахме и през Марсилия и Монпелие с него, но не видяхме много от градовете. Все пак се забелязваше медитеранската архитектура и красивата природа. В Авиньон имахме трансфер с автобус до друга гара. Странно как сайтът на немските железници показва дори автобусите от градския транспорт във френски град, за да улесни трансфера между влаковете. Интересно на гарата в Авиньон, беше една синя статуя на говедо. Със сигурност, подходящо съвпадение за българския футболен фолклор.

Качихме се на автобуса до другата гара и вътре шофьора беше момче на около 24, слушаше си някакъв хардкор и се различаваше доста от шофьорите в България. След Авиньон имаше прекачване в Ним и от там, до Перпинян.

Из Южна Франция

Из Южна Франция

 

Пътят беше много красив, като влаковата линия минаваше по крайбрежието, на някои места пресичаше езера, блата. Някои градове в югозападната част на Франция имаха множество канали, които напомняха донякъде на Венеция, а и все по-топлото и хубаво време с наближаване на Испания, правеха пътуването все по-приятно.

Из Южна Франция

Из Южна Франция

 

Във влака имаше и контакти при седалките, като тяхното наличие ни даде възможност да разгледаме снимките от предните дни, на лаптопа, а също да попрегледаме и някои други неща. Когато, на територията на Франция, видяхме в едно от градчетата арена за кориди с испански надпис на нея, разбрахме че наближаваме иберийската страна, за която беше характерен този традиционен спорт- бикоборство. И така след приятното пътуване по средиземноморското крайбрежие стигнахме Перпинян. Оттам се качихме на влака до

Портбо –  първото градче в Испания, след френската граница

 

Портбо, Испания

Портбо

 

При преминаването на границата испанските гранични полицаи доста се учудиха защо личните ни карти са различни. На Петя е по-нова с безцветна снимка и по-различен дизайн от моята. Питаха ни дали България е в ЕС. Странно все съм мислил, че като си на такава позиция, трябва да можеш да запомниш 27 държави, но какво да се прави дори в пълната с българи Испания, не знаят че сме в съюза.

(на мен обаче ми прави впечатление, че има граничен контрол на вътрешно-шенгенска граница!!! – бел.Ст.)

И така позабавихме се малко на границата и изпуснахме влака до Жирона за 2-3 минутки. Следващият влак беше след около час и половина, а това разбира се значеше, че ще се поразходим малко из градчето (а може би беше селце, след като го видяхме).

17497 Portbou, Испания

 

Иначе Портбо е много готино местенце със супер тесни и стръмни улички. Разположено е в едно заливче, много скалисто и стръмно. Има готина катедрала, която беше затворена, а липсата на всякакви туристи и почти никакви хора ни се отрази още по-добре. Влизаме в Испания и се разхождаме из някакви празни улички все едно сме сами.

Портбо, Испания

Портбо

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

 

 

Други разкази с обиколка на Европа – на картата:

КЛЕИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!!!

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (1) 3

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (1)

Знаете, че пътеписите, които публикуваме тук нямат задължителна форма или стъпка. Днешният разказ няма да бъде разказ в истинския смисъл на думата. От днес започваме с личния пътешественически дневник на Мария – ще ни води в буквален смисъл през времето и пространството 🙂

Приятно четене:

 

От Балканите до Пиренеите с автобус

 

/Записки/

 

 

 

 Oбичам да пътувам и да посещавам културно – исторически забележителности както в България, така и в чужбинa. След падане на Шенгенските визи, пътуването в чужбина  стана  лесно и аз имах възможност да посетя  някои Европейски градове и да видя  забележителности,  за които преди не бях и мечтала. Това са моите впечатления за  някои от тях.

                                                                                               Авторът

 

17 ноември 2002г.   За първи път посещавам

Троянския манастир

–  третия  по големина в България след Рилския и Бачковския. Стенописите  в  църквата  „Св. Богородица” са дело на Захари Зограф – жалко е, че са запазени добре само в предверието. Най – ценната реликва,  която се пази в манастирската църква е  чудотворната икона  на „Св. Богородица Троеручица” – копие на икона от Хилендарския манастир в Света гора. Донесена е през XVI  век от румънски монаси, които на път за Румъния спират да почиват в Троянския манастир. Четири поредни дни   мулето натоварено с иконата е отказвало да тръгне за  Румъния. Така иконата е оставена за постоянно в църквата в Троянския манастир. Това ни разказа един млад монах с хубави сини очи. Миналата година иконата е „плакала” – била e покрита с миро, което сега се продава в магазинче в двора на манастира и вярващите го купуват, за да ги пази от „уроки и магии”. Аз не си купих, но с удоволствие бих посетила манастира отново!

