Етикети: мотори

Африка на мотор (10): Намибия: една Германия в пустинята 1

Африка на мотор (10): Намибия: една Германия в пустинята

Постепенно стигаме края на мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания,минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през КенияТанзания и Малави,  летяхме над водопадите Виктория в Замбия,  а за последно прекосихме Ботсвана.

Днес наред е по немски уредената Намибия с нейните уредени градове, огромни дюни и студени пустини

 

Приятно четене:

 

На мотор из Африка

десета част

Намибия: една Германия в пустинята

 

Намибия, маршрут – През Африка на мотор

 

 

  • Валута – Намибийски долар.
  • 1$ = 7,5 намибийски долара.
  • 1 литър бензин 95 = 7,7 намибийски долара
  • Виза – 45 евро и се издава предварително от Виена.

28.07.2010г. – 56-ти ден.

Вече започнахме да усещаме, че се движим към зимата. Странно е да чуем, че в България са големи жеги, а ние да се събудим на 12 градуса.

Oтново тръгнахме в 08.30 часа. През целия ден температурата се качи само до 24 градуса. Пътят до границата с Намибия продължаваше през Калахари и това отново беше придружено с огромна пустош и правите пътища. Около 13.00 часа вече бяхме на границата с

Намибия

Тук само се попълва бланка за влизане и няма други формалности. Плаща се и пътна такса 130 намибийски долара. И тук минахме бързо границата. Карахме отново по познатите ни прави пътища през Калахари и нямахме още усещането, че сме в друга държава.

 

Калахари, Намибия – През Африка на мотор

 

 

 

 

Стигнахме и първия по-голям град на Намибия. Веднага ни направи впечатление, че

Намибия е много светска държава

Усещах, че напускаме онази Африка, за която мечтаех и заради която тръгнах на това пътуване. Всичко беше лъскаво, огромни супермаркети, уредено движение, светофари, дори заведения от сорта на McDonalds и KFC. Бяхме вече в друга Африка, а и се движехме към западното крайбрежие. Дори пътищата имат табели, уширения за камиони, мантинели.

Калахари, Намибия – През Африка на мотор

 

 

На около 40 километра преди столицата на Намибия – Виндхук /Windhoek/ се появиха малко планини и започнаха приятни завои.

Намибия – През Африка на мотор

 

 

Около 16.30 часа стигнахме във

Виндхук

Четете продължението (има много снимки)>>>

 

6

Завръщането: От Измир до Ипсала (Обиколка на Турция с мотор – 4 част)

Едно дълго чакано продължение — днес ще прочетем последната част от пътуването на Георги с мотор из Турция. Започнахме с пътя към Кападокия, после бяхме в самата Кападокия, бяхме в долината на пеперудите край...

Как си докарах мотора до София с влак 13

Как си докарах мотора до София с влак

Мисля, че съм ви споменавал, че съвсем до скоро имах сериозни предразсъдъци към мотористите – карат на дълги, въртят се наоколо и се пречкат, никога не знаеш от къде ще се появят и кога ще изчезнат – изобщо – дразнители по пътя. Но пък покрай сайта се запознах (засега само онлайн) с доста от тях и установих, че пишат страхотни разкази. Днешният е един от тях. Приятно четене и се надявам и вие като мен да се излекувате от предразсъдъците си (каквито и са те):

Как си докарах мотора до София с влак

Една истинска история

Първа част (увод)

Която разказва защо, по дяволите, не ми беше в София моторът

От края на лятото насам, прекарах няколко месеца в нещо като самоналожено отшелничество с цел творческо усамотение – знам, че усамотение може да звучи малко перверзно, но честно, не е това, което си мислите – просто имах нужда да се махна за малко от големия град с всичките му предимства и недостатъци, и да се концентрирам върху работата си. Прекарах въпросното време в Созопол – градът, където имах щастието да израстна*.

Въпреки, че често се намираше кой да наруши усамотението ми, като цяло прекарах едно голяма и доста спокойна почивка само с мотора си, компютъра и Интернет (въпреки, че това последното е малко преувеличено – в малките градове провайдърите са малко по-особени и всичко се измерва в байтове на час).

