Archive for the tag 'Монте Карло'

Ное. 29 2016

С Голф до Португалия (2): Cinque terre, Генуа, Монако

Продължаваме с пътуването на Иван до Португалия, което започнахме с Блед и Венеция. Днес вече сме между градчетата на Cinque terre и Монако. Приятно четене: С Голф до Португалия част втора Cinque terre, Генуа, Монако На следващата сутрин трябваше да изминем няколко стотин километра, за да стигнем до района на град Ла Специя, където планирахме […]

2 коментара

май 19 2016

Тенис-турнир в Монте Карло и неповторимата Ривиера

Време ни е за тенис, време ни е за Лазурен бряг! Бисер и Нели ще ни водят до Монте Карло, Ница и Лазурния бряг. Приятно четене: Тенис-турнир в Монте Карло и неповторимата Ривиера Всяка година през април в Монте Карло се провежда тенис-турнир от категория Мастърс 1000 Като такъв, в него участват най-силните тенисисти. Турнирът […]

3 коментара

Ное. 17 2011

Магията Монако

Published by under Вили,Монако

Какво се прави при студ, дъжд и съкратени бюджети? Правилно – говорим си за нещо топло, слънчево и богато 🙂 Днес Вили ще ни представи впечатленията си от Монако

Приятно четене:

 

 

Магията Монако

Напоследък много на италиански взе да дрънчи този сайт, за което, разбира се, и аз имам голяма вина. Съвестно ми е /малко/, затова сега ще се опитам леко да компенсирам дисбаланса с нЕкои факти за едно фактически миниатюююрно царство-господарство. Всъщност то е второто по малкост* след Ватикана и… ами, откъдето и както и да го гледаш… ама, хайде извода да си е накрая 🙂
И така

Монако

Идеята ме налетя вследствие един виц, който ми разказаха снощи по скайпа… Оо… е, сорри, но всъщност италианецът ми го разказа. Скузи, значи, мафия коллегаре – няма отърване! 😉
А вицът… е, той не е кой знае какво, но който вече е бил в Монако, със сигурност ще го разбере и поне ще се усмихне широоко 🙂
Пък, за който все още не е, едно пояснение: в Монако има един, направо огромен и модерен стадион, а за принцa на Монако – Алберт II е известно, че е бивш спортист, участвувал е дори и в Олимпийски игри. И изобщо, като голям привърженик на спорта, е хвърлил доста средства за спортни съоръжения в царството си.

Та, говорят си двама приятели, фенове на футбола.
– Ей, чу ли бе, в Монако забранили футбола!
– Я! И що така?
– Еееми, кофти работа – топката постоянно падала ту в Италия, ту във Франция.
😉

 

А топката /може и да/ пада ту в едната, ту в другата държава, щото…

  • Монако е с площ почти 2 кв. км, или по-точно – 1,98 кв. км


Монако - панорама

Монако - общ вид от междинния път към Мантон /междинният е между магистралата и крайбрежния път/

Монако - панорама

Монако

 

  • А на тази площ живеят почти 36 хил. жители.

Представяте ли си?! Значи, на 1 кв. км са 18 хиляди! 18 хиляди! И колко, значи,  души се падат на 1 кв. метър?  :)Та коя, излиза, била най-гъсто населената страна в света: Индия, Китай или… Монако може би? 🙂

Ла Кондамин в Монако

Сгради в Ла Кондамин снимани от тераса в Монако-вил /зум, естествено/

 

  • В тази теснотия са се наместили принцът с двореца си, около 800 офиса на международни компании, консулствата на 66 страни, към 50 банки, няколко парка, голям стадион/спортен комплекс, гара, катедрала, църква, синагога, /сравнително/ голям Океанографски музей с аквариум, четири казина, магазини и заведения…
    Апропо, аз не разбирам защо туристическите фирми не се коригират най-после?! В офертите си винаги пишат: „Монако и Монте Карло“, което не е правилно, защото Монте Карло е в Монако!
  • Монако е град-държава и се състои от 4 квартала:

    Монако-вил, намира се на хълма точно пред морето, където е старият град с двореца на монарха, катедралата и Океанографският музей; Ла Кондамин е кварталът, който обхваща бизнес зоната и пристанището; Фонтвил е жилищно-промишлена зона, доколкото има някаква промишленост там. Част от Фонтвил е построен направо в морето; и Монте Карло – кварталът на казината и, така да се каже, е нещо и като курортен център.

