Archive for the tag 'Неапол'

юли 09 2014

Италианското и френско Средиземноморие

Днес заедно със Стоян, ще обоиколим едно от най-богатите крайбрежия на малката ни планета – италианско-френското Средиземноморие. Приятно четене: Италианското и френско Средиземноморие Италия – Франция Рим- Сицилия – Неапол – Помпей – Везувий – Пиза – Сиена – Флоренция – Синко Терре – Ница – Сен Тропе – Кан – Монако – Милано От […]

5 коментара

февр. 25 2013

Неромантично за романтичния Капри (3): Съвети за пътуване

Вили продължава с поредицата си за остров Капри. Започна се с едно въведение, после ни показа забележителностите на острова, а днес ще ни даде съвети къде-какво-как на остров Капри.

Приятно четене:

Неромантично за романтичния Капри

част трета

Съвети за пътуване

 

Много хора смятат, че Капри е скъпо място и затова не е за всеки. Нее… Аз мисля, че там е толкова скъпо, колкото и из центъра на Рим или Флоренция, примерно. И, че може би Венеция е  най-скъпото място в Италия.
Колкото до Капри – да, той наистина излиза скъпичък, но на хората, които го посещават само за едно „здрасти“ – за два-три,  четири часа.
Защото:

  • Пътуването с кораб, а то няма друг начин, от Наполи или Соренто е съответно 17/15 евро в едната посока. За двупосочен билет няма отстъпка. Значи отиване/връщане = 34/30 евро.
  • После, от пристанището до Пиаца Умберто в Капри отива фуникуляр или минибус. Пак от там до Анакапри отива минибус, както и между двата града циркулира минибус. Това е градският им транспорт. Цената на билетите е 1,80 евро за навсякъде. Няма еднодневни карти. Иначе, за местните жители си има карти, седмични или за по-дълъг период, и то на дооста по-ниски цени. За местните, обаче. А те безпогрешно си се разпознават помежду си.
  • Цената за такси от пристанището до Анакапри е твърда – 20 евро. Обаче за тези 20 евро се пътува не повече от 7-8 до 10-12-15 минути, зависи от натовареността на пътя в момента и дали ще поискате, евентуално, шофьорът да ви спре за минутка-две при някоя тераса да снимате гледката.
  • Освен това, почти е абсурд таксито да ви закара точно на адреса. На пръсти се броят хотелите, до които може да стигне нормална кола. Обикновено, спирайки до някое кьоше, шофьорът хвърля един полупоглед към човека до себе си (или задната седалка) и съвсем естествено и небрежно заявява „куи, синьоре/синьора“ (до тук). И най-много да ти посочи посоката, в която да продължиш сам да се оправяш из уличките /снимки – в предните публикации/.
  • Хапване и пийване – цените, както навсякъде в Италия, зависят от категорията на заведението и дали е в центъра или не, дали ти сервират или не. Но на Капри зависи и от това дали си седнал на терасата на стратегическо кафе/бар/рИсторанте, откъдето душата ти се пълни и от великолепната панорама. Т.е. тук се плаща и за гледка 🙂

С други думи, на Капри можеш да пиеш кафе, сервирано ти на маса, на цена от 2 до 8 евро; да хапнеш парче торта от 4 до 12 евро; малка пица „Маргарита“ от 3,50 до 7 евро; останалите видове пици се въртят около 7-12 евро; салата „Капрезе“ (точно Капри й е родното място) – от 7-22 евро; сладолед от 2 евро и нагоре; фреш – 3-4-5 евро; бира – 3-4-5 евро; вино – 17 евро и нагоре; минерална вода 0,5л – 2 евро…

  • Цената на разходка с корабче около острова е 16 евро, но може да варира, зависи от това дали се тръгва от Марина Гранде или Марина Пикола, и дали включва и Синята пещера или не.

И излиза, че /поне аз си го представям така, ако не съм права, поправете ме, моля/ при едно посещение на Капри с група, за около 3-4 часа, което време включва и по около 20-30 минутно висене /организационно/ на пристанището след пристигането и преди заминаването, съвсем кратка разходка из центъра на градчето Капри /а то няма какво да му се гледа толкова/ и Градините на Август /примерно, за други места няма да има време/ и малко зяпане по витрините на бутиците или присядване на по кафе за 30-40 минутки, но извън „very center“ и все пак не много далеч от него, да обобщим:
път 30 евро (примерно от Соренто); 2х1,80 евро за вътрешен транспорт; едно кафе (4 евро); парче торта (5 евро); един фреш (3 евро); една вода (2 евро) + едно евро за „джардините“ = 48,60 евро. Плюс едно магнитче за спомен – 3 евро. Ето, прескочи 50-те евро. Т.е. за около пет часа (с пътуването по море) се изхарчват над 50 евро, което си е около 100 български лева – никак евтино за средностатистическия български джоб, мисля. И какво успя да види въпросният турист за престоя си?!?
Аз мисля, че пътуването има смисъл и си заслужава харченето на пари, ако не е просто едно таралянкане по пътищата с „кратка пешеходна разходка“ (на тъгъдък) по централните улици и площади, и поглеждане „отвън“ на дворци и катедрали, а спокойно ходене и доволно дълго разглеждане на нещата, които ни интересуват или впечатляват, с чуване, вкусване и усещане на мястото. Т.е. да се докоснем истински до мястото. И тогава може да се каже, че сме били еди-къде си и сме видели еди-какво си. Тогава човек няма да казва „бил съм там“, мъчейки се да фокусира нещо в спомените си, а веднага ясно ще му изплува конкретен образ…

Но, ставаше дума за Капри.

Струва си човек да остане поне за една нощувка на Капри. Островът не е голям и за два дена и една нощ, без да лежи край басейна на хотела, при средно темпо, може да го обходи почти подробно. Още повече, когато привечер и последните еднодневни туристи си заминат, тогава се усеща и най-истинската атмосфера на острова. Или по-ранко сутринта, преди да започнат да идват корабите с новата серия еднодневни посетители.

