Archive for the tag 'небостъргач'

апр. 07 2014

Азиатските дракони (1): Хонконг

Днес ви представям първата част от кратката поредица на Иван за „азиатските дракони“  – започваме с Хонконг. Приятно четене: Хонконг част първа от поредицата Азиатските дракони Нямахме търпение да се приземим в Хонконг. Първо, поради факта, че там вече ни чакаха много добри приятели – първите, които щяхме да прегърнем от месеци наред. И […]

One response so far

Ное. 30 2012

Франкфурт на Майн

Днес Петър и Биляна ще ни водят до една от финансовите и транспортни столици на Европа – Франкфурт на река Майн в Германия.

Приятно четене:

Франкфурт на Майн

Някои неща се променят с времето! Само час път, десетина детски песнички и отново сме във…

Франкфурт

Имаме по-малко от половин ден, планът ни е стриктен, затова и слизаме на точно определената станция (Konstablerwache). Знаехме, че Франкфурт е по-скоро бизнес-център, но не сме и предполагали, че ще е такова мъртвило в неделя сутрин – само един заспал на пейката просяк и няколко заблудени като нас туристи…

Франкфурт на Майн, Германия

 

 

Спускаме се към

Музея на холокоста –

нямаме време да влезем, но стената с 12 000 имена на убити евреи говори достатъчно…

Музей на Холокоста – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

Продължаваме надолу и стигаме до

брега на река Майн

Може би сме спали в часовете по география, но не знаехме, че Рейн е близо 10 пъти по-пълноводна от Майн. Но и Майн впечатлява с 527-те си километра дължина:

Река Майн – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

 

 

Скоро към нас приближават лебеди – българските царевични пръчици (реклама: “Зайо Байо”) определено им харесват!

Лебеди на река Майн – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

Градът постепенно се пробужда и около нас се напълва с хора. Част от тях идват с трамвай, чиято спирка е до кея. Естествено, всичко, което може да остане зелено е зелено!

Трамвай – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

 

Продължаваме към прочутия

площад Рьомер

И изненада – строително-ремонтни работи:

Рьомерплац – Франкфурт на Майн, Германия

 

Все пак, не сме дошли съвсем напразно – по-голямата част от площад “Ромерберг” е отворена за туристи.

Площад Ромер  – Франкфурт на Майн, Германия

 

Трикорпусната сграда по-долу е от Средновековието, нарича се „Ромер“ и е една от най-важните забележителности на града. Някога трите къщи са били собственост на местните занаятчии.

Ромерплац –  – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

 

През 1405 г. тези къщи били купени от градския съвет на Франкфурт, като една от къщите била избрана за кметство. На това място са били короновани кралете на Германия, затова и в кметството имало стая, наречена “Зала на кралете”. През Втората световна война голяма част от “Ромер” и околните сгради са били разрушени от бомбардировките, но благодарение на запазените подробни архивни документи, днес е напълно възстановена и ако имате късмет, може дори да влезете вътре.

Ние обаче продължаваме към вече

оживеното „стъргало“ на Франкфурт:

Ромерплац –  – Франкфурт на Майн, Германия

 

Отбиваме се за кратка почивка и един последен “прос’т!” (на немски “Наздраве” е “Prosit!”):

Наздраве! – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

 

 

Биляна си поръчва спагети:

– Спагети?!! – учудва се Петър – Все едно да отидеш в Италия, да седнеш в пицария и да удариш една свинска вратна пържола…

Спагети – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

 

Биляна и до днес се кълне, че това били най-вкусните спагети в живота й… (Петър: “Май ще взема да си поръчам свинска вратна пържола в някоя италианска пицария!”).

(За протокола: най-хубавото еспресо в живота, редакцията е пила в Германия! Защо и спагетите да не бъдат най-добрите? 🙂 – бел.Ст.)

