Archive for the tag 'Монпарнас'

Ное. 24 2016

Пътуване до Париж (5): Представление в кабаре Лидо

Продължаваме заедно с Влади обиколката на Париж. По пътя спряхме във Виена, после пристигнахме във френската столица. , после тръгнахме из Париж. предишния път, освен Париж с Айфеловата кула, бяхме на представление в Мулен Руж и обиколихме замъците по река Лоара. Днес освен Монпарнас, ще посетим и кабарето Лидо. Приятно четене: Монпарнас и представление в […]

One response so far

юли 03 2009

Париж – една сбъдната мечта (2)

Продължавам с пътеписа на Мария за Париж. В предишната част минахме през Виена, за да стигнем до Париж, а днес ще разгледам Версайл и другите забележителности на града. Приятно четене:

Париж — една сбъдната мечта

част втора

На другия ден по програма беше предвиден

Версайл

(времето не ни попречи).

Тръгнахме рано сутринта, след като хапнахме по един кроасан (всъщност миризмата на току-що опечени кроасани и хляб ни будеше всяка сутрин) в съседното кафе за разнообразие. Настроихме GPS-а и той като едно много умно създание ни заведе до паркинга на гара Монпарнас (кой да се сети да му зададе, че сме пешеходци 😉 ). Е, трябваше да заобиколим малко, но нямаше как да пропуснем още едно творение на френската грандомания —

кулата Монпарнас (обективът не можа да я хване).

След като се преборихме с машинките за билети (за кой ли път 🙂 — 2,90 на човек в едната посока), успяхме да се преборим и със странния достъп до перона (не е като у нас), качихме се на влака и след около 18 минути слязохме на гара Versaille Rive Gauche (оказа се, че сме уцелили бърз влак, на връщане спирахме на всички спирки, разликата във времето не беше особено голяма, само влака беше по-мърляв, но пък и колорита си заслужаваше).

Относно Версай няма да се разпростирам върху неща, които всички знаят или биха могли да видят, а ще споделя личните си впечатления. Полека лека усещането за грандомания започна да ме изпълва (не ми се смейте, едно е да го разглеждаш на картинка, друго е да застанеш там и да се погледнеш в кадъра….).

Като излязохме от гарата попаднахме в едно малко градче. Тръгнахме по улицата, която сочеше показалеца — нормална уличка в нормално предградие — магазинчета, кафета, книжарници и прочее нормални неща и изведнъж… излизаш на един БУЛЕВАРД… ОГРОМЕН, С ОГРОМНИ КЪЩИ-ДВОРЦИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ…. И В КРАЯ МУ Е КРАЛСКИЯ ДВОРЕЦ

и, като се замислиш, ако си на мястото на хората, на чийто гръб е строено всичко това, как да не се ядосаш… Не ще им отрежат главите, ами…

пасти ще ядат

Няма да се спирам подробно на Версай, защото всеки ще го види от своя поглед. Ще кажа само, че не бива да се пропуска. Градините, обаче, са много по-хубави по-късно пролетта и лятото. Ние за съжаление не можахме да видим доста неща, защото още не им беше дошло времето, но това не е причина да не се върнем.

Практическа информация: взехме си количка под наем до Трианоните (30 евро за 1 час и 7,5Е за всеки 15 минути след това, валидна шофьорска книжка и 24 години на притежателя й — до 4 човека, платих с дебитната ми карта Маестро, нямаше проблем). Удобно е, ако не разполагате с целия ден, защото ходенето е много, а има какво да се разгледа и си струва — хем се возиш, хем можеш да спреш и да разгледаш и снимаш, каквото си искаш, освен това в количките има аудиогайд — разказва ти кое какво е и защо е). Има и влакче, но за него, за съжаление, не мога да дам информация.

Продължавайки по пътя на френските крале, след като разгледахме как са живели някои от тях, отидохме да видим къде са погребани повечето от тях.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

Switch to mobile version