Archive for the tag 'Ниагара'

юли 30 2012

Ниагара

Ad fontes!“ биха рекли знаещите латински и знаещите откъде започват пътеписите в България 🙂 От Ниагара, естествено 🙂

Люси ще ни води там днес, да видим дали все още ври, кипи, беснува се, гърми* 🙂

Приятно четене:

Ниагара

Не може човек да е чел Алеко и да не мечтае да види Ниагара! И в моя списък на места, които исках да видя, Ниагара беше на челно място.

Никога няма да забравя първото си пътуване до там – странна работа, уж стигнахме в градчето, дори към мостовете към Канада се доближаваме, а тътен се не чува. Това беше първият сблъсък с реалността преди век – днес човек толерира ежедневно такава смесица от шумове, че водопадите днес не произвеждат внушителен звук! За да чуете тътена, трябва да се приближите наистина до тях. Аз наивно си представях, че са толкова грандиозни – по размер и звук, че сякаш с величието си те теглят към себе си. Ама не, всъщност можете да минете през градчето Ниагара и да подминете водопадите.

Ниагарски водопадНиагарски водопад

Ниагарски водопадНиагарски водопад

 

Мисля, малко физически данни са нужни, за да стане по-ясна картината.

Водопадите същност са три

Най-големият е Подковата. Те са на границата между САЩ и Канада – водопадите се образуват при вливането на река Ниагара в езерото Онтарио, поради различието в надморска височина между двете. Това обяснение е доста примитивно, но мисля, помага на въображението ви да си представите за какво става дума. По ирония (геополитическа), два и половина водопада са американска територия, само половината от Подковата е канадска, но водопадите се виждат по-добре от канадската страна. Т.е. от канадската страна водопадите се явяват като на картина пред вас, докато от американската страна, те са до вас – виждате и усещате умопомрачителната сила, скорост и количество на водата. Вечер огромни прожектори със светлини в различен цвят огряват американската част на Подковата – гледката си заслужава!

Другата реалност, която удря туристите е, че

американската част е ужасно западнала – градчето е бедно,

зле поддържано, дори самият парк не се отличава с красотата, която обикновено може да се види около националните забележителности. Американците уважават всяко камъче, ако зад него има някаква история и незабавно строят туристически атракции около него. В Ниагара не е така. Хотелите наоколо са по-скоро мотели, най-добрият е всъщност Дейс Инн, който е от верига на съвсем достъпни хотели, останалите са общо взето ужасни и цената на стая е около $200 долара. Положението с ресторантите е подобно – много индийски ресторантчета или даже сергийки, много малък избор на добри ресторанти. Помня, че при едно от пътуванията ми, попитахме специално в хотела кой ресторант биха препоръчали, мислейки, че не сме намерили „правилните“ ресторанти досега. Пратиха ни в италиански ресторант, в който платихме $50 за вечеря, която беше толкова ужасна, че изядохме само хляба.

Ниагарски водопад

Другата забавна история беше с търсенето на Starbucks – съпругът ми, пристрастен към кафе, обиколи целия град, за да намери Starbucks, убеден, че просто е невъзможно да няма, предвид, че са на всеки ъгъл. Не и в Ниагара. Няколко часа по-късно, вървейки по моста към Канада, за да видим водопадите от моста, от погледа му не успя да убегне чаша Starbucks, която една жена носеше. Въпреки, че американците не са типът хора, които заговарят непознати за това откъде са си купили кафето, нищо не беше в състояние да го възспре! Оказа се, че е… купено в Канада. И така стигнахме до безумния разговор с емиграционните на границата: „Каква е целта на вашето посещение в Канада?“, питат официозно те. „Starbucks“, отговаря искрено Скот. „Хм…“, усъмняват се те. Скот усмихнато клати глава. „Колко дълго възнамерявате да останете в страната?“, не се примиряват с отговорите му те. „Зависи колко далече оттук е Starbucks“, не се предава и той. Добре, че хората имаха чувство за хумор…