 

17 март  2003г.

„Рупите”, Роженеския  манастир и  гр. Мелник.

Това, което видях в „Рупите” ми направи тягостно впечатление. На гроба на Ванга имаше само изкуствени цветя. До църквата „Св. Петка” се строи хотел. Има къмпинг, скара – бира и др. Фасадата на църквата (изписана от Св. Русев) ми подейства потискащо.  Хареса  ми портрета на Ванга –  вътре в църквата.

Затова пък Роженският манастир  ми направи чудесно  впечатление!

В Мелник е ужасна скъпотия! На площада, където спират автобусите, видях  възрастни хора да просят.

Излизайки от Мелник минахме  покрай „феодалното владение” на банкера Емил Кюлев. Около 500 декара заградени лозя, а  в средата на заграждението на  един хълм се издига сграда – истински “замък”.

 

30 май 2003г. гр.  

Охрид  (Македония)

Добре е, че всички старини, свързани с нашата средновековна история са запазени отлично: „Самуиловата крепост”, манастира „Св. Наум” и много църкви. Влязох  в спор с  македонския екскурзовод по повод  Самуил и  „общата ни  азбука”.

 

28 август 2003г.

Етрополският  манастир „Св. Троица”

е построен през 1156 г., по време на византийското робство. През 17ти век  тук е открито едно от първите килийни училища.

Като архитектура Етрополския манастир наподобява  Рилския, но е много по – малък. Гората около него е истински рай!

 

9 август  2003г.

Суковски и Погановски манастири, гр. Пирот (Сърбия)

Някога  (до 1919 г.) тези манастири  са били български.

Суковският манастир не ме впечатли с нищо друго, освен с белия паун в стопанския двор (подарък от игумена на манастира „Св. Наум” в Македония).

Погановският е значително по – голям и  добре поддържан. Намира се в близост до с. Поганово – родното село на баба ми,  на която съм кръстена. Никога не съм ходила там.   Манастирът е построен през 14век.  Влязохме в църквата, където сръбският свещенник ни осведоми, че  за съжаление няма  какво много да видим тъй като „българите са си прибрали по – ценните икони”. Тъжно е, че в местата където все още живеят българи се служи на  сръбски език.

Обядвахме в един ресторант в близост до манастира. Прекарахме чудесно!

 

             Пирот  не се е  променил много. Само центърът е станал  по – представителен. На пазара е много по – мръсно, отколкото на нашия. На връщане минахме покрай  с. Желюша – родното село на баща ми. Обзе ме силно вълнение – кога най – после Сърбия ще влезе в Европейския съюз, за да мога безпрепятствено да ходя там!

 

10 септември 2003г.

Солун, Манастирите „Великите метеори” (Гърция)

 Най – много ми хареса Солун – особено крайбрежния булевард  (още  е пред очите ми)   с  безбройните кафенета с  маси на тротоара.

Манастирите „Великите метеори”  и скалите върху, които са построени са впечатляващи! Заслужава си да бъдат видяни!

 

13 ноември 2003г.

Истанбул (Турция)

 Имах друга представа за древния Константинопол (Цариград). Мислех, че ще видя „злато и скъпоценни камъни”. Даже нищо подобно! Кубетата на многобройните джамии дори не бяха позлатени, както тези в Македония. „Синята джамия” – единствената в света с 6 минарета –  е построена през 1616 г. и е чудесен архитектурен паметник – светъл и просторен. Побира около 5000 богомолци. Пред входа едно момче ми предложи (срещу 2 лева) дипляна с изгледи от вътрешността й. „Синята джамия” е построена по заповед на султан Ахмед и е наречена така  заради синьо – зелените плочки, с които е облицована отвътре.

В близост до нея се намира църквата „Св. София”. Тя е построена през IV век по заповед на император Константин, когато християнството става официална религия в Римската империя. След завземането на Константинопол от турците е превърната в джамия. Входната такса е 10$.   Видя  ми се много висока и реших да не влизам.