Може би изглежда, че си противореча като казвам това, след цитирането на цените по-горе? Не. И не ви е нужен италиански спонсор. Защото, примерно… ало, пушачите! Колко ви струва една кутия цигари?  Аз не пуша, но знам, че е около 5 лв. И, ако приемем, че един пушач изпушва по една кутия дневно, това са 150 лв. на месец – на вятъра! Шест месеца по 150лв. = 900 лв. = 459 евро. Тези евренца могат да обезпечат дори един три-дневен /три!/ престой с две  нощувки. Не луксозен, нормален престой на двама души на острова. На двама, не на един!

  • Хотели на Капри има и да, вярно е, някои наистина са суупер луксозни и съкрушително скъпи. Но има и на приемливи цени при високия стандарт на Капри. От рода на стотина евро/ВВ за двама.

Най-високи са цените в разгара на лятото – през юли и август, а най-ниски са в „мъртвия“ сезон – ноември-февруари /без Коледните празници/.
Аз бих препоръчала като най-добро време за посещение на острова /а и с евентуално преспиване, понеже тогава цените са все още умерени/ месеците от средата на април-май-началото на юни, и след това септември-октомври-до средата на ноември. А най-най-препоръчвам целия месец май и края на септември+октомври. Защото тогава е топло, но не твърде горещо. И защото през май цъфтят розите /колко рози има на Капри! :)/, а през втората му половина полудява и жасмина. И уханието, което се носи, те кара да се чувстваш в рая!
През септември и октомври пък разноцветните бугенвилии все още цъфтят достатъчно обилно и на каскади се леят по стени и огради – гледката, направо е размазваща сетивата! В добрия смисъл 🙂
Цените, които цитирах дотук, са от миналата година (2012 – бел.Ст.). Но, както разбрах, от месец януари тази година за корабите до Капри вече има нови цени.

Разписание и цени

  • от Неапол, ето тук:

http://www.capri.net/en/ferry-schedule
Пояснявам, че корабите Traghetto/Ferry возят хора + коли, микробуси, моторетки, стоки, и тръгват от пристанището, което е в близост до централна гара. Оттам тръгват и корабите тип Nave veloce/Fast ferry. А Aliscafo-Jet/Hydrofoil са на подводни криле /комети/ и тръгват от пристанището Molo Beverello пред Кастел Нуово.

  • От Соренто, ето тук:

http://www.capri.net/en/ferry-schedule?path_id=14
Пояснявам за Соренто – всички кораби тръгват от Марина Пикола.

Но, внимание! Непременно още като си купувате билета, питайте точно от кой кей тръгва вашият кораб и уточнете в коя посока на пристанището е този кей. Защото може да има по едно и също време два-три кораба, които се канят да тръгнат нанякъде. Да не стане така, хм, отивате на кей №1 и там е – да, кораба е за Иския, тръгва след пет минути и – Да, синьора/синьор, спира и на Капри. – Да, ама не – О, но! Но, но, синьора! Вашият билет е за онзи кораб отсреща на кей №7, който е само до Капри. Не, не може, синьора, с този кораб. – А на билета ти пише, че корабът тръгва в… т.е. след пет минути. И? И ще трябва не да бягате, а да летите, защото между двата кея разстоянието е към 500-600м! Проверено лично! И освен това, при хубаво време винаги е пълно с народ; дечурлига, които точно в този миг се спъват и падат в краката ти; групи влачещи се туристи, и изобщоо… Повярвайте, казвам го от личен опит в гонене на италиански кораби! Даже, признавам си, веднъж го изпуснах точно за две секунди – под носа ми вдигнаха мостика.
Същият съвет важи и за Марина Гранде на Капри. Информацията и касите там се намират веднага вляво до вълнолома /заставайки с лице към морето/.
През лятото корабите до/от Капри са по-начесто. Тогава има и корабчета, които тръгват от/за Амалфи и Позитано, а също и от/до Салерно.

Капри, Италия

 

И за финал:

Харесва ли ви името „Капри“?

Наистина ли е романтично или просто хората са го натоварили с романтика? Според вас какво означава? 🙂
Е, и на мен ми зададоха същите въпроси, докато гледахме  как Капри се смалява в златото на залеза, а Наполи ставаше все по-сияещ и по-осезаем в разстилащото се лилаво-синьо зад гърба ни. Отговора… ама нямам причина да не вярвам на моя човек, разбир’ш ли  🙂
Е, историята твърди, че острова са го владели древните гърци, а на гръцки „карпос“ означавало „дива свиня“. Пък сега нЕма кьораво диво животно, изключвам волните „фъркати“. Археолозите, все пак, бива си ги, изкопали по някое време фосили на глигани…
След древните гърците на сцената дошли древните римляни, но те му викали „Острова на козите“, щот’ явно бъдещите византийци покрай хубавото южняшко вино са видели сметката и на свинчетата, та останали само… ммее-меее… 😉
И последно – и това е исторически доказано – на острова са живели и етруски. А те са се подвизавали из Апенините въобще, ехее, още преди братята гърци. Та, в етруския език думата за „бели скали“ била /май/ „каперез“. А скалите на острова са  бели!… Та, на мен тé тая версия най-ми харесва, звучи ми най-романтично, ако въобще има някаква романтика в едни стръмни бели скали, устремени към морското дъно…

Заключение: Няма да си кривя душата –

колкото и скептично или материалистично да гледа човек, около/в/на Капри витае едно специално настроение, едно особено усещане, на което най-пасва определението „романтика“. Хм, дори в бара на хотела нон-стоп се лееха побъркващи мелодии. За любов, естествено. Ето тази се намести в главата ми точно там, насладете се 😉
http://www.youtube.com/watch?v=Izw-HeyMU20

остров Капри, Италия

Гледка от Пиаца Умберто. Пристанището е Марина Гранде.

остров Капри, Италия

Поглед към Монте Соларо

остров Капри, Италия

Пиаца Умберто

остров Капри, Италия

Пиаца Умберто  – катедралата Санто Стефано

остров Капри, Италия

Пътят между Капри и Анакапри, т.е. „магистралата“ им :D

остров Капри, Италия

Няма как да се залуташ на Капри – начесто се срещат подобни указателни табели.

