Archive for the tag 'На мотор през Африка'

Ное. 15 2012

Африка на мотор (8): Замбия: Полет над водопадите Виктория

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания, минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през Кения, Танзания и Малави, а днес ще прекосим Замбия с водопадите Виктория.

 

Приятно четене:

 

На мотор из Африка

осма част

Замбия: Полет на водопадите Виктория

 

Замбия, карта на маршрута – На мотор през Африка

 

  • Валута – Замбийска квача /Kwacha/.
  • 1$ = 4900 квачи.
  • 1 литър бензин = 8009 квачи
  • Виза – на границата и струва 50$ за три месеца. По-малка няма. Тук за всеки карнет се плаща 50 000 квачи и задължителна застраховка 112 500 квачи на човек.

И така на 21.07.2010г. след Малави,

границата на Замбия

също минахме много бързо – за около 30 минути. На повечето граници за улеснение са направени гише за паспортна проверка и гише за митница едно до друго. По този начин минаването става доста бързо. След като оформихме всички документи тръгнахме към

гр.Чипата,

където бяхме решили да нощуваме. Градът се намира на 20 километра след границата. За тези 20 километра ни направи впечатление, че Замбия е много по-богата държава. Всичко е много уредено, хората са много добре облечени и чисти, появиха се големи бензиностанции и хубави сгради.

В 18.30 часа стигнахме мястото, което предварително бяхме проучили и което ни препоръча Алекс в Танзания. Казва се

„Mama Rules Bed&Breakfast“

Много хубаво място, където има стаи, място за палатки и бунгала без баня и тоалетна, но пък такива има в близост в отделна постройка. Ние се настанихме в такова бунгало.

Бунгала – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

Тук имаше много туристи от различни държави. Най – силно впечатление ни направиха двама старци, тръгнали на разходка от Южна Африка с микробус „Фолксваген Транспортер“ и доста обичаха да си пийват. Запознахме се с тях и веднага ни попитаха в България какви животни има за лов. Явно бяха ловци. Пихме по няколко джина и завърши и този ден. След Кения слизайки надолу ни направи впечатление, че става по-скъпо във всички места. Е, вече сме в Замбия и продължавахме към Кейптаун.

22.07.2010г. – 50-ти ден.

Беше спокойна сутрин. Пиехме си кафе и си гледах Траснпортьора 3 – глупав екшън, но тук ми се видя много хубав.

Отново в 08:00 часа потеглихме на път.

Днес трябваше да стигнем до столицата на Замбия – Лусака

През първите 200 километра беше много скучно. Пътят е прав и нищо интересно около него. След това започнахме да се изкачваме в планината, където започнаха поредните хубави завои и красиви гледки. Спирахме за кратки почивки без много да се застояваме, защото километрите до Лусака бяха доста.

 

Пътят за Лусака – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

Ето и едно от основните средства за придвижване тук.

Замбиец – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

Стигнахме и

моста над река Луангва

Красиво място. Минавайки по моста от лявата ни страна беше Мозамбик.

Мост на река Луангва – Замбия, На мотор през Африка

река Луангва – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

Мони отново обсъди с местните защо нямат учебници или книги.

Деца – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

Много е странно как още от Кения всички деца, когато дойдат при нас, първо искат да им дадем учебници, след това питат за книги и после за химикали. Наистина е странно, когато дойде до теб черно момче и не чуеш „Батка дай двайси стинки“.

Минахме и моста.

Мост на река Луангва – Замбия, На мотор през Африкарека Луангва – Замбия, На мотор през Африкарека Луангва – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

 

И продължихме да караме. От толкова много гледане на красоти не заредихме гориво. Сега карахме „леко“ притеснено, защото влизахме в някакъв резерват, а на картата никъде не беше отбелязана бензиностанция.

Следващата беше на 240 километра, а ние имахме още за около 140. Лоша работа, а и тубите са празни. Спряхме в едно село и след кратък разговор местните се съгласиха да ни продадат бензин на черно и естествено на двойна цена. Нямаше мърдане, защото следващата бензиностанция беше на 150км. Веднага ни направиха едни скачени съдове и започнахме да зареждаме.

 

 

 

Вече заредили спокойно продължихме към Лусака. Около 17.00 часа стигнахме.

Лусака като столица на Замбия

е доста голям град, но изненадващо нямаше задръстване и беше много чисто. Още в началото на града започнаха големи и широки булеварди, движението беше спокойно и се спазваха някакви правила на пътя. Градът се оказа много модерен. Навсякъде кипи строителство на големи сгради и в същото време е чисто и някак подредено, а хората отново са усмихнати. До тук Лусака е най-хубавата столица по маршрута ни, а и добре ни посрещнаха.

 

 

Намерихме хотел с интернет и така приключи и този наш ден.