 

 

Подгонваме гълъбите по площада и 80-сантиметровата тогава Вики застава на фона на 200-метровите небостъргачи в “ситито”:

Небостъргачи – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

 

Предварително сме си набелязали Main Tower

Плащаме си входа (по 5 EUR за Петър и Биляна; Вики и всички деца до 6 г. влизат безплатно) и след щателна проверка тип „летище малко след сигнал за бомба“ ни пускат да се качим в асансьора…

 

Небостъргачи – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

Асансьорът качва 56-те етажа за 45 секунди. Ако предпочетете стълбите, очакват ви само 1090 стъпала 🙂

Скоро пред нас се разкрива

красивата гледка на Франкфурт

Огромните небостъргачи сега са леко под нас. Виждаме и ж.п. гарата, към която трябва да се устремим скоро (в долната лява част на снимката):

Небостъргачи – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

 

От другата страна пък имаме страхотна гледка към р. Майн и вече изминатата от нас централна част на стария град (в дясната част на снимката):

Небостъргачи – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

Вики се радва, че се наслаждава на всичко това от два метра по-високо

 

 

Няма как – времето за полета ни наближава и се отправяме към

ж.п. гарата.

Тя обаче не ни очарова – тъмни балкански, а и азиатски субекти ни гледат подозрително, докато се разминаваме; дюнерджийниците и секс-шоповете са повече от книжарниците и хранителните магазини, а в самата гара са ви необходими поне 10 минути и 50 цента, за да откриете единствената тоалетна, където се чудиш кое е по-отвратително – опашката от чакащи или вонята, която се носи отвътре…

Гарата на Франкфурт на Майн, Германия

 

Въобще Германия се е променила значително

(или поне това е впечатлението ни): когато Петър беше в Берлин през 2000 г., обстановката беше буквално стерилна – нямаше кьораво есенно листо по улиците, нямаше графити, нямаше неправилно паркирали автомобили, камо ли пък в зелените площи, които винаги бяха с перфектно подстригана трева… за разлика от 2011 г.:

Паркиране 2012 – Франкфурт на Майн, Германия

 

 

Нещо друго, което впечатляваше тогава – вестниците просто си стояха на улиците и хората чинно пускаха стотинка, взимаха си вестника и си продължаваха по пътя. Днес вестниците са здраво заключени в метални кутии, облепени, изподрани, с графити… започваме да разбираме възрастните немци, които не са щастливи от факта, че Германия е част от ЕС…

Паркиране 2012 – Франкфурт на Майн, Германия

 

А дали е така и в столицата Берлин, ще знаем съвсем скоро. На Петър му предстои пътуване по повод международното изложение за потребителска електроника IFA 2012… 🙂

На Биляна и Вики нищо не им предстои по това време, така че приемат предложения за Тайланд, Коста Рика, Япония, Малдивите, Бразилия и кварталните кафенета в София. До скоро!

Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Франкфурт на Майн – на картата:

Гарга Рошава

No responses yet

авг. 07 2012

До Милано на инат (2)

 Продължаваме с пътуването на Влади до Милано. В предишната част обиколихме малко, днес продължаваме.

 

Приятно четене:

До Милано на инат

втора част

Та да споделя как успях да се оправя за връщане.

Разхождайки се по улицата, където ми беше хотела, случайно попаднах на интернет клуб. Влизам вътре, плащам си за един час –  две евро и сядам да мисля как ще се прибирам. Пиша една питанка до известен форум за пътешествия, както и е–мейл до превозвача, който ме е докарал – Юнион Ивкони да питам какво да правя…  Съвсем случайно се оказа, че са пуснали извънреден автобус за 20. 07. Това го разбрах в рамките на този час, докато бях в нета…  Просто превозвачът реагира светкавично и ми отговори на запитването и ми предложи варианта да се прибера с този извънреден автобус…  само трябваше да потвърдя, като се обадя на мобилен телефон в България…  Е, та на мен ми остава само да спя две вечери (тъкмо колкото си бях платил и тъкмо да ми изтекат 48 –те часа за возене…  ). Малко ми се видя, ама няма как. И понеже ми се видя пък скъпо да се обаждам от Милано на мобилен телефон в България, веднага влизам в скайп – а, намирам приятели онлайн в България и ги моля те да се обадят вместо мен да потвърдят, казвам си имената и оставям моя си е – мейл, за да могат да ми отговорят какво са им казали…  и така връзката беше осъществена…  Имах си дата за връщане…
Та връщам се в метрото, слизам на станция “Palestro“ и се насочвам към градският парк – “ Giardini Pubblici “. Разходих се набързо из него, има си малко езерце в средата, множество пейки и алеи, по които се срещат бягащи за здраве италианци. На другият ден пак се върнах тук, за да разгледам

