Archive for the tag 'мотоциклет'

окт. 03 2012

На мотор из Африка (6): Танзания:От Серенгети и Олдовей към Мбея

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йорданияминахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, за последно преминахме през Кения

Днес на ред е Танзания.

Приятно четене:

Предупреждение: разказът може да предизвика негатовна реакция сред вегетарианците. Четете на собствен риск!

 

На мотор из Африка

шеста част

Танзания: От Серенгети и Олдовей към Мбея

 

Маршрут в Танзания – На мотор из Африка

Маршрут в Танзания

 

 

  • Валута – Танзанийски шилинг.
  • 1$ = 1400 Танзанийски шилинга.
  • 1 литър бензин = 1600 Танзанийски шилинга
  • Виза – на границата и струва 50$.
  • Тук задължително се прави застраховка – нещо като гражданска отговорност и е по 30$ на мотор.

И така след като в Кения на границата разбрах, че ми липсва багажа продължихме напред. На границата ни посрещна и нашия водач за оставащата част от сафарито – Джеймс Мандела. Невероятен човек, в което се убедихме в следващите дни. Ето и границата.

Граница Кения-Танзания – На мотор из Африка

 

 

 

 

Прехвърлихме багажа в колата на Джеймс или поне, който си имаше, разделихме се с Фред и тръгнахме да оправяме документите. Имаше страшно много туристи и голяма опашка за визи, но се справяха учудващо бързо и нямаше намръщени служители заради многото работа. След визата отидохме да си подпечатаме карнетите. Минава се бързо, но трябва копие на паспорта – нещо, което бяхме предвидили и носихме с нас. За около час минахме границата. Силвия с децата се качиха в джипа на Джеймс, а ние продължихме с моторите към гр.Аруша.

Пътят е около 100 километра, но се ремонтира и се редуваха участъци от асфалт и черен път, главно пясък. Стигнахме и

Аруша

и на входа спряхме да изчакаме колата.

Аруша, Танзания – На мотор из Африка

 

 

В Аруша трябваше да оставим моторите, защото беше забранено карането в резерватите с тях и нямаше как да продължим. Отидохме в офиса на фирмата, в която работеше Джеймс и там се разделихме с нашите возила.

В Танзания ни направи веднага впечатление, че е доста по-подредено и чисто от Кения,

но пък и туристите са наистина много.

Аруша е голям град

Пълният текст с кървавите снимки >>>

One response so far

окт. 02 2012

Към Аляска с мотор (18 и 19 ден): Северен ледовит океан

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляскаа за последно стигнахме непосредствено до Северния ледовит океан 🙂

А днес ще имаме честта да стъпим на самия бряг на Северния ледовит океан 🙂

 

Приятно четене

Северен ледовит океан

осемнайсети ден

Интервю

 

Станах в 4 сутринта, за да имам време да направя кафе и да се опитам да събера мислите си в очакване на интервюто. В ресторанта бях сам, нямаше жива душа по това време… Интересното е, че можеш да си вземеш каквото ти хареса от хладилника, и да заплатиш по-късно. Система на доверие.

 

Чаках да стане 5, но сигнал вътре в бараките, които се наричаха хотел, нямаше. Излязох навън в паркинга, беше около 22F, някъде под нулата в Целзий.

Гледах, че телефона има сигнал и продължих да мръзна. Телефона звънна точно в 5 😯

 

Едната колежка се намираше във Владивосток, а другата във Вашингтон. Започна да се говори по руски, затова и се обаждаха. За да съкратя нещата, казаха ми че искат някой, който не само говори и пише езика, а и да може да води разговори по техническите въпроси на проекта по руски. Кажи-речи нищо не можах да обеля, само че разбирам езика, а също така чета и пиша. Като че ли само това повтарях. От другата страна имаше дълго мълчание. После започна да се говори за друго. След известно време приключихме и си казахме довиждане. Пълен провал. В 5 сутринта толкова можах да направя.

