Archive for the tag 'Музей Гугенхайм'

юли 05 2013

На четири колела до Края на Европа (3): Сантяго де Компостела, Билбао и Сан Себастиян

Днес ще завършим обиколката на Пиренейския полуостров заедно с Любо. Тръгнахме през  Андора, Барселона и Мадрид до Монсанто, после през Лисабон стигхаме до Кабо да Рока и Порто в Португалия. Днес през Сантяго де Компостело, Билбао и Сан Себастиян ще поемам по пътя назад.

Приятно четене:

На четири колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там (Андора, Испания и Португалия)

част трета

Сантяго де Компостела и Билбао

 

Границата не беше далеч, а целта беше

град Сантяго де Компостела

– така емблематичния за поклонници град. Естествено по пътя валя. Пристигнахме в късния следобед до хотела в старата част само на 3 минути пеша от Катедралата, която е символ на града. В старата част можеха да влизат и паркират само жители. И тук с паркирането ще е сложно… Упътиха ни към платен паркинг наблизо, но на мен не ми се предаваше толкова лесно. След кратко търсене намерихме място на 5 минути пеша от хотела в една задънена стръмна улица и не щещ ли изненада – безплатно е! Няколко пъти попитах,за да съм сигурен. Обикновено

в Испания нещата с паркирането седят по следния начин:

синя зона – платено паркиране; зелена зона – платено и често по-скъпо от синя, но разликата е че местните имат абонамент и спират на тези места; бяла зона – безплатно; жълта маркировка – абсолютно забранено. За зоните човек може да се ориентира по маркировката на пътя. Не бива човек да си прави експерименти и да разчита, че ще мине на късмет, защото вероятността да не мине е 99%, а глобите са солидни.

Вечерта излязох сам на кратка нощна разходка. Отидох при катедралата, където имаше поклонници, който играеха странни танци и пееха. Малко по-настрани уличен музикант пееше испански песни и свиреше на китара. Поспрях да го послушам. Беше добър и свиреше с много чувство. На фона на музиката се замислих къде се намирам и приятно чувство премина по всички нервни окончания на тялото ми. Приятно чувство. Пуснах монета на музиканта, от негова страна се чу звучното „Gracias amigo“ и си продължих по пътя. Направих нощна снимка на Катедралата и се прибрах в хотела.

Сантяго де Компостела, Испания

Ден 12

Разходка из Сантяго де Компостела!

Първа спирка разбира се беше емблематичната

Катедрала,

която е огромна и е разположена на 4 площада. Пред главния вход имаше поклонници, които тъкмо бяха завършили „Пътя на Камино“ и попитаха дали може да ги снимам. Разбира се, приятели… никога не отказвам снимка на пътешественици. Личеше си че бая са походили. Бяха с изгорели от слънцето лица, разранени устни, изморени лица и овехтели дрехи, но бяха щастливи, което е най-важното. Аз също бях щастлив, че съм тук и имам възможност да се потопя и да усетя атмосферата на този хубав град.

Сантяго де Компостела, Испания

Сантяго де Компостела, Испания

Сантяго де Компостела, Испания

Сантяго де Компостела, Испания

Сантяго де Компостела, Испания

Сантяго де Компостела, Испания

Заради влажния климат и честите валежи, сградите бяха покрити със зеленикав мъх, който им придаваше още по-древен вид и ги украсяваше по свой си начин. И така… разходихме се, опитахме мазен, но вкусен местен вид сандвич, накупихме традиционни сладкиши за подаръци и се насочихме в посока близките планини, където щяхме да нощуваме следващата вечер.

 

Пътят на Камино – Сантяго де Компостела, Испания

Местността е известна със селски туризъм. Нарича се

Los Oscos

Мястото беше толкова малко и високопланинско селце, че дори в Google трудно го бях намерил., но пък беше истински рай. Каменни стари къщи, миризма на селски обор, нулев трафик, обраборваеми земи, кротко пасящ добитък и много любезни домакини. На фона на натоварените големи градове, през които минахме през последните десетина дни, това място беше като друг свят, но точно от това всички имахме нужда.

33776 Teijeira, Asturias, Испания

Това си беше типично високопланинско испанско село.

