Archive for the tag 'Мост на въздишките'

авг. 30 2012

Оксфорд за един ден

Днес ще ходим до един от центровете на просветата – съвсем сериозно, как другояче бихте характеризирали английският град Оксфорд. Водач ще ни бъде Деси.

Приятно четене:

Един ден в Оксфорд

Отдавна исках аз и моето семейство да отидем в Оксфорд. Дълго се колебаех дали да е Кембридж или Оксфорд, но накрая прецених, че могат повече неща да се видят в Охфорд. Предварително проучих какво може да се види и посети в рамките на 1 ден. Единствено съжалявам за разходката с лодка по Темза, но пък ще си запазя правото когато отидем в Кембридж по река Кам. И така стегнахме багажа, колата и всичко необходимо за пикник и потеглихме рано сутринта. Времето обещаваше да е един топъл и слънчен летен ден.

Пътуването от Портсмут до Оксфорд отнема по-малко от 2 ч. За наше щастие нямаше инциденти и трафик по магистралата и стигнахме за по-малко. Пристигнахме около 10,30ч.

Оксфорд

е град, който не харесва колите и паркингите, за това и последните са доста оскъдни и в същото време и скъпи. Има 2 паркинга в центъра на града, но не ви ги препоръчвам. Четох коментарите за тях в Google  – освен, че са ужасно скъпи, а и са и доста мръсни местенца – Westgate Car Park – £3,10 /час; Worchester Street Car Park – £2,50/час. Намерих друг паркинг – St Clements Car Park – £1,20 /час, много по-евтин и в локация достатъчно добра от която да започнем нашето пътешестние из Оксфорд. Оставихме колата на паркинга и потеглихме. Разходката ни започна с

Ботаническата градина на Оксфордския университет

Таксата е £4,00 на човек, като за деца до 5г е безплатно.

Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

Много ми хареса тук. Спокойно и хармонично местенце. Според гайдовете за градините има около 7000 вида растения. На всяко едно има бележка с името и произхода. Малко се зачудих за кактусите, които бяха част от атракцията. Предвид дъждовното лято тази година на Острова, как ли виреят след всичкия този дъжд който се изсипаше??!!..

Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

Имаше доста студенти насядали по тревата, учейки за някой изпит вероятно. Встрани може да се посетят и оранжериите където има по-екзотични растения от по-топли места по света. Като цяло си заслужава времето и парите.

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

След градините се отправихме към

центъра на града

Там където бяха всички туристи. Главната улица –

Хай стриит

е доста широка и нямаше големи тълпи от посетители, но разбира се беше вторник и туристите бяха по-малко. Веднага ни плениха сградите по улицата. Цяло изкуство на архитектите запазено през годините. Сякаш имаше някаква призрачност в тези стари сгради. Носеха се слухове, че във всеки колеж на университета имало призраци.

 Оксфорд, Англия

Оксфорд, Англия

Оксфорд, Англия

 

 

 

 

 

Една от сградите, които се открояваха по Хай Стриит беше и

църквата Света Дева Мария

Ако разполагате с повече време може да се изкачите до кулата – входът е само £2,30. Казват, че гледката е умопомрачителна. Трябва обаче да се отбележи, че ако имате малко дете в количка няма да ви позволят да се качите. Ние само се снимахме и продължихме разходката си към

Радклиф Камера

Тази сграда е емблематична за Оксфорд.

 Радклиф Камера – Оксфорд, Англия

 

 

Проектирана е от Джон Радклиф и се е използвала първоначално като обсерватория. Днес е част от

библиотеките Бодлиън

Като говорим за тях, те са следващите в нашето пътуване. Намират се точно до Радклиф камера и няма как да ги пропуснете. Щом видите огромната дървена врата и многото тълпа отпред значи сте на правилното място.

Условията за ползване на книги от посетители са много стриктни и трябва да имаш членство за са се уредиш с някой ценен експонат. Това е една от най-старите библиотеки в Европа.

библиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англия

Тази сграда всъщност е централната библиотека, която се състои от Нова, Стара и Радклиф Камера сгради, докато целия набор от библиотеки е около 40!!!

библиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англиябиблиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англия

 

 

Точно срещу библиотеките са набира и

Хертфорд Колидж,

известен с „моста на въздишките“.