 

Прибрах се в стаята, а колегата ме пита как е минало. И той се е събудил. Казах му как оплесках работата. Той каза нещо в смисъл: „Сигурен съм че си се справил по най-добрия начин за момента, каквото  и да се случи, не се притеснявай.“ Опитах се да забравя.

 

Северен ледовит океан

 

Настъпи време за екскурзията до Северния океан. Отначало ни показаха видео: как BP взема нещата на сериозно и се грижи за природата, и т.н. Беше интересно да се научи как живеят работниците тук. Работят 2 седмици, после почиват за толкова. Общо взето работят половин година при сурови условия.

След това ни натовариха в бус за екскурзията до брега на Северния океан, като по пътя шофьорът се опита да покаже нещо по-интересно наоколо.

 

Кой да знае, че точно на брега на Северния Океан има гора определена като Национален Парк:

Северен ледовит океан

 

 

Тези „пълзачи“ са интересни. Гумените балони са с 3-5 psi (0.2 до 0.34 atm) налягане. По този начин като минат през тундрата, не прегазват и стръкче трева когато пренасят тежки товари. Чухме и история, когато шофьор попаднал под един от тези пълзачи който минал през него. Когато пълзачът отминал, шофьорът станал и го догонил.

Амфибии – Северен ледовит океан

Всъдеход – „пълзач“

 

 

В очакване да достигнем до Северния океан:
Четете пълния текст>>>

 

2 коментара

сеп. 20 2012

На мотор из Африка (5): Кения: През Екватора, Найроби и резервата Амбосели

 

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йорданияминахме през Египет, минахме през Судан, за последно прекосихме Етиопия

Днес на ред е Кения

Приятно четене:

 

На мотор из Африка

пета част

 Кения: През Екватора, Найроби и резервата Амбосели

Маршрут в Кения – На мотор из Африка

И малко цифри.

  • Валута – Кенийски шилинг.
  • 1$ = 77 Кенийски шилинга.
  • 1 литър бензин = 1$
  • Виза – на границата и струва 25$. (в момента кенийска виза струва доларовия еквивалент на 40 евро – бел.Ст.)

Все още е 28.06.2010г. и сме на границата Етиопия-Кения.

От Етиопска страна вече е ясно как минахме.

Тук в Кения ми направи впечатление, че границата е по-чиста и подредена. Отново първо минахме през имиграционната служба, където срещу 25 долара на човек получихме визи и това за около 15 минути. Също толкова бързо минахме и митницата, като ни изненадаха, че за мотор не се плащат никакви такси или застраховки. Така след половин час вече бяхме легално в Кения.

Тръгнахме към кенийската част на гр.Мояле.

Движението е вече в лявата лента, но все още не мога да усетя разликата. Е, малко след границата изчезна всичко – всичко стана по-мръсно, без асфалт, с черни пътища и прах. Познатата африканска мизерия, дори ми напомни малко на Судан. Намерихме си единствения хотел 🙂 , разтоварихме багажа и малко по-късно вече се разхождахме по улиците, за да си купим някаква храна, карта за GSM и да изтеглим пари от банкомат.

Интересно е да се разхождаш из улиците на Мояле. Имаше всякакви образи, но всички ни гледаха еднакво странно. Много е прашно в целия град. Прибрахме се рано в хотела и веднага легнахме, защото утре ни предстоеше най-трудната част от нашия маршрут – прехода Мояле – Марсабит – 240 километра, които трябваше на всяка цена да минем за един ден.

29.06.2010г. – 27-ми ден.

Станахме рано, стегнахме багажа и в 07.00 часа напуснахме Мояле.

Днес трябваше да минем най-тежкия участък от пътуването ни от 240 километра

Бяхме чели много, бяхме гледали записи много, но все пак имаше известно притеснение как ще се получи. Целта ни беше гр.Марсабит.