Тейхейра. Испания

Тейхейра. Испания

Тейхейра. Испания

Тейхейра. Испания

Тейхейра. Испания

Тейхейра, Испания

Тейхейра, Испания

Тейхейра, Испания

Много е интересно да видиш някоя държава отвъд облика на известните туристически обекти. Като да влезеш някъде през задния, а не през парадния вход и да видиш нещата с истинската им същност. Нашата бърлога беше къща от реден камък с калдъръмен двор, пейки самоделки, направени с няколко големи талпи и колела от каруци. Истински рай. Отвътре къщата беше идеално чиста, въпреки грубия си и автентичен вид.

 

Тейхейра, Испания

Тейхейра, Испания

Тейхейра, Испания

Тейхейра, Испания

Тейхейра, Испания

Тейхейра, Испания

Тейхейра, Испания

Тейхейра, Испания

 

Времето беше хубаво за момента и се възползвахме за да направим разходка из местността. Е, вечерта пак заваля, но поне ни изчака да се приберем. Вечерята в калдъръмения двор на къщата за жалост отпадна и вечерта завърши с вечеря от подръчни останали храни и бутилка вино.
Ден 13
Ранно тръгване в студената дъждовна утрин. На около 80 км се намираше

град Рибадео

и скалните феномени на плажа, разположен в близост до града, а именно –

‘Playa de las catedrales’

Playa de las catedrales, Испания

Playa de las catedrales, Испания

Playa de las catedrales, Испания

Playa de las catedrales, Испания

 

Мястото беше сборен пункт на пътешественици, както Cabo da Roca в Португалия. Времето беше мрачно и пръскаше, но няма как ще се разглежда в такива условия. Приливът тук беше налице и се наложи да хвърляме обувките и със запретнати крачоли да газим в океана, за да стигнем до най-хубавата гледка. Е, само аз и Краси де.

 

 

Playa de las catedrales, Испания

Женската част не хареса особено идеята и реши да остане на известна дистанция от вълните. Всъщност то други желаещи да газят нямаше, макар че хора не липсваха. Уникално хубаво място възнагради газенето и мокренето в студената вода!

Скалите от брега се спускаха надолу към плажа и водата, образувайки големи арки, подредени една след друга. По скалите на човешки ръст височина се виждаха множество миди в скалните ниши, останали от предишния прилив и седейки в очакване на следващия. Нямаше да чакат още дълго. Водата прииждаше и ни напомни, че е време да се омитаме, за да не се наложи да плуваме, ако се помотаем още. Няколко снимки и хайде на обратно.

Посоката и целта за днес беше

Билбао – баската столица,

до която имаше може би към 400 км, а през 380 от тях разбира се валеше. Направо изтърках чистачките на това пътуване. Сигурно направиха почти толкова обороти, колкото и колелата:-)

В Билбао стигнахме късния следобед. Градът ни посрещна с мрачно време, дъжд и оживен трафик. Хотелът, който бяхме резервирали предлагаше хубава гледка към реката, която минаваше през града, а разстоянието до центъра и прочутия

музей Гугенхайм

Музей Гугенхайм – Билбао, Испания

Музей Гугенхайм – Билбао, Испания

Музей Гугенхайм – Билбао, Испания

Билбао, Испания

беше около 20 минути. Беше ясно, че дъжда няма да спре и ще се разглежда с чадъри. Гугенхайм е действително доста арт изпълнение. Много модерен и раздвижен отвън, а отвътре така и не го видяхме. Не можахме много да се разходим и да усетим града. Времето ставаше по-гадно и след бърза разходка из центъра се прибрахме в хотела.
Ден 14
След закуска посоката беше

Сан Себастиян

с идеята да минем 150-те километра по второстепенни пътища, което беше свързано с натоварени пътища и изключително бавно придвижване. Явно повечето испанци, а съдейки по регистрациите и чужденци избягваха магистралите, а второстепенните пътища, минаващи през безброй населени места, не бяха пригодени да поемат обема трафик. Но тъй като се хванахме на хорото, изиграхме го до края и към обяд след около 2 часа и 40 минути тътрене влязохме в Сан Себастиян.

Още от предградията оживеният град ни погълна. Оказа се, че това е един от най-известните испански курорти. Беше от рода на френския Сен Тропе. Скъпотия и фешания. Нещо не се чувствах на мястото си тук.