23.07.2010г. – 51-ви ден.

Наличието на интернет винаги ни оставя малко време за сън. Беше поредната сутрин, в която Мони трудно ме накара да стана. Затова и днес тръгнахме чак в 09.30 часа, но пък гр.Ливингстън и водопадите Виктория бяха близо. Пътищата отново бяха идеално прави и ужасно скучни. Нищо интересно. Спирахме доста пъти за по цигара и малко да се събудим.

Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

Единственото интересно беше невероятно синьото небе и белите облаци. Много е чист въздуха в Африка и всичко се вижда в истинските си цветове. Спирахме и по бензиностанции, където отново рецитирахме научените вече реплики – откъде сме и т.н.

Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

В 17.00 часа стигнахме до

Ливингстън

Започнахме обиколка, за да търсим къде да спим. За първи път видяхме

река Замбези и водопадите Виктория,

макар и далеч от нас.

река Замбези и водопадите Виктория – Замбия, На мотор през Африка

река Замбези и водопадите Виктория – Замбия, На мотор през Африка

река Замбези и водопадите Виктория на заден план

 

 

 

Беше вълнуващо да сме съвсем близо до едно от чудесата на света. Обикаляйки

намерихме и фирма, която предлага полет с хеликоптер над водопадите

и в каньоните около тях. Веднага се записахме за следващия ден, като Мони реши да обясни, че сме журналисти и ни направиха отстъпка. Как му хрумна тази идея още се чудя, обаче много подейства.

Тръгнахме обратно към Ливингстън и точно на пътя видяхме цяло семейство слонове. Е, толкова близо до слонове не бяхме стояли. Но на Мони явно и това му беше далечко и се пъхна почти до хобота на единия.

Слонове – Замбия, На мотор през АфрикаСлонове – Замбия, На мотор през Африка

 Слонове – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

 

 

Продължихме и в Ливингстън намерихме хотел. Решихме да останем два дни, за да починем и да разгледаме водопадите. Вече нямах търпение за утрешния ден и полета с хеликоптера. Обаче пак имаше интернет и пак късно легнах.

24.07.2010г. – 52-ри ден.

Днес беше ден за

водопадите Виктория

Виктория, Замбия

 

Спахме до късно и в 11.00 часа ни взе кола от хотела за да ни закара до площадката на хеликоптера. На място изслушахме кратък инструктаж от сорта да не слизаме от хеликоптера преди да е кацнал, да повръщаме само в торбички и други подобни 😀

Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

Ето го и звяра.

Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през Африка

 

 

След инструктажа бяхме готови да се качваме. Качихме се, излетяхме и колкото повече се издигахме, толкова повече адреналина се качваше. Досега бях се качвал само веднъж на военен хеликоптер и от тогава помня, че в тях няма торбички, а Мони се качваше за първи път. И двамата бяхме ухилени до ушите.

Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през Африка

 

 

Полетът започна с обиколка над резервата.

Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през АфрикаВодопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

След това слязохме в

каньона на река Замбези

Летеше ниско до водата с всякакви маневри и се чувствах като в екшън филм от рода на Рамбо 1,2,3,4…. Невероятно изживяване.

Река Замбези – Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през АфрикаРека Замбези – Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през Африка

 Река Замбези – Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през Африка

Река Замбези – Водопад Виктория с хеликоптер – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

След каньона се отправихме към водопадите. Отгоре гледката беше много красива. Виждахме целия водопад и странните форми на каньона, в който тече река Замбези. Направихме няколко кръга над

 

водопадите Виктория

 Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

 

 

 

Беше наистина невероятно. След обиколките на водопадите се върнахме в базата. Кацнахме и всичко приключи. Както каза тогава Мони

идеше ни да крещим от радост,

но пък не знам пилота как щеше да го приеме. Върнахме се в хотела за кратка почивка и решихме отново

да се върнем на водопадите, но този път пеша

Тук вече видяхме колко много туристи има. Алеите бяха пълни. Може да се разгледа от страна на Зимбабве и от страната на Замбия. Ние решихме да не минаваме граница и тръгнахме по алеята от нашата страна.

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

Още с приближаването се чуваше онзи грохот на водата, който никога няма да забравя. Започнаха да се откриват все по-хубави и по-хубави гледки. Естествено появи се и пълна дъга. Бяхме точно срещу водопада и от нашата страна пръските, които се връщаха от падащата вода бяха толкова много, че приличаше на проливен дъжд. За около 2 минути бяхме целите мокри, но това не ни притесняваше. Видяхме и моста, свързващ Замбия и Зимбабве.