Monaco
Монако

Монако-вил

Ла Кондамин в Монако

Ла Кондамин

 

 

Фонтвил в Монако

Фонтвил сниман от терасата пред двореца /зум/

Монте Карло, Монако

Монте Карло

 

  • Монако е единствената страна в света, в която армията по численост е по-малка от кралския военен оркестър, който наброява 82 души!

 

Дворецът в Монако

Атрактивната смяна на караула в 12 ч. пред двореца на монарха

 

  • Както гъсто е населена страната, така гъста е и концентрацията на скъпи яхти и скъпи автомобили.

 

Паркинг на яхти пред блока – Монако

Паркинг на яхти пред блока

Ферари – Монако

Кой иска да направи едно кръгче? :)

 

  • Парченцето земя, всъщност скала, върху което е кацнало това царство, е било обитавано още от времето на неолита – така поне твърдят археологическите разкопки. Във времето тази стратегическа скала е била собственост на древните гърци и на финикийците. Естествено, че и на Римската империя.
    На 10 юни 1215 г. един отряд генуезци, предвождани от някой си Фулко дел Каселло започва да строи крепост на скалата и от тогава тръгва нейната нова история. През 1297 г. Франсоа Грималди завзема /с коварство/ управлението на крепостта и поставя началото на династията Грималди като нейн владетел в продължение на векове, но първите няколко от тях – под влиянието на Генуа.
    Княжество Монако получава официален статут едва през 17 век, но неизменно членове на фамилия Грималди са били владетелите през вековете, та и сега.

 

Монако

На една ръка разстояние от покоите на принца ;)

 

  • Официален език в Монако е френският.

Но традиционният, езикът на династия Грималди и поданиците й, е монегаският, а около 22% от населението са монегаси. Езикът им е дериват от френски и италиански, и е по-сходен с лигурийския диалект, който се говори в района на Генуа. А понеже има и множество италианци, които работят в Монако, тяхната общност си говори на италиански. Апропо, и италианците, както и французите, с голям зор проговарят на език, различен от техния си 🙂  Независимо това, английският не е проблем в Монако, което е обяснимо – заради туризма, банките и казината. Официалният химн на Монако, обаче, се изпълнява на монегаски език.

  • Стръмните скалисти хълмове и тясното крайбрежие са повлияли на градското планираме и архитектурата в Монако. Улиците са тесни и стръмни, а сградите е трябвало да бъдат строени на твърде ограничено пространство. Съвременното строителство са високо етажни жилищни и офисни сгради. Но като цяло, архитектурата отразява средиземноморското влияние и класиката, особено от времето на Бел епок. Най-известната сграда в Монако е Казино Монте Карло, построено в 1866 г. по проект на френския архитект Шарл Гарние.

 

Монако

Монако

Монако

Монако

Казино Монте Карло, Монако

Гърба на Казино Монте Карло

Ла Кондамин, Монако

Някъде из Ла Кондамин

 

 

  • Основната икономиката на страната е свързана с туризма,

който стартира с откриването на известното казино в Монте Карло. На второ място по значение са банковите и финансови дейности. Индустриалният сектор е малък и включва фармацевтични продукти, козметика и хранително-вкусови продукти. Инвестициите в недвижими имоти и бизнес услуги са четвъртият важен сектор на икономиката. Чуждестранните компании получават специални стимули за инвестиции, които са довели до откриване на много офиси в княжеството. Монако не налага данък върху доходите на лица, които са постоянно пребиваващи и, следователно, привлича корпоративни и индивидуални инвестиции.

  • Поради твърде малкия размер на страната, земята и личното пространство винаги са били ограничени.

Така че купуването и поддръжката на имоти е доста скъпо удоволствие, но въпреки това, бизнесът с недвижими имоти в Монако процъфтява. Един иновативен начин за удовлетворяване на търсенето е използването на земя, отвоювана от морето. По-горе споменах за най-новия квартал Фонтвил, част от който е изграден направо в морето.