остров Капри, Италия

Via Camerelle – улицата на модните бутици в Капри

остров Капри, Италия

И съвсем обикновена уличка в Анакапри. Забележете обаче стълбите на къщата вляво – сигурно всяка къща на острова има украси от майолика из дворовете, стълбите, колоните край вратите…

остров Капри, Италия

Много често по пиаците и парковете освен обикновени, има и пейки, облицовани с майолика.

остров Капри, Италия

Може да е невъзпитано, но ми е тръпка да надничам с фотоапарата из чуждите дворове. Особено, когато са ей таквиз семпли ;)

остров Капри, Италия

А в рИсторанте от този тип спокойно може да се наядеш за 20 евро. На човек, с бирата… ъъ, с по една бира! :)

остров Капри, Италия

А тази улица пресича почти целия остров и излиза на голямата площадка пред фаральоните. А представяте ли си тази стена, когато бугенвилиите цъфнат изцяло? Красота!  :)

остров Капри, Италия

Поради релефа на острова някои улици се движат едва ли не край покривите на хотели и вили. И при нашия хотел тоже ;)

остров Капри, Италия

А това се виждаше от хотелската стая. Bello ѐ? ;)

остров Капри, Италия

А такива са скъпите таксита, за които споменах. Сите Кабрио 🙂  Което е много добре, предвид, че в жегата приятно се охлаждаш докато пътуваш. А ако много силно пече, шофьора просто дръпва сенника отгоре. Гъзария, но е кеф, определено :)

остров Капри, Италия

Обикаляме острова с корабче. Скалите са „каперес“, т.е. бели, нали?

остров Капри, Италия

Гледка към острова откъм морето. Вляво до розовия хотел, е голямата наблюдателна площадка към Фаральоните. А те ми се падат вдясно и зад гърба ми /няма ги на снимката/

остров Капри, Италия

Отново поглед откъм Марина Гранде

остров Капри, Италия

Един от най-любимите ми/ни пейзажи от Капри – в дъното, под скалите е Марина Пикола.

остров Капри, Италияv

И този е от любимите – Фаральоните в естествена цветна рамка, гледани от Монте Соларо.

остров Капри, Италия

За протокола – снимка без зум – поглед към морето долу от върха на Монте Соларо.

остров Капри, Италия

На връх Монте Соларо – в парка край наблюдателната площадка.

остров Капри, Италия

На връх Монте Соларо – короната на пинията по-отблизо. Интересно дърво…

остров Капри, Италия

На връх Монте Соларо – гледка, предизвикваща възторг – Неаполският залив и Везувий, Монте Фаито, п-в Амалфи – Маса Лубренсе и Соренто отпред, самият Капри под мен и острови Ли Гали /или Ле Сиренузе/ на 5-6 км югозападно от Позитано. За съжаление снимката не може да предаде усещането там горе.

остров Капри, Италия

Залез на романтичния Капри. Нямам думи……….. Ciao amici! A presto! ;)

Текст и снимки Вили
/със съдействието на Анджело/

 

 

Автор: Вили

Снимки: авторът и Анжело

Други разкази свързани със Средиземно море – на картата:

Средиземно море

 

8 коментара

юли 24 2012

Виж Неапол и… се влюби (3): Какво още да видим в Неапол

Вили продължава със съветите за пътуване до Неапол. Започнахме с Информация и съвети за Неапол, а предишния път започнахме обиколка из някои важни забележителности. Днес продължаваме обиколката, като авторката е сложила нейните оценки по шестобалната система за показаните места.

Предупреждение от редакцията: в разказа има снимки на пишки. Който майка му не дава да ги гледа, да не чете

Приятно четене:

 

 

Виж Неапол и… се влюби

трета част

Какво още да видим в Неапол

/първо продължение/

 

А сега да видим какво да видим 😉

От моя колежка знам, че по време на панорамната си обиколка с автобуса, екскурзоводите посочват някои забележителности и, евентуално, казват тук-там по няколко думи, без никакви подробности.. Ами да, то за какви подробности да има време, след като автобусът се движи из улиците и хората не слизат да разглеждат? 🙂

От мен сега малко повечко, но само колкото за да решите, дали да впишете съответното място в плановете си:

** Археологическия музей = 6

Националният археологически музей е една от топ-забележителностите не само на Наполи, а и на цяла Италия.
Карло III Испански е човекът, на когото италианците са задължени и благодарни за това.
Сградата, която той определил за целта, била бивша казарма на кавалерийския полк. Направеното й тогава частично разширение използвал Университетът на Наполи, а от 1750г. се появил и Неаполският археологически музей.
Днешното богатство на музея е разпределено в различни колекции, като колекциите от гръцки и римски антики се смятат за едни от най-важните и престижни в света. Има невероятни скулптури и мозайки, скъпоценности, монети, папируси…

Из Археологическия музей – Неапол, Италия

Из Археологическия музей

  –  Археологическия музей – Имам чувството, че ако подухне ветрец, плисетата на поличката на този древен римлянин ще се развеят  🙂

  –  Археологическия музей – Венера… от еди-къде си

  –  Археологическия музей – Е, каак му надиплиха тия дипли от мрамора бее… Били са майстори древните скулптори, нали?!

  –  Археологическия музей – Като замръзнали са… Ехоо, търси се вълшебник, който да плесне с ръце и всички в тази група да се събудят от над 2 хиляди годишния си сън. Наградата е брейкинг нюз в CNN  😉

  –  Археологическия музей – Тези колони с мозайка са от дворец или храм (не помня) от Еркулан. Или Помпей – май ще трябва да си позаписвам, хм..

  –  Археологическия музей – А това е Александър Македонски. За съжаление не е запазено цялото пано. Мозайката е открита в Помпей.

  –  Археологическия музей – И на тази древно римска дама не съм й запомнила заглавието.

  –  Археологическия музей – Мозайка „Бой на петли“ – наградата е в кесийката на масичката 😉

Из Археологическия музей – Неапол, Италия

Археологическия музей - пано-мозайка "Улични музиканти" изкопано от Помпей

 

Музеят притежава и египетска колекция, за която казват, че е третата по големина в Италия, след тези във Ватикана и Торино. Само че, когато аз бях там, секцията беше затворена за нещо, та не я видях 🙁
Част от известната колекция Фарнезе също е в музея.