природо–научният музей – “Museo di Storia Naturale“

Та за този музей входа е безплатен и ако се посети рано сутрин към 9 – 9:30 ч, тогава вътре няма почти никой. когато отидох там на другият ден, бях само аз вътре…  Ходих си спокойно, разглеждах, никой не ми пречеше, нямаше ги групите, които вдигат шум и се пречкат пред експонатите, снимах си спокойно. Много ми хареса.

Музей за естествена история – Милано, Италия

Природо-научният музей

 

Та като заговорих за този музей, нека да продължа докрай с него. В него има много интересни животни –  както истински и спиртосани в стъкленици, така и препарирани. Има цели триизмерни кътчета, където в триизмерна форма са показани животни, живели преди хилядолетия и милиони години –  в средата, в която са живели, в това, което ги е обкръжавало –  и като погледнеш от към стъклото –  имаш усещането, че все едно си там –  сред тези животни, преди милиони години.

Та да се върнем на първият ден. След градският парк, стана време да се яде нещо. Беше минало обяд, бях доста изморен, изпотен и гладен…  Е, намираше се все още нещо в раницата ми, което може да мине за храна…  А двата дена престой ми се сториха като няколко часа. От там пак на метрото, слизам на станция “Cairoli“. И от там се насочих към

„Musei del Castello Sforzesco“ Замъка Сфорцеско.

На Piazza Castello. Пред музея имаше едно много интересно фонтанче, където си направих няколко снимки. Тогава към мен се приближи един негър и се опита да ми подари/продаде нещо…  Едни шарени шнурчета, като дебел конец, шарен, пъстър и ми го пробутва. И аз понеже знам, че ще ми иска пари после, му отказах. Но той упорито ми го навираше пред очите, дори ми го завърза на ръката…  После ме пита от къде съм. Той бил от Нигерия…  И почна да ми иска пари –  от едно евро почна…  . Да бе, как не, упорито му казвам, че няма да му дам пари, като иска да си го отвръзва и да си го взема…  и си вървя към двореца и той ме остави…  Не е познал просто…  Ама хубава дрънкулка си беше, ама след няколко измивания на ръцете и 1 – 2 къпания –  тя се разпадна и се скъса…

Замък Сфорцеско (Castello Sforzesco) – Милано, Италия

Замък Сфорцеско (Castello Sforzesco)

 

Та разгледах вътрешният двор на Сфорцеско, както и безплатните зали на първият етаж…  От там, през

парка „Семпионе“ –  Parco Sempione,

много добро място за почивка, с пейки, зелени полянки и много сенчести дървета. Точно пред замъка са се спрели онези открити автобуси, които правят турове из града по интересните места. Мислех да се качвам, ама там имаше само един бус, ама той беше празен, не ми се чакаше да се напълни, та да тръгне. Спуснах се по

Via Dante, където са бутиците на модните дизайнери,

разглеждах, ядох сладолед –  за 3 евро –  две топки –  пиколо, гранде…  Голям, среден и малък…  Трудно ми беше докато разбера, че пиколо=малък, но по пътя на логиката, след като ги изреди няколко пъти едно след друго (забравих в момента думата за среден)  – пиколо…  гранде и схванах…  Две топки –  този път бяха киви – шоколад. Определено много хубави сладоледи…

Та хотела ми се казваше Hotel „Paola“,  а адреса в интернет му е: www.hotelpaola.it а адреса, на който се намира е: Via N. A. Porpora 16. Metro „Loreto“.