Фонтвил в Монако

Фонтвил - сградите на преден план са изградени в морето

 

  • В Монако има около 30 хил. работни места, 2/3 от които са заети от хора, които всеки ден пътуват от Франция и Италия.

  • Високите средни доходи, както и индивидуалното богатство, при много малките размери на Монако, го правят страна с минимални класови различия.

Княжеството е един вид данъчен рай, привлекателен  за установяване или пребиваване на богати хора от цял свят. Значителен брой от жителите му са от различни националности. Тук живеят или често пребивават и известни личности, и това също спомага Монако да е синоним на богатство, власт и авторитет по цял свят. Монако е и много популярно пристанище за луксозни яхти. А нали знаете, пристанищата, както и летищата, имат огромни такси.

 

Монако

Монако

 

  •  Монако е седалище и на много неправителствени организации и културни, академични и професионални сдружения.

Сред тях са  Международната асоциация за навигация, Международният комитет за военна медицина и фармация, Научната общност за океанографски изследвания, Международният съвет по музика, Международният съюз за опазване на природата…

  • Образованието

е задължително от 6 до 16 годишна възраст. Училищните програми са идентични с тези на Франция, но включват и изучаване на монегаски език и история на Монако. Има четири държавни и четири частни училища, и три специализирани лицея. Монако няма университет, но има няколко специализирани заведения за висше образование, като Музикалната Академията „Рение III“ и Сестринското училище в създадения от принцеса Грейс Медицински комплекс. Грамотността на населението е практически 99% !!

  • Здравната система на Монако

осигурява високо качество на медицинските грижи за всички свои граждани. Средната продължителност на живота е 75-80 г., а раждаемостта надвишава смъртността. Но за специализирани и сериозни здравословни проблеми, жителите на Монако ползват по-големите медицински центрове в Ница и другаде във Франция.

  • Правителството има програма за насърчаване на културата и изкуството.

Монако си има опера и симфоничен оркестър, известен като Симфоничният оркестър на Монте Карло. Балетът на Монте Карло също е сред световно известните. Всъщност той придобива международна слава още през 1920 година, когато хореографът Сергей Дягилев се установява там с постановки на руски балети. Ежегодно през февруари в Монако се провежда и Международен цирков фестивал, а през юли – Международен фестивал на фойерверките.

  • Както казах в началото, принц Алберт II е голям фен на спорта. Така че няма нищо чудно в това, че спортът в мъничкото Монако си е намерил уютно местенце. От 1955 г. всяка година по улиците на Монако се провежда надпреварата за Гран При. Смята се, че това е едно от най-престижните автомобилни състезания в света.
    Инфо: през 2012 г. то ще се проведе от 20-22 януари

Започнах поста с виц за футбола в Монако и затова да кажа две думи и за него 🙂
Монако не е член на УЕФА и затова не участвува в европейски и световни футболни първенства, но пък си има цели два футболни отбора – мъжки и женски, които играят домакинските си мачове на модерния си футболен стадион „Луи II“.
Всъщност стадионът е мултидисциплинарен спортен комплекс, в който е възможно да се играе и тенис на маса, скуош, баскетбол, волейбол, както и да се практикуват бокс, бойни изкуства и плуване.
В Монте Карло пък се провеждат състезания по тенис на корт, ръгби и голф.
А направо в сърцето на Монако, точно пред пристанището, е изграден плувен басейн с олимпийски размери и водна пързалка. Когато няма състезания, хората го използват за плаж. От шезлонгите край басейна, разпускайки, човек може да се наслаждава на панорамната гледка към планината или стария град и двореца на Монако, както и към морето, яхтите и огромните морски лайнери.

Като страна, разположена на морския бряг, в Монако човек може да  практикува или да се наслаждава на всички водни спортове и удоволствия: плуване, уиндсърф, ветроходство, водни ски, джетове, скутери, парашути, теглени от моторница и т.н.

