Archive for the tag 'Мраморно море'

сеп. 01 2010

Екшън в Турция – Ден четвърти: Път към Безкрая…

Днес ще завършим мотоциклетното пътешествие на Адриана из Гърция, т.е. … Турция, защото точно там и завършва това пътуване. Бяхме на Ситония, обиколихме Халкидики и Тасос, а сега – Турция 🙂

Приятно четене:

Екшън в Турция

Ден четвърти: Път към Безкрая…

Ден Четвърти… Турция!

4 пропусквателни пункта! Войници с автомати… ( камерата ми има странната форма на пистолет, не посмях и да я извадя ;)))) Турското знаме навсякъде – по стълбове, сгради, баири… Няма как да се объркаш, че си в Турция…

Наситили се на лукса на Халкидики и о. Тасос решаваме да търсим нещо диво и затънтено… Къмпинг!!! Забодохме пръст на картата – Тук! На мили, от ето това място, няма жива душа…Това е!

Отпрашвайки по пътя за къмпинга… Изведнъж…

Скали като огромни камарища с кюмюр… Мъгла, която дори и поройния дъжд не можеше да пробие… Няма и жива душа да попиташ (не че ако срещнеш ще те разберат, тук говорят само на родния си език)

Тъкмо всички вече се питахме – има ли край този път!? И ето пред нас…

Къмпингът… И представата, че страшното е свършило… Без да подозираме че тепърва предстои!
Нестихващият дъжд и усоя на това място ни накараха отново да търсим друг подслон…

Но какво става, когато решиш да скъсиш разстоянията и минеш по прекия път… Това само преживелите могат да го разкажат!!! И снимките на оцелелите :)))

Черен път, който се увива все по-нагоре и по-нагоре… Мъглата засилва илюзията, че се изкачваме към Ада… Това, че може да ни се свърши бензина посред „нищото“ е най-малкото нещо, което се завърта в главата ми… Гоня всички мрачни мисли с опита да снимам клип с камерата…

Какво се случи… И дали някога жените падат по гръб?! Това ще си го разказваме още дълго по кръчмите :)))))))))))

Само зная, че когато стигнахме населено място, беше малко преди да загубя окончателно надежда, че някога отново ще видим бял свят :)))))))))) При вида на изумелите старци с броеници в ръце, не видели чужди живи хора от години, аз крещях… „Мараба, Комшуууу“, скачайки от радост на мотора, идвайки ми да нацелувам всичко наоколо :))))


Но за миг, връщайки се назад, осъзнах че минавайки този път (отбелязан с бяло само на една от новите карти, на другите го нямаше) бях имала шанса да видя едни от най-красивите гледки през живота си… В пропастта под нас се стелеха бреговете на Мраморно море – онези чистите, девствените… И онази дива растителност, чукарите и недокоснатата от човешката мръсотия част на Турция…

А иначе отново… Курортно градче – пъстро и закачливо…

Вeчеря на плажа, този път с традиционните кюфтаци и айрян… Това, че не сервираха алкохол в ресторанта не попречи на Елена да купи от съседното магазинче и да отвори по една бира на всички жени пред опулените погледи на турците :)))))))) (С червеното е хазяйче, което реши, че имаме нужда от гид срещу бакшиш 😉

Последвалото вечерно цамбуркане в Мраморно море…

Хотелът…


А на сутринта – нещо като баница, ама не съвсем и местния чай в малки джамени филджандчета, на които тукашните старци придремват по цял ден в кафенетата… Е, за някои имаше кафе турско на пясък – гъсто като кал и почти със същия вкус – за цели 5 лири!!! Очаквах за тези пари да ни го сервират и с врачка :)))))))))

И отново на моторите… Покрай пристанището…

Покрай кварталите с джамия пред всеки…

…. по хубавият турски път до границата (нашият ще го оставя без коментар)

… та на гранична бразда – Малко Търново!