Оказа се, че е по-вероятно да спечелиш от тотото, отколкото да намериш място за паркиране. Тесните централни улички бяха претъпкани и единствената опция беше платен подземен паркинг, където ни суровакаха със сумата от 25 евро на нощ, ама няма как. Мисля че французите в града бяха наравно с испанците, което е разбираемо. Френската граница беше на има-няма 35 км.

Сан Себастиян, Испания

Сан Себастиян, Испания

Сан Себастиян, Испания

Сан Себастиян, Испания

Времето беше хубаво и приятно за разходка. Градът изглеждаше екзотичен. Реших даже да отбележа с едно изкъпване в океана, въпреки че болшинството хора във водата бяха с неопренови костюми. Още с влизането ми се изясни защо е така. Имах чувството, че влизам в някое от родните Рилски езера, а не тук. Гледайки палмите наоколо и усещайки ледената вода някак не ми се връзваха нещата.

Изкарах около 2 минути във водата и излязох. Не беше особено приятно.

После се качихме на един от хълмовете в града, откъдето се разкрива хубава гледка към залива и града. Има и статуя на Христос на върха. Много приятно местенце за релакс и наблюдаване на околността. В подножието на хълма се намира аквариум, който си спестихме, тъй като вече бяхме посетили този в Барселона.

Сан Себастиян, Испания

Сан Себастиян, Испания

Сан Себастиян, Испания

Мястото беше идеално за наблюдаване на залязващото слънце, скриващо се зад хоризонта и обагрящо водите на океана в онзи уникален цвят. След като се стъмни решихме да опитаме известните испански „Tapas“, който представляват нещо като хапки с хляб и отгоре всевъзможни комбинации. Имаше поне 50 различни вида, а всички заведения, които ги предлагаха бяха претъпкани. Оказаха се много сполучливи особено с чаша свежа сангрия.

Сан Себастиян е известен с гастро туризма си

и заведенията за хранене държаха на добрия вкус. Добър завършек на вечерта се получи, а и на пътуването като цяло. Беше време да се връщаме към България. От тук нататък предстоеше ранно ставане около 5:00 ч и към 1360 км до Верона за следващия ден.
Ден 15 и 16

Цял ден път.

Във Франция на няколко километра от италианската граница мисля, че ме заснеха за леко превишена скорост в един тунел. Такава светкавица блесна, че освети тунела за секунда.

Интересна беше спирката за хапване на една бензиностанция, която предлагаше страхотна гледка към Сан Ремо и морето. Тук май имаше и сбирка на ферарита и други подобни коли от същата порода. Бяха от близо и далеч и огласяха местността с рева си. Голяма показност, ама те, ако не ги показват да привличат внимание – за какво са им иначе.

Вечерта по залез стигнахме до Верона и хотела в покрайнините на града. За разглеждане на града и дума не можеше да става. Добре че през 2010 го разгледахме.

Верона е хубав град и принципно не е за пропускане. Хотелът, който споменах заслужава специално внимание. Беше арт изпълнение, което се държеше от двама мъже (99% вероятност гейове), но това е без значение. По тавана имаше залепени отворени книги, грамофонни плочи красяха стените, а намачкани страници се подаваха от рамки вместо картини. Това беше само малка част от чудатостите. Но мястото беше много на ниво.

На следващата сутрин специално единия мъж стана в 5:00 ч, за да ни приготви закуска. Беше облечен в сив фрак и препичаше филийки, докато ние ядяхме плодовата салата от 10 вида плодове. За останалите неща на масата няма да споменавам, но бяха бая. Собствениците искаха да накарат гостите да се чувстват като в 5 звезден хотел за сумата от 23 евро на нощ, а хотела се помещаваше в обширен апартамент в жилищна кооперация. Постараха се много. Името на това място е “Alle Torri B&B”, ако някой се интересува.

След царската закуска се отправихме отново на път. Още 1000 и нещо километра и родните граничари ни поздравиха за добре дошли. Не им се занимаваше с нас и минахме за минути.

Прибрах се със смесени чувства от това пътуване

Бях малко нещастен, че свърши, но също така и щастлив, че го имаше. И накрая

малко информация за статистиката

  • Изминати километри 7860 км за 16 дена.
  • Бензин – 1050 евро.
  • Пътни такси без паркингите 397 евро, като успявахме на малко места да спестим магистрали.
  • Останалото са разходи за нощувки, входни такси на няколко места, за храна и джобни за харчене.