 колеж Хертфорд – Оксфорд, Англия

Този мост свързва старата с новата сграда на колежа. Има типичния венециански стил и поради тази причина е наречен с това име. Преди много години е било направено проучване според което студентите в този колеж имат най-голямо наднормено тегло. Тогава управата на колежа решава да затвори моста като по този начин да стимулира студенти си да се движат повече. Дали това е дало ефект – незнам, но и сега се подсмихвам на тази история. Какво ли не измислят англичаните…

Мостът на въздишките в колежа Хертфорд – Оксфорд, Англия

Мостът на въздишките в колежа Хертфорд

Излизаме вече на

друга голяма и оживена улица – Броуд Стриит

Там можете да видите театъра, както и известната Блекуел Книжарница, чиято площ на щандовете заема около 3000кв м и която се намира под колежа Света Троица.

 Броуд Стриит – Оксфорд, Англия

Оксфорд е град, който отказва живеещите и посетителите му да използват какъвто и да е транспорт като кола, автобус и т.н. в центъра на града. Затова говори и следващата снимка с многото колелета, които използват и студенти и преподаватели.

 Велосипеди – Оксфорд, Англия

 

Един малко забравен и отдалечен от голямата шумотевица паметник е

Мемориала на мъчениците

Той възпоменава мъчениците убити по време на гоненията през 16 век от Католическата църква.

Мемориал на мъчениците – Оксфорд, Англия

 

 

След това се вляхме в тълпата! Едно от най-уживените места в града е точно тази пешеходна част от центъра, където можеш само да се изгубиш ако не се държиш за другарчето си.

 Оксфорд, Англия

 

 Оксфорд, Англия

Кула Карфакс – Оксфорд, Англия

Кула Карфакс

 

 

 

В центъра на тази лудница се извисява и

Карфакс Тауър

от върха на която се разкрива страхотна гледка. Цялото удоволствие струва само £2,00 на човек. За съжаление нас не ни пуснаха заради бебето. Казват, че гледката е страхотна, вижда се целия град.

Ние не губихме много време и се насочихме към

колежа Крайст Чърч,

известен с Голямата зала, станала част от декора на филмите за Хари Потър. Като един истински фен нямаше как да пропусна това.

Christ Church College, St Aldate's, Оксфорд, OX1 1DP, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

 

Цената е £8.50 и включва всичко – колежа, църквата, голямата зала и галериите. Имайте предвид, че част от комплекса са частни апартамени и до там достъпът е забранен. Все пак има специални хора, които разясняват на туристите. Голямата зала е достъпна между 10.30-11.40ч и 14.00-16.00ч. Когато видях групата китайци на опашката веднага се шмугнахме пред тях. През цялото време бяхме с една крачна напред, бяха толкова много, че не исках и да си представя ако са покрай нас, щяхме да се изгубим…

 колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

 колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Голямата зала на колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Голямата зала

 

 

 

 

Голямата зала не е толкова голяма колкото на филма, но пък се усеща специфичната атмосфера. Хладно е вътре заради тези огромни стени на колежа. Доста е тясно и всеки снима каквото успее. Общата снимка е цял ритуал – просто даваш фотоапарата на този преди теб и така се получават нещата, иначе е много трудно.

След Голямата зала се отправихме към църквата. Част от китайците вече бяха вътре и снимаха абсолютно всичко. Разгледахме набързо и излязохме навън.

 

 Голямата зала на колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Църква Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 Колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

 

Том Тауър,

която е част от комплекса беше най-високата сграда. Направихме си снимки до зоната за туристи и разгледахме наоколо. В галериите не сме влизали, не сме много големи фенове на картините. Гледахме да не се засечем с китайските туристи, но те бяха навсякъде.

 Кула Том в колежа Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

След Крайст Чърч си направихме хубав пикник в парка до колежа. Даже си намерихме и нов приятел…

Говедо – Оксфорд, Англия

Сиво оксфордско говедо*

Не ни стигна само време за

разходка с лодка

Има 2 вида лодки в Оксфорд – едните са като гондоли – можеш да си наемеш срещу £25,00,  ако искаш някой от лодкарите да я управлява, или £16,00 – ако искаш сам. Кофтито е че течението е доста силно и не си заслужава за са се спестят пари да заседнеш някъде по канала. Аз избрах другата възможност – моторна лодка – £7,00  на човек за 40мин разходка по канала. Мисля си, че е доста по-сигурен начин, но всеки сам си преценява. За съжаление не можахме да се повозим, но ако вие имате достатъчно време, не се колебайте!

