Етикети: Молдова

Киев 3

До Киев и назад (2): Киев, Одеса, Приднестровие, Молдова

Завръщаме се от пътуванена Иван до Украйна – миналия път стигнахме до предградията на Киев, днес от Киев ще тръгнем обратно през Одеса и Молдова. Приятно четене: Киев, Одеса, Приднестровие, Молдова част втора на До Киев и...

Румъния – Молдова – Приднестровие 0

Румъния – Молдова – Приднестровие

Днес, с мотора на Борислав, ще направим една обиколка из Румъния и Молдова. Приятно четене: Румъния – Молдова – Приднестровие Белите петна на картата 23-26.07.2015 След като дефектиралият статор на алтернатора, довел до премеждията...

9

С Опел до Японско море, през Монголия, и обратно (Резюме 1)

Продължителност: два месеца и половина, от 23-ти юли до 6-ти октомври.

Изминати 30 хиляди километра, от които 2 хил. км. off-road по черни пътища в Монголия и 4 хил. км по доста лоши пътища в Сибир, Далечния изток и Украйна.

Маршрут:

  • Средната и Северо-Западна част на Румъния;
  • Западна Украйна;
  • Обиколка на Беларус;
  • Европейска Русия през Москва и автономна република Башкортостан;
  • Западен Сибир от Челябинск до Новосибирск;
  • Планината Алтай и автономна република Алтай;
  • Монголия (3 хил. км., от които 2/3 по черни пътища), влизане през най-близкия западен и излизане през най-далечния източен граничен КПП;
  • Забайкалския край и Далечния изток през Хабаровск;
  • Японско море между Владивосток и Находка;
  • Обратно през Еврейската автономна област със столица Биробиджан;
  • Сибир от изток (Чита, автономна република Бурятия, езерото Байкал и Иркутск) на запад (през Красноярск към Тоболск, Тюмен и Екатеринбург);
  • Европейска Русия от Перм, през автономни републики Удмуртия, Татарстан и Марий-Ел, през Нижни Новгород и Вологда до Санкт Петербург;
  • На юг през Псков и Източен Беларус (Орша, Могильов, Гомел);
  • Украйна през Чернигов и столицата Киев;
  • Приднестровска Молдовска Република (Дубосари, Тираспол, Бендери);
  • Молдова (столицата Кишинев, Комрат, Тараклия);
  • Юго-източна Румъния, включително столицата Букурещ.

Целият маршрут се вижда на картата по-долу. Черният контур и стрелките от ляво на дясно очертават пътя на отиване. Синият контур и стрелките от дясно на ляво сочат маршрута на връщане.

Маршрутът до Японско море, през Монголия, и обратно

Маршрутът до Японско море, през Монголия, и обратно

Музей на българската култура, Украйна 2

Украйна на мотор,2013(12): През Румъния към дома

Днес завършваме обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до Одеса, посетихме Катакомбите на Одеса, разгледахме центъра на Одеса, отидохме...

0

Из Карпатите през май: връх Ховерля (първенец на Украйна), град Чернивци и Кишинев в Молдова

И така, докато всички са се вперили телевизионно в Украйна, нека загърбим малко футбола и да се качим на балкан. Любо днес ще ни води до най-високия връх на Украйна – Ховерла (ако има...

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(3): Приднестровието и Одеса 1

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(3): Приднестровието и Одеса

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собстевен сайт за пътуването си, а при нас ще публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме го в Молдова, а сега ще проследим пътя му до Приднестровието и Одеса, Украйна. Приятно четене:

Около света надясно

част трета

От Приднестровието в Молдова до Одеса в Украйна

„Ти ни донесе дъжд“ — казва Николай и се усмихва весело, докато пороят се сипе върху градината, дрънчейки по ламаринените корнизи на покрива. Няколко струи вода се изливат от капчуците на различни места. „Тук отдавна не беше валяло, а гледай сега какво става. Трябва да идваш по често.“ Поглеждам го, странно ми е, че го казва, по-странно става, когато същото казва и дъщеря му, без да го е чула. Казвам им, че ме наричат „Бога на дъжда“ в България, само че прякорът е малко остарял. Дъждът понякога ме следва, но рядко ме вали.

Дъждът продължава да се лее още час, и не мога да чакам повече да премине. Трябва да продължа — сбогувам се с всички — много хубави и истински хора. Николай ме изпраща пеша до главния път, където си стискаме ръцете за последно. Ако е дал Бог, ще се видим пак.

Планът ми е да се върна в Кишинев и да преспя там. Звъня на Женя от „Орлите“, за да се разберем да се видим там — той ме разпитва за плановете ми. Утре трябва да се срещна с художника с глината, а днес просто мисля да се разходя наоколо. След като се видя с човека, тръгвам към Тираспол, където имам още един контакт от Дора — молдовката, която срещнах в Румъния — казва се Валерий Липский и се занимава с дърворезба. След това продължавам към Одеса. „Тираспол е в Приднестровскат-а република, знаеш ли?“ — пита Женя. Не знам — идея си нямам, че има такава. Оказва се, че частта на Молдова от Днестър на изток се е отцепила в отделна република, все още непризната от никого — ще трябва да премина през нейните гранични пунктове.

Мразя гранични пунктове, а това с непризната република ми звучи още по-неприятно — но нямам кой знае какъв избор.

В момента, в който отбивам към селата, пътят се превръща от много лош в ужасяващо съсипан. По пътя питам доста хора, които ме насочват в правилната посока — накрая излизам на един от молдовските гранични пунктове с 

Приднестровието

Грубо казано, представлява един голям фургон с бариера пред него и двама митничари. Спирам до тях. Единият преглежда документите ми, пита откъде идвам и накъде отивам — стандартната процедура. Казвам му. Стандартната процедура явно не се изчерпва с това.