Дъга – Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

 Водопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

Водопад Виктория – Замбия, На мотор през АфрикаВодопад Виктория – Замбия, На мотор през АфрикаВодопад Виктория – Замбия, На мотор през Африка

 

 

 

 

 

 

Добре се намокрихме и тръгнахме обратно към хотела. Водопадите Виктория са наистина едно от най-красивите места, които съм виждал и напълно заслужено са едно от чудесата на света. Така щастливо завърши и този ден от нашето пътуване. Утре вече продължаваме към Ботсвана, която е на около 60 километра от Ливингстън.

 

Очаквайте продължението

 Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Обиколка на Африка – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

3 коментара

окт. 17 2012

На мотор из Африка (7): Малави: Виза преди да напуснеш

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йорданияминахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през Кения  и Танзания, а днес ще прекосим Малави

 

Приятно четене:

 

На мотор из Африка

шеста част

Малави: Виза преди да напуснеш

Малави, карта на маршрута – На мотор през Африка

 

Сухата част:

  • Валута – Малавийска квача /Kwacha/.
  • 1$ = 170 квачи.
  • 1 литър бензин = 256 квачи
  • Виза – в първия голям град след границата и струва 70$ или 50$ ако е транзитна за три дни. На границата се издава писмо, което удостоверява, че може да се влезе в държавата и до 72 часа трябва да се извади виза. По-нататък ще прочетете как точно се получи при нас.

И така, все още на 20.07.2010г. около обяд ние сме на границата. След като бързо преминахме от танзанийска страна,

в Малави влязохме също за 15 минути

Тук не се продават визи, а само ни издават писмо, с което ни разрешават да влезем в държавата и до 72 часа трябва да си извадим, за да можем да напуснем след това.

На границата Мони се свърза с дилъра на БМВ в Замбия, за да ми уговори гуми, но там нямали налични, а можело да се поръчат едва след като отида на място. За пореден път се „зарадвах“ как дилърите помагат, когато човек е на път и има проблем. Сигурно ще е огромна загуба за дилъра да ми поръча гуми и като отида на място да си ги взема. Но може да се притесняват, че просто някой им звъни от границата на Малави, за да иска гуми и това е само за да си прави майтап с тях и те след това няма какво да ги правят. Както и да е.

Тук на границата ни настигнаха Алан и Фиона. Алан също опита всичко възможно да ми уреди гуми, но без резултат. Хубавото беше, че предната вътрешна гума се държеше прекрасно. Влязохме в

Малави

За тази страна не знаех почти нищо предварително, освен че има прекрасно езеро, води се за една от най-слабо развитите държави в света и главно се препитават с отглеждане и износ на тютюн, чай и памук. Сега имахме възможност да проверим лично. Разгледахме картата и видяхме, че

най-близкият голям град е Мзузу

и тръгнахме натам, за да си извадим визи от офиса на регионалната имиграционна служба. Отначало пътят беше скучен асфалт, но след около 60 километра при град Корунга, където спряхме да изтеглим пари, започна да се изкачва в планината. Тогава видях за първи път

езерото Малави

Огромно е и имах чувство, че гледам морето. Естествено спряхме и веднага и нас ни видяха местните.

Езеро Малави – Малави, На мотор през Африка

Езеро Малави

Малавийци – Малави, На мотор през Африка

Малавийци

 

 

 

 

На пръв поглед Малави прави впечатление на по-бедна държава от Танзания, хората също са доста бедни, но всички са положили усилия да

изглеждат добре и пред домовете им да е подредено

Пътят се изкачваше доста нагоре в планината и карахме по прекрасни асфалтови завои. Времето се оправи и се радвахме на слънцето.

Малави, На мотор през Африка

Малави – На мотор през Африка

 

 

 

 

А навсякъде, където спрем, излизаха да ни посрещнат 😀

Малавийско дете – Малави, На мотор през Африка

 

 

Продължихме още с изкачването на планината и вече на високото видях прекрасна гледка към езерото. Спрях, но лошото беше, че тогава нямах връзка с Мони, който караше пред мен и той продължи. Наложи се да се върне. Да си призная честно така доста пъти го принуждавах да се връща и по неговия километраж пътят в километри е по-дълъг от това, което е при мен. Ама пък кога пак ще спра на това място.

Езеро Малави – Малави, На мотор през Африка

Малави – На мотор през АфрикаМалави – На мотор през Африка

 

 

 

 

В следващото пътуване обещавам да съм по-сериозен и ще се запася със сигнални ракети, за да предупреждавам когато разговорните не работят 😀

Започнахме да се спускаме от планината към гр. Мзузу

И пак спряхме. Дойдоха посрещачите и Мони веднага завърза разговор за икономическата обстановка в страната и защо децата нямат учебници 😀  А те му отговориха, че нямат, защото туристите, които срещат, не носят, за да им дават. Прави бяха.