Толкова за един ден в Оксфорд. Надявам се, че съм била полезна на тези които искаш да посетят това прекрасно място. Място, пълно с история и онова специфично опиянение, което може да се усети само ако се посети това градче с име Оксфорд.

 

Стъпки в калта – Оксфорд, Англия

Гьол ли бе да го опишеш? ;)

 Край

 

 *Идете на очен лекар – Кафяво е 🙂 – бел.Ст.

Автор: Десислава Андреева

Снимки: авторът

One response so far

апр. 11 2011

На карнавал във Венеция

Едно приятелче във ФБ написа днес по повод понеделника

„…und morgen mit dem gleichen Fleisse

geht’s wieder an die selbe Scheisse…“

За да не му толкова такъв деня, за него и всички, които мразите трудовите понеделници – да ви заведем на карнавал? Какво ще кажете?

Приятно четене:

На карнавал във Венеция

Това беше най-дълго планираното и най-дългоочакваното пътуване в краткия ми /скромни 30+г. 🙂 / живот. Самолетните билети и апартамента бяха резервирани близо 6 месеца по-рано. С което установих, че при wizz е безсмислено закупуването толкова рано. Цената от 146лв. в двете посоки след много варирания беше актуална и седмица преди полета. Друг беше случая с апартамента обаче.

Нощувка на човек в карнавалните дни, почти на центъра ни излезе по 28Е,

което си е забележително! В апартамент за 6 човека, оборудван с всичко необходимо, включително и с кухненски бокс. Ето линк за следващите, цените са по-евтинки извън сезона и карнавала и не се изисква депозит: http://www.venicerentapartments.com/?

По размер летище Тревизо е колкото Благоевградската гара. По чистота малко се различават 😉 . Трансфер от летище Тревизо си закупихме през Wizz – двупосочен 11Е. Разпечатва се ваучер от мейла и само го показваш, ако знаеш на кого де. Пред изхода на летището имаше три автобуса, без особени отличителни белези. С листа хартийка тръгнах да си търся нашия, последваха ме петте останали мравки, натоварени с багаж. На думата Wizz? със запитваща интонация реагира третия, но дори не погледна ваучера, попита за колко човека е и взе да ръкомаха да се качваме. И рецепта за имамбаялдъ да държах все тая. Вариант за трансфер има и за 9Е, купува се на място, ние предпочетохме предварително, уж да не се мотаем там с багажа…

Трансфера е до Piazzale Roma /площад Рим/, нататък транспорта е само воден.

Билета за вапоретка /воден автобус 😉 / къса нискобюджетното ми сърце – 6,5Е. Скромната сума е за 1 час, валидно и при прекачване, но еднопосочно. Местните не плащат толкова, което си е чиста проба дискриминация! От комуникацията по мейла с хазяйката /ееех, че хубава дума/ разбрах, че с линия №1 минавам

Канале Гранде

и стигам близо до апартамента – до Ponte dell’Accademia /мост Академиа/. Това беше и първата ни гонитба да не изпуснем …СПИРКАТА 😉 ))) Сериозно говоря! Четем на светлинното табло – линия някоя си ще тръгне след две минути. Гледаме изходите до водата – едно такова се люшка до брега и на него надпис с номера на нашата линия. Бегом! И като стигнем вдяваме, че това е спирката! Тя е просто един понтон, ама затворен и прилича на превозно средство. Добре, че там явно са свикнали с неориентирани, че и неуравновесени 😉 туристи – никой не се впечатляваше от нашия спринт да не изпуснем понтона 😉 , последван от дружен и гръмогласен балкански смях. Та, метнахме се на вапорето №1 и умряхме от кеф по Канале-то.