После ходих на една сауна с джакузи…  Навън е топло, горещо, ама в сауната в джакузито беше много приятно –  е, краката заслужават малко почивка и топла вода…

Вечерта пак се връщам на катедралата,

за да я видя така осветена и оживена. Беше невероятно красиво. Топла юлска вечер, звезди на небето, осветена катедрала, множество хора от различни нации се разхождат или седят на стъпалата пред катедралата, на средата на площада, уличен музикант свири песните на Битълс, с включена към лако говорителче китара, на фона на това други улични търговци пускат светещи хвърчила в небето (едни такива дрънкулки, светещи, като пръчки и отгоре нещо като перка. И го изтрелва с един ластик нагоре и после то пада като светеща фуния – парашут)… И на фона на това от съседните булеварди се чува от време на време воя на линейка или полиция. Стана време да се прибирам към хотела, защото минаваше 23 ч, а незнаех метрото докога върви. Оказа се, че след полунощ има поне само три метро влакчета и после метрото затваря…  А по пътя ще ми е трудно да си намеря хотела.
Ставам

на сутринта

и отивам да видя каква е закуската. Китайчето на рецепцията ми предложи кафе, натурален сок и една табла с лакомства, от която си избрах едно малко кексче, една доза мед (от тези малките опаковки, които се предлагат за закуски към хотелите и тук. ), две препечени филийки и още нещо там. Похапнах си във вътрешният двор, където имаше инересни зелени дръвчета.

И обиколката на Милано продължи

Започнах пак от катедралата, за да си налея вода, после минах през закритата галерия на Викторио Емануеле и се насочих към

бутика на Луис Вютон

Който е точно насреща, като се влиза в галерията. Един черен негър с костюм, официално облечен стои зад вратата и я отваря пред всеки посетител и я затваря след него…  Това му е работата на човека по цял ден…  Влязох, разгледах (то е малко бутиче на два етажа). После тръгнах нагоре по булевардите с другите бутици. Гледам, въздишам и си мисля какво ли е да пазаруваш оттам –  неща, които са много скъпи. Е, какво пък –  за да разгледа човек модните бутици не му трябва нищо друго, освен здрави крака, удобни обувки и достатъчно време да обикаля. Обикалям и гледам. И цветните градини по покривите и последните етажи на сградите.

Пред бутиците на Милано, Италия

Пред бутиците

И като тръгнах по главната Via Manzoni, после по всяка улица, която по един или друг начин привлече погледа ми. Вървя бавно и гледам. Така минах по Via della Spiga; –  после с метрото се ориентирах към Via Vitruvio, където са разположени старинните сгради от преди 70 – 80 години, че и по – стари; – после пак с метрото до станция „Palestro“. От там тръгнах по „Corso Buenos Aires“, където от двете страни е пълно с големи магазини със сезонни разпродажби и намаления, и така съвсем неочаквано и случайно се озовах на станция “ Loreto“, където ми е хотела. Отбих се до хотела да си оставя малко от нещата, които носех (рекламни каталози от някой магазини). А забравих да кажа, че Museo di Storia Naturale се намира на „Corso Venezia“  55 и работи от (9:00 – 17:30  – martedi – domenica) Linea 1 „Palestro“.

Следобед ходих до небостъргачите

(ама не помня коя станция на метрото беше) –  там имаше няколко небостъргача със стъкла и стомана, около някои от тях още кипеше строителна работа. После се спуснах по една пешеходна улица с множество заведения и пицарии, вървя и гледам, още не съм огладнял, мога да постискам още малко.

Небостъргач – Милано, Италия

Небостъргач

 

Върнах се отново на катедралата.

