Archive for the tag 'Морска гара'

февр. 17 2017

Мурманск, Русия (8 част на През Източна Европа с джип)

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, след което влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск. […]

7 коментара

окт. 10 2013

Украйна на мотор, 2013 (4): Из центъра на Одеса

Продължаваме с обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до Одеса, а за последно посетихме Катакомбите на Одеса. Днес ще разгледаме центъра на Одеса Приятно четене: Украйна на мотор част четвърта Из центъра на Одеса След като разгледахме катакомбите се насочихме […]

3 коментара

юли 31 2013

Танжер, Мароко (С мерак към Андалузия)

Днес започваме една обиколка на Испания заедно с Цветан, но входът към Андалусия ще бъде от юг – през Мароко. Затова днешната първа част ще разгледаме Танжер – точно срещу испанската Тарифа 😉

Приятно четене:

 

Танжер, Мароко

 С мерак към Андалузия

 

 Фламенгото, сангрията,  картините на ориенталистите и легендите  за Алхамбра на Уошингтон Ървинг вече ме бяха омаяли, когато  попаднах на кинофестивала Менар.

Мароканската  драма  „Любов в медината“

„Любов в медината“

Мароканската  драма  „Любов в медината“ …

Мароканската  драма  „Любов в медината“

„Любов в медината“

… ми показа , че там копнежът за любов преодолява всички прегради  и събуди мерака ми  за това  приключение. Исторически културите на Мароко и Андалузия  са  неразделни като двойка влюбени .

 Мароканската  драма  „Любов в медината“

 

 

Пламъкът, с който  мароканският учител от комедията  ,,Андалузия, моя любов” разказваше за изчезналия  Омаядски халифат превърнал се в

Кордовски халифат ,,Ал  Андалуз

в част от берберската империя на Алморавидите и Алмохадите и завършил като емирство на Гренада – мога да го сравня  само с този на македонски даскал разказващ за империята на Александър Велики.

Берберската империя на Алморавидите и Алмохадите

Берберската империя

Планът беше ясен, да избягам от нашата действителност и да потърся  следите  от романтичното минало  на Берберската империя  в Маракеш-Фес-Мекнес-Рабат- Кордоба- Гранада.

12 май 2013. Гласувах рано  и след неделната литургия  се отправих към терминала. Вечерта от предварителните резултати разбрах, че старите  муцуни са пак  в парламента . Заедно с други млади патриоти, които търсеха промяна,  отлетяхме  за  Лондон. Така с low cost   компаниите  прелетяхме:

  • първо с  Wizz Air до Лутън, а от там следобяд с
  • RyanairЛондон – Маракеш и  накрая
  • с Blue Air  -Малага – Букурещ.

Много доволни останахме  от  автобусите на СТМ в Мароко и на АLSA  в Андалузия. Предполагам , че за някои от Вас  ще се окаже полезна информацията за прехода ни към Андалузия  или :

Рабат – Танжер – Тарифа – Кордоба

 

На десетият ден, този ден последен в Мароко рано сутринта в  6:47  взехме

първия влак  от Рабат до Танжер

(95 дирхама)

 Централната гара в Рабат (Gare Rabat Ville), Мароко

 

Централната гара в Рабат (Gare Rabat Ville) не можеш да я пропуснеш сред поредицата от спирки, защото е разположена  между два тунела, които минават под столицата. Влаковете на ONCF  в Мароко са евтини, бързи, чисти, модерни, френски, удобни  и спазват точно разписанието, а гарите им са като нашите Молове. Има  и проект за жп тунел под пролива.

Внимание:

Танжер има две пристанища

  • Новото Танжер Мед има също фериботи до Алхесирас (Algeciras  в Испания), но то е извън града (40km ), а до там е час път, а и билетите са по скъпи.
  • Старото пристанище е под медината и има евтини фериботи до най южната точка на Европа – Тарифа (Tarifa), а от там безплатен автобусен превоз до Алхесирас!

