Archive for the tag 'Мирбат'

окт. 30 2012

Салала, Оман (7): До Мирбат и обратно

Published by under Оман,Теди

Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна интересна, както и за нещата на Арабския, които (не)са харесвани от авторката, четохме по-пдробно за тамяна, минахме през Уади Дирбата за последно бяхме в Дахариз.

Днес ще идем до Мирбат – при … акулите 🙂

Приятно четене:

Салала, Оман

седма част

До Мирбат и обратно

 

 

 

12 октомври 2012 г.

 

Пак е петък, ден за релакс и отмора в Оман.

Но не и за Филип. Той днес е болен, с болки в мускулите, от силно охлаждащия ни климатик в спалнята, който ни простудява коварно- точно когато са ни отпуснати телата, през нощта. Но е дал обещание- да закусим у нас с другите българи, после да намерим плаж за къпане,след обиколка в планината и накрая да направим вечеря пак в нас, с същите хора.И ако на това му се казваше почивка..?!

 

От сутринта всичко е по плана,  качваме се на джипа, отбиваме на 20 км от пътя за Мирбат, към селището Нашиб, на изток от Салала.

Мирбат - Салала, Оман

Идеята е да проверим,дали е останало нещо зелено от преминалия вече, Карийф сезон именно по високите места. Прашния, чалълест и широк път, ни води някъде нагоре, но без указателни знаци, пък дори и с карта в ръка, никога не знаеш, къде си и дали си в правилна посока.

Мирбат - Салала, Оман

Преминаваме Мадинат ал Хаг, и по усещането че се издигаме в надморската височина, преминаваме Джей Лаб и търсим смешното име от картата, в пътните знаци-

Джибджат

 

Мирбат - Салала, Оман

 

Оманците нямат никакво отношение към туризма на страната –

ако някой се хванеше за преброи техните каньони и да ги подреди по големина, щеше да е от полза за страната си и разни скални аутсайдери отдавна да ги напълнят за да си начешат крастата. Но не..

Тук единствено камилите и понякога кравите им, оформят пътеки по тези каньони, където си търсят прехраната- някоя останала свежа тревичка или храстче.

Мирбат - Салала, Оман

Загледахме се настрани и виждаме нещо като каньон, затова и спираме: за снимки!

Мирбат - Салала, Оман

Разцепените скали и ерозията на скалните отломки са нещо обичайно.Затова и няма много желаещи, които да ги обхождат. Освен опитомените животни, необходими за прехрана на местното население.

Мирбат - Салала, Оман

И в следващото безименно населено място, според думите на българина с нас в колата, се прозвеждало

ковертируемата валута на Оман- оборски тор,

събран в розови и др. цвят полиетиленови торби, струпани на едно място. Освен една джамия и бакалия, доставяща им градски стоки, всичко останало местното население си набавя по агрономски начин от животните – доене, разплод, месо и тор от тях.

 

Мирбат - Салала, Оман

 

Покритите обори на кравите са подобие на землянки, с подръчни камъни и овехтели автомобилни гуми, където те подвиват крака в кратките, арабски нощи и вероятно дават поколение, за да са доволни господарите им, даващи повече вода, отколкото храна.

 

Мирбат - Салала, Оман

Следващата ни задача е да посетим плажа, за да има изкъпани и осолени тела. Като профилактика която само тук, близо до Индийския океан, един експат може да си го позволи!

 

Мирбат - Салала, Оман

 

Първо бяхме на този плаж. Но на мъжете нещо не им харесвали вълните на морето, че били много пясъчни и се преместихме на

друг плаж– без пясък във вълните!

Там имаше скали наоколо и доста местни младежи от Мирбат идваха екипирани с шнорхели,за да гледат красивите златни рибки под водата и да си позагубят времето край брега.

 

Мирбат - Салала, Оман

Както се бях опънала на пясъка, Филип ме нарече мърмейд от Мирбат, града който щеше да ни изненада с огромния улов на акули.. след малко!