Малави – На мотор през Африка

 

 

 

 

Тук Алан и Фиона отново ни настигнаха и това беше последната ни среща с тях.

Малави – На мотор през Африка

Алан и Фиона

 

 

 

 

Около 14.30 часа стигнахме

гр.Мзузу

и се отправихме директно към имиграционната служба. Мони взе паспортите и се качи за визи, а аз останах да обяснявам на местните какви сме ние, откъде идваме, къде отиваме, колко струват моторите, колко вдигат, и други подобни неща. Тук се сетих за интересния мейл, който Мони получи от едно от канадските момчета – Майк, с които карахме в Судан. Пишеше как през цялото време карат зад нас, дори в един хотел са им дали същата стая, а на всяка бензиностанция са ги питали дали и те са от България, защото двама минали преди два дни. На всяка бензиностанция винаги ни разпитват обичайните неща и приемат отговорите съвсем простичко. Минават двама швейцарци и нас ни питат вие швейцарци ли сте, ние – от България и значи за тях и следващите са от България, а като минат канадците значи и след тях са от Канада и т.н. Всяко зареждане на гориво беше свързано с кратък разказ около 15 минути на тема от коя държава сме, къде отиваме и т.н. Обикновено се разказва поне пред 10 души и дори репликите ни се повтаряха едни и същи.

Mzuzu, Малави
Та докато разказвах на поредните нашата история пред имиграционната служба, Мони слезе ядосан. Вътре след като попълнил всички формуляри му казали, че всъщност нямат стикерите за визи. Трябвало да отидем в столицата Лилонгве, за да е сигурно, че ще има. Това доста промени плана ни за престой в Малави, но нямахме друг избор. Визата е важна, защото с нея дават и разрешението за напускане на страната. Продължихме по пътя вече с една цел – да търсим място за нощувка. Обиколихме доста лоджи и точно когато се стъмни намерихме

лоджата  „Chintheche Inn“

Останахме да нощуваме там. Нямаше други туристи, а мястото беше доста хубаво на брега на езерото. Беше спокойно извън активния туристически сезон. Така приключи този наш ден от пътуването.

21.07.2010г. – 49-ти ден.

Беше една от малкото вечери, в които успях да се наспя. Събудихме се точно при изгрева на слънцето. Натоварихме багажа, за да сме готови за път.

Малави – На мотор през Африка

 

 

 

След това веднага отидохме на брега на езерото.

Езеро Малави – Малави, На мотор през Африка

Езеро Малави – Малави, На мотор през Африка

Езеро Малави – Малави, На мотор през АфрикаЕзеро Малави – Малави, На мотор през Африка

 

 

 

 

 

 

Все още ни беше странно, че сме на брега на езеро. Цяла нощ се чуваше как се разбиват вълните и имахме усещане, че сме на брега на море. Беше пусто, защото сега не е сезона за туристи в Малави. Езерото наистина е много красиво и огромно.
В 08.30 часа отново тръгнахме на път. Бяхме решили да си вземем визи, да напуснем Малави и още тази вечер да влезем в Замбия. По план трябваше да отидем в по-развитата част от брега на езерото, където са курортите, но това беше точно в обратна посока на столицата. Времето отново беше хубаво с много слънце и ясно небе. Спирахме за почивки, за да погледаме още малко към езерото и естествено пак ни посрещаха.

Езеро Малави – Малави, На мотор през АфрикаМалавийски деца – Малави, На мотор през Африка

 

 

 

В Лилонгве

стигнахме в 13.00 часа. Лесно намерихме имиграционната служба. Поискахме транзитни визи и процедурата по издаването отне един час.

Лилонгве ни направи впечатление на много чист и подреден град,

а освен това и много развит с модерни сгради. Нещо много различно от това, което до сега бяхме видели в Малави. Населението му е около 700 000, но е първата столица до тук, в която няма задръстване от коли и камиони.

В 15.00 часа бяхме готови с визите и поехме към границата. Беше доста смешно, защото общо взето ситуацията стана – дайте ни визи, за да напуснем страната.

На 10 километра преди границата ни спря полиция. Провериха ни шофьорските книжки и поискаха застраховките ни. Ние нямахме, защото на границата при влизането след като попитахме, ни казаха, че не ни трябват. Сега полицаят обясни, че това не е вярно и трябва да имаме задължително. Написаха ни по един фиш, Мони отиде да ги плаща, а аз останах с полицаите, докато се върне и покаже разписките, че е платил. Платихме по 30$ и продължихме към границата.

Отново от страна на Малави излязохме за около 15 минути и вече пред нас беше Замбия. Завърши още един ден от пътуването ни. Бързо минахме Малави, но и тук отново ще дойдем да поразгледаме за повечко време.

 

Очаквайте продължението

 Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Източна Африка – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

One response so far

Switch to mobile version