След мароканското кулинарното приключение моят стомах  се разбунтува по обяд и търсеше  место където да изригне. Слизайки на последната спирка  в

Танжер

 (Gare TangerVille)  веднага  се шмуганахме в петит таксито .

 Танжер, Мароко

 

Поехме по един широк и красив модерен европейски булевард (Avenue Mohamed V) нагоре  към медината (стария град).

 Гран Соко (Grand Socco) – Танжер, Мароко

 

За 10 дирхама таксито ме откара до

площад  Гран Соко (Grand Socco) в медината или Place du 9 Avril 1947.

Тук мароканския крал Мохамед V след петъчната молитва се опълчил на колониалните сили Испания, Португалия, Франция и призовал за независимост*

 Гран Соко (Grand Socco) – Танжер, Мароко

 

Някога по калдъръма  отекнало чаткането на копитата на врания  жребец на крал Мохамед V. Но и тук любитството ни да надникнем в мароканска джамия остана незадоволено. Още от времето на френското управление

има  забрана със закон за посещението на джамии от  немюсюлмани**

 Англиканската църква  „Св.Андрей“ – Танжер, Мароко

 

Голямата джамия (Grande Mosquee)

е притихнала след вечерната молитва. Тя е построена на мястото на португалската катедрала в Гран Соко.

Англиканската църква „Св.Андрей“ – Танжер, Мароко

 

Грешка това не е джамия. Това е

Англиканската църква  „Св.Андрей“

 Испанската католическата катедрала в Танжер, Мароко

 

Кръстът на  испанската католическата катедрала е  над този поток от туристи и търговци, ченчаджии,  конрабандисти и трафиканти .

 Антей – основател на Танжер, Мароко

 

 

Съгласно гръцката митология

Танжер е основан от Антей –

сина на Посейдон и Гея. Когато Херкулес удушил Антей, като  го повдигнал от земята, тогава града го кръстили на името на вдовицата му Тинги.

Свети Маркел и Касиян

Свети Маркел и Касиян

По римско време е Тинги е столица на провинция Mauritania Tingitana .

Тя е сцена на мъченичеството на  първите християни, почитани  и от нашата православна църква. Офицерът св.Маркелл отказал да поднесе  дарове на официалните римски богове и бил посечен на 30 октомври 298г. Съдебният писар св.Кассиан, който отказал да подпише смъртната му присъда също бил обезглавен.

По късно името Тинги се променило на Танжер.

 Танжер, Мароко

Промъкнах се през  тълпата туристи слушащи тази истории ,  надолу до малкия площад – Петит Соко ( Petit Socco). Сокакът вдясно (Rue des Postes) –така  ме упътиха любезните младежи  от малкия площад и така се добрах  до

хотела „Мамора“ (Mamora)

Миризмата от сенегалският  ресторант отсреща  не ме привлече. За отбелязване, че за пръв път там видях много негри. Макар Мароко да е африканска страна там срещнах по-малко негри отколкото в Брюксел или Париж!

 хотел „Мамора“ (Mamora) – Танжер, Мароко

 

Завих  се  с чистите чаршафи  и благослових германеца, който ми препоръча този евтин хотел – 250 дирхама за двойна стая с баня. А можех да страдам и  в по-луксозна обстановка .

По късно „Мамора“ се оказа  на 15 минути пеша до ферибота ! Пребледнялата ми физиономия  навярно е уплашила жена ми, която започна да ме буди, за да потърсим помощ. Вариантът за марокански  лекар мислено отхвърлих , защото имах само европейска здравна карта, а нашата Европа е отсреща.

Добрах се аптеката на Петит Соко.

 Танжер, Мароко

 

Но тя беше затворена – Сиеста !… Обратно в леглото  до 4 след обяд.

 Аптека – Танжер, Мароко

На опашката в античната аптека, където с жестове обяснявам причината за моя жалък вид, който е много различен от образа  на парашутиста от бодряшката тв реклама  за Imodium (Lopedium). Ура, спасен съм! Мерси! Дори е по- евтин от България!