В повечето случаи, морето тук винаги си образува лагуни, където е често сборище на чапли, патки и други птици, на които не им знам името. За земноводните въобще не знам, какви са… Подобни каменни беседки са често срещана гледка, издигнати някъде в неизвестността, за да могат пътниците от МПС-та, да ги обдуха бриза и по-вероятно да си направят барбекю.

Мирбат - Салала, Оман

Къщите в Мирбат

по брега са порутени, изоставени развалини, незнайно от кога построени и още повече- от кога безлюдни. Но гледката не е красива, дори за мен- въоръжена с фотокамера и в добро настроение за уикенда.

 

 

Мирбат - Салала, Оман

Мирбат - Салала, Оман

Слизаме ние на рибния пазар,

с намерението да си закупим прясна риба, без да обръщаме внимание, че такава се предлага само сутрин и всичко купено след 12 часа, ще бъде вече разваляща се смрад, дори съхранена в ледени кубчета.

Няма нищо изненадващо, когато излезеш от колата да те блъсне миризма на риба, неопределено колко силна е тя според дневната температура. Хубавото на Мирбатския рибен пазар е, че винаги има лодки и дървените им рибарски корабчета, наречени Дау, с които работят все още.

Мирбат - Салала, Оман

По изненадващото е, как толкова дребни мъжки тела, намират сила в морето да уловят риби и да ги качат в трюма на катера си, при положение че тежат над 80 кг.?!

Не знам..

Миризмата която е блъскаща в началото, вече е нормална.. свиква се.

И след кратките позьорски снимки на фона на лодките и кея, се чува ритмична глъч, на непознат език.. като: ЕЙ- хоп, ей- хоп…! Хорово мъжко изпълнение!?

Мирбат - Салала, Оман

Едва ли… тук не е място за разпяване!

 

 

Докато се мотаем дали да купим непрясна риба от наклякалите черни експати в началото на пазара, тази глъч приблича вниманието ми  и като ‘хищна хиена’ според ретро-песента, ускорявам крачката към акостиралите катери,за да видя какво става всъщност там.  Е не, гледката е умопобъркваща!

Мирбат - Салала, Оман

Кървави АКУЛИ!

 

 

Мирбат - Салала, Оман

Мирбат - Салала, Оман

С плацента от тях!!!!

 

 

Какво се е случило точно под водата, не можем да гадаем, но е факт, че този катер беше догоре препълнен с улов от акули, с тегло м/у 60 и 110 кг, като бройката им беше над 50! Безмилостна битка е паднала, няма спор. В крайна сметка с човека, игра не бива! Колкото и странно да е, оказва се че единствения начин една акула да намери смъртта си  е или от старост и болест във водата, или от човека и неговота кука!

Не искам да коментирам размислите, които предизвикаха тези трупове на акули в Мирбат, но повярвайте ми – моряците от Оман са достойни за преклонение!

Сякаш бях пред кораба на Синдбад, а в същото време не ме беше страх от мъжете, а мъртвите акули, от които треперех, да не би да е останала поне една капка живот в тях и да ме захапят за глезена!

Мисията на пеещите морски работници беше да изтеглят трупа на всяка една акула от трюма, без да се откачи от куката,забита в окото й.

Мирбат – Салала, Оман

После се качваше от други мъже, в хладилната камера на камионче.

Мирбат – Салала, Оман

Не знам, дали тази гледка от умрели акули в Мирбат, няма да промени тотално представата ми за този древен град, известен повече с възпроизводтвото на арабски коне в древността. Не случайно, града се е наричал Град на кобилата, а от днес и на Акулата, според мен!

Мирбат – Салала, Оман

Приятни сънища, моряци от Оман!

 

Очаквайте продължението

Автор: Теди

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Оман – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРО

No responses yet

сеп. 21 2012

Салала, Оман (2): Какво прави една страна интересна

Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, а сега – приятно четене:

Салала, Оман

втора част

4 септември 2011 г.