Малко след като настъпи есен, и зимата не закъсня – въобще, стана твърде студено, за да мога да се прибера с мотора – а сутринта, когато бях решил да го кача на влака от Бургас, взе, че на всичко отгоре заваля. Не, че не ме е валяло на мотора и преди (приятелите ми не ме наричат „Бога на дъжда” напразно), но никога през зимата – а ако съдим по това, какво е чувството през лятото, особено ако не си носиш резервни чорапи, реших че този път ще пропусна това удоволствие и ще си хвана автобус. Моторът остана да презимува в един гараж на морето, а остатъка от сезона прекарах в София – сняг заваля само веднъж, и докато се наканя да стана от леглото по обяд, вече се беше почти разтопил. И без това не обичам сняг. Твърде е бял и студен – напомня ми за едно бивше гадже, финландка.

Месеците се изнизаха неусетно, като по терлици – януари, февруари, половината от март… и хоп – слънце. И то не от зимния, а от този тип, дето фотоните си рикушират жизнерадостно наоколо, и всичко придобива един такъв здравословен цвят (с изключение може би на финландките).

През последните няколко дена стана ясно, че пролетта категорично е решила да дойде – официално и хронологично този път, съвсем независимо от всякакви глобални загрявания, затопляния или както там се нарича глобалната екологична катастрофа, висяща като дамоклев меч над главите на всички ни. В пълно неведение относно мрачните перспективи, грозящи планетата, сякаш всички мотори в София са изпълзяли от зимните си леговища, бръмчат си по улицата и ме дразнят с прекрасните, захласващи звуци от ауспусите, блясъка на току що измитите си калници/спойлери/хромирани детайли, и начина по който, все едно подхвърлят съвсем между другото, профучавайки покрай мен –

Абе братле, къде ти е мотора? А, на морето викаш… Гадно ти е? Кара ти се? Ами сорри…Кофти. Съчувствам ти, наистина. Аре че ский кво е времето, отивам да врътна… ВРРРУУУ-врууууум!“.

Румъния, Брашов, Делтата на Дунава 2008 –трета част 3

Румъния, Брашов, Делтата на Дунава 2008 –трета част

Днес ви представям последната част от пътуването на Антон с мотор из Румъния до делтата на Дунав. Началото беше на прохода Трансфагарашан, а после продължиха към Замъка Бран, Синая и Брашов. Днес ще видим нашите пътешественици в

делтата на Дунав: Тулча

Ден 5, 25.06.2008 г. Сряда

Ставайки сутринта забелязвам няколко неща – първото: моторите са си на място и са непокътнати, второ няма и следа от дъжда и пече ярко слънце и трето Веселка е на решето – не се беше намазала с аутан и комарите я бяха нахапали безброй пъти.

Искаше ми се да се махнем възможно най-бързо от тая лъжлива дупка. Лъчо и Веселка вечеряха в ресторанта към бунгалата и същия този младеж се беше опитал да ги удари 10-12 леи в сметката, като надписал цените. Добре, че Лъчо сравнява внимателно цените в менюто с това в сметката. Събрахме се много на бързо и газ по GPS-а към ферибота. Карам си аз, гледам навигацията ферибот няма никакви табели. Слязохме както казваше GPS-а и на един бряг лек офроуд и дребни платформи бутани от малки корабчета това бяха фериботите, като бяха няколко и като мост напълни ли се тръгва. Цената поне беше прилична – 5,90 леи за двама и мотор това е около 3 лв направо без пари. Все пак това беше второто пресичане на реката през пътуването ни.

Пресякохме и следващата ни спирка беше Тулча.Четете по-нататък>>>

Трансалпина – Карпати на мотор (Румъния) 1

Румъния: Брашов и делтата на Дунав, 2008 – част втора

Продължаваме с мотоциклетно пътешествие на Антон из Румъния. Оставихме ги на прохода Трансфагарашан а сега продължаваме към към Замъка Бран, Синая и Брашов Вижте по-голяма карта След като похапнахме, се отправихме към Бран, където...

Румъния: Брашов и делтата на Дунав, 2008 13

Румъния: Брашов и делтата на Дунав, 2008

Трябва да си призная нещо. Имам, по-скоро имаХ сериозни предразсъдъци спрямо мотористите – самият аз никога не съм се качвал на мотор, а когато карам колата си – мотористите винаги ми пречат, държат се нахално по пътя, изглеждат неприлични, неприятни, мръсни… Изобщо, образуват ми нерви. Обаче … винаги има едно обаче… в последно време, предполагам забелязахте, че пускам доста пътеписи, писани от мотористи. Защото пишат изключително увлекателно и приключенско, защото очевидно момчетата и момичетата с мотори са свестни и разбрани авантюристи, които имат какво да ни кажат, и които абсолютно не заслужават първоначалното ми мнение за тях.