 Кафене – Танжер, Мароко

Междувременно появата на круизните туристи беше довела до покачване двойно цената на литър вода от 5 дирхама на 1евро или 10 дирхама. За да изпия лекарствата  с  чаша вода  поръчах  за жената едно кафе  с мляко  и ароматен  ментов чай  за мен в кафенето на площада за 10 дирхама. Покрай нас живота не спираше, бойки търговци на пиратски дискове, красиви мароканки и деца със сладолед. По едно време всички станаха да отдадат последна почит на една погребална процесия.

 Факс портата (Bab-el-Fahs) – Танжер, Мароко

 

След като ми дойде солука поехме през

Факс портата (Bab-el-Fahs) за медината

Тя е една гъста мрежа от улички, дворчета, дюкянчета, лавки, будки и работилнички..

 Палачинки и катми в медината на Танжер, Мароко

Без коментар за катмите с пълнеж. Днес бях на диета –  питка от 1 дирхам  .

 Медината – Танжер, Мароко

Решихме да отдадем почит на

великият арабски син на Танжер – пътешественика Ибн Батута

Той е дал интересни сведения за  братята ни от Волжка България, приели исляма от арабите в 922 г.

 мавзолей на Ибн Батута (Tomb of Ibn Batuta) – Танжер, Мароко

Открихме неговия мавзолей (Tomb of  Ibn Batuta) сред сокаците на медината.

Чехли – Танжер, Мароко

Но не открихме чехли с емблемата на ,,Барцелона” и отминахме 🙂

 терасата (Terasse Borj al-Hajouri) – Танжер, Мароко

 

 

На терасата (Terasse Borj al-Hajouri) няколко ,,агенти” си предложиха услугите да ни снабдят с билети за ферибота.

– Шукран (мерси) – и продължихме  сами надолу към  фериботната агенция, където  ни направиха агентска отстъпка от цената  на билета 90 дирхама.

Фортът на Танжер, Мароко

Старите английски оръдия на форта мълчат от  векове .

 булевард Avenue  Mohamed  VI – Танжер, Мароко

До входа на казбата (крепоста) пресякохме  булеварда Avenue  Mohamed  VI   към морската гара.

Морската гара – Танжер, Мароко

 

 

Новата  агенция „INTER LINE“ ни предлагаше да пресечем  протока Гибралтар за 35 минути за 300 дирхама.  Тръгване рано сутринта в 7:00 часа . Проверихме и в съседната FRS, но тя имаше курс в 9:00 часа.

Не забравяйте да поискате жълто изходно картонче, което да попълните при граничния изходящ контрол!

 Оръдие – Танжер, Мароко

Пристанището на Танжер е модерно, но този топ беше по-интересен.

Купихме билетите и се върнахме обратно на нашата улица, където си взехме  зарзали, бисквити и вода за утре. Останалите дирхами обменихме без проблем обратно в евро. Не  ни поискаха  бележка от предишната обмяна.

 Танжер, Мароко

 

Късно е. Хладно е.  Поискахме по една завивка  допълнително в хотела. Все пак избягнахме поройните майски дъждове в Европа, докато бяхме в Мароко. Дано утре времето бъде добро за корабоплаването. Полумесецът ни се усмихна в последната арабската нощ. Иншалах!

 Изгревът в Танжер, Мароко

В 3:30 часа сутринта имахме безплатно събуждане от сладкия тенор на мюезина . Поглеждам през прозореца и познавам зеления покрив на  Голямата джамия,която е до нас! Уф! Това  е за последно, успокоявам се  и се завивам отново през глава .

Така до следващият призив към правоверните, който взимам на сериозно – 5:30 часа  е!  Време е , ако искаме да хванем първия ферибот . Билетите важат и за втория – ми отговаря жената. Но аз съм непреклонен  и ставам.

 Изгревът в Танжер, Мароко

Красив е изгревът на 23 май 2013 в Танжер.

 Пристанището на Танжер, Мароко

Белият град още не се е събудил.