Знам,че първата част предизвика интерес, защото за Салала в Оман има малко статии на български език, да не кажа, почти никакви (е, на нашия сайт има  😉 – бел Ст.). Тук се запознах при първото ми идване с една българка от обслужващия персонал на ресторанта, но … тя не е обикаляла като мен никъде из пустите каменни места на арабската земя. Аз виждам Салала с очите на турист, доброволно дошла тук, но не от бликащ интерес към културата или археологията, а поради личен семеен мотив- да бъда близко до моята половинка!

 

В тази част ще се постарая да не бъда мрачна в настроението си, но искам да отбележа,че атмосферата на Арабския полуостров не е особено весела, жизнерадостна, вдъхновяваща за творчество, за сравнение като нашето Средновековие на Балканите. Напротив, тук е подтискащо, депресивно място, независимо дали си заобиколен от камъни, пясъци или разбиващи се вълни. Не така мислят родените тук, мила им е Родината, но аз истински съм год-блессед от факта,че съм израснала през 20 век в древна Тракия. Оцених го преди 4-5 год., още когато стъпих на Дубайска земя и бях погълната от треперещата въздушна среда, като нагорещена празна фурна, влючена на изчакване преди да се сложи тавата, на 250 градуса!

 

Какво прави една страна интересна?

Природата, управлението, брутния вътрешен продукт, жизнения стандарт? Не, дотук нищо…  Хората!

 

Имам една снимка как млада оманка скучае, седнала върху оградата, отгоре. Фотото най-добре показва какви са хората тук- скучни. Нямат желание да правят нищо, едно безразличие ги е обхванало, не знаят и как да си помогнат, защото те не го намират за нещо лошо това- по цял ден да си клатиш краката. Скуката тук е равносилно на това,че ако си имаш съпруг или съпруга, непременно трябва да имаш и една сурия с деца. Дори секса тук не е свързано с удоволствие или задоволяване- това е работа за мъжа, а за жената- момент да стане майка.

 

Младите оманци вечер, яхнали колите си, тръгват на живи срещи.

Разговорите по телефона не са така обаятелни, ако не се срещнат на живо, на определено място на срещата. Най-разпространеното е Кофе-шоп в региона удобен за тях, или в климатизирания Мол, където маането в групички от трима-четирима на мъжките им роби по коридорите е най-голямото им удоволствие. Но върха на наглостта на селските омански ергени е да си говорят през прозорците на леките коли, спрели насред шосето и предизвикващи странно тихи задръствания. Повечето хора тук не се обиждат, не се псуват, не си подвикват по улиците или на обществени места. Но гледането им е доста продължително, както казваме ние-заплеси.

 

Има една мъдра мисъл, която ми хрумва да спомена: Човек оценява хубавото, което е притежавал, чак когато го загуби!

Аз съм в позицията на мигриращата ‘патица’, но не и губеща, въпреки това почти всеки ден си припомням за тази мъдрост. С моето миграциооно пътуване България-Оман- България, винаги оценявам това което оставят зад гърба си, идвайки в този близък изток. Най-вече децата ми, реда на бюрокрацията, хапливия ни сарказъм в хумора, зелената, тучна зеленина и хладина под сянката на естествено израснала гора или северната страна на къща, където слънцето не стига…

 

В Мускат

има една улица на мост, която много напомня за моста м/у стария и новия Несебър. Тук се нарича Мостът на любовта.От едната му страна е блатиста лагуна, а от другата дълга пясъчна ивица със сламени чадъри. Точно на този пясък има специално изградени от тухли пещи, където можеш да си направи човек барбекю, близо до вълните. Тази идилия арабите го считат са супер релакс, полезно и запълващо деня, мероприятие. По техния пример масово се извършва този ред от действия от всички останали нации, дошли на Арабския полуостров.