Из Археологическия музей – Неапол, Италия

Археологическия музей - сребърна чаша от Помпей, 1 в. пр. н.е. (е, малко счупена под дръжката)

Из Археологическия музей – Неапол, Италия

Археологическия музей - златна монета от колекция Фарнезе

Аз предпочитам да гледам картини и фрески, те са ми слабост. И понякога така се вторачвам в някои… може и да не ви се вярва, но някакси сякаш виртуално „влизам“ вътре, особено в някой от ония, огромните ренесансови шедьоври, дето са на цели стени, че не усещам как ми отлита цял час отпреде му. Но, признавам, че скулптурите тук са невероятни… Възхитителни са! И мозайките също. Казвам ви, хора, древните майстори са били абсолютни таланти!


А една от разглежданите с най-голям интерес сбирки в Неаполския археологически музей е много специфична и се съхранява в

така наречената „Тайна стая“

Интересен, мисля, е фактът, че тя е и една от първите колекции на музея, и е била официално изложена още от 1800г.
Състои се от внимателно събрани от затрупаните от Везувий градове Помпей и Ерколано, еротични фрески, статуетки, гравюри и предмети.
…Стойчо?… ами, не знам, може би тук една червена точка ли?…

 

Из Археологическия музей – Неапол, Италия

Археологическия музей - дяволът се опитва да похити и открехне в греховете този тийнейджър

  –  Археологическия музей, „Тайната стая“  –  Хий… хе-хеее…

  –  Археологическия музей, „Тайната стая“  –  Маалее… 😉

–  Археологическия музей, „Тайната стая“  –   „Fallo alato“ ще рече „крилат фалос“… И това сигурно му е гаражчето 😉 … Ама Анджело рече, че туй нЯщо май било маслена лампа, използвана в публичния дом на Помпей … Хмм… някой да има друга версия за вероятната му употреба?

  –  Археологическия музей, „Тайната стая“  –  Предавам се, нямам коментар!

 

И, гледайки тези артефакти и интересът, с който хората тихичко си шушукаха заничайки във витрините, си мислех: Хммм… днешният човек сякаш открива пак топлата вода… Мдаа, сексът изобщо не е от вчера и е явно от основните движещи сили на човечеството, откак свят светува… Хе-хее, дали древните римляни са знаели за Кама Сутра? А древните индийци, съответно, за римските сексуални техники и „оръжия“?…
Но защо тогава хората говорят днес под сурдинка и даже срамежливо за него (секса), и твърде често оставят децата си да го „откриват“ случайно, вместо да ги учат отрано що е то и защо е, така както ги учат да се хранят, обличат, играят, четат и пишат?
… Някой, ваша милост, иска ли да се изкаже по въпроса? 😉
Мдаа…
Вход – 6,50 евро

Така. Още – за любознателните и особено за любителите на древната история и археологията, които разполагат с малко повечко време и желание, има и комбиниран билет от 8,50 евро, който е валиден три дена за пет места: Националния археологически музей в Наполи, Археологическата зона Кампи Флегрей, Археологическия музей Байа, Амфитеатъра в Поцуоли и Археологическия парк Кума. С изключение на Националния музей, другите четири се намират в Поцуоли и наоколо там – малко градче-предградие в западната част на Неаполския залив.
О, между другото, Кампи Флегрей е едно страашно интересно място не само от историческа гледна точка и си струва да се отиде до там. Ако не ме размързи много, по-после може да разкажа и за него в друг пост. Ще видим.

** Кастел дел Ово = 4

Кастел дел Ово или Замъкът на яйцето, или само Яйцето, както му казват напулетане-те, подобно на Кастел Нуово е масивна и внушителна средновековна крепост. Оф, на мен дори ми е и малко като зловещ, особено когато времето е мрачно. Но е факт, че веднага ти влиза в очите – много е забележителен.
Според легендата, римският поет Виргилий, който имал славата и на магьосник, положил едно вълшебно яйце в основите на строящата се крепост, със заклинанието, докато то е там, тя да стои стабилна, а цял Наполи да се радва на благоденствие.
Първоначалната постройка през вековете изпълнявала функциите на крепост, на масивна римска вила, даже и на манастир по някое време. Но през 9 век местните жители я пожертвували и разрушили, за да не попадне в ръцете на сарацините, които по това време (8-9 век) хвърлили очо на района и почнали системно да правят набези и да плячкосват, каквото си харесат.
И, значи, днешният вид на този замък-крепост, не е точно първоначалният. Така е оформен от Карло I Анжуйски през 13 век, малко преди да построи Кастел Нуово.
Мястото на Яйцето винаги е било стратегическо за съответния владетел, понеже се намирало, така да се каже „отпред“, върху миниатюрно островче, направо „на една плюнка“ от брега.
Впоследствие изкуствено свързали островчето със сушата, чрез нещо като… ми, не знам как точно се казва… – е, те, дубайските шейхове са наясно как се нарича това, нали са спецове по изкуствените острови и пътеките до тях 😉
Та, тази изкуствена „дига“, или както там се казва, сега е сто +/- метра дълга, и е толкова широка и стабилна, че по нея спокойно се движат автомобили, а напулетаните й казват „понтиле“, което значи „малък кей, мостче“. И що така?
Ами, защото като свързали островчето с брега, се образувал малък изкуствен залив и в него набързичко се оформило малко рибарско селище – Борго Маринари. Днес, обаче, рибарските лодки за заменени от яхти, т.е. сега е яхтено пристанище. И въобще, около Яйцето сега се е получила една приятна, интересна и, бих казала, атрактивна зона.
Няколко от залите на крепостта сега се използват за културни мероприятия, а в заведенията отвън под нея и край яхтите, може да се каже, че е приятно. Хм, доста приятно 😉 В някои от рИсторантчетата даже сервират и свежа виагра  😉 … Аабе, морски дарове бе, Уили! 😀
Вход свободен. Плаща се вход само, ако има платени културни мероприятия.