 Пристанището на Танжер, Мароко

Тук се срещат  тихите води на Средиземно море и  по-бурните на Атлантика.

Очаквайте продължението

 

*Потресаващо много неща в историята (вкл.съвременната)се случват след петъчната молитва – бел.Ст.

**А просто можеха да поискат платен вход, както е с църквите в Охрид – бел.Ст.

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Мароко – на картата:

За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ! 🙂

5 коментара

сеп. 13 2012

Една академична стипендия в Потсдам (3): Разходка до Хамбург

Продължаваме с месечния престой на Николай в Германия. Запознахме се с Берлин, а после и с живота в Потсдам, а днес ще тръгнем на разходка из Хамбург.

Приятно четене:

 

 

Една академична стипендия в Потсдам

 

част трета

Разходка до Хамбург

Ежедневният живот в Германия обаче си има своите трудности.

Бюрокрация! Повсеместна, объркваща, потресаваща бюрокрация!

И множество служители в администрацията и в банките, които не знаят английски!* Наложи ми се да платя данък Rundfunkgebuehr, който плаща всяко домакинство, което има ТВ или радио. Аз нямах ТВ, но пък имах лаптоп и жената, която звънна доста неочаквано на вратата ми, го видя. Успях да разбера, че трябва да платя 5.76 за това чудо, но не мога да платя на нея, а това трябва да стане през банката. В първата банка, през която минах, ме предупредиха, че ще ми вземат… 25 евро! Насочих се към друга банка, където ми искаха „само” 5 евро. И понеже не е възможно този данък да се плаща месечно, създадох някакъв казус: оказа се, че все пак мога да го платя за този месец. В края на месеца обаче трябваше да подам писмено заявление до Бон, че дерегистрирам своя приемник. Цялата тази история ми коства над 15 евро, и то при положение, че нямах интернет, т.е. не можех да гледам ТВ, нито да слушам радио… Защо нямах интернет ли? Просто трябваше да ходя до университета и пак да преминавам през някакви бюрократични процедури, поради което реших да ползвам мобилен интернет. Това беше голяма грешка, особено по време на Евро 2012, и при цени на безжичен интернет на обществени места по 5 евро на час.

Имах подобен проблем и със стипендията си:

понеже не беше възможно да си отворя банкова сметка само за един месец, от DAAD изпратиха стипендията ми директно до университета. Това беше доста дълъг процес, като успях да си получа парите чак на 18-ти. Получавайки я, исках да вкарам парите си в моята дебитна карта чрез международен трансфер, но се оказа, че не приемат пари в кеш. Насочиха ме към Western Union, но аз реших да съхранявам парите си при мен. Положението не беше чак толкова страшно. Тези процедури имат своето основание: виждаме, че Германия е най-дисциплинираната държава в ЕС. Не знам обаче дали немците разбират къде отиват парите им за данъци: те сякаш биха платили всякакъв тип данък, без да питат** Това е нещо, което учудва много чужденци, както разбрах от форумите.
Етажът, на който живеех, се оказа… детска градина! От двете ми страни имаше бавачки и беше много шумно през деня. Започваше се от 7 сутринта, и се свършваше в 17 ч.; но пък след 18 ч. в една зала, намираща се на 5 метра от стаята ми, започваха танци и спортни мероприятия, които продължаваха до 22 ч. Добавям и това, че още една съседка пускаше една и съща песен цял ден и цяла нощ, което ме караше да настръхна всеки път, когато чуя песента в някое кафе. И така, атмосферата беше дискомфортна с оглед на парите, които плащах. Не смятам за редно в студентско общежитие да има забавачници: щом искат да печелят пари, нека използват обикновени жилищни сгради. Но там никой няма да допусне подобен шум.
Бях си обещал веднага след получаването на стипендията да замина за

Хамбург

Имах такава идея и за Дрезден и Лайпциг, но се отказах от нея, защото нямах време да я осъществя. Бях чул от много мои приятели, че Хамбург е красив град и задължително трябва да отида там. И така потеглих в хубавата петъчна сутрин с влак, който струваше 136 евро в двете посоки. На отиване бях с „обикновен” влак, а на връщане- с високоскоростен. Странно е, но влакът имаше закъснение с 25 минути още при влизането в Берлин. Наложи се да го композират на друг коловоз, но информацията за това бе подадена бързо, на немски и английски. Пътуването мина бързо, за 90 минути стигнахме Hauptbahnhof във втория по големина град в Германия.