За друго не се сещам освен да пожелая на всички да отидат и да видят местата на живо, да не спират да пътуват и да се обогатяват с впечатления от широкия свят.

 

Край

 

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Испания– на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО

Другата Испания

7 коментара

юни 28 2013

На четири колела до Края на Европа (2): Лисабон, Кабо да Рока и Порто

< Днес заедно с ще стигнем до най-западната точка на Европа – Кабо да Рока в Португалия. До него стигнахме след посещението на  Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

Приятно четене:

На четири колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там (Андора, Испания и Португалия)

част втора

Лисабон, Кабо да Рока, Порто, Сантяго де Компостела и Билбао

Ден 9

Лисабон!

В Португалия веднага авто парка се приближи до нашия като години на производство и разнородност на МПС-тата. Е, руски класики не се мяркаха, но всичко останало беше налице. И така града е пръснат на няколко хълма, има и равнинна част, има си и голяма река. Абе бая е хубав, а със старинния трамвай, който катери из стръмните улички атмосферата се допълва.

 

Трамвай – Лисабон, Португалия

 

Мост – Лисабон, Португалия

 

Изключително много прилича на Сан Франциско в щатите. Дори има и мост, който е досущ като Golden Gate. Разходката ни започва от един от хълмовете, където се намираме.

Само след 10 минути ходене и се разкрива чудна гледка от една от терасите на града. В съседство се вижда и крепостта Сейнт Джордж (подозирам, че все пак се казва Свети Георги на португалски – бел.Ст.), която е неизменна спирка на всеки турист.

 

Крепост Свети Георги – Лисабон, Португалия

Река Тежу – Лисабон, Португалия

Котка – Лисабон, Португалия

Лендровър – Лисабон, Португалия

Лисабон, Португалия

Ситроен – Лисабон, Португалия

Улица – Лисабон, Португалия

Площад – Лисабон, Португалия

 

Плаща се вход, но пък гледката към ниските части на града и река Тежу си струва. Има и много пауни, които бродят из двора на крепостта и огласят с шумните си крясъци. След известно време прекарано тук слязохме в крайбрежната част и се отправихме към

Паметника на първооткривателите и после към кулата Белем

 

Кулата Белем – Лисабон, Португалия

 

Паметник на първооткривателите – Лисабон, Португалия

 

Оказа се, че мащабът на картата, която имахме ни изигра шега и походихме около 2-3 часа до там, но пък разходката по крайбрежната алея е приятна, а за колело е супер, за който има. Опитахме и местен рибен специалитет, който не беше лош. Имаше и рок концерт, който смущаваше иначе спокойната част на града.

Залезът започна да наближава и обагри делтата на Тежу в червеникави краски. Явлението щеше да е още по-красиво от някой от хълмовете, така че ако някой идва насам може да си планира така времето.

На връщане към центъра хванахме влакче, за което не успяхме да си купим билет и минахме гратис. Оказа се обаче, че за да излезеш от гарата ти трябва билета и се наложи да правим циркове, за да излезем. След залез слънце отидохме до най-близката тераса да изпием по една бира, да направим нощни снимки на града и да се полюбуваме на осветения град.

 

Нощен Лисабон, Португалия

 

Ден 10
Тръгнахме към

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Намира се на 30-40 км от Лисабон и е сборище на пътешественици от близо и далеч.

 

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

 

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

 

Мястото представлява висока скала с фар и каменна плоча, която удостоверява къде се намираш. Растителността в района е много интересна и различна, а гледката към океана – мащабна и величествена, не ти позволява да отлепиш поглед. Слизането от тук до водата е свързано с известни усилия, време и умения на планинска коза, но пък накрая усилията се възнаграждават като стъпиш на каменистия плаж. Поседяхме известно време там да послушаме плисъка на вълните и да хапнем някакви налични по раниците храни.

Не ми се тръгваше от това място. Самото име е притегателно – западния край на Европа, но няма как. После ти остава щастието, че си бил тук, че си се докоснал макар и за малко до това красиво кътче.

