май
03
2018
Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, улиците на Латинския квартал, Марé и Операта. Днес сме в Монмартър и ще се разходим с корабче по Сена Приятно четене: Назад към Париж част четвърта Монмартър […]
Tags: La Bonne Franquette, Le Consulat.Place du Tertre, Moulin de la Galette, Passerelle Debilly, Pont Alexandre III, Pont de la Tournelle, Pont des Arts, Pont des Invalides, Pont-Neuf, Rue Cortot, Rue de l’Abreuvoir, rue Lepic, Sacre Coeur, бистро, Винсент ван Гог, вятърната мелница „Раден“, кафене, Монмартър, мост Алексндър Трети, мост при Дома на инвалидите, мостовете на Париж, Мостът на изкуствата, Назад към Париж, Париж, Понт Ньоф, с кораб по Сена, Сакре Кьор, Франция
апр.
06
2017
Таня за Париж. Приятно четене: Да усетиш духа на Париж Ще излъжа, ако кажа, че Париж е детската ми мечта. Отвъд Желязната завеса, през непреодолими препятствия от всякакво естество, той беше непостижим за мен и моето поколение. Физически. Не и духовно! Безброй книги, песни и филми просвещаваха и подхранваха въображението. Врязваха образа на емблематичните забележителности […]
Tags: Версай, виктор юго, дух, Лувър, Монмартър, Музей на импресионистите, Наполеон, Нашата Дама, Нотр Дам де Пари, Орсе, Париж, Сена
сеп.
15
2009
Наша милост се прибра от отпуска и хоп!, Ренета е написала нов разказ за пътуването ѝ до Париж. Приятно четене, така както и на мен ми беше приятно да го прочета!
Париж
ден първи
Трябваше ми месец, докато се усетя готова да пиша за това пътуване, а и докато намеря време. Обмислях, най-вече какъв да е начина, по който да го опиша. За Париж, почти всеки има мнение. Много хора имат даже впечатления, някои доста по-обширни от моите, което ме кара само да завиждам…
Новите неща в това пътуване за мен започват още с новият терминал на софийското летище. Тих и чистичък, безлюден. Изчакваме един час в просторна зала с пластмасови столове. Разпитвам Георги за всичко, свързано с летищата, самолетите, полетите и екипажите, за което се сетя. Времето минава неусетно, появяват се стюардесите и след проверка на билетите, едно от ония малки автобусчета, които винаги съм искала да видя отвътре ни отвежда към самолета. Чувствам се приповдигнато. Опитвам се да изглеждам, като останалите пасажери сякаш летенето ми се случва често, а не е събитие за мен в конкретния момент. Стюардесите настаняват хората по местата им. Говорят тихо, усмихват се и изглеждат, като извадени от списание със костюмите си в синьо-зелено и копринени шалчета на врата. Заради късмета ми на начинаещ предполагам, двамата с Георги заемаме две от трите седалки и никой не идва да седне до нас. Пак заради тоя късмет, самолетът няма и минутка закъснение. И последният пътник е седнал на мястото си, самолета рулира, а стюардесите обясняват как да се държим по време на полета.
Наместихме се на пистата за излите ми казва Георги. Разбирам го сама, само след броени секунди. Самолетът се радвижва, но скоростта е много по-различна от тази, с която сме се придвижвали преди минути. Ускорението нараства постоянно и ме залепва за седалката. Адреналинът ми се вдига заедно с него. Преживяването е кратко, машината се отлепя от земята. В главата ми някакво гласче извиква: Юпиииии и не мога да си откача усмивката от ушите. Самолетът набира височина. Ясно се усеща и дори се вижда, че е наклонен, с вирнат нос. Преглъщам, за да премахна заглъхването в ушите си.
Чудех се, дали ще ми прилошее, на мен, на която прилошава и в кола. Е, явно пътувам по-добре със самолет. Завиваме няколко пъти, накланяйки се на ляво и дясно. Главата и стомаха ми остават някъде назад за секунди, после пак се връщат на мястото си. За броени минути сме над облаците. Пилотът ни поздравява с добре дошли на борда и ни осведомява, че летим на единадесет хиляди километра височина, а температурата навън е минус петдесет и пет градуса. Георги ми казва, че пътуваме с един от най-новите еърбъси. Единственото ми качване на самолет, преди този полет е, преди около 100 години, във Варна, в Аспарухово, където един самолет, беше направен на сладкарница. Споменът ми от тогава беше неуютно и много клаустрофобично помещение. Настоящата реалност няма нищо общо със спомена ми. Седалките са широк и удобни и нямам усещане за теснота. Почти не си отлепвам носа от малкия люк. Над България е облачно, за съжаление.

Гледането на телевизия си казва думата, предполагам и прави, новите гледки да изглеждат познати, така облаците под нас не ми се струват странни и не на мястото си. Разглеждам белите кълбета, търся интересни форми и проследявам бягащата сянка на самолета ни по тях. От време на време си повтарям, че съм в самолет и че преживяването, не е нещо ежедневно и обичайно за мен. Напомням си го, за да се насладя най-пълно на двата часа и половина летене, които ни предстоят. Хубавите стюардеси се понасят грациозно по пътечката и ни предлагат сандвичи, после сок, кафе, чай. Дори тези нормални неща ми се струват специални и различни в новата обстановка. През следващите 45 дни ще се чуствам така още много пъти.
Tags: Галерия Лафайет, Катедрала Сакрекьор, Мадлената, Монмартър, музей на Салвадор Дали, Мулен Руж, Париж, Площад Конкорд, Светото сърце, Франция