Green Island, Niagara Falls, NY 14303, USA

Последното вмятам, защото спомените ми за емиграционните на тази същата граница няколко години по-рано са малко по-различни. Тогава моя приятелка и аз, горди притежателки на J-1 визи за студентска бригада, бяхме любезно запознати с “черния списък“ на държавите, чийто граждани биват препращани на интервю в Бъфало. Списъкът се помества на лист формат А-4, и България се намира в компанията на Бурунди и Буркина Фасо. Консулството в Бъфало имаше няколко почивни дни и така отгледахме Канада през моста. Подобно беше преживянето на майка ми в опит да види Ниагара от канадска гледна точка, но в консулството в Детройт – каквито документи не се сетиха, не поискаха, и накрая (няколко часа по-късно) й дадоха 6-месечна виза (ние щяхме да бъдем в Канада само 4-5 дни), след като тя беше готова да се откаже. Нейната огорчено-обидена реакция беше: „Тия ще ме накарат наистина да стоя 6 месеца напук.“

Такива работи на канадската граница, ако имате туристическа или студентска виза, пригответе си здравите нерви.

Ниагарски водопад

Има нещо в Ниагара, което не може да убегне дори на най-ненаблюдателното око –

индийците! Те са навсякъде

Там има толкова индийски туристи, че първия път си помислихме, че има индийска конференция. Но в следващите няколко пъти „конференциите“ също течаха в пълна сила. Погледнах в Bing, очаквайки да намеря някоя интересна история, но само две теории се появяват. Едната е, че в Индия Ниагара се счита за една от забележителностите, които човек трябва да посети. А другата е, че понеже Индия е наричана „Страната на реките“, те имат значение на светиня. Струва ми се, че има по малко истина и в двете теории, но каквато и да е историята, индийците са навсякъде в Ниагара!

 

Канадската страна на водопадите

е съвсем различна от американската, всичко е прилежно подредено, поддържано. Симпатични ресторантчета на всяка крачка, детски увеселителен парк, казино, известният ресторант на кулата, Planet Hollywood… и, естествено, Starbucks!

Оградата на едното рамо на Подковата е съвсем близо до водата – такава мощ и чувство на необратимост! На всяка минута се изливат 168 000 кубични метра вода от височина около 50 метра. Много интересно – ако стоите известно време, взирайки се във водопада, добивате чувството, че всеки момент водата ще спре, скоростта ще намалее, количеството ще спадне, защото цялото това изливане на вода от реката в езерото е изключително необичайно, сякаш резултат от нещо временно – порой, спукана стена на язовир… Но водата поддържа своя ход. От езерото Ери до езерото Онтарио. Интересно е, че ерозията променя (невидимо) релефа на водопада – всяка година ръбът на Подковата се мести навътре с около 30 см, в миналото, средно ерозията е била малко по-малко от цял метър годишно. Според интересно изчисление, при намалената скорост на ерозия, след 50 000 години водопадът ще изчезне, защото ерозията ще достигне езерото Ери, откъдето тръгва река Ниагара.

 

50те метра, от които се изсипва водата, разбира се, са предизвикателство за търсачи на силни усещания – разказват се истории на смелчаци (или не съвсем!), които скачали в бурета. Има една уникална история, която ще чуете там – за дете, което паднало през оградата (това е съвсем реална възможност и днес!) и оцеляло благодарение на помощта на едно от корабчетата, които возят туристи в езерото до вътрешността на Подковата.

Другата легенда, която се разказва там е, че някои почитатели на хазарта намирали смъртта си във водопада, след като загубели всичко в казиното от канадската страна.