 

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

 

Cabo da Roca, Estrada do Cabo da Roca s/n, 2705-001 Colares, Португалия

Върнахме се в Лисабон,

за да се качим на градския лифт, който минава по една част от плажната ивица. Намира се в новата част на града близо до лисабонския аквариум. Та повозихме се на лифта и в късния следобед отворихме платната в посока старата столица – Порто, която отстои на около 330 км от Лисабон (по спомен май бяха толкова). Пътят до там е пуста магистрала с непрекъснато изкачване или спускане. Почти нямаше равно трасе. Разбира се и заваля. Време беше. Дъждът ни следваше неизменно почти през цялото пътуване, но за щастие предимно докато пътувахме. Привечер в

Порто

времето беше кофти и не ставаше за вечерна разходка. Оставихме я за следващия ден.
Ден 11
За късмет времето беше подходящо за опознаване на града. Облачно, но без валежи. Отправихме се като начало към старата жп гара, която беше уникална по рода си със своите стени, облицовани с изрисувани плочки.

 

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

 

Цялата гара беше произведение на изкуството

и туристическа атракция. Който отиде там да не я пропуска. После пътя сам си води към старата част до реката с известните разноцветни къщички, които са символ на града заедно с прочутото вино „Porto“. Имаше какви ли не плавателни съдове с реклами на вино.

 

Порто, Португалия

 

Голяма гордост е за местните. Много е приятно да седнеш до реката и просто да гледаш как се движат тихите води на фона на стария град на отсрещния хълм. Времето минава неусетно.

 

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

 

Разходихме се още из стария град, накупихме няколко килограма плодове на учудващо ниски цени и след консумацията на голяма част от тях потеглихме на север към Испания

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Португалия – на картата:
За подробности кликайте на заглавието

9 коментара

авг. 12 2010

Практично за Венеция

Днес ще отскочим до Венеция. Роси ще ни води до там и ще ни даде някои добри съвети за пътуване и престой там. Приятно четене:За читателите през четци: разказът е пълен с красиви снимки, които се виждат само при четене през бразуър:

Практично за Венеция

Венеция е малък град и всеобщата заблуда е, че няма нужда от предварителна ориентация и планиране. Ако предвиждате 2-3 дни престой много важно е предварителното проучване и поне относителен план на действие. Иначе рискувате да ви стане скучно, колкото и невероятно да звучи, а ако има деца, те определено ще се отегчат от опитите ви да се организирате на място. Тук знам, че ще ме нападнат романтиците, които настояват, че е прекрасно да се изгубиш из Венеция. Да, прекрасно е да се изгубиш веднъж и за кратко, но ако се губиш при всеки опит да стигнеш от точка А до точка Б става не само досадно, но и адски изнервящо и има голям риск да се съсипе цялата почивка.

Най-подходящото време за Венеция?

Изборът на времето за посещение зависи изцяло от личността на посещаващия:)) Има много теории по въпроса: Венеция през лятото била красива, но смрадлива; Венеция през зимата била романтична, но студена; Карнавалът през февруари е най-силното събития, но пък тълпите са ужасни, да не говорим за цените. Моят избор беше продиктуван от две неща – мразя тълпите, не понасям силни миризми, пък били те и венециански. Затова избрахме най-непосещаваното време в годината, след карнавала и преди пролетния сезон, тоест точно в началото на март. С риск да звучи твърде самодоволно ще кажа, че бяхме уцелили времето – имаше много малко туристи, каналите почти не миришеха, а времето беше напълно приемливо за сезона. Малката “екстра” през зимата е прословутата Acqua alta наводнението, което по принцип се случва късната есен и зимата, но явно продължава до пролетта:). Изобщо не е притеснително, има временни пътечки, няма нужда от гумени ботуши, освен ако много ви се иска да поджапате по Сан Марко, а останалите туристи да ви снимат възхитени:)

Всъщност, наводнението е точно толкова малко колкото да ви измокри краката.

Туристите….

…. и полицаите:)

Къде да се спи?

И тук купища мнения могат да се срещнат, но пак зависи каква цел преследвате. Ако сте с малко дете, за няколко дена, както бяхме ние, спането задължително е в самата Венеция. Ако сте сами и не смятате да ползвате хотела за друго освен за 4-6 часа сън, можете спокойно да си букнете хотел в Местре, на половин цена и с удобни връзки към Венеция. И тук подточката на този въпрос със спането е какво да избере човек – хотел или апартамент. Обикновено хотелите са малко по-евтини от апартаментите и в цената е включена закуска. От друга страна апартаментите предлагат повече пространство, абсолютна независимост и почти винаги напълно оборудвана кухня, в която можете да направите както закуската и сутрешното кафе, така и обяда и вечерята или пък сандвичите за през деня. Нашият избор беше апартамент в Кастело, един от 6-те квартала на Венеция, на 2 минути от спирка на вапоретите. Разликата в цената с хотелите в района, а и в цяла Венеция беше от порядъка на 10-20 евро, а удоволствието да имаш на разположение венециански апартамент си струваше всяко евро отгоре.