 

14 ноември 2003г.

Дворецът „Долма Бахче сарай”

(„Запълнена градина”) е построен от султан Абдул Меджид  I по образец на двореца  „Версай” в Париж. Прекрасен архитектурен ансамбъл! Вътрешното обзавеждане (мебели и полилеи) са изработени във Франция. Видях  най – тежкия полилей в света – 5 тона, дар от британската кралица Виктория. Голяма част от картините в двореца са дело на руския художник Айвазовский, но между тях не видях шедьоври. Входната такса беше 10 милиона лири или 6 евро. Последният държавен глава обитавал двореца е Кемал Ататюрк („Баща на всички турци”). Починал е в двореца на 58 годишна възраст. „Ако той беше живял по – дълго,  днес Турция  щеше да бъде член на Европейския съюз” – ми каза  екскурзоводката – българска туркиня от Кърджалийско. Всички часовници в двореца са спрени в 9 часа 05 минути – часа на неговата смърт. В двореца се пази и часовникът подарен на султана от българския цар Фердинанд. В този дворец е гостувал и Наполеон.

Сутринта на 15 ноември 2003г., приближавайки с автобус пристанището на залива „Златния рог”,  чухме гръм  наподобяващ топовен изстрел. След малко последваха още два по – слаби. Видяхме и големи кълба от дим като от пожар. По – късно разбрахме, че е имало два последователни терористични акта – пред

две синагоги. Имало 24 души убити и около 300 ранени. Скоро след това се качихме на туристическо корабче и потеглихме на разходка през „Босфора”.

Истанбул е единственият град в света  разположен на два континента – Европа и Азия. Европейският бряг е дълъг около 55 километра, а азиатският около 35 километра. Гледката от двете страни на „Босфора” е удивителна! Минахме покрай двореца „Долма Бахче сарай”, рзположен на европейския бряг, след това покрай лятната резиденция на султана – „Топ – Капъ”,  както  и под „Въжения мост” (построен през 1973 г.) –  наречен „Моста на самоубийците”. Видяхме единствения 7 – звезден хотел „Риц”, открит преди около 1.5 години  и „Роберт Колидж”, в който таксата за обучение е 3500$ на година.

Вторият „Въжен мост”, бележи „края на Босфора” и разделя символично Мраморно от Черно море. В „Босфора” има две течения –  горно и долно. Горното е по – студено и е от Черно към Мраморно море,  долното  е по – топло и е в обратна посока.  Поради тези течения къпането и плуването в „Босфора” са  твърде опасни. Корабчето зави плавно и се отправи към пристанището покрай азиатския бряг, който видимо е по – озеленен и по – рядко населен  от европейския, с което разходката приключи.

По – късно запалихме  свещ в българската църква „Св. Стефан”. Желязната църква е красива постройка в неоготически стил – жалко, че отвътре отдавна не е реставрирана. Свещите в църквата  ги продаваха  за мое голямо учудване араби. Няма ли вече българи в Истанбул?

Посетихме и атракцията за българските куфарни търговци – покрития пазар „Капълъ Чарши”. Не ме впечатли особено. Тръгнахме пеша към хотел ”Vachinkton”, където бяхме отседнали ( в търговския квартал „Лале ли” – прилича много на нашия пазар – Илиянци) и малко се объркахме. Добре, че предвидливо си бях взела визитка от хотела!

 

 

19 април 2005г.

Италия.  Прословутата Венеция!

Канале „Гранде” с избелелите, зле  боядисани фасади на сградите покрай него,  ме изненада неприятно. Катедралата „Сан Марко” и  „Палата на Дожите”  на площада „Сан Марко” с многото гълъби, мимовете облечени в средновековни одежди, ( между които и българи), многобройните магазинчета с бижутерия от венецианско стъкло и чудесното кафе – общо взето  с това  запомних Венеция. Защо ли я наричат „романтичния град на влюбените?”  Заради  гондолите и „Моста на въздишките”? Може би не само.

 

На път за Верона преспахме в хотел „Монако”- на брега на  езерото „ Лаго ди Гарда”(Lago di Garda). Нямахме време да се разходим и да го разгледаме.   От стаята  в хотела се виждаше само загадъчният силует на средновековен замък.