Кастел дел Ово – Неапол, Италия

Кастел дел Ово - снимка от кафе-терасата на хотел Везувий (зум, естествено)

Кастел дел Ово – Неапол, Италия

Кастел дел Ово - поглед към яхтеното пристанище от рампата към входа му

Кастел дел Ово – Неапол, Италия

Кастел дел Ово - вътре из крепостта

Кастел дел Ово – Неапол, Италия

Кастел дел Ово - вътре из крепостта... Да ме прощават разбирачите, ама тия оръдия ми изглеждат доста смешновати малко като нещо малоумни 😀 (говоря за външния им вид) Повтарям: извинете.

Кастел дел Ово – Неапол, Италия

Кастел дел Ово - така подсветен е сякаш по-убав 😉 ... Щото при ниски сиви облаци, вятър, дъжд и вълни, си е не само грозен, ами и страшноват.

 

** Фонтана Себето в Мергелина = 3-4

Това е един не особено интересен за мен монумент, но казват, че е забележителност. Наречен е на древната и несъществуваща днес река Себето, за която се смята, или по-скоро предполага, вследствие легендата, че се е вливала в морето точно на това място. Фонтанът окончателно бил завършен от сина на архитекта Козимо-някой си, щото той, уви, преждевременно се възнесъл на небето. Амин му.

Фонтанът Себето – Неапол, Италия

Фонтанът Себето

 

** Манастирът Санта Киара = 5,5

Мисля, че си заслужава човек да отдели малко време за него. Хем се намира точно в центъра на Чентро сторико – на около 200-300м от пиаца Данте. За него съм споменала в http://patepis.com/?p=28275   та затова да не се повтарям.

 

Vomero, 80127 Неапол, Италия

 

И сега се качваме на хълма Вомеро, за да видим:

** Кастело Сан Елмо = 3

Ами да, 3. Понеже аз просто не си падам по фортификационни съоръжения и разни странни (за мен) оръдия, железа и т.н.
Та, значи няма кой знае какво да се гледа в Сан Елмо, впечатляват само тия високи, дебели и грозни каменни стени, затова му давам тройка…
Оп-па, грешка! Има какво да се гледа! Висти! Белли висти на цял Наполи и целия залив!
Значи, заради разкошната панорама = 6!  🙂
вход 5 евро

Кастело Сан Елмо – Неапол, Италия

Три в едно! - Гледката е от ферибота, пристигащ от Капри: най-отпред долу е грозотията Кастел Нуово. Горе на хълма по-ниското бяло здание е Чертоза ди Сан Мартино, а сивото зад него е Кастел Сан Елмо.

Кастело Сан Елмо – Неапол, Италия

Високите, дебели и страховити стени на Сан Елмо

Панорама с Везувий – Неапол, Италия

Панорама с Везувий от Сан Елмо (зум)

 

 

** Чертоза ди Сан Мартино = 5-6

Тук шестицата се отнася за фреските вътре и за панорамите отвън, а петицата е за всичко останало.
вход 9 евро

Чертоза ди Сан Мартино – Неапол, Италия

Чертоза ди Сан Мартино - дворчето му ;)

Чертоза ди Сан Мартино – Неапол, Италия

Чертоза ди Сан Мартино

Чертоза ди Сан Мартино – Неапол, Италия

Чертоза ди Сан Мартино - фрески, заради които също си заслужава да се качиш на хълма

Чертоза ди Сан Мартино – Неапол, Италия

Чертоза ди Сан Мартино - фрески по тавана (за подобни красоти не ми се свидят 9-те евро)

Неаполитански залив

Панорама към западната част на Неаполитанския залив

 

** Още малко за точно това място на хълма Вомеро.

Най-бързо до тук се стига с фуникульора, който тръгва от станция Монтесанто. Тя се намира на 400м от пиаца Данте и е възлова (метро, крайградски влакове, фуникуляр). След само няколко минутки се слиза на крайната спирка Морген. Има указателни табели към кастелото и чертозата („чертоза“ значи „манастир“). След около 100 м по уличката, стигате до страховитите стени на Сан Елмо и след още 150 м покрай тях, до улицата, на която е входа му – завивате надясно, все покрай стената му, и са 20-30м до входа. А 200м по-надолу от входа на Сан Елмо е и входа на Чертоза ди Сан Мартино.
== От лявата ви страна по тази тиха уличка (преди да завиете – ееми, нà, не обърнах внимание как се казва) има жилищни кооперации. Изобщо, освен кастелото и чертозата, всичко наоколо е все жилищен квартал, при това доста симпатичен, бих казала дори „интелигентен“, тих и спокоен.
А от въпросния ъгъл на крепостната стена, ако се тръгне наляво по улицата, във втората сграда насреща се намира кино Америка Хол, в което, както разбрах, прожектират най-вече класически филми. А пък от терасата му, към която имало кафе-бар, се откривала чудна гледка към целокупен Наполи. Аз минах от там на връщане от терасите, сама и напълно случайно, и ей, Богу, изобщо не бих се сетила, че това е кино! Защото над входа има само един не особено голям надпис „Америка Хол“ и няколко малки афиша встрани, на филма, който върви в момента. И ако човек не знае добре езика, изобщо няма да се светне що е то. И аз също – загледах ги, помислих си, че ми приличат на афиши за кино, но отминах. Как да си го помисля, като иначе това си беше обикновена жилищна сграда? Но вечерта попитах Анджело и той, разбира се, ме просвети (предния абзац  😉
Впрочем, знаете ли колко кина има в Наполи днес? Само в „чистия“ Наполи, т.е. по административни граници, който е с население близо 1млн., има 8 кина. А в района Наполи (население над 3 млн. души), кината са 13 – т.е. всяко по-голямо градче си има кино.
Хм, за Варна знам, че са три – две „Арена“ в два от моловете и едно във Фестивалния комплекс, което не работи всеки ден. А как е в София?… Да?  А, софиянци?
Е, както и да е. Сега говорим за Наполи.

