Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собстевен сайт за пътуването си, а при нас ще публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме го в Молдова, а сега ще проследим пътя му до Приднестровието и Одеса, Украйна. Приятно четене:

Около света надясно

част трета

От Приднестровието в Молдова до Одеса в Украйна

„Ти ни донесе дъжд“ — казва Николай и се усмихва весело, докато пороят се сипе върху градината, дрънчейки по ламаринените корнизи на покрива. Няколко струи вода се изливат от капчуците на различни места. „Тук отдавна не беше валяло, а гледай сега какво става. Трябва да идваш по често.“ Поглеждам го, странно ми е, че го казва, по-странно става, когато същото казва и дъщеря му, без да го е чула. Казвам им, че ме наричат „Бога на дъжда“ в България, само че прякорът е малко остарял. Дъждът понякога ме следва, но рядко ме вали.

Дъждът продължава да се лее още час, и не мога да чакам повече да премине. Трябва да продължа — сбогувам се с всички — много хубави и истински хора. Николай ме изпраща пеша до главния път, където си стискаме ръцете за последно. Ако е дал Бог, ще се видим пак.

Планът ми е да се върна в Кишинев и да преспя там. Звъня на Женя от „Орлите“, за да се разберем да се видим там — той ме разпитва за плановете ми. Утре трябва да се срещна с художника с глината, а днес просто мисля да се разходя наоколо. След като се видя с човека, тръгвам към Тираспол, където имам още един контакт от Дора — молдовката, която срещнах в Румъния — казва се Валерий Липский и се занимава с дърворезба. След това продължавам към Одеса. „Тираспол е в Приднестровскат-а република, знаеш ли?“ — пита Женя. Не знам — идея си нямам, че има такава. Оказва се, че частта на Молдова от Днестър на изток се е отцепила в отделна република, все още непризната от никого — ще трябва да премина през нейните гранични пунктове.

Мразя гранични пунктове, а това с непризната република ми звучи още по-неприятно — но нямам кой знае какъв избор.

В момента, в който отбивам към селата, пътят се превръща от много лош в ужасяващо съсипан. По пътя питам доста хора, които ме насочват в правилната посока — накрая излизам на един от молдовските гранични пунктове с 

Приднестровието

Грубо казано, представлява един голям фургон с бариера пред него и двама митничари. Спирам до тях. Единият преглежда документите ми, пита откъде идвам и накъде отивам — стандартната процедура. Казвам му. Стандартната процедура явно не се изчерпва с това.

— Екология имаш ли? — Предполагам, че има предвид някакъв документ за еко таксата. Не съм плащал за такова нещо на влизане в Молдова — шансовете са, че изобщо не е нужно за мотори — въпреки това митничарят се чуди

— Какво да правя сега с теб, защото то струва 50 молдовски леи — Стандарна процедура. Грубо го изчислявам на ум — по-малко от десет лева е.

— Не може ли да го платя тук, направо на вас? — питам, като ми е абсолютно ясно, че няма да получа разписка. Важното е да мина глупавата граница. Митничарят взима парите и ми връща документите. Тъкмо се каня да продължа и се приближава другият.
Четете по-нататък>>>