След Мояле пътят беше само пясък, прах, дупки и напречни коловози, а на места имаше насипани допълнително натрошени камъни, защото с тях запълват дупки. Учудващо за мен успявах да държа скорост от 60-70км/час, Мони държеше по-висока и това ни позволи да се движим с прилично темпо. Някак си се успокоих, че няма проблем, ако това е целия път.

Все още не бяхме навлезли в истинската пустиня и около нас имаше някаква зеленина. Моторът ми с тия килограми доста поднасяше в пясъка, но се караше долу-горе добре. На места около пътя дори се появиха антилопи. Спирахме за почивки, защото бяхме решили да караме внимателно, без да си даваме много зор. Тук и на двамата с Мони страшно много ни липсваха леките ендура, с които изживяването щеше да е само веселба.

Я, още се усмихвам.

Кения – На мотор из Африка

 

 

 

 

С това прилично темпо стигнахме до

първото село – Сололо

Там купихме вода, поговорихме с местните, които ни казаха, че нататък ни чака много лош път. Продължихме по все така черния път, със същата скорост. Малко се увеличиха камъните, но пък пясъка намаля.

Кения – На мотор из Африка

Кения – На мотор из Африка

 

 

 

По тези напречни коловози на няколко пъти хвърчаха бутилките с вода и торби с дрехи, които Мони беше вързал зад него в резервните гуми. Вибрациите бяха доста големи

Целият пътепис (има повече от сто снимки)

7 коментара

авг. 31 2012

Към Аляска с мотор (12, 13 и 14 ден): Риболов на сьомга

 

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, а за последно обиколихме полуостров Кенай

Днес? Днес ще ловим сьомга 🙂 Но не в пустинята 😉

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

12 до 14 ден

Риболов на сьомга

За вчерашния ден забравих да спомена, че се звързахме с Ерик, който беше препоръчан от Джо относно организиране на риболов.

Ерик ни каза да изчакаме до четвъртък, когато може да държим и океанска сьомга, а не само от тези които са въдени и после пуснати в реката. Така че се уговорихме с него за през ден.

Утрото започна така, кафе „подправено“ с уиски:

Лагер – Из Аляска с мотор

Кафе ;)

 

 

Колегата почна да недоволства, помня изрази като „Ти сега какво, алкохолик ли стана?“ Какъвто и да съм станал, ние сме в отпуска 😀

След кафе се срещнахме с комшиите от къмпинга:

Лос – Из Аляска с мотор

съседите

 

 

Лос – Из Аляска с мотор

 

 

Хич не и пукаше че сме толкова наблизо, дори не ни обръщаше никакво внимание. Само учтиво ни пренебрегна

 

 

След това се мъчих да се обадя в къщи. Изведнъж колегата се провикна: „Търсят те под дърво и камък.“
Слушам съобщението, шефът казва, че ме търсят от Вашингтон, Москва и Владивосток. Хмм, работата звучи на сериозно.
Обаждам се до Вашингтон, а оттам искат да съм готов за телефонно интервю с Москва и Владивосток. Добре, ама с часовата разлика, трябва да е около 4-5 часа сутрин Аляска време. Както и да е съгласих се, помъчих са да забравя и да продължа с приключението. А то наистина продължи, благодарение на Дики!!!
Той дойде до Soldotna, и така имахме късмет да се видим още веднъж. Решихме да посетим

Homer,

известен като най-доброто място за ловене на палтус (halibut на англ. – бел.Ст.).