== И следващото – и то е my experience 😉
Пак там на хълма, точно срещу входа на Кастел Сан Елмо е

Galleria Vincent или Casa d’Arte,

която излага картини и скулптури на съвременното изкуство. Споменавам го за в случай, че някой се интересува – може да си направи „3 в 1“, т.е. да съчетае панорамни гледки със стара история и съвременно изкуство, с едно качване на хълма над Наполи.
На пръв поглед нищо забележително – проста бяла едноетажна постройка със сива метална ограда, вътре в двора – китки и кафе-тераса. Но на стената отвън, ако се загледа човек, има неголяма табела и работно време.
Инфо (по-после) от Анджело: това е не просто арт-галерия, а и аукционна къща, чийто собственик е (цитирам: един откачалник, дърт гей и т.н. изрази на твърд хетеро мъж) – та, чийто собственик е Луиджи еди-кой си (не запомних, но ако някой се заинтересува, ще попитам и ще кажа).
Галерията, както споменах, е за съвременно и модерно изкуство, също предлага и експонати за продан. В нея често се правят временни изложби и срещи на млади художници, и изобщо тя е доста притегателно място и за съвременния културен елит на Наполи, а не само за артистични „меки китки“ (сорри, друго ориентираните, извинете). И това е въпреки невзрачния външен вид на „казата“ откъм улицата.
Е, откъде Анджи знае разни такива неща? Ами нали е италианец! А всички италианци, какво? – Си имат гени, задължителни и по много, за изкуство или интерес към него 😉

Galleria Vincent, Casa d'Arte – Неапол, Италия

Via Tito Angelini - ниската невзрачна сградичка с табелата най-вляво, която бая съм я орязала като съм снимала (щот' още не знаех какво е), е въпросната Casa d’Arte. Малко по-надолу се вижда едно палацо...

 

== От входа на Сан Елмо на 50м надолу по улицата в посока Чертоза ди Сан Мартино, отсреща на улицата се намира ето

тази красива къща-палацо:

Палацо Елена и Мария – Неапол, Италия

Палацо Елена и Мария

Палацо Елена и Мария – Неапол, Италия

Villino Elena e Maria - малко по-детайлирано

 

Всъщност, в един каталог за архитектурата на Наполи прочетох после, че официално тази красива къща се нарича Villino Elena e Maria. Но, за съжаление, аз не намерих повече инфо за нея, освен това, че е построена в началото на миналия век, специално разположена навръх хълма така, че обитателите й да се наслаждават на прекрасната панорама. Дело е на Еторе Берник и Микеле Капо и е типичен за Наполи пример на еклектика (смесване) на архитектурни стилове.
Анджело обаче допълни (после, вечерта), че се сещал и още нещо – че май е била построена и собственост на някой си търговец на едро по онова време, който бил доста богат и дори притежавал няколко търговски кораби, които пътували надалеч. Затова и на фасадата на къщата има надпис: „Col vento in poppa per ogni rotta.“ Това ще рече „С вятър в платната при всяко пътуване (морско)“. Къщата била наречена на имената на дъщерите на търговеца, Елена и Мария.

== Безплатните тераси

Входовете за Кастел Сан Елмо и Чертоза ди Сан Мартино са на тази една и съща улица (казва се Via Tito Angelini) и са на около 200-250м един от друг. Насреща им, от другата страна на улицата, има две-три тераси, които предлагат безплатни гледки, но най-вече към половината от Наполи (без или съвсем мъничко от морето) – малката е кафе-терасата на Casa d’Arte, точно срещу входа на Сан Елмо. Втората е малко по-надолу, може би на 50м от нея – има някакво кафене с тераса, и накрая – най-обществената, най-голямата, на самата улица. Тя е 50м вдясно от предната тераса и е почти точно срещу Чертоза ди Сан Мартино. При нея има и автобусна спирка, стоянка на таксита, също точно от там тръгват стълбите за надолу към Корсо Виторио Емануеле и Спаньоли под хълма.

 

Кафе-терасата пред Чертоза ди Сан Мартино - Неапол, Италия

Кафе-терасата пред Чертоза ди Сан Мартино - ако си мислите, че тия девойки дето снимат до мен са японки - познахте 🙂 Малко странно, защото японците обикновено ходят на по-големи групи, а тези бяха само тринки и по начина, по който се оглеждаха и, коментирайки оживено, постоянно надничаха в картата, определено бяха в ъдвенчър ;)

Панорама – Неапол, Италия

Ето я и последната гледка за днес пак от същото място, а следващия път ще отидем в задното дясно кьоше на тази снимка - голямата бяла църква със зеления купол е Basilica dell'Incoronata Madre del Buon Consiglio (айдее...), а голямата кафеникава сграда на по-заден план и вдясно на нея е дворецът-галерия-музей Каподимонте

 

Е, време е за малко почивка. Както казах, следващия път ще ви водя отсреща на хълма Каподимонте. Там е една от топ-забележителностите на Наполи и наистина е страшно интересна.
Ами, чао. А престо! /До скоро!/
Следва продължение.

Автор и снимки Вили.
Някои от снимките са щракнати с любезното съдействие на Анджело 😉

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

12 коментара

юли 09 2012

Виж Неапол и… се влюби (2): Какво да видим в Неапол

Вили продължава със съветите за пътуване до Неапол. Започнахме с Информация и съвети за Неапол, а днес ще обиколим някои важни забележителности. Приятно четене:

 

 

Виж Неапол и… се влюби

продължение

Какво да видим в Неапол

А сега да видим какво да видим 😉

Бонджорно на всички и отново бенвенути а Наполи!  🙂
А, моменто!

Първо кратък инструктаж.

Ами, налага се. Защото сме в Наполи. То, нали, на кой каквото му е писано, но все пак, каквото зависи от нас, нека да го правим.
Трябва да кажа, че освен онова, което бях чела преди, за много реалната опасност да те оберат в Наполи практически навсякъде и по всяко време на денонощието, май и повечето от местните ми познати напълно сериозно винаги ме предупреждават да внимавам.
Дори един напълно непознат сервитьор на о. Капри, с който се разговорихме, докато пийна едно кафе, преди да ми махне „чао!“ от вратата, загрижено рече: „Ей, сериозно, тук е раят, но отсреща* е Наполи – там внимавай много, дръж си здраво чантата и си пази фотоапарата!“
И наистина внимавах. Не знам дали твърденията са леко пресилени или просто съм имала късмет до момента, или пък е вярно, че ако човек спазва препоръките и небесата го закрилят, но засега съм още цяла и всичко си ми е намясто… пу-пу! 😉

Та, в Неапол:

  • == Никога не носете чантата си небрежно преметната през рамо или просто да си я мандахерцате в ръка, защото за секунда може да останете без нея. Защо?

