Archive for the tag 'мотори'

Дек. 04 2012

Африка на мотор (10): Намибия: една Германия в пустинята

Постепенно стигаме края на мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания,минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през КенияТанзания и Малави,  летяхме над водопадите Виктория в Замбия,  а за последно прекосихме Ботсвана.

Днес наред е по немски уредената Намибия с нейните уредени градове, огромни дюни и студени пустини

 

Приятно четене:

 

На мотор из Африка

десета част

Намибия: една Германия в пустинята

 

Намибия, маршрут – През Африка на мотор

 

 

  • Валута – Намибийски долар.
  • 1$ = 7,5 намибийски долара.
  • 1 литър бензин 95 = 7,7 намибийски долара
  • Виза – 45 евро и се издава предварително от Виена.

28.07.2010г. – 56-ти ден.

Вече започнахме да усещаме, че се движим към зимата. Странно е да чуем, че в България са големи жеги, а ние да се събудим на 12 градуса.

Oтново тръгнахме в 08.30 часа. През целия ден температурата се качи само до 24 градуса. Пътят до границата с Намибия продължаваше през Калахари и това отново беше придружено с огромна пустош и правите пътища. Около 13.00 часа вече бяхме на границата с

Намибия

Тук само се попълва бланка за влизане и няма други формалности. Плаща се и пътна такса 130 намибийски долара. И тук минахме бързо границата. Карахме отново по познатите ни прави пътища през Калахари и нямахме още усещането, че сме в друга държава.

 

Калахари, Намибия – През Африка на мотор

 

 

 

 

Стигнахме и първия по-голям град на Намибия. Веднага ни направи впечатление, че

Намибия е много светска държава

Усещах, че напускаме онази Африка, за която мечтаех и заради която тръгнах на това пътуване. Всичко беше лъскаво, огромни супермаркети, уредено движение, светофари, дори заведения от сорта на McDonalds и KFC. Бяхме вече в друга Африка, а и се движехме към западното крайбрежие. Дори пътищата имат табели, уширения за камиони, мантинели.

Калахари, Намибия – През Африка на мотор

 

 

На около 40 километра преди столицата на Намибия – Виндхук /Windhoek/ се появиха малко планини и започнаха приятни завои.

Намибия – През Африка на мотор

 

 

Около 16.30 часа стигнахме във

Виндхук

Четете продължението (има много снимки)>>>

 

One response so far

февр. 12 2009

Завръщането: От Измир до Ипсала (Обиколка на Турция с мотор – 4 част)

Едно дълго чакано продължение — днес ще прочетем последната част от пътуването на Георги с мотор из Турция. Започнахме с пътя към Кападокия, после бяхме в самата Кападокия, бяхме в долината на пеперудите край Фетие (благодаря, Златомире!), а днес ще приключим с: Обиколка на Турция с мотор част четвърта От Измир до Ипсала – завръщането […]

6 коментара

Дек. 05 2008

Как си докарах мотора до София с влак

Мисля, че съм ви споменавал, че съвсем до скоро имах сериозни предразсъдъци към мотористите – карат на дълги, въртят се наоколо и се пречкат, никога не знаеш от къде ще се появят и кога ще изчезнат – изобщо – дразнители по пътя. Но пък покрай сайта се запознах (засега само онлайн) с доста от тях и установих, че пишат страхотни разкази. Днешният е един от тях. Приятно четене и се надявам и вие като мен да се излекувате от предразсъдъците си (каквито и са те):

Как си докарах мотора до София с влак

Една истинска история

Първа част (увод)

Която разказва защо, по дяволите, не ми беше в София моторът

От края на лятото насам, прекарах няколко месеца в нещо като самоналожено отшелничество с цел творческо усамотение – знам, че усамотение може да звучи малко перверзно, но честно, не е това, което си мислите – просто имах нужда да се махна за малко от големия град с всичките му предимства и недостатъци, и да се концентрирам върху работата си. Прекарах въпросното време в Созопол – градът, където имах щастието да израстна*.