 

олимпийският басейн – Монако

На плаж на олимпийския басейн

 

  • Градският транспорт – да, има такъв. Четири /мисля/ линии автобусен градски транспорт, който върви като по швейцарски часовник на интервал 4-5 минути, независимо дали има пътници. Не знам билетът колко струва, не съм го ползвала. Но ми направи впечатление точното спазване на разписанието по спирките.
  • До Монако може да се стигне по всички познати начини: по суша, въздух и вода. По вода, ясно – имат си пристанище и там непрекъснато акостират освен яхти от всякакъв калибър, и пътническите лайнери.
    Монако си няма летище, но най-близкото е при Ница, а от там за 30 минутки си в центъра на Монако – с кола, такси, влак или автобус, както ти е изгодно или ти е кеф. Впрочем, най-евтино е с автобус. Е, ако си VIP персона, може да кацнеш с хеликоптер на някоя хеликоптерна площадка – имат няколко такива.
    Ж.п. гарата в Монако е, бих казала, доста интересно решена. Обаче… ха, познайте къде се намира?! 🙂
    Гара Монако е разположена вътре в скалата. До нея водят тунели, стълби отвън или подлези и ескалатори под земята. На мен лично мноого ми хареса 🙂  За 2-3-4 евро човек може да пребяга с влака набързо до Мантон или до Вентимиля в Италия /5-6 мин. до Мантон и още 7-8 до Вентимиля/ или до Ница, горе-долу пак за толкова. От Монако с влак може да отиде до Марсилия, Париж и т.н. из Франция. Или до Генуа или Милано /даже има директни влакове/ или където и да е нататък из Италия.
    Инфо:
    Билетът до Генуа е около 15 евро с регионален влак, пътува около три часа. Бързият влак взема разстоянието за около два часа, а цената е около 20 евро.

 

Гарата в Монако

Атенсион! Мадамз е месю, влакът за Вентимиля заминава от трети коловоз след една минута ;)

 

  • В мъничкото Монако са намерили място и за паркове.

    Макар и не кой знае колко големи, но изключително чисти, свежи и подредени, те са като райски кътчета. В стария квартал Монако-вил се намират Ботаническата градина /Жарден екзотик/, която е комплекс с естествена пещера, Зоологическата градина – е, твърде малка наистина, и единствено на тези две места се плаща вход. Също паркът на принцеса Антоанет и паркът Сен Мартин. Във Фонтвил е паркът с Розариума на принцеса Грейс и колекция модерна пластика.  А в Монте Карло са Японската градина и Градината и парковите тераси на Казиното.

 

В градината на Казино Монте Карло, Монако

В градината на Казино Монте Карло

Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Японската градина

Монте Карло, Монако

Някъде из Монте Карло

Цветя по улици и алеи, Монако

Цветя по улици и алеи

 

  • Много впечатляващи са и зелените площи, които поддържат върху покривите на зданията. Не знам как го правят, как растат върху покривите храсти и дървета, но заедно с басейните са факт.

 

Градини и басейни по покривите, Монако

Градини и басейни по покривите /зум/

 

  • И да не пропусна още едно важно удоволствие, поддържащо живота: храната.


Местната кухня се базира на внасяни от съседните страни продукти и на морските дарове. Е, тях си ги хващат сами 😉   Кухнята им е определено средиземноморски тип с френско-италианско влияние и няма нужда от реклама – вкусна и полезна е. В Монако има достатъчно ресторанти, кафенета и дори заведенийца от типа „Take away“ – за всеки джоб; е,  най-вече местен джоб. Но и аз не останах гладна и жадна  😉  Информативно, едно еспресо в кафенето до Казино Монте Карло е 3 евро, капучиното е 4,70 евро. Все пак по-евтинко е, отколкото във „Флориан“ във Венеция, нали?  Но пък няма оркестър, който да ти свири популярни мелодии докато се кефиш. Може би затова  😉

 

Пай със сирене и спанак, Монако

Пай със сирене и спанак = 3 евро 🙂 Но пък съвсем става за ядене!

На закуска ядат малко и вероятно затова са гушнали идеята „континентална закуска“, както в много хотели в Италия и Франция. Т.е. закуската се състои от кроасан, миниатюрно конфитюрче, евентуално и едно масълце и, естествено, кафе. Затова пък по-късно имат един обяд, още малко по-късно – втори обяд, после следобедно кафе с тортичка, после вечеря, после евентуално и късна вечеря 🙂
Колкото до цените… ето един пример:

Цени в Монако

Заведение от типа на италианската тратория. Същите предложения в Италия обаче са с 30-40% по-евтини.