venecia_karnaval_img_0044

По Канале Гранде

Eдна от тези спирки „гонихме“ 🙂

Още първите ми впечатления от Венеция през карнавала се очертаваха забележителни. Мазало голямо. Тълпите огромни. И една особена атмосфера, явно обхванала всичко живо там. Навсякъде атрактивни маскирани хора, които ти се усмихват, ако ги оглеждаш, позират с удоволствие /и с часове/за снимки и пращат въздушни целувки към лодки и вапорети. Туристите се поздравяват, когато вапоретите се разминават, махат, подвикват, смеят се, глъч, врява… ама страшно мазало ви казвам 😉 По едно домино и ние и вече бяхме част от голямата емоция на

Карнавала във Венеция.

karnaval_venecia_sam_0190

SAMSUNG DIGITAL CAMERA

Настаняването ни беше за 10 минути и изхвърчахме навън в посока

площад Сан Марко

Колкото и близо да бяхме настанени, да се доберем до площада ни трябваше много време. Причината – огромни тълпи хора тръгнали нанякъде, пеят, спират на всяко мостче за фотосесии, спират се пред всеки по-атрактивен карнавален костюм, пред всяка църква, всяко мостче от което да погледат гондолите, спират, за да се целуват влюбени двойки, пред магазинчетата със сувенири, пред многобройните заведения от типа take away…. Изобщо темпото за придвижване беше едно за целия поток. Бързай си, ако искаш. Тези заведения бяха най-посещаваните и като поразгледахме цените на заведенията се ориентирахме и ние към тях. Пиците започваха от цени 12Е и нагоре, наливна италианска 6Е, а сервиза при сядане в заведение е около 12/13%…До бара обикновено имаше висящо на стената меню,в което в две графи са описани цените при консумация навън и при сядане в заведението. Например кафе 1Е за навън, 2Е на масичка, сандвич – 4Е за навън, 7Е на масичка и т.н. Ей по тази причина в тесните улички около заведенията беше пълно с дъвчещи на крак и други, насядали буквално на улицата, които както се сещате при размер на улицата 1,5м ширина, се налага да попрескочите, за да продължите. Най-странното е, че всичко това много забавляваше всички участници в пешеходното движение. Никой никъде не се скара или развика, хората си се прескачаха смеейки се, голям майтап беше. Само французите като туристи окончателно ги обявявам за мрънкалА. Съскане и грачене се чуваше само на френски, че и ти пращат едни такива смразяващи погледи, от които до си умреш от смях.

Улица във Венеция

karnaval_venecia_img_0522_0

В мазалото :)

Пред „Флориан“, където Казанова изпил първото си кафе след бягството от затвора. Или поне така разправят 🙂

Барби и Кен

Папата и Дявола

И торби боклук 🙂

Катедралата Сан Марко

Потокът от хора винаги беше в две посоки: към площад Сан Марко и към моста Риалто. В тази патардия видях и нещо невиждано от мен засега – регулировчици за пешеходното движение и затваряне на улици за еднопосочно пешеходно движение. Много яко 🙂 На основното туристическо сборище – площад Сан Марко, се оформяха няколко опашки. Първата на която се наредихме беше за

Катедралата Сан Марко

Потокът вървеше с бързи темпове, но на входа един чичко с лош поглед ни прати две пресечки встрани, да си депозираме багажа. Дамските чанти минаха, но раницата не, нищо, че беше почти празна. Та, на две пресечки от Сан Марко, в нещо като безистен, имаше миниатюрна табелка Гардероб. Депозират ви багажа безплатно за един час, но никой не засича и не записва време на оставяне на багажа 🙂 Добре, че нямахме чупливи неща в раницата, пича така я запрати към рафта, че ако бяхме купили вече сувенирчета, щяхме да ги намерим като сол. На опашка не се редихме повторно, минахме отпред с реплика: Депозитаре! и още един поглед от злобния чичко. Само дето катедралата не била отворена, опашката беше само да се качиш на терасата на катедралата и да видиш няколко музейни експоната, един от които са бронзовите коне, откраднати от Константинопол. Това удоволствие е 4Е 😉 А и се вижда доста отблизо тавана на катедралата, целият украсен с позлатени мозайки. Много е красив. В два часа следобяд отново се наредихме на опашката, за да посетим и самата катедрала отвътре. Карнавал, некарнавал – в толкова отваряше за посетители 😉 в неделния ден. Упорито пробвахме отново да влезем с празната раница. Упорито, чичкото с лоши очички ни прати при Депозитарето две пресечки по-нататък. В катедралата едни от най-впечатляващите неща са съкровищницата – вход 3Е и олтара – вход 2Е 😉 ИНАЧЕ входа в самата катедрала е безплатен, разбира се. Съкровищницата е събрала невероятно красиви, богато украсени предмети. Плячка, разбира се 🙂 В едната й част се помещава мощохранилището. Там ме потресоха изсъхнали ръчички, крачета и други разни части от телата на вече отишли си хора, съхранени в украсени златни обкови. Не ща да си спомням.
А олтара е наистина уникален! Очи не можеш да откъснеш от него. Многобройните малки икони по него са от емайл и сякаш триизмерни. Камъните, използвани за украса са огромни и разноцветни. Невероятно творение на изкуството в допълнение с мнооого богата украса. На излизане от катедралата ни изненадаха пешеходните регулировчици – затворили уличката с гардероба за еднопосочно. Пак обяснения на италиано-английски, подправен с нашенски по повод роднините и си взехме несретната раница.