Въпреки, че често се намираше кой да наруши усамотението ми, като цяло прекарах едно голяма и доста спокойна почивка само с мотора си, компютъра и Интернет (въпреки, че това последното е малко преувеличено – в малките градове провайдърите са малко по-особени и всичко се измерва в байтове на час).

Малко след като настъпи есен, и зимата не закъсня – въобще, стана твърде студено, за да мога да се прибера с мотора – а сутринта, когато бях решил да го кача на влака от Бургас, взе, че на всичко отгоре заваля. Не, че не ме е валяло на мотора и преди (приятелите ми не ме наричат „Бога на дъжда“ напразно), но никога през зимата – а ако съдим по това, какво е чувството през лятото, особено ако не си носиш резервни чорапи, реших че този път ще пропусна това удоволствие и ще си хвана автобус. Моторът остана да презимува в един гараж на морето, а остатъка от сезона прекарах в София – сняг заваля само веднъж, и докато се наканя да стана от леглото по обяд, вече се беше почти разтопил. И без това не обичам сняг. Твърде е бял и студен – напомня ми за едно бивше гадже, финландка.

Месеците се изнизаха неусетно, като по терлици – януари, февруари, половината от март… и хоп – слънце. И то не от зимния, а от този тип, дето фотоните си рикушират жизнерадостно наоколо, и всичко придобива един такъв здравословен цвят (с изключение може би на финландките).

През последните няколко дена стана ясно, че пролетта категорично е решила да дойде – официално и хронологично този път, съвсем независимо от всякакви глобални загрявания, затопляния или както там се нарича глобалната екологична катастрофа, висяща като дамоклев меч над главите на всички ни. В пълно неведение относно мрачните перспективи, грозящи планетата, сякаш всички мотори в София са изпълзяли от зимните си леговища, бръмчат си по улицата и ме дразнят с прекрасните, захласващи звуци от ауспусите, блясъка на току що измитите си калници/спойлери/хромирани детайли, и начина по който, все едно подхвърлят съвсем между другото, профучавайки покрай мен –

Абе братле, къде ти е мотора? А, на морето викаш… Гадно ти е? Кара ти се? Ами сорри…Кофти. Съчувствам ти, наистина. Аре че ский кво е времето, отивам да врътна… ВРРРУУУ-врууууум!„.

13 коментара

авг. 18 2008

Румъния, Брашов, Делтата на Дунава 2008 –трета част

Днес ви представям последната част от пътуването на Антон с мотор из Румъния до делтата на Дунав. Началото беше на прохода Трансфагарашан, а после продължиха към Замъка Бран, Синая и Брашов. Днес ще видим нашите пътешественици в

делтата на Дунав: Тулча

Ден 5, 25.06.2008 г. Сряда

Ставайки сутринта забелязвам няколко неща – първото: моторите са си на място и са непокътнати, второ няма и следа от дъжда и пече ярко слънце и трето Веселка е на решето – не се беше намазала с аутан и комарите я бяха нахапали безброй пъти.

Искаше ми се да се махнем възможно най-бързо от тая лъжлива дупка. Лъчо и Веселка вечеряха в ресторанта към бунгалата и същия този младеж се беше опитал да ги удари 10-12 леи в сметката, като надписал цените. Добре, че Лъчо сравнява внимателно цените в менюто с това в сметката. Събрахме се много на бързо и газ по GPS-а към ферибота. Карам си аз, гледам навигацията ферибот няма никакви табели. Слязохме както казваше GPS-а и на един бряг лек офроуд и дребни платформи бутани от малки корабчета това бяха фериботите, като бяха няколко и като мост напълни ли се тръгва. Цената поне беше прилична – 5,90 леи за двама и мотор това е около 3 лв направо без пари. Все пак това беше второто пресичане на реката през пътуването ни.

Пресякохме и следващата ни спирка беше Тулча.Четете по-нататък>>>

3 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version