 

Когато за първи път трябваше да отида там, нямах никакви особени очаквания. Но, може да се каже, че още отгоре, от отбивката от магистралата надолу към Moнако /а тя върви най-горе, по билото/, започна да ме обхваща някакъв възторг – гледките около и под мен бяха изумителни. Монако се разкриваше бързо, но и някак постепенно, и изглеждаше главозамайващо по тези склонове, сякаш сградите се пързалят една през друга към морето.
Беше прекрасен юнски ден, всичко се къпеше в слънце и цветове. По-късно следобеда надойдоха отнякъде едни облаци, вална и дъжд, но въпреки това, направо си го казвам, шашнах се! Ошашавих се от красивите, елегантни сгради, от стелещите се водопади на бясно нацъфтелите бугенвилии, от алеите с какви ли не още цветя, елегантно облечените хора, яките автомобили; никой не вика, никой и не бърза, хората ти се усмихват, любезни са като ги попиташ нещо; навсякъде е супер чисто, на места стълбите дори са дублирани от обществени ескалатори или асансьори… да се не хабиш  😉
Атмосферата е… с една дума: комфорт. На тялото и на душата.
Втория път пак се оказах там ненарочно. Беше след три години и нещо, през април. Мислех си, няма какво да ме изненада, вече съм била там, видяла съм, почувствала съм, знам. Даже и много-много няма да снимам, к’во да му снимам повече…
Пълни глупости, ама! Макар че този път времето почти не беше слънчево, имаше на моменти и мъгла, по едно време прикапа дъжд и чаак следобед се показа малко слънцето, за пореден път Монако ми взе акъла!
Уж ми беше не ново и познато, и все пак, усещанията ми бяха отново от възторжени, та по-по-най-възторжени. Отново го кръстосвах като не видяла, отново сниимах** като замаяна… исках сякаш да си го отнеса с мен 😉
За вас не знам, но за мен миньончето Монако е просто магия!


Тя отново зареди душицата ми с отпускане, топло чувство, красота, радост и спокойствие… Не правеше ли някаква подобна магия и любовта? Значи съм влюбена в Монако тогава!… Хм, Бога ми, съгласна съм, съгласна съм да е завинаги!

* няма такава дума, аз си я измислих 🙂
** снимките в поста са от двете ми пребивавания в Монако
И още няколко снимки:

Къща, Монако

Дом в близост до Океанографския музей - бугенвилиите се стелят като водопади

Ла Кондамин, Монако

Някъде из Ла Кондамин

Ла Кондамин, Монако

Ла Кондамин в близост до пристанището

Дворецът в Монако

Пред двореца на владетеля народът се тълпи за ежедневната смяна на караула по обед

Ретро автомобил – Монте Карло, Монако

Ретро количка пред хотел "Париж" в Монте Карло

Гарата в Монако

Подлеза към гарата - за съжаление нашенските дори когато са току-що открит нямат подобен вид

Гарата в Монако

Пероните в скалата

Кораби – Монако

И голеемият кораб... дет' минаваа ;)

Монако

Монако

Казино Монте Карло, Монако

Казино Монте Карло

Казино Монте Карло, Монако

Парковите тераси пред казиното

Казино Монте Карло, Монако

Парковите тераси пред казиното

Езерото в парка на Казино Монте Карло, Монако

Езерото в парка на Казино Монте Карло

Фенери в парка, Монако

В стария град и уличното осветление е в царски стил ;)

Монако

Другаде пък уличните стълби са по "дворцовски" :)

Бугенвилия, Монако

Бугенвилия оформена като дърво

Глициния – Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Глициния в Японската градина

Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Кътче от Японската градина

Японската градина на Казино Монте Карло, Монако

Кътче от Японската градина

 

Автор и снимки: Вили

 

 

Други разкази свързани с Монако – на картата:

12 коментара

окт. 21 2011

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (1)

Знаете, че пътеписите, които публикуваме тук нямат задължителна форма или стъпка. Днешният разказ няма да бъде разказ в истинския смисъл на думата. От днес започваме с личния пътешественически дневник на Мария – ще ни води в буквален смисъл през времето и пространството 🙂

Приятно четене:

 

От Балканите до Пиренеите с автобус

 

/Записки/

 

 

 

 Oбичам да пътувам и да посещавам културно – исторически забележителности както в България, така и в чужбинa. След падане на Шенгенските визи, пътуването в чужбина  стана  лесно и аз имах възможност да посетя  някои Европейски градове и да видя  забележителности,  за които преди не бях и мечтала. Това са моите впечатления за  някои от тях.