— Екология имаш ли? — Предполагам, че има предвид някакъв документ за еко таксата. Не съм плащал за такова нещо на влизане в Молдова — шансовете са, че изобщо не е нужно за мотори — въпреки това митничарят се чуди

— Какво да правя сега с теб, защото то струва 50 молдовски леи — Стандарна процедура. Грубо го изчислявам на ум — по-малко от десет лева е.

— Не може ли да го платя тук, направо на вас? — питам, като ми е абсолютно ясно, че няма да получа разписка. Важното е да мина глупавата граница. Митничарят взима парите и ми връща документите. Тъкмо се каня да продължа и се приближава другият.
Четете по-нататък>>>

Молдова 3

От Румъния към Молдова (Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор) – 2)

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собстевен сайт за пътуването си, а при нас ще публикуваме интересни части от него. Оставихме го в Нъводари, Румъния, след което той минава...

Приднестровие (Transnistria), Молдова 4

Приднестровие (Transnistria), Молдова

Днес ще продължим с пътуването из Молдова. Ивайло вече ни представи пътуването до Молдова, а днес ще ни разходи из отцепническата проруска част – Приднестровието. Приятно четене:

Приднестровие

Ден 3

На север, реката, Приднестровие

Първоначално планирахме да пътуваме до северния молдовски град Сорока, за да разгледаме добре запазена средновековна крепост (естествено, свързана с управлението на Штефан чел Маре).

Вижте по-голяма карта

Още от пътуването до Кишинев обаче, разбрахме, че в Молдова разстояние от 160 км (толкова е разстоянието от Кишинев до Сорока) се изминава за страшно много време. Оказа се, че няма да имаме достатъчно време да пътуваме до Сорока и след това да продължим пътя си според предвиденото в рамките на оставащото ни време. Затова решихме да се насочим направо към гр. Резина, който се намира на брега на река Днестър на около 80 км. североизточно от Кишинев. Първокласният път от Кишинев до Сорока е в сравнително добро състояние, но едва след около 35 км. при гр. Орхей трябваше да се отклоним по второстепен път към гр. Резина. Преодоляването му беше трудно и отне доста време. От гр. Резина лесно намерихме отклонението към

село Сахарна и манастира.

Манастирът „Света Троица”

е основан през 15 в. и без да представлява нещо особено впечатляващо, е популярно място за много местни хора. В почивния ден имаше много групи с ученици, доведени на екскурзия.

Никога не съм разбирал забраните да се снима в манастири…

Върнахме се обратно до Резина, но без да влизаме в центъра на града.

Молдова, Приднестровие и румънско Черно море (1) 5

Молдова, Приднестровие и румънско Черно море (1)

Винаги публикувам с удоволствие пътешествия до малко познати страни. Днес започваме с едно пътуване до малко познатата у нас Молдова. Авторът е пообиколил из страната и ще ни разкаже интересни неща за днешна Молдова. Приятно четене:

Молдова, Приднестровие и румънско Черно море

част първа

Шумен – Галац – Кишинев

Преди да започнем подготовката за това пътуване не знаех дори дали са ни необходими визи за Молдова. Информацията в сайта на нашето МВнР не беше актуална, но от телефонен разговор с посолството на страната в София разбрах, че всички страни от ЕС имат безвизов режим с Молдова. (актуален сравнително визов режим за български граждани – бел.Ст.) Решението беше взето – резервирахме хотел в Кишинев, проучихме вариантите за преминаване с ферибот през Силистра и така денят за тръгване дойде. Оставаше единствено открит въпросът дали ще успеем да достигнем до крайната цел на нашето пътуване, поради липсата на обективна и достоверна информация.

След ранно тръгване бяхме на Силистренското ГКПП във все още почти безлюдната празнична сутрин. Пунктът на границата е общ, като граничният контрол се извършва на едно място от български и румънски служител. Там ни обясниха, че можем да използваме новооткрития ферибот между България и Румъния, който се намирал на около 5 километра на запад от Силистра по пътя за Русе. Той щял да тръгне от българския бряг в… 13.30 ч., а в момента беше около 8.30 ч. Естествено, че нямахме време да чакаме толкова, така че преминахме през сухопътното ГКПП, на 250 м. от което местна румънска платформа върви непрекъснато между двата бряга. Така, след 15 минути вече бяхме с колата върху лодката.

От другата страна на Дунав на няколко километра е

Кълъраш

Нашият маршрут беше от там към Слобозия, Браила и Галац, след който е границата с Молдова. Реших да не преминавам през самия град Кълъраш а следвах нещо като околовръстен път около 10 км. Оказа се, че сме сбъркали – този път водеше не право на север – нашата посока, а на северозапад, като след няколко села пътят свърши и премина в черен почвен път. Вместо да се върнем назад и да влезем в града, продължихме по черния път, който по надлез пресече новата магистрала Букурещ – Констанца и се насочи в нищото – безкрайно равно поле и ж.п. линия, от другата страна на която беше пътят, който трябваше да хванем, но през линията нямаше прелез. След около 5 км. движение по черния път успоредно на линията стигнахме следващото село, от което за щастие имеше прелез, така че вече бяхме на асфалтовия път и се връщахме от там от където дойдохме, но вече от другата страна на линията. Скоро стигнахме на главния път за Браила и Галац. Тази грешка ни отне около 1.5 часа и 25 километра в повече. Пътят за Галац – нов, хубав, минава през безбройни селца. Само в един участък около град Слобозия пътят е в ремонт около 10 км. и движението е по все още неасфалтираната трошенокаменна настилка.

Браила.

Не срещнахме хъшовете, но явно те са били последните посетители на някои от сградите в центъра…