Ниагарски водопад

Ниагарски водопад

Ниагарски водопад

Ниагарски водопад

По-оптимистично, около водопадите се предлагат допълнителни атракции – разходка с хеликоптер, балон, корабчето, едни мостчета под по-малките водопади, сигурно има и други, но не се сещам. Хеликоптерът сигурно си струва, но това удоволствие е обикновено по-скъпо. Балонът всъщност не лети над водопада, намира се встрани от водопадите, издига се нагоре и слиза, не си струва. Разходката с гумирани дъждобрани под малките водопади също не си струва. Виж, разходката с корабче към Подковата е чудна – само да сте наясно, въпреки дъждобрана, ще станете вир вода! В един миг нищо не виждате от водата, която ви залива, нищо не чувате от грохота на падащата вода, нямате милиметър сух по себе си, обаче… нищо няма значение! Нещо като профилактично проветряване на мозъка! Или по-точно – като мозъчна авто-мивка!

Ниагарски водопад

Ниагарски водопад

Ниагара през зимата също си заслужава да се види! Ветровете понякога ви подсигуряват с подобаващо намокряне и без да слизате на разходка с корабче, но пък гледката на снега по огромните камъни отстрани на езерото и сипещата се вода, е невероятна!

Автор: Люси Рикспун

 Снимки: авторът

*Ясно е, че е цитат от Алеко и без да слагам кавичките, нали? – бел. Ст.

Други разкази свързани с Ниагарския водопад – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ 🙂

10 коментара

юни 03 2011

Из Щатите надлъж и нашир (6): От Чикаго през Ниагара до Ню Йорк

Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, нагазихме в Калифорния, обиколихме Сан Франциско,а за последно минахме през Нациналния парк Йосемити и се видим езерото Тахо

Днес ще завършим обиколката на Америка с Чикаго, Нагара и Ню Йорк.

Приятно четене:

Из Щатите надлъж и шир

шеста част

От Чикаго през Ниагара до Ню Йорк


23 септември. Рано сутринта сме отново на път – посока Чикаго – този път с моя малък Фичо (Honda Fit). Пристигаме рано следобед, настаняваме се в мотел в Еванстън и се мятаме на метрото към центъра на

Чикаго

Отиваме първо до оная чудесия, която прилича на голям лъскав боб – те така и ѝ казват –

The Bean,

въпреки че официалното ѝ име е Облачната порта (Cloud Gate).

The Bean (Бобчето) или Облачната порта (Cloud Gate)– Чикаго, Илинойс

После из Милениум парк, Crown Fountain, където стени с човешки лица периодически бълват вода, а хлапетата шляпат из водата и се кефят. После по Мичигън авеню стигаме до

Великолепната миля (Magnificent Mile)

– особено лъскав участък от търговската част на града. В северния ѝ край е небостъргачът Хенкок, откъдето гледката е много хубава – качваме се точно преди залез слънце и гледаме как постепенно се запалват светлините на града. Още малко вечерно мотане по Стейт стрийт, стария град, и – време е за сън.

Великолепната миля (Magnificent Mile) – Чикаго, ИлинойсВеликолепната миля (Magnificent Mile) – Чикаго, ИлинойсВеликолепната миля (Magnificent Mile) – Чикаго, Илинойс

24 септември. Сутринта – разходка

из Еванстън и до Бахайския храм,

който се намира в съседното предградие – Уилмет. Апропо, такива храмове на Бахайската вяра има само по един на всеки континент и североамериканският е точно тук. Разкошен е – като от дантела – и си заслужава да се види.

Бахайски храм – Уилнет край Чикаго, Илинойс

Чикаго, ИлинойсОко – Чикаго, ИлинойсФонтан Бъкингам – Чикаго, Илинойс

Плажът на Уилмет на езерото Мичигън е особен тих и спокоен през септември. След това обикаляме дълго по Чикагските улици – първо с колата – до кея Белмонт, откъдето има хубава гледка към центъра на града, после пеша – вървим покрай река Чикаго с многото мостове, кривим вратове към върха на най-високия небостъргач тук – бившият Сиърс тауър, дето отскоро вече се казва Уилис тауър, покрай новопостроения Тръмп тауър, до Бъкингамския фонтан. Надвечер предприемаме маневри по измъкване от Чикаго, отправяме се на изток. Нощуваме в мотелче до градчето Хауи, щата Индиана.