                                                                                               Авторът

 

17 ноември 2002г.   За първи път посещавам

Троянския манастир

–  третия  по големина в България след Рилския и Бачковския. Стенописите  в  църквата  „Св. Богородица” са дело на Захари Зограф – жалко е, че са запазени добре само в предверието. Най – ценната реликва,  която се пази в манастирската църква е  чудотворната икона  на „Св. Богородица Троеручица” – копие на икона от Хилендарския манастир в Света гора. Донесена е през XVI  век от румънски монаси, които на път за Румъния спират да почиват в Троянския манастир. Четири поредни дни   мулето натоварено с иконата е отказвало да тръгне за  Румъния. Така иконата е оставена за постоянно в църквата в Троянския манастир. Това ни разказа един млад монах с хубави сини очи. Миналата година иконата е „плакала” – била e покрита с миро, което сега се продава в магазинче в двора на манастира и вярващите го купуват, за да ги пази от „уроки и магии”. Аз не си купих, но с удоволствие бих посетила манастира отново!

 

17 март  2003г.

„Рупите”, Роженеския  манастир и  гр. Мелник.

Това, което видях в „Рупите” ми направи тягостно впечатление. На гроба на Ванга имаше само изкуствени цветя. До църквата „Св. Петка” се строи хотел. Има къмпинг, скара – бира и др. Фасадата на църквата (изписана от Св. Русев) ми подейства потискащо.  Хареса  ми портрета на Ванга –  вътре в църквата.

Затова пък Роженският манастир  ми направи чудесно  впечатление!

В Мелник е ужасна скъпотия! На площада, където спират автобусите, видях  възрастни хора да просят.

Излизайки от Мелник минахме  покрай „феодалното владение” на банкера Емил Кюлев. Около 500 декара заградени лозя, а  в средата на заграждението на  един хълм се издига сграда – истински “замък”.

 

30 май 2003г. гр.  

Охрид  (Македония)

Добре е, че всички старини, свързани с нашата средновековна история са запазени отлично: „Самуиловата крепост”, манастира „Св. Наум” и много църкви. Влязох  в спор с  македонския екскурзовод по повод  Самуил и  „общата ни  азбука”.

 

28 август 2003г.

Етрополският  манастир „Св. Троица”

е построен през 1156 г., по време на византийското робство. През 17ти век  тук е открито едно от първите килийни училища.

Като архитектура Етрополския манастир наподобява  Рилския, но е много по – малък. Гората около него е истински рай!

 

9 август  2003г.

Суковски и Погановски манастири, гр. Пирот (Сърбия)

Някога  (до 1919 г.) тези манастири  са били български.

Суковският манастир не ме впечатли с нищо друго, освен с белия паун в стопанския двор (подарък от игумена на манастира „Св. Наум” в Македония).

Погановският е значително по – голям и  добре поддържан. Намира се в близост до с. Поганово – родното село на баба ми,  на която съм кръстена. Никога не съм ходила там.   Манастирът е построен през 14век.  Влязохме в църквата, където сръбският свещенник ни осведоми, че  за съжаление няма  какво много да видим тъй като „българите са си прибрали по – ценните икони”. Тъжно е, че в местата където все още живеят българи се служи на  сръбски език.

Обядвахме в един ресторант в близост до манастира. Прекарахме чудесно!

 

             Пирот  не се е  променил много. Само центърът е станал  по – представителен. На пазара е много по – мръсно, отколкото на нашия. На връщане минахме покрай  с. Желюша – родното село на баща ми. Обзе ме силно вълнение – кога най – после Сърбия ще влезе в Европейския съюз, за да мога безпрепятствено да ходя там!

 

10 септември 2003г.

Солун, Манастирите „Великите метеори” (Гърция)

 Най – много ми хареса Солун – особено крайбрежния булевард  (още  е пред очите ми)   с  безбройните кафенета с  маси на тротоара.

Манастирите „Великите метеори”  и скалите върху, които са построени са впечатляващи! Заслужава си да бъдат видяни!

 

13 ноември 2003г.