Защото из града голяма част от народа се движи с мотопедчета и скутери, не се спазват абсолютно никакви правила и знаци, а освен това и едва ли не всички карат така, сякаш се целят точно в теб. От което следва, че ако не се вземеш в ръце, ще си ходиш перманентно с изкаран акъл 😉 Та, може, както някой си кара моторетката, минавайки край теб, просто да ти дръпне чантата и да офейка, преди да си казал „А!“

Значи, чантата ви да е с дълга и здрава каишка и е добре да я носите така, че каишката да минава по диагонал през гърба, а самата чанта да е отпред пред корема, затворена, и едната ви ръка да има грижата често да стои отгоре й. В навалица това е абсолютно задължително.

  • == Ако фотоапаратът ви е от онези, които висят на ремък на врата – ако сте с яке, когато не снимате, по-добре го пъхвайте под якето.

Преди да снимате, хвърлете едно око наоколо си що за хора има край вас. Ако времето е горещо и сте без връхна дреха, не разчитайте на това, че фотоапарата е пред гърдите ви, придържайте го и с ръка. Защо ли? Защото бандюгите, ми казаха, си имали техника за светкавично измъкване на тези скъпи фотоапарати, ей така, както си висят на вратовете на туристите.

Та по този повод и аз, когато последния път самосиндикално си скиторех из Наполи, голяма част от последните ми снимки ги наснимах със старата „сапунерка“, а „артилерията“ си го носех в чантата (на корема пред мен). С него направих само някои панорамни снимки от терасите на хълма. Е, когато си бях с охрана**, Самсунг-чето заслужено си почиваше 😉

  • == Не се спирайте, ако на улицата ви спре някой и се опитва да ви продаде „изгодно“ нещо. Докато ви омайва, някой друг незабелязано може да ви свие нещо от чантата или някой джоб.
  • == Не обръщайте внимание на просяците – по същата причина.
  • == Избягвайте да стоите или вървите на/по края на тротоара – не забравяйте ония с мотопедите и миниколичките!
  • == Не си дръжте всички пари, документи и кредитни/дебитни карти на едно място.
  • == Всички правила за охраната на багажа ви в градския транспорт в София, важат и за Наполи.

Градски транспорт в Неапол – автобуси, тролейбуси, трамваи, метро, фуникуляри:

еднократен билет  – 1,20 евро, важи 90 мин.
за цял ден – 3,60 евро, важи до 24ч. на същия ден
за цял ден в събота, неделя или празник – 3,00 евро, важи до 24ч. на същия ден
Билетите се купуват от магазинчетата с надпис „Табачи“ или от будките за вестници, някои барчета, метрото. Важат за всякакъв транспорт из града, без Сити-тур автобусите, корабчетата и такситата. На целодневния билет пише, че трябва да се попълни името и датата на раждане, а при проверка да се показва и документ за самоличност. Обаче, когато мина веднъж контрола през автобуса, изобщо не погледна писала ли съм нещо или не. Нищо не бях писала. А него го интересуваше само датата на маркирането.
Качването в автобусите става по правило от предната врата. Шофьорите не продават билети, но ако нямаш билет не те свалят от автобуса. Само че, ако те нацели контрола – проблема си е твой.

Хотели в Неапол

Има много и с всякакви звезди. И определено са по-евтини от хотелите в Рим, Венеция, Милано и Флоренция, хем при същото качество. Около и в района на пиаца Гарибалди са най-много и най-евтини мисля, а в booking.com, примерно, изборът е богат.
Доколкото ми е известно има и няколко прилични хостела в града.
Един от местните ми познати спомена веднъж, че има и неаполитански сайт за обзаведени апартаменти под наем за от 1-2 нощувки до един месец, и било доста удобно за компания от няколко човека, примерно, или за семейство с деца. Нямам лични впечатления, обаче.

Какво да видим в Неапол?

Може би сте чували крилатия руски израз „По вкус и по цвет товарищи нет.“, т.е. един харесва едно, друг – друго. Затова аз ще изброя някои известни и не чак толкова, посещавани от любопитните и любознателни хора места, евентуално ще кажа и по няколко думи, и ще им сложа личната си оценка по шестобалната система. А за няколко от тях, където не успях да стигна досега, едно рамо ще удари ангелчето Анджело със своята оценка, става ли? 😉

И така, туристическите фирми показват на групите си най-често само:

** Пиаца Плебишито, т.е. Площада на народа = 4


Той е доста голям и, може да се каже, е официалния площад на Наполи. Датира от 19 век.
Тогавашният крал заповядал да го направят непосредствено до двореца и сам той го нарекъл така. А идеята му била продиктувана май от чиста проба мързел. Защото кралят просто щял да изслушва мненията и оплакванията на поданиците си, без да излиза от къщи си, само като се паркира на прозореца на кабинета си.
Е, не е ли това като доказателство на поговорката „Накарай мързеливия да прави нещо, та да те научи на акъл“? 😉

** Църквата Сан Франческо ди Паола = 4


Хубаво се белее край площада тя, но най-забележителното нещо в нея е високият, мисля, 52-3 метра купол. Вътре силно ми напомня на Пантеона в Рим.

Сан Франческо ди Паола в единия край на Пиаца Плебишито – Неапол

Сан Франческо ди Паола в единия край на Пиаца Плебишито

** Театър Сан Карло = 3-4 /за външен вид/


Това е най-старият все още действащ оперен театър в Европа. Създаден е по времето на крал Карло VII през 18 век. Отвътре, обаче, аз не знам как е, понеже все още не съм влизала, но Анджи каза „Оо, е молто белло! Е гранде… Си, бюютифуль, су-пер!“

Театър Сан Карло - вид откъм Пиаца Плебишито – Неапол

Театър Сан Карло - вид откъм Пиаца Плебишито

Театър Сан Карло – Неапол

Театър Сан Карло отвътре (снимка от интернет; неизвестен автор)

 

** Палацо Реале, т.е. Кралският дворец = 4,5


Тези, които не са влизали в други дворци,  сигурно ще го харесат. Но аз съм виждала и доста по-„дворцовски“ 🙂
Така че, ако очаквате да прилича на някой френски или английски дворец, вероятно ще бъдете поразочаровани.