с един „преселник“ в обратна посока на куфара… :)))))))

И от там – на нашето си моренце…

И щастливите усмивки… За 5 дни – на 4 морета! Егейско, Бяло, Мраморно и Черно море! ;))))

Иначе… какво още да ви кажа…
Никъде няма такова море… като нашето! 🙂

Никъде няма такова небе… като нашето! 🙂

Никъде няма такива залези… Като нашите! 🙂

E, от нашенско по убаво си нема – както е възкликнал шопа – Епа, нема! :))))))))

А това бяхме ние… Цанко и Нина, Павката, Светльо и Елена, Тодор и Адриана, Ники, Денислав… Живи и здрави! И щастливи… :)))

Приключението в Турция посвещаваме на Ники и Павката, които трябваше да се върнат в София, пряко тяхната воля… И с благодарност на Елена и Денислав за техните „щрак напечени моменти“ :))))

Това беше, Приятели… За да продължи – Там, Докъдето, Мечтаем! 😉

Край

Автор: Адриана
Снимки: авторът
Още снимки от Турция:

4 коментара

мар. 31 2010

Екскурзия до южната ни съседка Турция и до единствения в света град на два континента – Истанбул

Днешния пътепис ще ни отведе отново до нашите съседи. Приятно четене:

Екскурзия до Истанбул

Тебе пoем, тебе благословим,

тебе благодарим Господи,

И молим ти ся Боже, Боже наш

И молим ти ся Боже, Боже наш!

Започвам пътеписа с тази благодарствена молитва за всичко добро, което ни се случи през това пътуване.

На 30.08.2009г. се събрахме в Асеновград пред нашата църква „Св.Богородица Благовещение“ за поредната екскурзия.

Отец Тодор се помоли за здраве и лек път на всички участващи в пътуването. Направи водосвет и ни благослови със светена вода, наляхме си от нея и се качихме на рейса, който ни чакаше пред Каварджията.

Взехме си довиждане с близките, които ни изпращаха и в 23 часа рейса потегли по набелязаните маршрути.

Движим се по цариградския път с посока Турция.

Нощта е тиха, спокойно пътуваме. Минаваме през Поповица, Първомай, в далечината се виждат светлините на Хасково, през Харманли, Любимец и стигаме до българската митница на Капитан Андреево. Спираме за митническите процедури, даваме международните си паспорти (Турция не е член на Европейския съюз). И след задължителната проверка минаваме на Турска територия на митница Капъ Куле. Отново задължителни проверки и вече потегляме по уредените магистрали в Турция. В далечината се виждат светлините на Одрин, той е само на 14 километра от България. Движим се по осветени магистрали. Почти всички в рейса са заспали. Минават часове и към 5 часа на 31.08.09 започват да се виждат светлините на Истанбул нашата първа цел от пътуването ни в Турция. Зазорява се. Движението става по-интензивно. Вече сме навлезли по булевардите на същинския град. Възхитени сме от чудесните пътища, цветни градини и паркове. Навсякъде се виждат джамии и техните минарета (сякаш са ракети, готови за излитане в космоса).

Света София – Истанбул, Турция

Истанбул значи „влизам в града“.

В буквалния смисъл сме вече в европейската част на града. Движим се но централните булеварди и разминаваме се с трамваи, тролейбуси, много леки коли. Започва работната седмица и всеки бърза към работното си место.

Най-после спираме до улицата където се намира хотела в който ще преспим 3 нощи. Хотелът се казва „Ладен“. Започнахме да се настаняваме по стаите. Стаите са с 2 или 3 легла, обзаведени с хладилник, климатик, телевизор. Първо използваме банята, за да се освежим след дългото пътуване. До 12 часа се настанихме, починахме и тръгнахме цялата група на разходка из центъра на града. Насочваме се към площадът „Хиподрум“ или Султан Ахмед. Този площад се явява душата на Турция в Истанбул. Възхитени сме от красивите паркове, фонтани, цветни алеи.

Четете по–нататък>>>

6 коментара

Switch to mobile version