И трябва да ви призная, че още след първия пътепис, пратен ми от моторист, тотално си смених мнението за тях: мотористите са свестни, разбрани и изобщо готини хора! Простете първоначалните ми предразсъдъци!

А днес ще започнем с първа част на обиколката на Антон из Румъния. Приятно четене:

Румъния: Брашов и делтата на Дунав, 2008

част първа

Въведение

Искам да започна темата със пожелания за скорошно пълно възстановяване на нашите приятели Ицо и Деси (Shrota) които претърпяха произшествие в началото на пътуването ни в Румъния.
Като увод въведение ще опиша някои факти. Местна валута леи (RON), 1 RON = 0,54 лв, 1 EUR = 3,62 RON. Стотинките се наричат бани, но реално рядко се ползват, въпреки че ни връщаха чат пат от тях. Бензина е по-евтин от Българския – от 3,99 леи до 4,12 леи. Една учителка взема 400 Eur заплата за разлика от нашите. По заведения и в супермаркета цените бяха да не кажа точно като нашите, но почти същите с някакви стотинки разлика и то на някои стоки от време на време. Пътища: избягвайте отбелязаните с жълто на картата пътища – много опасни в ужасно състояние, кръпки и дупки, но дупките са минимум една педя дълбоки. Ако се наложи все пак да карате по такива пътища много внимание трябва и скорост под максималната разрешена за такива пътища. Няма знаци и означения на опасностите. Останалите пътища, които не са в ремонт и са правени скоро са перфектни, по-добри от нашите с перфектна настилка и много добре означени. Тези които ги правят в момента са кофти от гледна точка, че има много светофари където е отбито движението в едната лента и е много неприятно за разминаване. Шофьорите са много големи джигити, по-големи от нашите и не внимават въобще. Не се ли пазиш сам няма кой да те пази в сравнение с турските шофьори направо Турците са перфектни. Държавата като природа е невероятно красива и си заслужава да се види – по нататък в разказа и снимковия материал ще се убедите сами.

6

Обиколка на Турция с мотор – Планът

Днес съм ви подготвил авантюристичното (за мен поне) пътешествие с мотор на Георги и Фори из Турция. Все още и аз не знам как свършва пътуването, защото краят още не е настъпил. Днес Георги...

С мотор на Формула 1 в Истанбул – част първа 2

С мотор на Формула 1 в Истанбул – част първа

В мене и в Шидера се таеше едно леко притеснение относно трафика в Истанбул и коментирахме често този въпрос. Хапнахме “пийнахме” и по креватите ставането беше рано в 7:00 ч.

Петък, 9.05.2008 г.

Станахме сутринта в 6:30 ч. малко по рано от уречния час и каква изненада показвам се на терасата и изненада:

turkey11.jpg

Вали като из ведро и цяла нощ валя кошмар няма какво да се прави на бързо се събрахме и се изнесохме към Бургас. Там се събрахме на OMV-то на входа на града от към София и изчакахме Калоян да вземе жена си щото беше останала при бебето предната вечер. Хапнахме на бързо по една баничка заредихме бензин и дъжда междувременно се засили навлякохме пак противо- водната екипировка и потеглихме към Малко Търново от къде щяхме да влезем в Турция. Валеше си с различна сила но постоянно за това не сме спирали никъде чак в Малко Търново да заредим от нашия евтин бензин преди да минем границата. Стигнахме до границата там много ни се радваха митничарите къде сме тръгнали в това време, а си беше и студено горе. Минахме без проблем през нашата граница и то доста бързо. От към Турската страна беше малко по кофти за късмет имаше едно Турско – Българско семейство с джип които ни казваха къде да ходим и какво да показваме 5 гишета някъде и на всякъде нещо пишат мажат в паспорта ужасна история. Както и да е минахме от там и продължихме към магистралата пътя минаваше през гората но имаше някакъв дзифт по целия асфалт много хлъзгав, а и валеше дъжд та карахме много много внимателно. На 20 -тина километра преди магистралата времето изглеждаше да се оправя и спряхме да махнем дъждобраните.

Триградско ждрело 1

Пътуване до Триград на мотор

Днешният пътепис е за един мотоциклетен уикенд по пътищата на Западна България и Родопите с крайна цел Триград и Ягодина. Приятно четене: Пътуване до Триград на мотор Пиша с известно закъснение, но понеже обещах,...