25 септември. На сутринта продължаваме на изток, целта ни е

увеселителният парк Сидър Пойнт (Cedar Point)

Тълпата пред парка е голяма, паркингът побира стотици коли. Нареждаме се на опашка за първата чудесия-ужасия – Raptor (Граблива птица) – влакче, което те лашка и върти във всички възможни (и невъзможни!) посоки, с голяма скорост. Чакането на опашката е час! После на следващото – Corkscrew (Тирбушон), и следващото – Gemini (Близнаци)… и още… и така – до пълно размътване на мозъка! Апропо, известно време си мислех, че съм най-възрастната в парка – наоколо бяха все хлапетии – но в един момент се успокоих, че не съм – видяхме едни баба и дядо, които със сигурност бяха над 70-годишни (а може и над 80?!), но пък с какъв блясък в очите! Нощуваме в

градчето Сандъски,

край което е паркът.

Увеселителен  парк Сидър Пойнт (Cedar Point) – Сандъски, САЩ

Увеселителен парк Сидър Пойнт (Cedar Point) – Сандъски, САЩ

26 септември. Караме на изток по брега на езерото Ери. Посока –

Ниагара!

В ранния следобед сме вече там. Ехааа, чудо-чудо! Ненапразно Алеко се е дивил толкоз. Аз съм тук за четвърти път, но всеки път ахвам като за сефте, щом го видя! Мога да гледам с часове тая вода, дето се хвърля с главата надолу като луда! Качваме се на корабче, което ни отвежда направо отдолу под водопада, ехааа! Здрачава се и гледката става още по-вълшебна. От канадския бряг отсреща пускат светлини. Някой някъде казва, че в неделя обикновено имало фойерверки (днес е неделя). Разпитваме, но никой не знае със сигурност кога и дали. Чакаме, като запълваме времето с ахкане и охкане. Няма фойерверки – преместили ги били в петък… карай!

Ниагара

Ниагара

Ниагара

Ниагара

27 септември. Газ към Ню Йорк сити! Пресичаме горната част на

щата Ню Йорк (Upstate New York),

в градчето Сиракюз попадаме в задръстване, точно когато бензинът ни е почти на нула – какво ли е да ти свърши бензинът, когато си в задръстване, хе-хе! – ама успяваме да се измъкнем. Времето е почнало да се разваля – току превалява. Пристигаме в

Ню Йорк

по здрач, имаме резервиран хотел в Бруклин. Караме към мястото на хотела, наоколо кварталите са отначало лъскави и прилични, постепенно стават все по-мърляви и около хотела вече са съвсем обезпокоителни. Хотелът е приличен, изглежда доста нов, но околността хич не ни се нрави… Спестяваме си разходката из нея. Прекарваме нощта, надничайки през прозореца да проверяваме дали колата ни е още там 😉

28 септември. Сменяме хотела с един в Ню Джърси. Навън вали и се отдаваме на почивка – гледаме сериалчета, устройваме си ‘The Big Bang Theory’ маратон :). Вечерта сме с Наско и Сара, вечеряме заедно, те разказват за пътуването си из Франция, а ние – за нашето пътуване.

Theater District - Times Square, Ню Йорк, Съединени американски щати

29 септември. Отиваме с влакчето до Ню Йорк, шматкаме се цял ден с огрооомен кеф. Чудесен град, град на градовете! Ако мога да си избера едно място на Земята, където да живея, май това ще е 🙂 Шляем се до късно – по Бродуей и Таймс скуеър, надолу до Юниън скуеър, Гринидж вилидж, Ийст вилидж, Уошингтън скуеър, обратно към Бродуей, точно където са всичките театри и вечерни забавления, пак около Таймс скуеър… Вечерта отново сме с Наско и Сара, в мексикански ресторант.

Таймс скуер, Ню Йорк

Ню Йорк

Ню Йорк

Ню Йорк

Ню Йорк

Ню Йорк

Ню ЙоркНю Йорк

30 септември. Дорка се качва на самолета за България, а аз поемам обратно към Кълъмбъс. Почти по целия път вали като из ведро. Късно вечерта се прибираме с Фичо, с 2000 мили зад гърба си.