Via Garibaldi, съвсем истинска павирана улица в Кастело…

….тук вече преминала в канал.

Транспорт от летището.

Пиша летището, защото нискобюджетната компания, която лети от София каца на Тревизо. От там се хваща автобус на компания ATVO, който е специално съобразен с кацащите самолети. Можете да видите разписанието на автобусите тук: три пъти дабъл ю. atvo.it, където можете да изтеглите pdf файл с разписанията. Билети се купуват или от шофьора или от автомат в залата за багаж. Едно билетче отиване и връщане в рамките на една седмица е 9 евро. Децата пътуват безплатно, но не знам до каква възраст, моето поне беше безплатно тук.

Градски транспорт.

При проучванията ми почти всички твърдяха, че Венеция можело да се обиколи пеша. Да, може да се обиколи пеша, но това ще ви коства много нерви и тотална преумора. Ако отивате за няколко часа да видите основните забележителности наистина няма нужда от градски транспорт – после ще си почивате достатъчно. Но ако ще останете няколко дни, картата за градския транспорт е задължителна. Така и така ходенето е голямо, по-добре е, когато е възможно, да спестявате разстояния с вапоретите, пък и е уникално да минете 7-8 пъти по Канале Гранде и да направите 200 снимки на едни и същи леко олющени дворци:). Картите за градския транспорт важат и за популярните островчета Мурано, Бурано и Торчело, Благодарение на картите можехме да си позволим разходки не само до островчетата, но и от единия до другия край на Венеция без да ни излезнат пришки и да нямаме желание да погледнем каквото и да било друго. За да избегнете объркването и “хукването” в обратна посока трябва да гледате внимателно кои номера спират на съответната спирка и в каква посока се движат. Ние нямахме проблеми с ориентацията, но аз бях “преорала” виртуално Венеция и беше трудно да се объркам:). Карти за градския транспорт могат да се закупят предварително (поне една седмица) on-line и излизат с няколко евро по-евтино, което не е за пренебрегване ако сте поне двама души. Има 12, 24, 36, 48, 72 часови и 7 дневни карти. Децата над 4 години се броят като възрастни, но пък студентите и пенсионерите имат някакви намаления. Картите трябва да се заверяват при всяко качване на вапоретите. От сайта на Veniceconnected може да се закупят освен карти за градски транспорт, билети за обществените тоалетни, билети за музеи в различни варианти, както и билетчета за Интернет, за паркинг и други.
Гондолите са скъпички, но има един много евтин вариант да се качите на гондола, като се качите на „tragheto” – лодки, които се използват за пресичането на Канале Гранде. Пътуването с тях струва от порядъка на 50 цента до евро и е добре да пътувате прави. Естествено, освен градския транспорт има и таксита, които обаче са безбожно скъпи. Наложи ни се да ползваме такси от апартамента до Пиацале Рома заради стачка на публичния транспорт – най-скъпото такси, което съм ползвала.:)

Вапоретите спират от двете страни на канала, разминаването е уникално преживяване.

„Час Пик”:)

Въпросните лодки за пресичане на канала – tragheto.


Първата ми реакция, когато видях гондола на живо е: „Катафалка”. Не ме убивайте с камъни, просто този вид романтика ми е чужда:)

Гаражи:)

Храна, хранене, заведения.