Истанбул (Турция)

 Имах друга представа за древния Константинопол (Цариград). Мислех, че ще видя „злато и скъпоценни камъни”. Даже нищо подобно! Кубетата на многобройните джамии дори не бяха позлатени, както тези в Македония. „Синята джамия” – единствената в света с 6 минарета –  е построена през 1616 г. и е чудесен архитектурен паметник – светъл и просторен. Побира около 5000 богомолци. Пред входа едно момче ми предложи (срещу 2 лева) дипляна с изгледи от вътрешността й. „Синята джамия” е построена по заповед на султан Ахмед и е наречена така  заради синьо – зелените плочки, с които е облицована отвътре.

В близост до нея се намира църквата „Св. София”. Тя е построена през IV век по заповед на император Константин, когато християнството става официална религия в Римската империя. След завземането на Константинопол от турците е превърната в джамия. Входната такса е 10$.   Видя  ми се много висока и реших да не влизам.

 

14 ноември 2003г.

Дворецът „Долма Бахче сарай”

(„Запълнена градина”) е построен от султан Абдул Меджид  I по образец на двореца  „Версай” в Париж. Прекрасен архитектурен ансамбъл! Вътрешното обзавеждане (мебели и полилеи) са изработени във Франция. Видях  най – тежкия полилей в света – 5 тона, дар от британската кралица Виктория. Голяма част от картините в двореца са дело на руския художник Айвазовский, но между тях не видях шедьоври. Входната такса беше 10 милиона лири или 6 евро. Последният държавен глава обитавал двореца е Кемал Ататюрк („Баща на всички турци”). Починал е в двореца на 58 годишна възраст. „Ако той беше живял по – дълго,  днес Турция  щеше да бъде член на Европейския съюз” – ми каза  екскурзоводката – българска туркиня от Кърджалийско. Всички часовници в двореца са спрени в 9 часа 05 минути – часа на неговата смърт. В двореца се пази и часовникът подарен на султана от българския цар Фердинанд. В този дворец е гостувал и Наполеон.

Сутринта на 15 ноември 2003г., приближавайки с автобус пристанището на залива „Златния рог”,  чухме гръм  наподобяващ топовен изстрел. След малко последваха още два по – слаби. Видяхме и големи кълба от дим като от пожар. По – късно разбрахме, че е имало два последователни терористични акта – пред

две синагоги. Имало 24 души убити и около 300 ранени. Скоро след това се качихме на туристическо корабче и потеглихме на разходка през „Босфора”.

Истанбул е единственият град в света  разположен на два континента – Европа и Азия. Европейският бряг е дълъг около 55 километра, а азиатският около 35 километра. Гледката от двете страни на „Босфора” е удивителна! Минахме покрай двореца „Долма Бахче сарай”, рзположен на европейския бряг, след това покрай лятната резиденция на султана – „Топ – Капъ”,  както  и под „Въжения мост” (построен през 1973 г.) –  наречен „Моста на самоубийците”. Видяхме единствения 7 – звезден хотел „Риц”, открит преди около 1.5 години  и „Роберт Колидж”, в който таксата за обучение е 3500$ на година.

Вторият „Въжен мост”, бележи „края на Босфора” и разделя символично Мраморно от Черно море. В „Босфора” има две течения –  горно и долно. Горното е по – студено и е от Черно към Мраморно море,  долното  е по – топло и е в обратна посока.  Поради тези течения къпането и плуването в „Босфора” са  твърде опасни. Корабчето зави плавно и се отправи към пристанището покрай азиатския бряг, който видимо е по – озеленен и по – рядко населен  от европейския, с което разходката приключи.

По – късно запалихме  свещ в българската църква „Св. Стефан”. Желязната църква е красива постройка в неоготически стил – жалко, че отвътре отдавна не е реставрирана. Свещите в църквата  ги продаваха  за мое голямо учудване араби. Няма ли вече българи в Истанбул?

Посетихме и атракцията за българските куфарни търговци – покрития пазар „Капълъ Чарши”. Не ме впечатли особено. Тръгнахме пеша към хотел ”Vachinkton”, където бяхме отседнали ( в търговския квартал „Лале ли” – прилича много на нашия пазар – Илиянци) и малко се объркахме. Добре, че предвидливо си бях взела визитка от хотела!