 

20 април  2005г.

Във

Верона

посетихме   „Къщата на Жулиета”  с прословутия  балкон. Дали точно тази къща е имал пред вид Шекспир, не се знае. Някой е казал, че това е  къщата и тя се превръща в туристическа атракция. В двора е поставена статуя на Жулиета, до която всички се снимат. Отсреща е стената, на която влюбените залепят  листчета с написани желания. Дано им се изпълнят и дано бъдат по – щастливи в любовта от Ромео и Жулиета!

 

Жалко, че Арена ди Верона беше във ремонт и не можахме да я видим отвътре.

 

Монако

Монако

След Верона спряхме в 

Монте Карло (Монако)

– градът на богатството и  хазарта!      Разположен е  живописно върху  тераси и хълмове като Велико Търново. За първи път видях къщи с басейни на покривите, игрища и  големи саксии с цветя и цветни храсти –  вероятно поради липсата на свободна площ. В града има много банки, които се помещават в сгради с прекрасна архитектура и много казина. Пред входа на  казината стои охрана, която не допуска лица под 18 години, независимо от това, че са с  придружител. Никакво изключение! Законът наистина се спазва! Впечатляващо е и  пристанището с многобройни  луксозни яхти. Видяхме  яхта на име „Sophia”- собственост на българин, който живее в Англия.  Браво! Българските милионери са навсякъде! Разходихме се  по  пистата на „Формула 1”, след което са  изкачихме  по множество стъпала  до  Княжевския дворец.   По време на тази разходка не знам защо не срещнахме много хора по улиците. Дали   много работят или нощем играят хазарт?

Monaco

20 април 2005г.

Ница (Франция)

 Както повечето средиземноморски градове и Ница не прави изключение с многобройните си  палми, къщи с чудесна архитектура и отлично поддържани  цветни градини.  По крайбрежния булевард ни спря един чернокож, който ни продложи  евтина бижутерия. Попита ни от къде сме. Когато му казахме, той възкликна: ”О! Знам България! Стоичков!”.  „Друго какво знаете за България?”-  попитахме. „Знам, че вие българите не сте расисти.” „Дали наистина не сме?” – си помислих аз. Случи ни  се и един неприятен инцидент –  една жена от групата падна и си счупи ключицата. Наложи се   да потърси медицинска помощ в болницата в  Ница. Чакала е 6 часа, докато и  направят рентгенова снимка и  й изпишат болкоуспокояващи. Такова чакане едва ли би ни се случило в „Пирогов”!

 

21 април 2005г. Кан  е  малко курортно градче с хубави къщи, хотел – ресторанти и магазини, предлагащи  стоки от най – известните дизайнери. Някои от нас побързаха веднага  да стъпят на червената  пътека пред  Фестивалния център и да се снимат, позирайки като  кино –  звезди.  И тук,  както в Ница и  Сан Ремо морето те пленява със своето  спокойствие и цвят на изумруд, но на плажа липсва пясък –  има само чакъл. Черноморските пясъчни ивици ги няма никъде по цялата Френска ривиера!

 

Минахме покрай о-в Маргарита, където е бил заточен „човекът с желязната  маска” според  романа на Дюма.

 

Очаквайте продължението

Автор: Мария Лазарова

Снимка: авторът

 

Още разкази общо за Европаот нашите автори – на картата:

Франция и някой-друг факт 16

Франция и някой-друг факт

Днес Вили ще ни разведе из цяяяла Франция с прекрасни снимки, като от гоблен 🙂 Страхотни са, наистина: Приятно четене:

Франция и някой-друг факт

Аз почти не гледам телевизия. А ако взема дистанционното, веднага прелитам през каналите и кацам на Нешънъл джиографик или някое от Дискавъритата. Най-много една емисия новини дневно и ми е предостатъчна. Не’ам нерви да тъпея пред телевизора 🙁 Отдавна дори и за фон не го оставям да бърбори докато правя нещо – рекламите много ме дразнят. Не стига, че са през 15 минути, ами и едва ли не по толкова траят 🙁 🙁 и имам чувството, че нямат край. Плюс това при мен имат точно обратния ефект – никога не купувам това, за което ме тровят с реклами по медиите. Ее, ‘ми чешит съм, но съм лесна – колкото повече някой иска да ме накара да направя нещо, толкова повече няма шанс.
Но в едно от тези редки мои благоразположения към телевизията, наскоро нацелих някакво филмче за Франция, което събуди в душата ми много и приятни моменти от обикaлянето ми из страната преди 3-4 години. /И което довърших на следващото лято със Страсбург 😉 / И нали се сещате как ми стана едно френскооо… 🙂 🙂
Определено филмчето ме провокира. Ами да, бих могла да напиша поне пет-шест пътеписа /освен онзи за Фонтенбло/ за различни места из Франция. Но това, когато имам повечко време. И музата да е с мен, нали така 🙂 To и другаде после обикалях, но все не ми остава време да се похваля, да покажа.

А Франция е не просто голяма и богата на история и култура страна.

Тя има и свой дух, свое собствено излъчване, което в различните региони на страната има свои нюанси. И ако мога да я сравня със… ами, да кажем с добър френски парфюм 🙂 … Да, пътувайки от юг на север, усещането е нещо както при хубавия парфюм: в първия момент е една много силна емоция – водопади от бугенвилии, лянове и жасмин, лавандула, цитруси, мързеливо слънце и дъх на море… зашеметяващо, уханно, свежо и жизнено…

Кан

Кап Фера

Прованс

Продължавайки към вътрешността, остротата на усещанията постепенно се смекчава, усеща се вече “сърдечната нотка на парфюма” – по-спокойна, по-мека… зелено, романтика, синева и нотки изненада.

Франция

Оверн

Лоара

Лорен

И в северната част е “базисната нота” – рее се едно усещане с по-размити форми, по-сдържано, с едва доловим респект и мек пасторал… едва-едва топло, едва-едва уханно… Но все така омайно. Тръгваш си, а преживяното дълго витае около теб.

Нормандия

Лорен

Страсбург

На времето си, Коко Шанел казала, че най-добрият парфюм е този, който съобщава за пристигането на някоя жена и ни я напомня, когато тя вече си е тръгнала… Ами това е то, Франция! 😉
Прави ми впечатление, че

когато спомена за Франция пред хора, които никога не са били там, реакцията най-често е “Еех, Франция… Блазе ти!”

Хм, асоциациите, които правят, са все за романтика, безметежност и любов, а в последно време и като за място, където евентуално биха могли да работят с големи заплати и да живеят супер добре. Истинска екзотика. Ама де да беше точно така… Защо някои хора си мислят, че във Франция /чужбина/ нямат проблеми? Аз твърдо поддържам идеята, че България ще се оправи едва тогава, когато българите престанат да търсят реализация непременно в чужбина. Но това е много друга тема.

А сега, като заклет и много любопитен пътешественик, съм на френска вълна и ще ви обадя

малко знайни, а може би и незнайни факти за екзотична Франция

= Франция е една от най-големите страни в Европа.
= Основната й територия се намира в Западна Европа, но нейно владение са и някои острови към други континенти: Кергелен, Крозе, Клипертон и други*, а също и Земя Адели на Антарктида.
= Столицата на Франция е Париж 🙂 Хе, че кой не го знае?! А първата столица е Франция е… ами пак Париж 🙂

Париж

За да съм точна, Париж /наречен така на името на келтското племе “паризи”, което го основало/ е бил столица още на франкската държава Нейстрия през 6-ти век от н.е. Т.е. преди още да е съществувала държавата Франция. По времето, когато Карл Велики /крал на франките от 768 до 814 г./ създава Франкската империя, която съдържа около 700 графства, Париж е просто редови град. Но след смъртта на Карл Велики и наследникът му, през 843 г. с Вердюнския договор франкската държава се разделя на три и западната част се пада на Карл Плешиви. Отначало държавата му се нарича Западнофранкско кралство, а после – Франция. И Париж отново е столица. До ден днешен.
= Основните закони в управлението на Франция са още от времето на управлението на Наполеон. А, я!
= Руан, също като Прага, го наричат “Градът на стоте кули”.
= Франция е първата страна, приела системата мерни единици СИ в 1875 г.
= Франция е член на ООН и на Световната търговска организация; тя е една от страните основателки на Секретариата на Тихоокеанската общност и Комисията по Индийския океан; Франция е частичен член на НАТО и асоцииран член на Асоциацията на Карибските държави (ACS); В Париж са Седалището на ЮНЕСКО и OCED /Организацията за Икономическо сътрудничество и развитие/; Централата на Интерпол е в Лион; а Международното бюро за мерки и теглилки е в гр. Севр.
= Родното място на готическата и бароковата архитектура и изкуство е Франция. Дори отначало са наричали готическото изкуство “френско изкуство”. Франция е прочута с невероятно красивите си готически орнаменти и витражи в множество катедрали, напр. Нотр дам де Пари и Сен Шапел в Париж, катедралите в Шартр, Реймс, Страсбург, Бурж, съдебната палата в Руан…