Тук мога да кажа много, но имам главно теоретичен опит, на практика не сме се хранили в заведения – от една страна твърде скъпи, от друга с дете, което не стои и 3 минути на едно място:). Пихме н- на брой капучино и кафета, тук там и други неща, ядохме (поне аз) от прословутите чикети – малки хапки, които варират от дребни сандвичи, до риба върху лукова глава, парченца салам или месо върху сирене и други работи, много разнообразни и на повечето места вкусни. В едно кафе пробвахме и трамецини – триъгълни сандвичи, направени от хляб без кора, с различни плънки, и те много вкусни. Купихме си от различни сладкарници и пекарни поне десетина вида сладкиши с най-разнообразни имена, но само в едно кафене опитахме читаво тирамису, другите сладкиши явно не бяха по вкуса ни. Понеже леко съм пристрастна към храната и различните видове кухня си бях направила един твърде огромен списък от уж типични венециански яденета. Както и един още по-огромен списък по квартали с, да речем, приемливи като цена и качество заведения, супермаркети и забележителности. За съжаление заведенията от рода на тратории, остерии и бакари не ги посетихме, но открихме супермаркети, пазари и търговски улички, по които главно венецианците се подвизаваха. В Канареджио има такива места, където хората се познават, знаят си клиентите, обслужват ги без дори да изчакат да кажат какво искат, изобщо квартални магазинчета. Няколко такива посетихме, адски автентични – в едното дори нямаше цени на самите стоки, а бяха изнесени на лист, така че купувахме нещо като “котка в чувал”:), но не бяхме неприятно изненадани. От типичните италиански продукти естествено си купихме макарони, които консумирахме вечерта; няколко вида прошуто – всичкото страхотно; маслини с малко необичаен вкус; няколко вида местни салати, на основата на сосове, а също и една култова салата морски дарове, от които половината “дарове” не бях виждала никога, но си ги изядох, и прочутата типично венецианска рецепта Sarde in Soar – пържени сардини, после мариновани в специфична марината с пържен лук. Пробвахме също и няколко вида наденички, готови за печене кюфтета или някакви други топки от кайма, както и зеленчуци за гарнитури най-разнообразни. Всяко едно излизане беше увенчано с шоколад, но Lind, защото италианския не ми се стори много вкусен. Пропуснахме сладоледа – аз не обичам, а детето доброволно се отказа, въпреки настояванията ми. Пихме и италианско вино, не помня марката, но не беше лошо. В доста от кварталите има Billa, която на някои места е като дребно квартално магазинче, но има и големи супермаркети с почти всичко необходимо за живот. Освен малките магазинчета, повечето специализирани за месо, за сладки работи или пък тип бакалии, има още 1-2 вериги супермаркети. Най-автентични са пазарите. За съжаление пропуснахме рибния, защото точно тези дни той почиваше, но видяхме достатъчно зеленчукови такива на сергии или в лодки по каналите, с най-разнообразни и понякога доста непознати зеленчуци. Качеството на зеленчуците беше еднакво както на сергиите по пазарите така и в супермаркетите. Относно заведенията, както и супермаркетите по квартали, ако някой има нужди и желание мога да му изпратя огромния си списък.

Остерия

Не чак толкова вкусните, но пък адски красиви сладкиши.

Не, това не са бонбони, сапуни са. Мисля, че разбирате разочарованието ни:)

Много красиви, но и доста скъпи копия на почти всички сгради във Венеция.

Сергии с маски и фенери, особено красиви нощем.

Забележителностите.

Понеже е твърде изтъркано да възхвалявам толкова прочути неща ще кажа нашия избор и причините за него. Първия ден, привечер когато пристигнахме във Венеция, успяхме да видим:

Santa Maria Della Salute

– много красива отвън църква, на Канале Гранде, близо до Митниците, но вътре нищо особено и впечатлително освен няколко гигантски картини.

От там хукнахме към

Музея на Пеги Гугенхайм,

за да се допрем и до модерното изкуство, пък и защото бях чела и чувала много – не ни хареса особено, не съм фен на точно това изкуство, детето се стресна от няколко картини и все още ги споменава.

И от “високото” изкуство минахме към кулинарното, изразено в обикаляне на гореспоменатите улички и магазинчета, но пътят до там и обратно беше по

Canale Grandе🙂

Леко притеснително да не надигне приливна вълна:)

Вторият ни ден беше отделен за типичните туристически забележителности в самата Венеция:

Palazzo Ducale

– невероятен, огромни зали, огромни картини навсякъде, изобщо много впечатляващо място. Естествено, обиколихме и килиите на затворниците и оръжейната и въобще всичко каквото може да се види вътре, че даже и Моста на въздишките, но отвътре, забавлявайки се с купищата туристи, които се опитват да го (ни) снимат:).

Campanile di San Marco

– 98 метровата камбанария на площада. Както се шегувахме, ползвахме най-скъпия асансьор – 8 евро на човек, но гледката от горе си струваше цената. А пък за децата и непорасналите възрастни имаше достатъчно сувенирчета, че даже и медал, че си се качил на кулата:)

Камбанарията

Митницата

Isolo di San Giorgio Maggiore – красиво от далече, но от близо не изглежда така интересно, че да си загуби човек 2-3 часа.

