Archive for the tag 'Музей на Дали'

окт. 06 2008

Седем дни в Лондон (2)

Продължаваме с разходката на Анета из Лондон. Вече прочетохме за градския транспорт, храната и музеите в Лондон. Днес продължаваме с магазините, архитектурата и парковете на Лондон. Приятно четене:

Седем дни в Лондон

част втора

Парковете– където и да ходим парковете са винаги главна точка в планът за разглеждане. В Лондон видяхме Хайд парк, Грийн парк, St.James парк, Гринуч и Реджънтс парк. В последния нямахме време да се разхождаме много. Спечели Гринуич- не е толкова скучен като останалите Лондонски паркове, има си естествен релеф, гледка към града от високо, местоположението му създава усещане, че си сред природата, далече от градския шум.

Известният Хайд парк ме впечатли само с размерите на поляните и броят хора по тях. Иначе през средата на парка минава път, по който има достатъчно голямо движение да създаде неприятен шум. Изненада ме мемориалният фонтан на Даяна. Изненада ме с това че нямаше нищо общо с представите ми за “фонтан”, но идеята му е прекрасна. Представлява един каменен улей, с течаща вода, описващ огромен кръг с променлива ширина, дълбочина и наклон. Мястото беше пълно с хора, насядали по ръба на улея пиещи бира, хора с потопени крака във водата, родители с деца играещи си във “фонатана”. Помислих си, че точно това са целели създателите му- място с притегателна сила, близо до народа, също както и обичаната от хората Даяна.

Четете по-нататък>>>

7 коментара

сеп. 29 2008

Седем дни в Лондон (1)

Не за пръв път публикуваме пътепис от Лондон, но мисля, че днешният е първият, който може да се използва и за навигация (какво-къде-как) в столицата на Великобритания. Разбира се е пълен и с лични впечатления, така че ви пожелавам приятно четене:

Седем дни в Лондон

Лондон ме изненада приятно. Може би защото отидох без очаквания.
Изненада ме с това, че е едно доста шарено място- като хора и култури. Може би е нормално за толкова голям град, но все пак е английски град. На пръв поглед изглежда, че всичко е подредено, предвидено, описано, зададени са правила… НО наличието на толкова много и различни хора внася хаос.

Градски транспорт в Лондон

Има метро, пред което софийското изглежда като влакче в лунапарк. Признавам си ние бяхме запленени от това метро, което май ни беше първото голямо. Имаше дни, в които виждахме повече метро станции, отколкото забележителности. Най-много ме впечатли станцията на Уестминстърското абатство- огромни пространства с видима конструкция, груб бетон, космическо осветление, метал. Ето, достатъчно показателно е, че започвам разказа за Лондон от метрото :).

Разочарованието дойде, когато трябваше да се предвижим в работен ден, час пик. Усещането е неприятно особено ако си имаш в скрина някои фобии – залива те река от хора, течаща в тесни подземни тунели, в която трябва да се научиш да плуваш по лондонски, за да оцелееш. Въпреки, че влакчетата са през минута – две, всички бързат да влезнат в пристигналото/тръгващото. Присетих се за 94 и 280, в които винаги може да влезе още някой. Обаче “шофьорите” на метро влакчетата не тръгват с полуотворени врати, странни хора. Когато вратите не могат да се затворят, заради стърчащите през тях хора, влакчето не тръгва, идва другото отзад, щото нали са през минутка, на перона се изливат нови вълни от хора, съобщава се за закъснение и настава суматоха.

One response so far

Switch to mobile version