Централна гара, Хамбург

Централна гара

По пътя видях стотици вятърни турбини и дълга равнина. Пристигнахме на гарата, но не можахме да слезем: имаше някакъв проблем със системата за вратите и се наложи да чакаме десет минути, докато я оправят. Гарата е изумителна: огромно хале на две нива, през което влаковете преминават директно. Няма фоайе, няма и скамейки. Хората си седят на пода. Пристигат и отпътуват влакове към всички части на Германия и към Дания. Нямах търпение да се махна от тази лудница и да стъпя на „свободна” Хамбургска земя. Посрещна ме страхотен вятър отвън и не можах да използвам хартиената си карта на града, затова се наложи да ползвам Google maps. Ориентацията беше лесна, защото още от гарата се виждаше кулата на

кметството (Hamburger Rathaus)

Реших да се придвижа произволно, следвайки интуицията си… и знаците. Веднага забелязах широките бели тротоари, датските банки и типичната ханзейска архитектура. След петнадесет минути се озовах в самото сърце на Хамбург: площада пред кметството. Не беше толкова оживено, колкото очаквах: имаше не повече от петдесет туристи наоколо. Неоготическата сграда със зеленикав покрив се извисява гордо от 1897 г., демонстрирайки статута на Хамбург като Свободен ханзейски град.

Кметството на Хамбург

Кметството на Хамбург

Днес Хамбург и Берлин са двата германски града със статут на провинции. От площада започва езерото Алстер. Тук е разположен монумент в памет на 40 000 хамбургски военни, загинали през Първата световна война.

Каналите преминават през целия град.

Интересно е да наблюдаваш сградите, минавайки по поредния мост: това обаче със сигурност не е толкова романтично, колкото разходка с кораб. Пропуснах тази атракция и трябва да съжалявам. Хамбург не ме впечатли толкова много: явно имах прекалено високи очаквания. И той обаче си има своята красота и достойнства: мултикултурна общност (много виетнамци, португалци, англичани и скандинавци), много работни места, красиви катедрали. За пет часа няма как да видиш всичко в този град: аз обаче успях да посетя основните забележителности. И отново с уговорката, че екскурзия с корабче, която излиза около 15 евро, дава по-добра представа за града.
По някакъв странен начин, вървейки в западна посока, достигнах до катедралата, която тук наричат Мишел.

Катедрала Санкт Михаелис, Хамбург

Катедрала Санкт Михаелис (Michel), Хамбург

 

 

Тя има хубава наблюдателна кула, но не се осмелих да се кача на нея. Тръгнах в посока

Landungsbruecken,

обект, за който не знаех много. Повечето туристи отиваха директно към него. Много кораби потеглят оттам; има хубава крайбрежна алея, която е пълна с хора.

Landungsbrücken - Морска гара, Хамбург

Landungsbrücken - Морската гара на Хамбург

 

Малко на север се намира и Рибният пазар, като пристанището продължава още километри нагоре. Не видях нито Queen Mary, нито какъвто и да е голям круизен кораб, но пък се откри страхотна гледка към пристанището. Първоначално се настаних на някакъв хълм, откъдето можех да наблюдавам цялата панорама, точно до хотел „Хафен”. След това слязох долу и се разходих по кейовете. Всички знаят, че Хамбург е второто пристанище на Европа, но не мога да проумея защо са построили града точно тук, на 120 км от устието на Елба. Може би това е, защото така се снабдява по-лесно вътрешността на страната.