Беше адски студено карайки до океана!!! Изгледи по пътя:

Аляска

 

 

 

Аляска от другата страна на залива (Cook Inlet):

Cook Inlet – Аляска

 

 

 

Наближаваме Homer:

 

Град Хоумър – Из Аляска с мотор

 

 

Спряхме да хапнем рибка, там беше тази витрина:

Град Хоумър – Из Аляска с мотор

 

 

Ето го и героят на деня, с чисто нова хромирана каска, южен стил 🙂

Из Аляска с мотор

 

 

Изненадах се колко белоглави орли имаше в Homer, стотици ако не хиляди орли които газеха в океана:

Белоглав орел – Из Аляска с мотор

 

 

 

Този младок беше на около 5-6 метра от нас:

Белоглав орел – Из Аляска с мотор

 

 

Марината в Homer:

Марината в Хоумър – Из Аляска с мотор

 

 

По някаква причина стари кораби страшно ме привличат, като че ли имат безкрайна история:

Стари кораби, Хоумър – Из Аляска с мотор

 

 

След като се завърнахме от Homer, историята от предишния ден продължи.

Месо, огън, бира,

нали разбирате за какво става въпрос? 😀

Влизаме в магазина за алкохол, и аз викам на продавача: „Пак сме тук!!!“ Той отвърна лаконично: „Забелязах…“ Посмяхме се.

Върнахме се до къмпинга с покупките, и подкарахме на живот. Ваканция!!!

Барбекю – Из Аляска с мотор

 

 

Добре, но в един момент

ни налетяха милиони малки хапещи мушички

Дики не можа да си намери мрежата против комари, и се препдазваше както можеше:

Лагер – Из Аляска с мотор

 

 

В един момент му писна, и се качи на мотора, както си беше по анцуг и пантофки за да си купи мрежа против комари:

Из Аляска с мотор

 

 

 

Ей т’ва е характер 😀

След като се върна, всички поседяхме около огъня, но тези мушички както внезапно дойдоха, така и внезапно изчезнаха… На лягане се сбогувахме с Дики, на другия ден той тръгваше да хване ферибота до щата Вашингтон, а ние–на

риболов на сьомга

13 ден

Станахме раничко, Ерик ни беще казал да сме готови че започваме в 8 сутринта. Доста по-добре от първоначалния план за среща в около 4 сутринта 😀

Аз, както се подразбира, се повъртях да пия кафе. Нищо лошо, по същото време си проверих чантата за деня. Бира, сандвич, шапка, разрешително за риболов, и някои топли дрехи. Оставихме и бележка с довиждане на Дики, който още хъркаше здраво.

Ерик пристигна, с камиона и лодката на ремарке зад него, запознахме се, стиснахме ръце, казахме си някоя и друга шега за добрутро и потеглихме.

След малко време стигнахме до

река Касилоф:

http://en.wikipedia.org/wiki/Kasilof_River

 

Kasilof River, Аляска, Съединени американски щати

 

На тази река ще ловим сьомга или king salmon, който по това време се връща в реката от океана:

http://en.wikipedia.org/wiki/Chinook_salmon#See_also

Оказа се че времето за деня беше фантастично, с малко облаци да ни пазят от слънцето, и без забележим вятър. Вече настанени в лодката, ние се понесохме по течението на реката:

Аляска

 

 

Да ви запозная и с Ерик:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Пуснахме въдиците, след като Ерик ни обясно техниката специфична за всеки тип стръв–яйца от сьомга, или парче солена херинга вързана за примамка. Същевременно се порадвахме и на природата:

Белоглав орел – Из Аляска с мотор

 

 

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Не бяхме сами, имаше и доста други лодки, но това не ни притесняваше:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

Минаха час-два, не помня… Докато в един момент внезапно дърпане на въдицата ме накара да изостря внимание:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Ерик като спортен треньор ми казваше какво да правя… Не дърпай внезапно, остави го да глътне куката добре и т.н… Аз започнах да навивам макарата, но докато приближих сьомгата до лодката, тя се уплаши и ззззззззззз–дръпна надалеч. Още веднъж, аз навивам, и тъкмо другия край на въдицата стига до лодката и–ззззззз, пак изтегли надалеч. Така се борихме на няколко пъти. Започнах да се уморявам, и си мислех че ще изтърва улова, но не само аз се бях уморил:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

След като прибрахме улова с кепа, спряхме на брега да видим какво съм уловил:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

Див мъжкар, най-малко 20-25 паунда, или около 9-10 кила. Документирахме събитието и с Ерик:

 

 

Също така и с колегата:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

След триумфалните снимки, Ерик отново бутна лодката в реката и ние продължихме, вече напълно наострени с внимание след първоначалния улов.