Мозайките на купола на катедралата

Поглед от терасата на катедралата: колоните с Крилатия лъв и Св. Марко

Следващата опашка изтърпяхме, за да се качим на Камбанарията. Там входното билетче е 8Е и с асансьора хоп! горе. Гледката е зашеметяваща. Виждат се островите, яхтите, всичко.

Поглед от върха на Камбанарията

Следваща опашка, удивително скоростна:

Palazzo Ducale или Двореца на Дожите

Вход – 12Е, включва и посещения в още три музея, от които посетихме само Корер. В него най-впечатляващи за мен бяха едни чехлички на около 40см платформа! Такива съм виждала в един филм за куртизантките. На такова е самоубийство да ходиш!
В Двореца на Дожите има уникални сбирки от средновековни оръжия, ризници и всякакви други военни приспособления, а таваните и стените са изписани от гениални майстори. За съжаление вътре снимането е забранено ;).

Минахме по Моста на въздишките,

разгледахме и затворническите килии, много стресиращи 😉 В Двореца си намерихме и един нашенец, който работи там. Човека ни упъти подробно откъде да минем и какво да разгледаме, подарихме му и мартеничка, абе, много готин.

В двора на Двореца на Дожите

Най-голямата зала без колони в света

Още първата вечер се ориентирахме към по-практичните неща – трябваше да се намери супермаркет. Благодарение на един афро-италианец, продавач на оригинални чанти Гучи  на опънато килимче на един ъгъл, открихме магазин от позната и у нас верига супермаркети. Цените – супер. А уискито дето у нас е трийсетак там беше с десетачка по-евтино. Удостоихме го с внимание неколкократно. Установихме и друг интересен факт – местните бабки са нагли почти колкото нашите, сигурна съм до една бяха тренирали някакъв спорт като „бутане с кошници” и „скоростно предреждане на опашка”

Ориентирането във Венеция се оказа трудно, да не кажа непосилно.

Местните като ги помолиш да те упътят, първо – разбират чудесно английския ти, но отговарят на италиански, поне голяма част от тях. Второ – измерват разстоянията в минути, сякаш непременно всички се движим с една скорост. И трето – вечно ти казват да вървиш направо, а ТАМ НЯМА НАПРАВО! Резултата – три дни във Венеция, три сериозни загубвания, въпреки наличието на карти, табели и всякакви езици в наличност като варианти за комуникация. И да знаете посоката, в която трябва да се движите, и да тръгнете по уличка в тази посока, то тя по неведоми за нас причини прави няколко пъти обратен завой, прекарва ви през всякакви неочаквани места и най-накрая ви извежда на километри от желаното място. Колко разказчета съм изчела за романтични загубвания във Венеция…а ние като се загубихме попаднахме късно вечерта в един пуст квартал, ама зловещо пуст, казвам ви. Минавайки по едно мостче се обърнах за беля назад, а на отсрещната оградка нещо като статуя на разпнатия Христос, ужас! Като жив разпънат човек ми се видя. За мое успокоение статуята подейства на всички така 😉 та не излязох само аз бъзла 😉 Постарахме се да напуснем призрачния квартал моментално и подтичвайки. Като цяло романтиката на града някак ми убягна. Вероятно тълпите от хора, а и факта, че бяхме солидна 6-членна група допринесе за това ;). За сметка на това карнавална Венеция ми се стори най-забавното, весело и купонджийско място на земята ;), а усмивките на хората се запечатаха като един от най-ярките ми спомени оттам.

