Archive for the tag 'Ним'

сеп. 17 2017

С Форд до Западна Африка, 2017 (1): Резюме

Отново тръгваме на път заедно с Валентин. След като обикаляхме Азия с героичния му Опел и след миналогодишното пътуване от остров Кипър в посока Баренцово море, от днес потегляме с неговия Форд към западния край на Африка. Ако миналата година обиколихме пет спорни района, непризнати от световната общност (Северен Кипър, Абхазия, Крим, Донецката и Луганска […]

No responses yet

май 25 2012

Съкровищата на манастира Икосифиниса /Косиница/ (край Сер, Гърция)

Празничните дни някак подкарват към пътеписи, свързани и с Бълграия и с Гърция. Днес Цветан ще ни води до манастира Икосифиниса (Косиница) край Сер (Серес) в Гърция.

Приятно четене:

 

 

Съкровищата на манастира Икосифиниса /Косиница/

 

„iera monitis panagias eikosifoinissis“

 

Рано сутринтa потегляме по пътя Кавала-Проти-Серес. След отклонението след село Кормища поемаме нагоре по тясния асфалтов път. След много завои. И след половин час или 35 км  изниква манастира Икосифиниса.

Moni Eikosifoinissis, Kormista 62047, Гърция

 

 

Белокаменните му сгради, също са покрити с каменни плочи. Те са сгушени сред рядка горичка на височина 750 м в северните склонове на планината Пангеон или Кушница.

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

 

През Г-образния вход, защитен от високите манастирски стени се озоваваме

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

 

в широк вътрешен двор с фонтан, заобиколен от надвиснали дървета, хвърлящи дебела сянка и стопански пристройки с wc.

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

Покланяйки се на ктиторите св.Герман и св. Дионисий, които са изобразени над втората порта, влизаме в  манастирския двор, постлан с мраморни плочи

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

Там в средата се изправя бялата

църква  „Св.Въведение Богородично”

(„naos tou isodiontis theotokou“) с часовниковата кула до нея.

 

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

Една любезна монахиня ни подава листче с кратката история на манастира на български, а друга ни пита за броя на поклониците, за да приготви гръцки(турски) кафета за нас в архондарика (гостната).

Докато другите слушат историята, аз обикалям и снимам външните стенописи до входа на църквата със

св.Герман – ктитор

(основателя) на манастира

 

 Свети Герман – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

 

 

 

И стълбата към небето с дяволите, които ни дърпат и искат да ни отклонят от правия път към Небесното царство

 

 Стенопис – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

Влизаме в храма, за да се поклоним и помолим пред чудотворната  икона на Богородица, да ни дари с деца или внуци.

Според легенда иконата не е създадена от човешка ръка,  а вследствие на  чудо от пурпурно червена светлина т.е. Ikon finissousa-ikon finissa-ikosifinissa, т.е. пурпурно светеща икона. Тя е намерена в  Святото място на Богородица  на  няколко метра на  изток от днешните стени на манастира до старата вятърна мелница. Това е основната версия за  произхода на името на манастира.

 

 Стенопис – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

Втората версия произтича от извора/=kotsyfi,kossyfos/, който  св.Герман е открил скрит сред храстите, днес той бе почти пресъхнал в аязмото на св.варвара което е пред стените на манастира до паркинга.

 

Според третата версия св.Герман Йордански е получил указание от  ангел да напусне Палестина и да се върне и основе  манастир в Македония в един оазис с 20 палми /ikosi finikes=20 палми/.

 

Според моята четвъртата  версия Косиница е от „костница“ в памет на загиналите тук 172 мъченици за вярата на 25 август 1507 от ръката на турския поробител.

 

Сред мрака в храма прозвучава на гръцки акатиста на Богородица, който нашата група поема на български. Покланяме се на изнесените многобройните свети мощи и на излизане запалваме по една  истинска свещ от пчелен восък. Пускаме в касичката по 0,5-1 евро и  си взимаме сами свещите и оставяме листчета с имената на нашите близки на латиница за литургия. Минаваме през магазинчето, откъдето си купуваме иконки по 1-5 евро за спомен, т.е. доброволно да заплатим за вкусният локум, маслените сладкиши и кафето.

 

Очарован съм от тактичноста на игуменката Алексия, която спести част от историята на манастира. Тя не ни показа следите в мраморния под на църквата от поразения български офицер. През 1917 година той се опитал да задигне чудотворнота икона. Тя внезапно натежала. И като не могъл да я помръдне и тя останала в манастира. Друга била съдбата на реликвария на св. Дионисий и малката икона, които били отнесени от българската армия.