Край

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Съеднинените щати – на картата:

One response so far

Дек. 14 2010

Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)

Единственият ми коментар за днешния пътепис е: „Ех, какви бригади имаше на времето!“ 😉

Приятно четене, аз – завиждам: 🙂

Из Новия свят – бригадирска обиколка на Щатите

Южна и Северна Каролина, Кентъки, Вирджиния, Ню Йорк, Ниагара, Вашингтон, Йосемити, Сан Франциско

Ето че все пак мечтите се сбъдват.

След пътуването с влак из Европа дойде ред и на Щатите.

Четири месеца бригада в

Южна Каролина

Жега. Влажност. Бира в пликче. Сълзи и усмивки. Дрийфтинг състезания, джетове, коли автоматик, снимки с тигърчета. По крайбрежието на Атлантика- Мъртъл бийч, Джорджтоун, Бруукгрийн гардънс, Конуей, Мърелс инлет, Хънтингтон парк, Сърфсайд бийч, Чарлстон, езеро Марион. Ах, сладка Каролина.

Южна Каролина, САЩ

Залез – Южна Каролина, САЩ

Из Южна Каролина, САЩ

Из Южна Каролина, САЩ

Южна Каролина има своя чар.

Южна Каролина, Съединени американски щати

Но ние трябваше да поемем повече от тази голяма държава. Първото ни излизане от щата беше с крайна цел

Кентъки

Единадесет часа каране през живописните Смоуки моунтайнс, много блудкаво кафе и не по- малко Deep purple. Кентъки – планини, зеленина и

най- голямата пещера на света – Мамонтовата пещера:

Пред Мамонтовата пещера, Кентъки

А след това пък Луйвил, малко KFC и концерт на Bon Jovi.

Луисвил, Кентъки

И после с умора, но и удовлетворение назад към Южна Каролина. Тя пак не ни беше достатъчна и другата ни цел бе съседката ни

Северна Каролина –  Фриймън парк,

идеалното място за къмпинг.

Фрийман парк, Северна Каролина

Следващ щат на нашето пътуване бе

Вирджиния

с нейната романтична атмосфера. Virginia is for lovers. И може би наистина е. Но и за пещери. Посетихме две каверни в близост до Лурей, близко до щата Мериленд, а след това на път за Южна Каролина и столицата Ричмонд, където се сдобих с татуировка.

Пещера във Вирджиния, САЩ

Последен ден в Южна Каролина. Сбогом, любов. Здравей, предизвикателство – сама из Щатите.

Първа стъпка след изпуснат полет-

Ню Йорк

Живот, смесица от хора, светлини, просяци, музика.

Статуя на свободата, Ню Йорк

Малко спане на Пен стейшън и

Бостон, Масачузетс, с Харвард и китовете

Кит край Бостон, Масачузетс

След това пък

Ниагара, липсват всякакви думи, с които човек би я описал.

Ниагара

Липващите думи са: „Ври, кипи, беснува се, гърми...“ :)

Посока Южна Каролина, доста път и ето ме във

Вашингтон, D. C.

Пред монумента във Вашингтон

Българска бригадирка :)

А след това Филаделфия, Пенсилвания – спомени за свобода, борба, минало.

Чао, Източно крайбрежие с твоята зеленина, реки, хора. На път към Запада без багаж- с изгубен куфар някъде из Севера- Минеаполис- и по-късно намерен.

Калифорния. Жълтеникави хълмове, полъх от Тихия океан, усмихнати и шарени лица.

Йосемит парк – място за почивка след дълъг път.

Национален парк Йосемити, САЩ

И с нови сили към пустинята

Невада и града на греха- Лас Вегас

В Лас Вегас, Невада

Умора в Лас Вегас

Неспечелила от казиното и със уморени клепачи на път към Аризона. Големия язовир Хувър отбелязва границата между двата щата. И ето Аризона, приютила едно неземно образувание- Гран канион. Само лекият полъх на вятъра, разкъсващ тишината ти напомня, че ти все още си на Земята и времето все още тече. А ти примигваш с очи.