Този път реших да се кача на покрива по стъпалата. Плащам 7 евро вход и тръгвам нагоре по стъпалата. Свят ми се зави, докато се изкача, но гледката от върха беше зашеметяваща. Ами да ви кажа имаше даже къде и плаж да си направи човек на покрива –  едни така добре нагрети каменни плочи от слънцето…  Направих си няколко снимки и там и погледнах от горе към другата сграда, където имаше на последният етаж лятна градина с много зеленина…

Дуомо – Милано, Италия

Катедралата

 

Оказа се, че това е било на последният етаж на Търговският център „Ла Ринашенте“. Та след като слязох от катедралата се насочих към Ла Ринашенте. По предварителна информация на последният етаж има лятна градина и целият последен етаж е със заведения, на които е по – евтино ако седнеш на бара, отколкото ако излезеш на терасата. Обаче незнаех кой е последният етаж…

Та влизам аз в Ла Ринашенте и оставам без дъх

То един огромен магазин. На етажа на нивото на земята, щандове на всичките модни дизайнери, за които се сетите – Армани, Долче и Габана. Ив Сент Лорен и още десетки други. Парфюми, козметика, червила. И на един щанд на Армани има едни картончета, с името на Армани…  Вземам си аз едно картонче, и след малко ме догонва момичето зад щанда и ми пръска с парфюм на Армани по картончето –  това било тест –  картонче. Та прибирам си аз картончето в чантичката през рамо и…  още ми мирише на Армани, като си бръкна вътре…

Та продължавам нагоре по етажите, нямайки търпение да достигна до последният, за да се отдам на лакомствата там…  Нагоре – нагоре – нагоре –  няма край този магазин…  мъжко облекло, дамско, детско, порцелан и стъклария –  на всеки етаж по нещо различно. Уморих се да гледам, ама викам, айде да стигам до последният етаж. Е, по едно време стигнах и до там…  Леле, то лакомства, то чудо, откъде да започна…  Обикалях, гледах…  и накрая се спрях на

Японския кът

Един бар с бели столове, по бара върви една движеща се лента и по нея вървят лакомствата в купички с различен цвят: червени, зелени, жълти, сиви. И насреща едно табло, на което пише цените –  за лакомствата в жълтите купи –  една цена, за зелените – друга. И така за всеки цвят –  различна цена. Например за малкото пари в съответните купи –  сложили по две сладкишчета – пастички, тортички, курабета със сметана и други подобни. В купичките за повече пари, сложили готвена японска храна и т. н. И на бара опашка…  Като се освободи място и момичето  – японче, поканва следващият лакомник…

Та дойде и моят ред, седнах, момичето дойде при мен да ми обясни какво предлага. Вземах си една японска бира, порция бял ориз и едно готвено лакомство от лентата, която се движи…  Вилици и лъжици не предлагат…  Само дървени клечки…  Ха, голям кеф, измъчих се с клечките, ама успях да излапам всичко. Те, клечките са свързани в горният край. По – сръчните ги разделят, а по – непохватните така ядат, без да ги разделят –  само малко ги разтварят и все едно ядеш с вилица с две рогчета…  И накрая иде сметката. За това удоволствие, за тази храна –  16 Евро…  Много добре…  похапнах си, платих си, излязох да разгледам градината на терасата и поех надолу, за да продължа да обикалям. И надолу броих етажите. Стигнах до девет…  етажа…

Излязох навън, налях си вода от чешмичката и поех надолу зад катедралата по поредната търговска уличка. И там по един сладолед похапнах, позяпах по витрините. След това се ориентирах към метро станция „Lotto“. И оттам се опитах да намеря

стадион Сан Сиро (S. Siro)

Доста ходене имах от тази метро станция, но с много питане успях да го намеря. То се ходи нагоре по една еднопосочна улица до първите светофари, после се завива надясно, пак се ходи доста и по някое време се видя стадиона – огромен и масивен фундамент, ограден от висок повече от човешки ръст зид…  Приближих се до него, колкото да направя някоя и друга снимка над оградата и се върнах обратно, защото имах доста да вървя, докато се върна до метрото…  Прибрах се до хотела малко да си почина, ходих пак на сауна да се отпусна малко в хладното джакузи и като взе да се стъмва, пак се запътих към катедралата. Ми тя стана за мен едно притегателно място за прекарване на поне час под звездите.