Landungsbrücken, 20459 Хамбург, Германия
След много сериозна дезориентация, някак си попаднах на

улица Reeperbahn,

най-известната улица в Германия, както се твърди. Тя се намира в квартала Санкт Паули и започва на стотина метра от стадиона на едноименния втородивизионен отбор. По нея има много кабарета, стриптийз-клубове и еротични магазини. Майки се разхождат спокойно с децата си по тротоарите, като пред погледа им се мяркат огромни билбордове с голи (не разголени) дами и надписи: „Live sex”. Мнозинството от клубовете обаче е в страничните улички. Някакъв тип ме издърпа и ми даде визитка на клуба си, заявявайки, че шоуто започва в 18 ч., входът е безплатен, а бирата е само 5 евро. Изглеждаше много вдъхновен и явно не можеше да разбере защо толкова много бързах да прекратя разговора ни. Даже искаше да ми покаже клуба отвътре.
Но Реепербан е известна и с друго:

тук някога са пeли „Бийтълс”, започвайки кариерата си

Има площад на тяхно име, както и музей. Много хора идват да се веселят в този квартал с приятели. Имаше много рокери с Harley Davidson, може би около петдесет, мисля, че се наричат Big red machines.
Насочих се вече към

Хафен сити

Видях оригиналната сграда на симфоничния оркестър, която ще бъде завършена през 2014 г. Сградата е много оригинална, от нея се открива страхотна панорама. В Хафен сити нямаше нищо чак толкова интересно- хотели, барове, голямо виенско колело, което се въртеше, без да има посетители в него, и някакъв view point, който беше толкова нисък, че не е ясно какво се вижда от него изобщо.

Хафен сити, Хамбург

Хафен сити

 

Отсреща се виждаше огромен кораб с много коли на борда, и това беше. Предполагам, че от отсрещния бряг гледката е по-интересна. Тръгнах към центъра, защото имах само един час, за да хвана влака за Берлин. По пътя, без да искам, минах през

Шпайхерщадт,

който е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Шпайхерщад, Хамбург

Шпайхерщад

 

Хубави сгради от червена тухла, наредени една до друга покрай каналите. Намират се на около 250 м от Ратхаус. Кварталът е хубав, но сякаш на снимка изглежда по-добре. Може би човек трябва да свикне с Хамбург, за да почувства красотата му.
Намерих лесно гарата. Трябваше обаче да почакам влака известно време, защото имаше 20 минути закъснение! Разбира се, преместиха го на друг коловоз. Истински късмет е, че успях да се кача, защото той имаше над 40 вагона, а моето място беше във вагон 22. Първата половина на влака пътуваше до Лайпциг, Нюрнберг и Мюнхен, а другата- до друг град в Източна Германия. Условията вътре са повече от комфортни- всяка седлака си има контакт за зарядно, както и букса за слушалки (във влака има някаолко музикални канала); климатикът е перфектен, а информацията е винаги навременна: осведомяват те преди всяка гара, както и за закъснението на влака. Оказа се, че между Хамбург и Берлин скоростният влак вдига само 185 км/час, което малко ме разочарова. Доколкото знам, «най-бързата» отсечка е между Франкфурт и Кьолн.

Влакът се движи плавно благодарение не релсите. Няма го типичното при нас тракане на колелетата и клатене на влака, от което може да получиш морска болест. Обаче и цената си я бива. Интересното е, че влакът влиза в Берлин със същата висока скорост и я намалява чак 2-3 км преди Централна гара. Останалото е лесно- слизам от влака и хващам S 7 към Потсдам, където стигам за 42 минути.

 

* Официалният език в Германия е немски. Редакцията искрено препоръчва да го учите от невръстна детска възраст! – бел.Ст.

**Разликате между германците и другите народи е, че германците питат по време на избори, т.е.преди взимането на решението. След като решението е взето  – не се пита – бел.Ст.

Очаквайте продължението

Автор: Николай Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Хамбург – на картата:

КЛИКАЙЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

One response so far

Switch to mobile version