Реймс

Париж, Нотр Дам де Пари

Париж, Нотр Дам де Пари

А какво да кажем за бароковия Версай, примерно, или кралските апартаменти в Лувъра? Впрочем италианците оспорват родното място на барока, смятат, че е тяхно дело. Англичаните, обаче, твърдят: “Барокът като художествен стил се появява в Европа към края на 16 век.” Е, това е то, джентълмените са си джентълмени! 🙂 А знаете ли какво означава думата “барок”? Да де, това е стил в изкуството и архитектурата, характерен с много, с изобилие от детайли и колкото е по-шарено, по-бляскаво, по-къдраво и заплетено, толкова е по-бароково 🙂 Идеята е да създава усещане за богатство, изобилие, величие. А всъщност терминът “барок” е въведен от художествените критици и идва от италианската дума “barocco”, която пък се корени от древно римски и означава “фалшив скъпоценен камък”. А! Баш! 🙂

Париж, Лувъра

Париж, Лувъра

= До към началото на бароковия период нямало официален, литературен френски език. Всеки район от страната си говорел на свой диалект, а всеки писател си пишел, както си му иде отвътре, според някаква своя си граматика. И, познайте кой променил това положениее 🙂
Невероятно, да, но Пепеляшка, Спящата красавица, Котаракът в чизми, Синята брада и още цяла плеяда любими детски герои се появили точно в този период и точно във Франция. А Шарл Перо, заради малкия си син си направил труда да събере и преработи в разбираем за децата стил всички тези любими герои от различни народни приказки. /Пък после посветил тази сбирка на някой си от френския кралски двор, 🙁 а мен още ме човърка любопитството коя ли е тази персона?/ Последвали и героите от басните на мосю Лафонтен, а покрай огромния интерес на най-младото/малкото поколение, ще не ще, френският език все повече се уеднаквявал. Скоро след това, през 18 век френската литература преживяла бум, който се повторил пак през 20 век. Е, вярвам всички сте чували за “Тримата мускетари”, “Граф Монте Кристо”, “Парижката Света Богородица”, “Капитан Немо”, “Климати”, “Бел Ами”, “Братовчедката Бет”… Не бих могла да изброя всички шедьоври на френската литературна класика. А наградата “Гонкур” понастоящем е най-престижната литературна награда във Франция. В надпреварата за нея участват само получили признание и написани на френски романи, като не е задължително авторът да е французин.
= И нещо забавно и не много известно от света на музиката. Танцът “канкан” се появява за пръв път някъде около 1830 г. в танцувалните зали /тогавашните дискотеки 😉 / на работническата класа в Монпарнас в Париж. За канкана ще кажа няколко думи, тъй като не намерих в интернет информация на български, а историята ми изглежда интересна.
Предполагам, сещате се за кой танц говоря. Онзи доста жив и предизвикателен танц, в който силно гримираните и червисани кабаретни мацки се хващат на редичка, вдигат високо полите и ухилено крещейки “Иииии”, зашеметяват мъжкия свят, като му вкарват конска доза адреналин и гаранция за мокри сънища чрез надупвания, тръскане на гърди и високо мятане на бедра под устремния акомпанимент на пиано 🙂
Първоначално /в танцувалните зали/ го танцували по двойки и е имал и елементи от кадрила. Според модата по това време дамите носели дрехи, дълги до земята, и когато танцували, е трябвало да си вдигат доста височко полите, което било приемано /че дори и днес/ за изключително провокативно, еротично и неприлично, и съответно люто порицано. Трябва да вметна, че според тогавашната мода долното бельо или тъй наречените гащи, изобщо не били задължителни. Въййй! 😉 Ми к’во, танцът предизвикал истински скандал и за известно време бил забранен. Аама ха, де, да не вирят голи краци онез безсрамници, я!… 🙂 Така. Думата “cancan” на френски означава “сплетни, празни приказки, скандал”. Ама шило с торба стои ли? Въпреки всичко, не след дълго, канканът отново излязал на бял свят. Още малко след това и официално.
По случай Първото световно изложение, на 6 октомври 1889 г. открили известното нощно кабаре Мулен Руж и оттогава насам на неговата сцена неизменно се изпълнява и канкан. Срещу 100 евро можете да му се насладите наживо и вие. Даже ще ви почерпят и една чаша шампанско 🙂