Сан Сиро – Милано, Италия

Сан Сиро

Та отивам на катедралата след 21 ч, сядам на стъпалата при другите младежи, пуша по една цигара, слушам музиката на уличните музиканти, гледам светещите парашутчета на уличните търговци, звездите на небето и си мисля, как на другият ден ще трябва да пътувам за България…  По едно време поглеждам, че в съседният голям магазин все още щъкат младежи. Реших да се кача дотам, да видя какво толкова има. И се запътих…

Лакомства, разбира се

–  малки, средни, големи купи, в които можеш да си сложиш малка, средна или голяма салата от наредените огромни плата със салати. Избирам си средна купа, пълня я с домати, краставици и настъргани моркови, плащам си три евро… Доплащам още 15 цента за една доза кетчуп (в опаковки, като нашите захарчета за кафе, малко по – големи), слагам си олио и се разполагам на масата. Добре си похапнах, стана късно и реших да се прибирам, докато не е затворило метрото.
И докато бях още на катедралата,  тъкмо вече да си тръгвам, чувам дрънкането на някакви звънци, викове, свирки… Поглеждам и виждам насреща ми се задават няколко велосипедиста, в колона по един… обаче в далечината се чуват още свирки и подрънквания… И в един момент през площада пред катедралата се изсипаха поне едно 200 – 300 велосипедиста… Една огромна върволица от велосипедисти (явно организирали се по някакъв начин), дрънкащи, свирещи, викащи, смеещи се… и най – отзад полицейска патрулка, която ги изпрати до площада и е върна… И цялата тази върволица мина през площада, влезе в закритата галерия на Викторио Емануеле и се спряха там –  вътре… Беше един невероятен завършек на тази последна вечер в Милано…

Милано, Италия

Милано

Прибирам се в хотела, ама не ми се спи.

Някъде към полунощ пак излизам да се разхождам из кварталните улички

Почти всичко е затворило. Само на един ъгъл до самият булевард виждам едно отворено ресторантче… Реших и там да похапна като за последно. Японско ли беше, китайско ли, аз много не ги различавам двете нации. Харесах си от витрината една порция (подобно на палачинка тесто, със свито вътре нещо и някаква салата покрай него. Избирам си го, затоплят ми го, вземам си и едно кафе… Нямаше да си взема кафе, ако не бях видял един младеж, пред мен как си поръча кафе и каато погледнах колко готино го направи и как го напудри отгоре с кафеени зрънца…, та неможах да устоя на изкушението да го опитам… Сервираха ми храната с няколко нарязани кръгчета франзелки… Ядох, почивах, пак ядох, спирах, излязох навън, че ми стана много топло, заведението взе да затваря, аз още не съм си доял… Насипах останалото в книжната кесия, в която ми бяха дадени вилицата и ножа, взех си салфетката и се прибрах в хотела… Мазна ми се видя храната, малко пикантна и си представях как след малко ще ме заболи корема… Нищо подобно не ми се случи, нито на сутринта, нито по обед…

 

На другата сутрин следва бърза закуска, обаждане по телефона до шофьора на автобуса, с който ще пътувам, за да видя дали се движи навреме – трябваше в 9:00 ч, сутринта да бъде там, където ме оставиха на идване, но се оказа, че ще дойде с два часа закъснение, някъде към 11:00… ч. Така, че не се наложи много да бързам, но все пак реших да побързам, защото пък ми изтичат 48–те часа време на картата за возене, та да мога да влезя в метрото преди 8 ч, сутринта, пък после да се мотам около гарата и да чакам… идва автобуса към 11:15 ч, качвам се и вече съм спокоен, че ще мога да се прибера.
И приказката свършва някъде тук.