Вечерните забавления по програма на карнавала /много ги обичам програмите, до една не ги следвам/ бяха главно на площад Сан Марко.

Концерти, балети, конкурси и т.н. През тях минавахме колкото да отчетем присъствие. Имаше билетчета за седящите места за около 5Е, но по-голямата част от зрителите го раздаваха правостоящи като нас. Другите забавления през карнавалните дни са баловете в разни дворци с кувертче 250-450Е. Както каза един от групата „тия балове трябва да са със солиден happy end, за да оправдаят входната такса” 😉 /помни ли някой филма „Широко затворени очи” :))))))/. За нас вечерно мероприятие №1 стана откритата дискотека близо до моста Риалто. Вход свободен и пълно с маскирани млади хора, които се забавляват яко. Загряващо шишенце в джоба и се присъединихме и ние. В тесните улички, по които се промъквахме на път към моста, се носеше непрестанно аромат на трева /помня го от младини :)/, та докато стигне човек площадчето с диджея вече се е напушил порядъчно 😉
Често срещани бяха и сергийките с греяно вино, то не че е нещо особено, но като е по-хладно става за загряване. Друга „улична” забележителност бяха артистите. И с радост да споделя, че там ги приемат точно като артисти. При нас, струва ми се, малко изкривено ги възприемаме като просяци. Там тази специфична група творци се радваше на голямо внимание.

karnaval_venecia_img_0066

Уличен артист

Почти един цял ден прекарахме на остров Мурано при стъкларията. До Мурано важи билетчето за градски транпорт. Ние ползвахме карта за всички линии за 24 часа за скромната сума от 18Е. Много ми хареса тази разходка с корабче между островите. Погледахме и майсторите, които правят всички тези красоти от стъкло. И се завряхме в хиляда магазинчета за стъкло и сувенири, където снимането също е забранено…Голяма досада бяха тези забрани за снимане. Последва обяд близо до крайбрежната улица на Мурано, състоящ се предимно от лазаня, вино и мрънкане за малките порцийки, които поднасят италианците. :))))

Много полезен се оказа пътеводителя на Нешънъл Джеографик.

От него си набелязахме за посещаване няколко по-интересни църкви и галерията на братството Сан Рока, рисувана от Тинторето и учениците му 24 години. Уникални картини, които спират дъха ти. С огледало можеш да разгледаш тавана, за да не те заболи врата. Вход – 7Е. Снимките – забранени. Нищо ново. Но тук пазят зорко, даже посетителите като те видят и ти подвикват No foto, no foto…

Св. Панталеймон или San Pantalon 🙂

има уникално изписан таван. Имаше хванали се на бас дори, че крачката са барелефи, а не рисунки :).

karnaval_venecia_img_0652

Таванът на Сан Паналон

Хиляда пъти вече ме попитаха возила ли съм се на гондола – не. Но за цените ще ви осведомя – спазарихме си гондолка за 6 човека за 80Е. Някъде из пътеписите прочетох веднъж, че приличали на катафалки , споделям мнението. А и някак си не ми пасваше гондолка за шестима! За двойка по-става. И на водните таксита проверих цените, ей така за инфо – по 10Е ни поиска един чаровен мургав венецианец, като не ме и попита за разстоянието, вероятно няма голямо значение, ако се пътува в самата Венеция, там всичко е близко. . Подозирам, че цялата женска част от групата имаше желание да се повози на това такси 😉 .
Тръгвайки към карнавална Венеция имах лееекото притеснение, че сбъркахме с периода на посещение. Опасявах се, че от тълпите няма да успеем да видим нищо, а само ще се изнервим. Оказа се невероятно забавно изживяване! И ако имам възможност догодина пак! Надявам се снимките да са по красноречиви от мен 🙂 Чиаоо!

Витрини

Карнавална Венеция вечер

Eто ни и нас 🙂

Муранско стъкло

Боклукчийски „камион“

Пробвахме, но не ни върза 🙂

На пазар за карнавални маски

„Катафалките“



Край

Автор: Валя Пунчева

Снимки: авторът

5 коментара

Switch to mobile version