Archive for the tag 'национален парк Йосемити'

май 26 2011

Из Щатите надлъж и нашир (5): Йосемити, езерото Тахо и езеро Моно

Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, нагазихме в Калифорния, а за последно обиколихме Сан Франциско.

Днес ще минем през Нациналния парк Йосемити и се видим езерото Тахо

Приятно четене:

Из Щатите надлъж и шир

част пета:

Йосемити, езерото Тахо и езеро Моно

18 септември. Последна разходка с колата по Ембаркадеро и хващаме пътя на изток към парка Йосемити. Малко след излизането ни от Сан Франциско времето се оправя, грее слънце и напомня за приказката, че няма по-студена зима от лятото в Сан Франциско. Може и да има нещо вярно – била съм там през февруари и времето определено беше по-хубаво…

Вятърни централи край Шосе 580 – Калифорния, САЩ

Навлизаме в

Йосемити,

отбиваме се да видим известния

водопад Bridalveil,

но той е съвсем изнемощял по това време на годината… краят на септември е. Скалите и боровете наоколо напомнят пейзажите из българските планини. Красиво е.

Национален парк Йосемити – КалифорнияНационален парк Йосемити – КалифорнияНационален парк Йосемити – Калифорния

Катерим се по

прохода Tioga,

достигаме над 3000 м. надморска височина.

Mono Lake, Mono South, Калифорния, Съединени американски щати

От другата страна е

чудното езеро Моно.

Почти 3 пъти по-солено от океана, и 80 пъти по-алкално, и много красиво, с вулкан по средата! От южната му страна се намират множество туфи – скални образувания, формирани при изпарението на супер-солената вода. Странна гледка, малко нещо извънземна! Нощуваме в

Tioga Lodge, съвсем до брега на езерото,

в странна дървена къщичка със старомодна вана, старомодно легло и без телевизор! Много гот!

Вулканично езеро Моно – КалифорнияВулканично езеро Моно – КалифорнияВулканично езеро Моно – Калифорния

19 септември. Посрещаме изгрева край езерото, правим бърза обиколка на

няколко по-малки езера на юг (June, Gull, Silver, Grant)

насред високи баири, и поемаме на север по път #395. Отбиваме се за малко пак при туфите на езерото Моно. Кръгъл облак, досущ като летяща чиния, ни следва в небето. Знаех си, че са тук (каза Наската 🙂 )!

Край вулканично езеро Моно – Калифорния

Те са някъде там...

Продължаваме на север през високи планини, покрити с борове и много цветя, и пред нас се ширва

езерото Тахо – синьо-синичко!

Правим пълна обиколка на езерото – а то е доста голямо – обиколката е над 100 км. Спираме на особено красивия

Изумруден залив (Emerald Bay),

с малко островче по средата, че даже и със замък на него.

Изумруденият залив (Emerald bay) – езеро Тахо, Калифорния

Синя сойка край езерото Тахо, Калифорния

Бурундук (ивичеста катерица)край езерото Тахо, КалифорнияЕзерото Тахо, Калифорния

Пътни знаци предупреждават – внимание, мечки пресичат пътя. Не видяхме ни една мечка обаче, ни даже малко мече 🙁 Езерото е точно на границата между Калифорния и Невада, та на два пъти пресичаме щатски граници – веднъж ‘Добре дошли в Невада’ и хоп! веднага казино!, а малко по-нататък – ‘Добре дошли в Калифорния’. Доста от лодките са вече зазимени – летният сезон си отива… но пък ще почне зимният – Тахо е може би даже по-посещавано през зимата, със ски пистите по високите баири наоколо. Изпращаме залеза от кея в езерото.

20 септември. Пътуването ни из тази част на страната наближава към края си – остава да се придвижим обратно до Солт Лейк Сити. Пътят дотам е дълъг – към 560 мили (над 900 км), но пък през пустинята :). Тръгваме рано сутринта, минаваме през

столицата на Невада – градчето Карсън сити

– и хващаме по магистрала I-80, която ще ни отведе до Солт Лейк. Минаваме през градче със странното име Winnemucca, после през Елко, и стигаме до границата с щата Юта. Пейзажът рязко се променя – досега беше просто пустиня, а сега става солена пустиня – огромни площи около пътя са бели от изсъхнала сол. Пътят е абсолютно прав, като по конец. Табели край пътя предупреждават да спреш веднага, щом дори малко ти се доспи – по този път сигурно никак не е трудно да заспиш на волана. Както и да е, добираме се живи и здрави до

Солт Лейк сити,

отсядаме в същия хотел.

21 септември. Събираме си багажа и се отправяме към летището, връщаме бялата KIA с навъртени почти 4000 мили (голям шофьор е Дорката!) и яхваме самолета към Кълъмбъс. По-точно към Синсинати, където правим смяна и едно миниатюрно самолетче ни докарва до Кълъмбъс, щата Охайо.

22 септември. Обиколка из Кълъмбъс, тур за овации, пазаруваме и се прибираме в имението Кентърбъри да си правим японска рибена чорба (nabeyaki udon) – ама съм ѝ голям майстор!

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Щатите – на картата:

2 коментара

Switch to mobile version