Снимките можете да видите на : www.album.bg/vladimir1974m2

 

 

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Милано – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

One response so far

юли 07 2011

Лондон – пролетни впечатления (2)

Продължаваме с пролетните впечатлния на Магда за Лондон. Разгледахме някои неща, а днес продължаваме.

Приятно четене:

Лондон – пролетни впечатления

част втора

 

Прабабите на тези патици сигурно са приветствали адмирал Нелсън със същото хладнокръвие, с което позират на туристите.

Патици, Лондон

 

Друг голям човек. „Моби Дик“ влиза в личния ми топ 10 за книги.

Херман Мелвил, Лондон

 

При тази гледка сърцето ми спря. Буквално.

Спиращи дъха, Лондон

 

Време за чай. За какво друго?

Време е за чай, Лондон

 

Небостъргачи.

Най-новата архитектура на мен изключително ми допада, нищо, че автохтонното население нарича например тази сграда „Исенгард“.

Небостъргачи, Лондон

 

За този Фолксваген – бръмбар (костенурка 😉 – бел.Ст.) така и не реших дали е извращение или кичът преминава в пост-модернистичен-поп-арт.

Фолскваген костенурка, Лондон

 

Библиотека със страхотна архитектура, като от научна фантастика от 70те.

Библиотека, Лондон

 

Баскетболно игрище на покрива.

Баскетболно игрище, Лондон

 

Ново и старо отново, въпреки че стъклената фасада вече е винтидж по онзи начин, по който седемдесетарската архитектура изведнъж стана куул.

Ново и старо, Лондон

 

 

Краят на една легенда –

Карнаби стрийт

Карнаби стрийт, Лондон

 

Лондончани са мили хора

и не биха оставили крал Чарлс Втори да стои с празна чаша.

Чарлз Втори, Лондон

 

 

 

Пикник на тревата.

Пикник на тревата, Лондон

 

Втора мечта се сбъдва –

Британският музей за естествена история.

Natural History Museum, Cromwell Rd, Kensington, Greater London SW9 7, UK

 

Снимам се със скелета на диплодок, който чакам да видя поне от 30 години.

Диплодок – Британски музей за естествена история, Лондон

 

Гигантски праисторически бозайник.

Праисторически бозайник – Британски музей за естествена история, Лондон

 

Скелетът на хищен динозавър, палеонтологията ми беше другата мечта (след малко и за третата).

Динозавър – Британски музей за естествена история, Лондон

 

Динозаврите в популярната култура.

Може да се поспори дали първото място е за тях или за мумиите.

Динозаври, Лондон

 

Един от екземплярите, уловени от сър Чарлз Дарвин.

Екземпляри, уловени от Чарлз Дарвин – Британски музей за естествена история, Лондон

 

Прекрасна и огромна сбирка,

въпреки че почти 2 века по-късно моралът при създаването и, както и на тази на Британския музей е повече от съмнителен.

Британски музей за естествена история, Лондон

 

Трета сбъдната мечта – музеят на науката.

И третото ми желание като малка – да стана космонавт, ако може такъв, който изследва древни космически цивилизации и животни.

Естествено, нищо такова не излезе от мене. Ако науката се движеше по начина, по който си представяхме в началото на 80-те, може би щях да съм Алиса Селезньова, космо-палеонтолог. Уви, все още сме здраво вкопчени в родната ни Земя.

Музей на науката, Лондон

Музей на науката, Лондон

Музей на науката, Лондон

Музей на науката, Лондон

 

Все пак, за век и малко от каруците се качихме на совалки.

 

Останалото е много кръстосване на улици и пъбове, най-добрата бира, опитвана от мен – cask ales, много видове и боб за закуска.

Снимките от музеите са на urban traveler.

Край

Автор: Магдалина Генова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

 

Лондон

 

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version