Мулен Руж, Париж

Днес канканът е напълно приет в световната култура и трябва да се отбележи, че всъщност той не е никак лесен за изпълнение и изисква майсторлък. Аз бих казала също, че изпълняван от група наистина красиви и умеещи го жени, без съмнение ще ви достави естетична наслада 🙂
Много композитори са писали канкан, но за негов “родител” се смята французинът Жак Офенбах, който за пръв път го лансира в оперетата си “Орфей в ада”.
Ех, още много мога да разказвам, но сигурно си имате работа, та ще завърша с един последен факт:
= Франция е една от най-посещаемите туристически дестинации в света.
На всички, които имахте търпението да прочетете всичко това, пожелавам ви да имате възможност и удоволствието лично да се убедите в думите ми.
И още няколко гледки тук-там от Франция 🙂

Ница

Сен Максим

Кап Фера

Лангедок

Оверн

Централна Франция

Шарите, Франция

Бретан

Бретан

Лорен

Нормандия

И това е в Нормандия.

Руан

Страсбург

Париж

Париж

Au revoir и на вас! 🙂

Текст и снимки: Вили

Моето пътуване до Монако и Монте Карло 9

Моето пътуване до Монако и Монте Карло

Преди години по руската телевизия имаше документален филм за Монте Карло и Монако и естествено имаш сюжет и за казиното в частност. Имаше интервю с директора на казиното и единия от въпросите беше: „А Вие кога залагате?“, на което отговорът е беше „Аз хазарт не играя“:-) (Да не е луд???). Та нека разгледаме града-държава, чиито улици са с толкова гладък асфалт, че са годни за състезания на Формула 1. Приятно четене:

Моето пътуване до Монако и Монте Карло

Монте Карло е част, квартал от Монако.

Казвам го, защото не ми беше много ясно, докато не се порових из нета. Монако е втората най-малка държава в Европа след Ватикана, всичко на всичко 2 кв. км. 2 кв. км. — обаче какви!!!!! Застроено е на склон, като Велико Търново — може би си приличат, ама ако ги сравняваш, гледайки от Луната, че и от по-далеч. Всяка педя е застроена, ако не е застроена, е градина. Ако има педя свободно място — там е засадено цвете, храст, дърво. Но да не си помислите, че не се строи още- колкото и да е странно, се строи. Това, обаче, можеш да познаеш само по стърчащия кран — няма бетоновози, няма прахоляк, няма кал и разбити улици. По невероятен начин се вписват старите красиви барокови вили и новото строителство, включително 25—30 етажни сгради.

Е,за жалост понякога изглеждат и като задушени.

Градините са перфектно поддържани. Първите дни се чудихме как и кога го правят. На третия ден хоп!- видяхме ги — градинарите!!! Изриваха невероятно красивите теменужки пред казиното, пълнеха ги в чували и ги мятаха в едно камионче. Ужас. Обачееее- само след няколко часа там имаше засадени нови цветя.

Монако ни посрещна

с проливен дъжд. Успяхме да уцелим 2 от 15-те дъждовни дни в годината. Нооооо……. това не може да е причина, която да ни накара да си стоим в хотела. Затова пък направихме снимки, каквито не се публикуват из нета — от дъждовния Лазурен бряг.

Четете по-нататък>>>

13

Лазурният бряг, Прованс и Лион

Днешната рубрика Ретро отново е посветена на Франция — този път на провинциална Франция. Вече четохме спомените на Росица от Париж, сега тя ще продължи спомените си от Лазурния бряг, Прованс и Лион Пристигам...