Докато ми провървя отново, и този път улова беше женска сьомга, не дива а пусната в реката:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

Оттук нататък каквото и да хвана, отива обратно в реката. Дневният лимит е две–само едната от които може да е естествена. Ерик сподели че аз съм първия за тази година който е хванал 2 за един ден. Не знам дали му повярвах, но все пак звучеше като добро постижение.

Колегата по едно време също закачи една която дръпна много яко. В същото време и той опъна въдицата рязко. Сьомгата за съжаление се откачи и избяга.

За съжаление краят на деня настъпи, и ние стигнахме до мястото където изтегляме лодката навън. Имаше доста гларуси, крясъците бяха доста оглушителни.

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

Калният път нагоре…. Добре, че имаше теглич:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Риболов на сьомга в Аляска

Позирах още веднъж, този път с целият улов за деня:

 

 

Също така и с Ерик:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

С удоволствие споделих по бира с Ерик, той напълно заслужаваше след като греба цял ден, а ние само се возихме в лодката. Докато бяхме в лодката, той отказа бира. След като лодката вече беше извън реката, той майсторски изряза 4 големи филета, извади хайвера от женската, и останалото беше подарък на гларусите.

Виждайки че сме на мотори и нямаме възможност да се оправяме с риба, той ни покани у тях за да ни проготви сьомга на грил.

Ей това се казва прясно 😀

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Миришеше вкусно:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

Ерик дори предложи да закара улова до магазинче, където щяха да разфасоват и запечатат всичко във вакуум. След това да го остави във фризера си и когато Джо се върне в Аляска, ще ми го прати по самолет. Супер!!! Звучи като добър план, иначе аз на мотор и сурова риба няма да се оправя. Жестът беше неоценим, и дори сега когато пиша не мога да не изпитвам благодарност за всичката тази помощ. На прощаване дори ни подари един пакет с негова пушена сьомга. Невероятен човек–беше доста интересно докато слушахме как с жена си през зимата са трапери, вдъхновени от старите тефтери на дядо и, които те са намерили случайно в стар сандък. Там дядото е описвал любимите си места и техниката която е използвал. Те следват неговите инструкции като начин за почитане на паметта му.

14 ден

След пълнодневен роболов, печена сьомга, и огън късно вечер, амбицията да станем и да сме на път рано звучеше прекалено оптимистично.
Нямаше как, трябваше да го направим. Плана за този ден беше

да стигнем до Fairbanks

Разстоянието до там от Soldotna е 505 мили, или 812 км:

http://www.google.com/maps?saddr=Soldotna,+AK&daddr=Fairbanks,+AK&hl=en&sll=62.67064,-149.38777&sspn=5.14888,19.753418&geocode=FWL4mgMdYwj_9ik_vkB3YWHGVjH-7nNkYGV_VA%3BFZJY3QMd2wYy9ympZf1nT0UyUTE69_4J4AXYsw&vpsrc=0&doflg=ptk&mra=luc&t=h&z=6

Не помня много от сутринта–само това, че беше раничко и че бях страшно доволен че не се налагаше да хвърча из града и да се занимавам с пакетиране на риба…

Обратно на път за Anchоrage спряхме да се насладим на това езеро:

Езеро в Аляска

 

 

Панорама благодарение на колегата:

Езеро в Аляска

 

 

Отново избрахме да преминем през Anchorage колкото се може по-бързо. Тежко движение ни забави, и по време на зареждане на бензиностанция забелязахме че е време за обяд. Отново благодарим на Ерик, нагънахме пушената сьомга:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

 