Basilica di San Marco

– Базиликата е много красива отвън, отвътре се отказахме да я гледаме поради факта, че имаше твърде много туристи и не ми се щеше да носим детето на главите си за да го опазим, остава за следващия път.

Correr Museum

– може би единственото разочарование от забележителностите. Не че е лош музеят, дори напротив, но в това място, събрало накуп толкова хубави и най-невероятни места Корер някак бледнееше.

Rialto – мостът и околностите.

На моста имаше осемстотин “маймуни”, но пак успяхме да се щракнем, че да се види къде сме били. Около моста районът е автентичен и интересен, но твърде популярен и пълен с туристи.


Риалто през деня

През нощта


Риалто в гръб

Santa Maria Gloriosa dei Frari

– страхотна църква, изпълнена с най-невероятни и като размери и като внушение платна на всички известни художници, творили във Венеция. Едно от най-впечатлилите ни места, заедно с двореца на Дожите

Трудно е да се снима тази църква, огромна е, а около нея много къщи и тесни улички, но пък отвътре е много красива.

Scuola Grande di San Rocco

– тук направо бяхме потресени – освен страхотни и пак огромни картини имаше и невероятни ламперии със много красива и прецизна дърворезба.


Самотна въртележка на пл. San Polo

Третият ден бяхме отделили за “извънградски разходки” и паркове, градини и пазарски улички:)

Площад в Канареджо

Мурано – островът със стъклените фабрики

е много истински и много “жилищен” – пропускайки всички магазинчета за стъкло и фабрики се гмурнахме в жилищната му част, където открихме тихи площадчета, красиви къщи с градини (нещо доста нетипично), малки магазинчета за храна, за цветя, а даже и за кучешки облекла:) и други съвсем тривиални и много спокойни неща. Обиколката на целия остров ни отне около час, заедно с импровизирания пикник със сандвичи, кафе и чай на една пейка. Пътят до него е около половин час и минава покрай последния дом на венецианците.


Гробището


Къщички с градинки


Стъклена статуя…

…. с много добро отражение на околните къщи

Поредната крива камбанария, но с красива стъклена скулптура.


Бурано – островът на плетените дантели и шарените къщи.

Наистина много шарени къщи, страхотни цветове, невероятно съчетани върху относително грозните като архитектура къщички. Видяхме поредната ужасно крива кула, видяхме и бабите с дантелите и магазинчетата за сувенири, даже и купищата туристи хапващи по заведенията. Но усещането беше странно – сякаш всеки момент ще паднат декорите и отзад ще се покаже снимачен екип. Тоест, кукленско някак, фалшиво беше това островче, въпреки многото положителни отзиви по форуми и седянки. Но пък приятно шарено за окото. Бурано може да се разгледа и за половин час. Пътят до него е около час, тоест ако добре са планирани нещата може един предобед човек да си отдели за тези два острова. Картите за градския воден транспорт важат, не е необходимо да се купуват отделни билети. Водният автобус, който ходи и до двата островите е LN и се хваща от Fondamenta Nove в Канареджо. Има и друг автобус, но ходи само до Мурано, а като сте тръгнали по островите е добре да посетите поне два за късмет:)

Някъде бях чела, че Венеция е само история и не можеш да избягаш от нея. Не е вярно, не е само история, но и изкуство, а бягството и от историята и от изкуството е много лесно – жилищните квартали, в които има малки площадчета, на някои места дори градини и паркове, както и островите предлагат едно доста различно преживяване и усещане за Венеция. Ако човек отиде във Венеция за един ден и се надява да види всичко, това всичко ще са съвсем стандартните и суперизвестни основни забележителности. Много често такива еднодневни екскурзии са причината голяма част от познатите ми да не харесват Венеция – видяли са я само откъм едната и, твърде известна страна, а тя определено е многолика. Има много красиви неща, има доста грозни неща, има и ежедневна суетня и свръхтуристизирани места и комерсиализъм и пренебрежение, но и спокойствие, само трябва малко повечко ровене и ходене.


„Чакам”

Автор: Роси А.

Снимки: авторът

Още снимки от Венеция:

87 коментара

Switch to mobile version