 

 

19 април 2005г.

Италия.  Прословутата Венеция!

Канале „Гранде” с избелелите, зле  боядисани фасади на сградите покрай него,  ме изненада неприятно. Катедралата „Сан Марко” и  „Палата на Дожите”  на площада „Сан Марко” с многото гълъби, мимовете облечени в средновековни одежди, ( между които и българи), многобройните магазинчета с бижутерия от венецианско стъкло и чудесното кафе – общо взето  с това  запомних Венеция. Защо ли я наричат „романтичния град на влюбените?”  Заради  гондолите и „Моста на въздишките”? Може би не само.

 

На път за Верона преспахме в хотел „Монако”- на брега на  езерото „ Лаго ди Гарда”(Lago di Garda). Нямахме време да се разходим и да го разгледаме.   От стаята  в хотела се виждаше само загадъчният силует на средновековен замък.

 

20 април  2005г.

Във

Верона

посетихме   „Къщата на Жулиета”  с прословутия  балкон. Дали точно тази къща е имал пред вид Шекспир, не се знае. Някой е казал, че това е  къщата и тя се превръща в туристическа атракция. В двора е поставена статуя на Жулиета, до която всички се снимат. Отсреща е стената, на която влюбените залепят  листчета с написани желания. Дано им се изпълнят и дано бъдат по – щастливи в любовта от Ромео и Жулиета!

 

Жалко, че Арена ди Верона беше във ремонт и не можахме да я видим отвътре.

 

Монако

Монако

След Верона спряхме в 

Монте Карло (Монако)

– градът на богатството и  хазарта!      Разположен е  живописно върху  тераси и хълмове като Велико Търново. За първи път видях къщи с басейни на покривите, игрища и  големи саксии с цветя и цветни храсти –  вероятно поради липсата на свободна площ. В града има много банки, които се помещават в сгради с прекрасна архитектура и много казина. Пред входа на  казината стои охрана, която не допуска лица под 18 години, независимо от това, че са с  придружител. Никакво изключение! Законът наистина се спазва! Впечатляващо е и  пристанището с многобройни  луксозни яхти. Видяхме  яхта на име „Sophia”- собственост на българин, който живее в Англия.  Браво! Българските милионери са навсякъде! Разходихме се  по  пистата на „Формула 1”, след което са  изкачихме  по множество стъпала  до  Княжевския дворец.   По време на тази разходка не знам защо не срещнахме много хора по улиците. Дали   много работят или нощем играят хазарт?

Monaco

20 април 2005г.

Ница (Франция)

 Както повечето средиземноморски градове и Ница не прави изключение с многобройните си  палми, къщи с чудесна архитектура и отлично поддържани  цветни градини.  По крайбрежния булевард ни спря един чернокож, който ни продложи  евтина бижутерия. Попита ни от къде сме. Когато му казахме, той възкликна: ”О! Знам България! Стоичков!”.  „Друго какво знаете за България?”-  попитахме. „Знам, че вие българите не сте расисти.” „Дали наистина не сме?” – си помислих аз. Случи ни  се и един неприятен инцидент –  една жена от групата падна и си счупи ключицата. Наложи се   да потърси медицинска помощ в болницата в  Ница. Чакала е 6 часа, докато и  направят рентгенова снимка и  й изпишат болкоуспокояващи. Такова чакане едва ли би ни се случило в „Пирогов”!

 

21 април 2005г. Кан  е  малко курортно градче с хубави къщи, хотел – ресторанти и магазини, предлагащи  стоки от най – известните дизайнери. Някои от нас побързаха веднага  да стъпят на червената  пътека пред  Фестивалния център и да се снимат, позирайки като  кино –  звезди.  И тук,  както в Ница и  Сан Ремо морето те пленява със своето  спокойствие и цвят на изумруд, но на плажа липсва пясък –  има само чакъл. Черноморските пясъчни ивици ги няма никъде по цялата Френска ривиера!

 

Минахме покрай о-в Маргарита, където е бил заточен „човекът с желязната  маска” според  романа на Дюма.

 

Очаквайте продължението

Автор: Мария Лазарова

Снимка: авторът

 

Още разкази общо за Европаот нашите автори – на картата:

3 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version