Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собстевен сайт за пътуването си, а при нас ще публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме го в Молдова, а сега ще проследим пътя му до Приднестровието и Одеса, Украйна. Приятно четене:
Около света надясно
част трета
От Приднестровието в Молдова до Одеса в Украйна
Ти ни донесе дъжд казва Николай и се усмихва весело, докато пороят се сипе върху градината, дрънчейки по ламаринените корнизи на покрива. Няколко струи вода се изливат от капчуците на различни места. Тук отдавна не беше валяло, а гледай сега какво става. Трябва да идваш по често. Поглеждам го, странно ми е, че го казва, по-странно става, когато същото казва и дъщеря му, без да го е чула. Казвам им, че ме наричат Бога на дъжда в България, само че прякорът е малко остарял. Дъждът понякога ме следва, но рядко ме вали.
Дъждът продължава да се лее още час, и не мога да чакам повече да премине. Трябва да продължа сбогувам се с всички много хубави и истински хора. Николай ме изпраща пеша до главния път, където си стискаме ръцете за последно. Ако е дал Бог, ще се видим пак.
Планът ми е да се върна в Кишинев и да преспя там. Звъня на Женя от Орлите, за да се разберем да се видим там той ме разпитва за плановете ми. Утре трябва да се срещна с художника с глината, а днес просто мисля да се разходя наоколо. След като се видя с човека, тръгвам към Тираспол, където имам още един контакт от Дора молдовката, която срещнах в Румъния казва се Валерий Липский и се занимава с дърворезба. След това продължавам към Одеса. Тираспол е в Приднестровскат-а република, знаеш ли? пита Женя. Не знам идея си нямам, че има такава. Оказва се, че частта на Молдова от Днестър на изток се е отцепила в отделна република, все още непризната от никого ще трябва да премина през нейните гранични пунктове.
Мразя гранични пунктове, а това с непризната република ми звучи още по-неприятно но нямам кой знае какъв избор.
В момента, в който отбивам към селата, пътят се превръща от много лош в ужасяващо съсипан. По пътя питам доста хора, които ме насочват в правилната посока накрая излизам на един от молдовските гранични пунктове с
Приднестровието
Грубо казано, представлява един голям фургон с бариера пред него и двама митничари. Спирам до тях. Единият преглежда документите ми, пита откъде идвам и накъде отивам стандартната процедура. Казвам му. Стандартната процедура явно не се изчерпва с това.
Екология имаш ли? Предполагам, че има предвид някакъв документ за еко таксата. Не съм плащал за такова нещо на влизане в Молдова шансовете са, че изобщо не е нужно за мотори въпреки това митничарят се чуди
Какво да правя сега с теб, защото то струва 50 молдовски леи Стандарна процедура. Грубо го изчислявам на ум по-малко от десет лева е.
Не може ли да го платя тук, направо на вас? питам, като ми е абсолютно ясно, че няма да получа разписка. Важното е да мина глупавата граница. Митничарят взима парите и ми връща документите. Тъкмо се каня да продължа и се приближава другият.
Четете по-нататък>>>

Последни коментари