Акула – Салала, Оман

На този мост на Любовта, се подредени 3 действащи заведения- Страубак Кафе с непрекъсната интернет връзка, арабско ‘Тце-Тце’ с избор на ароматни шиша нергилета и ‘черешката’ на заведенията- Джапенго! Тук предлагат освен всички видове кухни от Америка до Европа, и от Япония известното суши меню. Повода да ви запозная с тази мостова улица и техните заведения е, че всички те са с изглед на север! На никой друг може би не му е направило впечтление, но си е имало проектанти, преди строежите, които са мислили професионално спрямо посоките на света.

 

Дали има мост на любовта в Салала, още не знам, прясна съм тук…

Пред моята нова салалска къща имам една платформа от 3 метра висока, и широка също 3 метра, но трапецовидна, като горната основа е павирана и по нея се разхождат по двойки оманци, експати, дори някои тренират джокинг там. Хубавото на тази спортна алея е,че все отнякъде подухва вятър,защото е повдигната и още,че има улични лампи точно над нея. Но най-странно ми беше когато за първи път видях от там да идват и да се приближават към квартала ми… камили, стадо от около 40-50 броя, с техния чобанин.

 

Когато дойдохме да живеем в Салала, беше сезона Карийф. Явно се сблъсват топли и студени въздушни течения горе в атмосферата, защото влагата е доста и тежките дъждовни облаци не позволяват да се покаже слънцето в продължение на 2 месеца- от края на месец юли до края на септември. През същия този сезон, в планините непрекъснато вали дъдж и да преминат на по-лек начин на живот за себе си и камилите, цялото стадо с неговите чобани се преместват да живеят на катуни на равната част в южен Оман, т.е. в Дофар района.

 

Петъците тук се почиват,

от събота започва нова седмица обикновено. Затова в един свободен петък за Филип, отскочихме до рибарското селище Мирбат.Преди него обаче има друго село наречено Таках, където близо до морето се отглеждат тиквички. И тъй като в Филип се разпали отново фермерската кръв от родния му край Дърбан, се засилихме да си вземем тор от тази плантация за да имат силна пръст банановите и кокосовите дръвчета, които си засадихме вече в павирания ни вътрешен двор на Сребърния палат. Знаете ли как се отваря дупка в паветата? –  С възможно най-голямата и здрава отверка, се чопли там до изпотяване и се изваждат едно по едно. Просто трябва човек да бъде винаги креативен, нали?

Mirbat, Оман

Мирбат се намира в южен Оман,

на 75 км на изток от Салала. В миналото , около 9 век е било село известно със кобилите си, които са давали след специално селекциониране известните по цял свят, арабски коне. Днес нищо не е останало от този обичай, единствено хората тук продължават да се молят на Аллах и да теглят от морето, натежалите си рибарски мрежи или кошове, с риби. Когато попаднахме на кея, имаше подредени едно до друго дхоу-ве, арабските им кораби, които с пълна сила все още са в действие,а не само атракция, като четем по туристическите диплянки за Оман. Да ви открехна, от какво най-силно се нуждае всяко крайморско градче или село, където акустират рибарски лодки или цели кораби? Това са малки фабрики за лед! Продукцията е  елементарна- чували с надробен лед, влиза в употреба когато рибарския улов е вече на сушата. Така,че ако срещнете някой оманец и го попитате какво притежава, не се учудвайте.

 

Оманците,

както и обслужващия им индийски персонал, са умерено досадни хора, но не колкото турците, опазил ме господ от тях. Когато минават край теб, винаги, ама винаги, ако си срещнете погледа поздравяват, или с ръка или ако малко разбират английски език, с хелоу! Има някои дори се засилват да се ръкостискат, но досега не сме срещнали нито един от тях, недобронамерен към нас. Вероятно заради нашето благородно излъчване, не знам, но скромността няма как да се изкаже, нито прикрие. Затова тя просто няма почва тук. Както и злобата. Поне засега това ни прави спокойни и сигурни, когато сме тук.

 

Очаквайте продължението

Автор: Теди

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Оман – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

4 коментара

Switch to mobile version