 

 Света Богородица – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

А сега малко по-подробно за

историята на този първи православен манастир в Егейска Македония

Епископът на Филипи Сосон през 450 г. издига църква на 50 м източно от днешния манастир. На това място има останки от стени и кули от антична крепост. Според гърците там е било светилището на Дионисий, а не при Перперикон в Родопите, както твърди г-н Овчаров.

Това всичко е съществувало, когато в 518 г. в светата земя в манастира „Продромос“ св.Герман получава видение на 30 години, че трябва да се върне в Македония и да основе „Свято място в памет на Богородица”.

Средновековната история на манастира е забулена в мрак, останали са само документирани приписки от 1320 и 1325 г.

Разцвета на манастира Икосифиниса започва след падането на Константинопол под турска власт в 1453. През 1472 г. От там се завръща в пенсия св. Дионисий I (константинополски патриарх между 1467-1471 и 1488-1490), който се счита за негов втори основател/ктитор/. През неговото дълго пребиваване се издигат много нови сгради и ремонтират стари. В един документ от 1507 изброява 24 свещеници, 3 дякони и 145 монаха които проповядват божието слово в Източна Македония и Тракия. След клането от 1507 манастира обезлюдява, но сградите остават.

 

След тази трагедия през 1510 г. патриархът получава разрешение от султана да пресели от манастира Ватопед в Света гора 10 монаха. Благодарение на техните молитви и дела, събирайки помощи в ето такава таксидиотната кутия,

 Таксидиотна кутия – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

след 10 години броя на монасите достига 50.

 

 

Дебърският майстор Петър Филипов  създава иконостаса. Килийното училище се превръща в духовен, културен и книжовен център на гръцкото Възраждане и завера от 1821г.

 

Фанариотската/ гръкоманска/ пропаганда е свързана с изгарянето на славянските ръкописи в нашите църкви и манастири. Може би заради тези грехове, много беди сполетяват манастира.

  • През 1829 г. земетресение разрушава главната църква.
  • През 1838 г. е издигната часовниковата кула, а през 1842 г. е съградена новата главна църква, които са останали до днес в първоначалната си форма.
  • През 1854 г. Пожар изпепелява западното и северно крило на манастира.
  • През 1864 г. холерната епидемия покосява болшинството монаси.
  • През 1917 г. манастирът се оказва на фронтовата линия на Първата световна война и е опожарен от английската артилерия.

 

Предвидливо българският министър председател издава секретна заповед до Трета българска армия да съберат културните цености от застрашените райони и ги изпращат в Националния исторически музей в София. Така българските офицери запечатват в садъци 1300 книги и ръкописи и църковна утвар – като процесния кръст.

 Процесен кръст – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

 

 

След Дойранската епопея и пробива в Добро поле Трета армия остава заложник в тила на врага. Тя напада напредващата към София гръцка армия и я обкръжава. Трета армия спасява не само съкровищата на манастира, но и спасява България от гръцка окупация при подписването на Ньойския договор.

В 1943 г. през втората световна война манастира отново е опожарен. Само църквата  оцелява, а скритата чудотворна икона е върната през 1946 г. .

През 1965 г. започва третото възкръсване на манастира икосифиниса под ръководството на драмския владика Дионисий. По време на въстановяването той се превръща в девически манастир и днес в него има 25 монахини.

След повече от 50 години престой в секретния фонд и изтичането на Ньойския договор днес можем да видим изложени спасенитете съкровища на манастира Косиница в НИМ в София.

 Дарохранителница от манастир Икосифиниса (Косиница) в Гърция

 

Дарохранителницата е изработена от златаря Георги, която е пазела мощите на св. Дионисий, св. Йоан Златоуст и св. Андрей Първозвани – предадени на Рилския манастир.

 Реликварий от манастир Икосифиниса (Косиница) в Гърция

 

 

Прави впечатление с изкусната си изработка реликварий – обкованият със злато и сребро череп на св. Дионисий i.

Книжовното богатство на манастира косиница е достъпно в славяно-византийския център „Иван Дуйчев“ – София.

Така за нас остава възможноста заедно да се поклоним на общите православни светини в Сер(ес) и София.

 

Край

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с континантална Гърция – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

3 коментара

февр. 13 2009

Лазурният бряг, Прованс и Лион

Днешната рубрика Ретро отново е посветена на Франция — този път на провинциална Франция. Вече четохме спомените на Росица от Париж, сега тя ще продължи спомените си от Лазурния бряг, Прованс и Лион Пристигам в Ница в ранната привечер. Сезоните се сменят пред очите ми по време на пътуването с влака от Париж. Посрещат ме […]

13 коментара

Switch to mobile version