Обратно към

Калифорния и Сан Франциско

с неговата смесица от хора, мирис на цигари, хомосексуалисти, Алкатраз и мъгла.

Сан Франциско, Калифорния

И там в един бар се пее – Моя сладка, Южна Каролина. Сълзи в очите.

А Европа те вика. Родината може би се нуждае от теб.

Америка и Европа. Нов и Стар свят. Наистина два различни свята. Култура, начин на живот, виждания. Две различни вселени. Коя да избереш?

И да не се разкъсваш от въпроси тръгваш из Азия, но това е друга история.

Автор: Елица Станева

Снимки: авторът

9 коментара

юни 04 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(3): По пътищата в САЩ, пътуване до Чикаго и Ниагара, канадска виза и Канада

Продължаваме с пътеписа на Христо за пътешествието му из САЩ и Канада. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка. Днес ще тръгнем към Ниагара, Чикаго и Канада. Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част трета

По пътищата в САЩ, пътуване до Чикаго и Ниагара, канадска виза и Канада

При излизането от Ню Йорк минахме по няколко моста, като най-големия от тях — George Washington Bridge — беше Toll Road, т. е. минаването през него се заплаща. Освен някои големи мостове и тунели има и цели магистрали или участъци от тях, които са платени. Далеч преди контролните пунктове се виждат табелите с указания над тях, така че има време да се престроиш към кабинка, която е за избрания от теб начин на плащане. Може да се плаща и чрез някакъв вид абонаментни карти, което ние не си направихме труда да изясняваме, защото винаги карахме в най десните ленти, където обикновено е за плащащите кеш. Таксите са минимални, от порядъка на $1 до $6.

Карането по магистралите, за обичащите да шофират, е истинско удоволствие.

Магистралите извън гъсто населените райони са с широка разделителна ивица /обикновено от няколко до няколко десетки метра/ между двете платна и с по няколко ленти във всяко от тях. Тук е и любимото място на патрулиращите шерифски коли, които макар и сравнително рядко, могат да се видят паркирали там.

Както е известно американците нямат проблем със свободните площи, има достатъчно в огромната територия между източното и западното крайбрежие. Затова и къщите в градчетата са предимно едно и двуетажни, огромните молове и супермаркети в тях също са едноетажни.

В градчетата ограничението на скоростта е 20—30 мили и всички го спазват. Има много светофари, но знаците са много по-малко от тези у нас и изобщо в Европа. На много места вместо знаци има табели с надписи, или и двете. Примерно ограничението на скоростта обикновено е означено с табела с надпис "Speed limit 60„/или 65, 70 и т. н./.

Друго нещо, което може да се види в САЩ са кръстовища, регулирани с 4 знака Stop. Когато на такова кръстовище се съберат спрели една след друга 2-3-4 и повече коли, изтеглянето им става по реда, по който са пристигнали. Няма свиркане, присветване, мръсна газ. Нормално е да се види, примерно при ограничение от 70 мили, в най-лява лента да се е закрепила каравана, караща с 50 мили, а след нея са се подредили няколко мощни джипа, които чакат човека да се сети и да даде път. Няма свиркане, няма присветване.

Изтеглянето по паркингите и кръстовищата в градчетата винаги става много внимателно и бавно, с даване предимство на пешеходците. На място, където една от лентите на магистралата беше в ремонт, имаше ограничение на скоростта от 30 мили и табела с информация, че ако кола удари работник, глобата е $7000 /седем хиляди долара/. Вероятно това е само глобата за нарушението, а останалите наказателни действия са отделно. Друго, което съм виждал предимно в Калифорния, е отделянето на най-лявата лента само за коли, в които се возят трима или повече пътници. Пътните настилки в повечето случаи са в идеално състояние.

Магистрала в щата Флорида

Магистрала в щата Невада, насрещното платно не се вижда

Четете по-нататък>>>

5 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version