Хммм, следващото което помня може да не се хареса много… Както и да е, това стана, това пиша. Следващият град по пътя се случи

Wassila, градът на Сара Пейлин…

Сега, писнало ни е до уши да слушаме как там „трябвало да се оцелява“, как там „хората за далеч от всичко и трябва да се прехранват“ и т.н. Пълна измишльотина – беше натъпкано с к’ви ли не магазини както навсякъде другаде по USA, а и движението беше отвратително. Не само това, но и

шофьорите бяха под всякаква критика

Например–напред виждам червен светофар и съответно забавям скорост. Това не се понрави на охранено женище във голям автомобил зад мен, ядосано ме изпреварва от дясно, само за да забие спирачки пред мен и така чакаме за зелен сигнал :livid:
Най-смешното беше, че след зеления светофар още веднъж забива спирачки, за да влезе в бензиностанция :highly_amused:. Голям зор за 2 метра напредък 😀

Както и да е, след като най-после се отървахме от „истинската“ Америка на Пейлин, продължихме

по Glenn Highway към Fairbanks:

Път – На мотор през Аляска

 

 

За съжаление дивотиите продължиха. Спираме да заредим, по това време „банда“ мотоциклетисти, в интереса на истината хлапетия, пристигат също… Също така следвани от кола, с момче и момиче. Тоя вътре в колата по едно време почва да ръкомаха оживено, гледайки в наша посока. Отивам до там да го видя кво иска, той обяснява „Аз говорих с момчетата с които сме заедно…“ Добре, а би ли се мръднал назад сега, че да изляза с мотора напред, да не го бутам назад? Отговора беше не. Ей това е–също като в Калифорния, само дето е по- на север.

Махнахме се и оттам. Пътят беше доста оживен от туроператори в автобуси, карайки баби насам натам да видят

Denali

Стигнахме и дотам, и честно казано гледката си заслужаваше, макари и да и се насладихме от разстояние:

Аляска

 

 

 

Това е може би една от любимите ми снимки от това пътешествие:

Аляска

 

 

 

Не стояхме много, все пак нашата задача за деня беше тежка. Продължихме към Fairbanks. Когато наближихме града, слънцето вече беше слязло доста ниско. Имайки предвид че дните по това време на годината тук са много дълги, беше късно вечер, 22:20. Сянката все още ме следваше, въпреки късният час:

Път – На мотор през Аляска

 

 

 

Информация от форумите ни беше подсказала, че може да намерим

стая в общежитията на университета на Аляска

на достъпна цена. Речено сторено, намерихме университета и се устроихме там за следващите няколко дни. Не е лошо, до сега живяхме в къмпинг, а тук има и баня и перални, макар и да са в коридора!!!

стая в общежитията на университета на Аляска

стая в общежитията на университета на Аляска

 

 

 

Трябваше да сменим гуми, масло, да проверим вериги и т.н по време на престоя тук. Освен това и трябваше да решим дали да се осмелим да стигнем до Северният океан до Deadhorse, по Dalton Highway, пътят който е описан доста подробно в шоуто Iceroad truckers.

След като се настанихме, аз и колегата имахме доста сериозен разговор… Той заяви, че целта му е да се опита да стигне до Северният океан, и е готов да тръгне сам. Аз бях доволен с постигнатото, нямах интерес да направя същото, а и тревогата ми беше телефонното интервю с Москва. Исках да бъда сигурен, че мога да получа сигнал когато ми се обадят. Колегата провери покритието, и изненада – има покритие в Deadhorse. Аз изпаднах в размисъл–не ми пука, ако работата в Русия се провали, но за шефа е от голямо значение, той разчита на мен… Въпреки това аз съм с колегата в това пътешествие, и ако сме тръгнали заедно, не би трябвало да го изоставям…

Майната му, да става каквото ще, ако интервюто се провали, ще намеря начин да говоря с Русия по-късно. Заминавам с колегата до Северния Океан.

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Аляска – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

9 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version