Royal Palace of Naples, Piazza del Plebiscito, 1, 80133 Неапол, Италия
Иначе, той е единият от четирите дворци на кралете Бурбони, управлявали някога Наполи. Другите са: дворецът в Казерта (за него, евентуално, мисля специално да разкажа/покажа в друг пост), дворецът на хълма Каподимонте и, може би най-невзрачният – в Портичи (малко градче, точно в подножието на Везувий) – днес в него се помещава един от факултетите на Неаполския университет.
Вход – 4 евро.

Кралският дворец - вид откъм Виа Сан Карло – Неапол

Кралският дворец - вид откъм Виа Сан Карло

Кралският дворец - главното стълбище – Неапол

Кралският дворец - главното стълбище

Кралският дворец - тронната зала. Неапол

Кралският дворец - тронната зала

Кралският дворец, Неапол

Кралският дворец - част от двореца, гледка от джардини -те 😉 (т.е. от градината отзад в двора)

 

** Кастело Нуово = 4


Той е един от символите на Наполи и е типичен средновековен замък-крепост, пуснат в действие през 1279г.
…Оo, я чуйте малко сега 😉
Преди това столица на кралство Наполи бил Палермо, е-хе, чак в Сицилия, а кралската резиденция тук се разполагала в Кастело Капуано, от който днес е останала само Порта Капуано, която споменах и показах в предния пост.
Та, когато Карло I Анжуйски преместил столицата тук, искал къщата му да е на брега на морето и, нали си имал френска кръв във вените, ами дощяло му се да е и по френска мода. Дошли съответно една свита французки архитекти, огледали терена – па така, па онака, помъдрили малко, стиснали си ръцете с негово величество, и след няколко години: Кралю честити, воала! – екстра замък, като от френска вълшебна приказка 🙂
Да, ама не било писано човекът да си поживее там, щото сицилианците в това време му подпукали една война и потрябвало да върви да се бие с тях.
И така, пат-кют, та чак до 1285г., когато завалията взел, че умрял и на трона се възкачил синът му Карло II. Той заживял в Кастел Нуово и веднага района наоколо се превърнал в център на града Наполи. Естествено, през вековете замъкът бил разширяван, украсяван, посещаван от видни светски и религиозни гости, спретвали си разни събития вътре. Бил също и обграждан и атакуван от нашественици, а към края на 1500-те години кралство Наполи било присъединено към Испания. Замъкът изгубил блясъка си (тц-тц-тц!), заигравайки ролята на обикновена, но важна все още (ее, пак добре!) морска крепост, в която отсядали испанските крале, когато минавали насам да нагледат тая част на господарството си…
Последната по-съществена реставрация била направена през 19 век. А през 20-те години на миналия век Общинската управа на Наполи решава замъкът да бъде признат за исторически паметник. Разчистили неугледните постройки наоколо, оправили пиацата, подредили кое-що вътре…
Днес в Кастел Нуово се помещава Общинския музей на Наполи, който не е кой знае какво, а една-две от залите му са пригодени за временни изложби и културни събития.
Вярно, изглежда внушително, но за мен най-интересното нещо от Кастел Нуово е историята. По-добре не си губете времето вътре, освен, ако го имате много 🙂
Вход – 5 евро.

Кастел Нуово, Неапол

Кастел Нуово - вид откъм Моло Беверело (пътническото пристанище)

Кастел Нуово, Неапол

Кастел Нуово - вид откъм Виа Актон

 

** Галерия Умберто I = 6


Всъщност това е един търговски център от време „оно“, със скъпи бутици, кафенета, ресторант и офиси. Тя е „сестричката“ на Галерия Виторио Емануеле в Милано, която също е много красива. Но за тази се смята, че е по-елегантна и по-естетична от миланската.
Тези галерии са били построени, за да стимулират търговията, а също и като символ на прераждането и засилващото се индустриализиране на градовете. Те са, така да се каже, като архитектурен резултат от индустриалната революция в Англия през 19 век, тъй като за техен модел отчасти е бил използван образа на британския Оксфордски музей.
Галерия Умберто е открита през 1890г. по време на управлението на крал Умберто I и е наречена на негово име. Идеята била да се съборят най-горките сгради в района на двореца и театър Сан Карло, и новата постройка да се съчетае с околните „палацо“. Аз, разбира се, съм лаик, но мисля, че са успели идеално.
Галерия Умберто I е една от забележителностите на Наполи, из които моя милост с удоволствие се размотава всеки път 🙂
Харесвам я заради впечатляващата елегантна смес от метал, стъкло, зидария, мрамор и мозайка, и сложния и красив пъзел от ренесансови и барокови елементи. Изобщо, интересна архитектура.
Вход – свободен.

Галерия Умберто I, Неапол

Галерия Умберто I - фасадата откъм Виа Сан Карло, точно срещу театър Сан Карло

Галерия Умберто I, Неапол

Галерия Умберто I – същото място от друг ъгъл и по друго време
Галерия Умберто I, Неапол

Галерия Умберто I

Галерия Умберто I, Неапол

Галерия Умберто I

Галерия Умберто I, Неапол

Галерия Умберто I - мозайки по пода (Стрелец)

Галерия Умберто I, Неапол

Галерия Умберто I - мозайки по пода (Водолей)

 

Да уточня: всички изброени до тук забележителности са буквално скупчени на едно място, в нещо като неправилен трапец с периметър около 1,5 км.
Е, това беше за загрявка 😉
Следва продължение.

автор и снимки Вили

* – Капри и Наполи са точно в краищата на мисления диагонал през Неаполитанския залив
** – негова чест Анджело 😉

 

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

 

 

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version